Пикантната история на бранда „Борил Богоев“

Пикантната история на бранда „Борил Богоев“

Ние живеем в свят на марки. Всеки от нас е марка – всяка личност, всеки експерт, всеки родител. В същото време ние съхраняваме информация за хора и компании, прикачвайки я към нашето мнение за тях, което пък е начин да се представят техните марки.
Ако трябва да го кажа с едно изречение:
“Щом имаш име, значи си марка.”
Хората започват да прикачват мнения, факти, отношение към това име. Така те формират образ в главите си, асоциация. И когато ни срещнат, те не виждат просто Иван или Кока Кола, а “Иван-учтивия-младеж” или “Кока кола – захар, напълняване”.

Защо е важно с какво ни асоциират хората?

Защото тази асоциация определя как ще реагират на това, което правим или казваме или, дори, на това че сме там и може и нищо да не правим.
Тъй като наскоро започнах темата с личната марка и дори подготвям старта на онлайн учебна програма по темата (вижте “Изграждане на лична марка и репутация” за повече информация), ми стана интересно да проследя превъплащенията на моята лична марка през годините.
Надявам се, че и за вас ще бъде интересно. Най-вече се надявам, че след като прочетете моята история, ще се амбицирате да погледнете към себе си и да хванете здраво юздите на вашия личен бранд.
Кратка история на еволюцията на моя личен бранд:

Доброто момче

Спомням си един случай. Бил съм на около 7-8 години и с един мой приятел бяхме на село и разговаряхме с един твърде нетактичен дядо, не моят. Тогава той каза на моя приятел нещо, от което ми стана неудобно:
„Виж го Борил. От него ще стане голяма работа, голям човек.” – подтекстът беше – “А от теб нищо няма да излезе.”
Нямам представа защо го е казал и от къде е решил “колко голяма работа” ще стана. По някакъв начин, без да го осъзнавам, си бях създал този имидж.
Поуката, която си изваждам от тази ситуация: “Добрите момчета не винаги печелят, но когато го правят, им се получава много по-лесно.“

Отличникът

Не мога да го скрия, въпреки, че нямам очила, в училище се водех отличник. Справях се добре, слушах внимателно, правех си домашните и се представях качествено на контролни и други подобни. Учителите бяха решили, че съм отличник и много умен. Хехе.
Какво означаваше това за мен?
Означаваше, че след 8-ми, 9-ти клас не си давах много зор в ученето, и дори да имах някои пропуски в знанията, учителите го толерираха и пак ми пишеха високи оценки, “подчинявайки се” на личната марка, която си бях изградил.
Поуката тук: “Хората вземат решения как да се отнесат към теб повече на базата на дългосочните си впечатления за теб, отколкото на реалните факти и ситуация към дадения момент.“

Пушката

В една от фирмите, където започнах работа преди години, се проявявах като много примерен служител. Изпълнявах всички задачи качествено, навреме и давах повече от себе си, отколкото се искаше от мен.
Какъв беше резултатът? Шефът ми веднъж, на оперативка, каза:
“Борил е като пушка!”
Как ми се отрази това? Включваха ме в най-интересните проекти, съобразяваха се с някои мои, да речем, особености и толерираха мои пропуски, в разумни граници, разбира се. Не мога да кажа, че вършех по-малко работа, но – нека да го кажем така – получавах много повече срещу вложения от мен труд.
Поука: “Не е достатъчно да работиш много. Не е достатъчно и да работиш умно. Големият успех идва, когато към тези двете добавиш и щипка лична реклама и PR.”

Блогърът

Моят сайт – BORILBOGOEV.COM – съществува от огромен брой години. Като гледам кога съм регистрирал домейна (2 август 2001 г.), вече го имам над 16 години. От тогава моят сайт е претърпял много промени. Няколко пъти беше блог, няколко пъти – сайт за услуги и т.н. Чак през последните 6-7 години имам по-интегриран подход към него.
През 2007 г. създадох един сайт, който бях кръстил – INTERNET-PROFITS.NET. Наскоро спрях да го поддържам и не поднових домейна. Исках да се фокусирам върху личния си бранд и сайт. Но тогава пишех доста статии за онлайн бизнес и маркетинг в него.
Благодарение на тази си дейност, бях “приет” в обществото на блогърите и имах щастието и честта да участвам в един проект, който нарекохме “Блогопедия” – http://blogopedia.bg/ . По инициатива на Пламен Петров – http://blogatstvo.com – се събрахме 12 “блогопеда” и написахме книга. Нейната цел беше да популяризира блоговете и да предостави тонове полезна и напълно безплатна информация.
Какво ми донесе това? Контакти и приятелства с едни от най-интересните и влиятелни личности в българското Интернет пространство, много забавление и позиционирането ми като експерт по монетизация на сайтове. Ако нямах блог, това нямаше да се случи.
Поуката: “Контактите са супер важни. Не е важно колко хора познаваш, а кого познаваш.“

