Принцесата: Разказ за една чудна трансформация

от | юни 1, 2017 | Блог, Творчество

Електронни Психиатре или какъвто си там,

Трябва ми помощ и то спешно! Необходима ми е истинска принцеса иначе ще си умра така… Да му се не види. По-добре да почна от началото.

Аз съм хидрометеоролог в регионалната частна телевизия „СВАТ ТВ“ – Джулюница. Казвам се Пинтос Задвас – имам леко гръцки произход, но майка ми не обичаше да говори за това.  А аз много обичам да ходя на риба. Дойде ли събота и неделя, първата ми работа е да нарамя въдиците и да се юрна към язовира. Добре, че си нямам у дома половинка – само да ми вика и да ми дава зор. Ерген съм и това е много полезно за мускулите на ръцете ми… Имам предвид, че сам върша цялата къщна работа, вие какво си помислихте?

Една събота, пак така тръгнах към язовира с най-хубавите си въдици. Очаквах добър улов. Небето беше ясно, слънцето не печеше много (защото беше още 7 часа сутринта). Намерих си едно страхотно място, в нещо като заливче. „Е тука ще си, е… майката от риби“ – викам си аз и заметнах въдиците. Приготвих се за кратко чакане и динамично използване на сакчето след това за 10-килограмовите шарани… Но се излъгах. Слънцето напече, вратът ми изгоря, потта ми потече и в гъ… Но нищо не беше клъвнало досега, да му се не види… Седя си аз, правя си сянка с един вчерашен вестник и едновременно си вея с него. По едно време чух някакво скрибуцане. Заслушах се. Скрибуцането постепенно придоби, изненадващо за мен, формата на човешки членоразделени думи.

– … ще се превърна в принцеса. Ей, чу ли ме. Ела насам. Мога да се превърна в принцеса и ще заживеем щастливо до края на живота ти… кхъ-кхъ… до края на живота ни…

Глупости някакви ми се причуваха – явно от жегата. Продължих да се взирам в плувките, които ми действаха доста хипнотично. Но това не попречи да чуя скрибуцащото мърморене.

– А, това не подейства, чакай да пробвам нещо друго. – След това невъобразимо пронизително крякане изора мозъка ми:

– Ей, пич, искаш ли едно яко чукане с готина принцеса?!!! – Това привлече вниманието ми… Погледнах по посока на гласа. В една туфа трева беше клекнала огромна жаба. Ама не каква да е жаба. Това беше най-грозната крастава жаба, която някой някога е виждал. То не бяха брадавици, то не беше слуз – ужас. Аз от малък не мога да понасям жаби, откак една (от най-малките) ми влезе отзад. Подхвърлих насмешливо към жабата (осъзнавайки някъде отстрани, че се опитвам да разговарям с жаба (?)):

– И к`во? Трябва да те целуна ли? И после ще се превърнеш в една готина принцеса и така нататък?

– Абе не, малко се промениха нещата, откакто я разказваха тая приказка на малките деца. – изкряка жабата и подскочи по-близо до мен. – По принцип навремето магьосниците омагьосваха моите колежки, като намазваха устните си с една специална отвара и ги целуваха. От това те се превръщаха в жаби и трябваше да бъдат отново целунати от някой друг, за да възвърнат предишния си вид…

– Е да де, и аз това имах предвид. Но искам да знаеш, че много ме е гнус от жаби и няма да те целуна, ако ще да се превърнеш и в принцеса Даяна, Бог да я прости.

– Хъм-кряк-мхъм, и аз точно това ти разправям. Моя магьосник беше малко авангарден, така да се каже…

– И кво от това?

– Ами за да ме превърне в жаба, той си намаза, как да ти кажа, оная работа, кхъ-кхъ… И после взе че ме нае… Абе нали се сещаш?

– Ха-ха-ха. Е, сега има доста да чакаш някой да повтори това, за да те превърне в принцеса, ха-ха-ххххххх… Ама ти на мен ли го предлагаш това?! Гнйъъъъъъъъх-плюууугн!…

– Ъхъ. Какво ще кажеш.

– Не!

– Аре бе, мой човек. Един път ще се прегнусиш и после цял живот с принцеса ще живееш.

– Абе ти луда ли си ма – луда жаба – ха-ха…

– Ама аз съм принцеса, временно превърната в жаба.

– Е да де, ама сега си една много грозна крастава жаба.

– Но ако ме превърнеш отново в принцеса, ще се изкефиш много.

– Ми то аз принцеси не съм виждал – само по телевизията, ама те са много грозни (е освен Принцеса Даяна, ама тя – нали знаеш…).

– Абе остави ги тия. Това не са принцеси. Аз съм истинска принцеса.

– Е и?

