Паспортни приключения

Паспортни приключения

След милиони левове на данъкоплатците, похарчени за система за издаване на лични документи и много шум в медиите (навремето), ето каква е реалността по издаване на   лични документи в София, България, 2018-та година…

Нареждаме се на опашка в тесен коридор. Бебета реват, старци пъшкат, подмишници ухаят. Стените са облепени с десетки листове неразбираеми и неподредени инструкции.

Майки с бебета и деца чакат наравно с останалите и никой – от хората или от служителите – не се опитва или сеща да ги насочи с предимство или нещо подобно.

Майка с бебе и малко дете, изчаква търпеливо реда си и най-накрая се добира до гишето. Принтира се заявление, което се оказва, че трябва да бъде до-попълнено ръчно. Защо? Въвежда се стандартна информация, която със сигурност я има в системата. Защо?

Майката е отпратена (и не само тя) „навън“ да си попълни заявлението и след това трябва да отиде „направо на гишето“.

Оказва се, че „направо на гишето“ не е опция, защото междувременно се е образувала опашка. Майката застава на вторичната опашка за тези, които идват „направо на гишето“.

За втори път й идва реда. Правят, каквото правят и сега е препратена на трета опашка – за снимане. Чака. Бебето реве. Детето се изнервя. Дълго време нищо не се случва, т.е. случва се, но много бавно.

За трети път, майката е щастлива в този ден – пак й идва реда. Служителката пита:

„Вие за какво сте?“.

„За масаж!“ – отговаря майката, подрусвайки плачещото бебе, изгубила напълно търпението си – „За снимка за паспорт сме, не е ли очевидно?“

„Къде ви е заявлението?“

То не е у майката. Оказва се, че предишната служителка е забравила да го предаде, пардон – да го подаде на „фотографката“ през огромното разстояние от метър и половина.

Най-накрая започва фотосесията на живота на 4-годишното момиченце. Следват инструкции:

„Не мърдай, гледай направо в камерата“.

Детето стои като истукано. Проблясък и разочарован глас на служителката:

„Няма фокус. Нова снимка.“

След 5-тия опит всички са изнервени. Детето е неподвижно като скала, но допотопният фотоапарат (за който, най-вероятно, е платена десеторна цена при държавната поръчка) отново не може да заснеме неподвижен обект на фокус.

Накрая родителите са извикани зад гърба на служителката да изберат снимка. Махват с ръка – „Става.“ Вече и друго дете реве в коридора. Всичко което искат е да се измъкнат от звуковия, психическия и обонятелния ад, в който се намират.

Изстрелват се навън. Телата им треперят от адреналина. Вкусът в устата им е като дълго предъвквана конска фъшкия. В душите им е черно. Те са виждали как стават тези неща в други държави и не могат да повярват, че мизерията, липсата на организация и грубостта са част от работата с хора през 21-ви век, в европейска държава.

Признавам, че този пост прилича много на мрънкане. Мрънкане за двата адски часа прекарани във вмирисания коридор на община „Младост“ с цел подновяване на международен паспорт.

Но ето какво ми хрумва, като изводи от цялата ситуация:

Парите за системата и организацията вече са платени, така че едва ли ще бъдат купени по-скъпи фотоапарати скоро и едва ли общината ще се премести в просторна сграда от алуминий и стъкло – въобще нямам такива мечти, нека да стане ясно. Ако роптая срещу това, наистина ще си бъде чисто мрънкане.

Аз роптая срещу престъпната пасивност на служителите там. Това са хора, които ежедневно, в продължение на години виждат как хората псуват и тях, и системата. На самите тях им е некомфортно, виждат неефективността на процедурата и на всичко. Но единственото, което правят е да НЕ си размърдат мозъка и да НЕ си мръднат пръста. Те правят най-лесното – облепват целия коридор с разнородни листчета и упътвания – неподредени, неструктурирани, неразбираеми. Написани, за да са формално там, а не за да помогнат на някого.

Как пък никой от тези служители не си зададе следните въпроси:

„Тук е нещо много тясно и неудобно, хората се бутат, няма къде да седнат, къде да застанат, какво да направя, за да подобря ситуацията и да улесня, както моя живот, така и този на хората?“

„От каква информация имат нужда хората и в какъв ред, как да бъде структурирана, за да вървят нещата гладко?“

„Каква е моята роля и за какво получавам заплата – за да ми тече денят безметежно или за да помагам на хората, от чиито заплати се плащат моите данъци?“

И тъй като някой може да каже – „Ти само се оплакваш, а какво предлагаш? На хората са им вързани ръцете, те не могат да променят процедурата!“

Тъъъъъй лииии? Ето какво предлагам (и моето предложение не включва промяна на процедурата или закупуване на нова техника и сгради):

1 – Сложете една лампа, за да осветява хората, които се снимат. Светкавицата действа със закъснение и осветява хората странно. Може това да е изискване на закона, да е със светкавица, но просто съберете по 50 стотинки и купете една нощна лампа и я залепете с тиксо – да помага на обектива да хване обекта.

2 – Групирайте десетките листа и бележки по стените в ясно обозначени секции – „Необходими документи“, „Образци“, „Плащане“ и т.н. Подредете секциите така, че да следват процеса на работа. Така че хората лесно да се ориентират.

3 – Точно до вратата изнесете 2-3 листа, които да показват голямата картина и най-важните неща: проста схема на процедурата, необходими документи, кое гише за какво е. Да е с едри букви, просто, ясно, подредено.

4 – Не връщайте хората да си попълват заявлението отвън. Да го попълнят на място ще отнеме 4-5 минути. Ако отидат отвън и се върнат, времето се умножава, а нервите се изпилват до болка.

5 – Усмихвайте се повече, дори да имате запек. Това ви е работата. Затова ви плащаме от данъците си. Ние сме хора, вие сте хора. Да се държим като хора. В най-лошия случай, ако не обичате да се усмихвате, поне спазвайте добрия тон – не викайте на хората, не им се карайте, не им се сопвайте – това не са ви внуците или съпрузите.

6 – Извадете си главите от задниците и се огледайте около себе си. Има ли стари и болни хора на опашката, има ли бременни, майки с деца. Намесете се и ги изкарайте най-отпред на опашката. Не разчитайте на тълпата. Тълпата е глупава, жестока, мързелива, алчна и страхлива. Всички ще си траят и ще се скатават, надявайки се някой друг да забележи, че дамата е бременна в осмия месец или майката е с две деца на ръце. Вие сте служителите, които определят реда в този миризлив коридор, вършете си работата.

7 – Като държавата не се грижи за вашата служба и не дава пари за нова сграда, това означава ли, че ще трябва да работите по 8 часа там, в условията на мизерия? Съберете пари и купете пейки – не са скъпи. Или сковете сами. Сложете ароматизатор. Нарисувайте стрелки с боя. Докарайте децата си да порисуват по стените. Не виждате ли, че работното ви място прилича на градска тоалетна от 1972 г.? Погрижете се да стане красиво и уютно – не е скъпо, просто изисква да преодолеете мързела и мърлявщината у себе си.

Не смея да мечтая, че това мое гневно мрънкащо отворено писмо ще стигне по-далеч от моите приятели и читатели. Това ми е достатъчно, аз и без това пиша за тях. Т.е. за вас.

Не мисля, че някой от служителите на която и да е паспортна служба ще прочете статията и ще вземе да превърне скотобойната си в слънчево и приветливо място.

Далеч съм от мисълта, че някой на високо държавно ниво ще се трогне и ще направи нещо.

Просто искам „да райзна ауеърнес“ (хехе), да привлека вниманието върху проблема, да го покажа на светло. Да го опиша. Да го натоваря емоционално. Да ядосам някого.

