Технология и магия

Технология и магия

Магията, като концепция съществува от векове. С нея хората са си обяснявали необяснимото. Но не само това. С  помощта на магията са мечтаели за това как могат да се овладеят света около себе си и да се сдобият със сила и власт над околната среда.

Иновациите и технологиите движат човешкия прогрес през последните столетия. На тях дължим нашите постижения като цивилизация – от строителството на огромни сгради, през сухоземния и въздушния транспорт, та до медицината. Чрез технологиите човекът подчинява света около себе си, и в този смисъл се доближава до Бога. Същото, както при магията.

Има една мисъл на Артър Кларк, която много ми харесва (тя спада към „Трите закона на Кларк“):

„Всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магията.“

Но има една друга мисъл, приписвана на Грегъри Бенфорд, която гласи:

„Всяка технология, която е различима от магията, не е достатъчно напреднала.“

Не знам дали магията (за която четем в митовете, легендите, приказките и гледаме по филмите) е технология, но със сигурност технологията е магия. Или поне от гледна точка на нашите предци.

Ако някой човек, живял преди 200-300 или повече години, случайно ни посети (както има немалко филми с подобен сюжет), нашето ежедневие ще му се стори магическо, а ние – богове или поне – магьосници.

Ние, обаче, дотолкова сме свикнали с присъствието на технологиите в нашия живот, че не ги забелязваме и често възприемаме живота си като „скучен“. Забравяме да го погледнем през очите на миналото и да се насладим на магията, с която се сблъскваме всеки ден. Искаме все повече и повече технологични чудеса и преставаме да забелязваме вече съществуващите.

Нека да направим един бърз преглед на това какъв е „магическият статус и постижения“ на човечеството и какъв бихме искали да бъде?

Ето някои от нашите „магически умения“

Ние летим. Дронове, самолети, космически совалки – те превземат въздуха и дори околоземния космос. Оказва се, че правим неща, които в древността са били част само от способностите на магьосниците/вещиците или боговете.

Ние комуникираме и виждаме от разстояние. Можем да се обадим на брат си в Щатите, виждаме какво става в Шри Ланка (ако пожелаем), предвиждаме бъдещето и научаваме за неща, които са се случили, без да сме били там. Това си е чиста проба ясновидство, пророчество и телепатия (според разбиранията от миналото).

Сега можем да лекуваме наранявания и болести, които са били с осакатяващ и/или летален изход в по-старите времена. Тежки фрактури, туберколоза и много други състояния и болести, днес са лечими, а преди век или повече са били смъртоносен бич. От гледна точка на древните, това е лечителство от много висок клас.

За съжаление, човечеството разполага с оръжия, които имат невиждана в историята мощ. Ние можем да унищожим цели градове за секунди, да пробиваме стени, да убиваме враговете си от невероятно големи разстояния. Това е нещо, до което навремето само боговете са имали достъп.

Ние имаме неограничен достъп до информация, благодарение на Интернет и търсачките в частност. Ако искаме, можем да научим и да знаем практически всичко. Каквото поискаме. А това са го можели основно оракулите.

Колкото и да са неприятни, на наше разположение са вещества, които могат да увеличат силата, издръжливостта и скоростта на телата ни. Можем да бъдем силни, бързи и издръжливи като героите от древногръцките легенди и митове. Такива способности са били достояние само на великите герои, някои от тях – с полу-божествен произход.

И въпреки всичко това, обикновено не се чувстваме „магически“ в своето ежедневие. Всяка минута ползваме предмети и устройства, които биха накарали нашите прадеди да коленичат от страхопочитание (или да ни изгорят на кладата за магьосничество) и очакваме и искаме все повече технологична магия в живота си.

А кои са нашите технологични мечти?

Роботите – имаме ги, но все още са твърде тромави. Искаме да са като в „Аз, Роботът“. Но още много път има да се извърви. И трябва да решим какво да правим с тези, чиито професии и работни места ще се обезсмислят след навлизането на роботите.

Изкуствен интелект – страх ни е от тази „нова раса“, но осъзнаваме, че ще дойде момент, в който няма да можем без тях. През последните години напредъкът в тази област е забележим, но сме още много назад с материала.

Лечение на всички болести. Доста сме далече от това. Въпреки своите постижения, съвременната медицина не е наясно с някои базови концепции. Като например: устройството на подсъзнанието, връзката ум-тяло, автоимунните заболявания, парапсихологическите феномени и т.н.

Свободна и евтина енергия. Тук положението е тежко. Имаме вятъра, слънцето и морските вълни, но те не са много преносими. Имаме батерии, но те са тромави и маломощни, а и представляват екологична заплаха. Имаме ТЕЦ-ове и АЕЦ-ове, но знаем, че не можем и не трябва да ги ползваме още дълго време.

Удобен, бърз и евтин транспорт. Скоро ще имаме Hyperloop и автономни автомобили. Аз мечтая за телепортация. Обаче никой няма никаква представа как това може да се осъществи.

Междупланетен и междузвезден транспорт. Усилията и постиженията в тази област, буквално, са достойни за съжаление, имайки предвид мащабите, в които трябва да се работи. Полетът до Луната е събитие. Полетът до Марс – събитие на века. А междузвездният полет, засега, е пълен мираж.

Живот в космоса. Международната космическа станция е нещо, с което не бих се хвалил пред извънземните ни гости, когато се появят.

Заселване на други планети. Практически нулеви постижения.

Ето такива са моите (а, предполагам, и на голяма част от гийковете по света) технологични мечти. Виждам колко много можем да постигнем и колко назад сме все още. Но не спирам да мечтая.

Ако сте от същата порода (хехе), сигурен съм, че едно наближаващо събитие ще ви бъде изключително интересно…

INNOVATION EXPLORER – Innovation Wars. Debate for tomorrow today е събитието за технологии и иновации на 2017.

На него ще бъдат представени 17 лектора – кой от кой по-интересен. Ще можете да видите презентациите на иноватори, космонавти, предприемачи и мечтатели в областта на футуризма и новите технологии.

Събитието ще се проведе на 23 февруари 2017 година. Можете да научите всичко за него на официалния уебсайт на INNOVAION EXPLORER.

Аз ще бъда там. А вие?

Човечеството и голямата лоша Вселена – визии за бъдещето

Човечеството и голямата лоша Вселена – визии за бъдещето

Живеем в свят на иновации, технологии – умни телефони, интернет на нещата, виртуална реалност, изкуствен интелект, дронове, полети в космоса, 3D принтиране и още куп неща, за които преди години само четяхме във фантастичните книги, а сега са буквално зад ъгъла.

Практически целият прогрес на човечеството в този момент се осъществява – под една или друга форма – на базата на технологични иновации. От друга страна, обаче, много малко от същинските глобални проблеми са намерили своите практически приложими решения.

Като много сериозен фен на футуризма и новите технологии (над 30 години „опит“ и интерес в областта) съм изключително щастлив, когато мога да се докосна до събития и хора, които стоят в ядрото на такъв един технологичен прогрес, които движи човешката цивилизация напред.

Една от тях е Емелин Пат-Далстрьом (Emeline Paat-Dahlstrom). Тя е Chief Impact Officer в Singularity University – организация, за която до скоро не бях чувал, а сега съм абсолютен неин почитател. И как да не съм. Вижте каква е тяхната мисия:

„Да образоват, вдъхновяват и да дадат възможност на съвременните лидери да приложат експоненциални технологии, за да атакуват най-големите предизвикателства, стоящи пред човечеството.“

Няма как да не ме спечелиш с такава кауза!

