Innovation Explorer 2018: Култура на иновациите, политики за иновации

Innovation Explorer 2018: Култура на иновациите, политики за иновации

Както знаете, аз съм голям почитател на новите технологии и иновациите (дори, когато не са свързани с технологии). Няма как и тази година да не подкрепя уникалното събитие „Innovation Explorer“. Миналата година беше грандиозно и супер-вдъхновяващо.

Като познавам организаторите, няма как да не си представя, че второто издание ще бъде още по-добро, във всяко едно отношение.

Първо, ето сухата, но важна, информация:

Заглавие на събитието: Форум Innovation Explorer Day

Темата на новото издание: „Innovation State of Mind: Public Policies for Innovation“.

Дата: 22.02.2018 г.

Място: Sofia Event Center.

Сайт (за повече информация): http://innovationexplorer.bg/

Нека сега да разнищим подробностите…

Лектори от Amazon, Google, Facebook, Ocado, Microsoft, Challenge Prize Centre, New York University’s (NYU) Stern School of Business и др. ще коментират ролята на бизнеса във формирането на политики за иновации, новаторството и умните промени в културата на средата.

Различното в Innovation Explorer 2018 е, че форумът ще се съобрази с контекста на годината – председателството на България на Съвета на Европа и ще потърсим и “тайната съставка” на успеха на държавите известни с напредъка си в областта на иновациите.

Откриващ лектор на форума ще бъде проф. Арун Сандарараджан (Arun Sundararajan), авторът на бестсeлъра “Споделената икономика” (The Sharing Economy), спечелила много отличия за най-добра книга, преподавател в New York University’s (NYU) Stern School of Business, лектор на Международния икономически форум, един от най- цитираните икономически автори в последните години в The New York Times, The Financial Times, The Guardian, Wired, Le Monde, Bloomberg View, Fortune, Entrepreneur, The Economic Times, LiveMint, Harvard Business Review, Knowledge@Wharton and Quartz.

Акцентите в презентациите на другите лектори ще са върху мисленето и нагласата на хората, от пасивна към експериментаторска. Да видим къде ще ни изведат позитивното мислене (Бари Бранд, Директор иновации в Saatchi&Saatchi), технологиите в полза на хората, които предизвикват държавни регулации (Джим Фанинг, Директор за Централна и Източна Европа на Amazon Web Services, Габриела Чех, Директор публични политики за Централна и Източна Европа във Facebook, Стефани Фастре, Ръководител на иновационните и креативни програми за служители в Google), автоматизирането на процесите и иновациите като процес (Пол Кларки, Главен директор технологии в Ocado, Мат Макбрайд, Вицепрезидент в SoftServe, Оливие Ашът, Директор изследователски програми в PrizeCenter) и мн. други.

Другите две “съставки” на иновационната култура – мащабното глобално мислене и амбицията за промяна, които заедно с позитивната нагласа имат силата да променят енергията на цяла една общност, ще видим в презентациите на Декс Торик-Бартън, когото гостите и публиката на Innovation Explorer познават от тазгодишното издание,

Бари Бранд, Левент Коркмаз и Карина Карагаева, които ще ви заразят и с термина

“дигитално щастие”.

Ще има и работилници, както миналата година, но този път ще са четири

Гостите на форума тази година ще могат да избират и измежду цели четири

работилници:

1/ Innovate your mindset, с фасилитатор Карина Карагаева

2/ Inclusive Design, с фасилитатор Мат Макбрайд (Matt McBride)

3/ Strategic Design, с фасилитатор Левент Коркмаз (Levent Korkmaz)

4/ Winning Potential Investor, с фасилитатор Христо Касовски

Основното внушение на форума през 2018 година ще бъде за нов мениджмънт на очакванията ни. Средата има голямо влияние върху поведението на хората и тяхното иновативно мислене, а стимулирането на креативното мислене, приемането на нови идеи, дори времето, отделяно за иновации, влияят на капацитета за иновации на всеки човек в една страна.

Оттук и връзката с храната не е случайна: Food for Thought е буквалното и метафорично послание към участниците: за да правим иновации, трябва да мислим за иновации и да живеем с нагласата за промяна тук и сега, и в бъдеще.

Тази година се очакват над 1200 гости и лектори от 12 държави.

Подкрепата

Innovation Explorer 2018 се провежда с генералната подкрепа на: Unicredit Bulbank, VISA и в сътрудничество с: Microsoft, Questers, SoftServe, ICAP и др.

Организаторите: Innovation Starter

Това е първата българска агенция за иновации, която реализира бизнес, публични и образователни проекти с цел промяна на средата и на културата на иновации у нас. Innovation Starter организира практически обучения и консултации, чрез които да запознава студенти по маркетинг, реклама и бизнес развитие, търговски компании, нестопански предприятия, държавни институции и start-up компании с принципите на: изграждане на дългосрочна култура на иновации; последователното изобретателско мислене и неговите методологии; инструментите за генериране на иновативни идеи; работа с конкретни казуси за иновиране и ре-новиране на продукти, услуги и процеси; консултации и анализ на портфолио от продукти и услуги, бизнес развитие; прилагане на принципите на изобретателското мислене в интернет проекти.

Аз бих казал: „Wow”!

http://innovationexplorer.bg/

7 фактора за успех на автора-предприемач

7 фактора за успех на автора-предприемач

Както, може би, вече се е разбрало, аз имам известна склонност към писането на книги и авторството като цяло. По този повод, през последните месеци проведох разговори с автори на книги от различни браншове, опитвайки се да разбера как върви техният „бизнес“, успяват ли да се издържат с него, какво е тяхното ежедневие и други въпроси, които живо вълнуват и мен самия.

Най-вече ме интересуваше дали се чувстват успешни и как са го постигнали. Тъй като на мен все още ми предстои публикуването на първата ми книга, исках да знам какво мога да очаквам, за да си изградя правилната настройка.

