Приключенията на Бубулинка, мама Сладурка и татко Пипон

Приключенията на Бубулинка, мама Сладурка и татко Пипон

Разказът на калинката

Беше един много, ама много мързелив следобед.

Бубулинка лежеше по корем на нежната свежо-зелена трева и съзерцаваше една калинка, която все още не беше решила в каква посока да отлети. Мама Сладурка се наслаждаваше на следобедното слънце, изтегната на шезлонга с чаша шарена напитка в ръка. А татко Пипон се люлееше бавно, лежейки в хамака под големия дъб и прикриваше с ръка екрана на таблета, за да не му блести слънцето, докато чете новините.

Бубулинка се беше надвесила над калинката и се чудеше дали да я вземе и да й помогне да излети или да й подаде една сламка, за да може тя да се огледа по-отвисоко и да намери пътя си. В този момент, обаче, калинката внезапно спря да се лута, изправи се на задните си крачка и се обърна към Бубулинка.

“Здравей, искаш ли да ти разкажа за най-забавната игра на света?“ – изписука калинката.

Отначало Бубулинка не можа да повярва на ушите си, но после се приближи още повече и видя, че калинката не само, че й говори, но и размахва подканващо антените си.

„Искам! Кажи ми!“ – Любопитна, както винаги, Бубулинка за нищо на света не би пропуснала възможност да научи нещо ново, още повече пък игра. Тя се намести по-удобно в тревата, приближи се още повече до калинката и подпря глава върху ръцете си, наострила уши.

„Сигурна ли си? Ако ти кажа, няма връщане назад!“ – Калинката изгледа Бубулинка изпод малката си черна вежда, която всъщност не се забелязваше на фона на черното й лице и черни очи.

„Какво толкова може да се случи?“

„Може да ти стане толкова интересно, че да не можеш да спреш да играеш.“

„Че защо бих искала да спра?“

„За да си починеш, например.“

„Дори за почивка ли не може да се спре?“

„Не.“

„Обаче, казваш, играта е много интересна?“

„Най-интересната на света.“

„Разкажи ми за нея.“

„Добре, но помни – това не е обикновена игра. Може така да те погълне, че да се забравиш.“

„Престани да увърташ и ми разкажи!“ – Бубулинка се изнерви от уклончивите изказвания на калинката и й подаде пръста си с припрян жест. Вместо да се изкачи по него, калинката подхвръкна леко и се настани на дясното рамо на Бубулинка, близо до ухото й и започна да шепне.

Отначало очите на Бубулинка се ококориха. После устата й зяпна. Усмивка изгря на лицето й, а после и весел смях я разтресе цялата. След това внезапно устните й се нацупиха, а личицето й стана сериозно. Юмручетата й се стиснаха. А калинката продължаваше да шепне с напевен глас в ухото й.

След известно време Бубулинка отново се усмихна. По лицето й вече нямаше напрежение, а само много зле прикрито любопитство и съвсем ясно видим ентусиазъм.

„Благодаря ти, калинке!“ – обърна се тя към калинката и я свали внимателно от рамото си на тревата.

„Моля, пак заповядай“ – изписука калинката – „но не забравяй, това е само игра. Игра. Не е наистина.“

„Не се притеснявай. Аз съм голяма. Ще се справя.“

Бубулинка помаха за сбогом на калинката, изправи се пъргаво, отупа полепналите по рокличката й треви и камъчета и се запъти с бодра крачка към мама Сладурка и татко Пипон.

Когато се приближи достатъчно, тя – без излишни увъртания – ведро се обърна и към двамата…

„Искате ли да ви разкажа за най-забавната игра на света?“

Семеен съвет

„Не!“ – отсече татко Пипон, като направи грешката да не погледне преди това мама Сладурка – „Твърде рисковано е!“

„Ама, тате, това е само игра! Нищо лошо не може да ни се случи.„

„Това е пристрастяваща игра. Тези са опасни. Можеш така да се вманиачиш, че да загубиш контрол върху себе си.“

„Ами че аз и сега нямам контрол върху себе си. Когато ми се прииска да си хапна сладолед, не мога да се контролирам.“

„Бубулинке, не ми извъртай думите и не се прави на бебе. Много добре знаеш какво искам да кажа!“ – татко Пипон започваше леко да се ядосва. – „Тук говорим за много по-сериозно обвързване.“

„Абе, Пипоний, чупи гипса.“ – мама Сладурка погледна двамата лека усмивка, играеща закачливо върху перфектните й устни. – „Не искаш ли да си имаме малко интересни семейни преживявания? Ще затъпеем тук, в този рай – температурата винаги е 25 градуса, бризът охлажда точно, колкото трябва, гледката е умопомрачителна, а най-големият ми проблем днес беше да избера какъв цвят бански да облека.“

„На мен, пък, много си ми харесва. Вие все приключения искате. Не може човек на спокойствие да си поседи на верандата, да си пие коктейлчето и да си пише кротко по листчета.“

Бубулинка и мама Сладурка се спогледаха съучастнически. Татко Пипон не видя погледа им, защото беше зает да се паникьосва заради рисковете от новата идея на Бубулинка. Именно затова не разбра как стана така, че в първия момент се излежаваше на шезлонга, а в следващия – плюеше водата, влязла в носа му от стремглавото падане в басейна.

А мама Сладурка започна нова офанзива, без дори да се опитва да прикрива, че я сърбят ръцете да се хвърли в новата игра.

„Помниш ли когато не можеше да плуваш, а после се научи. Отначало те беше страх, ама после го преодоля. Сега как се чувстваш?“

„Е, по-добре.“ – смънка татко Пипон.

