Както знаете, на 28.02., в Sofia Event Center, годината стартира с едно от най-интригуващите и чакани бизнес събития Innovation Explorer 2018. Форумът продължава успешната си формула да съчетава блок от изтъкнати лектори и панел от работилници, чийто основен фокус в рамките на тазгодишното издание, ще бъде да покажат как експериментаторството е състояние на духа, каква промяна е нужна в културата и начина, по който правим бизнес, за да сме в крак с темпото, налагано от технологиите върху развитието на съвременната цивилизация.

Леона Асланова

Леона Асланова

В тази връзка, но и не само заради събитието, на мен ми хрумна гениалната идея, че е най-добре да почерпя информация направо от източника и затова помолих Леона Асланова за едно обстойно, напоително и много вдъхновяващо интервю.

Леона е собственик и управител на Innovation Starter Box – компанията, която за четвърта поредна година организира супер-инициативата Innovation Explorer.

Ето го и самото интервю…

Борил: Разкажи малко повече за себе си – от къде започна, до къде стигна?

Леона: От къде започнах – от руско училище. До къде стигнах – до MBA в Price Waterhouse Coopers. Всъщност, моята професионална кариера ме намери абсолютно неочаквано. В ранните години започнах, съвсем случайно, да се занимавам с Brand management, маркетинг и продажби, като съответно, разбира се, други хора ме насочиха и казаха: „Ти знаеш ли колко много ставаш за това! Прави това, вместо друго!“. Лека-полека това стана мое поприще. А иновациите, като дисциплина – академична, и като кариера – дойдоха още по-късно.

Преди около 5-6 години, след един курс във Виена по иновации, връщайки се в България установих, че нищо друго не искам да правя. Основах своя компания, която по случайност стана първата агенция за иновации на българския пазар.  Интересен факт – за сравнение, в Германия има точно толкова агенции за иновации, колкото рекламни и PR агенции.

Борил: Искаш да кажеш, че там е популярно занимание да се правят иновации?

Леона: Да, това е вече голяма част от консултантския бизнес, който се е отделил в отделно звено. Иначе, ако трябва да споделя още ключови неща за себе си – майка съм, преподавател съм, академичен. Работя страшно много – почти по 18 часа на ден. Спя малко вече. Обичам френска кухня, италианско вино…

Борил: Какво означава да се занимаваш с иновации, какво означава да правиш иновации и къде са приложими те?

Леона: Много често ни питат точно това, тъй като има много различни дефиниции за термина иновации и още по-сбъркани определения. Нашето тълкуване за иновации, обикновено минава през най-ранното разбиране за термина, който въвежда Йозеф Шумпетер – „Иновацията е икономически феномен“.

Това не е изобретение, не е научно откритие или не е просто нещо хубаво и ново, което хората са измислили. Това е продукт, услуга, процес или бизнес модел, които могат да бъдат масови и съответно да донесат приход на компанията, когато говорим за бизнес или прогрес на обществото и подобрение на средата, ако говорим за социални иновации.

Борил: Това означава ли, че не е задължително винаги иновациите да бъдат свързани с високи технологии, изобретения и други подобни?

Леона: Даже напротив! Най-радикалните и интересни примери за иновации са свързани обикновено със законотворчество и регулации. Тоест – с публичната сфера. Защото един закон, в една държава, ако е иновативен (можем да дадем примери за такива), може да промени много повече неща в живота на хората, отколкото едно изобретение. Още повече – изобретенията навлизат и се реализират бавно и трябват десетилетия.

Борил: … да се приложат и да отидат на широкия пазар и т.н.

Леона: Точно така – да се комерсиализират. Защото иновацията е комерсиализация. Говорим за бизнес.

Борил: Тъй като технологиите са ми любима тема, все пак бих искал да поговорим малко и за тят. Имаш ли визия, кое ще бъде следващото голямо нещо в технологичната област в следващите 5 години?

Леона: В различните сфери има различни тенденции. Според мен има няколко глобални индустрии, които ги чакат големите промени и със сигурност медицината и фармацията са от тях. Тоест, там, навлизането на технологиите и диагностицирането посредством изкуствен интелект, например, наистина може да добави стойност, включително операциите, изкуствените части от тялото и т.н. Както и генното инженерство.