По време на тези разговори, а и при проучванията ми за авторите (преди и след разговорите ни) в очите ми се набиха няколко фактора, които – очевидно – оказваха влияние върху успеха или неуспеха на тези автори. Постарах се да ги синтезирам в смилаем вид и сега искам да ги представя на вашето внимание.

(още…)

Трите стълба на проспериращото общество

Трите стълба на проспериращото общество

Ако бях известна личност или поне духовен лидер на човечеството, хората постоянно щяха да ми задават фундаментални въпроси от битието, като например:

“Какво е необходимо, за да стане България световна супер-сила или поне да се позамогнем малко” или

“Как бихте се справили със световния глад” или

“Как бихте обяснили феномена на безкрайният пътников капацитет на маршрутките”

Тъй като, обаче, не съм риалити (или друга) звезда и никой не ми задава подобни въпроси, седнах и самостоятелно (самопроизволно) се замислих над поне един от тях.

Преминах през множество хипотези. Прескачах, като маймуна, между източната философия, западната психология и прозренията в “Тайната”. Медитирах. Обядвах. Пих хапчета. И след дълги секунди на размисъл, три неща започнаха да изпъкват и не можеха да бъдат пренебрегнати, защото твърде много се набиваха на очи (или на ума).

Нали си спомняте “Пътеводител на галактическия стопаджия”, където отговорът на въпроса “Какъв е смисълът на живота”, беше “42”? Та така стана и при мен.

Запитах се “Кои са най-важните елементи за едно общество, включително българското, за да просперира. Не философските. Практическите!”

А отговорът, който “ми се даде”, беше:

“Предприемачество, професионализъм и добри обноски”.

Сигурно си казвате: “Е, много оригинално! Какво стана със семейните ценности, иновациите, възпитанието на децата, пазарната икономика, демокрацията. Те не са ли важни?”

Най-вероятно са важни, но аз не съм антрополог, а прост маркетолог и се интересувам главно от резултати. Затова нека да задълбаем малко повече в трите стълба на обществото, както аз ги виждам.

Предприемачество

В наши дни е модерно да се говори и пише за предприемачество. Всички искат да започнат собствен бизнес или поне смятат, че така ще забогатеят, за да не се налага повече да работят.

В наши дни, в България, често си представяме предприемача като яко момче с черна кола и телефон, постоянно залепен на ухото… или пък, като горд притежател на макбук втора употреба, обикалящ по стартъп конференции и разказващ за революционния си ап.

Ако погледнем в исторически план, обаче, преди стотици години, хората са били разпределени основно в няколко групи (не претендирам за перфектна историческа точност):

1/ Аристокрация и техните антуражи

2/ Военни

3/ Религиозни лица

4/ Учени, лекари, магьосници, изследователи

5/ Земеделски стопани и животновъди (селяни)

6/ Занаятчии / Свободни професии

7/ Търговци / Предприемачи

Ако се замислим над техните функции в обществото, ето какво излиза:

1/ Аристокрацията и техните антуражи, общо взето, паразитират, консумират и – може би – управляват.

2/ Военните охраняват аристокрацията, защитават територията и са използвани за прилагане на сила, където е необходимо.

3/ Религиозните лица уж дават вяра и утеха, а всъщност се борят за власт и се сношават един с друг.

4/ Учените, лекарите, магьосниците и изследователите са тези, които изследват непознатото и дават основата за прогрес.

5/ Земеделците и животновъдите осигуряват храната и напитките.

6/ Занаятчиите и свободните професии осигуряват продуктите и услугите за ежедневието.

7/ Търговците и предприемачите са тези, които смазват цялата машина на обществото и позволяват тя да работи. Те осигуряват комуникацията и обмена на стоки и услуги. Те идентифицират проблемите, намират им решения, които могат да бъдат реализирани и да се спечели от тях.

Моето лично мнение, с което не ангажирам никого, е че предприемачите са двигателите на прогреса и гладкото функциониране на обществото. Те осигуряват тази движеща сила (чрез своята предприемчивост, про-активност и дори – алчност), която позволява да се реализират на практика идеите и концепциите на изследователите или да се решават наистина проблемите на хората.

Също така, предприемачите, тъй като се предполага, че разполагат с финансов ресурс, имат възможността да реализират проекти и дейности, които са недостъпни на останалите и така да допринесат, както за собственото си благосъстояние, така и за просперитета на обществото. Дори могат да използват този финансов ресурс и за благотворителност.

Всяка от посочените професии и занимания изисква и определени личностни качества. Вижда се, обаче, че за да бъдеш успешен предприемач, се изисква да имаш или да овладееш доста богат букет от знания и умения. Ето само няколко примера:

Предприемачът трябва да може да взема решения – трудни, лесни – по много пъти на ден.

Предприемачът работи с хора – уговаря, мотивира, преговаря, конфронтира се, делегира, управлява. Изискват се много добри комуникационни умения.

Предприемачът борави с пари и числа – необходимо е да има аналитична мисъл, да разбира от финанси, от управление на парите.

Предприемачът често има повече от един бизнес и се налага да познава спецификите на всеки от своите бизнеси.

Предприемачът непрекъснато изпада в или очаква кризисни ситуации и се налага да развие умения за справяне с критика, грешки, провали и проблеми.

Тоест, предприемачеството е идеалната среда за подбор и оцеляване на най-добрите и качествени индивиди. Въпреки, че е джунгла, това поприще е и много мощен акселератор на човешките качества. Или ги имаш и развиваш, или ги овладяваш. Иначе не оцеляваш.

И сега, въпросът е какво предлагам аз? Определено не си мисля, че всеки трябва да бъде предприемач. Нито е възможно, нито има нужда. Нито всеки има желанието и/или заложбите да бъде предприемач. И това е напълно нормално.