Емелин Пат-Далстрьом ще води лекция на тема „Космическите иновации в един експоненциален свят“ (“Space Innovation in an Exponential World”) на новото издание на Innovation Explorer, което ще се проведе на 23 февруари 2017 г. в София.

За мое най-голямо удоволствие, имах възможността да задам няколко от въпросите, които ме вълнуват през последните 30 години на човек, който е буквално на гребена на подходящата вълна. Представям на вашето внимание тези въпроси и отговорите на Емелин, преведени от мен на Български, както и оригиналните въпроси и отговори (на Английски), в края на статията.

Приятно четене…

features-borilВиждаме, че нашата планета е пренаселена, като в същото време ние самите се опитваме да я доунищожим много бързо и по най-разнообразни начини. Каква смятате, че е следващата логична стъпка за човечеството – да се разпръсне на други планети или  първо да ремонтира собствената си? Кое е по-вероятно да се случи?

emelinЕмелин: Населението на Земята наближава 7.5 милиарда души и се очаква да стане 9 милиарда към 2040 г. Засега не съществува осъществима технология, която да помогне да решим демографския проблем с помощта на заселване на други планети.

Ние трябва да запазим планетата си в добро здраве дори в същото време да работим върху колонизирането на космоса и осигуряването на ресурси от него. В същото време космосът вече играе жизненоважна роля в разбирането на Земята и наблюдението на нашата жизнена среда и нейното използване по най-добрия и ефективен начин.

Например, наблюдението на климата и неговите промени ни дава осъзнаването, че се налага да увеличим производството на хранителни вещества за нарастващото население на планетата. Космическите сензори и иновативните компютърни технологии се развиват бързо и се сдобиват с нови и нови възможности и така вече играят важна роля в поддържането здравето на нашата планета.

features-borilЗа последните 100 и повече години, технологиите (както и предприемачеството) са главната движеща сила за човешкия прогрес. Космическите технологии, на нивото, на което са в момента, са доста по-напреднали от технологиите, които използваме в нашето ежедневие. Мислите ли, че в близко бъдеще, тези напреднали космически технологии (като например роботи, изкуствен интелект и т.н.) ще стават все по-неразделна част от нашия живот? Кои от изгряващите в момента технологии биха били сред първите, които ще се настанят в нашите домове, джобове, автомобили, през следващите 5-10 години?

emelinЕмелин: Напредналите космически технологии винаги са били внедрявани в нашия живот. Съвременните смартфони, например, имат GPS приемници, които идентифицират вашето положение в пространството, получавайки сигнал директно от космоса. Такъв един чип сега струва няколко долара, като част от нашите телефони, но преди 30 години, един GPS приемник е струвал 10 000 долара и е бил с размерите на лаптоп.

Същото се отнася и за акселерометрите, антените, графичните чипове и т.н. Много от тези системи са разработени вследствие на сериозни инвестиции с цел приложение в космически технологии и след това са преминали в комерсиално производство за ежедневна употреба.

Технически погледнато, телескопът Хъбъл е 16-мегапикселова CCD камера с едно голямо огледало. Тези CCD сензори вече започнаха да се появяват и в потребителските камери.

По същия начин, някои от софтуерните системи за автономно шофиране, първо бяха тествани на марсоходите, тъй като сигналът до Марс пътува в продължение на няколко минути и това не позволява превозните средства да се управляват дистанционно, в реално време.

Идват и още нововъведения – тъй като животът в космоса изисква абсолютно и  пълно рециклиране за поддръжка на живота, някои от животоподдържащите системи от такъв клас ще бъдат скоро налични за масова употреба.

С нетърпение очаквам времето, когато охлаждащите дрехи, които сега се носят под скафандрите, ще бъдат достъпни за нас, в горещите дни.

Друга изненада за последните години беше, че пазарът за персонални електронни устройства се оказа толкова огромен, че реално той стимулира развитието на технологиите по такъв начин, че някой от потребителските технологии се въвеждат в употреба в космоса.

Например компанията Planet Labs успя да изстреля голям брой (~140) малки космически апарати като използва стандартни компоненти, които първоначално са разработени за смартфони.

Така че, споделянето на технологии се случва в двете посоки между потребителските продукти и компонентите с приложение в космическите технологии.

features-borilКога космическият туризъм – до орбита, до Луната – ще стане възможен и достъпен за хората от средната класа, с умерени финансови възможности?

 

emelinЕмелин: През последните години има много бърз напредък във възможността да се разработват и изпращат в орбита малки космически апарати. Но изпращането на хора е на съвсем друго ниво на сложност и разходи.

В момента се тестват различни космически съдове, които да могат да позволят на хората кратки разходки до орбита и обратно. Засега, обаче, само малка група от хора са имали възможността да закупят билет и да пътуват до Международната космическа станция, оставайки в орбита за около седмица. Тези космически туристи осъществяват това свое пътешествие с помощта на триместните руски ракети „Союз“.

Две компании, SpaceX и Боинг, в момента разработват космически съдове, които да могат да превозват по 7 човека наведнъж до Международната космическа станция. Очаква се тези пътувания да станат възможност към края на 2017-та или началото на 2018-та година.

В същото време SpaceX и други компании се опитват да намалят разходите за изстрелване в космоса, чрез приземяване и повторна употреба на ракетата-носител. Когато тези нови пътнически космически съдове започнат да летят до орбита и обратно, Bigelow Aerospace планира да изгради няколко нови, комерсиални, космически станции.

Елън Мъск със своята компания SpaceX планира пускането на много големи космически съдове, които ще са в състояние да съберат по 100 или повече човека при един полет. Той планира да може да закара хора на Марс при цена от около 200 000 долара на човек. Целта му е тези планове да се осъществят в следващите 15 години.

Това изглежда оптимистично и в същото време показва, че космическите превозни средства с многократна употреба могат драстично да намалят разходите за пътуване в космоса.

Сегашното положение с ракетите за еднократна употреба е практически същото, ако изхвърляхме даден самолет след като осъществи полет, при това – носейки само 3 пътника.

Системата на Елън Мъск повече прилича на продажбата на стотици евтини билети за голям самолет.

Мъск е фокусиран в достигането на Марс, но в същото време, цената за достигане на Луната, би могла да бъде 10 пъти по-ниска, а достигането на орбита – още 10 пъти по-евтино. Така че, ако Елън Мъск мисли, че може да закара хора на Марс за по 200 000 долара, може би след около 10-15 години би струвало само около 2000 долара да отидеш до орбита.

Ако успеем да развием широкомащабен космически туризъм, той може да изплати всичко това. Съвременните туристи харчат огромни суми по целия свят – през който и да е уикенд, глобалният туризъм реализира оборот, по-голям от всички държавни космически бюджети, взети заедно.

features-borilНа какъв етап на разработка са тераформиращите технологии в момента? Такъв клас технологии ни обещават възможността да променяме климата и атмосферата на други планети, правейки ги по-приятелски за живеене за нас самите.

emelinЕмелин: Учените, които изучават атмосферата на  планетите и тяхната химия, понякога отделят и по малко време на предизвикателството да могат да променят атмосферата на други планети, така че тя да прилича малко повече на земната.

Това, не е част от официалната политика или план на никоя организация, но, понякога, е изследвано като страничен казус. Съществуват различни идеи и предложения, създадени през последните години.