Другата огромна индустрия, която търпи поредица промени, но по-скоро в отрицателен план и е много интересно какво там се случва е хранителната. Там качеството се влошава, съответно химията надделява.

Борил: Под качеството разбираш, че все по-малко натурални са нещата, така ли? Повече технологични и химически.

Леона: В масовата индустрия – да. Може би това е единствената индустрия, в която технологичния процес дава обратен ефект. Негативен, а не позитивен.

Иначе, тези неща, за които говорим – летящи коли, дронове, Марс, Луната, други планети и т.н. са чудесни, но за мен, много по-любопитно всъщност, е промяната в концепцията как живеят хората и какво обитаемо пространство им трябва.

Например, България е типична със социалистическите си панелни блокове. Очевидно това вече не издържа, като теория и концепция за живота на хората. Строят се нови неща, но те не са радикални. Според мен, една от радикалните концепции, която ще настъпи през следващите години е: с колко и какво пространство човек да разполага и ще има архитектурен бум. Тоест, градовете на бъдещето не си ги представям с апартаменти, къщи и блокове и т.н.

Борил: Как си ги представяш?

Леона: Много футуристично – стил Айзък Азимов. С усвояване на триизмерно пространство и избор къде си. Архитектурно ни чакат огромни промени. В начина, по който усвояваме пространството. Съответно, отпаднат ли пътищата – наземните, с летящи превозни средства, ще се появи изведнъж едно огромно пространство в света.

Борил: Подобна идея имаше в романа на Клифърд Саймък – „Градът“, където всички имаха самолети и нямаше пътища.

Леона: Да – точно така. Тези концепции, всъщност, ще променят и начина по който ние оперираме с тях. Очаквам радикалните неща да дойдат от там – от начина, по който ние пребиваваме чисто архитектурно в пространството.

Борил: За такава голяма промяна в начина на живот, според теб, колко години би отнело на света – така че голяма част от него да се пренастрои към  архитектурно реорганизиране на нещата?

Леона: Огромно! Да кажем, ако малки страни, като Сингапур, Естония, Дубай, правят експеримент в затворена среда – в тази посока, останалата част от света ще му отнеме векове да догонва. Но аз не съм сигурна, че в различни части на света ще има еднакви концепции. Виждаш – в България има отрицателна демография, в Китай – силно положителна демография. Количеството население също определя какво се случва.

Борил: Имаш ли наблюдение, коя е най-иновативната страна? Тоест, страната в света, в която най-активно се внедряват иновациите под всякаква форма – технологични, социални и т.н. Има ли такива лидери в иновациите?

Леона: Да. Според глобалния иновационен индекс и според индекса на Европейската комисия, на първо място стои Швейцария, като топ-страна и иноватор. Там критериите са много – среда за изобретения, среда за имплементация на комерсиализацията им. Съответно, качество на живот за хората, образователна система, връзка образование – бизнес – предприемачество, износ на кадри, внос на знания. Абсолютно по всички показатели те са на първо място в света.

Иначе, аз с огромен интерес следя и Сингапур, Китай, промените там. Има страни в Латинска Америка, като Коста Рика, които се развиват изключително интересно. Естония, една от младите страни в Европа, е доста интересен пример за иновации.

Борил: Те сякаш бяха първи по темата за електронизация на документи, администрация  и други подобни.

Леона: Да, те въведоха понятието „електронен гражданин“. Страна с малко население, която иска да увеличи потенциала си за бизнес и да реши демографския проблем по интересен и креативен начин. В момента отнема около 5 минути да станеш електронен гражданин на Естония, съответно да имаш правото да отвориш банкова сметка, да регистрираш компания там – това са изключително интересни и иновативни мерки. Както казах – на ниво закони и публична сфера могат да се прилагат най-сериозно иновациите.

Борил: Има ли, според теб, някакво профилиране в области от света и държави по тип иновации? Примерно – технологични, административни, правни. Има ли някакво разпределение на света в иновативен план?

Леона: Съединените американски щати все още са лидер в технологичните иновации.  Любопитна е позицията на Германия в областта на машиностроенето и автомобилната индустрия, която напоследък сякаш бива сериозно изместена. Очевидно ядрена Корея (вече не ѝ викаме Северна Корея, а Ядрена Корея) са напред в нещата, в които ние не бихме искали да бъде.

Любопитното е, че това също е публична политика. Тоест, как да решаваме България в коя област да специализира. Според нашата интелигентна специализация, ние би трябвало да сме мехатроника, биотехнологии и IT сектора.