Човекът с курсовете

 През 2011 г. стартирах първия си онлайн курс – “Летящ старт в Интернет маркетинга”. В него пресъздадох своите знания за интернет маркетинга. Този курс беше първият по онова време, а и най-обстойният. С две издания и 15 модула, той покриваше и продължава да покрива най-важните елементи на онлайн маркетинга.
Курсът беше успешен и неговата поява ме извади от пейзажа на българския уеб бранш и ме постави решително като част от предния план. 😃 Той беше причината да бъда поканен от Ованес Ованесян от Web & Events – https://webandevents.com/ – да изнеса лекция на неговото събитие “Интернет маркетинг с нулев бюджет”.
Поуката от този етап от живота ми: “Действай, изкарай продукта си на пазара, бъди полезен и го покажи на колкото може повече хора”.

Борил Богоев = Имейл маркетинг

Много се готвих за презентацията за “Интернет маркетинг с нулев бюджет”. Кръстих я “Email кама сутра”. Пожъна страхотен успех. След лекцията ми имаше опашка от 20 човека с въпроси и поздравления. Не мога а не кажа, че мед ми капеше на душата. 😃
Оттам тръгна името ми (т.е. личната ми марка) като човекът-имейл маркетинг. И до сега хората ме свързват с тази област, въпреки, че покривам много по-широк диапазон от експертизи.
Какъв е резултатът от всичко това?
Вече над 6 години след тази първа презентация, мои партньори, приятели и колеги ми пращат клиенти за консултации, обучения и услуги, свързани с имейл маркетинга. Бях поканен (което е абсолютна чест за мен) да водя цял (огромен) курс по имейл маркетинг в СофтУни – https://digital.softuni.bg/trainings/33/e-mail-marketing-december-2017. Сега пиша книга по темата, работя с няколко клиента в тази област и се развивам бурно, помагайки на още повече клиенти.
Поуката: “Първото впечатление остава дълго време. Внимавай какво първо впечатление създаваш”.

Известен експерт по маркетинг

Дали и колко съм известен не е нещо, за което мога да дам мнение или оценка. Надявам се това да направи аудиторията. Факт е, обаче, че през последните 4-5 години практически никога не ми се е налагало да си търся клиенти. Те сами ме намират, пишат ми, обаждат ми се и някои дори се сърдят, че не мога да смогна да им обърна внимание.
Казвам това, не за да се хваля – нито съм единственият, нито съм пък най-известният. Това, което искам да кажа е, че тази репутация ми позволява да постигам по-лесно целите си, да намирам по-лесно и по-качествени клиенти, да се запознавам лесно с хората и да намирам лесно партньори за съвместни начинания.
Как се стигна до тук? Множество публични изяви – семинари, конференции, обучения… Винаги ще бъда благодарен на Ованес Ованесян, Ален Попович, Бисер Вълов, Радомир Русев, Мирослав Запорожанов, Стилян Запорожанов, Иван Ненков, Геннадий Воробьов, Майк Рам, Стойне Василев, Надя Гогова, Любо Стоянов, Пламен Попов и още много други приятели и партньори, които ме подкрепиха по пътя.
Така стигаме и до едно от най-важните  правила при изграждането на личната марка:
“Стани и се покажи пред аудиторията. Покажи себе си. Раздай се. Резултатите ще те изненадат приятно.”
Защо споделям личната си история? Защото искам да наблегна върху няколко важни неща:
 
Първо: Всеки от нас е ходеща марка, всеки от нас има име и репутация.
 
