Параграф 9-5

Параграф 9-5

Чели ли сте книгата „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър? Ако не сте, ето – накратко – какво означава изразът „Параграф 22“, превърнал се в идиоматичен:

„… парадоксална ситуация, от която индивидът не може да излезе поради противоречащи си правила. Тези парадокси често са резултат от правила, наредби или процедури, на които индивидът е предмет, но няма никакъв контрол, защото да се бориш с правата означава да ги приемеш.“ ~ Източник: Уикипедия

Точно за това си мисля – „парадоксална ситуация“ – докато си припомням живота си, докато работех на работно време и за заплата. Ето как протичаше моят ден, както и денят на още милиони „труженици“…

Алармата на телефона звъни. Отваряш гуреливи очи. Главата ти тежи. Излежаваш се малко, за да си „отпочинеш“ от събуждането, но се унасяш. Затова се включва умно предвидената втора аларма. Скачаш и започваш да се „оправяш“ – всички процедури или поне тези, за които остане време.

Обличаш се, закусваш на крак и се мяташ на колата или към градския транспорт. Бездействаш и гледаш в точка, докато пътуваш. Ако си малко по-умен, слушаш аудио книги или четеш хартиени/електронни такива. Времето минава. Озоваваш се в офиса.

Работата те поглъща. Работиш, забил глава в монитора и/или висейки по срещи. Стрес и напрежение бележат деня ти. Идва краткият обяд с или без колеги. Кратка почивка и идва време за динамичния следобед.

Ето го и финалният спринт. Идва краят на работния ден.

Отново си в колата или градския транспорт. Пак гледаш тъпо (или четеш/слушаш книги). Пристигаш у дома.

Време е за приготвяне и консумиране на вечеря. Кратко или по-дълго време със семейството. Приготвяне на детето за лягане или просто гледане на телевизия. Умората започва да струи от теб. Заспиваш на дивана.

С мъка се събуждаш към полунощ. Вратът те боли. Тромаво измиваш зъбите си, преобличаш се и се прехвърляш в леглото. Угасваш като лампа. Спиш.

Алармата на телефона звъни…

Познато ли ви е? Предполагам, че има малки вариации при различните хора. Обаче важно е общото. А то е:

„Въртим се в кръг. Животът ни се върти в кръг. Времето тече. Ние остаряваме. Децата ни порастват. Здравето ни се влошава. Приятелите ни се преместват да живеят и работят в чужбина. Ние трупаме стотици часове пътуване до работа, хиляди часове безцелно местене на файлове и моливи по бюрата, хиляди часове абсолютно безсмислени и незначителни срещи с хора, които не харесваме; трупаме сланинки около корема; трупаме планини човекочасове на дивана и литри лиги, изтекли от устите ни, докато спим на същия този диван. Животът ни минава. И ние си отиваме в от този свят, оставяйки след себе си основно отпадни продукти и зле възпитани деца. Умираме в същия апартамент, който сме изплащали в продължение на 30 години.“

Точно преди да покажем среден пръст на роднините, които са се събрали за последния ни час, през ума ни минават няколко момента, в които сме имали пламъче в сърцето си. Когато космите на ръцете ни са настръхвали и сме си казвали:

„Ето това искам да (на)правя! Това би ме направило щастлив!“

И след това погледът ни помръква, защото си спомняме колко жестоко и безапелационно сме угасявали тези искрици всеки път с думи и мисли, като:

„Само да изплатим апартамента и да изучим детето, ще се отдам на хобито си.“ Или „Няма гаранция за успех, а имам да издържам семейство и да плащам кредити.“

Тогава си спомняме и друго. Как през годините, обстановката в държавата се е променяла. Как цените се вдигат. Инфлацията настъпва. Разходите и нуждите на семейството се увеличават. Но ние, вкопчени във фалшивата сигурност, сме се държали за „службицата“, за „заплатката“, надявайки се на бонус или повишение. А завишените нужди сме посрещали със спестяване и лишения, обричайки умовете и сърцата на семейството си на потиснатост и чувство за мизерия.

Знаем, че тогава сме направили „най-доброто за семейството“, на което сме били способни. Също така, много добре знаем, че сме могли да направим нещо много по-добро. Знаем, че и тогава сме го знаели. И също така знаем, че ни е било страх, мързяло ни е или и двете. Не ни се е занимавало. Комфортът и „сигурността“ са били по-важни от развитието.

Гледаме живота, който сме изживели и плачем, защото виждаме в колко много ситуации  пред нас са били представени всички възможни избори, а ние – толкова много пъти – сме избрали най-тъпата възможна посока. И така, тъп избор след тъп избор, тъпо и страхливо решение след тъпо и страхливо решение, се стига до очакваният краен резултат – тъп и страхлив живот. Живот, с които не можем да се похвалим пред никого. И не само това – не чувстваме, че сме изживели по начина, по който ни се полага.

Представете си, че сега сте на 99 години и ви предстои да се срещнете със своя Ангел Хранител и със Създателя си и трябва да им разкажете за живота си. Да покажете, че сте използвали даденият ви дар адекватно, а не сте хвърлили диамантите на свинете… Представете си, че стоите пред Тях Двамата и презентирате изминалия си живот. Какво бихте искали да им кажете?

Вариант 1: Аз бях страхлив и малодушен, следвах моментните си повици, носех се по течението, търсех на баницата мекото и на работата лекото. Нищо не постигнах, живях в мизерия (основно духовна), консумирах, аках много и отгледах две деца – и двамата – пълни галфони. Добре че умрях, та да се махна от тази мъка.

Вариант 2: Животът ми тръгна добре. После се прецака. После се взех в ръце. Разкарах глупостите. Фокусирах се върху важните неща. Следвах сърцето си. Слушах вътрешния с и глас. Развих талантите си. Взех много от света (особено опитност), но и дадох страшно много – помогнах на хиляди хора и промених живота поне на някои от тях към по-добро. Създадох добро и изпълнено с любов семейство. Уважавах тялото си и следвах мечтите си. Живееше ми се още, но и като дух, пак е забавно.

Разбира се, всеки от нас е отговорен за съдбата си и може да взема решения сам в живота. Никой не ни е виновен, ако не сме изживели живота си пълноценно.

Обаче си мисля, че има един фактор, който направо убива живеца в нас. Фактор, който отнема от времето, от енергията, от живота ни, от изборите ни, от всичко. И в същото време ни поставя рамки и граници – на финансите, на времето, на възможностите.

Кой е този фактор?

Това е работата на заплата, факторът „9-5“ или, както вече го наричам „Параграф 9-5“. Какво имам предвид?

1 – Работата на заплата отнема от времето ни. Между 8 и 10-12 часа на ден ние прекарваме на работното си място. Това е практически почти половината от живота ни. Заменяме времето си за пари. Продаваме диаманти за жълти стотинки.

2 – Работата на работно време ни налага ограничения във времето. Всяка сутрин в 9 часа животът ни спира и започва работата. Животът отново може да започне след 17-18 часа.

3 – Работата на заплата налага ограничения във финансите ни. Вземаме твърда заплата. Понякога имаме бонуси. Понякога ни я увеличават. Понякога ни повишават. Но като цяло, сумата има горна граница. Граница, която ние много трудно можем да преместим още по-нагоре.

Някой ще каже:

„Да, ама всеки месец, паричките ми идват по сметката – хоп. Сигурна работа.“

Това звучи страхотно! Представям си затворник, който стои в килията си. Три пъти на ден, в долната част на вратата се отваря малка вратичка и от там се показва тенекиена чиния с рядка боб чорба и парче хляб. И затворникът възкликва:

„Еха. Всеки ден, по ТРИ пъти, яденето ми го носят на тепсия! Егати готиното!“

А в същото време затворникът не се сеща (или умишлено забравя) за ресторантите, от които можеш да си купиш, каквото си пожелаеш; забравя за огромното изобилие, които се намира навън. Той може би го желае, но му се вижда трудно и далечно да го постигне. Затова се е примирил с това, което има и се е отказал да се стреми към това, което му се полага по рождение.

Така и ние, въртейки се във вечната въртележка, забравяме, светът и животът са много повече от машината за кафе в офиса и глупавите обеди с колеги.

И когато надигнем глава и се опитаме да променим нещо, се случват няколко различни неща, които ни дърпат обратно в тресавището:

1 – Измисляме идея за бизнес, но сме твърде уморени вечер, за да я реализираме.

2 – Искаме да се занимаваме с нещо допълнително, но си казваме, че нямаме време и новият сезон на „Биг брадър“ и „София ден и нощ“ е доста интересен.

3 – Захващаме се с допълнителен бизнес, но той постепенно изяжда цялото ни свободно време, прегаряме и го изоставяме или саботираме несъзнателно.

Ето така действа „Параграф 9-5“:

А. Осигурява ти средства, колкото да оцеляваш и да креташ финансово.

Б. Заема по-голямата част от времето и енергията ти.

В. Дава ти фалшиво усещане за сигурност, към което се привързваш.

Г. Ако пожелаеш нещо повече, не ти позволява да го вземеш, защото ти е отнел времето, енергията и куража. Дал ти е комфорт, рутина и липса на перспектива.

Знам колко е трудно да се излезе от „Параграф 9-5“. Знам също колко години ми отне. Отстрани не изглежда кой знае какво. Но когато погледнеш назад към живота си и видиш най-хубавите си години, изтекли в корпоративната канализация, тогава вече е „кой знае какво“.

Какво предлагам ли?

Определено не предлагам всички да се юрнем и да напуснем работа, да си купим евтини лаптопи и да започнем да работим по кафетата.

Предлагам следното:

Погледнете живота си. Сега. Назад във времето. Чувствате ли се доволни и щастливи от това, което правите и сте правили? От начина, по който живеете? От хората, с които сте? Това ли е детската ви мечта за щастие и благоденствие? Така ли искате да продължавате?

