Пламен П. Попов – „Предприемачът“

Пламен П. Попов – „Предприемачът“

Пламен П. Попов ми изпрати „Предприемачът“ отдавна, още преди издаването на книгата, за да споделя мнението си. Но точно тогава цялото семейство бяхме в турбулентен период, между София и Дубай и не можах да отделя нужното време, за да я прочета. Чак през тази седмица, най-накрая, седнах на спокойствие да отделя внимание на „червената книга“.

Пламен сигурно е очаквал от мен мнение в две изречения, но не е познал. Няма как да дам отзив  за книга (както може би знаете, аз съм фен на книгите) само в рамките на две изречения. Още повече, че тя е свързана с предприемачеството, което аз считам за ключово за просперитета на съвременното общество.

Реших да напиша специално ревю в блога, за да представя една книга, уникална за българския пазар. Такива книги трябва да се четат. От всички. Не само от тези, които имат намерение да станат предприемачи или са такива.

Предприемачеството ми е болна тема. В смисъл, че ми се иска да има повече предприемачи и още повече хора с предприемаческо мислене (независимо с какво се занимават). Вместо това, твърде често срещам мързел, мърлявщина, пасивност, липса на посока и посредственост.

Въпреки, че изразът ще прозвучи банално, истината е, че „Предприемачът“ се чете на един дъх. Това не е суха и теоретична, подредена и стерилна книга за бизнеса. Не. Тя е емоционална, силна, задъхана, честна и незахаросана.

Започва с истории и продължава така. Това увлича. Завладява. Вдъхновява. Предизвиква емоционална реакция у читателя. А именно такава трябва да бъде една книга, която представя пътят на един предприемач.

Едно от нещата, които много ми харесаха в книгата, е че е написана в първо лице. Пламен разказва, говори от личен опит и застава зад всичко, което казва – и зад успехите, и зад провалите, и зад мъдростите, и зад грешките. Не се е опитал да напудри нещата, за да изглежда като съвременен бизнес гуру. И точно това печели читателя още от самото начало.

Почти на всяка страница, читателят буквално се „спъва“ в неща, които може да извлече за себе си – като прозрения, вдъхновение и практическо приложение. Ако трябва да кажа кои са трите най-важни неща в книгата, бих казал: истории, емоция и практически идеи и прозрения.

Още повече ми харесаха секциите в края на всяка глава, където самия читател трябва да направи нещо за себе си и за своя успех. Така „Предприемачът“ престава да бъде „просто“ книга, а се превръща в работна тетрадка, която вдъхновява, и активира читателя.

Ако трябва за малко да загърбя общите приказки, бих казал, че в книгата са засегнати най-важните елементи за успеха на всеки предприемач. Елементи, които могат да бъдат наистина осъзнати и научени, само ако бъдат изпитани и изстрадани лично. Иначе, четем за тях в книгите, но не разбираме истинската им същност, докато не ни дойдат до главата.

Книгата започва с темата „Да се учиш в движение“ – едно от нещата, които със сигурност е ключово за всеки бизнес и за всеки реален предприемач. Ако не се учиш и развиваш непрекъснато, не просто стоиш на едно място, а изоставаш. Всички се движат напред и човек има само три опции: а) да води; б) да поддържа темпото; в) да изостава.

При тези обстоятелства, няма как да минем без силен двигател, който да ни преведе през всичко и да ни помогне да постигнем своите цели. Това намираме в емоционалната глава „Амбицията“.

Пламен е отделил специално място и на изграждането на бизнес система. Няма как да наблегна повече на това – ако един бизнес няма система, той или колабира или блокира.

„Да въвлечеш останалите“ разкрива важността на това да работиш в екип и да можеш да вдъхновяваш своите хора да бъдат с теб и в добри, и в лоши времена.

Мога да продължавам да изброявам главите в книгата, но вместо това ще кажа, че „Предприемачът“ е първата българска бизнес книга, която бих определил като „настолна“ за всеки начинаещ и дори напреднал предприемач. Според мен, един учебник по предприемачество трябва да изглежда  точно така – груб, силен, реален, емоционален. Ако е подреден, чистичък и академичен, не би бил достатъчно истински.

Познавам много български предприемачи и уважавам дълбоко всеки един от тях. Независимо дали са ми приятели или „само клиенти“, предприемачите по дух и призвание са героите на нашето време. Това са хора, които трябва да бъдат както подкрепяни, така и предизвиквани.

Думата „невъзможно“ не присъства в техния речник. Бюрокрация? „Ще намерим начин да я преодолеем“. Проблеми? „Имам план Б“. Конкуренция? „Обичам битките“.

Пламен е един от автентичните родни предприемачи. Той е емоционален, силен, упорит, пробивен, гъвкав и воден от благородна кауза. Такава е и книгата му.

В заключение мога да кажа, че „Предприемачът“ е първата за България (поне по мои наблюдения, разбира се) толкова лична, откровена и силна книга за предприемачеството. Тя е заредена с енергия и изпълнена с живот. Всеки тръгнал (или вече вървящ) по Пътя на предприемача би трябвало да я има в библиотеката си, да я прочете и да я използва в реалния живот.

Ако искате да научите повече за книгата, ето пълна информация за „Предприемачът“ и за автора.

Първа помощ за маркетинга

Първа помощ за маркетинга

Възможно е вашият маркетинг да има проблем и вие да не го знаете. Също така е възможно да си мислите, че имате проблем, но всъщност да не е така. Къде е границата между очакванията и реалността? Как да разберем дали наистина имаме проблем, които трябва да се адресира или просто изпадаме в излишна паника?

Със сигурност отговорите на тези въпроси няма как да получим от Маг „Пенка“ за 100 импулса на минута. Но можем да го направим (макар и не винаги с абсолютна точност), ако се обърнем към информацията и данните, с които разполагаме.

А с какви данни разполагаме?

Ако се огледаме внимателно, може да се окаже, че вече разполагаме с огромно количество информация. Например:

Google Analytics. Ако го имаме инсталиран, което е много вероятно, можем да проследим доста качествено поведението на потребителите в рамките на нашия сайт. А това е особено важно, ако имаме онлайн магазин.

Facebook Insights. Ако имаме Facebook страница, няма как да не разполагаме с достъп и до Insights – пълна информация за поведението на потребителите в рамките на тази страница.

Email статистика. Ако изпращаме имейл кампании, много вероятно е нашият софтуер за имейл маркетинг да разполага с подробни справки за всяка кампания, от които можем да научим много за това как реагират получателите на нашите имейли.

Резултати от анкети. Ако сме пускали анкети (от какъвто и да било вид) към своите читатели, последователи и клиенти, значи притежаваме безценна информация, получена директно от извора.

Коментари и обратна връзка. Тази информация обикновено няма статистическа стойност (защото става въпрос за единични коментари и мнения), но предава концентрирана информация за отношението на конкретни потребители към нас и това, което правим.

Финансови данни. Да си дойдем на думата. Особено, ако става въпрос за онлайн магазин, каквито и статистики да имаме, ако финансовите ни отчети показват, че сме на загуба или бизнесът ни замира, няма да получим успокоение от многото фенове на страницата си във Facebook.

Както виждате имаме много източници, от които да черпим информация за това какво се случва с бизнеса ни и – в частност – с маркетинговите ни усилия.

Information Overload или „Парализа на анализа“

И тук възниква един друг проблем – имаме твърде много данни. Ако вземем който и да било от източниците на информация по горе и го „отворим“, внезапно потъваме в море от цифри и текст. Не знаем от къде да започнем, какво да правим и какви заключения да правим. Конфузна ситуация.

Без да изпадам в твърде академични обяснения, бих искал да ви предложа един прост подход за анализ на данните. Той със сигурност не е изчерпателен и специалистите може да му намерят много недостатъци, но дава възможност за бързо ориентиране в данните и получаването на прозрения и идеи, без едноседмични анализи на информацията.

