9 бързи анти-стрес техники за маркетолози и предприемачи

9 бързи анти-стрес техники за маркетолози и предприемачи

Професията на маркетолога е една от най-стресиращите и натоварващи в съвременния бизнес свят. Да не говорим за промените в душевното състояние на предприемачите и мениджърите. Практически на всички ни се налага на реагираме на динамични ситуации, да се борим с кратки срокове, недоволни клиенти, твърде много работа, възникнали проблеми, критики и много много други.

Всичко това ни създавам огромно количество стрес. А както знаем:

  1. Стресът влияе зле на здравето.
  2. Стресът влияе зле на преценката.
  3. Стресът влияе зле на либидото.
  4. Стресът води до напълняване.
  5. Стресът драстично понижава продуктивността.
  6. Стресът, когато е видим, ни показва пред нашите клиенти, партньори и конкуренти като слаби, неуверени, ненадеждни.

Като се замислим, стресът влияе негативно на всички важни области от нашия живот и бизнес. Това го превръща в първи приоритет – да се преборим и да се освободим от него.

Де да беше толкова лесно…

Съществуват множество техники, практики, методи и всякакви други, които обещават и помагат за борба със стреса. Но всички ние сме стресирани и нямаме време да четем дълги книги и да ходим с месеци на психотерапия. Затова реших да направя кратък разбор на техниките, които на мен лично ми помагат за борба със стреса. Ежедневно.

Не казвам, че ги използвам всичките и всеки ден. Понякога ситуацията е подходяща за една от тях. Понякога една не помага и трябва да използвам втора или трета, преди да получа паник-атака.

Така че, чувствайте се свободни да ги използвате и да експериментирате свободно с тях.

А ако имате собствени техники, които да обогатят нашия арсенал за борба със стреса, моля изпратете ми ги на boril [ at ] borilbogoev.com и ще ги добавя в статията, придружени с вашето име и линк към сайта или профила ви във Facebook.

Да започваме…

Техника 1: „Потъване в настоящия момент“

Много отдавна прочетох за тази техника в една от книгите на Дейл Карнеги. Може би преди 20 години. Но винаги ми е помагала. Ето в какво се състои:

  1. Когато имате множество проблеми, които наведнъж ви тормозят или се очакват в бъдеще…
  2. Фокусирайте се върху настоящия момент – тук и сега, върху това, което правите в момента.
  3. Помислете – какво виждате, докато го правите? Гледайте наистина в ръцете си, в екрана на компютъра, в човека, с който говорите.
  4. Помислете – какво чувате, усещате, помирисвате в този момент. Потопете се в ситуацията.
  5. Нека съществува само сегашният момент и това, което правите.
  6. За момент забравете за миналите терзания и бъдещите притеснения.
  7. Работете / действайте фокусирано и не спирайте, докато не изпълните докрай планираното.

Това „изолиране“ в настоящия момент ви дава страхотен  комфорт. В този момент няма проблеми, няма притеснения, няма съжаление. Има само това, което правите и вие самите.

Ако го изпълните много добре, ще постигнете форма на динамична медитация, която в момента е изключително популярна под името mindfulness meditation.

След като излезете от транса на настоящето, ще осъзнаете, колко уютно място е било то, докато сте били там. И ще се сетите, че докато сте пребивавали във вълшебния настоящ момент, не сте имали никакви грижи, стрес и притеснения.

Техника 2: „Най-лошото“

Това е друга популярна техника, която се среща тук и там по различни книги на гурута за личностно развитие. Аз лично я научих пак от Дейл Карнеги. Ето в какво се състои:

  1. Погледнете над стресиращата ситуация от всички страни, анализирайте я.
  2. Задайте си въпроса „Какво е най-лошото, което може да се случи, ако притесненията ми се сбъднат?“
  3. Опитайте се да приемете идеята, че ще се справите с най-лошото, каквото и да е то.
  4. Продължете да действате спокойно, имайки увереността, че и най-лошото ви е в малкия джоб.

Тази техника е малко трудна за изпълнение, ако нямате философски поглед върху живота. Проблемът, е че повечето „най-лоши“ ситуации са свързани с:

  1. Излагане на публично място или пред важни хора (приятели, шеф, клиент).
  2. Уволнение, изгонване, оставане сам / на улицата / без работа.
  3. Нараняване, осакатяване – на себе си или на близки.
  4. Смърт – наша или на близки.

Сякаш това са основните най-лоши изходи от повечето ситуации (ако съм пропуснал някоя, подсетете ме).