Ако отговорът ви е положителен, поздравления! Моля приемете моите уважения и искрено възхищение! Наистина, хората могат да вземат пример от вас!

Ако отговорът ви е „НЕ“, СЕГА е моментът да си ударите един мисловен (или реален) шамар. Да се стреснете. Да се събудите. Ощипете се. Така ли искате да продължавате? Не сте доволни от живота си, но продължавате да го живеете? Убива ви на задника, но не се премествате на друг стол? Какво чакате? Да минат 12 години  и да започнете да разказвате на по-младите „Ехе, аз можех да съм…“, това ли чакате?

Ако не харесвате живота и работата си, ако не сте щастливи, докато работите за друг, време е да се стреснете. Това време е сега. Утре е друг ден, нов цикъл във въртележката, която поглъща животи и изпива души.

Леле, колко емоционално стана. А всичко, което исках да ви кажа, беше:

„Ако искате да промените живота си, да подобрите финансовата си ситуация, да имате свобода, да се наслаждавате на всеки момент, ако имате повика за свобода… Направете нещо! Не чакайте! Повярвайте ми, няма полза! Бил съм там, правил съм го!“

Събитието на събитията за България в областта на иновациите и футуризма

Събитието на събитията за България в областта на иновациите и футуризма

Моята страст към технологиите и футуризма датира от преди почти 30 години. Тогава бях малък и всяко лято нашите ме пращаха „на село“ – един от най-щастливите периоди в живота ми. Там се бях добрал до купчини, потънали в прах, но запазени, броеве на списания като „Наука и техника“ и „Космос“, които бяха от младостта на баща ми. Мога смело да кажа, че съм изчел, от корица до корица, стотици броеве на тези издания.

Тогава и през следващите доста години в главата ми бяха само космически кораби, електрически коли, небостъргачи от 1000 етажа, роботи и други подобни. Започнах активно да чета и фантастика, като тук е момента ИК „Бард“ да ми издадат сертификат за ревностен читател или поне карта за отстъпка – колекционирах техните книги (от фантастичната серия) под номер. И ги четях.

Поради такива сантиментални причини, може да се каже, че иновацията и футуризма са ми слабост, хоби и, така да се каже, стара любов. Именно затова, за мен беше чест и удоволствие, когато организаторите на Innovation Explorer 2017 ме поканиха да бъда медиен партньор на събитието. Това, за мен, беше като неочакван коледен подарък. Така имах възможност да се докосна до най-новото и актуалното в областта на иновациите и в същото време да правя това, което обичам най-много – да пиша.

Сигурно сте забелязали предишните статии по тази тема:

Написах ги с голямо удоволствие и, както се казва, с „мерак“. Надявам се да са ви били интересни.

Сега, обаче, бих искал – малко по-подробно – да ви представя и самото събитие. Ако сте на същата вълна, сигурен съм, че няма как нещо да не трепне у вас.

Тази година Innovation Explorer ще отбележи своето трето издание. Този форум за иновации и футуризъм ще се проведе на 23 февруари в Sofia Event Center. Важно е да се спомене, че ранната регистрация е отворена до края на месец януари.

Горещите теми ще бъдат (любимите ми): космос, образование, бизнес. Материали по тях ще бъдат представени и дебатирани от международни експерти, някои от които споделят напълно противоположни възгледи. Определено ще бъде интересно.

 

В категория космос, опит ще споделят:

  • Декс Бартън (САЩ), който наскоро е напуснал позицията си на Директор комуникации в SpaceX, за да основе компания за социални иновации Onward, след искреното си разочарование от победата на Тръмп на президентските избори в страната;
  • Емелин Паат-Далщрьом (САЩ), която работи като Chief Impact Officer в Singularity University NASA Research Park и е дясната ръка (по неговите собствени думи) на Питър Диамантис; (Интервюто ми с нея можете да прочетете тук.)
  • Шелдън Браун (САЩ), Директор на центъра за изследване на човешкото въображение “Артър Кларк” и
  • Майк Черет (Англия), който е Директор партньорства в Climate-Kik и се бори с климатичните промени и грижата за оцеляване на човечеството.

 

В категория образование думата вземат:

  • Джеймз Стикледър (САЩ), футуролог, иноватор, автор, бивш директор иновации в DELL, а понастоящем преподавател в Университета на Южна Каролина (САЩ);
  • Константин Дино (Кирицис), основател на mini MBA програмата на PwC и преподавател по стратегии за Европа и близкия Изток в четири университета, сред които: University of Surrey (UK), University of Strathclyde (UK), Henley Management College (UK), University of Nicosia (CY);
  • Шелдън Браун (Калифорнийски университеит);
  • Ерез Цалик (Израел, London Business School);
  • Емелин Далщрьом (Singularity University) ще търсят отговор на въпроса, какво образование вече е нужно на човечеството и какъв е смисълът от образованието в съвременния свят.

 

В категория бизнес:

  • от една страна ще можете да проследите дебата между консултантите по иновации от някои от най-добрите агенции в света: от Швеция – Линус Бил (Eicorn), Израел – Ерез Цалик (Systematic Inventive Thinking), България – Елеонора Карнаса (Fabrika360);
  • а от друга, между големите компании-иноватори и техните политики, стратегии и опит. Майкрософт, Хюлет Пакърд Ентърпрайз, Теленор, УниКредит, Пейсера, Онтотекст ще покажат примери за подривни иновации и как се справят с проблема за бързонарастващото знание в света и пост-истинната епоха. Шира Леви Баркан (Израел), Мат Фоли (Англия), Филип Генов (България), Филип Мутафис (България), Александър Киряков (България) са лекторите в следобедната част на форума. Вегард Аас (Сингапур), който ръководи иновациите в Теленор за Европа и Азия и е бил 5 години консултант в Бостън Консълтинг Груп ще разкаже как стартъпите работят заедно по вътрешните акселераторски програми на корпорациите.

 

Ще има и две практически работилници – по Agile Management с Боян Шанов от Вистеон и с Марияна Тодорова, футоролог по Forward Future Thinking.

Модераторите, които ще водят дебатите тази година са Боян Бенев (SHYN, “Истории за иноватори”), Теодор Панайотов (Course Dot, категория “Космос”), Евгения Пеева-Кирова (“Заедно в час” за категория “Образование”), Марияна Хамънова (Cleantech за категория “Климат”), за категория “Бизнес” – Искрен Кръстев, председател на борда на директорите на GEM Bulgaria и Светослав Иванов, журналист в бтв, “120 минути”; Сабина Панайотова, консултант по дигитален маркетинг и Елена Маринова, президент на Мусала Софт за категория “Технологии”.

В средата на деня ще се проведе и едночасова кръгла маса по темата публично-частни иновационни партньорства, с подкрепата на представители на публичния сектор, бизнеса, академични преподаватели и международни гости.

Остава малко повече от месец до събитието, но наистина вече ме „сърбят ръцете“ и нямам търпение да присъствам. Също така, вече съм си набелязал и лекторите, на които ще им се наложи да разговарят с мен и да участват в последвалото селфи.

Ако искате да научите повече за Innovation Explorer 2017, хвърлете едно око на официалния сайт.

Събуждането

Събуждането

Едуард оставя наследство

Едуард Крап беше добро момче. Поне така казваха всички. Пишеше си домашните. Ходеше примерно облечен – спретнат и чист. Държеше се добре с другите, уважаваше възрастните и помагаше на дамите.

Затова беше крайно странно за неговите родители, че децата не обичаха да дружатl с него. Практически го отбягваха. Всъщност буквално бягаха от него. Никой не го тормозеше в училище, но и никой не искаше да общува с него.

Това притесняваше всички, освен самия Едуард. Той си имаше хоби. За него не се изискваше да участват други хора или поне не по тяхно желание.

С времето той превърна това свое хоби в наука, а после – в изкуство.

Когато, на 27 годишна възраст, Едуард Крап умря, след 44 часови изтезания, той остави след себе си 362 трупа, 64 човека със загубен разсъдък, един разрушен до основи град и Лейди Бетелгойз.

Дженифър има тежък ден

Клавиатурата на Дженифър Бойл тракаше като картечница. Не че мразеше понеделниците, просто не можеше да ги понася. Имейлите преливаха от писма, а приложенията за съобщения мигаха като Коледна елха.

Точно в този момент, Джони Потната Подмишница, почука дискретно на стъклената врата на кабинета й. Още щом го погледна, тя позна, че бледото лице и особено големите потни кръгове под мишниците на ризата му няма как да вещаят добри новини.

— Какво има, Джони, да не си видял призрак?

Изражението му се промени от „притеснено“ на „силно наакано“.

— Нне. Но видях 1 345 789 имейла да се изпращат с грешно съобщение, без сегментация и с два часа по-рано.

Дженифър затвори капака на лаптопа си толкова рязко, че коленете на Джон отказаха за момент и той видимо приклекна. В същото време тя вече беше извън кабинета и нахлуваше в стаята на екипа.

Вече знаеше, че я чака един много напрегнат ден, неприятно обаждане „отгоре“, което щеше да се състои всеки момент, множество срещи, десетки имейли, докато пише съобщения в Slack, Skype и Facebook. Като се замисли – то така си беше почти всеки ден.

Оказва се, че животът на маркетинг мениджъра не е никак лек, въпреки използването на макбуци, увеличените количества био зелен чай и ергономичните столове.

Когато преброяването на труповете за деня приключи и прахта от битките се слегна, Дженифър седеше с крака на бюрото, съзерцаваше отражението си в прозореца и се опитваше да изпразни ума си, наблюдавайки дишането си.

Навън вече беше тъмно, градът светеше с хиляди светлини, а тя усещаше мозъка си като смачкана на топка хартия. Време беше да отдели един час в налагане на боксовата круша.