Не мога да се примиря с факта, че в европейска държава, през 2018-та година, хора, които имат самочувствие, че са интелигентни, ежедневно, в продължение на години проявяват мързел, безхаберие, откровена простотия и безпрецедентна пасивност. Става въпрос за го-ди-ни наблюдение на буквално осран процес, за който те могат да направят много, но не правят нищо, защото е по-лесно хората да се мъчат, а те да ги овикват.

Това не е само в паспортната служба. Видимо е в множество държавни учреждения от всякакъв калибър. Това е мащабен проблем – мързел и мърлявщина в национални размери!

Хора, държавни служители, извадете си главите от задниците. Огледайте се около себе си. По осем часа на ден работите с хора. Колкото и да мразите другите и работата си, не обичате ли поне себе си. Не искате ли да работите на приветливо и красиво място, изпълнено с любов и радост? Или предпочитате мърсотия, грозота, омраза и гняв?

Вземете се в ръце. Огледайте се. Направете няколко дребни неща. Подобрете положението. От вас зависи. Държавата няма да дойде да го направи. Поемете отговорност и го направете. Почувствайте се поне веднъж удовлетворени от иначе тъпите си и незапомнящи се работни дни.

5-те начина да свършим работата

5-те начина да свършим работата

Преди време написах една статия, която озаглавих „Трите стълба на проспериращото общество“. Тази статия стана доста популярна и имаше много коментари около нея, особено във връзка с частите „Предприемачество“ и „Професионализъм“.

Тук бих искал да разгърна малко повече един от аспектите на професионализма, а именно – да си свършим работата „като хората“.

Нямам предвид само хората, които извършват професионални дейности, като например: адвокати, лекари, програмисти, работници, полицаи и т.н., но визирам професионализма във всеки един аспект от нашето ежедневие.

Идеята ми е, че тези три неща – предприемачеството, професионализма и добрите обноски (както съм написал в статията) са трите стълба на нашето съвременно общество. На всяко едно съвременно и проспериращо общество. И ако някой от тези стълбове е разклатен или не е добре направен, самото общество куца и отива към изгниване или просто хората не се чувстват добре в него.

Тъй като професионализмът е един от трите важни стълба, считам, че би трябвало да се отнасяме професионално към всичко, което правим – от работата която вършим в офиса, или на полето, или където и да е, до отношенията ни с нашето семейство, при миенето на чиниите,  подреждането на къщата и поддържането на колата.

Ако правим всичко това по професионален начин, стремейки се към съвършенство и вършейки работата добре, цялото качество на живота ни ще се подобри неимоверно.

Това, разбира се, е една мечта. Едва ли е възможно всички в нашето общество да се държат като професионалисти. Но ако голям брой хора се опитаме да го правим по този начин, постепенно, с годините, може би – с поколенията, това би станало навик на цели групи от хора, които да реализират дейностите в живота си професионално.

Освен това, ако човек прави нещата по този начин, той се чувства много по-удовлетворен от резултата, тъй като вижда, че така постига повече и чувства, че прави нещо смислено в живота.

Ако ние цял живот караме нещата през куп за грош и не правим нищо, което да ни раздвижи, нищо, което да е съществено, нищо, което да има значение за нас или пък не е изпълнено по един качествен начин, който да ни вдъхновява, тогава, когато станем на 80-90 години и вече сме с единия крак в Орландовци, не мисля, че ще чувстваме това удовлетворение. По скоро ще изпитваме съжаление от живота, че не сме постигнали това, което сме имали за цел да постигнем и че не сме го направили по начина, по който би бил най-вдъхновяващ за нас.

Затова, реших че е важно, в тази статия да обърна специално внимание именно на професионализма в един негов много важен аспект – как свършваме работата. Под работа разбирам всяка една дейност, която извършваме – от писането на компютър, миене на улиците и подреждане на дома.

Има пет начина, по които можем да го направим. И при всеки от начините нашето удовлетворение е различно, отношението на другите е различно и влиянието ни върху околния свят е различно.

Ето ги и тях…

Начин № 1: Изобщо да не свършим работата

Първият начин, разбира се, е изобщо да не вършим работата.

Той се употребява, за съжаление, често, както в държавния, така и, за мое учудване, в частния сектор. Отлагаме, скатаваме, не извършваме това, което ни е дадено като работа. Или, извършваме една много малка част от нея, която е напълно недостатъчна и по този начин всъщност нещото не е свършено, ние сме си изгубили времето, изгубили сме времето на този, който ни чака да му предоставим резултата от работата си и в крайна сметка – имаме един абсолютен провал.

Понякога имаме добри намерения да свършим нещата, но възникват „пречки“, които все ни спират да направим планираното – или сме заети, или ни се спи, или сме уморени, или има оперативка, или колегите са се събрали на рожден ден и т.н.

Работата ни изостава, изостава, изостава и в един момент се оказва, че сме изпуснали сроковете и не сме изпълнили това, което е било планирано и реално работата не е свършена, макар да сме имали някакви много сериозни намерения да я свършим.

Този начин, разбира се, не е сред препоръчваните от мен. Това е един, безполезен начин да изживяваме живота си и да вършим работата като цяло. Не казвам, че аз не съм го правил и не го правя в някои от случаите – не се гордея с това. На всеки от нас му се е случвало да изпада в такава ситуация и всеки има слаби моменти. Не познавам човек, който да е абсолютно перфектен и всеки път да е като машина – да върши всичко по идеалния начин и т.н.

Идеята, обаче, е да се стремим към другите подходи, за които ще разкажа сега. Без Начин № 2, разбира се.

Начин № 2: Да свършим работата некачествено

Вторият начин е да свършим работата, но некачествено.

Тоест – да си „оставим ръцете“, да направим нещата „през пръсти“. Възложена ни е задача и ние сме направили или минимума, който почти я прави негодна и работата е свършена „съвсем леко“, или сме объркали нещо.

Така нашите усилия остават напразни, тъй като ние сме вложили време и труд, но всъщност сме прецакали работата, не сме свършили добре задачата. Не само, че целта не е постигната, ами положението се е и влошило.

Обикновено това се получава поради мързел, незнание или недостатъчно добро проучване и подготовка по темата за работа по някаква задача.

Познавам и хора, които (макар, че това е доста странна логика) – нарочно прецакват или не вършат добре работата, която им се възлага, за да не им се възлага нова и да ги оставят на мира.

Има също хора, които само-саботират това, което правят, т.е. – съзнателно или несъзнателно нарочно прецакват нещата, не извършват нещата до край, извършват грешните действия, пропускат и т.н. поради някакви вътрешни борби.

Например – не обичат работата си. Даден човек работи, например, десет години на бюро в някаква глупава фирма, която въобще не му харесва, мрази работата си, мрази колегите си, мрази всичко, което прави и по естествен начин неговото подсъзнание му помага да саботира и да не извършва нещата, които са му възложи да извършва и така нещата се прецакват.

Първите два начина за „вършене на работата“, никак не са приятни и не ги препоръчвам. Да видим сега кой е третият.

Начин № 3: Да направим точно, каквото се иска от нас

Третият начин да свършим работата е да я свършим точно, както ни е зададено – нито повече, нито по-малко.

Това означава, да изпълним буквата на заданието, което ни е възложено. Например, казано ни е да направим сайт с тези и тези стъпки и ние правим точно този сайт без никакви отклонения. Или пък ни е казано да направим документ, който съдържа това, това и това и ние правим документ, който съдържа това, това и това.

Обаче, този подход е нож с две остриета. От една страна, в някои професии и дейности, е много важно да бъдеш точен, пунктуален и да не правиш нищо извън това, което е възложено и нито по-малко, нито повече. Това е идеално, ако се занимавате с такава професия.