„А когато те беше страх да караш кола? После стана майстор шофьор и сега се гордееш със себе си, нали?“

„Да, ама аз още не съм толкова добър…“

„Помниш ли, че те беше страх и да се гмуркаш?“

„Е, то пак си ме е страх, ама нямаше как да не се гмурна, след като Бубулинка го направи преди мен.“

Татко Пипон усети, че губи битката и вече нямаше за какво да се хване. Тия жени сякаш не бяха чували думата „риск“. Или просто не ги интересуваше как се пише.

„Навиии сеее!” – Бубулинка следеше погледа му и моментално забеляза как защитата му се срути с гръм и трясък. Мама Сладурка беше силен съюзник.

Гарванът

Бубулинка вървеше по една тясна и приятно утъпкана пътечка, като си свирукаше весело. Всъщност се беше замислила и свирукането беше по навик и показваше колко дълбоко е потънала в мислите си.

Изведнъж нещо се препречи на пътя й и тя се вгледа в него. Видя пред себе си едно полуизсъхнало дърво с един единствен дебел клон, прикрепен към черно-сив дънер.

Върху клона стоеше гарван, който нервно изграчи, когато тя едва не се блъсна в него. Именно това извади Бубулинка от мислите й.

Пътечката се разделяше на две други пътечки, преминаващи от двете страни на дървото, в две различни посоки.

„Стой“ – дрезгаво се провикна гарванът, гледайки строго Бубулинка.

„Аз и без това си стоя, защото се чудя по коя от пътечките да тръгна“.

„Не е достатъчно да се чудиш. Трябва да избереш. Ако тръгнеш по лявата ще бъдеш щастлива. Ако тръгнеш по дясната – ще си нещастна. Кой път избираш?“

„Що за глупав въпрос? Естествено, че избирам да тръгна по лявата пътечка.“

„Но преди теб минаха още 9 човека и избраха да вървят по дясната пътечка.“

„Какво значение има на къде са тръгнали хората преди мен? Аз искам да бъда щастлива и ще си вървя по лявата пътечка.“

„Виж, обаче, колко е хубава и гладко утъпкана дясната пътечка. А виж лявата колко е камениста, с дупки, бабуни, кал и локви.“

„Дясната е отъпкана и гладка, но аз съм си избрала лявата.“

„Да не съжаляваш после?“ – провикна се след нея гарванът.

„Повече ще съжалявам, ако не мина по нея“ – Бубулинка се засмя с глас, продължи да си мънка любимата песничка и с бодра крачка продължи по лявата пътечка.

Гарванът я проследи с поглед, докъдето можеше и постоя известно време неподвижен. След това измъкна черен тефтер изпод крилото си, отбеляза нещо в него и се усмихна хитро, доколкото можеше при положение, че не разполагаше с устни.

Малката мушичка

Докато припкаше по пътечката, Бубулинка чу странно, почти незабележимо, жужене. То беше толкова тихо, че приличаше на писукане на много малко пиленце.

Тя се опита да установи от къде идва този звук и най-накрая – вглеждайки се внимателно и от близо в едно цвете до пътечката – видя една малка, много малка, мушичка, която обикаляше възбудено около него.

„Аууу, колко е красиво! Ау, колко хубаво мирише! Ау, колко е меко и приятно на пипане! Аууу, колко приятно свири вятърът в листенцата му! Ау, колко е вкусно…“ – мушицата зарови глава в централната част на цветето, пълна с меден прашец.

„Защо толкова се вълнуваш, мушичке, та това е едно малко и – бих казала – доста обикновено цвете?“ – зачуди се на глас Бубулинка.

„Напротив! То е прекрасно, уникално и единствено!“ – мушичката не можеше да прикрие вълнението си – „Искам да му се насладя с цялата си душа. Да го усетя с всичките си сетива.“

„Защо това е толкова важно за теб?“ – зачуди се Бубулинка.

„Защото вчера не бях тук, а утре няма да мога. Единствено сега и тук мога да му се порадвам.“

„Но това цвете и утре ще си бъде тук. Можеш да си го душиш, колкото си искаш.“

„Може да е тук, а може и да не е. Но аз няма да съм тук. Може би не ме позна, защото съм покрита цялата с меден прашец. Аз съм мушица-еднодневка. Живея само днес. Утре няма да ме има.“

„Искаш да кажеш, че разполагаш само с един ден? Но това е страшно малко!“

„Да, непоносимо малко е, но това е животът. Искам, за това кратко време, да изпитам колкото може повече приятни, интересни и забавни неща. И това малко цвете е едно прекрасно начало.“

„А не ти ли е мъчно, че утре няма да можеш да пърхаш около цветята и да се издигаш над поляните?“ – попита загрижено малкото момиче.

„Не. Дори не мисля за това. Вчера ме е нямало. „Утре“ не съществува за мен. Аз имам само моето „Днес“ и то ми е напълно достатъчно.“

„Струва ми се несправедливо – ти имаш само „Днес“, а аз имам и „Вчера“, и „Днес“, и „Утре“.“

„Сигурна ли си, че ги имаш? „Вчера“ е само спомен – не можеш да го пипнеш. „Утре“ още не е дошло и докато не дойде, никога не можеш да си сигурна в него. Ти също разполагаш само със своето „Днес“.“

Бубулинка погледна нагоре към слънцето с леко притеснение – вече наближаваше обяд.

„Аууу, какво ще правя сега? Имам само „Днес“?“ – завайка се тя. – „От къде да започна и какво да правя?“

Мушицата направи няколко бързи кръга и изписка в ухото на Бубулинка:

„Започни от тук и сега. Прави като мен – наслаждавай се на цветята, радвай се на небесата, усмихвай се на слънцето и гадай по облаците, тичай боса по тревата, развявай си косата, разговаряй с птиците и играй с животните в гората. Твоят ден е днес. Утрешния – не го мисли.“

Бубулинка се замисли, гледайки втренчено в едно синьо цвете. Когато вдигна очи и потърси мушицата, тя вече беше отлетяла надалеч и жизнерадостното й жужене се чуваше съвсем слабо, докато се плъзгаше по въздушните течения.