Ако подходите философски към тези изходи, можете изцяло да се справите със стреса и притесненията.

Техника 3: „Разказвачът“

Когато сме потънали в проблемите си, ние сме като с промити мозъци. Не виждаме и не осъзнаваме, че има външен свят, който е много по-интересен, свободен и ни дава много възможности.

Ето един пример:

Служител в голяма корпорация закъснява за „важна“ презентация и кара със 150 км/ч, рискува живота си и този на другите. Бърза, трепери, поти се, изпаднал в див страх. Пристига потен и притеснен, диша тежко, свива се под намръщения поглед на шефа…

WTF?! Отпусни се, бе пич! Корпорацията е промила мозъка ти! Светът няма да свърши, ако презентацията се провали. Няма да свърши, ако те уволнят. Никой няма да умре, ако компанията фалира.

Обаче… Твоят свят ще се преобърне, ако:

  1. Направиш катастрофа и отнемеш живот, бързайки за срещата. В затвора не е приятно.
  2. Обидиш колега, приятел или близък, правейки се на бързащ и важен.
  3. Получиш инфаркт, инсулт, автоимунно заболяване, гастрит, в резултат от стреса.

Така че, ето как изглежда техниката:

  1. Усещайки, че сте под стрес, спрете за минута.
  2. Опитайте се да погледнете на себе си и на ситуацията отстрани – буквално си представете, че гледате себе си от 3 метра разстояние.
  3. Натиснете въображаемо копче „Пауза“ и нека вашият образ, който гледате, да застине.
  4. Сега се обърнете към въображаема аудитория и започнете да им разказвате за ситуацията, коментирайки я и говорейки за себе си в трето лице.
  5. По възможност, опитайте се да вложите и чувство за хумор или да имитирате спортен коментатор. Или подходете по друг начин, както ви е по-забавно.

Гарантирам ви облекчение в рамките на няколко минути. J

Техника 4: „Вселенски контраст“

Този подход научих от една книга по будистка медитация. Състои се в следното:

  1. Помислете за ситуацията, в която се намирате.
  2. Издигнете се и погледнете на себе си и ситуацията от нивото на тавана (представете си го, не се качвайте на стълба). Гледайте на себе си и ситуацията отстрани.
  3. Издигнете се на нивото на покривите и гледайте на себе си и ситуацията. Останете малко така.
  4. Издигнете се на нивото на облаците и отново погледнете към себе си и ситуацията си, долу, в далечината. Как се чувствате?
  5. Издигнете се още по-нависоко, в орбита. Погледнете Земята. Вие и вашата ситуация вече не се виждате.
  6. Отдръпнете се в космоса и вижте как Земята изчезва в далечината и слънцето е само една светла точка.
  7. Отдръпнете се още и вижте нашата галактика. Къде е вашият проблем сега? Как го чувствате?

Вариант на тази техника е и техниката „Човекът без обувки“, която се сумира в един цитат (забравих от кого), който гласи:

„Притеснявах се, че нямам обувки, докато не видях човек без крака!“

Нашите проблеми винаги ни изглеждат по-големи, отколкото реално са (сравнени с други, по-големи проблеми). В същото време, да намалим силата на стреса от проблемите е изключително важно, за да можем да освободим съзнанието си и да ги решим.

Както казва Вадим Зеланд, „Намали важността“.

Техника 5: „Усмивка и въздишка“

Тази техника прочетох в списание „Паралели“ преди може би 30 години, но все още я помня. Тя е много проста, но винаги работи моментално. А става за 3-4 секунди. Ето я:

  1. Поемете дълбоко и бавно въздух.
  2. Докато вдишвате, се усмихвайте все по-широко.
  3. Издишайте бавно, като въздишка.
  4. По време на издишването отпуснете цялото тяло, но се фокусирайте върху раменете.

Няма да обяснявам защо и как работи. Просто го опитайте. Можете да я направите няколко пъти, ако от първия път не постигнете желаният ефект.

Техника 6: „Виртуална реалност“

Тази техника е заимствана от НЛП и изисква малко повече време (4-5 мин или дори 10 мин), но е много ефективна. Ето я:

  1. Затворете очи и се отпуснете.
  2. Представете си ситуацията, която ви стресира и вашето участие в нея.
  3. Отделете се – започнете да гледате на вас и ситуацията отстрани.
  4. Направете картината черно-бяла.
  5. Ако има звуци, представете си, че изчезват и ситуацията е като ням филм.
  6. Направете картината на ситуацията малка, така че тя и вие в нея да се съберете на една длан.
  7. Отдалечете тази картина, така че едва да се вижда в далечината.
  8. Сега помислете за решението на проблема на спокойствие.