Този подход аз наричам просто „Пирамидата“.

„Пирамидата“

Ето как изглежда тази „пирамида“:

И за да не се мъчите да декриптирате моят ръкописен шрифт, сега ще разкажа какво влагам във всеки от четирите елемента.

Текущото състояние

Независимо кога ни просветва и решаваме да правим анализ на маркетинга си, все трябва да има стартова точка. И в тази стартова точка е добре да установим какво е настоящото положение. Тоест, от къде тръгваме. За тази цел, първо, е добре да сме наясно какви показатели ще отчитаме и – след това – ще проследяваме.

Ако приемем, че имате онлайн магазин, има хиляди метрики, които можете да наблюдавате. Но аз ви предлагам да се фокусирате върху следните показатели:

Това са „малкото“ показатели. За по-голяма яснота съм ги разделил на три основни фази.

Първата фаза е рекламирането на вашия онлайн магазин. Сега не искам да изпадам в подробности и „реклама“ наричам всяка дейност, която се опитва да докара посетители на вашия магазин, т.е. да ви осигури трафик. Обикновено постигаме това, като позиционираме нашата „реклама“ пред очите на определена аудитория (Facebook, Google, читатели на партньорски блогове, имейл списък и т.н.).

Когато анализираме рекламите си, обикновено ни интересуват няколко важни метрики, чиито текущи стойности искаме да осигурим и да проследяваме след това:

Reach: размер на потенциалната аудитория, до която можем да достигнем.

Impressions: брой показвания на нашата реклама пред тази аудитория.

Click-Through-Rate: процент от виделите рекламата, които са кликнали на нея.

Cost-per-Click: цена, която плащаме за всеки клик върху нашата реклама.

Тук е важно да поясня, че напълно осъзнавам, че има различни видове реклама – на клик, на импресии – отделно е имейл маркетинга, органичните резултати в Google и т.н. Използвам понятията на едно малко по-високо ниво на абстракция. Какво имам предвид? Давам пример?

Пускаме имейл кампания. Кое е нашият reach? Това е размерът на базата данни, до която изпращаме кампанията.

Кое са „импресиите“ тук? Това е броят отваряния на нашата имейл кампания.

Кое е “click-through-rate”? Тук изглежда сложно за разсъждение, но не е. Интелигентно погледнато, click-through-rate е съотношението между хората, които са видели нещо и тези от тях, които са кликнали върху него. Тогава, в имейл маркетинга това, реално, е броят кликнали на линк в имейла ни като процент от тези, които са го отворили. Разбира се, тази метрика си има име – “click-to-open-rate”, но сега се опитвам да поясня абстрактните си терминологии.

И, последно, кое да наричаме „cost-per-click” при имейл маркетинга? Ако предположим, че плащаме по 100 долара на месец за имейл системата си и имаме 5 кампании в месеца по 500 клика, това са 2500 клика. Цената на клик в този случай би била 100/2500 = 4 цента на клик.

Сега възниква един резонен въпрос: Защо правя всички тези еквилибристики, изчисления, приравнявания и други подобни?

Много просто: За да мога да сравнявам круши с круши и домати с домати, когато анализирам данните. Необходимо ми е да знам кои метрики от различните канали си съответстват, за да мога да ги сравнявам и анализирам. В противен случай ще мога да си анализирам какво се случва само в рамките на даден маркетингов канал, без да мога да видя неговия приравнен принос към общата кауза, така да се каже.

След това теоретично отклонение, продължаваме с втората група метрики, съответстващи на фазата „Трафик“. Най-важните от тях са:

Sessions: Посещенията на потребители на сайта като общ брой. Всяка сесия представя потребител, който посещава сайта ни и прави нещо на него. Когато той затвори браузъра си или напусне сайта, се отчита край на сесията.

Users: Уникалните потребители, посетили сайта ни.

New Visitors: Процентът нови потребители.

Returning Visitors: Процентът потребители, които вече са били на сайта и се връщат на него.

Bounce Rate: Процентът потребители, които отварят сайта ни (или дадена негова страница) и веднага го/я напускат, без да извършват други действия.

Time on Page: Средно колко време прекарват потребителите на страниците на сайта ни.

Pages per Session: Колко страници посещават (средно) потребителите на сайта ни, в рамките на една своя сесия (посещение).

Conversion Rate: Какъв процент от потребителите посетили сайта ни (или определена негова страница) извършват желаното от нас действие – покупка, регистрация, попълване на анкета и т.н. В общия случай, под „конверсия“ обикновено разбираме реализиране на покупка.

Cart Abandonment Rate: Потребителите, които са добавили продукти в пазарската си количка, но не са продължили нататък.

Order Abandonment Rate: Потребителите, които са стигнали до финалната страница/екран за преглед на поръчката, но не са направили последното действие – да натиснат бутона за изпращане на поръчката.

Стигаме и до третата фаза, която разглежда дългосрочното поведение на потребителите. Важните метрики тук са:

Average Order Value: Средна стойност на поръчката – колко големи поръчки правят хората от магазина ни.

Transactions: Брой поръчки за даден период от време.

Cost per Transaction: Колко ни струва реализацията на всяка една поръчка. Важно е да сме на печалба.

Revenue: Оборотът на магазина ни за даден период от време.

Return in Investment: Процент възвращаемост на инвестициите ни. При маркетинга обикновено използваме вариант на тази метрика – Return on Advertising Cost (ROAS).

Customer Lifetime Value: Най-грубо казано – колко пари похарчва при нас средният ни потребител с течение на времето.

Customer Acquisition Cost: Колко ни струва придобиването на един нов клиент.

Customer Retention Rate: Какъв процент от клиентите остават наши клиенти в рамките на даден период от време – 6 месеца, година, 5 години и т.н.

Net Promoter Score: Събирателна метрика, която – с помощта на бърза анкета – установява с каква вероятност нашите потребители биха ни препоръчали на своите колеги и приятели.

Анализ на динамиката

Сега, когато вече имаме яснота какви показатели проследяваме и сме изяснили от къде ще вземаме тази информация, започваме да трупаме данни (или анализираме вече натрупаните). Но от къде да започнем.

Аз ви предлагам да търсите две неща – аномалии и тенденции. И двете са много добре видими, ако визуализирате данните под формата на графика, разгъната във времето.

Аномалиите могат да бъдат два основни типа – пикове и пропадания.

На показаната графика пропадането не е много ясно изразено, но вярвам, че идеята е ясна – имаме някакви сравнително установени нива на стойностите на даден показател и в даден момент – внезапно пропадане на стойностите до много малка стойност, в сравнение с установеното ниво.

При позитивни показатели, като конверсия, трафик и т.н., пиковете са „хубаво нещо“, а пропаданията – не. И обратното, при негативен показател, като bounce rate, пикът показва внезапна загуба на интерес към сайта/страницата, а пропадането – нещо, което е активирало аудиторията.

Нашата цел е да анализираме какво се е случило в моментите на пропадания и пикове и да търсим начини за:

А. Повтаряне на позитивните пикове и пропадания.

Б. Минимизиране или пълно избягване на негативните пикове и пропадания.

Колкото до тенденциите, те са видими графично, когато зададете по-дълъг период от време – 6 месеца, 1 година. Това става лесно, ако боравите с Google Analytics или друга подобна платформа. И малко по-трудно, ако работите само с Excel. Важното е обаче, да можете да обхванете с един поглед графиката на стойностите на даден показател за дълъг период от време и да видите дали можете да прокарате усреднена права черта някъде, която сочи нагоре или надолу. Например, нещо подобно:

Ако успеем да забележим тенденция, важното е да разпознаем дали е позитивна или негативна. Ако например имаме възходяща тенденция на конверсията, можем само да се радваме. А ако имаме низходяща тенденция на броя поръчки – определено нещо трябва да направим.

Тук основните ни задачи са:

А. Да се опитаме за подсилим позитивните тенденции.