Второ: Ако не работиш за изграждането на своя имидж, другите ще го направят вместо теб, но може резултатът да не ти хареса.
 
Трето: Личната марка и имидж работят за нас или против нас не само в бизнеса, но и в кариерата и личния живот.
Изграждането на лична марка е толкова важно нещо, че беше в топ 3 интересни теми в моята Есенна анкета и аз реших да подготвя онлайн обучителна програма по темата. Повече информация за нея можете да намерите на следния адрес:
(Важно: Ранните записвания за Програмата са до 19.11.2017 г. До тогава цената е намалена с 50%. След тази дата се удвоява.)
Как преодолях страха от говорене пред публика?

Как преодолях страха от говорене пред публика?

Четох едно проучване, според което огромен процент от хората се страхуват повече от говорене пред публика, отколкото от смъртта. Не можах да го намеря при писането на статията, но ето нещо подобно:

Най-страшните фобии

Топ 10 фобиите, според този източник, са:

1 – Говорене пред публика – 19%

2 – Смърт, край на живота – 16%

3 – Паяци и паякообразни същества – 13%

4 – Тъмнина и здрач – 12%

5 – Височини – 11%

6 – Хора и социални ситуации – 10%

7 – Летене и самолети – 7%

8 – Открити пространства – 5%

9 – Бури и светкавици – 4%

10 – Тесни и затворени пространства – 3%

Както се вижда проблемът е сериозен.

Умението да говорим пред публика

От друга страна, умението да се говори пред публика (от един до 20 000 човека) е едно от ключовите умения за успеха в живота и кариерата. Независимо от нашето поприще, ние постоянно сме изправяни пред ситуации, в които трябва да представим нашата теза и/или да я защитим пред дадена група хора.

И именно неумението или страхът да го направим, ни отнема възможността да постигнем желаното, да успеем в кариерата или просто да получим надмощие в дадена ситуация.

Изводът е, че е изключително полезно да имаме това оръжие – умението да говорим пред хора – в своя арсенал за успех. Обаче, пред нас стоят няколко пречки:

1 – Страхът от говорене пред публика.

2 – Незнание как да го направим.

3 – Неумение да го правим.

Борил, Говорещият пред публика

В моята ранна младост, аз бях едно странно, срамежливо момче. Честно казано, това, да съм център на внимание на повече от един човек, беше изключително смущаващо за мен и водеше до обилно изчервяване, загуба на реч, неконтролируема промяна в езика на тялото и студено изпотяване.

Първият ми сблъсък с публичното говорене (за който си спомням) беше като отряден председател в училище, когато трябваше да представим отчета за срока и да споделя кой колко бутилки е предал и как е изпълнил партийните си поръчения. Голямо пелтечене и потене беше тогава.

След това, леко се отраках, в колежа (11 и 12 клас), когато трябваше да представяме екипни проекти пред целия клас.

Дойде и дипломирането в Университета. Не беше лесно да представя дипломната си работа само с листове картон А3, двойно лепящо тиксо и няколко намръщени доцента и професора.

После започнаха презентациите пред клиенти. След това обученията и семинарите. И така – до днес.

По мои изчисления, към момента, съм изнесъл поне 500 презентации пред публика от 3 до 300 човека и „моето слово“ е достигнало до към 10 000 човека (а може и повече, ако броим онлайн покритието).

През всичките тези години, мога да ви уверя, че съм се сблъскал и с трите, посочени по-горе пречки. И, докато се сблъсквах, натрупах известен опит и си направих някои изводи в тази област. Ето ги моите 5 мъдри прозрения…

Моите 5 прозрения във връзка с говоренето пред хора

Не претендирам за академични познания по реторика, но мога да споделя своите впечатления и опит в тази област.

1 – „Пеперудите в стомаха“ са неизбежни

Преди първата и преди стотната презентация, повече или по-малко го има онова усещане за пеперуди в стомаха.

Ръцете изтръпват, краката омекват, студена пот и т.н. Това е здравословно, ако ни мотивира и неприятно, ако е повод да се откажем от презентацията.

Моят съвет: Не се отказвайте заради пеперудите. Те показват, че се вълнувате, че сте живи и че имате какво да кажете (или поне искате нещо да кажете).

