Как преодолях страха от говорене пред публика?

Как преодолях страха от говорене пред публика?

Четох едно проучване, според което огромен процент от хората се страхуват повече от говорене пред публика, отколкото от смъртта. Не можах да го намеря при писането на статията, но ето нещо подобно:

Най-страшните фобии

Топ 10 фобиите, според този източник, са:

1 – Говорене пред публика – 19%

2 – Смърт, край на живота – 16%

3 – Паяци и паякообразни същества – 13%

4 – Тъмнина и здрач – 12%

5 – Височини – 11%

6 – Хора и социални ситуации – 10%

7 – Летене и самолети – 7%

8 – Открити пространства – 5%

9 – Бури и светкавици – 4%

10 – Тесни и затворени пространства – 3%

Както се вижда проблемът е сериозен.

Умението да говорим пред публика

От друга страна, умението да се говори пред публика (от един до 20 000 човека) е едно от ключовите умения за успеха в живота и кариерата. Независимо от нашето поприще, ние постоянно сме изправяни пред ситуации, в които трябва да представим нашата теза и/или да я защитим пред дадена група хора.

И именно неумението или страхът да го направим, ни отнема възможността да постигнем желаното, да успеем в кариерата или просто да получим надмощие в дадена ситуация.

Изводът е, че е изключително полезно да имаме това оръжие – умението да говорим пред хора – в своя арсенал за успех. Обаче, пред нас стоят няколко пречки:

1 – Страхът от говорене пред публика.

2 – Незнание как да го направим.

3 – Неумение да го правим.

Борил, Говорещият пред публика

В моята ранна младост, аз бях едно странно, срамежливо момче. Честно казано, това, да съм център на внимание на повече от един човек, беше изключително смущаващо за мен и водеше до обилно изчервяване, загуба на реч, неконтролируема промяна в езика на тялото и студено изпотяване.

Първият ми сблъсък с публичното говорене (за който си спомням) беше като отряден председател в училище, когато трябваше да представим отчета за срока и да споделя кой колко бутилки е предал и как е изпълнил партийните си поръчения. Голямо пелтечене и потене беше тогава.

След това, леко се отраках, в колежа (11 и 12 клас), когато трябваше да представяме екипни проекти пред целия клас.

Дойде и дипломирането в Университета. Не беше лесно да представя дипломната си работа само с листове картон А3, двойно лепящо тиксо и няколко намръщени доцента и професора.

После започнаха презентациите пред клиенти. След това обученията и семинарите. И така – до днес.

По мои изчисления, към момента, съм изнесъл поне 500 презентации пред публика от 3 до 300 човека и „моето слово“ е достигнало до към 10 000 човека (а може и повече, ако броим онлайн покритието).

През всичките тези години, мога да ви уверя, че съм се сблъскал и с трите, посочени по-горе пречки. И, докато се сблъсквах, натрупах известен опит и си направих някои изводи в тази област. Ето ги моите 5 мъдри прозрения…

Моите 5 прозрения във връзка с говоренето пред хора

Не претендирам за академични познания по реторика, но мога да споделя своите впечатления и опит в тази област.

1 – „Пеперудите в стомаха“ са неизбежни

Преди първата и преди стотната презентация, повече или по-малко го има онова усещане за пеперуди в стомаха.

Ръцете изтръпват, краката омекват, студена пот и т.н. Това е здравословно, ако ни мотивира и неприятно, ако е повод да се откажем от презентацията.

Моят съвет: Не се отказвайте заради пеперудите. Те показват, че се вълнувате, че сте живи и че имате какво да кажете (или поне искате нещо да кажете).

2 – Добрата подготовка помага

Както казва правилото на 7-те „П“:

„Правилната предварителна подготовка предотвратява пръдливото пикливо подрискване.“

И под подготовка нямам предвид (ама никак нямам предвид) да заучите речта си наизуст. Не, не и не. Това е рецепта за провал.

Какво да направите в този случай ли:

А. Преглед на презентацията и осъзнаване / запомняне нейната структура, т.е. ключовите моменти в нея.

Б. Разказване на презентацията пред огледало, кукла, прозорец или баба ви. Но цялата. Все едно я казвате пред истинската аудитория. Така измервате времето и се чувате как наистина го казвате.

В. Повтаряте т. Б 2-3 пъти през 1-2 дни.

Г. Преговаряте структурата и ключовите концепции в презентацията си по няколко пъти на ден, и в деня на самата презентация.

Д. Подготвяте си няколко начини да я започнете (това е ключовият момент), но без твърдо наизустяване.

3 – Основното безпокойство е преди речта/презентацията

Моят опит показва, че в 99% от случаите и най-големите пеперуди в стомаха, изтръпване на ръцете, потене и омекнали крака, изчезват, като по чудо,  щом стъпите на сцената.

Спомням си първата си презентация пред 300 човека. До тогава бях говорил пред не повече от 15. Чух да обявяват моето участие. Ръцете ми трепереха от адреналина. Изкачих се, прикляквайки леко, на сцената и застанах пред хората. 300 човека! Имам чувството, че усетих колективния интелект.

Бях репетирал презентацията си поне 9-10 пъти от начало до край и буквално започнах на автопилот. След това продължих. И се разприказвах. И се вдъхнових. И се слях с аудиторията и нейните реакции. Виждах отделни хора – как гледат, записват си, усмихват се или дремят. Имах желанието да им кажа всичко и то по най-добрия начин.

Имах лапсуси, допусках грешки в езика на тялото, но не усещах никакво притеснение. Имах усещането, че летя (съвсем ниско), но не се страхувах от публиката. Още повече, нямаше път назад – трябваше да си кажа презентацията по най-добрия възможен начин.

След като приключих, не бях доволен от себе си. Бях забелязал всяка една грешка, която бях направил. Обаче хората ми ръкопляскаха. После, до сцената, пред мен се заформи опашка от желаещи да се запознаят с мен и да ме питат различни неща.

Усещането беше изключително приятно. Не мога да кажа „неописуемо“, защото в момента го описвам (хе-хе), но е едно от най-приятните в живота ми – изтощен си, но удовлетворен, че си „излъчил“ това, което знаеш, пред аудиторията.

4 – С практиката става все по-лесно

Книгите и учителите са прави – с практиката става по-лесно. Наистина. Търсете всякакви поводи да говорите пред хора. Само така ще придобиете смелост.

В началото на моята лекторска кариера, се натисках и приемах всеки намек да се появя пред някого и да приказвам. Осъзнавах, че с всяка презентация, с всяка реч, ставах все по-спокоен и уверен.

И ето ни днес. Преди каквато и да е презентация или обучение, аз почти не изпитвам притеснение. Желание да се подготвя добре – да. Но не и притеснение и страх. Знам, че не съм съвършен лектор и презентатор, но също така знам, че ни най-малко не се притеснявам да застана пред публика и да говоря или да отговарям на въпроси (това много го обичам).

5 – Размерът на аудиторията има значение (поне за мен)

С времето установих, че ставам алчен. Алчен за натрупаната човешка, психическа, енергия. Алчен за мащаба на въздействието, което мога да окажа на аудиторията.

Установих, че пред колкото по-голяма публика говоря, толкова по-голямо е удовлетворението и удоволствието ми от дадената реч, обучение или презентация.

Не знам дали при другите лектори е така, но за мен размерът на аудиторията определено има значение.

Гледайки собствената си кариера, виждам, че наистина – говоренето пред публика е изиграло ключова роля в почти всички ситуации, които са ми донесли успех или пробив. Считам, че това умение трябва да се изучава в училище, но тъй като засега не се прави, всеки от нас трябва да се спасява поединично. Затова, моето послание към вас, е:

Научете се да говорите пред хора – свободно, смислено, вдъхновяващо. Това ще ви отвори много врати и то тези, които вие искате да ви се отворят.

Топ 50 грешки, заради които губим пари от своя онлайн магазин

Топ 50 грешки, заради които губим пари от своя онлайн магазин

Никой не обича да му се посочва къде е сгрешил. От друга страна всички знаем, че е добре да се учим от грешките си. Но, ако питате мен, най-добре да се учим от грешките на другите, без да ги допускаме сами. Така ще имаме възможност да направим свои, собствени, уникални грешки, от които да се поучим.

Да управляваш и развиваш онлайн магазин често е печелившо и винаги комплексно начинание. Наистина – можем да направите много пари, но и стресът често е повече, отколкото ни се иска. Твърде много движещи се част има в електронната търговия и през твърде много дупки могат да изтекат парите и времето ни.

Опитах се да събера на едно място най-важните и често срещани възможности за грешка (и последваща загуба или пропусната полза). С повечето съм се сблъскал лично (т.е. челно), а с други съм се опитал да се поуча от чуждите сблъсъци.

Разделих списъка от 50 възможности за грешка на под-секции, за по-лесно преглъщане. За всяка от грешките съм споменал накратко, в противен случай, пред вас щеше да стои книга, а не статия. (Я, това е добра идея!)

Надявам се, че статията ще ви помогне да запушите голяма част от дупките, през които изтичат парите ви и вашият онлайн магазин да ви носи все повече и повече приходи и печалби.

Приятно четене (и действие)!

Грешки при осигуряването на посетители (трафик)

Не е важно просто да осигурим някакви посетители на магазина си. По-интересното е да си докараме такива хора, които са склонни да купят от нас. Ако „прецакаме“ тази част, всичко нататък по веригата дава по-слаби резултати.

1 – Неадекватен маркетинг канал

Трябва добре да познаваме бизнеса си и да намираме и комуникираме с клиентите си на правилното място. Ако хората, които вземат решение за покупка не ползват Facebook, например, по-добре да не инвестираме твърде много тук.

Също така, имайки предвид данните за ефективността на каналите, винаги можем да видим кой от тях „конвертира“ по-добре и да насочим усилията и бюджета си към него. Именно така ще получим по-висока възвращаемост на инвестицията си.

2 – Неподходящо таргетиране на аудиторията

Дори да използваме правилните маркетингови канали, често се случва да не успеем да „нацелим“ правилната аудитория. Как става това. Ето два примера:

Пример 1: Искаме да рекламираме във Facebook. При подготовката на кампанията задаваме твърде обща таргет група или таргетираме неправилни интереси. Резултатът? По-слаб интерес, по-малко взаимодействия, по-скъпа реклама.

Пример 2: Изпращаме кампания по имейл, която е за бебешки продукти, но не сегментираме имейл списъка си и изпращаме кампанията на всички в него (вместо на жени с деца до 3 години, например). Резултатът? По-нисък open rate, по-нисък click rate, по-ниска конверсия, по-малко продажби.

3 – Слаб (не-резониращ) криейтив

Ако вашата реклама (реклама във Facebook, имейл до базата ви данни, рекламен плакат, пост в Instagram) не е подготвена с мисълта за целевия клиент, с който ще се комуникира, ако изображенията не са качествени или са неадекватни, ако текстовете са зле написани… В този случай, дори да имате добро таргетиране, можете да не успеете да привлечете вниманието на аудиторията. А тя, и без това, не седи с пръст на бутона на мишката, търсейки реклами, на които да кликне.

4 – „Загуба“ на посетителите след първото посещение

Според мен, един от най-големите маркетинг „грехове“, които можем да допуснем, е да си позволим да загубим посетителите, без да се „залепим“ за тях, след като вече веднъж са посетили сайта ми. Какво означава „да се залепим за тях“?

Тук имам предвид, да се сдобием с начин да достигнем до тях дори, след като са напуснали сайта ни. Какви са тези начини? Ето няколко идеи:

А. Ако посетителят напуска сайта ни, да му предложим да се запише в нашия имейл списък (срещу някаква облага, разбира се).

Б. При посещението, да му прикачим cookie и да си запазим възможността да го „атакуваме“ след това с Facebook или Google реклама.

В. Да подтикнем посетителя да хареса Facebook страницата ни, да ни последва в Instagram или да се абонира за нашия YouTube канал.