Това, което си мисля е, че ние, като общество, независимо дали сме предприемачи или не, трябва по всякакъв начин да подпомагаме и стимулираме предприемаческия дух и предприемачеството. Да го популяризираме. Да съдействаме. Или поне да не пречим (визирам особено държавата). Така, който има склонност и желание да бъде предприемач, ще може да бъде “извлечен” от общата маса на обществото и ще му бъде възможно да се занимава с тази дейност в улеснени условия или поне без излишни пречки.

Ако съумеем да открием, култивираме и развием едно активно и надъхано ядро от предприемачи, така си гарантираме – като общество – че имаме двигател, който мощно ще ни движи напред и нагоре. В противен случай, оставаме бозава маса от мрънкачи, нямащи желанието или смелостта да поемат отговорност и да направят нещо за себе си или за другите.

Както се казва, “предприемач” идва от “предприемам”. Така че, ако усещате предприемаческия пламък, предприемете нещо.

Професионализъм

Ах, този професионализъм. Имаме нужда от него, на където и да е обърнем…

Ако депутатите проявяват професионализъм, ще имаме добре подготвени и работещи закони.

Ако КАТ се държат професионално, законът ще се прилага ефективно и войната по пътищата ще взема по-малко жертви.

Ако безименният чиновник или бригадир осъществи достатъчно добър качествен контрол, настилката по пътищата ще бъде качествена и няма да се отварят дупки при всяко падане на половин литър дъжд.

Ако учителите подхождат професионално към задълженията си, от образователната система ще излизат качествени индивиди, които изграждат едно качествено общество.

Ако родителите възприемат своята роля “професионално”, ще отглеждат емоционално здрави и умствено силни деца.

Ако сервитьорите си вършат работата професионално, ще имаме едно приятно и незабравимо преживяване всеки път, когато ходим на ресторант.

Ако маркетинг специалистите действат като професионалисти, техните клиенти и компании ще се развиват и броят лоялни клиенти ще нараства.

Мога да продължавам този списък до безкрайност. Професионализмът, за мен, е нещо много просто. Той изисква от нас просто да си свършим работата по най-добрия начин, влагайки всичко от себе си.

Опитах се да изкристализирам най-важните елементи на професионализма и вижте до какви изводи стигнах:

Фокус. Да си професионалист, означава да се фокусираш върху това, което имаш да свършиш и да го правиш по най-добрия възможен начин. Да влагаш всичките си знания и умения и да изпипваш детайлите. Т.е. – НЕ на мърлявщината.

Самоусъвършенстване. Един истински професионалист знае, че непрекъснато трябва да усъвършенства уменията си, да е в течение на новостите и да се развива във всяко отношение, което би било полезно за основната му дейност. В противен случай, постепенно се превръща в дървен философ.

Коректност. Професионалистът внимава какви обещания дава и ги спазва точно и безкомпромисно. Независимо дали става въпрос за свършена работа, срокове, срещи и т.н., професионалистът винаги е точен.

Честност. Професионалистът трябва да е наясно какво може и какво не може, какво знае и какво не знае. И, ако е честен със себе си и с тези, на които служи и помага, трябва да прави само нещата, които може, да говори само за нещата, които знае, а за останалите – да не се натиска. “Fake it till you make it” е доста рисково занимание.

Помощ и споделяне. Истинският професионалист помага на другите. Не винаги се стреми за единица работа да вземе единица пари или друга полза. Понякога помага безвъзмездно. Менторства по-начинаещите. Прави нещата заради самата помощ и вършене на добро, а не защото ще спечели нещо.

Даване на пример. Професионалистът има това, което – на чист български език – наричаме “integrity”. Той служи за пример. Прави това, което проповядва (ако въобще проповядва). Той е професионалист и в работата, и в живота. Фалирал финансов консултант и дебел диетолог са пример за обратното.

Моята теза е, че професионализмът може и трябва да се прилага не само в работата и бизнеса, а и във всяка област на живота, от всеки един от нас.

Ако всички се  постараем да бъдем професионалисти в работата, професионални родители, професионални любовници, професионални синове и дъщери,  професионални добри хора… Тогава ще заживеем в един наистина идеален свят. Дори ще отида по-далеч – смятам, че всички наши проблеми от бита и ежедневието идват от проявата на непрофесионализъм под една или друга форма.

Добри обноски

Не, не считам, че за обществото ни е жизненоважно всички да знаят с коя вилица се ядат охлювите. Но, според мен, добрите обноски са в основата на всяко цивилизовано общество. Дори бих отишъл по-далеч и бих казал, че те са критерий за цивилизованост. Колкото и айфони и Q-седмици да има на глава от населението в едно общество, ако хората се държат грубо един с друг, не се уважава и не се зачита достойнството на отделните индивиди, то такова общество за мен е в първобитно-общинния строй от гледна точка на цивилизованост.

Добрите обноски са буферът между дивото, което живее у всеки от нас и възможността хората да съжителстват, без да се избиват и изнасилват, само защото им се е приискало това. Някой ще каже – “Тази функция не е ли на полицията?”.

Не, полицията не може да бъде навсякъде (а понякога я няма и никъде). Именно добрите обноски са нашата вътрешна полиция. Те ни позволяват да следваме поставените си цели и желания, но да го правим по начин, който не вреди твърде много на околните. Добрите обноски ни позволяват да сме общество, което функционира и е нещо повече от сбора от своите части.

Някой беше казал: “Лесно е да си учтив, когато човекът отсреща има два меча.”, визирайки самураите и техните обноски. В този смисъл, добрите обноски са и инструмент за оцеляване.

Като се замислите, всеки от нас има по “два меча”. Освен ако не познавате човека отсреща много добре, вие никога не можете да сте сигурни каква беля може да ви докара на главата. Ако се държите грубо с жената на съседната седалка в автобуса, може да се окаже, че съпругът й е най-злата квартална мутра, която да съсипе живота ви.

Ако не се държите уважително с възрастния човек на улицата, може да се окаже – след  два дни – че именно той ви интервюира за мечтаната работа или – още по-лошо – е собственикът на целия бизнес.