В повечето случаи, обаче, буквалното спазване на заданието, стремежът да не си мръднеш пръста повече от това, т.е. да си съвсем точно на ръба в абсолютно перфектно равновесие – не винаги е добър знак и в съвременната икономика обикновено означава, че не си се постарал достатъчно.

Прекалената пунктуалност, обикновено не се възприема от клиентите и шефовете като нещо твърде  позитивно. Защото, просто да правиш нещата just fine, не те различава с нищо от многото други конкуренти, които евентуално са на същия пазар, борят се за твоето работно място или се борят за твоите клиенти. И ако ти правиш само това, което е необходимо и това, което е изискано, точно това, което се иска от теб, реално се движиш по линията на най-малкото съпротивление и не можеш да изпъкнеш на фона на голямата конкуренция.

Ако бяхме в ситуация, в която няма конкуренция – във всеки бранш има само една фирма или за всяко работно място кандидатства точно един човек, тогава това би било идеално. Но в съвременния супер-конкурентен свят, който е претоварен с информация, със знания, с хора, които си търсят работа, хора, които си търсят клиенти, с фирми, които се борят за своя пазар, това да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление е нещо, което е остаряло и никаква работа няма да ви свърши, особено, ако се занимавате с бизнес и имате професия в някоя високо-конкурентна ниша. Всъщност, това си е почти професионално самоубийство.

Затова има един, четвърти, много важен начин да си свършите работата.

Начин № 4: Да дадем повече, отколкото се иска

Често наричаме този подход, на чист български език, „да овърделивърваш“.

Не е необходимо да се „набутвате“ с много труд или с нещо, което да ви развали цялата програма за деня, за месеца и да ви провали много неща. Но когато ви е зададена задача, ако вие извършите задачата перфектно и отгоре на това добавите още нещо – това нещо може да бъде добро отношение, добро оформление, добра комуникация и добро представяне на задачата. Може да бъде просто допълнително свършена някаква работа, могат да бъдат много неща. Не е необходимо да вложите огромни усилия, за да го добавите, важно е вашият клиент, вашият работодател да го възприеме, че сте добавили още много от себе си. Важна е възприеманата стойност.

Дори понякога е достатъчно да се облечете добре, когато представяте дадена идея пред клиента или когато говорите с работодателя си. Тогава, давайки повече от това, което е поискано или очаквано, вие се отличавате от тълпата.

Реално, по-голямата част от тази тълпа, колкото и да е странно, се опитва да свърши точно това, което им е зададено, като задание, като изискване, като работа и да си кара по тази линия на най-малкото съпротивление.

Така, ако дадете на клиента си подаръче, ако дадете на шефа си добре оформена презентация или ако с клиента сте доста по-учтиви и доста по-комуникативни, отколкото се очаква за съответния бранш и т.н., вие се отличавате много ясно от масата конкуренти, независимо дали става въпрос за конкуренти за работно място или конкуренти в рамките на вашия бизнес или ниша.

Това, да даваш повече, отколкото се иска от теб, е практически задължително за съвременния конкурентен свят. Такава е и голямата дилема пред вас – как да доставите повече, как да се отличите.

Хората и фирмите започват да усещат, че това е една необходима стратегия на действие и започват да се измислят интересни неща. Все още не е толкова масово, особено в България, но скоро ще видим големи промени в областта на бизнеса, защото средата е доста конкурентна и няма как, с посредствени действия, да спечелим качествени клиенти или да намерим хубава работа.

И последният – петият начин да свършим работата е най-най-мощният от всички и разбира се. Както се очаква, той изисква и най-много усилия, за да бъде използван.

Начин № 5: Да дадем повече и да направим шоу от това

Това е начинът, при който вие, не само ще свършите работата идеално, не само, че давате повече от себе си под някаква форма, но и правите шоу от това.

Предполагам, че много от вас са си купували дюнер. Ако отидете в посредствена дюнерджийница (не, че има high level дюнерджийници), просто идвате, правят ви дюнер, взимате си го и си отивате. Даже ви се карат, че нямате дребни.

Ако отидете в качествена, модерна (хехе), добре работеща и „прогресивна“ дюнерджийница, какво става там? Майсторът-дюнерджия, не само започва да ви прави дюнера, а хвърля щипките във въздуха, доматите и картофките хвърчат по парабола към питката, краставичките подскачат, месото направо лети.

Майсторът прави и танцувални движения, подскача, издава звуци и накрая ви подхвърля дюнера, по забавен начин.

Дори съм присъствал на цяла сценка: не само, че прави цялото това шоу пред вас, но като ви дава дюнера, ви подлъгва да посегнете, после го дръпва обратно, слага капка сос или фалафел и ви го дава финално с добре премерен жест. И това е едноминутно шоу, което прави едва ли не на всеки клиент.

Когато човек види нещо такова, как обикновена дейност, като приготвянето на сандвич, е превърната в изкуство и в шоу, това не само прави добро впечатление, но и направо те подтиква да го разкажеш на всички познати или да напишеш статия в блога си.

Признавам, че примерът с дюнерите беше малко странен, но това е едно предизвикателство към вашето въображение – да се опитате да приложите тази идея към бизнеса и работата си. Независимо дали правите сайтове, масаж, преподавате йога, работите с багер… Във всеки от случаите можете да дадете повече от себе си и да направите и шоу – като бонус.

Ето една идея: Ако предположим, че се занимавате с изработка на уеб сайтове, когато презентирате пред клиента новия си проект за дизайн, например, имате много варианти.

1/ Да пратите линк, за да бъде видяно това, което сте направили.

2/ Да пратите на клиента снимка на екрана с новия дизайн.

3/ Да направите презентация, да отидете при клиента и да я представите лично.

4/ Да направите анимирана презентация, която има добавена интерактивност, с възможност за кликване на всички елементи, да има варианти, екстри, да се усети наистина това, което сте подготвили.

Както виждате – тук нямаме дюнери, нямаме шоу и подхвърляне на картофи и домати, обаче всеки съответен бранш позволява вие да издигнете на ново ниво своето презентиране.

Този пети начин на вършене на работата се състои в това да добавите към всичко това, което сте направили, към перфектната работа и добавената стойност, да надградите и с един елемент на прекрасно и запомнящо се презентиране на това, което сте направили, пред клиента или пред съответната аудитория. Тест – да направите шоу.

Ако подходите така, вие вече се различавате от 99.99% от тълпата, независимо дали са конкуренти, ваши колеги в работата или борещи се за същото работно място, като вас. Вие ставате много по-видими и вашият успех е неизбежен.

Ако правите това във всяка една дейност, много повече ще се забавлявате, резултатите ще бъдат доста по-добри и хората около вас ще се чувстват много по-щастливи. Вие самите ще се чувствате много по-щастливи от това, което правите.

Видяхме кои са петте начина да се свърши една работа. Професионализма и в работата, и в живота е нещо, което е част от трите най-важни стълба (според мен, разбира се) на проспериращото общество. Ако правим нещата по този начин, животът ни ще бъде по-пълен, по приятен, ще се чувстваме по-удовлетворени и ще се забавляваме много повече.

Пожелавам ви да вършите работата по петия начин – Overdeliver + Show. Така ще имате много повече забавления и много повече успехи.

Innovation to the Bone – Интервю с Леона Асланова

Innovation to the Bone – Интервю с Леона Асланова

Както знаете, на 28.02., в Sofia Event Center, годината стартира с едно от най-интригуващите и чакани бизнес събития Innovation Explorer 2018. Форумът продължава успешната си формула да съчетава блок от изтъкнати лектори и панел от работилници, чийто основен фокус в рамките на тазгодишното издание, ще бъде да покажат как експериментаторството е състояние на духа, каква промяна е нужна в културата и начина, по който правим бизнес, за да сме в крак с темпото, налагано от технологиите върху развитието на съвременната цивилизация.