Асансьорът я отведе в подземния гараж. Там, нейният любим миникупър стоеше самотен на мъждивата светлина и сякаш я гледаше укорително.

— Какво клише – каза си тя – празен паркинг, сама жена. Как да не се появят трима здравеняци, които да се опитат да ми вземат чантата. А може и да ми излезе късмет с бонус – изнасилване. – Тя закопча якето си до горе и оправи на рамото си чантата с лаптопа.

Упъти се с уверена походка към колата. Маратонките й Converse прилепваха плътно по бетона и почти не издаваха звук. Което не важеше за обувките на петимата странни типа, които се появиха иззад колоните на паркинга.

Миникупърът все още беше далече, затова Дженифър реши, че е тъпо решение да побегне към него. Нямаше да успее. Затова се обърна с лице към групичката мъже. А, оказа се, че има и две жени.

Бяха наистина странна сбирщина. Тя беше очаквала кожени якета, вериги, обеци, татуировки… Каква беше изненадата й, когато видя пред себе си трима млади мъже с костюми, чисти ризи и перфектни обувки. Двете жени бяха с поли и приятни на вид блузки, както и много добре направени прически.

Нещо не беше наред с погледите им, обаче. Очите и на петимата бяха фиксирани в нея, сякаш вързани с тел. Движеха се бавно, но сигурно. Не казваха нищо. И затваряха кръга около нея.

— Какво искате? – колкото може по-спокойно, но строго и високо попита Дженифър.

— Време – и петимата отговориха едновременно, в един глас, с една и съща интонация. Това никак не беше добре. Тя започна да се чуди каква точно химия са взели. Нито звучаха, нито изглеждаха като хора, които са на себе си.

— Интересно, но точно време нямам в момента. Приятелят ми ме чака в къщи и наистина бързам.

— Вече няма за къде да бързаш. – Това едновременно говорене на петимата вече започваше да й лази по нервите. Тя продължи внимателно да отстъпва към колата, но едната от жените й отряза пътя назад. Дженифър преметна ремъка на чантата си през глава, за да не й пречи. Явно тук нямаше да има възможност да прояви уменията си за убеждаване, които беше усвоила на курса по НЛП[1].

Първият от мъжете, който навлезе в личното й пространство, всъщност беше доста симпатичен. Беше си пуснал и така модерната брада тип „живях 12 месеца в гората, без достъп до течаща вода“. Но брадата му по никакъв начин не смекчи ритника, който получи в слънчевия сплит. Тялто му се преви на две. Това, обаче, не му донесе никаква полза, защото срещна коляното на Дженифър. А последвалият ритник между краката го накара да се срине на цимента и да започне да повръща неконтролируемо.

„Атакувай лидера изненадващо, бързо и с неочаквана жестокост. Това ще обезглави ентусиазма на групата.“ – Дженифър се огледа около себе си, докато чуваше в главата си гласа на своя треньор по бойни изкуства. Гледката обаче не й хареса. Никой не се беше впечатлил от жестоката й, изненадваща и бърза атака. Напротив, една от жените – иначе приятна блондинка, с голям бюст, изпънал деловата й риза – хвана рязко вързаната й на опашка коса и дръпна главата й назад, опитвайки се да стъпи в сгъвката на коляното й и да я обездвижи.

Дженифър хвана ръката й, извъртя се, с което извъртя и държащата косата й ръка, след което, без колебание, счупи лакътя й, натискайки рязко с цялата тежест на тялото си. Жената не издаде нито звук, но ръката й увисна под странен ъгъл.

— Какво става тук, бе!? – Дженифър започна да се чувства като в долнокачествен филм за зобмита. Ритна с все сила жената и тя отлетя на няколко метра, удряйки с кънтене главата си в една от колоните на паркинга.

„Време е да приключваме тук“ – промърмори под носа си Дженифър, докато използваше един пожарогасител, за да разбие главата на втория мъж, а след това – и челюстта на третия.

Всичко се развиваше в пълна тишина, на фона на триещи се в настилката на паркинга подметки и тежкото дишане на Дженифър.

Пред нея се изправи последният от петимата – жена на около 40 години с доста здраво телосложение. Или тренираше вдигане на тежести или честичко ядеше торти. Тя се хвърли към Дженифър, сграбчи врата й и започна да я души с абсолютно безизразно лице. Пръстите й бяха студени и сухи. Маникюрът й пробиваше кожата на гърлото и врата, пускайки капки кръв.

Ръцете на Дженифър се изстреляха нагоре, между тези на жената и удариха брадата й с невероятна сила. От удара челюстта й изтрака, а вратът – изпука. Ударът в гърдите я отмести назад, след което кракът на Дженифър засили главата на жената към най-близката колона, от което се чу звук на диня, изпусната на асфалтова настилка.

Паркингът продължаваше да бъде все така тих. Петимата лежаха на земята и някои от тях леко мърдаха, но без да издават и звук.

Дженифър взе чантата си, изтича към миникупъра, влезе, заключи се и стисна волана. Ръцете й трепереха от леещият се в тялото й адреналин. Даде си няколко секунди, за да успокои треперенето, след което вкара ключа, запали и напусна паркинга със свирене на гуми.

Тази вечер май нямаше нужда да ходи до залата. Боксовата круша щеше да си остане самотна.

Питър спи

— Хей, Сири! – обърна се Дженифър към телефона си, докато караше по полупразните улици, към в къщи.

— На твое разположение съм, Дженифър.

— Звънни на Питър.

— Звъня… Не отговаря.

— Звънни пак.

— Звъня… Не отговаря.

— Остави.

Сири не беше много умен, но за прости задачи можеше да му се разчита.

Гумите на миникупъра свистяха по асфалта, а Дженифър гледаше в далечината, карайки почти на автопилот. Ръцете й още трепереха и чувстваше цялото си тяло изтръпнало.

„Понеделник определено не ми е любимият ден“ – каза си тя, докато спираше на алеята пред къщата.

Тя влезе, хвърли чантата си на масичката до входната врата и леко повиши глас:

— Питър, тук ли си? – не получи отговор. Телевизорът работеше в хола. Никакви други звуци не се чуваха. Масата в трапезарията беше сложена. „Ох, този Питър, даже свещи е подготвил. Не е забравил. Пет години, откакто се запознахме.“ Дженифър се усмихна, въпреки, че инцидентът от паркинга все още заемаше голяма част от вътрешното й пространство.

Тя тъгна към спалнята. Може би Питър я чакаше там. Леко облечен?

Питър наистина беше в спалнята, но спеше непробудно. Гърдите му съвсем леко се повдигаха и спускаха.

— Ехоо, Питър. – Дженифър го погали, после леко го дръпна. Когато това не даде никакъв ефект, тя го разтърси за рамото. Нищо.

— Май приготвянето на романтичната вечеря доста те е изтощило, а? – тя свали дрехите си и се хърли при него в леглото. Започна да го гали на места, за които с деца се говори след определена възраст. Зарови лицето му в гърдите си – нещо, на което жив мъж не би си позволил да не реагира. Обаче резултатът беше нулев.

Това я ядоса и тя го бутна по-силно. Май беше малко по-силно, отколкото беше очаквала. Питър се претъркули от леглото и падна на килимчето до него.

— Ау, миличък, извинявай. – Дженифър прескочи леглото с един скок. Но това, което видя, скова сърцето й в страх. Питър лежеше на килимчето и спеше непробудно, въпреки неудобната поза, в която се намираха ръцете и краката му след падането от леглото.

Тя се хвърли върху него и първо провери дали диша – дишаше. После му приложи всичко, което беше научила от курса по първа помощ. Имайки предвид облеклото й в момента (или липсата на такова), и мъртвец би трябвало да се върне към живота. Но не й Питър. Спеше сладко, дишаше леко, а изражението му беше спокойно и отпуснато.

През следващия половин час Дженифър опита всички методи за събужане, които знаеше, но сънят на любимия й беше напоклатим. Притеснението стегна стомаха й. Нещо ставаше или беше станало. Нещо никак не беше наред.

Тя взе телефона и се обади на Бърза помощ. Не виждаше как може да се справи сама със ситуацията.

Питър продължава да спи

Линейката дойде и Питър вече бе в опитни ръце. Което не даде никакъв резултат във връзка с неговото събуждане. Всички опити на парамедиците да го събудят не доведоха до нищо.

Скоро стигнаха до болницата и екип от лекари чевръсто откара Питър някъде, като Дженифър подтичваше след тях, опитвайки се да не изостава.

Вкараха го в едно помещение и й казаха да изчака отвън. Чувстваше се като тигър в клетка. Започна да ходи пред вратата напред-назад, с нервна походка. Скоро, обаче, забеляза, че това не води до по-бързото развитие на ситуацията.

Тогава седна на един от столовете и си наложи да изправи гърба, да отпусне раменете и да седне удобно и стабилно. Започна да диша и да брои от 100 до 1, опитвайки се да овладее вътрешния си свят, докато чака какво ще кажат лекарите.

Тя нямаше представа колко време е минало, тъй като плуваше в блаженото езеро на алфа вълните. Отварянето на вратата срещу нея я извади от състоянието на транс.

Лекарят, който излезе от там се огледа за миг и когато видя Дженифър, се насочи към нея. Тя рязко се изправи и го пресрещна на половината път.

— Какво е положението, Докторе? – гласът й не трепереше, но сърцето й беше свито.

— Много странна ситуация. – Лекарят се опитваше да изглежда и да се държи професионално, но нервните му жестове не внушаваха същото. – Ако трябва да бъда напълно откровен, той просто спи. Не можем да го събудим.

— Това кома ли е?

— Трудно ми е да ви обясня разликата между комата и състоянието на вашия съпруг…

— Приятел.

— Както и да е. Вашият приятел спи абсолютно нормален сън. Проблемът е, че за момента не успяваме да го събудим въпреки всички физически и медикаментозни средства, които използвахме и използваме в момента.