Така че, освен гаранция за гладкото съществуване на обществото, добрите обноски са и един от най-добрите инструменти да запазим живота и здравето си на приемливо ниво.

Но нека да уточня какво имам предвид, като казвам “добри обноски”. Със сигурност не говоря за “Етикет и протокол”. Естествено, не ги отричам, считам, че са важни и необходими, но мисля, че те са само част от голямата картина на добрите обноски. Ако трябва да изведа няколко ключови елемента, то те биха били следните:

Уважение и достойнство. Каквото и да казваме и правим, да се стремим да запазим достойнството на отсрещната страна и да се отнасяме уважително. Лесно е да се отнасяш с уважение към по-силните от теб. Изисква се воля, сила и добри обноски, да се отнасяш така към всички. Грубо отношение, обиди, клюки, подигравки и негативни изказвания – тези неща, за мен, не са част от добрите обноски.

Толерантност и разбиране. Има едно правило/аксиома от НЛП (Невро-лингвистично програмиране), която гласи: “Човек винаги действа по най-добрия начин, съгласно неговите знания, убеждения и ситуация към дадения момент.”  Ние не сме зли, просто понякога не знаем, че сме такива или не знаем как да покажем, че сме добри. Ако подхождаме с такова ниво на разбиране към хората, със сигурност ще станем по-толерантни и ще избегнем много собствени и чужди нерви.

Активна реципрочност. Много стар принцип, за който – сигурен съм – много пъти сте чували и чели. Той означава да се отнасяш с другите така, както би искал да се отнасят с теб. Когато възнамеряваш да направиш или кажеш нещо, помисли си, ако някой ти го направи или каже, как би се почувствал ти и би ли искал да се чувстваш така. Постави се на мястото на другия и ще ти стане пределно ясно как да подходиш.

Контрол върху агресивния отговор. Хората понякога правят грешки. Понякога са зли. Понякога са просто неосъзнати. Много често, ако се почувстваме обидени, застрашени или наранени от тях, това се оказва само част от нашето въображение. Човекът, който ни засича с колата си на улицата изглежда като гадняр, който го прави нарочно. Но може да се окаже, че просто бърза за болницата, където жена му ражда или трябва спешно да занесе лекарства. Преди да реагираме агресивно, е добре да преценим каква е причината за отношението на другите и съобразно това да настроим нивото на агресия на нашата реакция. Не съм голям поддръжник на това да подлагаш другата буза, когато те ударят по едната, но преди да напсуваш човека или да му “счупиш главата” е добре да прецениш каква част от проблема идва от него и каква – от твоето въображение.

И, за да илюстрирам тезата си за важността на добрите обноски, ето един супер прост пример от ежедневието:

Карате си колата. Шофьорът пред вас завива/престроява се и не дава мигач. Нищо особено не се случва след това. Къде е проблемът с обноските тук? Проблемът е, че шофьорът пред вас, не проявява уважение към вас и останалите.

Той демонстрира: “Мога да предупредя за посоката и да ви улесня, за да можете да реагирате по-леко и своевременно, но няма да го направя, защото ме мързи и защото не считам, че ми пука за това какви неудобства ще изпитате вие от това”.

Изглежда дребно, но за мен е показател за фундаментална липса на добри обноски и незачитане на другите. Тук са нарушени правилата за уважение/достойнство и активна реципрочност.

Какво можеше да направи шофьорът вместо това?

ДА НАТИСНЕ С МАЛКИЯ СИ ПРЪСТ ШИБАНОТО МАЛКО ЛОСТЧЕ И ПРОСТО ДА ДАДЕ МИГАЧ!!! Ето това можеше да направи.

Обаче, ако в тази ситуация, вие го настигнете, засечете, свалите от колата и го пребиете от бой, това отново е проява на лоши обноски (каква изненада). В случая вие нарушавате правилото за толерантността и разбирането и за контрола върху агресивния отговор.

За мен, добрите обноски не са сбор от правила, а едно просто разбиране, че уважението, достойнството и толерантността са важна платформа, върху която да стъпят и да се развиват човешките отношения, независимо дали става въпрос за познати или непознати хора.

———

Така че, ако ме питате: “Как ще се оправим?”, винаги ще отговарям:

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО, ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ДОБРИ ОБНОСКИ.

Параграф 9-5

Параграф 9-5

Чели ли сте книгата „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър? Ако не сте, ето – накратко – какво означава изразът „Параграф 22“, превърнал се в идиоматичен:

„… парадоксална ситуация, от която индивидът не може да излезе поради противоречащи си правила. Тези парадокси често са резултат от правила, наредби или процедури, на които индивидът е предмет, но няма никакъв контрол, защото да се бориш с правата означава да ги приемеш.“ ~ Източник: Уикипедия

Точно за това си мисля – „парадоксална ситуация“ – докато си припомням живота си, докато работех на работно време и за заплата. Ето как протичаше моят ден, както и денят на още милиони „труженици“…

Алармата на телефона звъни. Отваряш гуреливи очи. Главата ти тежи. Излежаваш се малко, за да си „отпочинеш“ от събуждането, но се унасяш. Затова се включва умно предвидената втора аларма. Скачаш и започваш да се „оправяш“ – всички процедури или поне тези, за които остане време.

Обличаш се, закусваш на крак и се мяташ на колата или към градския транспорт. Бездействаш и гледаш в точка, докато пътуваш. Ако си малко по-умен, слушаш аудио книги или четеш хартиени/електронни такива. Времето минава. Озоваваш се в офиса.

Работата те поглъща. Работиш, забил глава в монитора и/или висейки по срещи. Стрес и напрежение бележат деня ти. Идва краткият обяд с или без колеги. Кратка почивка и идва време за динамичния следобед.

Ето го и финалният спринт. Идва краят на работния ден.

Отново си в колата или градския транспорт. Пак гледаш тъпо (или четеш/слушаш книги). Пристигаш у дома.