Борил: Имаме ли ресурс, имам предвид – талантливи хора, образователни процедури, финансови средства и/или процеси за да се изгради тази специализация в посочените иновативни области?

Леона: Ето тук имаме огромно противоречие между мечта и реалност. Очевидно е, че България не може да бъде лидер в тези области и в следващите 100 години.

Борил: Кое липсва?

Леона: Кадри със сигурност липсват, но не като качество. Като количество. В момента всяка първа софтуерна компания в България казва, че не и достигат между 200 и 300 програмисти, които да наеме. Тоест, кризата на пазара е вече очевидна. А ако искаме да сме смели в биотехнологиите и мехатрониката, очевидно ни трябват кадри в тази област.

Борил: Освен кадри, са необходими и много големи инвестиции в тези области. Например при мехатрониката и биотехнологиите става въпрос за много сериозни суми.

Леона: За да си конкурентен спрямо Щатите, Сингапур и Китай, трябва да хвърлиш много усилия и средства – за да ги бием на техния терен. Очевидно е, че по този начин загърбваме области и места, в които бихме имали страхотен и дори – по-голям потенциал.

Борил: Може ли да се направи нещо според теб в тази посока и какво?

Леона: Да, може. Както във всяка стратегия, ако подходиш разумно и реалистично и все пак мислиш за бъдещето в по-дълъг срок, със сигурност може.

Борил: Какво е според теб положението в България с иновациите – не само технологичните, но и от всякакъв тип? Как се възприема от бизнеса, от политическите среди – в която и да е област – административната, правната, организационната, технологична? Има ли някаква визия за това и усещаш ли да имат желание да се развиват в тази посока бизнесите, например?

Леона: Усеща се, че е модерно. Тоест, усеща се, че всички говорят за това.

Борил: Разбират ли идеята за иновациите?

Леона: По-скоро – не. Разбирането е все още на много ниско ниво – всички говорят за иновации, всички, говорейки преди за дигитални неща скочиха в иновации, което е далеч от истината, разбира се. Многото говорене, по някакъв начин размива фокуса и експертността. Както за всичко друго и тук говорим за правилна стратегия. Виж община Пловдив, колко много успя да постигне в последните години. И в привлечени бизнес инвеститори, и в среда, и в образователни промени.

Борил: Въпросът е да има политическа воля у хората, които ръководят, така ли излиза?

Леона: Абсолютно! Въпросът е на политическа воля, на ясна стратегия, визия, стъпки за имплементация после. Хубавото е, че България е на такава фаза, на която експериментите са позволени. Тоест, бидейки твърде дълго време на едно място и не-развивайки се, ние сега наистина искаме да вземаме от всичко, да пробваме това, да опитаме друго, да тестваме и да вземем най-доброто.

Много позитивни са, например, сигнали, като включването на чужди експерти – западни, в различни тип проекти, като Визия за София. Ползването на чужд опит и признаването, че ние не знаем, до някъде е хубаво, защото така ще се научим. Ако казваме, че ние сме си много добре и знаем всичко, няма да можем да научим нищо ново.

Борил: Има ли спирачки и пречки за това? Да речем политически влияния, корупционни схеми, нещо пречи ли на това, да се развият иновациите?

Леона: Корупцията със сигурност пречи на всичко да се развива у нас. Проблемът е, че за обикновения човек е неясна каква е стратегията на България. Къде се позиционираме? Дали сме още розово масло и червено вино и туризъм или сме нещо друго? Има огромно противоречие за това, какво различни политически партии, правителството, отделни организации, не-правителствен сектор обявяват, че ние сме. Някак си легитимността на това кои сме, не е много ясна в момента.

Борил: Ако нямаш фокус, не можеш да постигнеш сериозни успехи.

Леона: Ако нямаш фокус, не можеш да постигнеш сериозен и дългосрочен успех, защото той не е устойчив за никого. Ако само правителството знае, че ние отиваме в дадена посока и не го комуникира ясно и не убеди останалите, че ние отиваме натам, следващото правителство ще започне от другаде и ще смени курса. Тоест, трябва по някакъв начин стабилна основа, върху която да градим заедно.

Борил: А мислиш ли ,че събития и инициативи от типа на Innovation Explorer помагат за повдигане на националното мнение по въпроса в положителна посока за иновациите?