– Принцесите са изключително красиви и грациозни създания. Те са нежни и прекрасни. Гласът на една принцеса е като камбанка, ръцете й са изящни, краката й са дълги и стройни… Очите са като дълбоки езера…

– Стига с тия глупости, ма! Няма да стане!

– Добре де, ще ти го кажа по друг начин. Принцесите имат едни такива гоооотини, страхотно големи и кръгли цици… с една гладка кожа – само за лиз… – ти си знаеш. Краката им са лесни за обхващане и меки на пипане. Задникът на една принцеса, охххх, задникът е нещо страхотно – трябва да го видиш и пипнеш – иначе нищо няма да разбереш. Да не говорим за други неща от тялото на принцесите, че може да ти прималее.

– И кво сега – ти си принцеса. Такава ли си наистина? – започнах да се колебая аз.

– Мрън-мъх-кряк-мрън-д…

– И ти имаш едни гооотини големи цици, меки на гледане и твърди на пипане?

– Мрън-мъх-мрънд…

– И задникът ти е невъобразимо готин?

– Е дрънмг-мрън…

– И само с мен ще се… така ли? И винаги когато поискам ще може да … с тебе … ?

– Дххх-мръннн-хъмх…

– Добре де, сега както си жаба, как ще ми влезе, като ще ти разпоря гъ…, така де?

– Абе ти за това не се питеснявай. Ще се оправя. Нави ли се?

– Мммм, един последен въпрос. На кое кралство си принцеса? То сега не са останали много…

– Абе то е едно древно кралство, не го знаеш него… ама е много богато.

– Като каза „богато“. Някакви пари с тебе ще дойдат ли?

– Никакви притеснения да нямаш за това! Аре, сваляй ципа…

Тая жаба успя да ми замотае главата. Виждах във въображението си как обхващам едно стройно тяло, кръшно и нежно. Как ръцете ми се разхождат по гооотините й гърди и задни полукълба… как езикът ми оставя влажни следи по нежната й кожа… как ме гледа с прекрасните си очи и ми говори с нежното си гласче „Влез, скъпи. Сега излез, скъпи. Пак влез… Страхотен беше. Хайде пак…“ Потекоха ми лиги и започнаха да образуват гъста пяна по и около устата ми. Погледнах към гадната жаба.

– Аре, докато не съм размислил. – Разкопчах се и затворих очи, но след малко чух

– Кхъ-кхъ, ъъъъ, мой човек…

– Дддмммдаа?

– Ъъъъ, знаеш ли, оная, хъм, работа не ти е в подходящото състояние, ако разбираш какво искам да кажа.

– Оооо, ама ти искаш и да ми стане ли?

– Е сега и ти! Как иначе да стане работата?

– Ама виж сега. Не може да ми стане и посмъртно, като те гледам.

– Ми не ме гледай, бе пич. Представяй си ме след това каква ще стана.

– Абе аз пробвах… ама хайде, ще пробвам пак.

Отпуснах въображението си. Хубаво беше това, което си представях. Много хубаво дори. Де да беше истина. Пък можеше и да стане, кой знае? Дано не ме е прекарала тая жаба, че мамка й… Докато си мислех, усетих леко побутване и тактично прокашляне.

– Кво, пак ли не стана? – ревнах, като отворих очи със замах.

– Абе не, бе. Тоя път стана. Спокойно. – Фокусирах погледа си. За малко да си глътна езика, добре че имам здрави нерви. На две педи от лицето ми се пулеше нещо. Човек ли, жаба ли, крокодил ли? Не можех да преценя. Май повече приличаше на кон? Де да знам – изпуснах се в гащите. По-скоро – изпуснах се върху тях. Бързо прибрах гордостта си, като в същото време отскочих с всичка сила вертикално нагоре. Направих го, защото осъзнах, че съм възседнат от нещо толкова грозно и отвратително, че получих тик на единия тестис (през неравни интервали от време се извърташе и ме удряше по тила). За чудовище не беше грозна – така е. Но тя твърдеше, че е принцеса.

Взех десетте метра до най-близкото дърво за по-малко от секунда и се строполих в корените му. Погледнах към съществото и преглътнах многократно. Сърцето ми биеше в гърлото. Първо – тя беше гола. По това всъщност познах, че „то“ е „тя“. Потърсих изящното тяло, но открих много близко подобие на Джаба Хътянина. Кожата й имаше за много добър приятел целулита. Косата й – нещо доста абстрактно – дълго, черно и оплетено – се увиваше около врата й и под мишниците. Там се сливаше с космите по гърдите, раменете, врата и коленете. Тук не споменавам гъстите мустаци, оформени заедно с брадата в стегнато катинарче – те бяха красиви. Близко и дълбоко разположените очи й придаваха леко неандерталски вид, подсилен от гъстите слети вежди и издадената долна челюст. Пълните устни разкриваха огромни жълти зъби. Гушите бяха няколко, но най-изразителна беше третата. Господин Електронни Психиатре, ако сте виждал борец-шампион по сумо, то ще придобиете реална представа за телосложението на тази дама. Онемях. Което, обаче, не се отнасяше за нея.