Нарцисът

Бубулинка продължи по пътечката, като подскачаше от крак на крак и весело си свирукаше. Опитваше се да помисли върху краткия живот на мушичката, достатъчно съдържателен, според мнението на самата мушичка.

Както си вървеше, вниманието й привлече едно жълто цвете, край пътечката. То се открояваше на фона на околната зелена трева и червени и лилави цветя. Беше само, с гордо изправено стъбло и ярко жълт цвят.

На Бубулинка й се стори, че то й маха с листенца, затова се наведе към него.

„Хей, ти какво си“ – попита го тя. Днес беше разговаряла с гарван и мушичка, защо пък не – и с цвете?

„Не ме ли позна? Виж ме колко съм красиво? Колко е нежен жълтият цвят и колко приятно зелено е стъблото ми? Не виждаш ли как съм се изправило и колко съм стройно?“ – жълтото цвете избълва всичко това на един дъх. А Бубулинка се зачуди на думата „дъх“, тъй като -очевидно – цветето не дишаше в общоприетият смисъл на думата.

„Не, не те познах. Скоро дойдох тук и не познавам всички обитатели.“

„Аз съм най-прекрасното цвете! Много се харесвам и много обичам себе си, да знаеш!“ – цветето още повече изправи стъбълцето си.

„Ами то, че се обичаш и харесваш, го разбрах веднага, но не знам как се казваш. Нека се запознаем, аз съм Бубулинка…“ – Бубулинка се опитваше да бъде максимално учтива, въпреки, че самодоволството и самохвалството на цветето й идваше малко в повече. Не че на него самото изглеждаше да му пука от това.

„Аз съм Нарцис, най-прекрасното и най-ароматното цвете на тази поляна!“

„Аха. А кой ти каза, че си най-прекрасното?“

„Ами аз си го знам. Не е необходимо другите да ми го казват!“

„Да, ама може да има и други също толкова красиви и ароматни цветя, на полянката. Ти познаваш ли ги всичките?“

„Не ги познавам всички. Говоря само с тези, които са ми приятни и интересни. Не всеки е достоен да общува с мен.“

„А другите харесват ли те?“ – попита го Бубулинка, крайно заинтересувана от високото му самочувствие.

„Не ми пука. Важното е, че аз се харесвам.“

„А щастливо ли си?“

„Защо питаш?“ – подозрително се изпъчи цветето.

„Аз искам да бъда щастлива и затова искам да се запозная с други хора… ъъъ, пардон, цветя, които са щастливи. Може пък да науча нещо от тях“.

„А ти в момента не си ли щастлива?“ – изгледа я цветето, отгоре до долу.

„Всъщност, щастлива съм, но все си мисля, че може и повече.“

„Щастието е онова чувство, при което листенцата ти трептят на лекия вятър, докато слънцето грее, а небето е чисто синьо над теб.“

„Да ти кажа честно, аз нямам листенца“ – Бубулинка прехапа устни, опитвайки се да осмисли идеята на нарциса.

„Това, което исках да ти кажа, че няма повече или по-малко щастие. То е вътрешно състояние – или си щастлива, или не.“

„Все още не си ми отговорило – щастливо ли си ти?“

„Щастливо съм, разбира се!“

„А какво те кара да се чувстваш така?“ – Бубулинка се заинтригува.

„По-добре ме попитай какво не ме кара да се чувствам така“.

„Добре. Какво НЕ те кара да се чувстваш така?“

„Това беше риторичен въпрос“ – скастри я цветето – „Аз съм красиво, харесвам се, обичам се, и се чувствам прекрасно, поглъщайки слънчевата светлина и усещайки лекия ветрец в листенцата си. Всичко ме кара да се чувствам щастливо.“

„Ами аз. Като си нямам листа и стъбло, какво да ме на кара да се чувствам щастлива.“

„Мисля, че достатъчно дълго време ти отделих. Май не ме слушаш внимателно. Помисли над думите ми, защото аз, освен красиво, съм и умно. А сега мисля да отделя останалата половина от деня, за да се наслаждавам на себе си. Довиждане!“

„Хмм. Довиждане.“

Бубулинка изгледа цветето за последен път. То изглеждаше напълно вгълбено в себе си и по никакъв начин не издаваше, че й обръща внимание.

Тя продължи по пътечката, но този път по-бавно и умислено. След малко, погледът и просветна и на лицето й грейна усмивка.

Тя разпери ръцете си и заприлича на малък самолет с рокля на цветя. След което се затича по пътечката, като издаваше с всичка сила звуци като „Бърррррр“ и „Бръм“.

Очаквайте продължение…

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНО МОДУЛ 1 ОТ ПРОГРАМАТА „ЕДНА РАБОТА, ДВЕ ЗАПЛАТИ“

Направи първите стъпки към свободата сега!

ЗАПИШИ СЕ СЕГА

Онлайн бизнесът за мен ли е или да си търся друго призвание?

Онлайн бизнесът за мен ли е или да си търся друго призвание?

Общо взето, има два вида хора, интересуващи се от онлайн бизнес.

Първият тип са тези, които са чули, че това сега е модерно, че се изкарват много пари и т.н. Тези хора се хвърлят в различни бизнес модели и дейности с единствената цел да се сдобият с високи приходи и после да прекарат остатъка от живота си на мек шезлонг с мохито в ръка. Много от тези “онлайн предприемачи” скоро се отказват, понякога с псувни, от тези занимания и продължават да работят на заплата или да въртят квартални далаверки (образно казано).