Леона Асланова

Леона Асланова

В тази връзка, но и не само заради събитието, на мен ми хрумна гениалната идея, че е най-добре да почерпя информация направо от източника и затова помолих Леона Асланова за едно обстойно, напоително и много вдъхновяващо интервю.

Леона е собственик и управител на Innovation Starter Box – компанията, която за четвърта поредна година организира супер-инициативата Innovation Explorer.

Ето го и самото интервю…

Борил: Разкажи малко повече за себе си – от къде започна, до къде стигна?

Леона: От къде започнах – от руско училище. До къде стигнах – до MBA в Price Waterhouse Coopers. Всъщност, моята професионална кариера ме намери абсолютно неочаквано. В ранните години започнах, съвсем случайно, да се занимавам с Brand management, маркетинг и продажби, като съответно, разбира се, други хора ме насочиха и казаха: „Ти знаеш ли колко много ставаш за това! Прави това, вместо друго!“. Лека-полека това стана мое поприще. А иновациите, като дисциплина – академична, и като кариера – дойдоха още по-късно.

Преди около 5-6 години, след един курс във Виена по иновации, връщайки се в България установих, че нищо друго не искам да правя. Основах своя компания, която по случайност стана първата агенция за иновации на българския пазар.  Интересен факт – за сравнение, в Германия има точно толкова агенции за иновации, колкото рекламни и PR агенции.

Борил: Искаш да кажеш, че там е популярно занимание да се правят иновации?

Леона: Да, това е вече голяма част от консултантския бизнес, който се е отделил в отделно звено. Иначе, ако трябва да споделя още ключови неща за себе си – майка съм, преподавател съм, академичен. Работя страшно много – почти по 18 часа на ден. Спя малко вече. Обичам френска кухня, италианско вино…

Борил: Какво означава да се занимаваш с иновации, какво означава да правиш иновации и къде са приложими те?

Леона: Много често ни питат точно това, тъй като има много различни дефиниции за термина иновации и още по-сбъркани определения. Нашето тълкуване за иновации, обикновено минава през най-ранното разбиране за термина, който въвежда Йозеф Шумпетер – „Иновацията е икономически феномен“.

Това не е изобретение, не е научно откритие или не е просто нещо хубаво и ново, което хората са измислили. Това е продукт, услуга, процес или бизнес модел, които могат да бъдат масови и съответно да донесат приход на компанията, когато говорим за бизнес или прогрес на обществото и подобрение на средата, ако говорим за социални иновации.

Борил: Това означава ли, че не е задължително винаги иновациите да бъдат свързани с високи технологии, изобретения и други подобни?

Леона: Даже напротив! Най-радикалните и интересни примери за иновации са свързани обикновено със законотворчество и регулации. Тоест – с публичната сфера. Защото един закон, в една държава, ако е иновативен (можем да дадем примери за такива), може да промени много повече неща в живота на хората, отколкото едно изобретение. Още повече – изобретенията навлизат и се реализират бавно и трябват десетилетия.

Борил: … да се приложат и да отидат на широкия пазар и т.н.

Леона: Точно така – да се комерсиализират. Защото иновацията е комерсиализация. Говорим за бизнес.

Борил: Тъй като технологиите са ми любима тема, все пак бих искал да поговорим малко и за тят. Имаш ли визия, кое ще бъде следващото голямо нещо в технологичната област в следващите 5 години?

Леона: В различните сфери има различни тенденции. Според мен има няколко глобални индустрии, които ги чакат големите промени и със сигурност медицината и фармацията са от тях. Тоест, там, навлизането на технологиите и диагностицирането посредством изкуствен интелект, например, наистина може да добави стойност, включително операциите, изкуствените части от тялото и т.н. Както и генното инженерство.

Другата огромна индустрия, която търпи поредица промени, но по-скоро в отрицателен план и е много интересно какво там се случва е хранителната. Там качеството се влошава, съответно химията надделява.

Борил: Под качеството разбираш, че все по-малко натурални са нещата, така ли? Повече технологични и химически.

Леона: В масовата индустрия – да. Може би това е единствената индустрия, в която технологичния процес дава обратен ефект. Негативен, а не позитивен.

Иначе, тези неща, за които говорим – летящи коли, дронове, Марс, Луната, други планети и т.н. са чудесни, но за мен, много по-любопитно всъщност, е промяната в концепцията как живеят хората и какво обитаемо пространство им трябва.

Например, България е типична със социалистическите си панелни блокове. Очевидно това вече не издържа, като теория и концепция за живота на хората. Строят се нови неща, но те не са радикални. Според мен, една от радикалните концепции, която ще настъпи през следващите години е: с колко и какво пространство човек да разполага и ще има архитектурен бум. Тоест, градовете на бъдещето не си ги представям с апартаменти, къщи и блокове и т.н.

Борил: Как си ги представяш?

Леона: Много футуристично – стил Айзък Азимов. С усвояване на триизмерно пространство и избор къде си. Архитектурно ни чакат огромни промени. В начина, по който усвояваме пространството. Съответно, отпаднат ли пътищата – наземните, с летящи превозни средства, ще се появи изведнъж едно огромно пространство в света.

Борил: Подобна идея имаше в романа на Клифърд Саймък – „Градът“, където всички имаха самолети и нямаше пътища.

Леона: Да – точно така. Тези концепции, всъщност, ще променят и начина по който ние оперираме с тях. Очаквам радикалните неща да дойдат от там – от начина, по който ние пребиваваме чисто архитектурно в пространството.

Борил: За такава голяма промяна в начина на живот, според теб, колко години би отнело на света – така че голяма част от него да се пренастрои към  архитектурно реорганизиране на нещата?

Леона: Огромно! Да кажем, ако малки страни, като Сингапур, Естония, Дубай, правят експеримент в затворена среда – в тази посока, останалата част от света ще му отнеме векове да догонва. Но аз не съм сигурна, че в различни части на света ще има еднакви концепции. Виждаш – в България има отрицателна демография, в Китай – силно положителна демография. Количеството население също определя какво се случва.

Борил: Имаш ли наблюдение, коя е най-иновативната страна? Тоест, страната в света, в която най-активно се внедряват иновациите под всякаква форма – технологични, социални и т.н. Има ли такива лидери в иновациите?

Леона: Да. Според глобалния иновационен индекс и според индекса на Европейската комисия, на първо място стои Швейцария, като топ-страна и иноватор. Там критериите са много – среда за изобретения, среда за имплементация на комерсиализацията им. Съответно, качество на живот за хората, образователна система, връзка образование – бизнес – предприемачество, износ на кадри, внос на знания. Абсолютно по всички показатели те са на първо място в света.

Иначе, аз с огромен интерес следя и Сингапур, Китай, промените там. Има страни в Латинска Америка, като Коста Рика, които се развиват изключително интересно. Естония, една от младите страни в Европа, е доста интересен пример за иновации.

Борил: Те сякаш бяха първи по темата за електронизация на документи, администрация  и други подобни.

Леона: Да, те въведоха понятието „електронен гражданин“. Страна с малко население, която иска да увеличи потенциала си за бизнес и да реши демографския проблем по интересен и креативен начин. В момента отнема около 5 минути да станеш електронен гражданин на Естония, съответно да имаш правото да отвориш банкова сметка, да регистрираш компания там – това са изключително интересни и иновативни мерки. Както казах – на ниво закони и публична сфера могат да се прилагат най-сериозно иновациите.

