Да, ама не! Много обичам торти, сладкиши, сладолед, крем карамел, палачинки, шоколади, еклерчета, толумбички, пастички… Бллллъъъб, лигите потекоха по клавиатурата. Представям си как сладкото се топи в устата ми и удоволствието се разлива по цялото ми тяло. Очите ми примигват и се отварят широко в търсене на следващата хапка. Вилицата посяга към парчето торта, откъртва голям и сочен шоколадов къс, който потъва в жадната ми за сладко паст.

Обещавам. Тази е последната. От утре спирам всичко сладко и започвам да ям само плодове и мед вместо него.

Уххххх, ама пуснали са нова тортичка. Сметаноооовааа. От сряда. От сряда ще е спирането на сладкото. Че във вторник ще ходим на кафе, а как се пие капучино без тортичка и то – нов модел?

Ох, гладен съм. Fresh Break е само на 5 минути път и там продават много хубави фрешове и зелени салати… Ама, по-наблизо ми е Мементо – а техния кекс е най-хубавия в София. Ммммм. Мечка страх, мене – не, влизам в Мементо.

Наколко седмици по-късно…

Пич, нещо си направил бузки май. Хехе. Като че ли си позагладил косъма?

Простак. Какво ми е на косъма? Чакай да се кача на кантара….

Хммм. Я да взема да сляза, май с твърде много дрехи се меря. Ами то, дънките и обувките, само те тежат поне едно-две кила…

Няколко месеца по-късно…

…Ей онова, пълничкото момче, то е последно на опашката…

Вие на мен ли говорите, бе? Кой? Аз? Пълничко? Момче? Простаци…

Една година по-късно…

Господине, трябва да отслабнете. Поне 10 кг. Има риск за ставите ви, сърцето и много други вътрешни органи. Холестеролът ви е висок.

Аз съм дебел!!?? Как се стигна до тук? Дори не съм ял сладко през последните няколко часа?

Тортичките са виновни! Мразя ги!!! Проучих ги. Оказа се, че са съставени само и единствено от отрови.

Захар – бяла отрова. Брашно – бяла отрова. Мляко – бяла отрова. Яйца – няма да ги споменаваме сега, защото ми нарушават градацията.

Какво излиза? Правя си кеф на езика и тровя всичко останало по пътя. А накрая се и излагам – да ми се смеят, че съм дебел.

Сега вече не близвам сладко. Когато погледна към витринта, виждам тортичките. Те са едни такива сиви, сбръчкани, съсухрени, малки, сплескани, вмирисани, червясали, грозни, горчиви… Над тях виси прокобен черен знак с бял череп и пресечени кости. „Отрова!“. Посягам и отдръпвам ръката си.

Остава само да намеря начин да спра капучиното. Че то как върви с тортичкааааааа….

Share This

Споделете с приятели!

Ако тази статия ви харесва, споделете я с приятели в любимата си социална мрежа! Предварително ви благодаря! (а може би и те ще ви благодарят! :)