Съвременните открития в синтетичната биология отвориха възможност за нови спекулации за това какво би могло да бъде възможно в тази насока. Въпреки това, мащабът на такъв тип трансформации (на цяла планета) е огромен.

В миналото, много учени считаха, че за да бъде променена атмосферата на Марс – например – това може да отнеме повече от 1000  години. Сега, някои експерти твърдят, че това може да бъде направено за 100 години или по-малко.

Но при всички случаи, такива едни промени биха изисквали инженерни постижения от невероятен мащаб.

Също така, би могло да отнеме доста време атмосферата да се стабилизира в желаното състояние – изглежда доста по-лесно просто да се промени атмосферата, отколкото да се „нагласи“ точно, както я искаме.

Тази област е широко отворена за изследователи и учени, които искат да изследват темата, без, обаче, да споменаваме хората, които се фокусират върху моралните и етичните съображения и усложнения,  породени от казуса за тераформиране на дадена планета за наши цели, за сметка на потенциалния живот, който евентуално същества на тази планета.

features-borilКакво мислите за бъдещето на космическата индустрия, като например производство в космоса и добиване на ресурси и суровини от там? Мислите ли, че такива дейности биха били финансово изгодни в близко бъдеще?

emelinЕмелин: В момента Международната космическа станция служи като изследователска лаборатория, в която се провеждат стотици експерименти. Някои от тези експерименти имат за цел да ни дадат разбирането за основни процеси и какво е поведението на материалите в условия на микрогравитация – като например огън, разтопяване на материали, смесване на течности, кристализация, биологични материали и т.н.

Въпреки, че тези процеси продължават, общото време, през което са провеждани тестовете в космически условия е много по-малко в сравнение със стотиците години опит, които имаме с такива процеси на Земята.

По времена подобни експерименти бяха открити някои уникални свойства на материалите, включително възможността да се създават неща, които не можем да създадем на Земята.

В някои случаи, като например при електрофорезата, един ден в космоса се равнява на две години на планетната повърхност.

Компанията Made In Space, наскоро достави два 3D принтера на Международната космическа станция и демонстрира способността да принтира различни компоненти в космоса. Те скоро ще доставят друго устройство, предназначено да произвежда висококачествен оптичен кабел – който те очакват, че ще бъде 10 пъти по-чист от кабелите, които се произвеждат на Земята.

В момента сме в много ранна фаза на космическата индустрия и производство. И плановете ни, засега, включват само един аспект на уникалната среда на космоса – микрогравитацията. Други възможности, които ни се предлагат е работата във вакуум и/или при екстремни температури.

В наши дни би се случвало рядко на Земята да се използват продукти, произведени в космоса, най-вече поради високите разходи за доставка на суровини в космоса и обратна доставка на готовите продукти на Земята. По-вероятно е в близките 5-10 години да станем свидетели на повече производства в космоса, може би, най-вече в резултат от създаването на космически станции, специализирани в производство.

Добиването на суровини от космоса има огромен потенциал за осигуряването на материали, които да бъдат използвани в самия космос. Космическият транспорт ще трябва да стане значително по-евтин, ако искаме да можем да доставяме тези суровини по един финансово обоснован начин на Земята.

Един от първите продукти, които ще са много подходящи и важни за добиване в космоса е водата. Отделно от това, че водата служи за поддържане на живота, нейното разделяне на водород и кислород с помощта на слънчева енергия, може да бъде използвано за осигуряване на ракетно гориво. Това би могло да намали разходите за космически транспорт стотици пъти, в сравнение с текущите нива.

Няколко компании, включително United Launch Alliance (ULA) имат планове да стартират добиване на вода на полюсите на Луната или на астероидите, за да я използват за производство на ракетно гориво. Реализирането на тези планове се очаква през следващите 10 до 20 години.

ULA очаква, през следващите 20 години, 1000 човека да бъдат в космоса, работейки по този проект.

features-borilКолко сме близо до технологиите, които виждаме в научнофантастичните филми, като Междузвездни войни и Стар Трек? Какво мислите за бъдещето (близкото) на космическите пътувания, тераформирането, истински изкуствен интелект и изследването на Галактиката?

emelinЕмелин: Космическите двигатели, които виждаме в Star Trek и Star Wars със сигурност са мечтата на космическите. Осъзнаваме, че ракетите са неефективен метод за  космическо придвижване.

Има други методи за осигуряване на тяга, като йонния двигател или слънчевите платна, които са много по-ефективни. Те, обаче, в момента не са развити на необходимото ниво, така че да можем да ги използваме в практиката. Към настоящия момент не е известен начин за осигуряване на необходимата космическа тяга, която да ни позволи да изследваме други звездни системи.

Въпреки това, ние трябва да запазим умовете си отворени и да продължим да изучаваме космоса.  Възможностите на нашите астрономически обсерватории бързо нарастват, като скоро ще бъдат активирани огромни телескопи, както на повърхността, така и в космоса.

Гледайки все по-дълбоко във Вселената, ние виждаме все повече от милиардите звезди в Галактиката. Много от тях са подобни на нашето Слънце, но с милиарди години по-стари.

Ако има цивилизации, които са достигнали ниво на технологиите, позволяващо междузвездни пътувания, ние бихме могли да видим доказателства за съществуването на техните космически кораби.

Със сигурност във Вселената има чудеса, за които ние все още дори не подозираме.

Надявам се, че интервюто ви е било интересно. Ако космическата тематика и футуризма спадат към вашите страсти, мисля, че със сигурност трябва да поставите в календара си за 2017-та посещение на INNOVATION EXPLORER – Innovation Wars. Debate for tomorrow today.

На събитието ще бъдат представени 17 лектора – кой от кой по-интересен. Наред с Емелин Пат-Далстрьом, ще можете да видите презентациите на иноватори, космонавти, предприемачи и мечтатели в областта на футуризма и новите технологии. Изпадайки в битово настроение, бих казал, че INNOVATION EXPLORER ще бъде като банкет за нашите, изгладнели, за технологии и прогрес души.

Събитието ще се проведе на 23 февруари 2017 година. Можете да научите всичко за него на официалния уебсайт на INNOVAION EXPLORER.

А ето и оригиналната версия на интервюто…

Оригиналната версия на интервюто (английски)

We can see that the Earth is overcrowded and we are trying to destroy it very fast in various ways. What do you think is the logical next step for the mankind – to expand its habitat to other planets or to fix our planet first? What is most likely to happen?

Emeline: The population of Earth is approaching 7.5 billion and is expected to increase to 9 billion by 2040. It is not feasible with any foreseeable technology to have space settlement reduce the population problem. We must keep Earth healthy even while we work to open space to settlement and industrial activity. But space already plays a vital role in understanding the Earth and helping monitor and make best use of the environment. Even as we monitor the changes in the global climate, we need to increase food production for our increasing population. Space sensors and advanced computing are rapidly increasing in capability and are already playing a large role in maintaining a healthy planet.

For the past hundred or more years, the technology (and entrepreneurship as well) is the main driving force for human progress. Space technologies today are more advanced than our everyday – let’s say – gadgets. Do you think that in the near future the advanced space technologies (like robots, AI, etc.) will become more and more part of our everyday life? Which of the current emerging technologies would be the first that will come to our homes, cars and pockets in the next 5-10 years?