Има и втори тип хора. Това са тези странни птици, които още в училище непрекъснато са “цъкали” на компютъра, докато техните връстници са играли футбол навън или са пушили евтини цигари зад училището. Тези хора просто обичат технологиите, компютрите, приложенията, Интернет. Но това не е всичко. Те обичат да научават нови неща, обичат да експериментират и понякога правят по много неща едновременно (което им харесва). Те може да успеят да изградят печеливш онлайн бизнес, може и да не успеят, но през цялото време го правят с изплезен език и с огромно удоволствие.

Въпросът е вие от кой тип сте?

Опитах се да извадя нещо като общи черти на успешните онлайн хора и ето до къде го докарах:

1. Промяната

Онлайн предприемачите се чувстват комфортно в условията на динамично променяща се бизнес и технологична среда. Те осъзнават, че “Всичко тече, всичко се променя!” и това важи с особена сила в Интернет. Те знаят, че по всяко време Facebook или Google могат да сменят политиката или технологиите си, че внезапно може да се появи силен конкурент от някой невзрачен co-working space или че просто нов вирус може да удари компютъра им. Не че това не ги притеснява, но те са свикнали с промяната и имат нагласата да я приемат и да реагират адекватно и овладяно, когато (не “ако”) тя се случи.

2. Новото, модерното, иновациите

Хората, които успяват в Интернет, обичат новостите, иновациите. Интересуват се от новите технологии, новите начини за маркетиране, промените в начините за комуникиране, от нови софтуерни продукти. Въобще, всичко ново (особено технологично) ги вълнува много силно.

3. Технологиите

Технологиите са тяхната най-голяма любов. Влюбени са в комютъра си (понякога), обожават да “разцъкват” нови приложения, да изследват сайтове, да експериментират с нови улуги или софтуерни продукти. Технологиите са второто им аз. Имат по няколко смартфона, приставки, джаджи, компютри и всякакви други технологични играчки. Могат да инсталират WordPress, да работят с Facebook Business Manager и да създадат имейл кампания в MailChimp.

4. “Цъкане” на компютър по 12+ часа на ден

Онлайн бизнесмените осъзнават, че бизнесът им се управлява през компютър и са готови да “цъкат” по компютъра в продължение на 12 и повече часа на ден. Това е най-интересното занимание за тях “да си работят на компютъра”. Могат да го правят от вкъщи, от офиса, в самолета, в кафене. Просто ги оставете на спокойствие с техния компютър/таблет/смартфон.

5. Комуникация онлайн

Тези хора много повече обичат и се чувстват комфортно, ако комуникират онлайн – по имейл, съобщения в WhatsApp, Viber, Skype, Facebook Messenger, Slack. Те не обичат да говорят по телефона и дори понякога се изнервят от срещите на живо. Обичат онлайн комуникацията и я считат за нещо напълно естествено, предпочитат я.

6. Достатъчност на собствената компания

За тях не е проблем да останат в собствената си компания. Удобно и приятно им е да бъдат сами, да размишляват, да работят по своите проекти. Не винаги им е необходима човешка компания, а самотата не ги плаши по никакъв начин. Забавно и интересно им е да си бъдат сами. Често другите хора ги дразнят.

7. Постоянно обучение, научаване на нови неща

Интернет като цяло и онлайн бизнесът, в частност, са под непрекъсната промяна. И от това следва, че всеки, който иска да бъде успешен в тази област е необходимо да посвещава сериозна част от времето си, за да се запознава с новите неща, да се самообучава, да чете, да гледа онлайн курсове и т.н. Успешните онлайн хора обожават да научават нови неща. Четат много. Преминават през онлайн обучения. Слушат подкастове. Експериментират. Постоянно искат да научат нещо ново в своята област, а и извън нея. Това ги прави и по-креатвни и с по-широк кръгозор. Те са машини за възприемане и обработка на нова информация.

В колко от горните 7 характеристики се разпознавате? Отговорихте ли си вече на въпроса “Онлайн бизнесът за мен ли е?” Както и да сте отговорили на този въпрос, бих искал да ви предложа един непоискан съвет:

“Моля, хвърляйте се в морето на онлайн бизнеса, защото обичате и/или искате да плувате в него. Не го правете само заради парите.”

Ако не последвате нахалния ми съвет, е вероятно или скоро да се откажете, или да се провалите, или просто да ви е много трудно по пътя към успеха в Интернет бизнеса.

Така че, следвайте сърцето си и плувайте за удоволствие.

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНО МОДУЛ 1 ОТ ПРОГРАМАТА „ЕДНА РАБОТА, ДВЕ ЗАПЛАТИ“

Направи първите стъпки към свободата сега!

ЗАПИШИ СЕ СЕГА

Sofia Innovation Hackathon: Предложи иновативна идея и можеш да спечелиш 10 000 лв и посещение в Брюксел

Sofia Innovation Hackathon: Предложи иновативна идея и можеш да спечелиш 10 000 лв и посещение в Брюксел

Иновациите движат света. Е, поне съвременния свят. Вълната на иновациите и технологиите в момента носи човешката цивилизация към светлото бъдеще. Но за да поддържаме тази вълна достатъчно мощна, е необходимо да я захранваме непрекъснато.

Част от тази „световна вълнова конспирация“ е и провежданото за четвърта поредна година в София, събитие Академия за иновации за студенти – Sofia Innovation Hackathon. То е двудневно и ще се случи на 30 и 31 май 2017 г.

Събитието е с елементи на хакатон, се организира от агенцията за иновации Innovation Starter в партньорство с водещите университети в България и през 2017 година с институционалната подкрепа на Европейската комисия.