5 – Липса на ремаркетинг

Ерата на „плоския“ маркетинг отдавна свърши. Не можем просто да „изстреляме“ една реклама и да се надяваме, че хората ще се втурнат да купуват от нас. Всъщност, понякога се получава, но нямаме гаранция.

Какво правят умните маркетинг експерти ли? Ре-маркетират.

Най-грубо казано, това е начинът да „преследвате“ хората, след като са посетили магазина ви. Има множество начини и стратегии за това, но това е тема за една цяла нова статия.

Грешки при изграждането на марката

Както и да го погледнем, марката продава или пречи на продажбите. Ако хората познават вашите продукти и ги свързват с добри неща, те ги купуват. Ако ги свързват с лоши неща – не ги купуват. Доста просто звучи.

6 – Нееднородна визия

Ако в сайта ви логото е едно и е на син фон, а на пратките ви е друго (старото ви, например) и е на зелен фон. Ако имейлите ви идват от @gmail и нямате подпис… с други думи, ако брандирането ви е пълна каша, повярвайте ми, това смущава и клиентите. Може понякога да не ги спре да си купят от вас, но със сигурност, в някакъв момент, ще ги накара да изберат друго, равностойно предложение, което има по-добро и по-еднородно брандиране от вас. „Консистентността“ на марката показва професионализъм и именно това се очаква от всички нас.

7 – Липса на интегритет в различните канали и подход

Няма смисъл да хвърляте много пари за реклама и страхотен дизайн, ако не сте си обучили човека, който вдига телефона или обслужва клиентите. Ако той/тя се държи лошо с хората, например, унищожава всичките ви усилия.

8 – Непрофесионална визуализация

Знам, че много бизнеси започват с малък или никакъв бюджет, но това не е оправдание да се излагат с лого, направено на Word, некачествени изображения и сини и зелени букви на жълт фон. Ако нямате бюджет и ако – в същото време – нямате и умения за дизайн, обърнете се към приятел, направете бартер с дизайнер или го ударете на молби, ако трябва, но се постарайте във визуално отношение магазинът и продуктите ви да изглеждат, ако не перфектно, то поне с вкус и стил, да има естетика и красота, а не мърлявщина и непрофесионализъм.

9 – Липса на присъствие в ключови онлайн канали

Онлайн магазин за дрехи без Instagram профил и организатор за събития без имейл маркетинг са неща, които не искате да бъдете, уверявам ви. Намерете начин да разберете в кои комуникационни канали можете да намерите вашите клиенти и се появете там по най-добрия начин.

10 – Слабо управление на репутацията онлайн и офлайн

Ако не поддържате добре своята Facebook страница, ако не отговаряте на запитвания и/или твърде много спорите с хейтъри, ако не следите къде и по какъв повод се споменава вашата марка, тогава оставяте репутацията си на произвола на Съдбата, а това означава, че губите контрол върху един от най-ценните си активи.

Както казва Рачко Пръдлето в „Под Игото“:

„Човек за едното красно име живее!“

Грешки при ценовата политика

Практически винаги цената – нейният размер и представяне – играе роля при вземането на решение за покупка. И именно тук могат да се допуснат поне 5 грешки, които да попречат на вземането на това решение или да го забавят.

11 – Цена, несъобразена с очакванията на аудиторията (твърде ниска или твърде висока)

Желателно е да познаваме добре пазара и продукта си, както и каква цена очаква този наш пазар да заплати за продукти от типа, който ни е предлагаме. Търговско самоубийство е да се опитваме да прокараме високи (премиум) цени на аудитория, която търси отстъпки и намаления или, обратното, да си играем с ниски цени с продукти и аудитория, която се интересува от добавената стойност, лукса и престижа на даден продукт.

12 – Скрити и неочаквани такси и други разходи за клиента

Според няколко проучвания, както и моя опит, един от факторите, които отказват хората да завършат поръчката си е когато ги разочароваме с изненадващи допълнителни разходи, особено когато тези разходи не са били описани ясно и казани изрично. Така че всякакви такси за доставка, за тегло или „изненади“ от този тип, ако се налага – нека си ги има – но трябва да бъдат ясно казани на клиента и то на ранен етап от неговото пътешествие.

13 – Недобре видима цена

Едно от най-дразнещите неща е когато някой маркетинг „специалист“ се опитва да скрие цената или некадърен дизайнер я „скрие“ заради лош дизайн. Както казахме, клиентите почти винаги се интересуват от цената и ако не я намерят или се дразнят, или просто не купуват или и двете. А ние не искаме нито едно от тях. Проверете дали става ясно (по лесен и бърз начин) колко точно струва това, което продавате.

14 – Липса на опции (не винаги е грешка)

При онлайн магазини (или сайтове) с малко на брой продукти или услуги е добра идея да се добавят пакети, опции, планове. Можете да ги наречете, както искате. Важното е на клиента да се предостави избор, който да отвлече вниманието му от възможността просто да се откаже от покупката. Когато имаме много (стотици или хиляди) продукти, също можем да сложим вариации, но в този случай трябва да внимаваме да не объркаме твърде много клиента и да го откажем от покупката.

15 – Твърде много опции (не винаги е грешка)

Когато предлагаме на клиента твърде голям избор (множество планове, пакети, вариации на продукти и т.н.), понякога възниква т.нар. “paradox of choice. При него, поради многото възможности, клиентът се претоварва с твърде голям избор и отказва да вземе решение. Можете да прочетете повече тук, тук, тук и тук.

Грешки при представянето на продуктите

Когато имаме онлайн магазин, хората не могат да пипнат продуктите, преди да ги купят. Единственият им „допир“ с тях е дигитален.

16 – Некачествени изображения

Размазани снимки, лошо ретуширане, неестествени цветове и ниско качество. Не това е начинът, по който искате клиентите да се запознаят с продуктите ви. За съжаление, обаче, доста често се среща.

17 – Недостатъчни изображения

Когато избира продукт от вашия онлайн магазин, както казахме, клиентът не може да го пипне, на може да го разгледа, държейки го в ръце. Именно затова са му необходими изображения. И точно поради тази причина е много важно да осигурим достатъчно на брой изображения и с подходящ изглед, така че клиентът да може да придобие пълна представа за продукта.

18 – Слабо описание на продукта

Всяка информация за продукта, която би била важна за вземането на решение за покупка, трябва да бъде спомената. Иначе намаляваме вероятността покупката да се случи. Типът информация зависи от типа продукт, който продаваме, разбира се. Ако продаваме лаптопи, това са техническите характеристики. Ако продаваме дрехи, важната информация е свързана с материята, десена, качеството и т.н.

19 – Липса на препоръчани продукти

Тази секция изглежда досадна, но тя си има определена функция и тя най-често е да задържи клиента в магазина ни. Как работи секцията „Препоръчани продукти“? По няколко основни начина:

Вариант 1: Клиентът гледа продукт, но не му допада съвсем. В тази секция се показват подобни продукти, които може да се окажат по-подходящи.

Вариант 2: Клиентът си е избрал продукта и в посочената секция от сайта намира други продукти, които го допълват и правят комплект, например. Това може да са препоръчани чанта и обувки при закупуване на рокля или мишка и чанта, при закупуване на лаптоп.

Вариант 3: „Вашите приятели разгледаха/си купиха тези продукти“ – тук имаме елемента на social proof, който ни кара да следваме себеподобните си.

Вариант 4: „Последно разгледани продукти“ – тук системата ни подсеща какво сме гледали и, може би, изоставили и така можем да възобновим ентусиазма си за неговата покупка.

20 – Лошо структуриране на информацията за продукта

В зависимост от типа продукт, той може да има най-различни характеристики, които интересуват клиента. Но ако тези характеристики са представени и визуализирани по начин, който не съответства на тяхната важност или на нуждите на клиента, това ще го обърка или ще го накара да пропусне важна информация.

Ако вземем примера с магазина за лаптопи, важните характеристики обикновено са марка, процесор, памет, тегло, размер на екрана, размер на харддиска. Тази информация трябва да е изнесена и показана по най-прегледния възможен начин. Извеждането на продуктов код или наличието на кърпичка за бърсане на клавиатурата на предни позиции няма да помогне много за продажбите.

Грешки при подготовката и провеждането на кампании

Голяма част от онлайн магазините, буквално се издържат от акции, промоции и друг тип кампании. Провеждането на кампании по различни поводи – нов продукт, нова колекция и т.н. – е стандартен начин да се добави динамика към всеки един онлайн магазин. Ако не внимаваме, обаче, тази динамика може да ни завлече на дъното.

21 – Липса на ясен график на кампаниите

Хаотичното провеждане на кампании от типа „хрумна ми да дадем 30% отстъпка на наполеонките“ не е добър начин да покажем на клиентите интегритет и да осигурим стабилни приходи на магазина.

Ако искаме потокът от пари да е сравнително предвидим, е добре да седнем с екипа си (или сами, ако нямам екип) и да планираме поне 4-5 кампании напред във времето – какво ще предложим на хората, какъв ефект очакваме и т.н.

Както се казваше в една книга на Тери Пратчет:

„Имаш ли план, вече си наполовина там.“

22 – Прекалено много промоции и отстъпки

Това е един от най-често срещаните грехове на нашенските магазини (и не само на тях). Простата истина е, че ако постоянно имате промоции и отстъпки, първо, хората свикват с тях и когато нямате промоция, не купуват, чакайки да се появи новата такава. И, второ, така привличате клиенти от най-неприятния тип. Наричаме ги „price hunters”. Защо са неприятни ли? Защото се интересуват само от цената и нямат никаква лоялност към нас и нашата марка. А такива клиенти са скъпи, защото не можем да разчитаме на тях.

23 – Промоции и отстъпки без причина

Като основно правило и препоръка от моя страна, винаги трябва да посочвате защо обявявате една или друга промоция. Каква е причината за нея? Това може да е Великден, Черния петък, рождения ден на собственика или Първи март. Може да е ликвидация за края на сезона или въвеждаща отстъпка за клиенти, които бързо реагират. Каквато и да е причината, най-важното е да я има – така клиентите ни възприемат насериозно. Промоции без посочена причина показват отчаяние и желание да се направи оборот на всяка цена.

24 – Еднообразни инструменти за промоции

Търговският гений е измислил множество варианти за акции и промоции, които можете да използвате. Често, това разнообразие зависи от възможностите на платформата за електронна търговия, която използвате. „Вземи 3, плати 2“, „Безплатна доставка за поръчки над ХХ лв“, „Happy hour“… Опитайте се да „въртите“ промоциите иначе се изхабяват, потребителите свикват с тях и ефектът намалява.

25 – Не-използване на синергичния ефект при комуникацията на кампанията по различните канали

Най-вероятно разполагате с няколко канала за комуникация. Например, може да имате блог, Facebook страница, Instagram профил, имейл база данни и т.н. Когато стартирате кампания, „ударете“ по всички канали – синхронизирано, едновременно, с визуално единство. Така ефектът ще бъде много по-значим, отколкото, ако правите разпокъсани усилия.

Грешки при структуриране, организиране и работа на магазина

Когато посетителите дойдат на сайта ни, наша задача е да ги хванем и насочим така, че да достигнат до решението за покупка максимално бързо и лесно. Ако не сме си структурирали потребителското изживяване по подходящ начин, можем да очакваме и голям процент на отпадане на потребителите от сайта.

26 – Разхвърляна начална страница

Началната страница на един магазин е нещо като диспечерски пункт. Тук хората идват, както отвън, така и от вътрешни за магазина страници. Основната задача на началния екран на онлайн магазина е да привлече вниманието върху важните неща и да предложи лесна навигация към тях. За тази цел е необходимо подходящо структуриране, ясно да са отличими отделните секции на страницата и тяхното предназначение.

27 – Липса на удобни и добре работещи филтри

Когато продаваме 10 продукта, филтрите нямат особено значение. Но, когато клиентът влезе в продуктова категория и отгоре пише „10 043 продукта“, тогава определено трябва да има начин, по който клиентът да специфицира какво търси и да достигне до избор от 5-6 неща, които съответстват на неговото желание. Ако филтрите ни не работят добре или съвсем липсват, клиентът няма как да намери това, което търси, следователно – просто не си го купува.