Emeline: Advanced space technologies are always being incorporated in our everyday lives. A smartphone today has a GPS receiver to update your location from receiving signals directly from space. That chip costs a few dollars to include in your phone, but 30 years ago a GPS receiver cost $10,000 and was the size of a laptop. The same is true for the accelerometers, antennas, graphics chips, etc. Many of these systems were developed at great expense for space applications, and then produced cheaply for everyday commercial use. The Hubble telescope is basically a 16 megapixel CCD camera with a big mirror. Those CCDs have started to arrive in commercial cameras now. In the same way, some of the autonomous driving software systems were first tested on Mars rovers, since the minutes of light-travel time prevented humans from driving the rovers directly. More advances are coming – since living in space requires the ultimate in recycling for life support, some advanced life support systems will be available soon. I look forward to the time when the cooling garments worn under spacesuits are available for hot days.

The other surprise in recent years has been that the market for personal electronics is so large that it is pushing technologies – and some of those technologies can be used in space. The company Planet Labs has been able to launch large numbers (~140) of small spacecraft by using standard components first developed for smartphones. So the technology sharing goes both ways between commercial products and spacecraft components.

When the space tourism – orbit, Moon – would become possible and affordable for the middle-class people?

Emeline: In recent years there has been a rapid expansion of the ability to develop and send small spacecraft to orbit. But sending people is another level of complexity and expense. Vehicles are being tested to send people on short rides up into space and back down again. But so far only a handful of people have been able to purchase a ticket to travel to the international space station (ISS), and stay in orbit about a week. These people were able to ride in the 3-seat Russian Soyuz spacecraft. Two companies, SpaceX and Boeing, are currently developing vehicles to take 7 people at a time to ISS. They expect to fly these vehicles in late 2017 or 2018. At the same time, SpaceX and other companies are trying to reduce launch costs by landing and reusing the booster rocket. When these new passenger vehicles are flying to orbit, Bigelow Aerospace plans to launch several new commercial space stations. Elon Musk of SpaceX also has plans to launch very large vehicles carrying 100 people or more in one launch. He plans to be able to take people all the way to Mars for about $200,000 a person. Elon Musk’s plans have this occurring in only about 15 years. While this seems optimistic, his example does show that reusable vehicles carrying large numbers of people could greatly reduce the cost to reach space. Our current system of disposable rockets is almost exactly like throwing away your commercial jet each time you flew it – and only taking 3 people. Elon’s system is more like selling hundreds of low cost tickets on a large jet. While Elon is focused on Mars, the cost to reach the Moon would be maybe 10 times cheaper, and reaching orbit would be another 10 times cheaper. So if Elon thinks he can get people to Mars for $200,000 – maybe it would only cost $2000 to travel to orbit in 15 or 20 years. If we can get large scale space tourism, it could pay for all of this. Tourists today spend large amounts around the world – on any one weekend, global tourism will spend more than all the government space budgets combined.

On what stage, currently, is the research and development of terraforming technologies that would allow us to re-shape other planets climate and atmosphere making them more friendly for us to live there?

Emeline: Scientists who study planetary atmospheres and their chemistry sometimes spend a little time studying the challenge of terraforming the atmospheres of other planets to be more like Earth. This is not the official policy or plan of any organization, but is sometimes studied as a side issue. There have been different proposals over the years. Recent advances in synthetic biology have opened up new speculations of what might be possible. However, the scale of these transformations is huge. In the past, many researchers thought a transformation of an atmosphere on Mars, for example, might require more than 1000 years. Recently, some have argued it could be accomplished in 100 years, or maybe a little less. But in any case, these would involve engineering on the largest scale. It may also take a long time for the atmosphere to stabilize to a desirable state – it would seem much easier to alter the atmosphere than to make it exactly how you want it. In any case, this area is wide open for any researchers who wish to investigate this topic not to mention ethicists who think about the moral and ethical implications of terraforming a planet for our own benefit at the expense of potentially other life in the solar system.

What do you think of the future of space industry like manufacturing and mining? Do you think that these activities would be financially profitable anytime soon?

Emeline: The International Space Station (ISS) is currently serving as a research lab for hundreds of experiments. Some of the experiments are intended to understand basic processes and how materials behave in microgravity – such as fire, molten materials, liquids mixing, crystallization, biological materials, etc. Although these experiments continue, the total amount of time testing these conditions is very small compared to the hundreds of years of experience we have with these processes on Earth. Some unique properties have been found, including the ability to make things that cannot be made on Earth. In some cases, like electrophoresis, one day in space is worth two years on Earth. One company, Made In Space, has recently delivered two 3D printers to ISS and is demonstrating the ability to print parts in space. They will soon deliver another device intended to manufacture high quality fiber optic cable – which they expect will be ten times more pure than cable that can be made on Earth. We are seeing the very early days of manufacturing in space. And these plans are only using one aspect of the unique environment of space, the microgravity. Other proposals also use the vacuum, or extreme temperatures available. It will be rare in these early days for products to be made in space to be used on Earth, due to the high costs of delivering raw materials and bringing products back. We should expect to see more manufacturing in space in the next 5 to 10 years – perhaps resulting in dedicated manufacturing space stations.

Mining in space has great potential for material to be used in space. (Space transportation would need to become much cheaper to make these products profitable to return to Earth.) One of the earliest products identified for a space market is actually water. Besides the importance of water for supporting life, the splitting of water into hydrogen and oxygen using solar energy would allow it to be used for rocket fuel. This could drop the cost of space transportation by a factor of 100 from current levels. Several companies, including the United Launch Alliance ULA have plans to start mining water at the poles of the Moon, or at the asteroids, to use for rocket fuel. These plans are expected in the next 10 to 20 years. ULA expects 1000 people to be in space working to extract this rocket fuel in 20 years.

How close are we to sci-fi technologies like these shown in movies like Start Trek and Star Wars? What do you think of the (near) future of space flight, terraforming, real AI and exploration of the Galaxy?

Emeline: The advanced propulsion available in Star Trek and Star Wars is certainly the dream of spaceflight. We all realize that rockets are an inefficient means of propulsion. There are other types of propulsion like ion drive, or light sails that are are more fuel efficient – but they currently only provide very low thrust. At present, there is no propulsion known that would allow rapid travel to other star systems. However, we should keep an open mind, and continue to study the skies. Our astronomical observatory capabilities are advancing rapidly, with huge telescopes soon to be activated, both on the ground and in space. As we look deeper into the universe, we are seeing more of the billions of stars in our Galaxy. Many of these stars are like the Sun, but billions of years older. If there are civilizations that have achieved interstellar travel, we may see direct evidence of their starships. There are certainly wonders in the Universe we are not yet aware of.

Как да продавате повече и по-добре с вашата Facebook реклама?

Как да продавате повече и по-добре с вашата Facebook реклама?

Всички знаем колко модерна стана напоследък Facebook рекламата. Навсякъде виждам хора, които се хвърлят мощно, погълнати от вълната на модата и после остават разочаровани, защото не постигат резултатите, които са очаквали.

Трите урока, които ми даде Facebook

Аз също съм  попадал в този капан. След много опити и грешки (и доста разговори с експерти), мога да споделя трите най-важни за мен урока, получени при харчене на бюджети във Facebook. Ето ги и тях:

1 – Facebook рекламите не са обяви във в-к „Позвънете“. Резултатите от тях подлежат на измерване, а конкретни действия от наша страна могат да доведат до многократно подобрение на тези резултати.

2 – Рекламите във Facebook реагират бързо и затова имаме възможността да ги подобряваме в движение, а не да чакаме да свърши кампанията и тогава да „разчистваме труповете от бойното поле“.

