Липсващите елементи в нашата образователна система

от | ян. 12, 2016 | Блог, Лайф

Аз бях добър ученик. Не бих казал „зубрач“. Просто много от предметите ми бяха интересни. Обичах литературата, физиката, географията и биологията. Не обичах химията, математиката и историята. По пеене ми писаха двойка, докато пеех „Върви народе възродени“ и от тогава певческият ми ентусиазъм секна. По трудово обучение направих най-грозната закачалка от две ламаринки, но аз си я харесвах.

Моите спомени от училище

Имам много любими моменти от училище. И от колежа. И от университета. Спомням си как учихме за устройството на половата система и на всички, кой-знае защо, им беше много смешно. На мен не ми беше, защото бях прочел „Мъжът и жената интимно“ още във втори клас и това беше остаряла информация.

Спомням си как ни караха да четем Йовков, но на мен повееч ми харесваха Елин Пелин и Вазов. Помня и колко се гордях, когато за първи и последен път в живота си взех участие в час по математика и познах верния отговор.

Спомням си и как учех за изпити по една от петте математики в университета, докато навън падаше правителството на Жан Виденов и Парламентът гореше. Спомням си и как една моя приятелка разказваше как най-старият и уважаван преподавател в катедрата й е направил неприлично предложение.

Не си спомням обаче твърде много други неща.

Не си спомням да сме имали предмет за това как да управляваме парите си и да ги печелим. Ето защо през следващите 10-15 години, след училище, допуснах цяла редица от финансови грешки, които ми струваха години и хиляди левове.

Паметта ми изневерява и не мога да си припомня някога да сме учили как да комуникираме ефективно, да разбираме другия, да убеждаваме, да се защитаваме от вербални атаки и да преговаряме. Наложи се да науча тези неща самостоятелно, като по пътя допуснах множество грешки, които ми струваха загубата на приятели и клиенти.

В учебната програма никой не се беше сетил да добави предмет по емоционална интелигентност – умението да осъзнаваш вътрешния си свят, да разбираш себе си и своите емоции, да ги управляваш и да намираш начини да се чувстваш щастлив. Благодарение на този „дребен“ пропуск в образователната ни система, съвременното българско общество е населено с инфантилни, агресивни, комплексирани екземпляри (и от двата пола), някои от които са на ръководни позиции, а други просто тровят живота на околните и/или близките си.

Никъде не беше заложено да усвоим добри обноски и уважително отношение към хората. Тези неща, както и останалите по-горе ги научих от книгите и на принциа на пробата, грешката и вземането на пример от по-опитни от мен. Моето мнение, е че липсата на добри обноски и човешко отношение към познати и непознати е основен признак за липса на цивилизованост.

От малък исках да стана предприемач, да правя бизнес. Но нямаше от кого да го науча в училище. Добре че беше колежа, подкрепен от суровата бизнес среда на пост-социалистическа България.

Липсващите предмети

Защо пиша всичко това? Със сигурност не, за да хейтя безсмислено нашата образователна система. Като човек, който е преминал през практически всички образователни степени в България (от детска градина, до докторантура), си мисля, че е крайно наложително да бъдат официално въведени не само предмети, а цели направления в следните области (започвайки от основното образование):

1. Предприемачество. Предприемаческият дух е двигател на всеки прогрес в нашия свят. Ако не го възпитаме в младите надежди на нашата нация, ще си останем група мрънкачи, мечтаещи да станат евро-депутати. Да, предприемачеството не е за всеки, но е изключително важно да намерим всичко живо, което има склонност към това, да им дадем ресурси, знания и опит и да ги оставим да си свършат работата. А кой да работи за тях винаги ще се намери.

2. Финанси. Повечето хора се оплакват, че нямат пари. Малки били заплатите. Да, всички знаем, че в България, заплащането е мизерно на фона на това в Европа. Факт е, обаче, че можеш да бъдеш също толкова фалирал, както ако изкарваш по 300 лв на месец, така и ако вземаш по 30 000. Разликата е само в мащаба. Ако не умееш да уважаваш и управляваш парите, то и те няма да те уважават и ще правят, каквото си искат с теб.

3. Емоционална интелигентност. Когато човек малко поживее, види свят, натрупа опит, разбира една много проста истина. Щастието не е в колите. Щастието не е (само) в скъпите почивки. Щастието не е в шопинга. Щастието не е в храната, алкохола или наркотиците. То е вътре в нас и ние сме тези, които имат контрол над мислите и емоциите си. Само дето 90% от нас нито упражняват тази власт, нито знаят как да го направят. Представете си общество на интелигентни, емоционално овладяни и щастливи индивиди. Мечта? Може би. Но си струва да опитаме.

4. Комуникация и презентиране. Наблюдавайки успелите хора около себе си – приятели, ментори и звезди, откривам едно общо нещо. Те са много добри комуникатори. Те могат да предават мислите си, да влияят, да завладяват, да разбират гледната точка на другите. Ние, хората, все още не сме телепати, не можем да четем мислите един на друг. Затова ни остава комуникацията – с думи, с езика на тялото, писмена. Който умее да го прави – печели, който не умее – оплаква късмета си.

5. Добри обноски и отношения с хората. Може да съм старомоден, но смятам, че добрите обноски не само че не са отживелица, но са нещо, от което имаме отчаяна нужда. Особено нашето общество. Според мен, добрите обноски са буферът на цивилизацията. Те са разликата между насиненото око и учтивия спор. Те са инструментът, смекчаващ агресията и правещ комуникацията в конкурентна среда възможна. Цивилизацията не се проявява само в автомобилите с навигация и дроновете, управлявани с айфон. Тя се показва във всяка дума и действие, които правим. В това дали задържаме вратата след себе си, за да влезе следващият. Тя прозира в това от коя страна на ескалатора стоим. Цивилизацията наднича от лицето ни, когато се усмихваме и говорим учтиво. Тя се презентира ясно в отношението ни към децата, възрастните, болните, инвалидите. Въобще, добрите обноски не се изразяват само в това с коя вилица се ядат охлювите. Те съдържат в себе си много, много повече.

6. Продуктивност и постигане на резултати. Книгите и курсовете за продуктивност от години са хит на международния пазар, та дори и на нашия. Хората осъзнават, че тя им липсва. Всички искат да постигнат резултати. Искат да печелят пари. Искат да отслабнат. Искат да победят в състезание. Но на малцина им се получава. Защо? Защото им липсва система, дисциплина и упоритост.

А вие какво мислите? Как бихте се чувствали в едно общество, в което децата от малки са обучени по горните 6 точки и ги владеят, както таблицата за умножение? За вас не знам, но аз само си викам „Даноо-о-о“.

Share This

Споделете с приятели!

Ако тази статия ви харесва, споделете я с приятели в любимата си социална мрежа! Предварително ви благодаря! (а може би и те ще ви благодарят! :)