28 – Лошо организирана навигация

Навигацията е на сайта ви, за да помага на хората да се ориентират. Ако ги обърква или не осигурява достатъчно информация, то тя не изпълнява своята функция. Счита се, че главното меню е добре да съдържа не повече от 7 елемента. Също така е добре подменютата да са структурирани по под-категории, например, да има различни секции – „Препоръчани“, „Промоции“ и т.н. Определено имаме интерес потребителят да се ориентира в сайта ни. В противен случай, той просто не купува от нас.

29 – Бавно зареждане на страниците

Бавният сайт буквално гони хората. Ако страниците ви се зареждат за повече от 3 до 5 секунди, над 25% от посетителите, които са кликнали, за да посетят тези страници, се отказват да чакат. А това потенциални клиенти, „загубени в превода“.

30 – Неразумно използване на изскачащи прозорци

Всички мразим изскачащите прозорци, нали? Да, обаче статистиката и проучванията показват, че този маркетингов инструмент има много висока ефективност. Важно е, обаче, да не прекаляваме. Задължително е софтуерът за изскачащи прозорци, който използваме, да дава възможност за управление поведението на тези прозорци. Трябва да можем да му окажем кога да се показват изскачащите прозорци, по колко пъти на седмица да се показват на един клиент и т.н. Ако си позволим да „заринем“ клиента с изскачащи прозорци, той просто ще ги затвори, като след това ще затвори и нашия сайт и никога няма да се върне.

Грешки при процеса по поръчка

Когато клиентът достигне до етапа на поръчката, е необходимо да спрем да дишаме. Това е много крехък момент – човекът ще трябва да дава пари. Сега той е като плашлив заек. Всяко прошумоляване може да го стресне и изгони. Затова трябва да се постараем процесът по поръчване да е лесен, прост, бърз, ясен, приятен и гладък.

31 – Бавен и/или тежък процес по поръчка

Ако имате 7 стъпки в процеса на поръчка и клиентът трябва да попълва десетки полета, гарантирам ви, че ще има голям процент на отпадане и изоставени поръчки. Постарайте се да направите нещата бързи и лесни.

32 – Малко на брой методи за плащане

Тъжен факт е, че онлайн търговията в България (към момента) разчита основно на плащане от клиентите с наложен платеж (Cash on Delivery). Бавно навлизат и плащанията с кредитни и дебитни карти. Въпреки това, проучванията показват, че клиентът обича да има избор, когато се налага да плати. Освен това, навремето един мой колега казваше:

„Когато искаме клиентът да ни даде парите си, не трябва да му пречим.“

Затова, постарайте се да имате колкото е възможно по-голям избор от методи за плащане.

33 – Липса на възможност за директен контакт по време на поръчка

Когато клиентът е по средата на процеса на поръчка и му се появи въпрос или притеснение, не можем да си позволим да го изпуснем да ходи по страниците на сайта и да търси имейл, телефон или друг начин за контакт с нас. Според мен е задължително, на всяка стъпка от процеса по поръчка да присъстват – много добре видими – методи за директен контакт, в реално време с нас. Това най-често са телефон и чат, но може да е и бутон за скайп разговор, например.

34 – Неадекватно именуване на бутоните

Този елемент се пренебрегва често и води до недоразумения и чудене при клиента, колебания и изоставени поръчки. Основното правило тук е:

„На бутона трябва да пише това, което съответства на реалното действие, което извършва този бутон и/или на това, което ще се случи, след неговото натискане.“

Така че, ако следващата стъпка е възможността човекът да си прегледа поръчката, преди да я изпрати, не пишете на бутона „Купи“, защото с натискането му, на този етап, клиентът не купува, а просто продължава по процеса.

35 – Непълна информация и неясноти за клиента по време на процеса на поръчка

Няколко отделни проучвания, които четох наскоро, посочват като причина за изоставяне на поръчката, липса на ясна информация за всички условия около продукта и конкретната оферта. Задължително, на видимо място, трябва да има информация за цената на доставка, сроковете за доставка, възможностите за връщане и замяна и цената на продукта, разбира се. Ако клиентът се чувства несигурен за някое от тези неща, той просто затваря прозореца на браузъра си и не изпраща своята поръчка.

Грешки при обслужването на клиенти

Ех, обслужването на клиенти… Любимата ми тема. Комуникацията с човек от вашия магазин често е единственият допир с живи хора за клиента. Начинът, по който посрещате запитвания и молби за предприемане на мерки, оказва директно влияние върху репутацията на вашата марка.

36 – Бавна реакция

На имейл се отговаря от 1 до 3 часа. На съобщение във Facebook се отговаря от 15 мин до 1 час, а телефонът се вдига веднага и то на първото позвъняване. Чевръстата ви реакция няма да остане незабелязана.

37 – Липса на добри обноски

Ох. Грубо говорене, диалект, липса на елементарна комуникационна култура, заяждане и каране с клиентите и още много други фактори от този тип определено отблъскват хората, а така губите пари.

38 – Пасивност и неуслужливост („Синдромът на чиновника“)

Вие, като собственик на магазина, със сигурност сте проактивни и се стараете да правите нещата по най-добрия начин. И когато се появи мързелив служител или член на екипа, който се опитва да отпрати клиента, прехвърляйки топката или правейки минимума, той обезсмисля вашия труд, безсънни нощи и инвестиции в продукт и реклама.

39 – Пропускане прозвъняването на поръчките

Да, знам, когато имате много поръчки, това се оказва доста трудоемка, бавна и скъпа дейност. Обаче, това е един от начините да добавите личен контакт с клиента, да го убедите да си купи още нещо или просто да го накарате да се почувства по-добре, защото някой му е оказал внимание.

40 – Липса на post-sales обслужване

Интелигентните собственици не се интересуват от клиенти от типа „утрай и бягай“. Те искат да продават много пъти на едни и същи клиенти (аудитории). Затова е важно да се знае, че контактът с клиента не приключва с плащането на поръчката, а сега тепърва започва. Поздравления за рождените дни, специални отстъпки, малки подаръци, съобщаване за следващи продукти и колекции и т.н. Всичко това е част от след-продажбеното обслужване и дава сериозна възможност за увеличаване на дългосрочната стойност на клиента (Lifetime Value, LTV).

Грешки при доставката на продуктите

Ето че продуктът пристига при клиента. Това е първият физически допир, така да се каже, „на живо“. Не разваляйте първото впечатление. Всъщност това е възможност да създадете страхотно първо впечатление, което ще накара клиента да се почувства добре и да го помни с години.

41 – Лошо брандирани опаковки

Ако искате да имате класа, подгответе си красиви, стилни и оригинални, обозначени с вашата марка, опаковки. Простият найлонов плик е евтин, но не работи никак добре за доброто впечатление и репутацията на марката ви.

42 – Липса на стимул за следваща покупка

Не е добра идея просто да доставим продукта. Здравият разум казва, че е задължително да увеличим вероятността клиентът да купи поне още един път от нас. Много добър инструмент за тази цел е, например ваучер за ХХ лв за следваща покупка или код за отстъпка.

43 – Липса на инструкции/бланка за връщане

Ако клиентът реши да връща вашия продукт, обикновено има съществена – практическа и/или емоционална причина за това. В интерес и на двете страни е този процес да се улесни максимално, защото и без това е двустранно неприятен. Един от начините за това е да поставите в поръчката бланка за връщане, която клиентът попълва и изпраща заедно с продукта, който връща. Така ще знаете какви са оплакванията, причината за връщането и други данни, като например – къде да бъдат върнати парите.

44 – Липса на малка приятна изненада

Независимо дали поставяте писмо от собственика, благодарствена бележка, малък аксесоар или дребно сувенирче, това е подарък и клиентът определено ще се почувства щастлив (и ще го запомни).

45 – Липса на анкета за обратна връзка

Не е достатъчно просто да се ровите из Google Analytics (количествени данни), практически винаги е необходимо да придобием информация за клиента и неговото поведение и с  помощта на качествени методи. Един от тези методи е анкетата. Когато клиентът получи продукта ви, изпратете му анкета, за да сподели своите впечатления. Така вие ще получите много ценна обратна връзка, а клиентът ви ще се почувства поласкан и важен.

Грешки при проследяване и анализ на данните от онлайн търговията

Онлайн бизнесът и маркетингът имат, като основно предимство и характеристика, възможността точно да се измери практически всеки аспект на дейността. Ако не използваме тази възможност, се лишаваме от ценна информация и няма да успяваме да вземаме информирани решения за развитието на нашия електронен магазин.

46 – Липса на проследяване и събиране данни за маркетинговите дейности

Най-голямата грешка, разбира се е да не събираме данни, да не проследяваме успеваемостта на онлайн дейностите ни, т.е. да не измерваме нищо или да измерваме, но да не гледаме какво сме измерили.

47 – Следене на „неправилните“ показатели за успех

Има десетки показатели, които можем да следим и понякога се получава информационно претоварване. Затова е необходимо да съхраним фокуса си върху най-важните метрики, за да можем да получаваме адекватна информация и да вземаме ефективни решения. Най-важните метрики за един онлайн магазин са: конверсия, средна стойност на поръчката, оборот, цена за осигуряване на поръчка, цена за придобиване на клиент и дългосрочна стойност на клиента.

48 – Неадекватен анализ на данните и липса на разбиране на смисъла им

Ние може да имаме данните, но да не знаем как да ги тълкуваме. Тогава това са просто числа, които подскачат пред очите ни. Затова, обикновено, аз подхождам от две посоки. Първо, гледам аномалии в данните – пикове и пропадания – и се опитвам да открия причините за тях. Второ, гледам тенденциите за по-дълъг период от време. Дори само с тези две стратегии могат да се намерят множество интересни находки, които да ни позволят да подобрим резултатите си.

49 – Липса на набелязани мерки за подобрение на маркетинговите резултати (на базата на анализа)

Колкото и да гледаме и разбираме данните, ако от този анализ не извлечем полезна практическа информация, т.е. „какво да направим за подобрение на резултатите“, нашите измервателни и аналитични усилия са напразни.

50 – Липса на предприети действия, на базата на набелязаните мерки

Най-тъжното винаги е, когато сме извървели целия път, измервали сме, анализирали сме, набелязали сме мерки за действие и не ги изпълняваме. Целият ни труд отива на вятъра, като в същото време може да се окаже, че пропускаме и множество продажби. Така че, както често съм цитирал:

„Най-краткият отговор е действието!“

Както виждате, има много начини, по които можем да „сгафим“ и да предизвикаме загуби за онлайн магазина си или просто да си останем с пропуснати ползи. Наше задължение, като собственици на онлайн бизнес, е да си следим нещата, да контролираме процесите и да се стараем да предотвратяваме колкото може повече от възможностите да се подхлъзнем на e-commerce бананова кора.

Бонус ресурс: Ten Mistakes I Made Running Two Online Stores (And How You Can Avoid Them)

В момента тече ранната регистрация за Програмата, която приключва на 23 юли 2017 г. След тази дата, цената за участие ще бъде вдигната още веднъж. Има смисъл да кликнете на бутона по-горе!

Топ 7 мита за онлайн бизнеса и грубата реалност зад тях

Топ 7 мита за онлайн бизнеса и грубата реалност зад тях

Онлайн бизнесът е популярна тема в съвременното публично пространство. Всеки, чул-недочул, разпространява слухове и сензации, свързани бизнеса в интернет. Така, с времето, постепенно се изграждат митове, които са доста далече от истината, но влияят върху мирогледа и вземането на решения от страна на начинаещите онлайн предприемачи.

Тук бих искал да опиша и развенчая най-популярните митове за онлайн бизнеса. За всеки мит давам описание на “митичната” ситуация и представяне на реалността.

Считам, че тази информация е особено важна за начинаещите онлайн бизнесмени, защото нейната цел е да им свали розовите очила и да им помогне да видят грубата и гола реалност. Ако я харесат (или поне не ги притеснява), готови са за онлайн предприемачи.