3 – Голямата популярност на Facebook рекламата напоследък, поне според мен, се дължи основно на невероятните възможности за таргетиране на специфични аудитории, които постепенно въведоха от компанията майка. Защо това е важно, ще споделя веднага…

Защо специфичното таргетиране е толкова важно?

Като човек, който се занимава с онлайн продажби, аз буквално лягам и ставам с три думи:

Трафик >> Конверсия >> Утилизация

Какво означават те ли?

А. Трафикът е животът и кръвта за вашия сайт или магазин. Трябва ви качествен трафик, т.е. хора, които идват, не за да разглеждат, а за да вземат решение и да пазаруват. Този трафик е най-ценен и към него се стремим във всички канали.

Б. Конверсията е нашата първа цел. Искаме колкото може повече от хората, посетили магазина ни, да си купят от нас. Този процент наричаме „конверсия“. И една от основните ни задачи е да го увеличаваме колкото може повече. Защо? Защото по-добрата конверсия ни дава възможност да постигнем повече продажби с по-малък трафик, т.е. с по-малка инвестиция.

В. Утилизация е странна дума. Аз я използвам от 2011 г. (още от първия си онлайн курс „Летящ старт в Интернет маркетинга“), но все още не съм чул някой да я употребява в контекста на маркетинга. Просто си измислих дума ли? Всъщност не. „Утилизация“ наричам всички наши действия, с помощта на които се опитваме да увеличим дългосрочната стойност на клиентите си (Lifetime Value, LTV). Независимо дали става въпрос за up-sells, cross-sales, изграждане на марка, добро обслужване и поддръжка, програми за лоялност и т.н. Ако не прилагаме тези усилия, до голяма степен „профукваме“ инвестираните средства и време в осигуряването на качествен трафик и работата върху конверсията.

Та, както казах, лягам, сънувам и ставам с тези три думи. Но никога не забравям, че всичко започва от трафика и ако нямаме качествен трафик, затрудняваме и влошаваме резултатите на следващите етапи от процеса.

Общо и специфично таргетиране при реклама във Facebook

И, ето тук, стигаме до идеята за специфичното таргетиране при Facebook рекламата и неговото приложение при онлайн продажбите.

Често чувам хора да казват Facebook не продава. При тези думи мога само да се усмихна и да си помисля няколко неща:

1 – Или не правиш рекламата, както трябва и – особено – таргетирането (много вероятно).

2 – Или твоите клиенти просто не са във Facebook (малко вероятно, но възможно).

3 – Никога не си рекламирал във Facebook, но си „чувал“ и „чел“ доста (има и такива случаи).

За да илюстрирам общото и специфично таргетиране, ще дам един прост пример:

Да предположим, че продавате маратонки за младежи и искате да ги рекламирате в Социалната мрежа. Имате няколко сценария, но нека да разкажа за два от тях:

1 – Общо таргетиране: Създавате реклами, които насочвате към хора на възраст между 15 и 20 години. Слагате снимка на маратонка и пишете – „Купи, 30% отстъпка!“. Ще направите ли продажби? Вероятно. Но при доста висока цена на клик и – евентуално – доста ниска конверсия.

2 – Специфично таргетиране (пример): Създавате кампании, озаглавени „Маратонки – жени“, „Маратонки – мъже“, „Маратонки – деца“. Във всяка от кампаниите създавате ad sets, които са таргетирани по няколко признака: избран е съответният пол, разделени са на няколко възрастови групи (например 12-14, 15-18, 18-20 г.), избран е интерес „спорт“ или подобни, дори може да създадете и групи по големи градове/области от България. След това, във всеки от сетовете създавате реклами, които пряко кореспондират със съответната аудитория – подходящи изображения, подходящ текст и жаргон (по възраст и регион), снимки на подходящи модели за дадената възраст и пол и т.н.

Усещате ли разликата? Сега може да кажете:

„Да, усещам разликата. Вторият начин ще ми отнеме няколко пъти повече време, за да си подготвя кампаниите.“

И ще сте напълно прави. Обаче, това няма да е единственият резултат. Когато по-точно и правилно насочите своето послание и то към правилната аудитория, качеството на трафика и обемът на продажбите ще бъдат много по-добри. Страничният ефект (освен по-добрите продажби) от това рекламите ви да са по-качествени и по-добре работещи е, че ще се оптимизира и цената ви на клик, защото Facebook иска точно това от вас – да правите качествени реклами, които продават.

И Google, и Facebook се издържат от сервирането на рекламно съдържание. Те стимулират качественото такова (защото печелят повече) и наказват некачественото (то предизвиква отлив на клиенти).

След като изяснихме колко  важен фокусът при таргетирането на аудитории и осигуряването на качествен трафик, бих искал да споделя с вас пет идеи, с помощта на които да подобрите резултатите от вашата Facebook реклама

5 идеи за подобряване на вашите продажби чрез Facebook реклама

В светлината на гореказаното, ето какво можете да направите още днес:

Таргетирайте малки групи с подходящи реклами

Анализирайте своите съществуващи кампании (или планирайте новите), като се опитате да стесните фокуса, да намалите аудиторията и да комуникирате максимално персонализирано с дадената група хора.

За да постигнете това е достатъчно да използвате изображения с хора на същата възраст, като аудиторията или съответства на нейните интереси.

Също така, ако тази група хора има определен професионален / локален / възрастов жаргон, използвайте такъв език. Ако трябва, консултирайте се с представител на групата.

На рекламите си покажете не просто някои от вашите продукти, а такива, които са предназначени и/или подходящи за конкретната таргет група.

Тествайте и подобрявайте рекламите си в хода на кампанията

Не се задоволявайте просто да публикувате рекламите си и да ги гледате, все едно техните резултати не зависят от вас. Наблюдавайте зорко (на всеки няколко часа) следните, най-важни показатели (поне):

А. Click-Through Rate (CTR) – ако се увеличава – добре, ако намалява, значи или текстът, или изображенията на съответната реклама не са подходящи, не привличат вниманието на целевата аудитория и/или не я активират да кликне.

За да подобрите CTR-а на рекламите си, опитайте следното:

– Променете изображението с по-подходящо за аудиторията.

– Подобрете качеството, фокуса, композицията на изображението.

– Променете текста на рекламата.

Б. Конверсията – ако се увеличава – добре, но ако намалява или е много ниска, или трафикът ви не е подходящ, или landing страницата ви има проблем.

За да подобрите конверсията можете да направите много неща, но ето няколко идеи:

– Проверете таргетирането, опитайте се да стесните фокуса и вижте ефекта.

– Разгледайте внимателно какво обещавате в рекламата и проверете дали има съответствие на landing страницата.

– Анализирайте landing страницата си – имате ли всички необходими атрибути, адекватни за вашата аудитория: подходяща цена, лесна навигация, качествени изображения, лесен процес за поръчка, точна и не-подвеждаща информация за продуктите…

Колко често да правите тези промени? Колкото ви достигат ресурсите. Може да го правите всеки ден или на 6 часа, зависи от продължителността на кампанията.

Също така, не е необходимо постоянно да променяте всички реклами и сетове. Наблюдавайте само тези, които рязко се отличават с лоши резултати, например – представят се с поне 30-40% по-зле от останалите. Както при всяко нещо, тук е необходимо да намерите подходящия баланс.

Подобрете текстовете си по формулата „Прикови, поясни, призови“

Вижте какви текстове пишете за своите реклами. Имам предвид, наистина ги прочетете, все едно сте клиент, който за първи път ги вижда. Дайте ги на свои колеги и приятели да ги прочетат. Бихте ли кликнали? Бихте ли си купили, ако видите тази реклама във Facebook?