Опитайте. Ще ви хареса.

Техника 7: „Силата на спомена“

Техника 8 също е от НЛП и служи за бързо управление на вътрешното състояние.

Приемаме, че в момента сте стресирани, притеснени, безпокоите се. Да, знаем, че сигурно има реален проблем, който трябва да бъде решен и който ви безпокои. Но също така знаем, че когато сте притеснен и стресиран, е много по-вероятно да не успеете да решите проблема по най-добрия начин.

Така че, засега забравяме за реалния проблем и целта ни е да се почувствате спокойни, уверени и креативни. Как става това? Много лесно, просто и бързо:

  1. Затворете очи.
  2. Отпуснете се (седнали с прав гръб на удобен стол).
  3. Оставете ума си да блуждае за няколко секунди или колкото е необходимо.
  4. Припомнете си ситуация от вашето минало, когато сте се чувствали страхотно – спокойни, уверени, креативни – сякаш светът е ваш и вие сте на гребена на вълната.
  5. Сега си припомнете колкото можете повече детайли от ситуацията – къде се намирахте, как бяхте облечен/а, кой беше с вас, какво виждахте в този момент.
  6. Сега си припомнете звуците, кой говореше и какво, имаше ли музика, шум на вълни или нещо друго? Припомнете си ги ясно.
  7. Сега се опитайте да си припомните миризми, ако е имало, допир – до какво се допирахте, седяхте ли, ръкувахте ли се? Припомнете си го така, сякаш се случва сега. Почувствайте всичко, все едно сте там.
  8. Обърнете внимание какво изпитвате в този момент? Още ли сте притеснени или страхотното усещане от спомена вече ви е завладяло?
  9. Отворете очи и действайте, запазвайки състоянието, припомняйки си го.

Страхотна техника. Проста и ефективна. Прилича на спиране и зареждане с енергия от вашите вътрешни ресурси (неизчерпаеми)… И си е точно така.

Техника 8: „Живително планиране“

Тази техника е много проста. Моите наблюдения показват, че ако имам проблем, половината от стреса се генерира, когато не си наясно как ще го решиш.

Така че, направете следното:

  1. Анализирайте проблема.
  2. Проучете за кратко как може да бъде решен.
  3. Набележете 1-3-5-10 конкретни стъпки как ще го решите.
  4. Посочете в плана си кога ще извършите всяка от стъпките.

Как се почувствахте? Сякаш проблемът е наполовина решен, нали? Да, защото точно това направихте – решихте половината от уравнението.

Техника 9: „Магията на действието“

Както казва един, забравен от мен автор – „Най-краткият отговор е действието!“. Или както казваше един обичан от мен колега – „Когато един проблем го зае*еш, той не става по-малък и не се решава от само себе си!“.

Та техниката е много проста: Направете нещо конкретно в посока решаването на проблема. Това е. Първо една стъпка. После още една и т.н. Но трябва отнякъде да се започне.

Стъпките могат да бъдат всякакви:

  1. Решавате проблема с ръцете си (ако нещо физическо трябва да се направи).
  2. Пишете имейл.
  3. Обаждате се за помощ на приятел.
  4. Каквото друго е необходимо…

Ще забележите, че щом започнете да извършите конкретни действия, постигате двоен ефект:

  1. Потъвате в настоящия момент (техника 1).
  2. Проблемът започва да се решава (защото правите нещо по въпроса).

Няма да изпадам в дълги заключения. Само искам да кажа – ако не преборим стреса, той ще пребори нас. А това не е приятно. Никак.

Липсващите елементи в нашата образователна система

Липсващите елементи в нашата образователна система

Аз бях добър ученик. Не бих казал „зубрач“. Просто много от предметите ми бяха интересни. Обичах литературата, физиката, географията и биологията. Не обичах химията, математиката и историята. По пеене ми писаха двойка, докато пеех „Върви народе възродени“ и от тогава певческият ми ентусиазъм секна. По трудово обучение направих най-грозната закачалка от две ламаринки, но аз си я харесвах.

(още…)

INVICTUS

INVICTUS

Out of the night that covers me,
Black as the Pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.

In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.

Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find, me unafraid.

It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll,
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul.