1. Става лесно

Да, лесно е, но тук има една уловка. Практикуването на онлайн бизнес и свързаните с него дейности наистина е лесно, но не за всеки. То е лесно за онлайн маркетинг хората, които отговарят на определени характеристики (виж “Онлайн бизнесът за мен ли е?”). За тях е лесно, защото те живеят с тези неща, работят на компютър по 12 и повече часа на ден, комуникират, решават проблеми, проследяват, анализират, подобряват.  Със сигурност не е лесно нито просто, но за тях е удоволствие. Иначе не става. Трудно си е.

2. Става бързо

Определено от старта до успеха на един онлайн бизнес може да се стигне доста бързо. Тази скорост, обаче, далеч не е гарантирана. Знам за онлайн магазини, които в рамките на няколко години имат над 30-пъти увеличение на обема поръчки и оборот. Също така, обаче, познавам собственици на магазини, които за същото време са постигнали минимален или почти никакъв напредък. Така че, Интернет и технологиите ни дават възможността да пораснем като бизнес наистина бързо, но – в  крайна сметка – нещата зависят от нас.

Също така, “бързо” не означава “днес”, “утре”, “тази седмица”, “този месец”. Необходими са ви няколко месеца до 1 година, за да видите резултати от усилията си и поне 3-4 годии, за да превърнете онлайн бизнеса си в нещо силно, голямо и стабилно. Разбира се, както казах по-горе, това може да стане и след 20 години или никога да не се случи.

3. Всеки може да го направи

Да, наистина, абсолютно всеки може да стартира онлайн бизнес. Това може да стане, буквално, от днес за утре. Изключително лесно и бързо стават нещата (на старта). Но дали този бизнес ще бъде успешен и дали човекът ще се задържи на онлайн попрището, това никак не е сигурно.

Така че, за да обобщим – всеки може да стартира и то лесно. Не всеки, обаче може да продължи и да бъде успешен.

Съжалявам, ако попарвам ентусиазма ви, но съм длъжен да споделя каква е реалността.

4. Изкарват се много пари

Тук, ключовият въпрос е  какво означава за вас “много пари”?

За някой, изкарването на 1000 лв допълнително на месец си е страхотно постижение и огромна сума пари. За други, ако оборотът е под 10 000 000 евро за първата половина на годината, се води крах, който може да срути компанията и доверието на инвеститорите.

Да, онлайн бизнесите, в световен мащаб, генерират огромни суми. Но същото може да се каже и за телекомуникационните компании, нефтодобивните компании, веригите магазини и големите адвокатски кантори, например.

Така че, можете да очаквате достатъчно добри постъпления от онлайн бизнеса си, но със сигурност тук парите не падат от небето и не без полагането на съответни по сила и постоянство усилия.

5. Не са необходими инвестиции

Всъщност това не е съвсем мит. Наистина можете да стартирате своя онлайн бизнес с малко или почти никакви пари. Но, разбира се, тук има уловка. Ако нямате пари за инвестиране, ще се наложи да инвестирате нещо друго.

„Няма безплатен обяд!“

В случая става въпрос за много голяма част от вашето лично време, контакти, лягане късно, ставане рано, изоставяне гледането на телевизия и други навици, отнемащи от времето ви за правене на онлайн бизнес.

6. Доходите са пасивни и бизнесът може да е на автопилот

Честно да ви кажа, тези неща за пасивните доходи, обикновено можете да ги намерите в страниците, рекламиращи продукти и услуги за бързо забогатяване. Такъв тип послания са насочени право в нашата мързелива същност.

Всички (може би) искаме да не правим нищо (или почти нищо), но да имаме всичко – пари, свободно време, „играчки“, пътешествия и прословутият коктейл на плажа.

Проблемът е, че реалният живот не работи така (поне от моя опит).

Да, наистина, някои от процесите в онлайн бизнеса могат да бъдат оптимизирани или дори автоматизирани с помощта на софтуерни продукти и workflows. Въпреки това, до сега не съм виждал бизнес, който е изцяло на „автопилот“.

Обикновено, стремежът е да автоматизирате, доколкото е възможно, еднотипните и скучни дейности. Тези дейности, които трябва да бъдат направени, но не изискват вашия пълен потенциал.

Все пак, обаче, налага се вие, като предприемач, да измисляте стратегии, да планирате, да управлявате дейности и процеси, да водите преговори, да развивате бизнеса, да осигурявате партньори, да ръководите екипа си и т.н.

Можем да кажем, че доходите тук не са пасивни, а „асинхронни“. Това означава, че вие влагате труд, усилия, време и получавате печалба. Но какъв ще бъде вашият резултат, зависи от това колко добър предприемач сте и от вашите маркетингови умения. Можете да работите малко, а да изкарате много. Можете да не работите няколко дни или седмици, а бизнесът да продължава да върви.

Да, това е възможно, но не и да оставите всичко на самотек, а парите да се сипят върху вас.

7. Работиш по 2-3 часа на ден, а през останалото време се забавляваш

Тази заблуда се появи с книгата на Тим Ферис „Четиричасовата работна седмица“. Не казвам, че е пълна лъжа. Казвам само, че познавам предприемачи от всякакъв калибър – от дребни соло-предприемачи, до мултимилионери – и нито един от тях не работи само по 2-3 часа на ден.

Повечето са постоянно в бизнеса. 24 часа на ден. Те мислят за бизнеса, развиват го, решават казуси. Мислят „схеми“. Борят се с конкуренцията. Оптимизират. И това им доставя удоволствие, искат го. Не защото някой ги кара, а защото им харесва и им вдига адреналина.

Това, което могат да направят те, вместо да работят само по 2-3 часа всеки ден, е да управляват времето и усилията си. Мога да решат днес да работят 2 часа, а утре 18. Това могат и това със сигурност и вие ще можете.

Но, поне моят опит и знания, не познават сериозен и стабилен бизнес, на който да са му достатъчни по 2-3 часа на ден работа от страна на собственика.

Нали знаете израза „Твърде хубаво за да е истина!“. Така е и с „разказите“ за онлайн бизнеса. Да, хубаво е, забавно е и се правят пари. Но – както всяко смислено и ценно нещо – изисква посвещение, работа, усилия, постоянство и находчивост. Ако сте готови да приемете това, всички „митове“ за онлайн бизнеса могат да станат за вас реалност.

Как да отсеем бизнес идеите с висок потенциал за успех?

Как да отсеем бизнес идеите с висок потенциал за успех?

Ако сте човек, изпълнен до козирката с предприемачески дух, сигурен съм, че постоянно генерирате идеи за бизнеси. Сигурно имате малко или голямо черно тефтерче (или файл), където си ги записвате, складирате и къткате.

Когато времето за измисляне на идеи отмине, обаче, и дойде моментът за действие, обикновено изпадаме в лека или тежка форма на ментално-емоционален блокаж.

„Коя идея да реализирам?!“

Въртим, сучем и стотината идеи ограничаваме до 10 и по-малко не можем. Всичките си ни харесват. Чувстваме ги като свои деца и изпитваме почти физическа болка, ако трябва да изоставим някоя от тях.

В същото време, всеизвестна истина е (доказана многократно в практиката), че е изключително трудно, ако не и невъзможно, да водим и развиваме успешно повече от един бизнес.

Всяко сериозно бизнес начинание изисква време, работа, посвещение, организация, нерви. Не можем да жонглираме с няколко бизнеса, просто 24-те часа на денонощието не са достатъчни.

Да, ако разполагаме с обучени екипи с автономни лидери, можем да дирижираме много бизнеси, както правят повечето едри бизнесмени. Но те работят на ниво на абстракция, което стартиращите бизнесмени не могат да си позволят.

Когато полагаме основите на бизнеса си, обикновено сме сами или с един или двама съдружници. Единият се занимава с оперирането на бизнеса, другият – с маркетинга. Всички са претоварени. Няма как да се поеме повече от една бизнес идея и да се реализира адекватно на пазара.

Именно затова, на най-началната фаза на бизнеса – когато избираме бизнес идеята – е добре да посветим достатъчно време и усилия, за да сме уверени в избора си и да си дадем възможността да се посветим на реализирането на идеята изцяло.

Ако не сме убедени, че това е правилната идея, на която сме готови да отдадем времето, здравето и личния си живот (хе-хе, звучи гадно, нали), тя още от сега е обречена на неуспех. Или ще се демотивираме и ще саботираме бизнеса (явно или неосъзнато) или просто ще изоставим идеята на някакъв етап.

Как обаче да решим коя от многото идеи да стартираме?

Има множество методи, но искам да ви предложа един подход, който ми е любим и мисля, че ще се хареса и на вас.

В чест на СССР и нашето комунистическо минало, нека кръстим този подход:

Методът на петолъчката

Той се състои от пет елемента, пет сита, през които пресяваме нашите бизнес идеи. Тези от тях, които преминат и през петте цедки, са наистина достойни да бъдат реализирани. Петте критерия на метода са:

1/ Скорост на пускане

2/ Потенциал

3/ Бариера за влизане в бизнеса

4/ Асинхронност

5/ Контрол

Сега, да разгледаме елементите поотделно…

1/ Скорост на пускане (Time to Market)

С най-прости думи казано, желателно е да стартираме тази бизнес идея, чиято същност позволява да излезем на пазара максимално бързо.

Пример за бавно навлизане на пазара (за стартиращи бизнеси) е разработването на биотехнологичен продукт, например. При него е необходима сериозна инвестиция от средства, след това дълъг период на изследване и разработка, а накрая – административни процедури за лицензиране/одобряване на съответното биологично нещо (лекарство, препарат и т.н.)

Пример за бързо навлизане е „простата“ търговия. Купуваш стоката, заснемаш я, качваш я на сайта, „вкарваш“ трафик и вече имаш поръчки.

Още по-бързо навлизане на пазара е предоставянето на услуги и консултации. Публикуваш информация за тях онлайн и започваш да размахваш сайта си, търсейки клиенти.

Ясно е, че не можем всички да стартираме лесни и бързи бизнеси. Ако спазваме това правило, никой никога няма да направи нещо дългосрочно и стабилно, като например фабрика за преработка на отпадъци в електроенергия.

Уговорката тук е, че говорим за стартиращи бизнеси, които имат спешна и бърза нужда от пари в брой, приходи, клиенти, кеш. По-сложните проекти, които изискват по-големи инвестиции, по-големи екипи и по-дълго време за реализация, обикновено се реализират от компании на друг етап от своето развитие.

2/ Потенциал (Scale)

Колкото и прекрасна да е нашата бизнес идея, някакси не искаме – след нейната реализация на пазара – да имаме двама клиента, единият от които е майка ни.

Преди да излезем на пазара, е добре да оценим колко голям е той. Или поне да предположим неговия мащаб.

Как става това? Ето един простичък пример:

Да предположим, че сме измислили страхотен продукт за млади бащи. И искаме да разберем, дали идеята има потенциал.

Можем да се опитаме да търсим статистически данни колко са семействата в България и така да установим колко бащи имаме на разположение. За целта търсим в Гугъл, разбира се, и попадаме на данни от Националния статистически институт с неизвестна актуалност:

http://www.nsi.bg/Census/DomSemTable.htm

Попадаме на следната таблица:

Източник: НСИ

Виждаме, че имаме над 1 200 000 семейства с деца и 49 789 бащи с деца. Да го закръглим на 1 250 000 бащи.

Според една методика, имайки такава оценка за обема на пазара, можем да разчитаме, че ще успеем да достигнем до към 1-2% от него. Нека да бъдем консервативни и да заложим 1%.

Това прави 12 500 потенциални клиента.

Ако приемем, че цената на нашия продукт е 200 лв, то разполагаме с потенциал около 2 500 000 лв.

Сега, да помислим за това каква би била дългосрочната стойност на един клиент. Грубо казано – „колко пари можем да му вземем“?

Нека да дам един пример: Ако продължим да таргетираме бащите и помислим какво можем да им продадем, ето какви идеи ми хрумват на първо четене:

1/ Основен продукт: Слънчеви очила със сензор за сила на слънцето, които подават сигнал, че трябва да се намаже бебето/детето със защитен крем, като показват и какъв да бъде слънцезащитният фактор – 200 лв.