В рамките на Академия за иновации 2017, студентите ще имат възможността да разработват и презентират сами свои решения в три категории:

А. Дигитална среда

Б. Продукти и услуги на бъдещето

В. Брандинг (конкуренти предимства) на София-град

На 30 и 31 май в НДК, Литературен клуб „Перото“, младежите ще могат да разработят своите идеи под формата на кратки 15 минутни презентации и демо версии на продукти и услуги, по темите, изброени по-горе. Надпреварата се случва в 24 часа под менторството на жури, което включва представители на бизнеса, предприемаческата екосистема и академичната общност.

Предварителна регистрация за отбори, които искат да участват в хакатона, в която ще се допускат отбори, (с не повече от 5 души в екип), ще тече от 10 март до средата на месец май ТУК.

На 31 май от 14:00 ч., при открити врати, в Литературен клуб „Перото“ на НДК ще започнат презентациите и журирането за тях.

Голямата награда за отбора победител през 2017г. е 10 000 лв. и посещение в Брюксел. Още две идеи, ще бъдат отличени със специални предметни и парични награди от партньори на Академия за иновации и организаторите.

На 30 май, от 9:00 до 13:00 всички други студенти, ще имат възможността да слушат безплатно лекции по темите иновации и креативност в градска среда, водени от водещи международни и български креативни експерти.

Накратко:

  1. Ако си студент
  2. Ако имаш иновативна идея
  3. Ако искаш да спечелиш 10 000 лв, за да стартираш реализирането й
  4. Ако искаш да посетиш Брюксел…

 …време е да се включиш в Академия за иновации за студенти – Sofia Innovation Hackathon. Повече информация можеш да намериш тук:

http://innovationstarterbox.bg/events/innovation-academy-2017-sofia-innovation-hackathon/

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНО МОДУЛ 1 ОТ ПРОГРАМАТА „ЕДНА РАБОТА, ДВЕ ЗАПЛАТИ“

Направи първите стъпки към свободата сега!

ЗАПИШИ СЕ СЕГА

Facebook реклама с MailChimp – какво и как?

Facebook реклама с MailChimp – какво и как?

Преди няколко месеца MailChimp предоставиха възможност да се стартират и „управляват“ рекламни кампании във Facebook. Нещо, което на пръв поглед изглежда доста добре – хем си правиш имейл кампании, хем си ги ремаркетираш през Facebook.

Веднага бях запленен от тази новина и тествах как се случват нещата. Резултатите при мен са доста противоречиви, но реших да споделя стъпките за създаване на кампания и самите резултати, защото се надявам да са ви полезни при вашите рекламни активности.

Също така, много бих се радвал, ако споделите с мен вашия опит с тази нова и донякъде вълнуваща възможност, която ни предоставят MailChimp.

Първо, възнамерявам да покажа стъпките, през които преминаваме, за да реализираме една такава кампания, а след това, ще анализираме и постигнатите от мен резултати.

Да започваме…

Как да създадем Facebook рекламна кампания през MailChimp?

Първата ни стъпка е да натиснем свежо-сивия бутон „Create Campaign”, за да стартираме целия процес.

Важното е, от падащото меню да изберете правилния тип кампания:

От тук нататък процесът продължава доста гладко и приятно.

Ето как изглежда следващият екран, след като натиснете бутончето „Create”:

Екранът изглежда доста по-прост от Facebook Ads Manager-а. Да видим сега как да го „разцъкаме“.

Първо избирам страницата, през която ще излъчвам рекламата си.

Важно е да натиснем бутона „Save“ след това…

Преминаваме към дефинирането на аудиторията.

Както се вижда имаме три опции. Първите две са особено интересни от гледна точка на имейл маркетинга.

“Contacts on a List” по същество е създаване на custom audience директно в MailChimp и, просто избираме списъка и сегмента от него, към който да насочим нашата фейсбук реклама. Лесно, ясно и удобно.

Опцията „People similar to your list contacts”, можем спокойно да наречем „удобен начин да създадем lookalike аудитория на базата на нашия съществуващ имейл списък“. При нея има малко повече опции за въвеждане:

На първата стъпка избираме списък и сегмент, както и държава, за да може да се дефинира ядрото за аудиторията. Също така имаме доста удобната опция „Include your list as part of your audience” – така можем да рекламираме и на хората от списъка ни и на сходните на тях, предоставени от фейсбук.

Дори виждаме, че има възможност за таргетиране и по град или пощенски код. Само тук, не искам да ви лъжа, но не съм сигурен дали по пощенски код работи за България.

Следват и стандартните опции за дефиниране на пол, възраст и интереси. Доста по опростено и прегледно представени, отколкото в стандартния фейсбук интерфейс.

За да се „сготви“ аудиторията, трябва малко да почакаме:

Продължаваме с дефинирането на бюджета:

Остана да добавим криейтивите за кампанията. Това става лесно и просто, както сме свикнали да става с интерфейса на MailChimp:

Попълваме си полетата и ето какво се получава:

Въвеждаме основните атрибути, добре познати от фейсбук рекламата и натискаме бутона за запис.

Имаме си и preview на рекламата – за десктоп и за мобилни устройства.

Ако сме доволни от резултата, натискаме бутона „Submit Ad”, който не можете да не забележите най-отгоре на екрана:

След това рекламата ви стартира, а вие виждате кампанията, като отчет, в секция Reports, заедно с другите ви MailChimp кампании (имейлските).

За да бъда напълно честен с вас, а и за да няма недоразумения, трябва да ви кажа, че заснетите екрани до тук създадох при писането на статията, а ще анализираме резултатите от моя вече отминала кампания. Причината е проста – когато подготвях кампанията, не се сетих да направя screenshots.

Ето как изглежда отчетът за моята кампания:

Както можете да забележите, няма как да съм доволен особено, защото постигам цена на клик 9 цента. А съм свикнал да не надвишавам 3-5 цента.