Борил: Има ли, според теб, някакво профилиране в области от света и държави по тип иновации? Примерно – технологични, административни, правни. Има ли някакво разпределение на света в иновативен план?

Леона: Съединените американски щати все още са лидер в технологичните иновации.  Любопитна е позицията на Германия в областта на машиностроенето и автомобилната индустрия, която напоследък сякаш бива сериозно изместена. Очевидно ядрена Корея (вече не ѝ викаме Северна Корея, а Ядрена Корея) са напред в нещата, в които ние не бихме искали да бъде.

Любопитното е, че това също е публична политика. Тоест, как да решаваме България в коя област да специализира. Според нашата интелигентна специализация, ние би трябвало да сме мехатроника, биотехнологии и IT сектора.

Борил: Имаме ли ресурс, имам предвид – талантливи хора, образователни процедури, финансови средства и/или процеси за да се изгради тази специализация в посочените иновативни области?

Леона: Ето тук имаме огромно противоречие между мечта и реалност. Очевидно е, че България не може да бъде лидер в тези области и в следващите 100 години.

Борил: Кое липсва?

Леона: Кадри със сигурност липсват, но не като качество. Като количество. В момента всяка първа софтуерна компания в България казва, че не и достигат между 200 и 300 програмисти, които да наеме. Тоест, кризата на пазара е вече очевидна. А ако искаме да сме смели в биотехнологиите и мехатрониката, очевидно ни трябват кадри в тази област.

Борил: Освен кадри, са необходими и много големи инвестиции в тези области. Например при мехатрониката и биотехнологиите става въпрос за много сериозни суми.

Леона: За да си конкурентен спрямо Щатите, Сингапур и Китай, трябва да хвърлиш много усилия и средства – за да ги бием на техния терен. Очевидно е, че по този начин загърбваме области и места, в които бихме имали страхотен и дори – по-голям потенциал.

Борил: Може ли да се направи нещо според теб в тази посока и какво?

Леона: Да, може. Както във всяка стратегия, ако подходиш разумно и реалистично и все пак мислиш за бъдещето в по-дълъг срок, със сигурност може.

Борил: Какво е според теб положението в България с иновациите – не само технологичните, но и от всякакъв тип? Как се възприема от бизнеса, от политическите среди – в която и да е област – административната, правната, организационната, технологична? Има ли някаква визия за това и усещаш ли да имат желание да се развиват в тази посока бизнесите, например?

Леона: Усеща се, че е модерно. Тоест, усеща се, че всички говорят за това.

Борил: Разбират ли идеята за иновациите?

Леона: По-скоро – не. Разбирането е все още на много ниско ниво – всички говорят за иновации, всички, говорейки преди за дигитални неща скочиха в иновации, което е далеч от истината, разбира се. Многото говорене, по някакъв начин размива фокуса и експертността. Както за всичко друго и тук говорим за правилна стратегия. Виж община Пловдив, колко много успя да постигне в последните години. И в привлечени бизнес инвеститори, и в среда, и в образователни промени.

Борил: Въпросът е да има политическа воля у хората, които ръководят, така ли излиза?

Леона: Абсолютно! Въпросът е на политическа воля, на ясна стратегия, визия, стъпки за имплементация после. Хубавото е, че България е на такава фаза, на която експериментите са позволени. Тоест, бидейки твърде дълго време на едно място и не-развивайки се, ние сега наистина искаме да вземаме от всичко, да пробваме това, да опитаме друго, да тестваме и да вземем най-доброто.

Много позитивни са, например, сигнали, като включването на чужди експерти – западни, в различни тип проекти, като Визия за София. Ползването на чужд опит и признаването, че ние не знаем, до някъде е хубаво, защото така ще се научим. Ако казваме, че ние сме си много добре и знаем всичко, няма да можем да научим нищо ново.

Борил: Има ли спирачки и пречки за това? Да речем политически влияния, корупционни схеми, нещо пречи ли на това, да се развият иновациите?

Леона: Корупцията със сигурност пречи на всичко да се развива у нас. Проблемът е, че за обикновения човек е неясна каква е стратегията на България. Къде се позиционираме? Дали сме още розово масло и червено вино и туризъм или сме нещо друго? Има огромно противоречие за това, какво различни политически партии, правителството, отделни организации, не-правителствен сектор обявяват, че ние сме. Някак си легитимността на това кои сме, не е много ясна в момента.

Борил: Ако нямаш фокус, не можеш да постигнеш сериозни успехи.

Леона: Ако нямаш фокус, не можеш да постигнеш сериозен и дългосрочен успех, защото той не е устойчив за никого. Ако само правителството знае, че ние отиваме в дадена посока и не го комуникира ясно и не убеди останалите, че ние отиваме натам, следващото правителство ще започне от другаде и ще смени курса. Тоест, трябва по някакъв начин стабилна основа, върху която да градим заедно.

Борил: А мислиш ли ,че събития и инициативи от типа на Innovation Explorer помагат за повдигане на националното мнение по въпроса в положителна посока за иновациите?

Леона: Да! Категорично! Innovation Explorer в момента помага на цяла югоизточна Европа, като събитие.

Тук мога да дам един не много добър пример за България, който, обаче по някакъв начин ни се отрази на нас и ми направи силно впечатление.

Работейки за Innovation Explorer, като събитие, което е не само голямо и иска да бъде с много добър международен имидж, ние минаваме за одобрение, канейки лектори от SpaceX, Google, Facebook, Amazon, през директорите по корпоративните комуникации на тези организации.

Те именно ни дават разрешение или не, съответният лектор да дойде в България, дават или не разрешение как съответно да бъде ползвано логото на компанията със съответните guidelines.

За съжаление, няколко пъти попадахме на събития в България, които много смело казват: лектори от Facebook, Amazon, от Google и ползват свободно съответните лога.

От дадените организации, тъй като ни познават, ни пишат по тези поводи: „Имате събитие във Варна. Защо това събитие във Варна слага нашите лога? Какви са тези?“ А ние казваме: „Не знаем кои са.“

Така, че ние самите все още вредим по някакъв начин на имиджа си не-работейки по международните стандарти.

Борил: Ако не се спазва това, реално се проявява непрофесионализъм.

Леона: Да! Което по някакъв начин нас все още ни ядосва. Innovation Explorer успява да събере топ-100 компании в България – предприемачество, публичен сектор, неправителствени организации, студенти и образователен сектор в един общ диалог и той е академия, която постепенно гради знания.

Смисълът на това събитие е всяка година да дава на бизнеса все повече и все повече знания за иновации и по някакъв начин механизмите да работят заедно. Имаме поредица от примери как това събитие е помогнало на български компании да установят контакти с Google, Amazon, Facebook, да получат финансиране, да станат техни клиенти, доставчици и т.н. Така, че ползите са очевидни за всички.

Борил: Кажи малко повече за самото събитие. Как ти хрумна идеята, каква е концепцията му и неговата полза, цел, мисия?

Леона: Първата година, идеята се появи точно във връзка с това – започвайки нашия бизнес, като консултантска агенция в областта на иновациите, ние се сблъскахме със стена от незнание, всъщност какво са иновациите. Сблъскахме се най-вече със стена от незнание, за това как се учи и се работи.

И предприехме поредица от мерки да запълним тази празнина в знанието, като Innovation Explorer беше едната радикална мярка. Първата година отидохме в Капитал и казахме: „Планираме такова събитие, хайде да го правим.“ Те казаха – „Хайде!“ И то стана изключително успешно.

Борил: Как се развива тази инициатива във времето?

Леона: Расте с по 400% за година – растем като аудитория и като интерес от бизнеса да се случва.