Време е за приготвяне и консумиране на вечеря. Кратко или по-дълго време със семейството. Приготвяне на детето за лягане или просто гледане на телевизия. Умората започва да струи от теб. Заспиваш на дивана.

С мъка се събуждаш към полунощ. Вратът те боли. Тромаво измиваш зъбите си, преобличаш се и се прехвърляш в леглото. Угасваш като лампа. Спиш.

Алармата на телефона звъни…

Познато ли ви е? Предполагам, че има малки вариации при различните хора. Обаче важно е общото. А то е:

„Въртим се в кръг. Животът ни се върти в кръг. Времето тече. Ние остаряваме. Децата ни порастват. Здравето ни се влошава. Приятелите ни се преместват да живеят и работят в чужбина. Ние трупаме стотици часове пътуване до работа, хиляди часове безцелно местене на файлове и моливи по бюрата, хиляди часове абсолютно безсмислени и незначителни срещи с хора, които не харесваме; трупаме сланинки около корема; трупаме планини човекочасове на дивана и литри лиги, изтекли от устите ни, докато спим на същия този диван. Животът ни минава. И ние си отиваме в от този свят, оставяйки след себе си основно отпадни продукти и зле възпитани деца. Умираме в същия апартамент, който сме изплащали в продължение на 30 години.“

Точно преди да покажем среден пръст на роднините, които са се събрали за последния ни час, през ума ни минават няколко момента, в които сме имали пламъче в сърцето си. Когато космите на ръцете ни са настръхвали и сме си казвали:

„Ето това искам да (на)правя! Това би ме направило щастлив!“

И след това погледът ни помръква, защото си спомняме колко жестоко и безапелационно сме угасявали тези искрици всеки път с думи и мисли, като:

„Само да изплатим апартамента и да изучим детето, ще се отдам на хобито си.“ Или „Няма гаранция за успех, а имам да издържам семейство и да плащам кредити.“

Тогава си спомняме и друго. Как през годините, обстановката в държавата се е променяла. Как цените се вдигат. Инфлацията настъпва. Разходите и нуждите на семейството се увеличават. Но ние, вкопчени във фалшивата сигурност, сме се държали за „службицата“, за „заплатката“, надявайки се на бонус или повишение. А завишените нужди сме посрещали със спестяване и лишения, обричайки умовете и сърцата на семейството си на потиснатост и чувство за мизерия.

Знаем, че тогава сме направили „най-доброто за семейството“, на което сме били способни. Също така, много добре знаем, че сме могли да направим нещо много по-добро. Знаем, че и тогава сме го знаели. И също така знаем, че ни е било страх, мързяло ни е или и двете. Не ни се е занимавало. Комфортът и „сигурността“ са били по-важни от развитието.

Гледаме живота, който сме изживели и плачем, защото виждаме в колко много ситуации  пред нас са били представени всички възможни избори, а ние – толкова много пъти – сме избрали най-тъпата възможна посока. И така, тъп избор след тъп избор, тъпо и страхливо решение след тъпо и страхливо решение, се стига до очакваният краен резултат – тъп и страхлив живот. Живот, с които не можем да се похвалим пред никого. И не само това – не чувстваме, че сме изживели по начина, по който ни се полага.

Представете си, че сега сте на 99 години и ви предстои да се срещнете със своя Ангел Хранител и със Създателя си и трябва да им разкажете за живота си. Да покажете, че сте използвали даденият ви дар адекватно, а не сте хвърлили диамантите на свинете… Представете си, че стоите пред Тях Двамата и презентирате изминалия си живот. Какво бихте искали да им кажете?

Вариант 1: Аз бях страхлив и малодушен, следвах моментните си повици, носех се по течението, търсех на баницата мекото и на работата лекото. Нищо не постигнах, живях в мизерия (основно духовна), консумирах, аках много и отгледах две деца – и двамата – пълни галфони. Добре че умрях, та да се махна от тази мъка.

Вариант 2: Животът ми тръгна добре. После се прецака. После се взех в ръце. Разкарах глупостите. Фокусирах се върху важните неща. Следвах сърцето си. Слушах вътрешния с и глас. Развих талантите си. Взех много от света (особено опитност), но и дадох страшно много – помогнах на хиляди хора и промених живота поне на някои от тях към по-добро. Създадох добро и изпълнено с любов семейство. Уважавах тялото си и следвах мечтите си. Живееше ми се още, но и като дух, пак е забавно.

Разбира се, всеки от нас е отговорен за съдбата си и може да взема решения сам в живота. Никой не ни е виновен, ако не сме изживели живота си пълноценно.

Обаче си мисля, че има един фактор, който направо убива живеца в нас. Фактор, който отнема от времето, от енергията, от живота ни, от изборите ни, от всичко. И в същото време ни поставя рамки и граници – на финансите, на времето, на възможностите.

Кой е този фактор?

Това е работата на заплата, факторът „9-5“ или, както вече го наричам „Параграф 9-5“. Какво имам предвид?

1 – Работата на заплата отнема от времето ни. Между 8 и 10-12 часа на ден ние прекарваме на работното си място. Това е практически почти половината от живота ни. Заменяме времето си за пари. Продаваме диаманти за жълти стотинки.

2 – Работата на работно време ни налага ограничения във времето. Всяка сутрин в 9 часа животът ни спира и започва работата. Животът отново може да започне след 17-18 часа.

3 – Работата на заплата налага ограничения във финансите ни. Вземаме твърда заплата. Понякога имаме бонуси. Понякога ни я увеличават. Понякога ни повишават. Но като цяло, сумата има горна граница. Граница, която ние много трудно можем да преместим още по-нагоре.