Дланите на Дженифър започнаха да се потят и дишането й се учести. Краката й омекнаха и тя се подпря на рамото на лекаря, който чевръсто я подхвана за лакътя.

— И сега какво следва? – попита го тя глухо.

— Засега сме му сложили система и предлагам да изкара тук нощта. Храним тялото му и се опитваме да го събудим. Нека да мине малко време. Утрото е по-мъдро от вечерта.

— Може ли да остана при него?

— Да, но в стаята му няма второ легло. Ще трябва да се задоволите със стол.

— Това е най-малкият ми проблем сега. Оставам. Благодаря!

Докторът заведе Дженифърт в стаята на Питър, където тя плахо влезе. Нейният човек продължаваше да спи с ангелско изражение.

Застана до него и хвана ръката му. Сега беше моментът да прошепне нещо много романтично от типа на „Бъди спокоен, Любов моя, ще се погрижа всичко да бъде наред!“ Но тя предпочете да погали лицето му и да оправи възглавницата. Стори й се много по-подходящо.

Огледа се за стола, който спомена лекарят. Ако конструкцията от тръби и твърди повърхности можеше да се нарече стол. Насочи се към него.

Днешният ден беше особено дълъг и неприятен за нея и май имаше нужда от малко почивка, пък макар и върху такова устройство за мъчения.

Дженифър нямаше да остави страхът да скове душата й. Със сигурност щеше да намери решение. Но първо трябваше да се успокои, да намери своя вътрешен център и да започне да мисли трезво.

Тя седна на стола, облегна се удобно и изправи гърба си. Отпусна тялото си и започна да диша бавно и дълбоко. За секунди изпадна в състояние на транс, в което тялото й си почиваше, а умът блуждаеше, оставен от нея да си почива поне за малко. Постепенно се унесе и загуби представа за реалността.

Деймън се появява на вратата

Дженифър се стресна и отвори очи. Беше усетила движение и шум пред врата на болничната стая. След по-малко от секунда тя се отвори и през нея влезе лекарка с чиста и изгладена униформа. Стетоскопът й беше преметнат през врата, през един от джобовете й прозираше смартфон и кутия цигари.

— Здравейте, вие ли сте приятелката на Питър Строб?

— Да, аз съм.

— Моля, елате с мен. Изследванията излязоха. Трябва да обсъдим нещо.

Стомахът на Дженифър отново се сви. Тя разтри лицето си бързо с ръце и се изправи от стола.

— Да вървим. Къде е Д-р Стоун?

— Смяната му свърши.

Имаше нещо странно в тази лекарка. Това, че се държеше и говореше студено и безизразно не впечатляваше Дженифър особено. Може би по-скоро движенията й, сякаш дирижирани, неестествени, я накараха да застане нащрек. А и леко изцъкленият й поглед не допринасяше с нищо за успокояването на и без това напрегнатите нерви на Дженифър.

Лекарката я поведе по коридора към кабинета си. Отвори една от вратите и я покани да влезе.

Кабинетът не беше нищо особено – гола стая с бюро, шкаф с лекарства, няколко стола и нар за прегледи на пациенти. По стените висяха календари с лога на различни фармацевтични компании. Имаше и едно цвете, което видимо береше душа. Лампите светеха с бяла, студена светлина, а подът беше от добре изчистен син балатум.

— Моля, седнете. – лекарката й посочи стол, почти толкова неудобен, колкото този, на който Дженифър беше изкарала един сън в стаята на Питър. Дженифър седна на ръба, все още нащрек и притеснена, заради Питър.

Лекарката се забави няколко секунди повече зад гърба й, ровейки в шкафа с документи. Дженифър усети как косъмчетата на врата й настръхват. Обърна се предпазливо, така че лекарката да влезе в периферното й зрение.

И го направи точно навреме.

Пред очите й премина ръката на лекарката, държаща спринцовка. А посоката беше шията на младото момиче. Времето сякаш спря. Дженифър се обърна рязко и се изправи, от което столът изхвърча назад с трещене. Дланта й светкавично удари гърлото на лекарката, която се задави, но продължи да напредва.

Секунда след това, Дженифър се пресегна зад себе си, грабна падналия стол и рязко удари с него ръката със спринцовката. Тя изхрущя неприятно, а самата спринцовка изхвърча под бюрото.

Въпреки това, лекарката сграбчи гърлото на Дженифър с оцелялата си ръка. Стискаше като менгеме. Цялото това насилие, вече започваше да идва в повече. Дженифър бързо и рязко счупи палеца на лекарката, след това я хвана за врата и заби главата й в бюрото. Довърши започнатото с със служебния 3 килограмов лаптоп Lenovo, който лежеше наблизо. Тялото се отпусна безжизнено.

Дженифър обходи бързо с поглед кабинета, но не се забелязваха други опасности. По време на огледа, в полезрението й попадна прозореца, който показваше нощна гледка на града. Момичето си пое рязко дъх и изхълца.

Градът гореше. Небостъргачите изглеждаха като огромни факли. Земята беше напукана и през пукнатините извираше светеща в оранжево лава. Пред прозореца, на няколко стотин метра, премина огромно торнадо, влачещо във вихъра си мебели, автомобили и пищящи хора.

В далечината, мостът над реката се срути в пламъци, а някъде по-наблизо, в огнена топка, избухна огромен взрив.

Чак сега Дженифър забеляза, че цялата сграда се тресе, алармите виеха, а по коридора се чуваше как стотици хора тичат панически и крещят едновременно с това.

Тя сякаше се събуди от транс. Грабна чантата си и се затича към вратата. Където се сблъска с висок млад мъж с черна коса и черни кожени дрехи.

— Кой си ти? Разкарай се от пътя ми! – изкрещя му Дженифър и се опита да го отмести с помощта на брутален удар с лакът и коляно. Каква беше нейната изненада, когато и двата й удара попаднаха в празно пространство, ръката й се оказа зад гърба, а една желязна длан притисна гърлото й. Мъжът някакси се беше озовал зад нея и я приклещи в непоклатима хватка.

— Не искам да звуча мелодраматично, но аз съм твоят единствен шанс ти и приятелят ти да оцелеете. Имаш късмет, че те намерих преди Лейди Бетелгойз. – Съвсем спокойно каза мъжът в черно, докато я държеше неподвижна, без видимо усилие.

Дженифър се мяташе бясно в хватката му, опитвайки се да я разхлаби. Без особен успех. Накрая спря, задъхвайки се – повече от гняв, отколкото от усилие.

— Какви и говориш? Кой си ти и коя е тази лейди Булшит или каквато е там?

— Дълго е за обяснение, а нямаме време. Ела с мен. Ще ти разкажа всичко, но нека отидем на по-сигурно място.

— Ти луд ли си? За първи път те виждам и искаш да ти се доверя. Отивам при Питър. Виж какво става навън. Трябва да го предпазя.

— Питър е на сигурно място, не се притеснявай.

— Къде е? Отвлякъл ли си го? Мръсник! Ще те убия!

— Не, той е добре, макар че още спи. Не съм го отвлякъл. Но трябва да дойдеш с мен СЕГА!

— Не! Искам първо да го видя!

— После. Ела с мен. Или предпочиташ да те нося на рамо. – Казвайки това, непознатият я повдигна на половин метър от земята, използвайки само едната си ръка. На лицето му не се изписа никакво усилие.

— ОК. Тъпак. Пусни ме долу. Идвам.

Мъжът я остави внимателно на пода и стисна здраво ръката й.

— Готова ли си? Тръгваме. – Втурна се с нея през вратата, в коридора. Навън беше ужасно. Шум, мигащо осветление, аларми, стъпкани хора и панически тълпи от болни и персонал, тичащи към изхода. — От тук. — Мъжът отвори една врата и пропусна Дженифър пред себе си. Оказа се аварийното стълбище — Бързо надолу!

Двамата се затичаха по стълбите и след по-малко от минута се оказаха на външния паркинг, в задния двор на болницата.

— Я, отново паркинг. Какво ли интересно събитие ще ми се случи сега?

Целият двор се тресеше от честите земетресения и летящите едри предмети, засмукани от торнадото. Няколко линейки бяха струпани на купчина в единия край, група автомобили бяха премазани под тежестта на половин стена, разпукана и паднала навън.

Тук също имаше бягащи групи от хора, но не беше толкова натоварено – основният поток беше през централния вход на болницата.

Мъжът спря Дженифър с ръка.

— Спри тук. Пази се. — Той беше застанал с лице към обширното празно пространство на паркинга. Бръкна в джоба на якето си извади нещо заоблено, тъмно и лъскаво, с размерите и приблизителната форма на картоф. Приличаше на някакъв вид полу-скъпоценен камък, гладко полиран.

Непознатият задържа камъка за малко в ръката си и го приближи до лицето си. Устните му мърдаха, сякаш му говореше. След това замахна и го хвърли към средата на празния паркинг.

Камъкът полетя, описа дълга парабола и… Дженифър разтри очите си… Камъкът застина във въздуха на около 3-4 метра над бетона. Около него имаше леко сияние, което се засилваше. Чуваше се и съвсем слабо жужене.

След това се чу едно „фууп“ и камъкът, внезапно, за време, колкото едно мигване на окото, се уголеми и стана голям колкото еднофамилна къща. Запази формата си на гладък и проблясващ картоф. Дженифър забеляза, че цялото нещо виси на около 20-30 сантиметра от повърхността, неподвижно като скала.

Мъжът я потупа по рамото.

— Да тръгваме. Времето не е на наша страна. След малко ще ти се припикае.

— Какво? — Дженифър го погледна с леко разфокусиран поглед, осъзнавайки, че някъде там, в периферното й зрение, гладка лъскава 20-метрова скала се рее във въздуха, като преди това е била извадена от джоб на яке.

— Качвай се.

— Къде?