Вашите текстове имат три основни задачи (заедно с изображенията, разбира се):

1 – Да приковат/привлекат вниманието на потребителя.

2 – Да пояснят за какво става въпрос, да го ориентират.

3 – Да го активират, така че да извърши конкретно действие (например, да кликне).

И всичко това трябва да стане в рамките на 2 до 4 секунди, ако не и по-малко.

Затова ви предлагам, като подготвяте текстове за своите реклами, да тествате формулата „Прикови, поясни, призови“. Т.е. в рамките на едно-две изречения да се опитате да постигнете този ефект на привличане на вниманието, ориентиране и активиране.

Ето един пример за рекламен текст не по тази „схема“:

„Спортувате ли? Купете си маратонки.“

А ето и пример, следващ посочената идея:

„Ура за вашите крака! Нова колекция супер-удобни маратонки с дишаща подметка. Разгледай моделите тук >>”

Не знам дали това е най-съвършеният пример, а и със сигурност трябва да се тестват още няколко варианта, но вярвам, че успях да илюстрирам идеята.

Подкрепете своя бюлетин чрез Custom Audience таргетиране

Постоянно говорим за ефективността на имейл маркетинга. Поне аз го правя. Но нека не забравяме, че сме в ерата на cross-channel комуникацията. Можем да подкрепим и усилим ефекта от нашите имейл маркетинг кампании с една добра атака във Facebook (и обратното).

Как става това? Като използваме Custom Audiences. Стъпките тук са сравнително прости:

1 – Вземаме нашия имейл списък.

2 – Импортираме го във Facebook.

3 – Стартираме кампания, като таргетирането е т.нар. custom audience, аудитория, базирана на имейлите на нашите абонати (тези, чиито имейли във фейсбук, съответстват на записаните в списъка ни).

Какъв е ефектът? Хората, които са получили нашия бюлетин, виждат същото предложение (или допълващо) и в своя фейсбук фийд. Така се получава нещо като ремаркетиране на вашата имейл кампания във Facebook (всъщност си е точно това).

Резултатът? Достигане до по-голяма част от вашите абонати и по-добри резултати по отношение на продажбите и/или активирането на абонатите.

Намерете нови клиенти с помощта на Lookalike Audiences

Колкото и да рекламираме на своите имейл абонати, идва моментът, в който искаме да разширим обхвата и да се сдобием със свежи посетители.

Как да го направим, но така, че да не влошим драстично качеството на трафика си?

Един от добрите начини е, като използваме т.нар. Facebook Lookalike Audiences.

С помощта на този инструмент, вие буквално можете да кажете на Facebook – Дай ми още хора, като тези, на които вече рекламирам“. А Социалната мрежа ще използва своите “големи данни” (Big Data), до които ние нямаме директен достъп, ще направи анализ и ще разшири вашата аудитория.

Колко ще я разшири, зависи от вашите предпочитания.

Ако искате да получите по-голям reach, Facebook може да ви го предостави, но с уговорката, че таргетът „леко ще се размие“. А ако искаме да запазим своята специфичност, Facebook ще ни даде и това, но пък обхватът ще е по-малък.

И в двата случая, ще получим достъп до „още от същото“ – хора със сходни интереси и демография, които в максимална степен пасват на профила на желаният от нас потребител и потенциален клиент. Така, запазваме качеството на трафика, но разширяваме групата хора, които можем да доведем на сайта си.

Надявам се, че тази статия беше полезна за вас. Ще се радвам, ако приложите поне някои от идеите, споменати в нея. И не забравяйте:

„Трафик >> Конверсия >> Оптимизация“

Какво научих за 20 години системно недоспиване?

Какво научих за 20 години системно недоспиване?

Искам да ви разкажа историята на моето недоспиване. История за това как човек може да оцелее, като спи по 3 до 4 часа на нощ в продължение на години. И в резултат на това – да прецака сума ти неща в живота си, като в същото време съжалява, че не си е поспивал повече, когато е трябвало.

Алармата на телефона звъни и ме изважда от царството на сънищата. За няколко секунди се ориентирам в коя реалност съм. Гади ми се, а очите ми щипят. Имам чувството, че не мога да отлепя гърба си от леглото. Поглеждам часовника – легнал съм си преди 3 часа и половина. Време е за нов ден, а аз все още не съм сигурен, че съм приключил със стария.

Тези дни осъзнах, че страдам от хронично недоспиване. Имам предвид – осъзнах го наистина. Всичко започна доста безобидно…

Хронология на моето недоспиване

През 1998 г. купих първия си компютър. Част от парите заработих сам, а останалата част ми даде майка ми. Разбира се, започнах с игри. StarCraft, Age of Empires и Diablo бяха моите нощни приятели.

Скоро, се присетих, че съм взел този компютър, за да работя и да се уча. Започнах да се занимавам с графичен дизайн, да разучавам различни приложения, да програмирам. Сам си се научих да работя на тогавашните Corel Draw и Corel PhotoPaint. PhotoShop беше все още версия 4 и дори не бях чувал за него.

По онова време редовно се събуждах към 3 часа със схванат врат и лице върху клавиатурата.

После започнах да имам клиенти – уеб дизайн, разработка, рекламни материали. Ефектът беше същия – през деня – на работа, а до късно през нощта – пак работа, по различни частни проекти.

По онова време ми хрумна гениалната идея, че мога да си увеличавам часовете от деня, като отнемам от нощния сън. Дори се гордеех, че мога да спя по 3-4 часа на нощ и „нищо да ми няма“. Тогава не знаех термина “moonlighting”, но явно съм правел точно това.

После се появиха първите ми собствени проекти за България и света. Пак – седене до късно пред компютъра.

В някакъв момент прочетох за ползите от ранното ставане и обърнах режима. Започнах да си лягам към полунощ, но да ставам в 4:30 или 5 часа. Така записах 14-те модула на първия си онлайн курс „Летящ старт в Интернет маркетинга“. Чувствах се горд, че съм early riser, но всъщност беше доста неприятно изживяване.

По някое време научих за теорията за циклите на съня, продължаващи по 90 минути (чак през 2016-та разбрах, че не е съвсем така). И ми се появиха други гениални идеи – как мога да спя на парчета по 90 минути или по 3 часа, или по 4 часа и половина. Леле-мале.

Така изминаваше година след година и аз през деня работех за клиенти, а рано сутринта или през нощта – за собствените си проекти, като онлайн курсове, книги, хобита (писане на проза) и други подобни начинания.

Накрая, през 2013-та дойде моментът, когато се роди Нина. И тогава недоспиването ми се изкачи до висини (или може би – слезе до низини), които дори не бях си представял, че мога да постигна.

Преди това си повтарях цитати от типа “Sleeping is for losers!” или I’ll sleep when I’m dead”. Сега мечтаех за един час повече сън, добавен към 2.5-те или 3 часа, които ми оставаха.

Как ми се отрази липсата на сън?

Сега може би си мислите, че ще започна да развивам теории как недоспиването влияе негативно върху телесното тегло, стреса и т.н. Най-вероятно влияе и то доста негативно. Сигурно и на мен ми е повлияло – претърпях доста стрес и флуктуации в телесното тегло през последните години.

Само че мисля да се фокусирам върху своите субективни усещания, т.е. за нещата, които съм сигурен, че са свързани с липсата на сън и които усещам най-силно. В крайна сметка нашето ниво на щастие се определя от това как се чувстваме, а не какво казва теорията.