Някой ще каже:

„Да, ама всеки месец, паричките ми идват по сметката – хоп. Сигурна работа.“

Това звучи страхотно! Представям си затворник, който стои в килията си. Три пъти на ден, в долната част на вратата се отваря малка вратичка и от там се показва тенекиена чиния с рядка боб чорба и парче хляб. И затворникът възкликва:

„Еха. Всеки ден, по ТРИ пъти, яденето ми го носят на тепсия! Егати готиното!“

А в същото време затворникът не се сеща (или умишлено забравя) за ресторантите, от които можеш да си купиш, каквото си пожелаеш; забравя за огромното изобилие, които се намира навън. Той може би го желае, но му се вижда трудно и далечно да го постигне. Затова се е примирил с това, което има и се е отказал да се стреми към това, което му се полага по рождение.

Така и ние, въртейки се във вечната въртележка, забравяме, светът и животът са много повече от машината за кафе в офиса и глупавите обеди с колеги.

И когато надигнем глава и се опитаме да променим нещо, се случват няколко различни неща, които ни дърпат обратно в тресавището:

1 – Измисляме идея за бизнес, но сме твърде уморени вечер, за да я реализираме.

2 – Искаме да се занимаваме с нещо допълнително, но си казваме, че нямаме време и новият сезон на „Биг брадър“ и „София ден и нощ“ е доста интересен.

3 – Захващаме се с допълнителен бизнес, но той постепенно изяжда цялото ни свободно време, прегаряме и го изоставяме или саботираме несъзнателно.

Ето така действа „Параграф 9-5“:

А. Осигурява ти средства, колкото да оцеляваш и да креташ финансово.

Б. Заема по-голямата част от времето и енергията ти.

В. Дава ти фалшиво усещане за сигурност, към което се привързваш.

Г. Ако пожелаеш нещо повече, не ти позволява да го вземеш, защото ти е отнел времето, енергията и куража. Дал ти е комфорт, рутина и липса на перспектива.

Знам колко е трудно да се излезе от „Параграф 9-5“. Знам също колко години ми отне. Отстрани не изглежда кой знае какво. Но когато погледнеш назад към живота си и видиш най-хубавите си години, изтекли в корпоративната канализация, тогава вече е „кой знае какво“.

Какво предлагам ли?

Определено не предлагам всички да се юрнем и да напуснем работа, да си купим евтини лаптопи и да започнем да работим по кафетата.

Предлагам следното:

Погледнете живота си. Сега. Назад във времето. Чувствате ли се доволни и щастливи от това, което правите и сте правили? От начина, по който живеете? От хората, с които сте? Това ли е детската ви мечта за щастие и благоденствие? Така ли искате да продължавате?

Ако отговорът ви е положителен, поздравления! Моля приемете моите уважения и искрено възхищение! Наистина, хората могат да вземат пример от вас!

Ако отговорът ви е „НЕ“, СЕГА е моментът да си ударите един мисловен (или реален) шамар. Да се стреснете. Да се събудите. Ощипете се. Така ли искате да продължавате? Не сте доволни от живота си, но продължавате да го живеете? Убива ви на задника, но не се премествате на друг стол? Какво чакате? Да минат 12 години  и да започнете да разказвате на по-младите „Ехе, аз можех да съм…“, това ли чакате?

Ако не харесвате живота и работата си, ако не сте щастливи, докато работите за друг, време е да се стреснете. Това време е сега. Утре е друг ден, нов цикъл във въртележката, която поглъща животи и изпива души.

Леле, колко емоционално стана. А всичко, което исках да ви кажа, беше:

„Ако искате да промените живота си, да подобрите финансовата си ситуация, да имате свобода, да се наслаждавате на всеки момент, ако имате повика за свобода… Направете нещо! Не чакайте! Повярвайте ми, няма полза! Бил съм там, правил съм го!“

Една работа, две заплати - Как да създадем собствен бизнес, докато работим за друг

Любимите технологии от фантастичните книги и филми  – как изглеждат те днес?

Любимите технологии от фантастичните книги и филми – как изглеждат те днес?

Тъй като все още (постоянно някак си) съм на технологично-иновативна вълна, реших да продължа темата за мечтаните технологии и да направя бърз преглед на някои любими технологични постижения от фантастичните книги и доколко са реализирани те в наши дни.

Имаше период от живота ми, когато практически четях по една фантастична книга на ден. За онова време имам пълната колекция на ИК „Бард“ и още няколко издателства, занимаващи се с фантастична литература. И тогава, и сега, тези книги ми въздействат изключително вдъхновяващо. Те ми позволяват да раздвижа въображението си, да мечтая и да се опитам да си представя до къде може да стигне човешкия прогрес и развитието на нашата цивилизация.

Погледнати от съвременна гледна точка, много от класическите фантастични книги понякога изглеждат смешни. Като например, описаното управление на междузвезден кораб с помощта на перфокарти в една от книгите на Айзък Азимов. Но това не прави неговото творчество по-малко любимо.

От друга страна, предсказаното от много писатели-фантасти или показано във филми, вече е факт под една или друга форма. Особено забележителен пример за това е предсказанието (или може би – предложението) на писателя Артър Кларк за използването на геостационарни спътници за глобална комуникация и предаване на звук и картина. Публикацията е от 1945 г., в списание „Wireless World“!

По този повод ми стана интересно и реших да направя проучване за това дали има още предсказания и идеи, родени от фантастиката, които са част от нашето ежедневие в момента. И ето какво открих.

Таблетите

Знаехте ли, че в своята книга „2001: Космическа одисея“, публикувана за първи път през 1968 г., същият Артър Кларк написва следното (мой свободен превод):

„Когато той се умореше от официални доклади и меморандуми, той включваше своя новинарски таблет (newspad) в комуникационната мрежа на кораба и сканираше последните новини от Земята. Един по един, той преглеждаше основните земни вестници. Превключвайки към кратковременната памет на дисплея, той задържаше титулната страница, като в същото време търсеше през заглавията и си отбелязваше публикациите, които го интересуваха. Всяка от тях имаше свой двуцифрен идентификатор. Когато го натиснеше, изображението с размер на пощенска марка се уголемяваше на екрана и така той можеше спокойно да прочете пълния материал. Когато свършеше с четенето, той затваряше тази публикация и се връщаше към страницата с всички заглавия, за да избере нова тема, с която да се запознае по-детайлно.“

Какво ще кажете? Дисплей с touch screen. Иконки. Търсене. Мрежа. И то през 1968-ма! Забележително.