2/ Шапки за слънце за деца на различна възраст – 10 лв.

3/ Специални детски слънчеви очила (със забавни разцветки) – 30 лв.

4/ Плажна чанта с мотиви „Баща-син“, „Баща-дъщеря“, „Баща-близнаци“ и т.н. – 20 лв.

5/ Слънцезащитен крем с различен защитен фактор – 10 лв х 2 флакона на сезон = 20 лв.

6/ Специален чадър за плаж (иновативен) – 30 лв.

7/ Плажни топки, фризбита и други – 10 лв х 3 = 30 лв.

8/ Приспособления за игра с пясък (лопатки и т.н.) – 20 лв (на комплект).

9/ Детски надуваем пояс – 10 лв.

И т.н.

Разбира се не всичките 12 500 бащи ще купят и не от всички продукти, но сега оценяваме потенциал на пазара, а не колко приходи точно ще имаме.

Ако съберем потенциалните приходи от един баща и то само в рамките на един сезон, се получава следното: 370 лв х 12 500 = 4 625 000 лв.

Как ви се струва тази сума? Това е предполагаемият таван на вашия бизнес за дадената територия.

Ако не разполагаме със статистическа информация, друг приблизителен метод за оценка на общия размер на пазара е като използваме таргетиращите инструменти на Facebook, например.

Ако искаме, чрез Facebook Ads Manager да открием колко са хората, които се интересуват от бащинство, ето какво правим:

1/ Създаваме кампания и в рекламната група, отиваме на Detailed Targeting:

2/ Пишем като интерес „Fatherhood” и вижте какво се получава:

Разбира се, това са само хората, които са показали активен интерес към информация, свързана с бащинството и при това хора, които имат профили във Facebook. Както се вижда, тук оценката на пазара е далеч под 1 2500 000.

Ако възнамеряваме да използваме Facebook като основен канал за реклама, това число ще е доста по-адекватно за нашия случай.

3/ Бариера за влизане в бизнеса

Конкуренцията е здравословно нещо, но само когато не е в твърде голямо изобилие. Ако в нашата пазарна ниша не открием конкуренти, това е малко притеснителен сигнал. Поради някаква причина, тук не се правят пари. По-малко вероятно е да сме измислили някаква немислимо гениална и супер-оригинална идея, за която никой не се е сетил. Това може да се разглежда и като „Син океан“, но не искам да задълбавам чак толкова.

Ако има умерена конкуренция, това е добре. Виждаме, че нишата има потенциал – вече има играчи. Можем да ги наблюдаваме, да се учим от грешките им и да надграждаме и иновираме, за да завладеем пазарен дял.

Обаче, ако конкурентите са твърде много, тогава започваме „да се прескачаме“ с тях. На дневен ред се появяват ценови и други войни, мръсни номера и всякакви други пречки за бизнеса. Борбата става безмилостно жестока.

Един от начините да ограничим конкуренцията е да реализираме бизнес идея, която е трудна за реализиране за повечето бизнеси, но лесна за нас. Тоест, бариерата за влизане в бизнеса да е висока. Какво имам предвид?

Ако възнамеряваме да създадем агенция за Facebook маркетинг и реклама, например, навлизаме в една сериозна „касапница“. Ще трябва да се борим с вече утвърдили се имена в бранша, както и с 248-те такива „агенции“ (разбирай: „фрийленсъри“), намиращи се дори само на територията на ж.к. „Младост 2“ в София.

Тук бариерата за вход е ниска. Всеки, влязъл два пъти в Ads Manager-а и пуснал 3 кампании, усеща мощта и вдъхновението от Facebook рекламата и има възможността да се титулова „експерт по фейсбук реклама“. Също така, инструментите за работа са безплатни, компютрите са сравнително евтини, а бързият Интернет достъп е почти без пари.

Друг е въпросът, обаче, ако започнете да предлагате услуга, свързана с маркетинг автоматизация или conversion rate optimization, например. Тук бариерата за вход е малко по-висока, заради изискваните доста специфични познания и опит, който може да бъде натрупан основно на доста скъп и трудно достъпен (поради тази причина) софтуер.

Така че, ако можете да изберете бизнес идея, чиято същност „препречва“ по някакъв начин влизането на други играчи на вашия пазар (поне за известно време), направете го. Дайте си малко преднина.

4/ Асинхронност

Под „асинхронност“ имам предвид да изберете такава бизнес идея, която – като бизнес модел – е развързана от вашето време, като собственик на бизнес. Ще го покажа с пример, защото не се сещам за академичната дефиниция.

Пример за не-асинхронна бизнес идея: Вие сте много талантлив графичен дизайнер и решавате да предлагате тези услуги на нашия и чуждестранния пазар. Това е супер и съм сигурен, че тази работа ще ви носи удовлетворение. Проблемът, обаче, е, че този бизнес не е асинхронен. Вземате пари, само когато работите и точно толкова, колкото работите. Обикновено ви се заплаща на час. Ако изработите Х часа, получавате заплащане Х, умножено по Y лв на час. Толкова. Ако не работите, не получавате нищо. Тук се налага да работите яко.

Пример за асинхронна бизнес идея: Вие пак сте си дизайнер. Но, вместо да предлагате услуги, създавате много красиви дизайнерски продукти. Това може да са готови темплейти за уебсайтове или графични материали; може да са картини или комикси; може да са керамични произведения; може да са рисунки за тениски. Няма значение. Важното е, че вие изработвате дизайните веднъж, а след това можете да ги продавате много пъти. И колко продавате, не завиди директно от обема работа, който влагате. Ако правите некачествен маркетинг, може да продадете за 100 лв. Ако сте добър с продажбите, може да изкарате и 10 000 лв на месец. Тук, ако работите умно, ще бъдете възнаградени с повече приходи.

5/ Контрол

Не започвайте бизнес, при който ножа и баницата не са във вашите ръце. Ако печалбите и самото съществуване на вашето начинание зависи от друг (един или малко на брой субекти), вие сте в постоянна опасност.

Ето няколко примера:

1/ Вие сте афилиейт маркетьор. Промотирате програми за отслабване и изкарвате добри пари. В един момент, обаче, създателят на тези програми продава бизнеса си, а новият собственик променя условията. Вие не отговаряте на тях и вашият бизнес изчезва за една нощ.

2/ Вие имате блог, който е популярен, обаче е на безплатна платформа, като Blogger или WordPress.com. Представяте продукти и услуги, пишете спонсорирани статии и продавате рекламно място. Печелите добре. Един неприятен ден, обаче, някаква част от ваша публикация се е сторила несъответстваща с Terms & Conditions на Google или WordPress и вашият блог е спрян за неопределено време. Отново, доходът ви изчезва яко дим.

3/ Продавате много успешен продукт чрез Dropshipping и той става популярен. Конкурентите научават за него и започват и те да го продават. Поради това, че нямате изградена собствена марка и продуктът не е уникален (нямате контрол над него), всеки може да отхапе парче от пазарния ви дял.

Какво можете да направите?

1/ Вместо да сте афилиейт партньор, вие създайте продукта и наемайте партньори.

2/ Вместо да ползвате безплатни платформи, купете си собствен хостинг и домейн.

3/ Вместо да продавате продукти, които всички продават, създайте собствена марка и уникален продукт.

Мой любим блогър твърдеше, че според едно проучване, причина № 1, поради която хората не стартират бизнес е стреса и невъзможността да се избавят от „Парализа на анализа“, да изберат бизнес идея и да започнат да я реализират на практика.

Решението на един такъв проблем е наличието на ясни и прости критерии за оценка и пресяване на наличните бизнес идеи.

Предложените от мен 5 критерия едва ли са идеални и единствени, но смятам че биха ви помогнали много за избор на бизнес идеята, която ще ви направи щастливи и богати.

А вие как се справяте с проблема „Коя бизнес идея да избера?“

Принцесата: Разказ за една чудна трансформация

Принцесата: Разказ за една чудна трансформация

Електронни Психиатре или какъвто си там,

Трябва ми помощ и то спешно! Необходима ми е истинска принцеса иначе ще си умра така… Да му се не види. По-добре да почна от началото.

Аз съм хидрометеоролог в регионалната частна телевизия „СВАТ ТВ“ – Джулюница. Казвам се Пинтос Задвас – имам леко гръцки произход, но майка ми не обичаше да говори за това.  А аз много обичам да ходя на риба. Дойде ли събота и неделя, първата ми работа е да нарамя въдиците и да се юрна към язовира. Добре, че си нямам у дома половинка – само да ми вика и да ми дава зор. Ерген съм и това е много полезно за мускулите на ръцете ми… Имам предвид, че сам върша цялата къщна работа, вие какво си помислихте?

Една събота, пак така тръгнах към язовира с най-хубавите си въдици. Очаквах добър улов. Небето беше ясно, слънцето не печеше много (защото беше още 7 часа сутринта). Намерих си едно страхотно място, в нещо като заливче. „Е тука ще си, е… майката от риби“ – викам си аз и заметнах въдиците. Приготвих се за кратко чакане и динамично използване на сакчето след това за 10-килограмовите шарани… Но се излъгах. Слънцето напече, вратът ми изгоря, потта ми потече и в гъ… Но нищо не беше клъвнало досега, да му се не види… Седя си аз, правя си сянка с един вчерашен вестник и едновременно си вея с него. По едно време чух някакво скрибуцане. Заслушах се. Скрибуцането постепенно придоби, изненадващо за мен, формата на човешки членоразделени думи.

– … ще се превърна в принцеса. Ей, чу ли ме. Ела насам. Мога да се превърна в принцеса и ще заживеем щастливо до края на живота ти… кхъ-кхъ… до края на живота ни…

Глупости някакви ми се причуваха – явно от жегата. Продължих да се взирам в плувките, които ми действаха доста хипнотично. Но това не попречи да чуя скрибуцащото мърморене.

– А, това не подейства, чакай да пробвам нещо друго. – След това невъобразимо пронизително крякане изора мозъка ми:

– Ей, пич, искаш ли едно яко чукане с готина принцеса?!!! – Това привлече вниманието ми… Погледнах по посока на гласа. В една туфа трева беше клекнала огромна жаба. Ама не каква да е жаба. Това беше най-грозната крастава жаба, която някой някога е виждал. То не бяха брадавици, то не беше слуз – ужас. Аз от малък не мога да понасям жаби, откак една (от най-малките) ми влезе отзад. Подхвърлих насмешливо към жабата (осъзнавайки някъде отстрани, че се опитвам да разговарям с жаба (?)):

– И к`во? Трябва да те целуна ли? И после ще се превърнеш в една готина принцеса и така нататък?

– Абе не, малко се промениха нещата, откакто я разказваха тая приказка на малките деца. – изкряка жабата и подскочи по-близо до мен. – По принцип навремето магьосниците омагьосваха моите колежки, като намазваха устните си с една специална отвара и ги целуваха. От това те се превръщаха в жаби и трябваше да бъдат отново целунати от някой друг, за да възвърнат предишния си вид…

– Е да де, и аз това имах предвид. Но искам да знаеш, че много ме е гнус от жаби и няма да те целуна, ако ще да се превърнеш и в принцеса Даяна, Бог да я прости.

– Хъм-кряк-мхъм, и аз точно това ти разправям. Моя магьосник беше малко авангарден, така да се каже…

– И кво от това?

– Ами за да ме превърне в жаба, той си намаза, как да ти кажа, оная работа, кхъ-кхъ… И после взе че ме нае… Абе нали се сещаш?

– Ха-ха-ха. Е, сега има доста да чакаш някой да повтори това, за да те превърне в принцеса, ха-ха-ххххххх… Ама ти на мен ли го предлагаш това?! Гнйъъъъъъъъх-плюууугн!…

– Ъхъ. Какво ще кажеш.

– Не!

– Аре бе, мой човек. Един път ще се прегнусиш и после цял живот с принцеса ще живееш.

– Абе ти луда ли си ма – луда жаба – ха-ха…

– Ама аз съм принцеса, временно превърната в жаба.