2 – Добрата подготовка помага

Както казва правилото на 7-те „П“:

„Правилната предварителна подготовка предотвратява пръдливото пикливо подрискване.“

И под подготовка нямам предвид (ама никак нямам предвид) да заучите речта си наизуст. Не, не и не. Това е рецепта за провал.

Какво да направите в този случай ли:

А. Преглед на презентацията и осъзнаване / запомняне нейната структура, т.е. ключовите моменти в нея.

Б. Разказване на презентацията пред огледало, кукла, прозорец или баба ви. Но цялата. Все едно я казвате пред истинската аудитория. Така измервате времето и се чувате как наистина го казвате.

В. Повтаряте т. Б 2-3 пъти през 1-2 дни.

Г. Преговаряте структурата и ключовите концепции в презентацията си по няколко пъти на ден, и в деня на самата презентация.

Д. Подготвяте си няколко начини да я започнете (това е ключовият момент), но без твърдо наизустяване.

3 – Основното безпокойство е преди речта/презентацията

Моят опит показва, че в 99% от случаите и най-големите пеперуди в стомаха, изтръпване на ръцете, потене и омекнали крака, изчезват, като по чудо,  щом стъпите на сцената.

Спомням си първата си презентация пред 300 човека. До тогава бях говорил пред не повече от 15. Чух да обявяват моето участие. Ръцете ми трепереха от адреналина. Изкачих се, прикляквайки леко, на сцената и застанах пред хората. 300 човека! Имам чувството, че усетих колективния интелект.

Бях репетирал презентацията си поне 9-10 пъти от начало до край и буквално започнах на автопилот. След това продължих. И се разприказвах. И се вдъхнових. И се слях с аудиторията и нейните реакции. Виждах отделни хора – как гледат, записват си, усмихват се или дремят. Имах желанието да им кажа всичко и то по най-добрия начин.

Имах лапсуси, допусках грешки в езика на тялото, но не усещах никакво притеснение. Имах усещането, че летя (съвсем ниско), но не се страхувах от публиката. Още повече, нямаше път назад – трябваше да си кажа презентацията по най-добрия възможен начин.

След като приключих, не бях доволен от себе си. Бях забелязал всяка една грешка, която бях направил. Обаче хората ми ръкопляскаха. После, до сцената, пред мен се заформи опашка от желаещи да се запознаят с мен и да ме питат различни неща.

Усещането беше изключително приятно. Не мога да кажа „неописуемо“, защото в момента го описвам (хе-хе), но е едно от най-приятните в живота ми – изтощен си, но удовлетворен, че си „излъчил“ това, което знаеш, пред аудиторията.

4 – С практиката става все по-лесно

Книгите и учителите са прави – с практиката става по-лесно. Наистина. Търсете всякакви поводи да говорите пред хора. Само така ще придобиете смелост.

В началото на моята лекторска кариера, се натисках и приемах всеки намек да се появя пред някого и да приказвам. Осъзнавах, че с всяка презентация, с всяка реч, ставах все по-спокоен и уверен.

И ето ни днес. Преди каквато и да е презентация или обучение, аз почти не изпитвам притеснение. Желание да се подготвя добре – да. Но не и притеснение и страх. Знам, че не съм съвършен лектор и презентатор, но също така знам, че ни най-малко не се притеснявам да застана пред публика и да говоря или да отговарям на въпроси (това много го обичам).

5 – Размерът на аудиторията има значение (поне за мен)

С времето установих, че ставам алчен. Алчен за натрупаната човешка, психическа, енергия. Алчен за мащаба на въздействието, което мога да окажа на аудиторията.

Установих, че пред колкото по-голяма публика говоря, толкова по-голямо е удовлетворението и удоволствието ми от дадената реч, обучение или презентация.

Не знам дали при другите лектори е така, но за мен размерът на аудиторията определено има значение.

Гледайки собствената си кариера, виждам, че наистина – говоренето пред публика е изиграло ключова роля в почти всички ситуации, които са ми донесли успех или пробив. Считам, че това умение трябва да се изучава в училище, но тъй като засега не се прави, всеки от нас трябва да се спасява поединично. Затова, моето послание към вас, е:

Научете се да говорите пред хора – свободно, смислено, вдъхновяващо. Това ще ви отвори много врати и то тези, които вие искате да ви се отворят.