Б. Да се опитаме да забавим (и дори да обърнем хода, ако е възможно) на негативните тенденции.

Адекватно целеполагане

Разполагайки с първоначален анализ, стигаме до важна точка, а именно – целеполагането. Ако нямаме конкретни цели за развитие, оставяме същото това развитие на случайността или най-малкото – нямаме база за установяване на успех или провал, както и посока на движение.

Като цяло, в живота, е добре (според мен) да имаме високи, амбициозни цели. Тук, обаче, бих предложил малко по-консервативен подход.

Имайки стойностите на показателите, да речем за едно тримесечие, следващата ни стъпка е да си поставим цели за подобрение за следващото тримесечие.

Моето предложение е да заложим 10% или 20% ръст и да се опитаме да го постигнем. Ако направим 50% ръст, значи сме поставили твърде ниски цели и за следващия период завишаваме целите с подходящия процент. Но ако сме заложили 20% ръст, а постигнем 3%, значи имаме доста да работим, като в същото време е добре да заложим по-реалистични цели за следващия период.

Маркетинг активности

Този елемент на „Пирамидата“ се подразбира, но реших да го включа, за да стане още по-очевиден. Идеята тук е, че ако не провеждаме маркетинг активности, няма да имаме данни, които да анализираме и показатели, които да подобряваме.

Планирането, анализирането и целеполагането са важни неща, но без основната съставка – действието – те не носят особена полза.

Подходът на „Пирамидата“ всъщност е цикъл. Елементите следват един след друг и ние се „въртим“ в този кръг, опитвайки се на всяко завъртане да имаме все по-добри резултати и дори да постигнем заложените цели. Това е начинът да постигнем траен растеж – непрекъснатото проследяване и подобрение.

А ако трябва да се върнем на темата на статията – „Първа помощ за маркетинга“, ето кое е важно да запомним:

Първо: Няма как да установим текущото състояние (и дали маркетингът ни има нужда от първа помощ), ако не разполагаме с адекватни данни и не ги анализираме по подходящ начин.

Второ: Определете показателите, които ще проследявате, отчетете текущите им стойности и залагайте адекватни цели за следващите периоди.

Трето: Анализирайте аномалиите и тенденциите и набележете спешни (краткосрочни), средносрочни и дългосрочни мерки за подобрение на показателите. Защото първата помощ е важна, но също толкова важни са периодите на възстановяване и развитие след прилагането на тази първа помощ.

Накратко: Измерете. Анализирайте. Подобрете. Повторете.

Изкуството на допълнителния доход

Изкуството на допълнителния доход

До сега не съм срещнал човек, който да твърди, че доходите му стигат. Независимо колко изкарват или колко успешен бизнес имат, повечето хора са на мнение, че „винаги може повече“. И са напълно прави.

От една страна е добре да сме благодарни на това, което имаме. А от друга – ако не се стремим к към повече – повече пари, повече знания, по-голям опит, повече приятни моменти – къде отива удоволствието от живота и възможността да се развиваме.

Не мисля, че парите са най-важното в живота, но определено са едно от много важните неща (лично мнение) и не е добра идея да ги пренебрегваме, защото и те ще започнат да пренебрегват нас.

Заплатата никога не стига и всеки би се зарадвал на допълнителен доход, но дали всеки би бил готов да направи необходимото, да плати цената, за да има този допълнителен доход.

А ако вземем решение да започнем да изкарваме допълнително, пред нас изникват въпроси като:

> Как да изкарам пари допълнително?

> Как да намеря време за това?

> До кога да го правя и как ще свърши цялата работа?

> Онлайн бизнес ли да захвана или да работя през уикендите и след работно време на други места?

> Как да си осигуря пасивен доход?

> С какви конкретни стъпки да започна?

С настоящата статия ще се постарая да дам не толкова отговори, а по-скоро варианти, свързани с посочените по-горе въпроси, измежду които да изберете.

Приятно четене!

Историята на моите допълнителни доходи

Не помня някога да съм имал само един доход. Още от зората на моята кариера, винаги имах основен и един или повече допълнителни доходи. Не знам как се получи в началото? Но после свикнах с идеята и се чувствах несигурен, ако остана на „едната гола заплата“.

През годините съм се занимавал с най-различни неща, за да си осигуря допълнителни доходи. Някои от тях са:

> Изработка на уебсайтове.

> Графичен дизайн и предпечат.

> Писане и продаване на електронни книги.

> Афилиейт маркетинг.

> Търговия в eBay.

> Подготовка и продажба на онлайн обучения.

> Провеждане на обучения на живо.

> Консултации по маркетинг.

> Продажба на MLM продукти.

> Продажба на застраховки.

> и т.н.

В същото време, докато си осигурявах този доход, обикновено работех на заплата или – в последните години – извършвах основната си дейност – консултации и обучения в областта на дигиталния маркетинг (която, в един момент от моята кариера, беше страничен за мен бизнес).

Понякога се замислям какво съм жертвал и каква цена съм платил, за да осигуря тези допълнителни доходи. Ето някои от „плащанията“, които съм правил и продължавам да правя:

> Излизания, забавления – в много по-малък мащаб. Нямаше как да стана и „цар на дансинга“.

> Малко сън, работа до късно.

> Винаги имах работа за ваканцията или за уикенда.

> По-малко време за семейството.

> Повече стрес в ежедневието.

Не мога да кажа, че съжалявам. От време на време си представям, какво ли би било, ако работя от 9 до 5 и след това се прибирам и си почивам, но нямам спомен кога за последно съм го правил и отново се фокусирам върху висящите ангажименти.

Този начин на живот определено не е за всеки, но фактите – поне при мен – са налице. През 99% от времето, моите общи доходи са били няколко пъти над средните за страната. Също така, основният ми доход, често е бил 50% или дори 30% от общия ми доход.

Това определено дава доста по-голяма финансова свобода и покупателна сила. А вече за какво се използват тези две неща е въпрос на лично решение. Човек може буквално да ги „хвърли в кофата“ или да си отгледа диаманти.

Няма да ви убеждавам да жертвате свободното си време, личния си живот или съня си, за да си осигурите допълнителни доходи, но (както се казва) „ако все пак сте решили“, продължавайте да четете.

Как да изберем с какво да се захванем?

Ето, взели сме решението. Надъхани сме да изкарваме много пари допълнително. И се изправяме пред огромна дилема – с какво да се захванем?

Започваме да се „ровим“ в Интернет и попадаме на огромен избор от идеи. Объркваме се (the paradox of choice). Попадаме на т.нар. „скамъри“, обещаващи бързи печалби за кратко време с минимум усилия. Ставаме подозрителни.

Оставяме нещата за после. Нищо не се случва в продължение на месеци и дори години.

Отново се сещаме, че искаме да имаме допълнителни доходи, когато наближат големи разходи, искаме да си купим нещо скъпо или затънем в дългове.

Нека ви предложа малко по-организиран подход при избора на допълнителен доход. Не знам дали така ще изберете „идеалния“, но поне ще е дейност, която наистина има потенциал да ви носи приходи.

Ето каква е процедурата:

Стъпка 1: Направете списък на всички неща които умеете. Това може да са умения, придобити в резултат на практикуване на хоби или на директната ви професия. Например: графичен дизайн, изработка на мебели, рисуване, ремонт на автомобили и т.н.

Стъпка 2: От този списък, изберете топ 3 – тези дейности и умения, в които или сте най-добрите в своята област или можете много бързо да станете, чрез учене и практика.

Стъпка 3: От трите, изберете само една дейност – в която сте номер 1 или лесно можете да станете. Повярвайте ми, няма да имате време и възможност да развивате повече от една допълнителна дейност, заедно с основните си доходи.

Какво да правим по-нататък?

Беше важно да изберем само едно нещо като източник на допълнителен доход. Тестваме първо с него и с нищо друго. Ако не се получи, минаваме на следващото от тройката. А вашата процедура продължава със стъпка 4.