Непознатият посочи с ръка към скалата. Един овален участък от нея беше започнал да свети с  призрачна светлина и постепенно стана прозрачен. От него се отвори нещо като стълба или по-скоро полегата рампа, а вътре се виждаше овален коридор.

Изпаднала в лек транс, Дженифър позволи на мъжа да я хване за ръката и да я поведе към входа на нещото. Тя дори не забелязваше, че около тях падаха тухли, мазилка, счупени стъкла. От повечето прозорци на болницата изригваха пламъци и тук там изкачаха пищящи хора, скачайки в нищото, за да избягат от огъня. Картината беше повече от апокалиптична, но Дженифър се чувстваше сякаш гледа всичко отстрани, носейки се към входа на камъка.

Преминаха през кръглия отвор. След което тя чу едно „флююп“ и той изчезна. Вече се намираха в къс осветен коридор със заоблен таван и гладки стени с вградени в тях ивици светлина. Тръгнаха по коридора, като от двете им страни имаше гладки, приличащи на стъклени врати.

От стените се чуваше лека музика. Подът, по който ходеха, беше мек, пружиниращ, леко топъл. Галеше стъпалата й. Стените бяха гладки като стъкло, но някак топли и приятни на пипане.

След малко излязоха от коридора в широко помещение с куполообразен покрив. То беше около 10 метра в диаметър и в него бяха оформени няколко зони с кресла, дивани, маси със столове. Всъщност приличаше на вътрешността на модернистична къща или лоби на луксозен хотел. Само дето нямаше прозорци, а един огромен прозрачен купол – все едно бяха навън.

В единия край на помещението, противоположен на изхода на коридора, имаше ниша, наподобяваща на кабина и в нея се мъдреха две големи и удобни на вид кресла.

Мъжът насочи Дженифър към един от диваните, намиращ се близо до стената на купола, която в случая играеше и ролята на огромен прозорец. През него се виждаше продължаващата разруха на болницата, а и на целия град.

Тя седна на мекия диван и забеляза, че на масичка до ръката й има чаша от която се вдигаше приятна пара. Погледна в нея и се оказа пълна с горещ шоколад – любимата й напитка. Дженифър се отпусна по-удобно на дивана, меката му, но гъвкава материя, я обгърна, намести се по тялото й и тя осъзна, че по-удобно не е седяла през живота си. Позволи си да повдигне одобрително вежда.

Непознатият се настани на дивана до нея погледна през прозрачния купол навън и поднесе към устните си малка чашка с гъст зелен чай. Приличаше на матча. След това той се обърна към Дженифър и каза с облекчение и усмивка:

— Най-после, малко спокойствие. Здравей. Казвам се Деймън Лайтмеър. Аз съм единственият, който може да ти помогне да събудиш Питър. Обаче, за тази цел, имам нужда от твоето съдействие.

[1] НЛП е съкращение от „невро-лингвистично програмиране“ – клон в психологията, занимаваш се с практическо приложение на техники за ефективна комуникация, убеждение и работа с вътрешното състояние. Бел. авт.

Любимите технологии от фантастичните книги и филми  – как изглеждат те днес?

Любимите технологии от фантастичните книги и филми – как изглеждат те днес?

Тъй като все още (постоянно някак си) съм на технологично-иновативна вълна, реших да продължа темата за мечтаните технологии и да направя бърз преглед на някои любими технологични постижения от фантастичните книги и доколко са реализирани те в наши дни.

Имаше период от живота ми, когато практически четях по една фантастична книга на ден. За онова време имам пълната колекция на ИК „Бард“ и още няколко издателства, занимаващи се с фантастична литература. И тогава, и сега, тези книги ми въздействат изключително вдъхновяващо. Те ми позволяват да раздвижа въображението си, да мечтая и да се опитам да си представя до къде може да стигне човешкия прогрес и развитието на нашата цивилизация.

Погледнати от съвременна гледна точка, много от класическите фантастични книги понякога изглеждат смешни. Като например, описаното управление на междузвезден кораб с помощта на перфокарти в една от книгите на Айзък Азимов. Но това не прави неговото творчество по-малко любимо.

От друга страна, предсказаното от много писатели-фантасти или показано във филми, вече е факт под една или друга форма. Особено забележителен пример за това е предсказанието (или може би – предложението) на писателя Артър Кларк за използването на геостационарни спътници за глобална комуникация и предаване на звук и картина. Публикацията е от 1945 г., в списание „Wireless World“!

По този повод ми стана интересно и реших да направя проучване за това дали има още предсказания и идеи, родени от фантастиката, които са част от нашето ежедневие в момента. И ето какво открих.

Таблетите

Знаехте ли, че в своята книга „2001: Космическа одисея“, публикувана за първи път през 1968 г., същият Артър Кларк написва следното (мой свободен превод):

„Когато той се умореше от официални доклади и меморандуми, той включваше своя новинарски таблет (newspad) в комуникационната мрежа на кораба и сканираше последните новини от Земята. Един по един, той преглеждаше основните земни вестници. Превключвайки към кратковременната памет на дисплея, той задържаше титулната страница, като в същото време търсеше през заглавията и си отбелязваше публикациите, които го интересуваха. Всяка от тях имаше свой двуцифрен идентификатор. Когато го натиснеше, изображението с размер на пощенска марка се уголемяваше на екрана и така той можеше спокойно да прочете пълния материал. Когато свършеше с четенето, той затваряше тази публикация и се връщаше към страницата с всички заглавия, за да избере нова тема, с която да се запознае по-детайлно.“

Какво ще кажете? Дисплей с touch screen. Иконки. Търсене. Мрежа. И то през 1968-ма! Забележително.

Така старателно описаната технология сега е част от нашето ежедневие. Нещо повече, дори децата ни (за съжаление) са я напипали и трудно можем да ги отделим от съвременните Newspads.

Виртуална реалност

Отново попадаме на предсказание на Артър Кларк, но този път, през още по-далечната 1956-та година, в книгата му „Градът и звездите“. Там той написва следното (пак мой свободен превод):

„Сред хилядите възможности за забавление в града, това беше най-популярното. Когато се включиш (влезеш в) сагата, ти вече не си пасивен наблюдател. Вече си активен участник, който има – или изглежда, че има – свободна воля. Събитията, сцените и приключенията, в които участваш може и да са подготвени първоначално от вече забравени творци, но беше заложена достатъчно голяма гъвкавост, за да са възможни множество вариации. Така можеш да навлезеш в тези фантомни светове със своите приятели, търсейки емоции, които не съществуваха в Диаспар. И докато този „сън“ продължаваше, нямаше начин да се познае разликата между него и реалния свят.“

През миналата година започна сериозният бум на виртуалната реалност и очакваме все по-бурно развитие на този технологичен сектор. Наистина, все още доста лесно виртуалната реалност може да се различи от „истинската“, но нека отбележим, че тази технология все още е в своите бебешки години.

Подводницата

Жул Верн написва своя роман „20 000 левги под водата“ (или „Капитан Немо“, както е по-известен в България) 1869 г., описвайки приключенията с огромната подводница „Наутилус“. Често му се приписва славата на предсказал създаването на идеята за съвременните подводници. Въпреки това има автори, които твърдят, че образът на „Наутилус“ е базиран на подводница, която е използвана за военни цели от Конфедерацията (по време на Гражданската война), пет години по-рано.

Независимо от това, Жул Верн, по неповторим начин е разгърнал идеята за живота под водата и използването на големи превозни средства за изучаване и живеене в подводния свят.

Както знаем, все още нямаме изградени такива обширни и разточителни подводни плаващи замъци, но подводниците – като военни, туристически и научни превозни средства – са част от нашето съвремие.

След като знаем, че много малка част от водните пространства на планетата са изучени, дано скоро да разполагаме с технологии, които да ни позволяват да живеем под водата, да добиваме полезни суровини, да отглеждаме морски животни, и да произвеждаме енергия от водата и земните недра.

И за да не ви отегчавам с подробно описание за всяко предсказание и изобретение, ето още няколко примера:

Автомобили  без шофьор: Във филма „Зов за завръщане“, от 1990 г., докато пребивава на Марс, Арнолд Шварценегер използва автомобил, който се управлява от странно изглеждащ робот или по-скоро автомобилът е самия робот. Едва ли това е единственият филм, в който съществуват безпилотни автомобили, но само за него се сещам. Днес, 26 години по-късно, знаем че вече имаме почти работещи и много перспективни автономни коли. Достатъчно е да споменем проектът на Гугъл и Тесла.

3D принтерите: В Старт Трек използват т.нар. „репликатор“, а той, по същество, е аналог на съвременните 3D принтери. Жалко, че те са все още тромави, бавни и – за момента – не много полезни и търговски приложими. Интересно ми е да видя как ще се развие тази технология.

Умни часовници: Супер шпиони като Дик Трейси и Джеймс Бонд, често употребяват часовници, които не просто показват времето. Подобни,  носени на ръка, комуникатори или други технологични устройства се наблюдават в Стар Трек и в други фантастични произведения. А  в наши дни – те тъкмо набират скорост и стават все по-модерни и функционални.

Видеоразговорите. Видеоразговорите са споменавани в много фантастични произведения, дори преди изобретяването на телевизията. Най-често, като първо споменаване на видеочата, се приема фантастичното произведение от 1911 г. – „Ralph 124 C 41+“.

Диагностични устройства. Предполагам си спомняте „трикодера“ от Стар Трек. С него успяваха да сканират човек и да преценят от какво е болен, заразен, наранен и т.н. Е, не че тази технология е супер развита в момента, но устройството Scanadu Scout ви дава възможност да измерите кръвното си налягане, температурата, пулса и други показатели, като просто го допрете до челото си. Не е кой знае какво и не може да познае с кой вирус сте заразени, но е някакво начало.