Ето кратък списък на негативните субективни ефекти от 20-години липса на достатъчно сън:

Ефект № 1: Постоянно ми се спи. Сънлив съм. Имам чувството (което не е само чувство, защото съм го доказал многократно), че мога да заспя навсякъде и по всяко време, стига да съм на хоризонтална повърхност и да не ми е студено.

Ефект № 2: Силна загуба на концентрация и кратковременна памет. Случвало ми се е да забравям какво съм казал аз или събеседника ми преди 5 секунди (предишната реплика).

Ефект № 3: Най-неприятното усещане – когато водя разговор и ми се приспива. Опитвам се да го скрия от събеседника (защото, в повечето случаи разговорът наистина ми е интересен), но се прозявам неконтролируемо. Това силно, силно дразни другия и потиска мен.

Ефект № 4: Необходимост от поглъщане на две дози кофеин на ден, от които пък ставам нервен.

Ефект № 5: Силно понижена продуктивност поради сънливостта и загубата на концентрация.

Ефект № 6: Умствена мъгла – трудно мисля ясно, трудно съобразявам ситуации в реално време и трудно вземам важни решения.

Ефект № 7: Податливост на стрес, паника, напрежение и – понякога – неадекватни реакции.

И тук въпросът е, как разбрах, че причината за всичко това е в недоспиването?

Много просто. Колкото и да е чудно (за мен самия) има моменти, когато се наспивам – събота сутрин или когато сме на почивка. Та, когато се наспя, всичките описани ефекти изчезват като с магическа пръчка.

На този етап можете да ми кажете: „Абе, момче, то това всеки го знае. Като не спиш, ти се гади, сънлив си, стресиран си и т.н.“

Ето тук идваме до резонния въпрос:

Защо продължавам да не си доспивам, знаейки със сигурност какви са ефектите от това?

Анализирайки опитността си през последните 20 години, мога да кажа, че мотивацията ми (съзнателна или не) е била следната:

Мотив № 1: Забавление – оставам до късно, не си доспивам, по собствено желание, занимавайки се с нещо, което ми е приятно – игри, четене, социални мрежи, писане.

Мотив № 2: Работа – изпълнявам недовършената или извънредна работа, вземайки от часовете си за сън, считайки, че това е единственият начин да го направя.

Мотив № 3: Дълг – трябва да се погрижа за домашни задачи или такива, които изостават, обещал съм и т.н.

Тази мотивация, колкото и да е грешна, е предизвикана от нещо. А това нещо какво е? Система от „подходящи“ лични убеждения/възгледи.

Порочните убеждения зад самоотнемането на съня

Какви са генералните презумпции, убежденията, които стоят зад тези три мотива? Приложих малко самоанализ и ето ги и тях:

Убеждение № 1: Времето за сън е ресурс, от който мога да вземам (назаем) и да използвам за нещо друго.

Убеждение № 2: По-важно е да правя ХХХ, отколкото да се наспя.

Убеждение № 3: Винаги мога да се наспя след това.

Тези убеждения са толкова дълбоко заседнали (несъзнателно), че въпреки знанието ми за ефектите от недоспиването, продължавам да го практикувам.

А иначе, каква е реалността? Ето я:

Забавление: Като се замисли човек, забавлението в 3 ч през нощта, не е кой знае какво забавление.

Работа: Работейки посред нощ, няма как да си ефективен. Ще свършиш по-малко работа, ще се чувстваш по-зле и на другия ден ще си прецакаш нещо важно.

Дълг: Плачещото дете е с приоритет, но ако не пуснеш миялната в 2 часа през нощта, какво най-лошо може да стане? Чиниите да позамиришат на другия ден. Голям праз. (Да, понякога се готви и с праз.)

Времето за сън, като ресурс който можем да ползваме за нещо друго: Контра въпрос: „Ако ти се яде пържола, ОК ли е да си резнеш от задника и да си го опечеш?“

Приоритетите: Колкото и важно да е това, което ще свършиш, описаните седем ефекта показват, че е по-добре да се наспиш – по-малко ще загубиш.

Винаги мога да се наспя: Да, точно така. Питай ме мен, след 20 години.

Уроците, които научих след толкова много години недоспиване

Та след всички тези размисли и анализи, ето какво успях да науча (явно повечето хора си го знаят, само аз възприемам по-бавно – сигурно е от недоспиването):

Урок № 1: Сънят не е валута. Всеки ден трябва да се спи в количество, от което се чувстваш наистина добре. Времето за сън трябва да е закон, твърдо и неотменимо (освен в екстремни ситуации).

Урок № 2: Липсата на сън разстройва цялата система, понижава продуктивността, влошава вътрешното състояние, понижава самочувствието, влияе на здравето, концентрацията и паметта. Т.е. прецаква ти целия ден, а и живот. Трябва. Да. Се. Спи.

Урок № 3: Ако си даваш достатъчно сън, показваш на себе си и на другите, че уважаваш тялото си и се грижиш то да е в добро състояние. То е твоят инструмент. Ако не се грижиш за него, рано или късно ще те предаде.

Урок № 4: Сънят не може да се взема назаем и да се „отработва“. Ти и тялото ти имате нужда от сън днес, в конкретния момент, за този цикъл от живота (денонощието). Тялото е съвършен и издръжлив механизъм. То може да понесе дори години лишаване от сън, но ефектите са трайни и разрушителни – върху психиката, емоциите и физиката.

Урок № 5: Ако искаш да ставаш рано, лягай си рано. Няма друг вариант.

Урок № 6: Поне един час преди лягане, не се занимавай с проблеми, не чети новини, не играй на игри, не гледай телевизия, не цъкай телефона, не се карай с никой, не мисли за неприятни неща. Всичко това разстройва съня и неговото качество.

Урок № 7: Времето за сън не е „проспано“. Това е време за възстановяване, презареждане, подреждане и „центриране“. Ако се лишиш от него, лишаваш цялата си система от баланс. А това не води до нищо добро.

Какво следва от тук нататък?

Аз си правя разсъждения, философствам, извеждам уроци, но и тази нощ най-вероятно ще спя около 4 часа. Какво да направя така, че да изляза от черната дупка на недоспиването?

Ето няколко бележки към самия мен (и към хората, които са осъзнали, че имат същия проблем):

Действие № 1: Решавам, че (като начало) ще спя поне 6 часа на нощ (а това си е жив лукс за мен в момента). No matter what. Ако трябва да ставам рано, безкомпромисно ще си легна 6 часа преди това. Без изключения. Работата може да се свърши и на другия ден, а ако не се свърши – едва ли ще дойде краят на света.

Действие № 2: Решавам, че ще си водя отчет на броя часове сън всяка нощ. Ако не измерваш нещо, не можеш да го контролираш. И ще си правя review всеки месец. За щастие в телефона ми има приложение, което прави точно това.

Ха, ами то няма нужда от повече. Оказва се, че е напълно достатъчно да спазвам само две прости правила, за да повиша качеството си на живот (да неутрализирам споменатите седем негативни ефекта).

Както се казва на чист български език: „Уау!“

С времето осъзнах, че не е нито мъжествено (още по-малко пък – женствено), нито интелигентно, човек да изтезава тялото си, занимавайки се – понякога – с откровени глупости.

Преди се гордеех, че спя по 3-4 часа на нощ. Сега се срамувам от това. Мисля да наблегна на Действие № 1 и Действие № 2, за да оправя, доколкото е възможно, настоящата ситуация.