Стъпка 4: Решете как да предлагате резултатите от избраната дейност – като продукт или като услуга. Например, ако умеете да правите дизайн на уебсайтове, услуга е самата им изработка срещу заплащане, а продукт – подготовката на темплейти, които да продавате онлайн. Или, ако можете да свирите на китара – услугата е даването на уроци или свиренето по събития и заведения, а продуктът – подготовката на курсове и самоучители по китара, които да продавате на живо или онлайн.

Стъпка 5: Тествайте интереса и себе си – без много да планирате и мислите, направете тест. Предложете на свой познат да извършите дадената услуга за него безплатно или срещу малко заплащане. Или създайте базова версия на продукта и пробвайте да я продадете онлайн. Поискайте обратна връзка от клиентите. Вгледайте се в себе си – харесва ли ви да правите това?

Стъпка 6: Планирайте своята бизнес система. Дори „обикновен“ допълнителен доход има нужда от бизнес система. Ако нямате система, буквално ще бъдете като муха без глава или – в „най-добрия“ случай – като балон с горещ въздух, носен от вятъра. Какво имам предвид „бизнес система“?

Няма да задълбавам в някакви академични конструкции. За мен, бизнес системата, която върши работа на малкия бизнес, се състои от:

> Дефиниране на бизнес модела. Можете да използвате Canavizer за тази цел. Освен това, тук включвам и ценообразуването – колко ще струва вашата услуга, как ще се калкулира и т.н.

> Дефиниране на продукта/услугата. По-детайлна разгъвка на тази секция от бизнес модела.

> Бизнес цели. Тук поставям показатели за успех (KPIs), техните целеви стойности за даден период от време и стратегия за тяхното постигане.

> Маркетинг план. Най-важното тук е – целевата аудитория, канали за достигане до нея, основни маркетинг дейности, показатели за успех, целеви стойности.

> Основни дейности. Разписваме си най-важните дейности и за всяка от тях дефинираме процедури за работа (чеклистове). Само така можем да поддържаме качеството на работа. Пример за такива дейности, например са – обработка на поръчки, изработка на продукта, промотиране на нов продукт, текущо рекламиране, бекъп и поддръжка на сайта и т.н.

Изглежда сложно, но ще ви отнеме един уикенд да го направите. А след това ще бъдете благодарни на себе си, че сте отделили това време.

Стъпка 7: Базово присъствие. Все пак, хората трябва да научат за вас по някакъв начин и да могат да прочетат и видят повече за това, което предлагате. Според мен, минимумът е:

> Уебсайт на собствен домейн и хостинг. Централната точка на вашия бизнес в онлайн пространството.

> Facebook страница. Като платформа за реклама и базова комуникация с вашите клиенти.

> Email маркетинг система – например MailChimp, SendInBlue, MailerLite. Не се притеснявайте, ако базата ви данни е все още празна.

Стъпка 8: Първи клиент. Докато вашия бизнес не намери първия си клиент, той все още е само един план и – може би – купчина файлове и висящ в пространството сайт. Вашата първа и най-важна цел е да намерите първия си клиент и да се раздадете на 110% (както казват нашите футболисти) за него. Задължително вземете отзив за неговите впечатления от вашата работа.

Стъпка 9: Развиване на дейността. Ако добре сте си измислили бизнес системата. Сега е време просто да прилагате процедурите и да извършвате дефинираните от вас дейности. Да, ще има промени, адаптиране на процедурите към реалността, но това е част от работния процес. Важното е, че имайки тази бизнес система, вие знаете кое как и кога да правите. А това ви спестява огромни главоболия и бавене във времето.

През цялото време на практикуване на вашата дейност, имате няколко важни цели:

> Увеличаване броя клиенти. Колкото повече клиенти, толкова повече бизнес.

> Увеличаване стойността на всеки съществуващ клиент. Нашата задача е да запазим съществуващите клиенти и да направим така, че те да купуват отново и отново от нас и по този начин да инвестират все по-голяма обща сума в нашия бизнес.

> Поддържане (увеличаване) на качеството. Не си позволявайте да се отпускате и да предлагате по-ниско качество, по-лошо отношение към клиента, по-бавна работа и т.н., само защото имате много клиенти и поръчки. Както имате много, така ще станат малко и накрая ще изчезнат, за броени месеци, ако не запазите нивото си.

Ако се фокусирате дори само върху тези три неща (а те не са никак прости и никак лесни), си гарантирате един успешен, стабилен и постоянно развиващ се бизнес. Той може да започне като страничен доход, но вие можете да решите да се превърне в основен, ако видите перспектива в това.

Как да управляваме времето?

Пред нас винаги стои въпросът „Кога?“. Кога да работим върху страничния си доход? Как да намерим време, в заетото си ежедневие, за да вкараме цял един бизнес в програмата си?

Изпробвал съм всички възможни варианти и ето какво имаме „на масата“:

Първата стъпка е да проследите една своя седмица да направите анализ за какво харчите времевия си ресурс от 24 часа на ден. Колко часа спите? Колко часа пътувате? Колко часа спите на дивана? Колко часа сте в социалните мрежи? Разпишете активностите си с техните времена, за цялата седмица и помислете кои дейности можете да жертвате в името на допълнителния си доход и бизнес. Ето няколко предложения от мен:

> Времето в социалните мрежи. Когато сме във Facebook или Instagram, времето сякаш спира. Но като излезем от там, се оказва, че не само не е било спряло, но и е тичало бързо. В социалните мрежи изключително лесно „потъват“ 1-2-3 часа и то всеки ден. Освен ако не си изкарвате прехраната с това, замислете се – висенето във Facebook е равносилно на „безцелно шматкане“ с приятели по „главната“. От това портфейлът ви не става по-пълен.

> Времето пред телевизора. Гледате ли вечер телевизия? После заспивате ли на дивана? Погледнете своя анализ и преценете. Като извадите времето за вечеря и общуване със семейството, каква част от вечерта прекарвате висейки пред телевизора (и понякога – дремейки)? Сигурен съм, че и тук ще можете да „откачите“ 1-2-3 часа на ден.

> Времето за пътуване. Ако пътувате много дълго време за работа/офиса (над 30-40 минути), помислете дали можете да правите нещо полезно (четене, писане, кореспонденция, учене), докато го правите (ако сте с градския транспорт). Ако сте с автомобил, тогава много удачно е да слушате аудиокниги (вместо песни по радиото), да записвате гласови бележки със свои идеи за бизнеса и планове, да говорите по телефона (но само с hands-free устройство) и други подобни. Ето ви ги 1-2 часа на ден.

> Обедната почивка. Мислите ли, че тези обеди с колеги, продължаващи по час и половина, ви носят сериозна добавена стойност? Ако са срещи с важни за вас и вашия бизнес хора – няма проблем. Но ако представляват глупава обмяна на реплики над шопска салата и тройки кебапчета, май е по-добре ги замените с работа по вашия страничен бизнес.

Има още варианти, които могат да бъдат експлоатирани, но ако използвате дадените по-горе, ще можете да имате поне 3-4 часа на ден, които да инвестирате в осигуряването на своя допълнителен доход. А това са 80-100 часа на месец и практически са 10-12 работни дни.

Ето какво, обаче, ви съветвам да не правите:

Първо: Не работете по личния си бизнес през работно време. Вашия шеф няма да го хареса, а и е много вероятно в договора ви да пише, че не можете да го правите.

Второ: Не крадете от съня си. Правил съм го в продължение на 20 години и мога да ви кажа, че резултатът не е добър. Не повтаряйте моята (и не само моя) грешка. Нека времето за сън бъде неприкосновено. Ако денят не ви стига за всичко, по-добре отрежете някоя от по-маловажните дейности, вместо да се закачате със собствения си сън.

Какъв да бъде нашият Exit план?