– Е да де, ама сега си една много грозна крастава жаба.

– Но ако ме превърнеш отново в принцеса, ще се изкефиш много.

– Ми то аз принцеси не съм виждал – само по телевизията, ама те са много грозни (е освен Принцеса Даяна, ама тя – нали знаеш…).

– Абе остави ги тия. Това не са принцеси. Аз съм истинска принцеса.

– Е и?

– Принцесите са изключително красиви и грациозни създания. Те са нежни и прекрасни. Гласът на една принцеса е като камбанка, ръцете й са изящни, краката й са дълги и стройни… Очите са като дълбоки езера…

– Стига с тия глупости, ма! Няма да стане!

– Добре де, ще ти го кажа по друг начин. Принцесите имат едни такива гоооотини, страхотно големи и кръгли цици… с една гладка кожа – само за лиз… – ти си знаеш. Краката им са лесни за обхващане и меки на пипане. Задникът на една принцеса, охххх, задникът е нещо страхотно – трябва да го видиш и пипнеш – иначе нищо няма да разбереш. Да не говорим за други неща от тялото на принцесите, че може да ти прималее.

– И кво сега – ти си принцеса. Такава ли си наистина? – започнах да се колебая аз.

– Мрън-мъх-кряк-мрън-д…

– И ти имаш едни гооотини големи цици, меки на гледане и твърди на пипане?

– Мрън-мъх-мрънд…

– И задникът ти е невъобразимо готин?

– Е дрънмг-мрън…

– И само с мен ще се… така ли? И винаги когато поискам ще може да … с тебе … ?

– Дххх-мръннн-хъмх…

– Добре де, сега както си жаба, как ще ми влезе, като ще ти разпоря гъ…, така де?

– Абе ти за това не се питеснявай. Ще се оправя. Нави ли се?

– Мммм, един последен въпрос. На кое кралство си принцеса? То сега не са останали много…

– Абе то е едно древно кралство, не го знаеш него… ама е много богато.

– Като каза „богато“. Някакви пари с тебе ще дойдат ли?

– Никакви притеснения да нямаш за това! Аре, сваляй ципа…

Тая жаба успя да ми замотае главата. Виждах във въображението си как обхващам едно стройно тяло, кръшно и нежно. Как ръцете ми се разхождат по гооотините й гърди и задни полукълба… как езикът ми оставя влажни следи по нежната й кожа… как ме гледа с прекрасните си очи и ми говори с нежното си гласче „Влез, скъпи. Сега излез, скъпи. Пак влез… Страхотен беше. Хайде пак…“ Потекоха ми лиги и започнаха да образуват гъста пяна по и около устата ми. Погледнах към гадната жаба.

– Аре, докато не съм размислил. – Разкопчах се и затворих очи, но след малко чух

– Кхъ-кхъ, ъъъъ, мой човек…

– Дддмммдаа?

– Ъъъъ, знаеш ли, оная, хъм, работа не ти е в подходящото състояние, ако разбираш какво искам да кажа.

– Оооо, ама ти искаш и да ми стане ли?

– Е сега и ти! Как иначе да стане работата?

– Ама виж сега. Не може да ми стане и посмъртно, като те гледам.

– Ми не ме гледай, бе пич. Представяй си ме след това каква ще стана.

– Абе аз пробвах… ама хайде, ще пробвам пак.

Отпуснах въображението си. Хубаво беше това, което си представях. Много хубаво дори. Де да беше истина. Пък можеше и да стане, кой знае? Дано не ме е прекарала тая жаба, че мамка й… Докато си мислех, усетих леко побутване и тактично прокашляне.

– Кво, пак ли не стана? – ревнах, като отворих очи със замах.

– Абе не, бе. Тоя път стана. Спокойно. – Фокусирах погледа си. За малко да си глътна езика, добре че имам здрави нерви. На две педи от лицето ми се пулеше нещо. Човек ли, жаба ли, крокодил ли? Не можех да преценя. Май повече приличаше на кон? Де да знам – изпуснах се в гащите. По-скоро – изпуснах се върху тях. Бързо прибрах гордостта си, като в същото време отскочих с всичка сила вертикално нагоре. Направих го, защото осъзнах, че съм възседнат от нещо толкова грозно и отвратително, че получих тик на единия тестис (през неравни интервали от време се извърташе и ме удряше по тила). За чудовище не беше грозна – така е. Но тя твърдеше, че е принцеса.

Взех десетте метра до най-близкото дърво за по-малко от секунда и се строполих в корените му. Погледнах към съществото и преглътнах многократно. Сърцето ми биеше в гърлото. Първо – тя беше гола. По това всъщност познах, че „то“ е „тя“. Потърсих изящното тяло, но открих много близко подобие на Джаба Хътянина. Кожата й имаше за много добър приятел целулита. Косата й – нещо доста абстрактно – дълго, черно и оплетено – се увиваше около врата й и под мишниците. Там се сливаше с космите по гърдите, раменете, врата и коленете. Тук не споменавам гъстите мустаци, оформени заедно с брадата в стегнато катинарче – те бяха красиви. Близко и дълбоко разположените очи й придаваха леко неандерталски вид, подсилен от гъстите слети вежди и издадената долна челюст. Пълните устни разкриваха огромни жълти зъби. Гушите бяха няколко, но най-изразителна беше третата. Господин Електронни Психиатре, ако сте виждал борец-шампион по сумо, то ще придобиете реална представа за телосложението на тази дама. Онемях. Което, обаче, не се отнасяше за нея.

– Как е, готин? Харесвам ли ти? Ще ме водиш ли у вас най-накрая. Стига си ме съзерцавал.

– Мммммпхгнъъъм…

– Как се казваш?

– Ммм-пп-интос.

– Добре, Мпинтос…

– Не ма, краво, Пинтос се казвам! И ще влезеш у нас само през трупа ми. Как ме преметна само! Нали каза, че си красива, кръшна, имаш готини цици и т.н. Я се виж каква си кощрамба!!!!

– Я не обиждай, смотаняк такъв! Не съм казала, че съм такава. Казах, че принцесите по принцип се счита, че са такива. Аз съм истинска принцеса, това ти казах. А истинските принцеси, повечето от тях, изглеждат леко грозновати, но това е аристократична грозноватост. Тя се осветява от вътрешната красота… Това, че сега съм грозничка, не означава, че съм такава всъщност и, че ще бъда такава завинаги.

– Грозничка?!! Грозничка ли каза?! По-грозен изрод не съм виждал дори и на „Мис Макси Шоу“. Мамка ти. Отивам си.

– Идвам с теб.

– Забрави! И дума да не става!

– Така ли ще ме оставиш – на произвола на съдбата? Без дрехи, без познати, без пари…

– Да.

– Мръсник. Ти си един плебей, един простак. Ако беше благородник, никога нямаше да извършиш такава подла постъпка…

– Да ти възвърна човешкия вид ли?

– Простак! Не това, а да ме оставиш сама и беззащитна тук имах предвид.

– Можеш ли да переш и чистиш?

– Една принцеса не прави такива неща!

– Само така се счита. Истинските принцеси трябва да могат да се справят с всичко.

– Никога! Аз си имам гордост!

– Аз пък имам непрани гащи и мръсни чинии. Чао.

– Чакай бе, мога да усетя грахово зърно през десет дюшека.

– Аз пък имам косми в ушите. Ще си изпера гащите сам тогава. И чиниите ще си измия. Поне няма да те гледам. – изсумтях аз, награбих въдиците си и се заизкачвах по брега.

– Добре де. Какво са едни гащи и едни чинии за жена, която истински обича. Ти ми върна човешкия вид. Задължена съм ти и ще бъда до теб завинаги. Идвам.

– Зззз-завинаги ли каза? До мен?!! Завинаги?!

– Ммм-да. Няма как. Ти ми върна нормалния вид и сега съм прикрепена към теб, така да се каже. Кармичен дълг, нали разбираш?

– Не, не разбирам. Искаш да кажеш, че не мога да се отърва от теб вече?

– Ами, като се замисли човек… Да, така е.

Бях уплашен и объркан. Трябваше ми време за размисъл. Тюх да му се не види – една минута секс, после цял живот мъки. Затова, за да спечеля време й изръмжах:

– Аре идвай. И трай, че дяволите ше те зимат.

– Извинявай, ама съм гола…

– Е, това е положението.

– Не мога да мина през селото в този вид.

– Ми ше чакаш да се стъмни и тогава ше дойдеш. Къщата ми е една сива, едноетажна до градския бунар – на площада. Аре… Пък до довечера си припомни чистенето и прането…

Вечерта се изсипа над селото ни. Прозорците ми почерняха от тъмнината навън. Започнах забележимо да треперя. На вратата се почука деликатно. Замръзнах. Почука се по-силно. Направо някой се опитваше да избие вратата от пантите… Взех една дръжка от лопата и отворих вратата. Там стоеше жабата-принцеса и потропваше с босите си крака по прага ми. Може би й беше студено. Питам се как ще й е студено, след като има толкова много козина по тялото си? Не се зарадвах никак, като я видях. Тъкмо бях започнал да си мисля, че съм имал някакви халюцинации, причинени от жегата и жаркото слънце в темето ми. Но не би…

– Влизай! – грубо я подканих, като се отместих от вратата. – Гащите ми са в банята, а чиниите са в мивката. Въпроси?

– Дрехи някакви няма ли да ми дадеш?

– Ми за какво са ти? Имаш си телесно окосмяване. Ха-ха…

– Да де, ама не е хигиенично. – Представих си как намирам топки козина в храната си, по дрехите си и така нататък… Доста живо си го представих.

– Добре, ела тука – в стаята на баба ми има някакви пеньоари. Други женски дрехи нямам. (Разбира се не й казах за шкафа с фино дамско бельо. То не беше за този тип употреба.)

– Благодаря, скъпи. Обичам те… – явно се опитваше да спечели благоволението ми, но тия на мен не ми минаваха:

– Абе я се разкарай, че… – Теглих й една и отидох в хола да гледам мача, дето скоро започваше.

По някое време, като се напих, взех да си мисля. Абе кво й е лошото на грозната жена. Както се казва – „Грозна, грозна, ама жена!“ Вярно, че ще ме е срам да се показвам с нея пред хората, ама си има и някои предимства. Никой няма да иска да ми я отнеме. Тя няма да може да кръшка по собствено желание. Ще ми бъде вечно задължена, че съм я приютил и ще прави, каквото й кажа… Ще готви, ще пере, ще чисти, ще работи – абе каквото й кажа… За секс – ще си намеря някоя друга, че тая не мога да си я представя в тази роля… По едно време се усетих. Абе какви ги приказвам – не било толкова лошо?!! Ми че това си е жив кошмар. Не че аз съм красавицата в тая двойка, ама тая е не звяр, ами „ДЗВЕР“! Трябва да я разкарам! „Жена, жена, ама ГРОООЗНА!“ са казали хората и като че точно за тая са приказвали.

Минаваха дните, тя ми слугуваше, а аз си мислех. Упорито мислех. Абе дали пък нямаше начин да я пречукам и да я скрия? … Няма начин – по-яка е от мен, пък и не съм такъв човек. Ми тогава кво? Не мога да я изгоня – нали вече е вързана за мене… Яаааа, дойде ми един път идея, да не би пък да е възможно да я превърна обратно в жаба и да се отърва от нея по този начин. Струваше си да се помисли по въпроса. Ама как ще стане това? Май трябваше да се прежаля пак и да я … Оххх – мъка. Поне го правех с някаква ясна цел. Кво да се прави… Доста време се каних и кандърдисвах и една вечер се реших. Тя нещо метеше около мене, а аз гледах новините. Хванах я за задника и я дръпнах на дивана (добре че съм пъргав и се отместих, че щеше върху мене да седне).

– Ела тука, Принцесо, да си поприказваме.

– Ооо, скъпи, вече не ми ли се сърдиш? – изчурулика тя с дълбокия си бас.

– Е пък ти. Кога съм ти се сърдил? Знаеш ли кво?