Това което беше дразнещо, лично за мен, беше че нямах (или не можах да намеря как става) възможност да модифицирам/оптимизирам кампанията, докато тече. Например, да сменя криейтива или да актуализирам бюджета. Това беше много ограничаващо за мен, защото вижте как се развиваха импресиите и кликовете за времето на кампанията:

Например, бих искал да мога да се намеся при вида на падащ CTR и да променя нещо по рекламата или да създам нова, в рамките на съществуващата кампания, за да се опитам да подобря резултатите.

Важно е да отбележа, че ако магазинът ви е интегриран с MailChimp, ще можете да проследите и направените продажби през дадената кампания. При мен има интеграция, но конкретната кампания беше насочена към попълването на анкета и затова няма отчетени продажби.

В заключение мога да кажа, че създаването на Facebook реклами през MailChimp е много добре замислено, лесно и удобно, особено от гледна точка на атакуването на custom аудитории, базирани на нашия имейл списък.

Не ми харесват, обаче ограниченията по отношение на оптимизиране на кампанията и постигнатите резултати.

А вие какво мислите? Тествахте ли тази опция на MailChimp?

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНО МОДУЛ 1 ОТ ПРОГРАМАТА „ЕДНА РАБОТА, ДВЕ ЗАПЛАТИ“

Направи първите стъпки към свободата сега!

ЗАПИШИ СЕ СЕГА

Трите стълба на проспериращото общество

Трите стълба на проспериращото общество

Ако бях известна личност или поне духовен лидер на човечеството, хората постоянно щяха да ми задават фундаментални въпроси от битието, като например:

“Какво е необходимо, за да стане България световна супер-сила или поне да се позамогнем малко” или

“Как бихте се справили със световния глад” или

“Как бихте обяснили феномена на безкрайният пътников капацитет на маршрутките”

Тъй като, обаче, не съм риалити (или друга) звезда и никой не ми задава подобни въпроси, седнах и самостоятелно (самопроизволно) се замислих над поне един от тях.

Преминах през множество хипотези. Прескачах, като маймуна, между източната философия, западната психология и прозренията в “Тайната”. Медитирах. Обядвах. Пих хапчета. И след дълги секунди на размисъл, три неща започнаха да изпъкват и не можеха да бъдат пренебрегнати, защото твърде много се набиваха на очи (или на ума).

Нали си спомняте “Пътеводител на галактическия стопаджия”, където отговорът на въпроса “Какъв е смисълът на живота”, беше “42”? Та така стана и при мен.

Запитах се “Кои са най-важните елементи за едно общество, включително българското, за да просперира. Не философските. Практическите!”

А отговорът, който “ми се даде”, беше:

“Предприемачество, професионализъм и добри обноски”.

Сигурно си казвате: “Е, много оригинално! Какво стана със семейните ценности, иновациите, възпитанието на децата, пазарната икономика, демокрацията. Те не са ли важни?”

Най-вероятно са важни, но аз не съм антрополог, а прост маркетолог и се интересувам главно от резултати. Затова нека да задълбаем малко повече в трите стълба на обществото, както аз ги виждам.

Предприемачество

В наши дни е модерно да се говори и пише за предприемачество. Всички искат да започнат собствен бизнес или поне смятат, че така ще забогатеят, за да не се налага повече да работят.

В наши дни, в България, често си представяме предприемача като яко момче с черна кола и телефон, постоянно залепен на ухото… или пък, като горд притежател на макбук втора употреба, обикалящ по стартъп конференции и разказващ за революционния си ап.

Ако погледнем в исторически план, обаче, преди стотици години, хората са били разпределени основно в няколко групи (не претендирам за перфектна историческа точност):

1/ Аристокрация и техните антуражи

2/ Военни

3/ Религиозни лица

4/ Учени, лекари, магьосници, изследователи

5/ Земеделски стопани и животновъди (селяни)

6/ Занаятчии / Свободни професии

7/ Търговци / Предприемачи

Ако се замислим над техните функции в обществото, ето какво излиза:

1/ Аристокрацията и техните антуражи, общо взето, паразитират, консумират и – може би – управляват.

2/ Военните охраняват аристокрацията, защитават територията и са използвани за прилагане на сила, където е необходимо.

3/ Религиозните лица уж дават вяра и утеха, а всъщност се борят за власт и се сношават един с друг.

4/ Учените, лекарите, магьосниците и изследователите са тези, които изследват непознатото и дават основата за прогрес.

5/ Земеделците и животновъдите осигуряват храната и напитките.

6/ Занаятчиите и свободните професии осигуряват продуктите и услугите за ежедневието.

7/ Търговците и предприемачите са тези, които смазват цялата машина на обществото и позволяват тя да работи. Те осигуряват комуникацията и обмена на стоки и услуги. Те идентифицират проблемите, намират им решения, които могат да бъдат реализирани и да се спечели от тях.

Моето лично мнение, с което не ангажирам никого, е че предприемачите са двигателите на прогреса и гладкото функциониране на обществото. Те осигуряват тази движеща сила (чрез своята предприемчивост, про-активност и дори – алчност), която позволява да се реализират на практика идеите и концепциите на изследователите или да се решават наистина проблемите на хората.

Също така, предприемачите, тъй като се предполага, че разполагат с финансов ресурс, имат възможността да реализират проекти и дейности, които са недостъпни на останалите и така да допринесат, както за собственото си благосъстояние, така и за просперитета на обществото. Дори могат да използват този финансов ресурс и за благотворителност.

Всяка от посочените професии и занимания изисква и определени личностни качества. Вижда се, обаче, че за да бъдеш успешен предприемач, се изисква да имаш или да овладееш доста богат букет от знания и умения. Ето само няколко примера:

Предприемачът трябва да може да взема решения – трудни, лесни – по много пъти на ден.