Добре е, още от самото начало, да помислите и за това как ще свърши вашата сага с допълнителния доход. Както се казва:

Start with the end in mind.”

Ето ви няколко идеи:

Изход 1: Постигане на определена цел. Възможно е да ви трябва допълнителен доход, за да постигнете някаква конкретна цел. Тази цел може да бъде връщане на кредит, закупуване на скъп подарък, пътешествие около света или каквото друго се сетите. В този случай, след постигане на целта, можете да прекратите допълнителното си натоварване и да се върнете към нормалната рутина. (Аз лично се съмнявам в последното, защото след като усетите колко е хубаво човек да има допълнителни доходи, няма да искате да се откажете.)

Изход 2: Подкрепящ доход. Може дългосрочния ви план да е винаги да имате допълнителен доход, който служи за „патерица“ към основния ви. Възможно е да не ви се рискува да напускате работа и да стартирате собствен бизнес, но да сте напълно ОК с това да получавате странични доходи от един или повече източници.

Изход 3: Преливане в собствен бизнес. Друга, много популярна стратегия е когато стартирате страничен бизнес с идеята да го развиете и когато стане достатъчно печеливш, да напуснете работа и да се отдадете само на него. Това е един от най-сигурните и плавни преходи между работа на заплата и предприемачество. Дали ще се получи, много силно зависи от типа страничен бизнес, който сте избрали и от вашите умения да управлявате времето си, като отделяте голяма част от него за допълнителния си бизнес.

Който и изход да изберете, не изпускайте целта си, работете здраво, отделяйте всеки ден за бизнеса си и скоро ще видите резултати, които ще ви накарат да се гордеете със себе си.

Изграждане на имейл списък и GDPR: Моят опит с MailChimp

Изграждане на имейл списък и GDPR: Моят опит с MailChimp

Предистория

От месеци цари все по-нарастваща паника за влиянието, което ще окаже влизането в сила на GDPR (General Data Protection Regulation) върху имейл маркетинга.

„Няма да има вече да има имейл маркетинг, нямаа! Борил да си търси друго занимание.“

С това изречение може да се обобщят повечето мнения, с които се сблъсквам напоследък. Даже преди време написах и статия по темата, която изразява моето лично мнение за въздействието на Регулацията върху имейл маркетинга и какво можем да направим по въпроса.

Когато писах по темата, обаче, аз още нищо не бях направил по този въпрос. И с наближаването на 25-ти май, все повече назряваше мисълта:

„Дай нещо да направим, че иначе ще трябва да започна да уча за Facebook маркетинг експерт.“

Тогава задълбочих проучванията. Консултирах се с експерт по GDPR. Четох доста. Това не ме превърна в експерт, но научих много неща.

В тази връзка да ви разкрия една тайна: Аз наистина не съм експерт по GDPR. Така че, каквото и да прочетете в тази статия, проверете го сами или със своите юристи. Писанията ми не са юридически съвет и не се опитвам да ги представя за такъв. Просто споделям опита и впечатленията си.

Та от това, което научих, се оказа, че трябва да направя следното:

1/ Подготовка на „Политика за защита на личните данни“, поставена на видно място на сайта.

2/ Показване на съобщение за бисквитки (до сега си бях правил оглушки и не си бях поставил този плъгин).

3/ Криптиране на информацията на сайта, например с SSL сертификат.

4/ Създаване на отделен имейл адрес, например privacy@<website.com> и той да бъде посочен като контакт по въпросите, свързани с личните данни.

Отделно от това трябваше да направя две много важни неща, свързани конкретно с имейл маркетинга:

1/ Да одитирам съществуващата си база данни и да поканя хората да се запишат отново, но този път, в съответствие с GDPR изискванията.

2/ Да променя начина, по който събирам абонатите за базата си данни (в случая, не толкова драстично, защото при мен това винаги е било стриктен и прозрачен процес).

Във връзка със изграждането на списъка и записването на нови контакти в него, се оказа, че се налага:

1/ Да събирам минимално количество лични данни, така че да мога да осигуря обещаната услуга или продукт (за доставката на безплатна екнига, например, не е необходимо да имам данни за пола на лицето и адреса му).

2/ За всяко позволение за ползване на личните му данни, потребителят трябва да дава отделно съгласие. Например – за бюлетин, за кампании, за оферти и т.н.

3/ Потребителят трябва да се съгласи сам, собственоръчно и не автоматично (без пре-чекнати чекбоксове) с Политиката за защита на личните данни.

4/ Препоръчва се да съхранявам снимка на формата за регистрация, т.е. да имам доказателство какво съм обещавал на човека, когато се е записвал.

5/ Трябва да съхранявам данни за процеса по записване на потребителя, за да мога да го представя като доказателство.

И това е краткия списък. 

Какво да правя? Запретнах ръкави и се хвърлих в дълбокото – четене, питане, правене. Ще ви разкажа до къде съм стигнал и как съм го направил. Не казвам, че нямам пропуски, затова ще се радвам на обратна връзка и съвети от хора с повече опит в приложението на GDPR в областта на имейл маркетинга.

Базови настройки

Както, може би, знаете, аз ползвам MailChimp като инструмент за имейл маркетинг. Всъщност, през последните месеци съм на SendInBlue, но отдавна реших пак да си се върна към „маймуната“.

Та, въпросната „маймуна“ доста усилено работи в посока GDPR и се оказа, че е подготвила някои улеснения за нас, притеснените имейл маркетолози.

Първата ни стъпка е да активираме GDPR за съответния списък – нов или съществуващ. Това се оказа просто – отидох в настройките на избрания списък и активирах съответната отметка:

Чекбокс за съгласие с Политиката

След това, реших, че искам отделен и специален чекбокс, в който хората изрично да се съгласяват с Политиката за защита на личните данни. Това го направих чрез създаване на ново поле в списъка си, което пак се прави от настройките му, но в секция „List Fields and *|MERGE|* Tags“.

Формата за регистрация

Дойде ред и на най-важното – самата форма за регистрация. За целта използвах стандартната MailChimp форма, но направих следното:

Опитах се да се правя на оригинален:

Казах нещата ясно и просто:

Дадох изричен линк към „Политиката за защита на личните данни“:

Реших да събирам минимален брой данни, въпреки че това не е никак добре за персонализацията и сегментацията на базата данни:

Използвах новата GDPR функция на MailChimp и описах отделните позволения, които искам от потребителя. Той може да се съгласи на тях, като ги отметне собственоръчно. Няма отметки по подразбиране:

И, разбира се, накрая завърших с добре видим призив за действие:

Завършената форма за регистрация можете да видите и тествате тук:
http://eepurl.com/dvCfPL

Процесът по регистрация

След като формата беше готова, трябваше да съм сигурен, че потребителите са обгрижени, дадена им е цялата необходима информация и са въведени в процес, който води до събиране на техните данни – в случая – имейл адрес.

Процесът е стандартен double opt-in, използван от MailChimp. Той трябва да се активира в настройките на списъка:

След това идва подкана към потребителя да потвърди регистрацията си чрез кликване на изпратен линк:

При потвърждение, потребителят получава много важен имейл, който съдържа следната важна информация:

  • Потвърждение на уговорката (обещанието).
  • Линккъм Политиката за защита на личните данни.
  • Линк за промяна на личните данни в системата.
  • Линк за отписване от списъка.
  • Информация за контакт с мен.
  • Информация за това какви данни съхранявам за дадения потребител.

Повече не се сещам какво може да се добави към процеса, още повече че е вграден в MailChimp, така че тук този процес спира и потребителят вече е мой абонат.

Доказателства за регистрацията

Както казах и в началото, трябва да съхраняваме информация за записването, за да можем да докажем, че сме го направили по правилния начин. Тъй като MailChimp все още няма функция за скрийншот на формата за регистрация (обещават да имат тази опция скоро), аз ръчно направих скрийншота на формата за регистрация. Също така, активирах изпращането на имейл до моята поща при регистрацията на всеки нов потребител в списъка. Така съхранявам независимо доказателство за записванията. Тази опция се активира, като въведете имейл адреса си тук:

Тази формичка се намира в <Списък > / Settings / List name and campaign defaults – най-долу, вляво на страницата.