Борил: Как беше първото издание? Колко хора се събраха?

Леона: 500 човека, 900 човека, 1200 човека. Сега чакаме над 1500 човека.

Борил: Ще достигнете скоро брой посетители като концертите на известни изпълнители.

Леона: Количеството не ни е цел по никакъв начин. Колкото по-масово става, толкова по-трудно се контролира и удържа. Не планираме да става двудневен, тридневен, едноседмичен, едномесечен формат. Искаме да бъде еднодневен, изключително интензивен и интересен форум. Точка!

Другите мерки, които взехме, поради същата причина, са университетските курсове по иновации. Започнахме да преподаваме самите ние, защото разбрахме, че ако по някакъв начин не продуцираме кадри, ще остане една добра инициатива от 5 човека и никой няма да поеме нататък. Съответно преподаваме в Нов български университет, в Софийски университет, вузове, Софтуерния университет, водим поредица от курсове в други университети, което е много натоварващо но от е от полза за всички.

Борил: Има ли интерес, от страна на студентите, към тези курсове?

Леона: Да! Има огромен интерес. Страшно много се радват, още повече, че това знание е практическо обикновено още първата лекция започва с идентифициране на слабите и силните страни на образованието им до момента. Ние работим с бакалаври четвърти курс и магистри и затова първите въпроси са: добре, хайде да видим сега, за 4 години, кои са били хубавите и лошите неща във вашето образование до момента и ако вие трябва сега да предадете на първи курс – как да оправим всичко лошо… Започва един ентусиазъм и едно споделяне – много е интересно. Работим чудесно със студентите.

Борил: Кои са най-големите, топ 3 практически ползи, които една компания, може да извлече от Innovation Explorer, като събитие?

Леона: Генерално погледнато, събитията трябва да са полезни с три неща.

Първото и най-важно, винаги е нетуъркинга. Тоест, то трябва да ти дава контакти с аудиторията, която те интересува.

Борил: Във вашия случай – хора от много високо ниво?

Леона: В нашия случай – хората от топ-компаниите иноватори в света, както и със топ-100 компаниите от бизнеса. По принцип, Innovation Explorer, според статистиките които имаме и това, което виждаме, е събитието с най-много изпълнителни директори в България, които идват едновременно.

Второто много  важно нещо е в крайна сметка – съдържанието да е добро. Отиваш на събитие, за да научиш нещо и да е нещо различно от това, което можеш да получиш през друг информационен канал. Независимо дали е медия, дали е друго събитие, дали е книжка.

Третото най-важно нещо, което ние, започвайки ида правим събития осъзнахме, всъщност е цялостното преживяване. Като опит и като усещане – буквално look and feel за средата и за събитието. Ние подготвяме едни много ясни потребителски пътеки. Всеки специфичен гост на нашето събитие, независимо дали е лектор, дали е средно ниво мениджмънт, високо ниво мениджмънт, независимо от това с какъв пропуск влиза на събитието, ние знаем каква потребителска пътека извървява в момента, в който влиза, независимо дали ще остане една минута или целия ден с нас.

Даваме страшно много на всеки от гостите, защото мислим за всички тях едновременно и си го пишем предварително и си подготвяме предварително програмата, скриптовете, отношенията. Абсолютно професионално от А до Я разсъждаваме за тези хора. Как ще се придвижат, удобен ли им е транспорта, топло ли е, студено ли е, имат ли нужда от фреш сутринта или от чай, колко пъти да ги нахраним.

Едно от страхотните неща, които даваме, благодарение на Red Devil  е уникалната храна. Всяка година за нашето събитие те надминават себе си, като иновативни кулинарни изкушения – правят чудеса с храната.

Това е част от преживяването, защото, ако ти дадат един сух сандвич на събитие с топ-лектори от цял свят е различно от това, да имаш топла и качествена храна – има разлика. За нас, цялото това нещо е едно цяло. Да бъде топ събитие от топ ниво. И за бъде цялостно преживяване, и за лекторите и за аудиторията. Да им помогнем те да се чувстват максимално удобно, да взаимодействат.

Борил: Аз бих добавил, като участник във вашия Explorer и други подобни събития, че четвъртото нещо, което получават хората, които са участници в тези събития, е един много сериозен, емоционален подем на вдъхновение на даденото събитие. Аз, след всяко такова събитие, имам супер много идеи, супер забавно е и имам хъс да измисля нещо ново, независимо дали е в компанията или в живота и това трае доста дълго време след като самото събитие е приключило.

Леона: Това е причината да е в началото на годината. Тоест, тази мотивация, този ентусиазъм и позитивност, която идва с иновациите, това е причината да бъде първото бизнес събитие в календара за всяка година.

Борил: Можеш ли да разкажеш някои акценти от новото издание на Innovation Explorer? Въщност то кога ще се проведе тази година, на коя дата?

Леона: Събитието е планирано за 22 февруари 2018 година, в Sofia Event Center, в Paradise mall. Конструирали сме го много тясно около темата за председателството на България в Съвета на Европа. И тъй, като надграждаме съдържанието, тази година питаме: Какво прави една държава успешна в областта на иновациите, като политики, като хора, като знание?

Тази тема минава през три големи съвременни икономики. Първо е темата за споделената икономика.

Другата много важна икономика за нас е така наречената икономика на знанието, която минава през технологичната промяна.

И третата голяма тема, всъщност, е кръговата икономика, която е как ние, пре-използваме ресурсите, които вече са ни малко и не изхвърляме толкова много отпадъци в света. Минимизираме отпадъците в един затворен цикъл, защото темата с отпадъците е много болна за нашата компания за България, според мен.

Борил: Като заключение на нашето интервю, можеш ли да дадеш съвет по отношение на иновациите в българския бизнес? Какво да прави, какво да не прави? Кое е важно и кое не е важно? Как да имплементират иновациите в своята дейност?

Леона: Съветите биха били различни за стартиращи компании, за зрели компании и за такива в средата.

Борил: Да кажем, за съществуващи компании, които са на пазара, но са на някакво плато и искат техният бизнес да тръгне нагоре. Какво би ги посъветвала? Едно нещо – най-важното нещо, което би им казала.

Леона: Стратегия. Най-важното нещо, което бих казала е, че ако бързо искаш да направиш иновация, от ключово значение е да отвориш нова пазарна ниша. Нещо като creative destruction – нещо, за което никой друг в момента не се е сетил, е най-лесния начин да иновираш. Тоест, да отвориш изцяло нова пазарна ниша и създаваш нужда за търсене в нея.

Леона Асланова е управител и собственик на Innovation Starter Box и организатор на Innovation Explorer.

За Innovation Explorer 2018

Сайт на събитието >>

С какво се хранят мечтите разкрива четвъртото издание на innovation explorer 2018.

Представители на водещи световни фирми и създатели на публични политики ще споделят мнения и опит за иновационната култура, новаторството и умната промяна като необходими предпоставки за социална и икономическа еволюция

На 28.02. в Sofia Event Center годината стартира с едно от най-интригуващите и чакани бизнес събития – Innovation Explorer 2018. Форумът продължава успешната си формула да съчетава блок от изтъкнати лектори и панел от работилници, чийто основен фокус в рамките на тазгодишното издание, ще бъде да покажат как експериментаторството е състояние на духа, каква промяна е нужна в културата и начина, по който правим бизнес, за да сме в крак с темпото, налагано от технологиите върху развитието на съвременната цивилизация. Важен акцент ще е и споделянето на успешни практики и политики за създаване на регулаторна среда, способстваща и стимулираща иновациите за икономически растеж.