Ховер байк. Като малки всички искахме да летим със „спидерите“ от Междузвездни войни. Те бяха като мотори, но много по-готини – носеха се над земята и летяха много бързо. Ако се интересувате от подобни превозни средства, не е зле да „преслушате“ AERO-X.

Списъкът може да продължи още доста, затова, за по-любопитните от вас мога да предложа тази извадка от 31 научно-фантастични неща, които съществуват днес.

Ако искате да научите още много за съвременното състояние на технологиите и какво да очакваме в следващите години от иновациите, науката и техниката, мисля, че събитието INNOVATION EXPLORER ще ви бъде точно по вкуса (както и на мен).

На него ще бъдат представени 17 лектора – кой от кой по-интересен. Ще можете да видите презентациите на иноватори, космонавти, предприемачи и мечтатели в областта на футуризма и новите технологии.

Събитието ще се проведе на 23 февруари 2017 година. Можете да научите всичко за него на официалния уебсайт на INNOVATION EXPLORER.

Технология и магия

Технология и магия

Магията, като концепция съществува от векове. С нея хората са си обяснявали необяснимото. Но не само това. С  помощта на магията са мечтаели за това как могат да се овладеят света около себе си и да се сдобият със сила и власт над околната среда.

Иновациите и технологиите движат човешкия прогрес през последните столетия. На тях дължим нашите постижения като цивилизация – от строителството на огромни сгради, през сухоземния и въздушния транспорт, та до медицината. Чрез технологиите човекът подчинява света около себе си, и в този смисъл се доближава до Бога. Същото, както при магията.

Има една мисъл на Артър Кларк, която много ми харесва (тя спада към „Трите закона на Кларк“):

„Всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магията.“

Но има една друга мисъл, приписвана на Грегъри Бенфорд, която гласи:

„Всяка технология, която е различима от магията, не е достатъчно напреднала.“

Не знам дали магията (за която четем в митовете, легендите, приказките и гледаме по филмите) е технология, но със сигурност технологията е магия. Или поне от гледна точка на нашите предци.

Ако някой човек, живял преди 200-300 или повече години, случайно ни посети (както има немалко филми с подобен сюжет), нашето ежедневие ще му се стори магическо, а ние – богове или поне – магьосници.

Ние, обаче, дотолкова сме свикнали с присъствието на технологиите в нашия живот, че не ги забелязваме и често възприемаме живота си като „скучен“. Забравяме да го погледнем през очите на миналото и да се насладим на магията, с която се сблъскваме всеки ден. Искаме все повече и повече технологични чудеса и преставаме да забелязваме вече съществуващите.

Нека да направим един бърз преглед на това какъв е „магическият статус и постижения“ на човечеството и какъв бихме искали да бъде?

Ето някои от нашите „магически умения“

Ние летим. Дронове, самолети, космически совалки – те превземат въздуха и дори околоземния космос. Оказва се, че правим неща, които в древността са били част само от способностите на магьосниците/вещиците или боговете.

Ние комуникираме и виждаме от разстояние. Можем да се обадим на брат си в Щатите, виждаме какво става в Шри Ланка (ако пожелаем), предвиждаме бъдещето и научаваме за неща, които са се случили, без да сме били там. Това си е чиста проба ясновидство, пророчество и телепатия (според разбиранията от миналото).

Сега можем да лекуваме наранявания и болести, които са били с осакатяващ и/или летален изход в по-старите времена. Тежки фрактури, туберколоза и много други състояния и болести, днес са лечими, а преди век или повече са били смъртоносен бич. От гледна точка на древните, това е лечителство от много висок клас.

За съжаление, човечеството разполага с оръжия, които имат невиждана в историята мощ. Ние можем да унищожим цели градове за секунди, да пробиваме стени, да убиваме враговете си от невероятно големи разстояния. Това е нещо, до което навремето само боговете са имали достъп.

Ние имаме неограничен достъп до информация, благодарение на Интернет и търсачките в частност. Ако искаме, можем да научим и да знаем практически всичко. Каквото поискаме. А това са го можели основно оракулите.

Колкото и да са неприятни, на наше разположение са вещества, които могат да увеличат силата, издръжливостта и скоростта на телата ни. Можем да бъдем силни, бързи и издръжливи като героите от древногръцките легенди и митове. Такива способности са били достояние само на великите герои, някои от тях – с полу-божествен произход.

И въпреки всичко това, обикновено не се чувстваме „магически“ в своето ежедневие. Всяка минута ползваме предмети и устройства, които биха накарали нашите прадеди да коленичат от страхопочитание (или да ни изгорят на кладата за магьосничество) и очакваме и искаме все повече технологична магия в живота си.

А кои са нашите технологични мечти?

Роботите – имаме ги, но все още са твърде тромави. Искаме да са като в „Аз, Роботът“. Но още много път има да се извърви. И трябва да решим какво да правим с тези, чиито професии и работни места ще се обезсмислят след навлизането на роботите.

Изкуствен интелект – страх ни е от тази „нова раса“, но осъзнаваме, че ще дойде момент, в който няма да можем без тях. През последните години напредъкът в тази област е забележим, но сме още много назад с материала.

Лечение на всички болести. Доста сме далече от това. Въпреки своите постижения, съвременната медицина не е наясно с някои базови концепции. Като например: устройството на подсъзнанието, връзката ум-тяло, автоимунните заболявания, парапсихологическите феномени и т.н.

Свободна и евтина енергия. Тук положението е тежко. Имаме вятъра, слънцето и морските вълни, но те не са много преносими. Имаме батерии, но те са тромави и маломощни, а и представляват екологична заплаха. Имаме ТЕЦ-ове и АЕЦ-ове, но знаем, че не можем и не трябва да ги ползваме още дълго време.

Удобен, бърз и евтин транспорт. Скоро ще имаме Hyperloop и автономни автомобили. Аз мечтая за телепортация. Обаче никой няма никаква представа как това може да се осъществи.

Междупланетен и междузвезден транспорт. Усилията и постиженията в тази област, буквално, са достойни за съжаление, имайки предвид мащабите, в които трябва да се работи. Полетът до Луната е събитие. Полетът до Марс – събитие на века. А междузвездният полет, засега, е пълен мираж.

Живот в космоса. Международната космическа станция е нещо, с което не бих се хвалил пред извънземните ни гости, когато се появят.

Заселване на други планети. Практически нулеви постижения.

Ето такива са моите (а, предполагам, и на голяма част от гийковете по света) технологични мечти. Виждам колко много можем да постигнем и колко назад сме все още. Но не спирам да мечтая.

Ако сте от същата порода (хехе), сигурен съм, че едно наближаващо събитие ще ви бъде изключително интересно…

INNOVATION EXPLORER – Innovation Wars. Debate for tomorrow today е събитието за технологии и иновации на 2017.

На него ще бъдат представени 17 лектора – кой от кой по-интересен. Ще можете да видите презентациите на иноватори, космонавти, предприемачи и мечтатели в областта на футуризма и новите технологии.

Събитието ще се проведе на 23 февруари 2017 година. Можете да научите всичко за него на официалния уебсайт на INNOVAION EXPLORER.

Аз ще бъда там. А вие?

Човечеството и голямата лоша Вселена – визии за бъдещето

Човечеството и голямата лоша Вселена – визии за бъдещето

Живеем в свят на иновации, технологии – умни телефони, интернет на нещата, виртуална реалност, изкуствен интелект, дронове, полети в космоса, 3D принтиране и още куп неща, за които преди години само четяхме във фантастичните книги, а сега са буквално зад ъгъла.

Практически целият прогрес на човечеството в този момент се осъществява – под една или друга форма – на базата на технологични иновации. От друга страна, обаче, много малко от същинските глобални проблеми са намерили своите практически приложими решения.

Като много сериозен фен на футуризма и новите технологии (над 30 години „опит“ и интерес в областта) съм изключително щастлив, когато мога да се докосна до събития и хора, които стоят в ядрото на такъв един технологичен прогрес, които движи човешката цивилизация напред.

Една от тях е Емелин Пат-Далстрьом (Emeline Paat-Dahlstrom). Тя е Chief Impact Officer в Singularity University – организация, за която до скоро не бях чувал, а сега съм абсолютен неин почитател. И как да не съм. Вижте каква е тяхната мисия:

„Да образоват, вдъхновяват и да дадат възможност на съвременните лидери да приложат експоненциални технологии, за да атакуват най-големите предизвикателства, стоящи пред човечеството.“

Няма как да не ме спечелиш с такава кауза!

Емелин Пат-Далстрьом ще води лекция на тема „Космическите иновации в един експоненциален свят“ (“Space Innovation in an Exponential World”) на новото издание на Innovation Explorer, което ще се проведе на 23 февруари 2017 г. в София.

За мое най-голямо удоволствие, имах възможността да задам няколко от въпросите, които ме вълнуват през последните 30 години на човек, който е буквално на гребена на подходящата вълна. Представям на вашето внимание тези въпроси и отговорите на Емелин, преведени от мен на Български, както и оригиналните въпроси и отговори (на Английски), в края на статията.

Приятно четене…

features-borilВиждаме, че нашата планета е пренаселена, като в същото време ние самите се опитваме да я доунищожим много бързо и по най-разнообразни начини. Каква смятате, че е следващата логична стъпка за човечеството – да се разпръсне на други планети или  първо да ремонтира собствената си? Кое е по-вероятно да се случи?

emelinЕмелин: Населението на Земята наближава 7.5 милиарда души и се очаква да стане 9 милиарда към 2040 г. Засега не съществува осъществима технология, която да помогне да решим демографския проблем с помощта на заселване на други планети.

Ние трябва да запазим планетата си в добро здраве дори в същото време да работим върху колонизирането на космоса и осигуряването на ресурси от него. В същото време космосът вече играе жизненоважна роля в разбирането на Земята и наблюдението на нашата жизнена среда и нейното използване по най-добрия и ефективен начин.