Леона: Да! Категорично! Innovation Explorer в момента помага на цяла югоизточна Европа, като събитие.

Тук мога да дам един не много добър пример за България, който, обаче по някакъв начин ни се отрази на нас и ми направи силно впечатление.

Работейки за Innovation Explorer, като събитие, което е не само голямо и иска да бъде с много добър международен имидж, ние минаваме за одобрение, канейки лектори от SpaceX, Google, Facebook, Amazon, през директорите по корпоративните комуникации на тези организации.

Те именно ни дават разрешение или не, съответният лектор да дойде в България, дават или не разрешение как съответно да бъде ползвано логото на компанията със съответните guidelines.

За съжаление, няколко пъти попадахме на събития в България, които много смело казват: лектори от Facebook, Amazon, от Google и ползват свободно съответните лога.

От дадените организации, тъй като ни познават, ни пишат по тези поводи: „Имате събитие във Варна. Защо това събитие във Варна слага нашите лога? Какви са тези?“ А ние казваме: „Не знаем кои са.“

Така, че ние самите все още вредим по някакъв начин на имиджа си не-работейки по международните стандарти.

Борил: Ако не се спазва това, реално се проявява непрофесионализъм.

Леона: Да! Което по някакъв начин нас все още ни ядосва. Innovation Explorer успява да събере топ-100 компании в България – предприемачество, публичен сектор, неправителствени организации, студенти и образователен сектор в един общ диалог и той е академия, която постепенно гради знания.

Смисълът на това събитие е всяка година да дава на бизнеса все повече и все повече знания за иновации и по някакъв начин механизмите да работят заедно. Имаме поредица от примери как това събитие е помогнало на български компании да установят контакти с Google, Amazon, Facebook, да получат финансиране, да станат техни клиенти, доставчици и т.н. Така, че ползите са очевидни за всички.

Борил: Кажи малко повече за самото събитие. Как ти хрумна идеята, каква е концепцията му и неговата полза, цел, мисия?

Леона: Първата година, идеята се появи точно във връзка с това – започвайки нашия бизнес, като консултантска агенция в областта на иновациите, ние се сблъскахме със стена от незнание, всъщност какво са иновациите. Сблъскахме се най-вече със стена от незнание, за това как се учи и се работи.

И предприехме поредица от мерки да запълним тази празнина в знанието, като Innovation Explorer беше едната радикална мярка. Първата година отидохме в Капитал и казахме: „Планираме такова събитие, хайде да го правим.“ Те казаха – „Хайде!“ И то стана изключително успешно.

Борил: Как се развива тази инициатива във времето?

Леона: Расте с по 400% за година – растем като аудитория и като интерес от бизнеса да се случва.

Борил: Как беше първото издание? Колко хора се събраха?

Леона: 500 човека, 900 човека, 1200 човека. Сега чакаме над 1500 човека.

Борил: Ще достигнете скоро брой посетители като концертите на известни изпълнители.

Леона: Количеството не ни е цел по никакъв начин. Колкото по-масово става, толкова по-трудно се контролира и удържа. Не планираме да става двудневен, тридневен, едноседмичен, едномесечен формат. Искаме да бъде еднодневен, изключително интензивен и интересен форум. Точка!

Другите мерки, които взехме, поради същата причина, са университетските курсове по иновации. Започнахме да преподаваме самите ние, защото разбрахме, че ако по някакъв начин не продуцираме кадри, ще остане една добра инициатива от 5 човека и никой няма да поеме нататък. Съответно преподаваме в Нов български университет, в Софийски университет, вузове, Софтуерния университет, водим поредица от курсове в други университети, което е много натоварващо но от е от полза за всички.

Борил: Има ли интерес, от страна на студентите, към тези курсове?

Леона: Да! Има огромен интерес. Страшно много се радват, още повече, че това знание е практическо обикновено още първата лекция започва с идентифициране на слабите и силните страни на образованието им до момента. Ние работим с бакалаври четвърти курс и магистри и затова първите въпроси са: добре, хайде да видим сега, за 4 години, кои са били хубавите и лошите неща във вашето образование до момента и ако вие трябва сега да предадете на първи курс – как да оправим всичко лошо… Започва един ентусиазъм и едно споделяне – много е интересно. Работим чудесно със студентите.