Ето така изглежда имейлът с данни за всеки нов абонат:

При кликване върху бутона, могат да се видят пълни данни за абоната.

А за да не ми се препълва Inbox-а с писма за записали се абонати, настроих един малък филтър, който ги хвърля директно в папка „GDPR“, където съхранявам тези имейли като доказателство.

Като цяло, това е всичко. Изпълних почти всички изисквания поставени в началото, но продължавам да работя, за да постигна максимално съответствие с GDPR.

Честно казано, да направя всичко това не ми отне твърде много време. Повече време отиде за четене, ровене в Интернет, консултиране и двоумене.

Какво мислите, изпускам ли нещо? Вие минали ли сте по подобен път или тепърва ви предстои? Полезна ли беше тази статия за вас и вашето GDPR пътешествие?

Паспортни приключения

Паспортни приключения

След милиони левове на данъкоплатците, похарчени за система за издаване на лични документи и много шум в медиите (навремето), ето каква е реалността по издаване на   лични документи в София, България, 2018-та година…

Нареждаме се на опашка в тесен коридор. Бебета реват, старци пъшкат, подмишници ухаят. Стените са облепени с десетки листове неразбираеми и неподредени инструкции.

Майки с бебета и деца чакат наравно с останалите и никой – от хората или от служителите – не се опитва или сеща да ги насочи с предимство или нещо подобно.

Майка с бебе и малко дете, изчаква търпеливо реда си и най-накрая се добира до гишето. Принтира се заявление, което се оказва, че трябва да бъде до-попълнено ръчно. Защо? Въвежда се стандартна информация, която със сигурност я има в системата. Защо?

Майката е отпратена (и не само тя) „навън“ да си попълни заявлението и след това трябва да отиде „направо на гишето“.

Оказва се, че „направо на гишето“ не е опция, защото междувременно се е образувала опашка. Майката застава на вторичната опашка за тези, които идват „направо на гишето“.

За втори път й идва реда. Правят, каквото правят и сега е препратена на трета опашка – за снимане. Чака. Бебето реве. Детето се изнервя. Дълго време нищо не се случва, т.е. случва се, но много бавно.

За трети път, майката е щастлива в този ден – пак й идва реда. Служителката пита:

„Вие за какво сте?“.

„За масаж!“ – отговаря майката, подрусвайки плачещото бебе, изгубила напълно търпението си – „За снимка за паспорт сме, не е ли очевидно?“

„Къде ви е заявлението?“

То не е у майката. Оказва се, че предишната служителка е забравила да го предаде, пардон – да го подаде на „фотографката“ през огромното разстояние от метър и половина.

Най-накрая започва фотосесията на живота на 4-годишното момиченце. Следват инструкции:

„Не мърдай, гледай направо в камерата“.

Детето стои като истукано. Проблясък и разочарован глас на служителката:

„Няма фокус. Нова снимка.“

След 5-тия опит всички са изнервени. Детето е неподвижно като скала, но допотопният фотоапарат (за който, най-вероятно, е платена десеторна цена при държавната поръчка) отново не може да заснеме неподвижен обект на фокус.

Накрая родителите са извикани зад гърба на служителката да изберат снимка. Махват с ръка – „Става.“ Вече и друго дете реве в коридора. Всичко което искат е да се измъкнат от звуковия, психическия и обонятелния ад, в който се намират.

Изстрелват се навън. Телата им треперят от адреналина. Вкусът в устата им е като дълго предъвквана конска фъшкия. В душите им е черно. Те са виждали как стават тези неща в други държави и не могат да повярват, че мизерията, липсата на организация и грубостта са част от работата с хора през 21-ви век, в европейска държава.

Признавам, че този пост прилича много на мрънкане. Мрънкане за двата адски часа прекарани във вмирисания коридор на община „Младост“ с цел подновяване на международен паспорт.

Но ето какво ми хрумва, като изводи от цялата ситуация:

Парите за системата и организацията вече са платени, така че едва ли ще бъдат купени по-скъпи фотоапарати скоро и едва ли общината ще се премести в просторна сграда от алуминий и стъкло – въобще нямам такива мечти, нека да стане ясно. Ако роптая срещу това, наистина ще си бъде чисто мрънкане.

Аз роптая срещу престъпната пасивност на служителите там. Това са хора, които ежедневно, в продължение на години виждат как хората псуват и тях, и системата. На самите тях им е некомфортно, виждат неефективността на процедурата и на всичко. Но единственото, което правят е да НЕ си размърдат мозъка и да НЕ си мръднат пръста. Те правят най-лесното – облепват целия коридор с разнородни листчета и упътвания – неподредени, неструктурирани, неразбираеми. Написани, за да са формално там, а не за да помогнат на някого.

Как пък никой от тези служители не си зададе следните въпроси:

„Тук е нещо много тясно и неудобно, хората се бутат, няма къде да седнат, къде да застанат, какво да направя, за да подобря ситуацията и да улесня, както моя живот, така и този на хората?“

„От каква информация имат нужда хората и в какъв ред, как да бъде структурирана, за да вървят нещата гладко?“

„Каква е моята роля и за какво получавам заплата – за да ми тече денят безметежно или за да помагам на хората, от чиито заплати се плащат моите данъци?“

И тъй като някой може да каже – „Ти само се оплакваш, а какво предлагаш? На хората са им вързани ръцете, те не могат да променят процедурата!“

Тъъъъъй лииии? Ето какво предлагам (и моето предложение не включва промяна на процедурата или закупуване на нова техника и сгради):

1 – Сложете една лампа, за да осветява хората, които се снимат. Светкавицата действа със закъснение и осветява хората странно. Може това да е изискване на закона, да е със светкавица, но просто съберете по 50 стотинки и купете една нощна лампа и я залепете с тиксо – да помага на обектива да хване обекта.

2 – Групирайте десетките листа и бележки по стените в ясно обозначени секции – „Необходими документи“, „Образци“, „Плащане“ и т.н. Подредете секциите така, че да следват процеса на работа. Така че хората лесно да се ориентират.

3 – Точно до вратата изнесете 2-3 листа, които да показват голямата картина и най-важните неща: проста схема на процедурата, необходими документи, кое гише за какво е. Да е с едри букви, просто, ясно, подредено.

4 – Не връщайте хората да си попълват заявлението отвън. Да го попълнят на място ще отнеме 4-5 минути. Ако отидат отвън и се върнат, времето се умножава, а нервите се изпилват до болка.

5 – Усмихвайте се повече, дори да имате запек. Това ви е работата. Затова ви плащаме от данъците си. Ние сме хора, вие сте хора. Да се държим като хора. В най-лошия случай, ако не обичате да се усмихвате, поне спазвайте добрия тон – не викайте на хората, не им се карайте, не им се сопвайте – това не са ви внуците или съпрузите.

6 – Извадете си главите от задниците и се огледайте около себе си. Има ли стари и болни хора на опашката, има ли бременни, майки с деца. Намесете се и ги изкарайте най-отпред на опашката. Не разчитайте на тълпата. Тълпата е глупава, жестока, мързелива, алчна и страхлива. Всички ще си траят и ще се скатават, надявайки се някой друг да забележи, че дамата е бременна в осмия месец или майката е с две деца на ръце. Вие сте служителите, които определят реда в този миризлив коридор, вършете си работата.

7 – Като държавата не се грижи за вашата служба и не дава пари за нова сграда, това означава ли, че ще трябва да работите по 8 часа там, в условията на мизерия? Съберете пари и купете пейки – не са скъпи. Или сковете сами. Сложете ароматизатор. Нарисувайте стрелки с боя. Докарайте децата си да порисуват по стените. Не виждате ли, че работното ви място прилича на градска тоалетна от 1972 г.? Погрижете се да стане красиво и уютно – не е скъпо, просто изисква да преодолеете мързела и мърлявщината у себе си.