Например, наблюдението на климата и неговите промени ни дава осъзнаването, че се налага да увеличим производството на хранителни вещества за нарастващото население на планетата. Космическите сензори и иновативните компютърни технологии се развиват бързо и се сдобиват с нови и нови възможности и така вече играят важна роля в поддържането здравето на нашата планета.

features-borilЗа последните 100 и повече години, технологиите (както и предприемачеството) са главната движеща сила за човешкия прогрес. Космическите технологии, на нивото, на което са в момента, са доста по-напреднали от технологиите, които използваме в нашето ежедневие. Мислите ли, че в близко бъдеще, тези напреднали космически технологии (като например роботи, изкуствен интелект и т.н.) ще стават все по-неразделна част от нашия живот? Кои от изгряващите в момента технологии биха били сред първите, които ще се настанят в нашите домове, джобове, автомобили, през следващите 5-10 години?

emelinЕмелин: Напредналите космически технологии винаги са били внедрявани в нашия живот. Съвременните смартфони, например, имат GPS приемници, които идентифицират вашето положение в пространството, получавайки сигнал директно от космоса. Такъв един чип сега струва няколко долара, като част от нашите телефони, но преди 30 години, един GPS приемник е струвал 10 000 долара и е бил с размерите на лаптоп.

Същото се отнася и за акселерометрите, антените, графичните чипове и т.н. Много от тези системи са разработени вследствие на сериозни инвестиции с цел приложение в космически технологии и след това са преминали в комерсиално производство за ежедневна употреба.

Технически погледнато, телескопът Хъбъл е 16-мегапикселова CCD камера с едно голямо огледало. Тези CCD сензори вече започнаха да се появяват и в потребителските камери.

По същия начин, някои от софтуерните системи за автономно шофиране, първо бяха тествани на марсоходите, тъй като сигналът до Марс пътува в продължение на няколко минути и това не позволява превозните средства да се управляват дистанционно, в реално време.

Идват и още нововъведения – тъй като животът в космоса изисква абсолютно и  пълно рециклиране за поддръжка на живота, някои от животоподдържащите системи от такъв клас ще бъдат скоро налични за масова употреба.

С нетърпение очаквам времето, когато охлаждащите дрехи, които сега се носят под скафандрите, ще бъдат достъпни за нас, в горещите дни.

Друга изненада за последните години беше, че пазарът за персонални електронни устройства се оказа толкова огромен, че реално той стимулира развитието на технологиите по такъв начин, че някой от потребителските технологии се въвеждат в употреба в космоса.

Например компанията Planet Labs успя да изстреля голям брой (~140) малки космически апарати като използва стандартни компоненти, които първоначално са разработени за смартфони.

Така че, споделянето на технологии се случва в двете посоки между потребителските продукти и компонентите с приложение в космическите технологии.

features-borilКога космическият туризъм – до орбита, до Луната – ще стане възможен и достъпен за хората от средната класа, с умерени финансови възможности?

 

emelinЕмелин: През последните години има много бърз напредък във възможността да се разработват и изпращат в орбита малки космически апарати. Но изпращането на хора е на съвсем друго ниво на сложност и разходи.

В момента се тестват различни космически съдове, които да могат да позволят на хората кратки разходки до орбита и обратно. Засега, обаче, само малка група от хора са имали възможността да закупят билет и да пътуват до Международната космическа станция, оставайки в орбита за около седмица. Тези космически туристи осъществяват това свое пътешествие с помощта на триместните руски ракети „Союз“.

Две компании, SpaceX и Боинг, в момента разработват космически съдове, които да могат да превозват по 7 човека наведнъж до Международната космическа станция. Очаква се тези пътувания да станат възможност към края на 2017-та или началото на 2018-та година.

В същото време SpaceX и други компании се опитват да намалят разходите за изстрелване в космоса, чрез приземяване и повторна употреба на ракетата-носител. Когато тези нови пътнически космически съдове започнат да летят до орбита и обратно, Bigelow Aerospace планира да изгради няколко нови, комерсиални, космически станции.

Елън Мъск със своята компания SpaceX планира пускането на много големи космически съдове, които ще са в състояние да съберат по 100 или повече човека при един полет. Той планира да може да закара хора на Марс при цена от около 200 000 долара на човек. Целта му е тези планове да се осъществят в следващите 15 години.

Това изглежда оптимистично и в същото време показва, че космическите превозни средства с многократна употреба могат драстично да намалят разходите за пътуване в космоса.

Сегашното положение с ракетите за еднократна употреба е практически същото, ако изхвърляхме даден самолет след като осъществи полет, при това – носейки само 3 пътника.

Системата на Елън Мъск повече прилича на продажбата на стотици евтини билети за голям самолет.

Мъск е фокусиран в достигането на Марс, но в същото време, цената за достигане на Луната, би могла да бъде 10 пъти по-ниска, а достигането на орбита – още 10 пъти по-евтино. Така че, ако Елън Мъск мисли, че може да закара хора на Марс за по 200 000 долара, може би след около 10-15 години би струвало само около 2000 долара да отидеш до орбита.

Ако успеем да развием широкомащабен космически туризъм, той може да изплати всичко това. Съвременните туристи харчат огромни суми по целия свят – през който и да е уикенд, глобалният туризъм реализира оборот, по-голям от всички държавни космически бюджети, взети заедно.

features-borilНа какъв етап на разработка са тераформиращите технологии в момента? Такъв клас технологии ни обещават възможността да променяме климата и атмосферата на други планети, правейки ги по-приятелски за живеене за нас самите.

emelinЕмелин: Учените, които изучават атмосферата на  планетите и тяхната химия, понякога отделят и по малко време на предизвикателството да могат да променят атмосферата на други планети, така че тя да прилича малко повече на земната.

Това, не е част от официалната политика или план на никоя организация, но, понякога, е изследвано като страничен казус. Съществуват различни идеи и предложения, създадени през последните години.

Съвременните открития в синтетичната биология отвориха възможност за нови спекулации за това какво би могло да бъде възможно в тази насока. Въпреки това, мащабът на такъв тип трансформации (на цяла планета) е огромен.

В миналото, много учени считаха, че за да бъде променена атмосферата на Марс – например – това може да отнеме повече от 1000  години. Сега, някои експерти твърдят, че това може да бъде направено за 100 години или по-малко.

Но при всички случаи, такива едни промени биха изисквали инженерни постижения от невероятен мащаб.

Също така, би могло да отнеме доста време атмосферата да се стабилизира в желаното състояние – изглежда доста по-лесно просто да се промени атмосферата, отколкото да се „нагласи“ точно, както я искаме.

Тази област е широко отворена за изследователи и учени, които искат да изследват темата, без, обаче, да споменаваме хората, които се фокусират върху моралните и етичните съображения и усложнения,  породени от казуса за тераформиране на дадена планета за наши цели, за сметка на потенциалния живот, който евентуално същества на тази планета.

features-borilКакво мислите за бъдещето на космическата индустрия, като например производство в космоса и добиване на ресурси и суровини от там? Мислите ли, че такива дейности биха били финансово изгодни в близко бъдеще?

emelinЕмелин: В момента Международната космическа станция служи като изследователска лаборатория, в която се провеждат стотици експерименти. Някои от тези експерименти имат за цел да ни дадат разбирането за основни процеси и какво е поведението на материалите в условия на микрогравитация – като например огън, разтопяване на материали, смесване на течности, кристализация, биологични материали и т.н.

Въпреки, че тези процеси продължават, общото време, през което са провеждани тестовете в космически условия е много по-малко в сравнение със стотиците години опит, които имаме с такива процеси на Земята.

По времена подобни експерименти бяха открити някои уникални свойства на материалите, включително възможността да се създават неща, които не можем да създадем на Земята.

В някои случаи, като например при електрофорезата, един ден в космоса се равнява на две години на планетната повърхност.

Компанията Made In Space, наскоро достави два 3D принтера на Международната космическа станция и демонстрира способността да принтира различни компоненти в космоса. Те скоро ще доставят друго устройство, предназначено да произвежда висококачествен оптичен кабел – който те очакват, че ще бъде 10 пъти по-чист от кабелите, които се произвеждат на Земята.

В момента сме в много ранна фаза на космическата индустрия и производство. И плановете ни, засега, включват само един аспект на уникалната среда на космоса – микрогравитацията. Други възможности, които ни се предлагат е работата във вакуум и/или при екстремни температури.

В наши дни би се случвало рядко на Земята да се използват продукти, произведени в космоса, най-вече поради високите разходи за доставка на суровини в космоса и обратна доставка на готовите продукти на Земята. По-вероятно е в близките 5-10 години да станем свидетели на повече производства в космоса, може би, най-вече в резултат от създаването на космически станции, специализирани в производство.

Добиването на суровини от космоса има огромен потенциал за осигуряването на материали, които да бъдат използвани в самия космос. Космическият транспорт ще трябва да стане значително по-евтин, ако искаме да можем да доставяме тези суровини по един финансово обоснован начин на Земята.

Един от първите продукти, които ще са много подходящи и важни за добиване в космоса е водата. Отделно от това, че водата служи за поддържане на живота, нейното разделяне на водород и кислород с помощта на слънчева енергия, може да бъде използвано за осигуряване на ракетно гориво. Това би могло да намали разходите за космически транспорт стотици пъти, в сравнение с текущите нива.

Няколко компании, включително United Launch Alliance (ULA) имат планове да стартират добиване на вода на полюсите на Луната или на астероидите, за да я използват за производство на ракетно гориво. Реализирането на тези планове се очаква през следващите 10 до 20 години.

ULA очаква, през следващите 20 години, 1000 човека да бъдат в космоса, работейки по този проект.

features-borilКолко сме близо до технологиите, които виждаме в научнофантастичните филми, като Междузвездни войни и Стар Трек? Какво мислите за бъдещето (близкото) на космическите пътувания, тераформирането, истински изкуствен интелект и изследването на Галактиката?

emelinЕмелин: Космическите двигатели, които виждаме в Star Trek и Star Wars със сигурност са мечтата на космическите. Осъзнаваме, че ракетите са неефективен метод за  космическо придвижване.