Борил: Кои са най-големите, топ 3 практически ползи, които една компания, може да извлече от Innovation Explorer, като събитие?

Леона: Генерално погледнато, събитията трябва да са полезни с три неща.

Първото и най-важно, винаги е нетуъркинга. Тоест, то трябва да ти дава контакти с аудиторията, която те интересува.

Борил: Във вашия случай – хора от много високо ниво?

Леона: В нашия случай – хората от топ-компаниите иноватори в света, както и със топ-100 компаниите от бизнеса. По принцип, Innovation Explorer, според статистиките които имаме и това, което виждаме, е събитието с най-много изпълнителни директори в България, които идват едновременно.

Второто много  важно нещо е в крайна сметка – съдържанието да е добро. Отиваш на събитие, за да научиш нещо и да е нещо различно от това, което можеш да получиш през друг информационен канал. Независимо дали е медия, дали е друго събитие, дали е книжка.

Третото най-важно нещо, което ние, започвайки ида правим събития осъзнахме, всъщност е цялостното преживяване. Като опит и като усещане – буквално look and feel за средата и за събитието. Ние подготвяме едни много ясни потребителски пътеки. Всеки специфичен гост на нашето събитие, независимо дали е лектор, дали е средно ниво мениджмънт, високо ниво мениджмънт, независимо от това с какъв пропуск влиза на събитието, ние знаем каква потребителска пътека извървява в момента, в който влиза, независимо дали ще остане една минута или целия ден с нас.

Даваме страшно много на всеки от гостите, защото мислим за всички тях едновременно и си го пишем предварително и си подготвяме предварително програмата, скриптовете, отношенията. Абсолютно професионално от А до Я разсъждаваме за тези хора. Как ще се придвижат, удобен ли им е транспорта, топло ли е, студено ли е, имат ли нужда от фреш сутринта или от чай, колко пъти да ги нахраним.

Едно от страхотните неща, които даваме, благодарение на Red Devil  е уникалната храна. Всяка година за нашето събитие те надминават себе си, като иновативни кулинарни изкушения – правят чудеса с храната.

Това е част от преживяването, защото, ако ти дадат един сух сандвич на събитие с топ-лектори от цял свят е различно от това, да имаш топла и качествена храна – има разлика. За нас, цялото това нещо е едно цяло. Да бъде топ събитие от топ ниво. И за бъде цялостно преживяване, и за лекторите и за аудиторията. Да им помогнем те да се чувстват максимално удобно, да взаимодействат.

Борил: Аз бих добавил, като участник във вашия Explorer и други подобни събития, че четвъртото нещо, което получават хората, които са участници в тези събития, е един много сериозен, емоционален подем на вдъхновение на даденото събитие. Аз, след всяко такова събитие, имам супер много идеи, супер забавно е и имам хъс да измисля нещо ново, независимо дали е в компанията или в живота и това трае доста дълго време след като самото събитие е приключило.

Леона: Това е причината да е в началото на годината. Тоест, тази мотивация, този ентусиазъм и позитивност, която идва с иновациите, това е причината да бъде първото бизнес събитие в календара за всяка година.

Борил: Можеш ли да разкажеш някои акценти от новото издание на Innovation Explorer? Въщност то кога ще се проведе тази година, на коя дата?

Леона: Събитието е планирано за 22 февруари 2018 година, в Sofia Event Center, в Paradise mall. Конструирали сме го много тясно около темата за председателството на България в Съвета на Европа. И тъй, като надграждаме съдържанието, тази година питаме: Какво прави една държава успешна в областта на иновациите, като политики, като хора, като знание?

Тази тема минава през три големи съвременни икономики. Първо е темата за споделената икономика.

Другата много важна икономика за нас е така наречената икономика на знанието, която минава през технологичната промяна.

И третата голяма тема, всъщност, е кръговата икономика, която е как ние, пре-използваме ресурсите, които вече са ни малко и не изхвърляме толкова много отпадъци в света. Минимизираме отпадъците в един затворен цикъл, защото темата с отпадъците е много болна за нашата компания за България, според мен.

Борил: Като заключение на нашето интервю, можеш ли да дадеш съвет по отношение на иновациите в българския бизнес? Какво да прави, какво да не прави? Кое е важно и кое не е важно? Как да имплементират иновациите в своята дейност?

Леона: Съветите биха били различни за стартиращи компании, за зрели компании и за такива в средата.