Предприемачът работи с хора – уговаря, мотивира, преговаря, конфронтира се, делегира, управлява. Изискват се много добри комуникационни умения.

Предприемачът борави с пари и числа – необходимо е да има аналитична мисъл, да разбира от финанси, от управление на парите.

Предприемачът често има повече от един бизнес и се налага да познава спецификите на всеки от своите бизнеси.

Предприемачът непрекъснато изпада в или очаква кризисни ситуации и се налага да развие умения за справяне с критика, грешки, провали и проблеми.

Тоест, предприемачеството е идеалната среда за подбор и оцеляване на най-добрите и качествени индивиди. Въпреки, че е джунгла, това поприще е и много мощен акселератор на човешките качества. Или ги имаш и развиваш, или ги овладяваш. Иначе не оцеляваш.

И сега, въпросът е какво предлагам аз? Определено не си мисля, че всеки трябва да бъде предприемач. Нито е възможно, нито има нужда. Нито всеки има желанието и/или заложбите да бъде предприемач. И това е напълно нормално.

Това, което си мисля е, че ние, като общество, независимо дали сме предприемачи или не, трябва по всякакъв начин да подпомагаме и стимулираме предприемаческия дух и предприемачеството. Да го популяризираме. Да съдействаме. Или поне да не пречим (визирам особено държавата). Така, който има склонност и желание да бъде предприемач, ще може да бъде “извлечен” от общата маса на обществото и ще му бъде възможно да се занимава с тази дейност в улеснени условия или поне без излишни пречки.

Ако съумеем да открием, култивираме и развием едно активно и надъхано ядро от предприемачи, така си гарантираме – като общество – че имаме двигател, който мощно ще ни движи напред и нагоре. В противен случай, оставаме бозава маса от мрънкачи, нямащи желанието или смелостта да поемат отговорност и да направят нещо за себе си или за другите.

Както се казва, “предприемач” идва от “предприемам”. Така че, ако усещате предприемаческия пламък, предприемете нещо.

Професионализъм

Ах, този професионализъм. Имаме нужда от него, на където и да е обърнем…

Ако депутатите проявяват професионализъм, ще имаме добре подготвени и работещи закони.

Ако КАТ се държат професионално, законът ще се прилага ефективно и войната по пътищата ще взема по-малко жертви.

Ако безименният чиновник или бригадир осъществи достатъчно добър качествен контрол, настилката по пътищата ще бъде качествена и няма да се отварят дупки при всяко падане на половин литър дъжд.

Ако учителите подхождат професионално към задълженията си, от образователната система ще излизат качествени индивиди, които изграждат едно качествено общество.

Ако родителите възприемат своята роля “професионално”, ще отглеждат емоционално здрави и умствено силни деца.

Ако сервитьорите си вършат работата професионално, ще имаме едно приятно и незабравимо преживяване всеки път, когато ходим на ресторант.

Ако маркетинг специалистите действат като професионалисти, техните клиенти и компании ще се развиват и броят лоялни клиенти ще нараства.

Мога да продължавам този списък до безкрайност. Професионализмът, за мен, е нещо много просто. Той изисква от нас просто да си свършим работата по най-добрия начин, влагайки всичко от себе си.

Опитах се да изкристализирам най-важните елементи на професионализма и вижте до какви изводи стигнах:

Фокус. Да си професионалист, означава да се фокусираш върху това, което имаш да свършиш и да го правиш по най-добрия възможен начин. Да влагаш всичките си знания и умения и да изпипваш детайлите. Т.е. – НЕ на мърлявщината.

Самоусъвършенстване. Един истински професионалист знае, че непрекъснато трябва да усъвършенства уменията си, да е в течение на новостите и да се развива във всяко отношение, което би било полезно за основната му дейност. В противен случай, постепенно се превръща в дървен философ.

Коректност. Професионалистът внимава какви обещания дава и ги спазва точно и безкомпромисно. Независимо дали става въпрос за свършена работа, срокове, срещи и т.н., професионалистът винаги е точен.

Честност. Професионалистът трябва да е наясно какво може и какво не може, какво знае и какво не знае. И, ако е честен със себе си и с тези, на които служи и помага, трябва да прави само нещата, които може, да говори само за нещата, които знае, а за останалите – да не се натиска. “Fake it till you make it” е доста рисково занимание.

Помощ и споделяне. Истинският професионалист помага на другите. Не винаги се стреми за единица работа да вземе единица пари или друга полза. Понякога помага безвъзмездно. Менторства по-начинаещите. Прави нещата заради самата помощ и вършене на добро, а не защото ще спечели нещо.

Даване на пример. Професионалистът има това, което – на чист български език – наричаме “integrity”. Той служи за пример. Прави това, което проповядва (ако въобще проповядва). Той е професионалист и в работата, и в живота. Фалирал финансов консултант и дебел диетолог са пример за обратното.

Моята теза е, че професионализмът може и трябва да се прилага не само в работата и бизнеса, а и във всяка област на живота, от всеки един от нас.

Ако всички се  постараем да бъдем професионалисти в работата, професионални родители, професионални любовници, професионални синове и дъщери,  професионални добри хора… Тогава ще заживеем в един наистина идеален свят. Дори ще отида по-далеч – смятам, че всички наши проблеми от бита и ежедневието идват от проявата на непрофесионализъм под една или друга форма.

Добри обноски

Не, не считам, че за обществото ни е жизненоважно всички да знаят с коя вилица се ядат охлювите. Но, според мен, добрите обноски са в основата на всяко цивилизовано общество. Дори бих отишъл по-далеч и бих казал, че те са критерий за цивилизованост. Колкото и айфони и Q-седмици да има на глава от населението в едно общество, ако хората се държат грубо един с друг, не се уважава и не се зачита достойнството на отделните индивиди, то такова общество за мен е в първобитно-общинния строй от гледна точка на цивилизованост.