Има други методи за осигуряване на тяга, като йонния двигател или слънчевите платна, които са много по-ефективни. Те, обаче, в момента не са развити на необходимото ниво, така че да можем да ги използваме в практиката. Към настоящия момент не е известен начин за осигуряване на необходимата космическа тяга, която да ни позволи да изследваме други звездни системи.

Въпреки това, ние трябва да запазим умовете си отворени и да продължим да изучаваме космоса.  Възможностите на нашите астрономически обсерватории бързо нарастват, като скоро ще бъдат активирани огромни телескопи, както на повърхността, така и в космоса.

Гледайки все по-дълбоко във Вселената, ние виждаме все повече от милиардите звезди в Галактиката. Много от тях са подобни на нашето Слънце, но с милиарди години по-стари.

Ако има цивилизации, които са достигнали ниво на технологиите, позволяващо междузвездни пътувания, ние бихме могли да видим доказателства за съществуването на техните космически кораби.

Със сигурност във Вселената има чудеса, за които ние все още дори не подозираме.

Надявам се, че интервюто ви е било интересно. Ако космическата тематика и футуризма спадат към вашите страсти, мисля, че със сигурност трябва да поставите в календара си за 2017-та посещение на INNOVATION EXPLORER – Innovation Wars. Debate for tomorrow today.

На събитието ще бъдат представени 17 лектора – кой от кой по-интересен. Наред с Емелин Пат-Далстрьом, ще можете да видите презентациите на иноватори, космонавти, предприемачи и мечтатели в областта на футуризма и новите технологии. Изпадайки в битово настроение, бих казал, че INNOVATION EXPLORER ще бъде като банкет за нашите, изгладнели, за технологии и прогрес души.

Събитието ще се проведе на 23 февруари 2017 година. Можете да научите всичко за него на официалния уебсайт на INNOVAION EXPLORER.

А ето и оригиналната версия на интервюто…

Оригиналната версия на интервюто (английски)

We can see that the Earth is overcrowded and we are trying to destroy it very fast in various ways. What do you think is the logical next step for the mankind – to expand its habitat to other planets or to fix our planet first? What is most likely to happen?

Emeline: The population of Earth is approaching 7.5 billion and is expected to increase to 9 billion by 2040. It is not feasible with any foreseeable technology to have space settlement reduce the population problem. We must keep Earth healthy even while we work to open space to settlement and industrial activity. But space already plays a vital role in understanding the Earth and helping monitor and make best use of the environment. Even as we monitor the changes in the global climate, we need to increase food production for our increasing population. Space sensors and advanced computing are rapidly increasing in capability and are already playing a large role in maintaining a healthy planet.

For the past hundred or more years, the technology (and entrepreneurship as well) is the main driving force for human progress. Space technologies today are more advanced than our everyday – let’s say – gadgets. Do you think that in the near future the advanced space technologies (like robots, AI, etc.) will become more and more part of our everyday life? Which of the current emerging technologies would be the first that will come to our homes, cars and pockets in the next 5-10 years?

Emeline: Advanced space technologies are always being incorporated in our everyday lives. A smartphone today has a GPS receiver to update your location from receiving signals directly from space. That chip costs a few dollars to include in your phone, but 30 years ago a GPS receiver cost $10,000 and was the size of a laptop. The same is true for the accelerometers, antennas, graphics chips, etc. Many of these systems were developed at great expense for space applications, and then produced cheaply for everyday commercial use. The Hubble telescope is basically a 16 megapixel CCD camera with a big mirror. Those CCDs have started to arrive in commercial cameras now. In the same way, some of the autonomous driving software systems were first tested on Mars rovers, since the minutes of light-travel time prevented humans from driving the rovers directly. More advances are coming – since living in space requires the ultimate in recycling for life support, some advanced life support systems will be available soon. I look forward to the time when the cooling garments worn under spacesuits are available for hot days.

The other surprise in recent years has been that the market for personal electronics is so large that it is pushing technologies – and some of those technologies can be used in space. The company Planet Labs has been able to launch large numbers (~140) of small spacecraft by using standard components first developed for smartphones. So the technology sharing goes both ways between commercial products and spacecraft components.

When the space tourism – orbit, Moon – would become possible and affordable for the middle-class people?

Emeline: In recent years there has been a rapid expansion of the ability to develop and send small spacecraft to orbit. But sending people is another level of complexity and expense. Vehicles are being tested to send people on short rides up into space and back down again. But so far only a handful of people have been able to purchase a ticket to travel to the international space station (ISS), and stay in orbit about a week. These people were able to ride in the 3-seat Russian Soyuz spacecraft. Two companies, SpaceX and Boeing, are currently developing vehicles to take 7 people at a time to ISS. They expect to fly these vehicles in late 2017 or 2018. At the same time, SpaceX and other companies are trying to reduce launch costs by landing and reusing the booster rocket. When these new passenger vehicles are flying to orbit, Bigelow Aerospace plans to launch several new commercial space stations. Elon Musk of SpaceX also has plans to launch very large vehicles carrying 100 people or more in one launch. He plans to be able to take people all the way to Mars for about $200,000 a person. Elon Musk’s plans have this occurring in only about 15 years. While this seems optimistic, his example does show that reusable vehicles carrying large numbers of people could greatly reduce the cost to reach space. Our current system of disposable rockets is almost exactly like throwing away your commercial jet each time you flew it – and only taking 3 people. Elon’s system is more like selling hundreds of low cost tickets on a large jet. While Elon is focused on Mars, the cost to reach the Moon would be maybe 10 times cheaper, and reaching orbit would be another 10 times cheaper. So if Elon thinks he can get people to Mars for $200,000 – maybe it would only cost $2000 to travel to orbit in 15 or 20 years. If we can get large scale space tourism, it could pay for all of this. Tourists today spend large amounts around the world – on any one weekend, global tourism will spend more than all the government space budgets combined.

On what stage, currently, is the research and development of terraforming technologies that would allow us to re-shape other planets climate and atmosphere making them more friendly for us to live there?

Emeline: Scientists who study planetary atmospheres and their chemistry sometimes spend a little time studying the challenge of terraforming the atmospheres of other planets to be more like Earth. This is not the official policy or plan of any organization, but is sometimes studied as a side issue. There have been different proposals over the years. Recent advances in synthetic biology have opened up new speculations of what might be possible. However, the scale of these transformations is huge. In the past, many researchers thought a transformation of an atmosphere on Mars, for example, might require more than 1000 years. Recently, some have argued it could be accomplished in 100 years, or maybe a little less. But in any case, these would involve engineering on the largest scale. It may also take a long time for the atmosphere to stabilize to a desirable state – it would seem much easier to alter the atmosphere than to make it exactly how you want it. In any case, this area is wide open for any researchers who wish to investigate this topic not to mention ethicists who think about the moral and ethical implications of terraforming a planet for our own benefit at the expense of potentially other life in the solar system.

What do you think of the future of space industry like manufacturing and mining? Do you think that these activities would be financially profitable anytime soon?

Emeline: The International Space Station (ISS) is currently serving as a research lab for hundreds of experiments. Some of the experiments are intended to understand basic processes and how materials behave in microgravity – such as fire, molten materials, liquids mixing, crystallization, biological materials, etc. Although these experiments continue, the total amount of time testing these conditions is very small compared to the hundreds of years of experience we have with these processes on Earth. Some unique properties have been found, including the ability to make things that cannot be made on Earth. In some cases, like electrophoresis, one day in space is worth two years on Earth. One company, Made In Space, has recently delivered two 3D printers to ISS and is demonstrating the ability to print parts in space. They will soon deliver another device intended to manufacture high quality fiber optic cable – which they expect will be ten times more pure than cable that can be made on Earth. We are seeing the very early days of manufacturing in space. And these plans are only using one aspect of the unique environment of space, the microgravity. Other proposals also use the vacuum, or extreme temperatures available. It will be rare in these early days for products to be made in space to be used on Earth, due to the high costs of delivering raw materials and bringing products back. We should expect to see more manufacturing in space in the next 5 to 10 years – perhaps resulting in dedicated manufacturing space stations.

Mining in space has great potential for material to be used in space. (Space transportation would need to become much cheaper to make these products profitable to return to Earth.) One of the earliest products identified for a space market is actually water. Besides the importance of water for supporting life, the splitting of water into hydrogen and oxygen using solar energy would allow it to be used for rocket fuel. This could drop the cost of space transportation by a factor of 100 from current levels. Several companies, including the United Launch Alliance ULA have plans to start mining water at the poles of the Moon, or at the asteroids, to use for rocket fuel. These plans are expected in the next 10 to 20 years. ULA expects 1000 people to be in space working to extract this rocket fuel in 20 years.

How close are we to sci-fi technologies like these shown in movies like Start Trek and Star Wars? What do you think of the (near) future of space flight, terraforming, real AI and exploration of the Galaxy?

Emeline: The advanced propulsion available in Star Trek and Star Wars is certainly the dream of spaceflight. We all realize that rockets are an inefficient means of propulsion. There are other types of propulsion like ion drive, or light sails that are are more fuel efficient – but they currently only provide very low thrust. At present, there is no propulsion known that would allow rapid travel to other star systems. However, we should keep an open mind, and continue to study the skies. Our astronomical observatory capabilities are advancing rapidly, with huge telescopes soon to be activated, both on the ground and in space. As we look deeper into the universe, we are seeing more of the billions of stars in our Galaxy. Many of these stars are like the Sun, but billions of years older. If there are civilizations that have achieved interstellar travel, we may see direct evidence of their starships. There are certainly wonders in the Universe we are not yet aware of.