Борил: Да кажем, за съществуващи компании, които са на пазара, но са на някакво плато и искат техният бизнес да тръгне нагоре. Какво би ги посъветвала? Едно нещо – най-важното нещо, което би им казала.

Леона: Стратегия. Най-важното нещо, което бих казала е, че ако бързо искаш да направиш иновация, от ключово значение е да отвориш нова пазарна ниша. Нещо като creative destruction – нещо, за което никой друг в момента не се е сетил, е най-лесния начин да иновираш. Тоест, да отвориш изцяло нова пазарна ниша и създаваш нужда за търсене в нея.

Леона Асланова е управител и собственик на Innovation Starter Box и организатор на Innovation Explorer.

За Innovation Explorer 2018

Сайт на събитието >>

С какво се хранят мечтите разкрива четвъртото издание на innovation explorer 2018.

Представители на водещи световни фирми и създатели на публични политики ще споделят мнения и опит за иновационната култура, новаторството и умната промяна като необходими предпоставки за социална и икономическа еволюция

На 28.02. в Sofia Event Center годината стартира с едно от най-интригуващите и чакани бизнес събития – Innovation Explorer 2018. Форумът продължава успешната си формула да съчетава блок от изтъкнати лектори и панел от работилници, чийто основен фокус в рамките на тазгодишното издание, ще бъде да покажат как експериментаторството е състояние на духа, каква промяна е нужна в културата и начина, по който правим бизнес, за да сме в крак с темпото, налагано от технологиите върху развитието на съвременната цивилизация. Важен акцент ще е и споделянето на успешни практики и политики за създаване на регулаторна среда, способстваща и стимулираща иновациите за икономически растеж.

Гостите на Innovation Explorer 2018, които се очакват да бъдат над 1200, ще чуят от първо лице опита на утвърдени бизнес иноватори от 12 държави като Amazon, Google, Facebook, Ocado, Microsoft, Challenge Prize Centre, New York University’s (NYU), Stern School of Business. Форумът ще бъде открит от проф. Арун Сандарараджан (Arun Sundarajan), автор на бестсeлъра “Споделената икономика” (The Sharing Economy) и най-цитираният бизнес-анализатор във водещите световни икономически издания – The Financial Times, The Guardian, Bloomberg View, Fortune, Entrepreneur, The Economic Times, Harvard Business Review. В духа на събитието, планираните работилници ще провокират участниците в тях с теми като как средата влияе на поведението на хората и техния потенциал за новаторство, как да бъдат структурирани и стимулирани иновациите в бизнес контекст, как да се създава култура за приемане на новото и да бъдат привличани инвеститори.

„През всичките ми години като маркетинг професионалист и предприемач винаги съм се вълнувала каква е българската мечта, от какви надежди и очаквания се подхранва тя, към какво се стремим за себе си като хора и нация. И може би ще прозвучи клиширано, но аз искрено вярвам, че в гените ни е куражът да експериментираме и изследваме неизвестното, да надскачаме себе си всеки път. Това за мен са и печелившите съставки, които ако прилагаме осъзнато и ежедневно, ще ни помогнат да разкрием новаторския потенциал на българите за по-доброто ни бъдеще”, споделя Леона Асланова – съосновател на Иновейшън Стартър.

Повече за програмата и лекторите в Иновейшън Експлорър 2018, можете да намерите на сайта на събитието.

За Innovation Starter

Сайт на компанията >>

Това е първата българска агенция за иновации, която реализира бизнес, публични и образователни проекти с цел промяна на средата и на културата на иновации у нас. Innovation Starter организира практически обучения и консултации, чрез които да запознава студенти по маркетинг, реклама и бизнес развитие, търговски компании, нестопански предприятия, държавни институции и start-up компании с принципите на: изграждане на дългосрочна култура на иновации; последователното изобретателско мислене и неговите методологии; инструментите за генериране на иновативни идеи; работа с конкретни казуси за иновиране и ре-новиране на продукти, услуги и процеси; консултации и
анализ на портфолио от продукти и услуги, бизнес развитие; прилагане на принципите на изобретателското мислене в интернет проекти.

Share This

Споделете с приятели!

Ако тази статия ви харесва, споделете я с приятели в любимата си социална мрежа! Предварително ви благодаря! (а може би и те ще ви благодарят! :)