Така старателно описаната технология сега е част от нашето ежедневие. Нещо повече, дори децата ни (за съжаление) са я напипали и трудно можем да ги отделим от съвременните Newspads.

Виртуална реалност

Отново попадаме на предсказание на Артър Кларк, но този път, през още по-далечната 1956-та година, в книгата му „Градът и звездите“. Там той написва следното (пак мой свободен превод):

„Сред хилядите възможности за забавление в града, това беше най-популярното. Когато се включиш (влезеш в) сагата, ти вече не си пасивен наблюдател. Вече си активен участник, който има – или изглежда, че има – свободна воля. Събитията, сцените и приключенията, в които участваш може и да са подготвени първоначално от вече забравени творци, но беше заложена достатъчно голяма гъвкавост, за да са възможни множество вариации. Така можеш да навлезеш в тези фантомни светове със своите приятели, търсейки емоции, които не съществуваха в Диаспар. И докато този „сън“ продължаваше, нямаше начин да се познае разликата между него и реалния свят.“

През миналата година започна сериозният бум на виртуалната реалност и очакваме все по-бурно развитие на този технологичен сектор. Наистина, все още доста лесно виртуалната реалност може да се различи от „истинската“, но нека отбележим, че тази технология все още е в своите бебешки години.

Подводницата

Жул Верн написва своя роман „20 000 левги под водата“ (или „Капитан Немо“, както е по-известен в България) 1869 г., описвайки приключенията с огромната подводница „Наутилус“. Често му се приписва славата на предсказал създаването на идеята за съвременните подводници. Въпреки това има автори, които твърдят, че образът на „Наутилус“ е базиран на подводница, която е използвана за военни цели от Конфедерацията (по време на Гражданската война), пет години по-рано.

Независимо от това, Жул Верн, по неповторим начин е разгърнал идеята за живота под водата и използването на големи превозни средства за изучаване и живеене в подводния свят.

Както знаем, все още нямаме изградени такива обширни и разточителни подводни плаващи замъци, но подводниците – като военни, туристически и научни превозни средства – са част от нашето съвремие.

След като знаем, че много малка част от водните пространства на планетата са изучени, дано скоро да разполагаме с технологии, които да ни позволяват да живеем под водата, да добиваме полезни суровини, да отглеждаме морски животни, и да произвеждаме енергия от водата и земните недра.

И за да не ви отегчавам с подробно описание за всяко предсказание и изобретение, ето още няколко примера:

Автомобили  без шофьор: Във филма „Зов за завръщане“, от 1990 г., докато пребивава на Марс, Арнолд Шварценегер използва автомобил, който се управлява от странно изглеждащ робот или по-скоро автомобилът е самия робот. Едва ли това е единственият филм, в който съществуват безпилотни автомобили, но само за него се сещам. Днес, 26 години по-късно, знаем че вече имаме почти работещи и много перспективни автономни коли. Достатъчно е да споменем проектът на Гугъл и Тесла.

3D принтерите: В Старт Трек използват т.нар. „репликатор“, а той, по същество, е аналог на съвременните 3D принтери. Жалко, че те са все още тромави, бавни и – за момента – не много полезни и търговски приложими. Интересно ми е да видя как ще се развие тази технология.

Умни часовници: Супер шпиони като Дик Трейси и Джеймс Бонд, често употребяват часовници, които не просто показват времето. Подобни,  носени на ръка, комуникатори или други технологични устройства се наблюдават в Стар Трек и в други фантастични произведения. А  в наши дни – те тъкмо набират скорост и стават все по-модерни и функционални.

Видеоразговорите. Видеоразговорите са споменавани в много фантастични произведения, дори преди изобретяването на телевизията. Най-често, като първо споменаване на видеочата, се приема фантастичното произведение от 1911 г. – „Ralph 124 C 41+“.

Диагностични устройства. Предполагам си спомняте „трикодера“ от Стар Трек. С него успяваха да сканират човек и да преценят от какво е болен, заразен, наранен и т.н. Е, не че тази технология е супер развита в момента, но устройството Scanadu Scout ви дава възможност да измерите кръвното си налягане, температурата, пулса и други показатели, като просто го допрете до челото си. Не е кой знае какво и не може да познае с кой вирус сте заразени, но е някакво начало.

Ховер байк. Като малки всички искахме да летим със „спидерите“ от Междузвездни войни. Те бяха като мотори, но много по-готини – носеха се над земята и летяха много бързо. Ако се интересувате от подобни превозни средства, не е зле да „преслушате“ AERO-X.

Списъкът може да продължи още доста, затова, за по-любопитните от вас мога да предложа тази извадка от 31 научно-фантастични неща, които съществуват днес.

Ако искате да научите още много за съвременното състояние на технологиите и какво да очакваме в следващите години от иновациите, науката и техниката, мисля, че събитието INNOVATION EXPLORER ще ви бъде точно по вкуса (както и на мен).

На него ще бъдат представени 17 лектора – кой от кой по-интересен. Ще можете да видите презентациите на иноватори, космонавти, предприемачи и мечтатели в областта на футуризма и новите технологии.

Събитието ще се проведе на 23 февруари 2017 година. Можете да научите всичко за него на официалния уебсайт на INNOVATION EXPLORER.

Технология и магия

Технология и магия

Магията, като концепция съществува от векове. С нея хората са си обяснявали необяснимото. Но не само това. С  помощта на магията са мечтаели за това как могат да се овладеят света около себе си и да се сдобият със сила и власт над околната среда.