Не смея да мечтая, че това мое гневно мрънкащо отворено писмо ще стигне по-далеч от моите приятели и читатели. Това ми е достатъчно, аз и без това пиша за тях. Т.е. за вас.

Не мисля, че някой от служителите на която и да е паспортна служба ще прочете статията и ще вземе да превърне скотобойната си в слънчево и приветливо място.

Далеч съм от мисълта, че някой на високо държавно ниво ще се трогне и ще направи нещо.

Просто искам „да райзна ауеърнес“ (хехе), да привлека вниманието върху проблема, да го покажа на светло. Да го опиша. Да го натоваря емоционално. Да ядосам някого.

Не мога да се примиря с факта, че в европейска държава, през 2018-та година, хора, които имат самочувствие, че са интелигентни, ежедневно, в продължение на години проявяват мързел, безхаберие, откровена простотия и безпрецедентна пасивност. Става въпрос за го-ди-ни наблюдение на буквално осран процес, за който те могат да направят много, но не правят нищо, защото е по-лесно хората да се мъчат, а те да ги овикват.

Това не е само в паспортната служба. Видимо е в множество държавни учреждения от всякакъв калибър. Това е мащабен проблем – мързел и мърлявщина в национални размери!

Хора, държавни служители, извадете си главите от задниците. Огледайте се около себе си. По осем часа на ден работите с хора. Колкото и да мразите другите и работата си, не обичате ли поне себе си. Не искате ли да работите на приветливо и красиво място, изпълнено с любов и радост? Или предпочитате мърсотия, грозота, омраза и гняв?

Вземете се в ръце. Огледайте се. Направете няколко дребни неща. Подобрете положението. От вас зависи. Държавата няма да дойде да го направи. Поемете отговорност и го направете. Почувствайте се поне веднъж удовлетворени от иначе тъпите си и незапомнящи се работни дни.

5-те начина да свършим работата

5-те начина да свършим работата

Преди време написах една статия, която озаглавих „Трите стълба на проспериращото общество“. Тази статия стана доста популярна и имаше много коментари около нея, особено във връзка с частите „Предприемачество“ и „Професионализъм“.

Тук бих искал да разгърна малко повече един от аспектите на професионализма, а именно – да си свършим работата „като хората“.

Нямам предвид само хората, които извършват професионални дейности, като например: адвокати, лекари, програмисти, работници, полицаи и т.н., но визирам професионализма във всеки един аспект от нашето ежедневие.

Идеята ми е, че тези три неща – предприемачеството, професионализма и добрите обноски (както съм написал в статията) са трите стълба на нашето съвременно общество. На всяко едно съвременно и проспериращо общество. И ако някой от тези стълбове е разклатен или не е добре направен, самото общество куца и отива към изгниване или просто хората не се чувстват добре в него.

Тъй като професионализмът е един от трите важни стълба, считам, че би трябвало да се отнасяме професионално към всичко, което правим – от работата която вършим в офиса, или на полето, или където и да е, до отношенията ни с нашето семейство, при миенето на чиниите,  подреждането на къщата и поддържането на колата.

Ако правим всичко това по професионален начин, стремейки се към съвършенство и вършейки работата добре, цялото качество на живота ни ще се подобри неимоверно.

Това, разбира се, е една мечта. Едва ли е възможно всички в нашето общество да се държат като професионалисти. Но ако голям брой хора се опитаме да го правим по този начин, постепенно, с годините, може би – с поколенията, това би станало навик на цели групи от хора, които да реализират дейностите в живота си професионално.

Освен това, ако човек прави нещата по този начин, той се чувства много по-удовлетворен от резултата, тъй като вижда, че така постига повече и чувства, че прави нещо смислено в живота.

Ако ние цял живот караме нещата през куп за грош и не правим нищо, което да ни раздвижи, нищо, което да е съществено, нищо, което да има значение за нас или пък не е изпълнено по един качествен начин, който да ни вдъхновява, тогава, когато станем на 80-90 години и вече сме с единия крак в Орландовци, не мисля, че ще чувстваме това удовлетворение. По скоро ще изпитваме съжаление от живота, че не сме постигнали това, което сме имали за цел да постигнем и че не сме го направили по начина, по който би бил най-вдъхновяващ за нас.

Затова, реших че е важно, в тази статия да обърна специално внимание именно на професионализма в един негов много важен аспект – как свършваме работата. Под работа разбирам всяка една дейност, която извършваме – от писането на компютър, миене на улиците и подреждане на дома.

Има пет начина, по които можем да го направим. И при всеки от начините нашето удовлетворение е различно, отношението на другите е различно и влиянието ни върху околния свят е различно.

Ето ги и тях…

Начин № 1: Изобщо да не свършим работата

Първият начин, разбира се, е изобщо да не вършим работата.

Той се употребява, за съжаление, често, както в държавния, така и, за мое учудване, в частния сектор. Отлагаме, скатаваме, не извършваме това, което ни е дадено като работа. Или, извършваме една много малка част от нея, която е напълно недостатъчна и по този начин всъщност нещото не е свършено, ние сме си изгубили времето, изгубили сме времето на този, който ни чака да му предоставим резултата от работата си и в крайна сметка – имаме един абсолютен провал.

Понякога имаме добри намерения да свършим нещата, но възникват „пречки“, които все ни спират да направим планираното – или сме заети, или ни се спи, или сме уморени, или има оперативка, или колегите са се събрали на рожден ден и т.н.

Работата ни изостава, изостава, изостава и в един момент се оказва, че сме изпуснали сроковете и не сме изпълнили това, което е било планирано и реално работата не е свършена, макар да сме имали някакви много сериозни намерения да я свършим.

Този начин, разбира се, не е сред препоръчваните от мен. Това е един, безполезен начин да изживяваме живота си и да вършим работата като цяло. Не казвам, че аз не съм го правил и не го правя в някои от случаите – не се гордея с това. На всеки от нас му се е случвало да изпада в такава ситуация и всеки има слаби моменти. Не познавам човек, който да е абсолютно перфектен и всеки път да е като машина – да върши всичко по идеалния начин и т.н.

Идеята, обаче, е да се стремим към другите подходи, за които ще разкажа сега. Без Начин № 2, разбира се.

Начин № 2: Да свършим работата некачествено

Вторият начин е да свършим работата, но некачествено.

Тоест – да си „оставим ръцете“, да направим нещата „през пръсти“. Възложена ни е задача и ние сме направили или минимума, който почти я прави негодна и работата е свършена „съвсем леко“, или сме объркали нещо.

Така нашите усилия остават напразни, тъй като ние сме вложили време и труд, но всъщност сме прецакали работата, не сме свършили добре задачата. Не само, че целта не е постигната, ами положението се е и влошило.

Обикновено това се получава поради мързел, незнание или недостатъчно добро проучване и подготовка по темата за работа по някаква задача.

Познавам и хора, които (макар, че това е доста странна логика) – нарочно прецакват или не вършат добре работата, която им се възлага, за да не им се възлага нова и да ги оставят на мира.

Има също хора, които само-саботират това, което правят, т.е. – съзнателно или несъзнателно нарочно прецакват нещата, не извършват нещата до край, извършват грешните действия, пропускат и т.н. поради някакви вътрешни борби.

Например – не обичат работата си. Даден човек работи, например, десет години на бюро в някаква глупава фирма, която въобще не му харесва, мрази работата си, мрази колегите си, мрази всичко, което прави и по естествен начин неговото подсъзнание му помага да саботира и да не извършва нещата, които са му възложи да извършва и така нещата се прецакват.

Първите два начина за „вършене на работата“, никак не са приятни и не ги препоръчвам. Да видим сега кой е третият.