А каква е ситуацията при вас? Напишете ми тук.

8 неща, които се случват с нас, когато започнем да работим за себе си?

8 неща, които се случват с нас, когато започнем да работим за себе си?

Да започнеш да работиш за себе си и да следваш мечтите си се оказва нещо доста модерно тези дни. Под път и над път пишем и говорим за предприемачеството, напускане на работата за друг и правене на това, което обичаме. С две думи: сякаш всеки иска или се опитва да работи за себе си.

Спорен е въпросът дали всеки трябва да го прави. Моето лично мнение е, че трябва поне да опитаме. Предприемаческият дух и предприемачеството са били и продължават да бъдат двигател на прогреса във всяка сфера на обществото. Затова, мисля, че на всеки, у който се забележи склонност или талант към предприемачество, трябва да му се помага и да му се даде възможност да реализира тези свои стремежи.

А дали всеки ще бъде успешен предприемач? Отговорът е твърдо „не“. Просто не е възможно. Но това не може да е причина да не опитаме.

И когато го направим, виждаме че – независимо колко сме успешни или не – ние самите започваме да се променяме. Към по-добро. И дори да не продължим да бъдем предприемачи след първия/втория/десетия си опит, тези умения и навици остават и ни помагат във всички наши следващи начинания.

И така, какво се случва с нас, когато станем част от отбора на предприемачите, работещи за себе си? Ето няколко наблюдения:

1 Започваме да ценим парите си

Докато работим на заплата, парите „някакси“ ни идват накуп и сякаш „даром“. Понякога забравяме, че за тях продаваме най-ценното си – своето време. И много често ги харчим за „глупости“, „глезотии“, „пинизи“, „джаджи“ или смело вземаме кредити („вноската ще потъне някъде в заплатата“). И така, до следващата заплата.

Когато се захванем да работим за себе си – особено, докато бизнесът ни е малък – всеки лев преминава през ръцете ни. Новият и скъп мобилен телефон се равнява на хикс нови поръчки, за които ние трябва да вложим йгрек усилия.

Мислим, мислим и започваме да уважаваме парите, които изкарваме с толкова тежък труд. Да ги харчим за глупости, означава да хвърляме този труд в кофата за боклук. Започваме да обмисляме по-добре разходите си. А когато уважаваме парите си, те пък започват да уважават нас. И да се трупат. И така имаме повече за важните неща в бизнеса и живота.

2 Започваме да ценим времето си

Когато работим за себе си, ние пак разполагаме със същите 24 часа в денонощието, но вече нямаме горна граница на постиженията. На работното място, колкото и да работиш, най-много някой бонус да спечелиш или овъртайм да ти платят. Драстично увеличение на заплатата едва ли ще получиш.

При работата за собствения бизнес, как инвестираме времето си, има реален ефект върху приходите ни. Ако го влагаме, за да движим бизнеса напред, той се движи напред (макар и понякога – криволичещо). Ако се мотаем и си губим времето, знаем много добре, че от това няма да излезе нищо добро.

Работейки за себе си, бързо се научаваме да приоритизираме как да инвестираме всяка минута от деня си.

3 Ставаме про-активни

„Важно е, че заплатата ми тече.“ – често срещана фраза при работа за друг. Когато си предприемач, нищо „не ти тече“, освен времето и възможностите (които всъщност „изтичат“). Разбираме, че нашият успех е в собствените ни ръце и, че без да действаме, няма как да постигнем каквото и да е.

Собственият бизнес ни прави динамични, проактивни, силни, дори агресивни. Знаем, че успехът се постига с битка или най-малкото, с движение напред. Движение, което ние трябва да осигурим.

Няма кой да ни превози до успеха или да избута колата на бизнеса ни. Ние сме тези, които трябва да го направят.

4 Ставаме креативни / изобретателни

Животът на предприемача е едно постоянно предизвикателство. Сайтовете се чупят, конкуренцията напада, клиентите се оплакват, продуктите дефектират, цените на клик поскъпват… Хиляди неща могат да се объркат (и се объркват) във всеки един момент.

Никой не ни преследва с пачки пари, трябва сами да си ги спечелим.

Затова се налага да усвоим някои доста ценни креативни умения – как да привлечем вниманието на клиента, как да победим конкуренцията, как да намалим разходите, как да си оправим хакнатия сайт максимално бързо.

Въображението ни работи на максимум и се чувстваме все едно сърфираме върху 20-метрова вълна.

5 Придобиваме безкомпромисен фокус

Моткането и заниманието с множество неефективни дейности, скоро престават да бъдат част от нашето ежедневие. Научаваме, че ако вършим много дейности наведнъж, това намалява нашата продуктивност, а оттам – и приходите на бизнеса ни.

Започваме да откриваме кои дейности и хора са ценни за нас и нашия бизнес, фокусираме се да работим с тях и всичко останало остава на заден план – когато остане време.

Предприемачите не гледат Биг Брадър и не четат вестник „Шок“. Те гледат курсове за професионално и личностно усъвършенстване, вдъхновяват се от книги за велики лидери и предприемачи и прекарват време със семейството си или във фитнеса, вместо пред телевизора.

6 Започваме да отговаряме по-бързо на мейлите

Като предприемачи, ние постоянно имаме нужда от нови възможности за бизнес. Също така се налага да защитим съществуващите си клиенти и бизнес. Бавенето с отговори на важни имейли и/или важни клиенти бързо изчезва.

Научаваме по лесния или трудния начин, че:

  • Когато отговаряме на постъпил мейл в рамките на 1 час, правим добро впечатление и печелим сделки.
  • Когато отговаряме в рамките на 24 часа, запазваме имиджа си.
  • Когато отговаряме след повече от един ден, често изпускаме важни възможности да спечелим сделка или просто да направим добро впечатление на ключов клиент или партньор.

Когато получаваш по 100 имейла на ден, е много трудно да се прилага тази практика, но скоро се научаваме да приоритизираме мейлите. Както и всичко друго.

7 Вече вдигаме телефона и на непознати номера

Да, когато ни звъни непознат номер, това може да е поредният кредитор или някой, който се опитва да ни продаде нещо. Това е досадно. Обаче може да ни се обажда и потенциален клиент, който има нужда от едно леко побутване, подкрепа, отговор на въпрос, за да вземе решение да работи с нас.

Така, неусетно осъзнаваме, че ставаме майстори в отклоняването на тъпи предложения и в обгрижването на запитвания от клиенти. Телефонът вече не е наш враг, а двигател на бизнеса.

8 Започваме да спазваме сроковете/обещанията си

В съвременния забързан свят едно от най-дразнещите неща е когато чакаме. Никой и никъде не обича да чака – в ресторанта, за оферта, за получаване резултатите от проект.

Когато от изпълнението на нашите обещания и срокове зависят приходите, се случват две много важни неща с нашата дисциплина:

  • Започваме да даваме много по-добре обмислени обещания и по-добре изчислени срокове.
  • Започваме да даваме всичко от себе си, за да спазим обещанията и сроковете и наистина ги спазваме.

А дори само тези две неща / поуки могат да ни донесат влияние, авторитет и много нови и доволни клиенти и партньори.

Независимо от това дали ще излезе предприемач или не от даден човек, аз винаги бих гласувал с две ръце всеки да направи своя опит да работи за себе си. Дори и това да не стане неговото „нещо“, уменията и уроците, придобити по този път, ще бъдат от полза във всяка друга област на изява.