― William Ernest Henley

Синдромът „Хълк“

Синдромът „Хълк“

Нали помните историята на зеления гигант Хълк. Когато се ядоса, кроткият гений Брус Банър се превръща в зеленото и неконтролируемо разрушително чудовище Хълк, което става опасно дори за приятелите си. Вярваме или не, у всеки от нас се крие по един Хълк.

(още…)

Смело сърце

Смело сърце

monster

Героят скочи с накуцване от горящия мост и се претърколи върху каменистата повърхност. Зад него, останките от моста пропаднаха в бездната и след доста дълъг период на тишина се чу тихият им плясък в буйната река, стотици метри по-надолу.

Той се обърна и болезнено простена. Зад него беше пропастта и нямаше как да се върне. Намираше се сред непроходими скали, разположени от двете му страни. Само напред водеше тясна и къса пътека, която завършваше в малка полянка.

В средата на полянката стоеше черно, люспесто, слузесто, грозно, огромно, многоглаво, огнедишащо, гнусно същество. Десетките му шии, завършващи с издължени зъбати глави се виеха дебнещо. В стотиците малки червени, светещи, очички, не се виждаше нито капка милост. Само жажда за кръв и мъчителна смърт.

Героят се огледа наоколо, но не видя никаква възможност за бягство или помощ. Огледа себе си. Прокъсани дрехи, целият изподран от множеството битки, през които трябваше да премине, за да стигне до тук. Лявата му ръка кървеше и дълга, сълзяща рана раздираше единия му крак.

С дясната ръка стискаше своето единствено останало оръжие – меча си. Той светеше ярко, сякаш беше изкован вчера. Закален в безброй схватки и излязъл победител във всяка една от тях, този меч беше се превърнал в най-добрият му приятел – винаги верен и ефективен.

Героят погледна чудовището в очите – от техния огромен брой, сърцето му се сви. Въпреки това, той си пое дълбоко дъх. Отпусна раменете. Пръстите му се стегнаха около дръжката на меча. Гърбът му се изправи, а краката му се вкопаха в камъните. Вдигна оръжието и закрачи бавно но сигурно към съществото. Единственият път беше напред и той беше твърдо решен да продължи по него.

Изпитваше ли страх? Да. Сигурен ли беше в победата си над чудовището? Определено не. Щеше ли да приеме предизвикателството? По дяволите, да!

Иска ми се да ви представя един човек – Иванко Тодоров. Всички го наричаме просто Ванко. Той е баща на две дъщери (при това добър), страхотен приятел, човек с кауза и коректен партньор.

vankofamiliy

В момента той стои пред своето чудовище, гледа го в очите, без да мига, и ръцете му се стягат около дръжката на „меча“. То е огромно, грозно, силно и гладно, гладно за живота му – тежката болест се опитва да сломи тялото и духа на Ванко. Всъщност той няма меч, а само своята воля, силен дух и смелост.

Неговата битка не се води на каменистия бряг, където никой не може да я види. Тя се състои на „градския площад“, пред очите на всички ни, и ние сме хората, които гледат от прозорците и иззад завесите, чудейки се или обсъждайки как ще завърши двубоят.

По-страхливите от нас може да хлопнат кепенците, не желаейки да се натоварват с такава гледка. Други, биха стискали  палци, надявайки се героят да успее и да се пребори с чудовището. Трети, биха се треперили да не би битката да се пренесе в техните домове. А четвърти, биха могли ведро да кажат – „Хайде бе, прасни го отляво, избоди му очите и после – в сърцето“, стискайки с побелели кокалчета чашата с бира. А може да има и пети, които ще промърморят – „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“.

Героят е уморен и целият в рани, а изходът от битката е неясен. Но ние, хората зад завесите и кепенците около градския площад, можем да променим това. Можем да направим нещо много по добро от това да гледаме отстрани.

Какво бихме могли да направим ли?

Бихме могли да слезем в мазетата си и да вземем – кой, каквото има – вили, кирки, лопати, коси, саби, пушки, ножове. Можем да излезем заедно на площада, да обградим чудовището и да го унищожим.

Можем да помогнем на нашия герой, защото такива като него са малко и те дават пример на нас и нашите деца. Такива хора трябва да пазим живи и да подкрепяме, защо те са лидерите, които ще ни измъкнат от тъмнината (духовна и материална).

Затова, ето моят призив – да излезем иззад завесите и да подкрепим Ванко. Нека да преборим чудовището заедно!

Да дадем Надежда за Ванко!