Начин № 3: Да направим точно, каквото се иска от нас

Третият начин да свършим работата е да я свършим точно, както ни е зададено – нито повече, нито по-малко.

Това означава, да изпълним буквата на заданието, което ни е възложено. Например, казано ни е да направим сайт с тези и тези стъпки и ние правим точно този сайт без никакви отклонения. Или пък ни е казано да направим документ, който съдържа това, това и това и ние правим документ, който съдържа това, това и това.

Обаче, този подход е нож с две остриета. От една страна, в някои професии и дейности, е много важно да бъдеш точен, пунктуален и да не правиш нищо извън това, което е възложено и нито по-малко, нито повече. Това е идеално, ако се занимавате с такава професия.

В повечето случаи, обаче, буквалното спазване на заданието, стремежът да не си мръднеш пръста повече от това, т.е. да си съвсем точно на ръба в абсолютно перфектно равновесие – не винаги е добър знак и в съвременната икономика обикновено означава, че не си се постарал достатъчно.

Прекалената пунктуалност, обикновено не се възприема от клиентите и шефовете като нещо твърде  позитивно. Защото, просто да правиш нещата just fine, не те различава с нищо от многото други конкуренти, които евентуално са на същия пазар, борят се за твоето работно място или се борят за твоите клиенти. И ако ти правиш само това, което е необходимо и това, което е изискано, точно това, което се иска от теб, реално се движиш по линията на най-малкото съпротивление и не можеш да изпъкнеш на фона на голямата конкуренция.

Ако бяхме в ситуация, в която няма конкуренция – във всеки бранш има само една фирма или за всяко работно място кандидатства точно един човек, тогава това би било идеално. Но в съвременния супер-конкурентен свят, който е претоварен с информация, със знания, с хора, които си търсят работа, хора, които си търсят клиенти, с фирми, които се борят за своя пазар, това да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление е нещо, което е остаряло и никаква работа няма да ви свърши, особено, ако се занимавате с бизнес и имате професия в някоя високо-конкурентна ниша. Всъщност, това си е почти професионално самоубийство.

Затова има един, четвърти, много важен начин да си свършите работата.

Начин № 4: Да дадем повече, отколкото се иска

Често наричаме този подход, на чист български език, „да овърделивърваш“.

Не е необходимо да се „набутвате“ с много труд или с нещо, което да ви развали цялата програма за деня, за месеца и да ви провали много неща. Но когато ви е зададена задача, ако вие извършите задачата перфектно и отгоре на това добавите още нещо – това нещо може да бъде добро отношение, добро оформление, добра комуникация и добро представяне на задачата. Може да бъде просто допълнително свършена някаква работа, могат да бъдат много неща. Не е необходимо да вложите огромни усилия, за да го добавите, важно е вашият клиент, вашият работодател да го възприеме, че сте добавили още много от себе си. Важна е възприеманата стойност.

Дори понякога е достатъчно да се облечете добре, когато представяте дадена идея пред клиента или когато говорите с работодателя си. Тогава, давайки повече от това, което е поискано или очаквано, вие се отличавате от тълпата.

Реално, по-голямата част от тази тълпа, колкото и да е странно, се опитва да свърши точно това, което им е зададено, като задание, като изискване, като работа и да си кара по тази линия на най-малкото съпротивление.

Така, ако дадете на клиента си подаръче, ако дадете на шефа си добре оформена презентация или ако с клиента сте доста по-учтиви и доста по-комуникативни, отколкото се очаква за съответния бранш и т.н., вие се отличавате много ясно от масата конкуренти, независимо дали става въпрос за конкуренти за работно място или конкуренти в рамките на вашия бизнес или ниша.

Това, да даваш повече, отколкото се иска от теб, е практически задължително за съвременния конкурентен свят. Такава е и голямата дилема пред вас – как да доставите повече, как да се отличите.

Хората и фирмите започват да усещат, че това е една необходима стратегия на действие и започват да се измислят интересни неща. Все още не е толкова масово, особено в България, но скоро ще видим големи промени в областта на бизнеса, защото средата е доста конкурентна и няма как, с посредствени действия, да спечелим качествени клиенти или да намерим хубава работа.

И последният – петият начин да свършим работата е най-най-мощният от всички и разбира се. Както се очаква, той изисква и най-много усилия, за да бъде използван.

Начин № 5: Да дадем повече и да направим шоу от това

Това е начинът, при който вие, не само ще свършите работата идеално, не само, че давате повече от себе си под някаква форма, но и правите шоу от това.

Предполагам, че много от вас са си купували дюнер. Ако отидете в посредствена дюнерджийница (не, че има high level дюнерджийници), просто идвате, правят ви дюнер, взимате си го и си отивате. Даже ви се карат, че нямате дребни.

Ако отидете в качествена, модерна (хехе), добре работеща и „прогресивна“ дюнерджийница, какво става там? Майсторът-дюнерджия, не само започва да ви прави дюнера, а хвърля щипките във въздуха, доматите и картофките хвърчат по парабола към питката, краставичките подскачат, месото направо лети.

Майсторът прави и танцувални движения, подскача, издава звуци и накрая ви подхвърля дюнера, по забавен начин.

Дори съм присъствал на цяла сценка: не само, че прави цялото това шоу пред вас, но като ви дава дюнера, ви подлъгва да посегнете, после го дръпва обратно, слага капка сос или фалафел и ви го дава финално с добре премерен жест. И това е едноминутно шоу, което прави едва ли не на всеки клиент.

Когато човек види нещо такова, как обикновена дейност, като приготвянето на сандвич, е превърната в изкуство и в шоу, това не само прави добро впечатление, но и направо те подтиква да го разкажеш на всички познати или да напишеш статия в блога си.

Признавам, че примерът с дюнерите беше малко странен, но това е едно предизвикателство към вашето въображение – да се опитате да приложите тази идея към бизнеса и работата си. Независимо дали правите сайтове, масаж, преподавате йога, работите с багер… Във всеки от случаите можете да дадете повече от себе си и да направите и шоу – като бонус.

Ето една идея: Ако предположим, че се занимавате с изработка на уеб сайтове, когато презентирате пред клиента новия си проект за дизайн, например, имате много варианти.

1/ Да пратите линк, за да бъде видяно това, което сте направили.

2/ Да пратите на клиента снимка на екрана с новия дизайн.

3/ Да направите презентация, да отидете при клиента и да я представите лично.

4/ Да направите анимирана презентация, която има добавена интерактивност, с възможност за кликване на всички елементи, да има варианти, екстри, да се усети наистина това, което сте подготвили.

Както виждате – тук нямаме дюнери, нямаме шоу и подхвърляне на картофи и домати, обаче всеки съответен бранш позволява вие да издигнете на ново ниво своето презентиране.

Този пети начин на вършене на работата се състои в това да добавите към всичко това, което сте направили, към перфектната работа и добавената стойност, да надградите и с един елемент на прекрасно и запомнящо се презентиране на това, което сте направили, пред клиента или пред съответната аудитория. Тест – да направите шоу.

Ако подходите така, вие вече се различавате от 99.99% от тълпата, независимо дали са конкуренти, ваши колеги в работата или борещи се за същото работно място, като вас. Вие ставате много по-видими и вашият успех е неизбежен.

Ако правите това във всяка една дейност, много повече ще се забавлявате, резултатите ще бъдат доста по-добри и хората около вас ще се чувстват много по-щастливи. Вие самите ще се чувствате много по-щастливи от това, което правите.

Видяхме кои са петте начина да се свърши една работа. Професионализма и в работата, и в живота е нещо, което е част от трите най-важни стълба (според мен, разбира се) на проспериращото общество. Ако правим нещата по този начин, животът ни ще бъде по-пълен, по приятен, ще се чувстваме по-удовлетворени и ще се забавляваме много повече.

Пожелавам ви да вършите работата по петия начин – Overdeliver + Show. Така ще имате много повече забавления и много повече успехи.