Гостите на Innovation Explorer 2018, които се очакват да бъдат над 1200, ще чуят от първо лице опита на утвърдени бизнес иноватори от 12 държави като Amazon, Google, Facebook, Ocado, Microsoft, Challenge Prize Centre, New York University’s (NYU), Stern School of Business. Форумът ще бъде открит от проф. Арун Сандарараджан (Arun Sundarajan), автор на бестсeлъра “Споделената икономика” (The Sharing Economy) и най-цитираният бизнес-анализатор във водещите световни икономически издания – The Financial Times, The Guardian, Bloomberg View, Fortune, Entrepreneur, The Economic Times, Harvard Business Review. В духа на събитието, планираните работилници ще провокират участниците в тях с теми като как средата влияе на поведението на хората и техния потенциал за новаторство, как да бъдат структурирани и стимулирани иновациите в бизнес контекст, как да се създава култура за приемане на новото и да бъдат привличани инвеститори.

„През всичките ми години като маркетинг професионалист и предприемач винаги съм се вълнувала каква е българската мечта, от какви надежди и очаквания се подхранва тя, към какво се стремим за себе си като хора и нация. И може би ще прозвучи клиширано, но аз искрено вярвам, че в гените ни е куражът да експериментираме и изследваме неизвестното, да надскачаме себе си всеки път. Това за мен са и печелившите съставки, които ако прилагаме осъзнато и ежедневно, ще ни помогнат да разкрием новаторския потенциал на българите за по-доброто ни бъдеще”, споделя Леона Асланова – съосновател на Иновейшън Стартър.

Повече за програмата и лекторите в Иновейшън Експлорър 2018, можете да намерите на сайта на събитието.

За Innovation Starter

Сайт на компанията >>

Това е първата българска агенция за иновации, която реализира бизнес, публични и образователни проекти с цел промяна на средата и на културата на иновации у нас. Innovation Starter организира практически обучения и консултации, чрез които да запознава студенти по маркетинг, реклама и бизнес развитие, търговски компании, нестопански предприятия, държавни институции и start-up компании с принципите на: изграждане на дългосрочна култура на иновации; последователното изобретателско мислене и неговите методологии; инструментите за генериране на иновативни идеи; работа с конкретни казуси за иновиране и ре-новиране на продукти, услуги и процеси; консултации и
анализ на портфолио от продукти и услуги, бизнес развитие; прилагане на принципите на изобретателското мислене в интернет проекти.

Ще убие ли GDPR имейл маркетинга в Европейския съюз?

Ще убие ли GDPR имейл маркетинга в Европейския съюз?

Напоследък много се говори за GDPR. И с право. Много хора се притесняват как това ще се отрази на бизнеса им. А имейл маркетолозите направо се тресат от страх. Даже един познат наскоро ми каза:

„Леле, край с имейл маркетинга!“

Аз също се замислих как биха се развили нещата в имейл маркетинг областта, все пак, това е един от най-важните ми маркетинг канали.

Затова направих собствено проучване и сега искам да споделя резултатите от него с вас. Очевидно е, че не съм юрист и тази информация не може да се тълкува като юридически съвет. Обаче мисля, че попаднах на интересни прозрения по време на моето проучване.

Но нека да започнем от самото начало…

Какво е GDPR?

GDPR е съкращение от General Data Protection Regulation (GDPR). Това, формално казано, е Regulation (EU) 2016/679.

Тази регулация има за цел да подобри контрола на личните данни за жителите на Европейския съюз и да уеднакви правилата за всички държави по отношение на това как се третират личните данни.

Регулацията ще влезе в сила от м. 25 май 2018 г., в момента тече 2-годишен преходен период. Интересното е, че GDPR не изисква да се адаптира националното законодателство, а направо си влиза в сила.

Как ще повлияе GDPR на имейл маркетинга?

GDPR ще повлияе със сигурност на всички бизнеси, които работят с лични данни. Имейл маркетолозите със сигурност трябва да обърнат внимание на новите правила, защото наказанията не са никак приятни – процент от оборота, а не просто „обикновена“ глоба.

Все по-често чувам около себе си изрази като „Имейл маркетингът е до тук“ или „Тия убиха имейл маркетинга“.

Доста зле звучи, нали?

Бързам да ви успокоя, че имейл маркетингът е много далеч от „умирачка“. От изпращането на първия имейл през 1970 г и с първата масова кампания – през 1978 г., имейл маркетингът е преживял много промени и е еволюирал, като е оцелял и до днес. Същото ще стане и сега.

Очевидно е, че начинът, по който правим имейл маркетинг няма да може да остане същия. Правилата ще бъдат много по-строги. Но това е добре, както за клиентите, така и за търговците.

Клиентите ще получават само съобщения, за които са се записали и ги интересуват и ще са спокойни за това как се работи с техните лични данни.

Търговците ще имат много по-добра дисциплина и ще изпращат само качествено съдържание и то на правилните хора. Ще имат по-голям ефект в търговията, макар и постигнат по-трудно.

Така че, никой и нищо няма да умре след влизането в сила на GDPR, но животът на спамърите със сигурност ще бъде силно затруднен. А тези маркетолози, които не са точно спамъри, но допускат някои компромиси с адресите, на които изпращат кампании, просто ще бъдат принудени да спрат да правят тези компромиси и да станат много по-изрядни.

Какво ще се промени?

За някои имейл маркетолози почти нищо няма да се промени. Ако и в момента вие събирате своите имейл адреси с double opt-in метод и съхранявате история за вашите отношения с абонатите, почти няма от какво да се притеснявате.

Ето кои са, обаче важните промени, които – малко или много – ще засегнат всички, замесени в имейл маркетинга:

Важна промяна № 1: Ще трябва вече много да внимаваме как си осигуряваме нови хора за базите данни. Те трябва да са поискали и да са потвърдили, че искат да получават съобщения от нас. Познато ли ви звучи? Double opt-in веднага ми изниква в съзнанието.

Важна промяна № 2: Ще трябва да съхраняваме достоверна и доказуема информация за това как сме се сдобили с всеки нов абонат. Записал ли се е? Потвърдил ли е? Кога го е направил? През каква страница се е случило това и т.н.

Важна промяна № 3: Трябва да осигурим процедура (автоматична или ръчна),  чрез която даден потребител може да изиска да се изтрият неговите лични данни от нашата система и повече да не се използват. Това прилича ли ви на Unsubscribe Link?

Оказва се, че ако сме били стриктни в това отношение до момента, ще трябва да направим някои сравнително малки промени и донастройки в начина си на работа.

Ако, обаче, наше основно занимание е било изпращането на спам или – в по-честия случай – безобидно събиране на адреси и тяхното изпращане, без изрично да е поискано това – ще трябва да се подготвим по-сериозно.

Ето няколко идеи…

Как да се подготвим за правене на имейл маркетинг в условията на GDPR

Някои от най-важните стъпки, които трябва да направим, са:

Първа стъпка: Да одитирате базата си данни. Имате ли записана и доказуема информация (например изпратен имейл или запис в third-party база данни), как се е случило попадането на даден имейл адрес в базата ви данни?

Втора стъпка: Най-добре, още от сега, да се насочите към идеята да осигурявате нови хора за базата си данни чрез double opt-in. Всички софтуери за имейл маркетинг го поддържат. Ако започнете сега, тъкмо ще свикнете до май 2018. Задължително проверете дали се пази информация за записването на тези абонати – служебно съобщение от системата, запис на IP адрес, дата и час в дадената система и т.н.

Трета стъпка: Комуникирайте добре вашата политика за обработка на личните данни и – в случая – имейл адресите и допълнителната информация. Не е достатъчно да направите едни мъгляви общи условия, в които, някъде между редовете, е написано какво правите с тези данни. Най-добре направете един отделен документ за това и го публикувайте на видно място в сайта си и особено на страницата, където хората се записват. След това, в явен вид им го изпратете с първия имейл и с всички останали.