– Какво скъпи?

– От много време не съм бил с жена. Ако трябва да съм честен – от няколко години единственото еб…, нали се сещаш, беше с тебе, ама когато беше жаба…

– Сигурно ти е много тежко?

– Да бе, да. Тежичко ми е! Та тия дни се сетих нещо дето ти ми го каза. Пак тогава, когато беше жаба.

– Кое по-точно, миличък?

– Ами там нещо ми спомена, че винаги, когато ми се прииска, нали знаеш, ти ще ми даваш, така да се каже… Ако разбираш какво искам да кажа…

– Май не казах точно така, скъпи. Точните ми думи бяха „Дххх-мръннн-хъмх…“

– Няма значение! Вече толкова съм закъсал, че даже и от тебе не ме е гнус. Аре в спалнята.

– Не може, слънце.

– Хлъц. Какво?! Казах – иди се поизмии и – в спалнята!

– Абе не! Няма да стане.

– Как така? Не помниш ли, че аз ти върнах човешкия вид и така нататък. Задължена си ми.

– Така е, ама оная работа няма да стане.

– Ше взема да се ядосам. Бегом в спалнята. Може и да не се миеш.

– Не.

– Аааа, сетих се. Сигурно не можеш без предварителна игра. Нали така? Принцесите са изтънчени същества, хъ-хъ. – В същото време я награбих за задника, а другата ми ръка потъна в диплите на бюста й. Ще стане моето и това си е. Усещах я аз, че не иска и много добре знаех защо. Тя също знаеше, че ако я нае…, ще се превърне пак в жаба. И се дърпаше. Следователно бях на прав път. Ще я опъна, та каквото ще да става. Станах и я задърпах (разбира се, не можах да я помръдна и на милиметър – беше около два пъти по-тежка от мен).

– Хайде, ставай и идвай с мен. Не мога да чакам цяла вечер. Сега ми се иска. После може и да не ми се иска. А като те гледам – друг шанс няма да имаш в живота да се облажиш.

– Пинтос, ти сериозно ли искаш да спиш с мен?

– Да! По-сериозен не съм бил никога досега.

– Оххх, добре, но не отговарям за последствията…

– Аз също – ухилих й се. Бях победил.

Половин час по-късно туловището й се извисяваше над мен като планина, а аз я гледах с изпулени очи и леко изкваквах от време на време.

– Нали те предупреждавах, бе глупако. Процесът на моето преобразуване още не беше завършен. Сега съм в междинна и нестабилна фаза. Да беше изтърпял още няколко дена – ама ти – сега ти се приискало. На ти сега. Ха да видим как ще накараш някоя жена да ти позволи да я… в тоя ти вид. Хе-хе-хе.

Скокнах по-далече от нея под един стол и я загледах с неприязън.

– Върни ми човешкия вид, вещице! Ще те ухапя.

– Ха-ха. Няма да стане. Ти за каква ме мислиш. Гледай си работата. – Тя избумтя с дълбокия си глас и излезе от стаята и отиде кой знае къде. Мамка му да е… Как се насадих. Значи тя затова не е искала да се … Щото съм щял да се пре… Щото се превърнах в гаден крастав жабок, да се е… в главата.

Цели дни подскачах след нея из стаите и я увещавах да ми позволи да я обладая, за да си върна човешкия вид. Но тя твърдо ми отказваше. Един ден, както си я молех – бях го ударил вече на плач – тя застина в средата на стаята. Брадичките й се разтресоха, а дебелите вежди се спуснаха ниско над очите.

– Стой! Ето! Мисля, че дойде момента. Скоро трансформацията ми от жаба в принцеса ще приключи напълно.

– Абе нали като те изтаковах се превърна в принцеса – от ония грозните?

– Не, това, както ти казах и преди, беше и още е, само междинната форма. Ти какво си мислиш, че като в приказките, всичко ще стане за един миг? Нетърпелив глупак! Ето… Идва…

Тялото й се изпъна, лицето й се изкриви и тя с конвулсия разкъса дрехите си – продължаваше да носи само пеньоара на баба ми без нищо отдолу. Разкри се познатата ми гледка. Беше все така грозна и отвратителна, дебела и космата като мечка. Започна да се гърчи и да се гъне във всички посоки. Падна на земята и започна да трепери и да се търкаля, като в същото време издаваше нечовешки звуци на мъка и болка. Чак на мен ми стана жал. А в същото време подскачах панически, за да се скрия под бюфета, за да не ме премаже. Затворих очи – когато я видях преди това за последно – кожата й кипеше и космите пушеха с гаден миризлив пушек и цвъртене.

Изведнъж всичко утихна. Отворих едното си око. После и другото. После и устата. Тя лежеше сред разкъсани дрехи и слуз. Тялото й се лъщеше гадно от слузта, която обаче, постепенно се оттичаше. Но вече бях забелязал промяната. Тя беше там – Богинята на красотата. Да го духат всички манекенки и фотомодели. Черна, права, тежка коса се спускаше от раменете й и покриваше част от изящни, прекрасни, заоблени гърди. Кожата й беше гладка и нежна като скапаните розови шибани цветчета. Краката й ми се струваха поне по километър дълги. А лицето… Мамка му… Прекрасни големи езерно сини очи. Устни, като… ами УСТНИ! Зъби като, като, като… като най-готините зъби в Холивуд… Веждите й – тънки и изящни… Езикът ми изпадна от беззъбата жабешка уста. А Принцесата се надигна, с което разкри нови части от тялото си, които не виждах до този момент. Призля ми. Такава красота не бях виждал дори и в Playboy.

– Квак. Еба си майката, Принцесо. Много си готина. Квак.

– Така е, знам.

– Ще ми помогнеш ли сега да си възвърна човешкия вид, ти знаеш как. После ще заживеем щастливо и така нататък.

– Не.

– Ама как не, не помниш ли, задължена си ми…

– Това вече го чух. Не е защото не искам.

– Ами що тогава?

– Щото няма да стане вече. Ако сега ме из… таковаш, аз ще се превърна в жаба, а не ти – в човек.

– Как така?

– Ами така. Не исках преди това да ти казвам, за да не те тревожа, ама няма как вече… Аз имах само един шанс и го използвах. Ако сега се превърна в жаба, няма да мога да стана пак човек.

– Ами аз?

– Ми ти – не знам. Аз не мога да те оправя. Трябва да чакаш принцеса, да я убедиш да ти се предложи и тогава може би имаш шанс да се превърнеш пак в предишния Пинтос. Ако аз ти дам – пак ще си останеш жаба. Съжалявам.

– Квак.

– Трябваше да си малко по-търпелив, приятелю. А знаеш ли колко хубаво щеше да ни е сега. Аз с новото си тяло, а ти с твоето си…

Прималя ми, но не съм сигурен дали жабите мога да припадат. Изкваках отчаяно и заподскачах към двора. Оттогава се лутам през селото и търся някоя съселянка с царско потекло да ми даде, ама се правят, че не ме чуват. Но наскоро видях шанса си. Едно от комшийчетата ми имаше компютър и интернет. Издебвах го, когато пускаше големи даунлоади през нощта и заспиваше, отивах на компютъра му и си чатех с други сродни души. Така попаднах на твоя адрес, Електронни Психиатре.

И се обръщам към теб с гореща молба за помощ. Моля те, помогни ми да си намеря принцеса. Дай да я убедим да си легне с мен. А като стане работата – ще я накарам и на теб да ти пусне един-два пъти. Какво ще кажеш? Добра сделка, а?

Чакам с нетърпение отговора ти.

Пинтос Задвас
(временно жаба)

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНО МОДУЛ 1 ОТ ПРОГРАМАТА „ЕДНА РАБОТА, ДВЕ ЗАПЛАТИ“

Направи първите стъпки към свободата сега!

ЗАПИШИ СЕ СЕГА

Приключенията на Бубулинка, мама Сладурка и татко Пипон

Приключенията на Бубулинка, мама Сладурка и татко Пипон

Разказът на калинката

Беше един много, ама много мързелив следобед.

Бубулинка лежеше по корем на нежната свежо-зелена трева и съзерцаваше една калинка, която все още не беше решила в каква посока да отлети. Мама Сладурка се наслаждаваше на следобедното слънце, изтегната на шезлонга с чаша шарена напитка в ръка. А татко Пипон се люлееше бавно, лежейки в хамака под големия дъб и прикриваше с ръка екрана на таблета, за да не му блести слънцето, докато чете новините.

Бубулинка се беше надвесила над калинката и се чудеше дали да я вземе и да й помогне да излети или да й подаде една сламка, за да може тя да се огледа по-отвисоко и да намери пътя си. В този момент, обаче, калинката внезапно спря да се лута, изправи се на задните си крачка и се обърна към Бубулинка.

“Здравей, искаш ли да ти разкажа за най-забавната игра на света?“ – изписука калинката.

Отначало Бубулинка не можа да повярва на ушите си, но после се приближи още повече и видя, че калинката не само, че й говори, но и размахва подканващо антените си.

„Искам! Кажи ми!“ – Любопитна, както винаги, Бубулинка за нищо на света не би пропуснала възможност да научи нещо ново, още повече пък игра. Тя се намести по-удобно в тревата, приближи се още повече до калинката и подпря глава върху ръцете си, наострила уши.

„Сигурна ли си? Ако ти кажа, няма връщане назад!“ – Калинката изгледа Бубулинка изпод малката си черна вежда, която всъщност не се забелязваше на фона на черното й лице и черни очи.

„Какво толкова може да се случи?“

„Може да ти стане толкова интересно, че да не можеш да спреш да играеш.“

„Че защо бих искала да спра?“

„За да си починеш, например.“

„Дори за почивка ли не може да се спре?“

„Не.“

„Обаче, казваш, играта е много интересна?“

„Най-интересната на света.“

„Разкажи ми за нея.“

„Добре, но помни – това не е обикновена игра. Може така да те погълне, че да се забравиш.“

„Престани да увърташ и ми разкажи!“ – Бубулинка се изнерви от уклончивите изказвания на калинката и й подаде пръста си с припрян жест. Вместо да се изкачи по него, калинката подхвръкна леко и се настани на дясното рамо на Бубулинка, близо до ухото й и започна да шепне.

Отначало очите на Бубулинка се ококориха. После устата й зяпна. Усмивка изгря на лицето й, а после и весел смях я разтресе цялата. След това внезапно устните й се нацупиха, а личицето й стана сериозно. Юмручетата й се стиснаха. А калинката продължаваше да шепне с напевен глас в ухото й.

След известно време Бубулинка отново се усмихна. По лицето й вече нямаше напрежение, а само много зле прикрито любопитство и съвсем ясно видим ентусиазъм.

„Благодаря ти, калинке!“ – обърна се тя към калинката и я свали внимателно от рамото си на тревата.

„Моля, пак заповядай“ – изписука калинката – „но не забравяй, това е само игра. Игра. Не е наистина.“

„Не се притеснявай. Аз съм голяма. Ще се справя.“

Бубулинка помаха за сбогом на калинката, изправи се пъргаво, отупа полепналите по рокличката й треви и камъчета и се запъти с бодра крачка към мама Сладурка и татко Пипон.