Добрите обноски са буферът между дивото, което живее у всеки от нас и възможността хората да съжителстват, без да се избиват и изнасилват, само защото им се е приискало това. Някой ще каже – “Тази функция не е ли на полицията?”.

Не, полицията не може да бъде навсякъде (а понякога я няма и никъде). Именно добрите обноски са нашата вътрешна полиция. Те ни позволяват да следваме поставените си цели и желания, но да го правим по начин, който не вреди твърде много на околните. Добрите обноски ни позволяват да сме общество, което функционира и е нещо повече от сбора от своите части.

Някой беше казал: “Лесно е да си учтив, когато човекът отсреща има два меча.”, визирайки самураите и техните обноски. В този смисъл, добрите обноски са и инструмент за оцеляване.

Като се замислите, всеки от нас има по “два меча”. Освен ако не познавате човека отсреща много добре, вие никога не можете да сте сигурни каква беля може да ви докара на главата. Ако се държите грубо с жената на съседната седалка в автобуса, може да се окаже, че съпругът й е най-злата квартална мутра, която да съсипе живота ви.

Ако не се държите уважително с възрастния човек на улицата, може да се окаже – след  два дни – че именно той ви интервюира за мечтаната работа или – още по-лошо – е собственикът на целия бизнес.

Така че, освен гаранция за гладкото съществуване на обществото, добрите обноски са и един от най-добрите инструменти да запазим живота и здравето си на приемливо ниво.

Но нека да уточня какво имам предвид, като казвам “добри обноски”. Със сигурност не говоря за “Етикет и протокол”. Естествено, не ги отричам, считам, че са важни и необходими, но мисля, че те са само част от голямата картина на добрите обноски. Ако трябва да изведа няколко ключови елемента, то те биха били следните:

Уважение и достойнство. Каквото и да казваме и правим, да се стремим да запазим достойнството на отсрещната страна и да се отнасяме уважително. Лесно е да се отнасяш с уважение към по-силните от теб. Изисква се воля, сила и добри обноски, да се отнасяш така към всички. Грубо отношение, обиди, клюки, подигравки и негативни изказвания – тези неща, за мен, не са част от добрите обноски.

Толерантност и разбиране. Има едно правило/аксиома от НЛП (Невро-лингвистично програмиране), която гласи: “Човек винаги действа по най-добрия начин, съгласно неговите знания, убеждения и ситуация към дадения момент.”  Ние не сме зли, просто понякога не знаем, че сме такива или не знаем как да покажем, че сме добри. Ако подхождаме с такова ниво на разбиране към хората, със сигурност ще станем по-толерантни и ще избегнем много собствени и чужди нерви.

Активна реципрочност. Много стар принцип, за който – сигурен съм – много пъти сте чували и чели. Той означава да се отнасяш с другите така, както би искал да се отнасят с теб. Когато възнамеряваш да направиш или кажеш нещо, помисли си, ако някой ти го направи или каже, как би се почувствал ти и би ли искал да се чувстваш така. Постави се на мястото на другия и ще ти стане пределно ясно как да подходиш.

Контрол върху агресивния отговор. Хората понякога правят грешки. Понякога са зли. Понякога са просто неосъзнати. Много често, ако се почувстваме обидени, застрашени или наранени от тях, това се оказва само част от нашето въображение. Човекът, който ни засича с колата си на улицата изглежда като гадняр, който го прави нарочно. Но може да се окаже, че просто бърза за болницата, където жена му ражда или трябва спешно да занесе лекарства. Преди да реагираме агресивно, е добре да преценим каква е причината за отношението на другите и съобразно това да настроим нивото на агресия на нашата реакция. Не съм голям поддръжник на това да подлагаш другата буза, когато те ударят по едната, но преди да напсуваш човека или да му “счупиш главата” е добре да прецениш каква част от проблема идва от него и каква – от твоето въображение.

И, за да илюстрирам тезата си за важността на добрите обноски, ето един супер прост пример от ежедневието:

Карате си колата. Шофьорът пред вас завива/престроява се и не дава мигач. Нищо особено не се случва след това. Къде е проблемът с обноските тук? Проблемът е, че шофьорът пред вас, не проявява уважение към вас и останалите.

Той демонстрира: “Мога да предупредя за посоката и да ви улесня, за да можете да реагирате по-леко и своевременно, но няма да го направя, защото ме мързи и защото не считам, че ми пука за това какви неудобства ще изпитате вие от това”.

Изглежда дребно, но за мен е показател за фундаментална липса на добри обноски и незачитане на другите. Тук са нарушени правилата за уважение/достойнство и активна реципрочност.

Какво можеше да направи шофьорът вместо това?

ДА НАТИСНЕ С МАЛКИЯ СИ ПРЪСТ ШИБАНОТО МАЛКО ЛОСТЧЕ И ПРОСТО ДА ДАДЕ МИГАЧ!!! Ето това можеше да направи.

Обаче, ако в тази ситуация, вие го настигнете, засечете, свалите от колата и го пребиете от бой, това отново е проява на лоши обноски (каква изненада). В случая вие нарушавате правилото за толерантността и разбирането и за контрола върху агресивния отговор.

За мен, добрите обноски не са сбор от правила, а едно просто разбиране, че уважението, достойнството и толерантността са важна платформа, върху която да стъпят и да се развиват човешките отношения, независимо дали става въпрос за познати или непознати хора.

———

Така че, ако ме питате: “Как ще се оправим?”, винаги ще отговарям:

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО, ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ДОБРИ ОБНОСКИ.