Четвърта стъпка: Започнете от сега. Стартирайте с рециклиране на имейл списъците си. Например, поканете ги да се запишат отново по някакъв повод (или без повод). Да, много малко от тях ще се запишат отново, но това е и добро – ще се отървете от хората, които не се интересуват от вас, вашия бизнес, продукти и марка.

Как да отписваме хората правилно?

Много важна част от целия процес е правото на хората да пожелаят да бъдат „забравени“. И тук стои въпроса, как да направим отписването „правилно“ и дали е достатъчно просто да имаме един линк за тази цел.

Най-важното тук е да се направи така, че процесът по отписване да е абсолютно прост, ясен и прост за потребителя. Във всеки търговски имейл, който изпращате на своята база данни, трябва, на видно място, да бъде поставен линк за отписване (или линкове), който дава следните възможности:

  • Отписване от конкретната маркетинг комуникация.
  • Отписване от всички ваши списъци и бъдеща комуникация.
  • Посочен актуален имейл адрес за контакт.

Ако направите нещата по този начин, не би трябвало да имате проблем.

GDPR определено ще въведе по-строги правила за търговците и за начина, по който те работят с личните данни на хората и как комуникират с тях. Обаче, не мисля, че трябва непременно да се плашим от тази промяна.

Ако успеем да се адаптираме, ще можем да продължим да развиваме още по-качествен бизнес. Ако не успеем, определено може да имаме скъпи проблеми.

А вие, как ще подходите към GDPR?

Собствен бизнес или работа на заплата  – кое е по-добре?

Собствен бизнес или работа на заплата – кое е по-добре?

Като гледам фийда си във Facebook, обикновено там виждам информация, свързана с онлайн бизнес, маркетинг, страхотни и интересни хора, забавни събития и други подобни. Позитивизъм се лее с кофи.

От друга страна, като пусна телевизора (въпреки, че го правя рядко), от екрана се изливат убийства, катастрофи, бедност и мизерия, корупция, идиоти в prime time. Като цяло, от там негативизмът доминира и практически не съществува нищо друго, нищо позитивно.

Започвам да се питам, каква е реалността? Кой е реалния свят – моят или този „навън“.

Отговорът, разбира се, ми идва доста лесно – вярвам, че всички ние живеем в собствените си светове, обградени с това, което обичаме и което ни е интересно. Ние не забелязваме или съзнателно игнорираме нещата, които ни притесняват или просто не са ни по сърце.

Понякога нашия свят се пресича със световете на други хора и тогава се получава или тежък шок, или любов от пръв поглед. И двете събития са красиви – да наблюдаваш как два свята се сблъскват и да видиш как започват да пулсират с един и същи ритъм.

Имено поради тази причина – теорията за собствените вътрешни вселени – винаги съм считал обсъждането на субективни теми, като тези, които виждаме в предаването „Сблъсък“ или в което и да е дискусионно студио, за напълно безсмислено. Как можем да се спорим, кое е истината, след като тя е различна за различните хора и гледни точки.

Една такава тема е и въпросът „да започнем ли собствен бизнес или да работим на заплата“. Огромни обеми от информация се изливат от печатниците и от екрана на компютъра и телевизора, защитавайки едната или другата страна.

Аз също допринасям и съм допринасял за това, публикувайки материали за предприемачеството – не мога да скрия афинитета си към него.

Има ли обаче една истина, един верен отговор на този въпрос:

„Да стана ли предприемач или да работя за друг?“.

Опитваме се да омаловажим последното и да възпяваме първото. Но дали нещата са наистина само в черно и бяло, колкото изглежда, ако човек прочете достатъчно статии по темата?

Аз, лично не вярвам в черното и бялото. Който от вас се е занимавал с дизайн знае, че черно-бялото изображение е най-бедното на информация. То има само две нива – черно и бяло. Малко по-богато е т.нар. Greyscale изображение. То разполага с 255 нива на сивото, 255 нюанса. Аз, обаче, съм почитател на цветното, шареното. Там можем да имаме от 256 цвята до десетки милиони цветове. Вярвам, че такъв е светът и такива сме ние, хората.

В случая с предприемачеството, мисля, че всеки трябва да го опита, но не е задължително всеки да се занимава с това за постоянно.

Как да разберем, кое е подходящо за нас?

Аз имам собствено мнение по темата, но този път реших да проуча в Интернет пространството и попаднах на няколко интересни статии по темата.

Lifehack.bg имат страхотна статия с една огромна и красива инфографика, която ви позволява да вземете решение дали да се занимавате с бизнес или да си работите на заплата.

6 мита за работата на заплата и 6 мита за предприемачеството са развенчани в статия, която може да повдигне някои въпроси и съмнения у по-лабилните кандидат-предприемачи.

От INTERESNOTO.NET ви оставят сами да решите, посочвайки основните предимства и недостатъци на работата на заплата и предприемачеството.

Намерих една страхотна сравнителна таблица, която по структуриран начин представя разликите между предприемачеството и работата на заплата.

И, разбира се, статията на статиите по темата, подготвена от Стойне Василев – „Кое е по-добро: да си служител или предприемач?“

След толкова много информация по темата, струва ми се, че няма какво чак толкова да добавя. Всеки би могъл да вземе решение сам за себе си. Искам, обаче, да споделя личното си мнение по темата, с което не ангажирам никой:

Какво мисля за „битката“ предприемачество vs. работа на заплата

1/ Нито една от двете алтернативи не е добра или лоша. Всичко зависи от нашите предпочитания и възгледи за живота и за това как искаме да прекараме живота си.

2/ Предприемачеството не е само вид дейност, то е и начин на мислене, поглед и подход към света. Ако вие имате предприемачески начин на мислене, можете да го използвате дори в личния живот и в работата на заплата и то с голям успех. Не е задължително да правите собствен бизнес.

3/ Заедно със свободата и контрола, предприемачеството поставя във вашите ръце и отговорността за собствения ви живот и успех. Бизнесът не върви, ако не работите по него активно. Тук заплата не ви „тече“.

4/ Работата на заплата предлага относителна сигурност, но изисква от вас да се съобразявате с определени правила и ограничения. Вие решавате дали тези ограничения са приемливи или са ви в повече.

5/ Има коренна разлика между малък и голям бизнес, нископлатена и високоплатена работа. Нископлатената работа е загуба на време. Малкият бизнес изисква много работа, а ограничава значително свободното време. Високоплатената работа дава много придобивки и финансова стабилност, но – по правило – е по-отговорна и носи огромен стрес. Големият бизнес ви дава неограничена (евентуално) финансова мощ, но и пропорционални нива на стрес и отговорности. Затова, не мисля, че е коректно да поставяме само два полюса – „работа на заплата“ и „собствен бизнес“. Както казах, в реалния живот има нюанси.

6/ Преминаването от работа на заплата към собствен бизнес, често е много голяма крачка и дори скок в неизвестното. Понякога, по-подходящо е да се направи плавен преход – да развием собствен, страничен бизнес, докато работим на заплата.

7/ Често, искаме да запазим „стабилността“ на заплатата, но да увеличим доходите си. Тогава може да се окаже много по-добре да имаме страничен бизнес (много широко използвана практика), докато работим за друг.

В заключение мога да кажа следното:

Дали да работим за друг или за себе си е лично решение и въпрос на склонност и предпочитания. Това, което със сигурност е наше задължение и отговорност е да се развиваме, да се погрижим за личния си просперитет и благосъстоянието на нас и нашето семейство. По какъв начин ще го направим, решаваме сами.