Иновациите и технологиите движат човешкия прогрес през последните столетия. На тях дължим нашите постижения като цивилизация – от строителството на огромни сгради, през сухоземния и въздушния транспорт, та до медицината. Чрез технологиите човекът подчинява света около себе си, и в този смисъл се доближава до Бога. Същото, както при магията.

Има една мисъл на Артър Кларк, която много ми харесва (тя спада към „Трите закона на Кларк“):

„Всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магията.“

Но има една друга мисъл, приписвана на Грегъри Бенфорд, която гласи:

„Всяка технология, която е различима от магията, не е достатъчно напреднала.“

Не знам дали магията (за която четем в митовете, легендите, приказките и гледаме по филмите) е технология, но със сигурност технологията е магия. Или поне от гледна точка на нашите предци.

Ако някой човек, живял преди 200-300 или повече години, случайно ни посети (както има немалко филми с подобен сюжет), нашето ежедневие ще му се стори магическо, а ние – богове или поне – магьосници.

Ние, обаче, дотолкова сме свикнали с присъствието на технологиите в нашия живот, че не ги забелязваме и често възприемаме живота си като „скучен“. Забравяме да го погледнем през очите на миналото и да се насладим на магията, с която се сблъскваме всеки ден. Искаме все повече и повече технологични чудеса и преставаме да забелязваме вече съществуващите.

Нека да направим един бърз преглед на това какъв е „магическият статус и постижения“ на човечеството и какъв бихме искали да бъде?

Ето някои от нашите „магически умения“

Ние летим. Дронове, самолети, космически совалки – те превземат въздуха и дори околоземния космос. Оказва се, че правим неща, които в древността са били част само от способностите на магьосниците/вещиците или боговете.

Ние комуникираме и виждаме от разстояние. Можем да се обадим на брат си в Щатите, виждаме какво става в Шри Ланка (ако пожелаем), предвиждаме бъдещето и научаваме за неща, които са се случили, без да сме били там. Това си е чиста проба ясновидство, пророчество и телепатия (според разбиранията от миналото).

Сега можем да лекуваме наранявания и болести, които са били с осакатяващ и/или летален изход в по-старите времена. Тежки фрактури, туберколоза и много други състояния и болести, днес са лечими, а преди век или повече са били смъртоносен бич. От гледна точка на древните, това е лечителство от много висок клас.

За съжаление, човечеството разполага с оръжия, които имат невиждана в историята мощ. Ние можем да унищожим цели градове за секунди, да пробиваме стени, да убиваме враговете си от невероятно големи разстояния. Това е нещо, до което навремето само боговете са имали достъп.

Ние имаме неограничен достъп до информация, благодарение на Интернет и търсачките в частност. Ако искаме, можем да научим и да знаем практически всичко. Каквото поискаме. А това са го можели основно оракулите.

Колкото и да са неприятни, на наше разположение са вещества, които могат да увеличат силата, издръжливостта и скоростта на телата ни. Можем да бъдем силни, бързи и издръжливи като героите от древногръцките легенди и митове. Такива способности са били достояние само на великите герои, някои от тях – с полу-божествен произход.

И въпреки всичко това, обикновено не се чувстваме „магически“ в своето ежедневие. Всяка минута ползваме предмети и устройства, които биха накарали нашите прадеди да коленичат от страхопочитание (или да ни изгорят на кладата за магьосничество) и очакваме и искаме все повече технологична магия в живота си.

А кои са нашите технологични мечти?

Роботите – имаме ги, но все още са твърде тромави. Искаме да са като в „Аз, Роботът“. Но още много път има да се извърви. И трябва да решим какво да правим с тези, чиито професии и работни места ще се обезсмислят след навлизането на роботите.

Изкуствен интелект – страх ни е от тази „нова раса“, но осъзнаваме, че ще дойде момент, в който няма да можем без тях. През последните години напредъкът в тази област е забележим, но сме още много назад с материала.

Лечение на всички болести. Доста сме далече от това. Въпреки своите постижения, съвременната медицина не е наясно с някои базови концепции. Като например: устройството на подсъзнанието, връзката ум-тяло, автоимунните заболявания, парапсихологическите феномени и т.н.

Свободна и евтина енергия. Тук положението е тежко. Имаме вятъра, слънцето и морските вълни, но те не са много преносими. Имаме батерии, но те са тромави и маломощни, а и представляват екологична заплаха. Имаме ТЕЦ-ове и АЕЦ-ове, но знаем, че не можем и не трябва да ги ползваме още дълго време.

Удобен, бърз и евтин транспорт. Скоро ще имаме Hyperloop и автономни автомобили. Аз мечтая за телепортация. Обаче никой няма никаква представа как това може да се осъществи.

Междупланетен и междузвезден транспорт. Усилията и постиженията в тази област, буквално, са достойни за съжаление, имайки предвид мащабите, в които трябва да се работи. Полетът до Луната е събитие. Полетът до Марс – събитие на века. А междузвездният полет, засега, е пълен мираж.

Живот в космоса. Международната космическа станция е нещо, с което не бих се хвалил пред извънземните ни гости, когато се появят.

Заселване на други планети. Практически нулеви постижения.

Ето такива са моите (а, предполагам, и на голяма част от гийковете по света) технологични мечти. Виждам колко много можем да постигнем и колко назад сме все още. Но не спирам да мечтая.

Ако сте от същата порода (хехе), сигурен съм, че едно наближаващо събитие ще ви бъде изключително интересно…

INNOVATION EXPLORER – Innovation Wars. Debate for tomorrow today е събитието за технологии и иновации на 2017.

На него ще бъдат представени 17 лектора – кой от кой по-интересен. Ще можете да видите презентациите на иноватори, космонавти, предприемачи и мечтатели в областта на футуризма и новите технологии.

Събитието ще се проведе на 23 февруари 2017 година. Можете да научите всичко за него на официалния уебсайт на INNOVAION EXPLORER.

Аз ще бъда там. А вие?