– Как е, готин? Харесвам ли ти? Ще ме водиш ли у вас най-накрая. Стига си ме съзерцавал.

– Мммммпхгнъъъм…

– Как се казваш?

– Ммм-пп-интос.

– Добре, Мпинтос…

– Не ма, краво, Пинтос се казвам! И ще влезеш у нас само през трупа ми. Как ме преметна само! Нали каза, че си красива, кръшна, имаш готини цици и т.н. Я се виж каква си кощрамба!!!!

– Я не обиждай, смотаняк такъв! Не съм казала, че съм такава. Казах, че принцесите по принцип се счита, че са такива. Аз съм истинска принцеса, това ти казах. А истинските принцеси, повечето от тях, изглеждат леко грозновати, но това е аристократична грозноватост. Тя се осветява от вътрешната красота… Това, че сега съм грозничка, не означава, че съм такава всъщност и, че ще бъда такава завинаги.

– Грозничка?!! Грозничка ли каза?! По-грозен изрод не съм виждал дори и на „Мис Макси Шоу“. Мамка ти. Отивам си.

– Идвам с теб.

– Забрави! И дума да не става!

– Така ли ще ме оставиш – на произвола на съдбата? Без дрехи, без познати, без пари…

– Да.

– Мръсник. Ти си един плебей, един простак. Ако беше благородник, никога нямаше да извършиш такава подла постъпка…

– Да ти възвърна човешкия вид ли?

– Простак! Не това, а да ме оставиш сама и беззащитна тук имах предвид.

– Можеш ли да переш и чистиш?

– Една принцеса не прави такива неща!

– Само така се счита. Истинските принцеси трябва да могат да се справят с всичко.

– Никога! Аз си имам гордост!

– Аз пък имам непрани гащи и мръсни чинии. Чао.

– Чакай бе, мога да усетя грахово зърно през десет дюшека.

– Аз пък имам косми в ушите. Ще си изпера гащите сам тогава. И чиниите ще си измия. Поне няма да те гледам. – изсумтях аз, награбих въдиците си и се заизкачвах по брега.

– Добре де. Какво са едни гащи и едни чинии за жена, която истински обича. Ти ми върна човешкия вид. Задължена съм ти и ще бъда до теб завинаги. Идвам.

– Зззз-завинаги ли каза? До мен?!! Завинаги?!

– Ммм-да. Няма как. Ти ми върна нормалния вид и сега съм прикрепена към теб, така да се каже. Кармичен дълг, нали разбираш?

– Не, не разбирам. Искаш да кажеш, че не мога да се отърва от теб вече?

– Ами, като се замисли човек… Да, така е.

Бях уплашен и объркан. Трябваше ми време за размисъл. Тюх да му се не види – една минута секс, после цял живот мъки. Затова, за да спечеля време й изръмжах:

– Аре идвай. И трай, че дяволите ше те зимат.

– Извинявай, ама съм гола…

– Е, това е положението.

– Не мога да мина през селото в този вид.

– Ми ше чакаш да се стъмни и тогава ше дойдеш. Къщата ми е една сива, едноетажна до градския бунар – на площада. Аре… Пък до довечера си припомни чистенето и прането…

Вечерта се изсипа над селото ни. Прозорците ми почерняха от тъмнината навън. Започнах забележимо да треперя. На вратата се почука деликатно. Замръзнах. Почука се по-силно. Направо някой се опитваше да избие вратата от пантите… Взех една дръжка от лопата и отворих вратата. Там стоеше жабата-принцеса и потропваше с босите си крака по прага ми. Може би й беше студено. Питам се как ще й е студено, след като има толкова много козина по тялото си? Не се зарадвах никак, като я видях. Тъкмо бях започнал да си мисля, че съм имал някакви халюцинации, причинени от жегата и жаркото слънце в темето ми. Но не би…

– Влизай! – грубо я подканих, като се отместих от вратата. – Гащите ми са в банята, а чиниите са в мивката. Въпроси?

– Дрехи някакви няма ли да ми дадеш?

– Ми за какво са ти? Имаш си телесно окосмяване. Ха-ха…

– Да де, ама не е хигиенично. – Представих си как намирам топки козина в храната си, по дрехите си и така нататък… Доста живо си го представих.

– Добре, ела тука – в стаята на баба ми има някакви пеньоари. Други женски дрехи нямам. (Разбира се не й казах за шкафа с фино дамско бельо. То не беше за този тип употреба.)

– Благодаря, скъпи. Обичам те… – явно се опитваше да спечели благоволението ми, но тия на мен не ми минаваха:

– Абе я се разкарай, че… – Теглих й една и отидох в хола да гледам мача, дето скоро започваше.