Когато се приближи достатъчно, тя – без излишни увъртания – ведро се обърна и към двамата…

„Искате ли да ви разкажа за най-забавната игра на света?“

Семеен съвет

„Не!“ – отсече татко Пипон, като направи грешката да не погледне преди това мама Сладурка – „Твърде рисковано е!“

„Ама, тате, това е само игра! Нищо лошо не може да ни се случи.„

„Това е пристрастяваща игра. Тези са опасни. Можеш така да се вманиачиш, че да загубиш контрол върху себе си.“

„Ами че аз и сега нямам контрол върху себе си. Когато ми се прииска да си хапна сладолед, не мога да се контролирам.“

„Бубулинке, не ми извъртай думите и не се прави на бебе. Много добре знаеш какво искам да кажа!“ – татко Пипон започваше леко да се ядосва. – „Тук говорим за много по-сериозно обвързване.“

„Абе, Пипоний, чупи гипса.“ – мама Сладурка погледна двамата лека усмивка, играеща закачливо върху перфектните й устни. – „Не искаш ли да си имаме малко интересни семейни преживявания? Ще затъпеем тук, в този рай – температурата винаги е 25 градуса, бризът охлажда точно, колкото трябва, гледката е умопомрачителна, а най-големият ми проблем днес беше да избера какъв цвят бански да облека.“

„На мен, пък, много си ми харесва. Вие все приключения искате. Не може човек на спокойствие да си поседи на верандата, да си пие коктейлчето и да си пише кротко по листчета.“

Бубулинка и мама Сладурка се спогледаха съучастнически. Татко Пипон не видя погледа им, защото беше зает да се паникьосва заради рисковете от новата идея на Бубулинка. Именно затова не разбра как стана така, че в първия момент се излежаваше на шезлонга, а в следващия – плюеше водата, влязла в носа му от стремглавото падане в басейна.

А мама Сладурка започна нова офанзива, без дори да се опитва да прикрива, че я сърбят ръцете да се хвърли в новата игра.

„Помниш ли когато не можеше да плуваш, а после се научи. Отначало те беше страх, ама после го преодоля. Сега как се чувстваш?“

„Е, по-добре.“ – смънка татко Пипон.

„А когато те беше страх да караш кола? После стана майстор шофьор и сега се гордееш със себе си, нали?“

„Да, ама аз още не съм толкова добър…“

„Помниш ли, че те беше страх и да се гмуркаш?“

„Е, то пак си ме е страх, ама нямаше как да не се гмурна, след като Бубулинка го направи преди мен.“

Татко Пипон усети, че губи битката и вече нямаше за какво да се хване. Тия жени сякаш не бяха чували думата „риск“. Или просто не ги интересуваше как се пише.

„Навиии сеее!” – Бубулинка следеше погледа му и моментално забеляза как защитата му се срути с гръм и трясък. Мама Сладурка беше силен съюзник.

Гарванът

Бубулинка вървеше по една тясна и приятно утъпкана пътечка, като си свирукаше весело. Всъщност се беше замислила и свирукането беше по навик и показваше колко дълбоко е потънала в мислите си.

Изведнъж нещо се препречи на пътя й и тя се вгледа в него. Видя пред себе си едно полуизсъхнало дърво с един единствен дебел клон, прикрепен към черно-сив дънер.

Върху клона стоеше гарван, който нервно изграчи, когато тя едва не се блъсна в него. Именно това извади Бубулинка от мислите й.

Пътечката се разделяше на две други пътечки, преминаващи от двете страни на дървото, в две различни посоки.

„Стой“ – дрезгаво се провикна гарванът, гледайки строго Бубулинка.

„Аз и без това си стоя, защото се чудя по коя от пътечките да тръгна“.

„Не е достатъчно да се чудиш. Трябва да избереш. Ако тръгнеш по лявата ще бъдеш щастлива. Ако тръгнеш по дясната – ще си нещастна. Кой път избираш?“

„Що за глупав въпрос? Естествено, че избирам да тръгна по лявата пътечка.“

„Но преди теб минаха още 9 човека и избраха да вървят по дясната пътечка.“

„Какво значение има на къде са тръгнали хората преди мен? Аз искам да бъда щастлива и ще си вървя по лявата пътечка.“

„Виж, обаче, колко е хубава и гладко утъпкана дясната пътечка. А виж лявата колко е камениста, с дупки, бабуни, кал и локви.“

„Дясната е отъпкана и гладка, но аз съм си избрала лявата.“

„Да не съжаляваш после?“ – провикна се след нея гарванът.

„Повече ще съжалявам, ако не мина по нея“ – Бубулинка се засмя с глас, продължи да си мънка любимата песничка и с бодра крачка продължи по лявата пътечка.

Гарванът я проследи с поглед, докъдето можеше и постоя известно време неподвижен. След това измъкна черен тефтер изпод крилото си, отбеляза нещо в него и се усмихна хитро, доколкото можеше при положение, че не разполагаше с устни.

Малката мушичка

Докато припкаше по пътечката, Бубулинка чу странно, почти незабележимо, жужене. То беше толкова тихо, че приличаше на писукане на много малко пиленце.

Тя се опита да установи от къде идва този звук и най-накрая – вглеждайки се внимателно и от близо в едно цвете до пътечката – видя една малка, много малка, мушичка, която обикаляше възбудено около него.

„Аууу, колко е красиво! Ау, колко хубаво мирише! Ау, колко е меко и приятно на пипане! Аууу, колко приятно свири вятърът в листенцата му! Ау, колко е вкусно…“ – мушицата зарови глава в централната част на цветето, пълна с меден прашец.

„Защо толкова се вълнуваш, мушичке, та това е едно малко и – бих казала – доста обикновено цвете?“ – зачуди се на глас Бубулинка.

„Напротив! То е прекрасно, уникално и единствено!“ – мушичката не можеше да прикрие вълнението си – „Искам да му се насладя с цялата си душа. Да го усетя с всичките си сетива.“

„Защо това е толкова важно за теб?“ – зачуди се Бубулинка.

„Защото вчера не бях тук, а утре няма да мога. Единствено сега и тук мога да му се порадвам.“

„Но това цвете и утре ще си бъде тук. Можеш да си го душиш, колкото си искаш.“

„Може да е тук, а може и да не е. Но аз няма да съм тук. Може би не ме позна, защото съм покрита цялата с меден прашец. Аз съм мушица-еднодневка. Живея само днес. Утре няма да ме има.“

„Искаш да кажеш, че разполагаш само с един ден? Но това е страшно малко!“

„Да, непоносимо малко е, но това е животът. Искам, за това кратко време, да изпитам колкото може повече приятни, интересни и забавни неща. И това малко цвете е едно прекрасно начало.“

„А не ти ли е мъчно, че утре няма да можеш да пърхаш около цветята и да се издигаш над поляните?“ – попита загрижено малкото момиче.

„Не. Дори не мисля за това. Вчера ме е нямало. „Утре“ не съществува за мен. Аз имам само моето „Днес“ и то ми е напълно достатъчно.“

„Струва ми се несправедливо – ти имаш само „Днес“, а аз имам и „Вчера“, и „Днес“, и „Утре“.“

„Сигурна ли си, че ги имаш? „Вчера“ е само спомен – не можеш да го пипнеш. „Утре“ още не е дошло и докато не дойде, никога не можеш да си сигурна в него. Ти също разполагаш само със своето „Днес“.“

Бубулинка погледна нагоре към слънцето с леко притеснение – вече наближаваше обяд.

„Аууу, какво ще правя сега? Имам само „Днес“?“ – завайка се тя. – „От къде да започна и какво да правя?“

Мушицата направи няколко бързи кръга и изписка в ухото на Бубулинка:

„Започни от тук и сега. Прави като мен – наслаждавай се на цветята, радвай се на небесата, усмихвай се на слънцето и гадай по облаците, тичай боса по тревата, развявай си косата, разговаряй с птиците и играй с животните в гората. Твоят ден е днес. Утрешния – не го мисли.“

Бубулинка се замисли, гледайки втренчено в едно синьо цвете. Когато вдигна очи и потърси мушицата, тя вече беше отлетяла надалеч и жизнерадостното й жужене се чуваше съвсем слабо, докато се плъзгаше по въздушните течения.

Нарцисът

Бубулинка продължи по пътечката, като подскачаше от крак на крак и весело си свирукаше. Опитваше се да помисли върху краткия живот на мушичката, достатъчно съдържателен, според мнението на самата мушичка.

Както си вървеше, вниманието й привлече едно жълто цвете, край пътечката. То се открояваше на фона на околната зелена трева и червени и лилави цветя. Беше само, с гордо изправено стъбло и ярко жълт цвят.

На Бубулинка й се стори, че то й маха с листенца, затова се наведе към него.

„Хей, ти какво си“ – попита го тя. Днес беше разговаряла с гарван и мушичка, защо пък не – и с цвете?

„Не ме ли позна? Виж ме колко съм красиво? Колко е нежен жълтият цвят и колко приятно зелено е стъблото ми? Не виждаш ли как съм се изправило и колко съм стройно?“ – жълтото цвете избълва всичко това на един дъх. А Бубулинка се зачуди на думата „дъх“, тъй като -очевидно – цветето не дишаше в общоприетият смисъл на думата.

„Не, не те познах. Скоро дойдох тук и не познавам всички обитатели.“

„Аз съм най-прекрасното цвете! Много се харесвам и много обичам себе си, да знаеш!“ – цветето още повече изправи стъбълцето си.

„Ами то, че се обичаш и харесваш, го разбрах веднага, но не знам как се казваш. Нека се запознаем, аз съм Бубулинка…“ – Бубулинка се опитваше да бъде максимално учтива, въпреки, че самодоволството и самохвалството на цветето й идваше малко в повече. Не че на него самото изглеждаше да му пука от това.

„Аз съм Нарцис, най-прекрасното и най-ароматното цвете на тази поляна!“

„Аха. А кой ти каза, че си най-прекрасното?“

„Ами аз си го знам. Не е необходимо другите да ми го казват!“

„Да, ама може да има и други също толкова красиви и ароматни цветя, на полянката. Ти познаваш ли ги всичките?“

„Не ги познавам всички. Говоря само с тези, които са ми приятни и интересни. Не всеки е достоен да общува с мен.“

„А другите харесват ли те?“ – попита го Бубулинка, крайно заинтересувана от високото му самочувствие.

„Не ми пука. Важното е, че аз се харесвам.“

„А щастливо ли си?“

„Защо питаш?“ – подозрително се изпъчи цветето.

„Аз искам да бъда щастлива и затова искам да се запозная с други хора… ъъъ, пардон, цветя, които са щастливи. Може пък да науча нещо от тях“.

„А ти в момента не си ли щастлива?“ – изгледа я цветето, отгоре до долу.

„Всъщност, щастлива съм, но все си мисля, че може и повече.“

„Щастието е онова чувство, при което листенцата ти трептят на лекия вятър, докато слънцето грее, а небето е чисто синьо над теб.“

„Да ти кажа честно, аз нямам листенца“ – Бубулинка прехапа устни, опитвайки се да осмисли идеята на нарциса.

„Това, което исках да ти кажа, че няма повече или по-малко щастие. То е вътрешно състояние – или си щастлива, или не.“

„Все още не си ми отговорило – щастливо ли си ти?“

„Щастливо съм, разбира се!“

„А какво те кара да се чувстваш така?“ – Бубулинка се заинтригува.

„По-добре ме попитай какво не ме кара да се чувствам така“.

„Добре. Какво НЕ те кара да се чувстваш така?“

„Това беше риторичен въпрос“ – скастри я цветето – „Аз съм красиво, харесвам се, обичам се, и се чувствам прекрасно, поглъщайки слънчевата светлина и усещайки лекия ветрец в листенцата си. Всичко ме кара да се чувствам щастливо.“

„Ами аз. Като си нямам листа и стъбло, какво да ме на кара да се чувствам щастлива.“

„Мисля, че достатъчно дълго време ти отделих. Май не ме слушаш внимателно. Помисли над думите ми, защото аз, освен красиво, съм и умно. А сега мисля да отделя останалата половина от деня, за да се наслаждавам на себе си. Довиждане!“

„Хмм. Довиждане.“

Бубулинка изгледа цветето за последен път. То изглеждаше напълно вгълбено в себе си и по никакъв начин не издаваше, че й обръща внимание.

Тя продължи по пътечката, но този път по-бавно и умислено. След малко, погледът и просветна и на лицето й грейна усмивка.

Тя разпери ръцете си и заприлича на малък самолет с рокля на цветя. След което се затича по пътечката, като издаваше с всичка сила звуци като „Бърррррр“ и „Бръм“.

Очаквайте продължение…

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНО МОДУЛ 1 ОТ ПРОГРАМАТА „ЕДНА РАБОТА, ДВЕ ЗАПЛАТИ“

Направи първите стъпки към свободата сега!

ЗАПИШИ СЕ СЕГА