По някое време, като се напих, взех да си мисля. Абе кво й е лошото на грозната жена. Както се казва – „Грозна, грозна, ама жена!“ Вярно, че ще ме е срам да се показвам с нея пред хората, ама си има и някои предимства. Никой няма да иска да ми я отнеме. Тя няма да може да кръшка по собствено желание. Ще ми бъде вечно задължена, че съм я приютил и ще прави, каквото й кажа… Ще готви, ще пере, ще чисти, ще работи – абе каквото й кажа… За секс – ще си намеря някоя друга, че тая не мога да си я представя в тази роля… По едно време се усетих. Абе какви ги приказвам – не било толкова лошо?!! Ми че това си е жив кошмар. Не че аз съм красавицата в тая двойка, ама тая е не звяр, ами „ДЗВЕР“! Трябва да я разкарам! „Жена, жена, ама ГРОООЗНА!“ са казали хората и като че точно за тая са приказвали.

Минаваха дните, тя ми слугуваше, а аз си мислех. Упорито мислех. Абе дали пък нямаше начин да я пречукам и да я скрия? … Няма начин – по-яка е от мен, пък и не съм такъв човек. Ми тогава кво? Не мога да я изгоня – нали вече е вързана за мене… Яаааа, дойде ми един път идея, да не би пък да е възможно да я превърна обратно в жаба и да се отърва от нея по този начин. Струваше си да се помисли по въпроса. Ама как ще стане това? Май трябваше да се прежаля пак и да я … Оххх – мъка. Поне го правех с някаква ясна цел. Кво да се прави… Доста време се каних и кандърдисвах и една вечер се реших. Тя нещо метеше около мене, а аз гледах новините. Хванах я за задника и я дръпнах на дивана (добре че съм пъргав и се отместих, че щеше върху мене да седне).

– Ела тука, Принцесо, да си поприказваме.

– Ооо, скъпи, вече не ми ли се сърдиш? – изчурулика тя с дълбокия си бас.

– Е пък ти. Кога съм ти се сърдил? Знаеш ли кво?

– Какво скъпи?

– От много време не съм бил с жена. Ако трябва да съм честен – от няколко години единственото еб…, нали се сещаш, беше с тебе, ама когато беше жаба…

– Сигурно ти е много тежко?

– Да бе, да. Тежичко ми е! Та тия дни се сетих нещо дето ти ми го каза. Пак тогава, когато беше жаба.

– Кое по-точно, миличък?

– Ами там нещо ми спомена, че винаги, когато ми се прииска, нали знаеш, ти ще ми даваш, така да се каже… Ако разбираш какво искам да кажа…

– Май не казах точно така, скъпи. Точните ми думи бяха „Дххх-мръннн-хъмх…“

– Няма значение! Вече толкова съм закъсал, че даже и от тебе не ме е гнус. Аре в спалнята.

– Не може, слънце.

– Хлъц. Какво?! Казах – иди се поизмии и – в спалнята!

– Абе не! Няма да стане.

– Как така? Не помниш ли, че аз ти върнах човешкия вид и така нататък. Задължена си ми.

– Така е, ама оная работа няма да стане.

– Ше взема да се ядосам. Бегом в спалнята. Може и да не се миеш.

– Не.

– Аааа, сетих се. Сигурно не можеш без предварителна игра. Нали така? Принцесите са изтънчени същества, хъ-хъ. – В същото време я награбих за задника, а другата ми ръка потъна в диплите на бюста й. Ще стане моето и това си е. Усещах я аз, че не иска и много добре знаех защо. Тя също знаеше, че ако я нае…, ще се превърне пак в жаба. И се дърпаше. Следователно бях на прав път. Ще я опъна, та каквото ще да става. Станах и я задърпах (разбира се, не можах да я помръдна и на милиметър – беше около два пъти по-тежка от мен).

– Хайде, ставай и идвай с мен. Не мога да чакам цяла вечер. Сега ми се иска. После може и да не ми се иска. А като те гледам – друг шанс няма да имаш в живота да се облажиш.

– Пинтос, ти сериозно ли искаш да спиш с мен?

– Да! По-сериозен не съм бил никога досега.

– Оххх, добре, но не отговарям за последствията…

– Аз също – ухилих й се. Бях победил.

Половин час по-късно туловището й се извисяваше над мен като планина, а аз я гледах с изпулени очи и леко изкваквах от време на време.

– Нали те предупреждавах, бе глупако. Процесът на моето преобразуване още не беше завършен. Сега съм в междинна и нестабилна фаза. Да беше изтърпял още няколко дена – ама ти – сега ти се приискало. На ти сега. Ха да видим как ще накараш някоя жена да ти позволи да я… в тоя ти вид. Хе-хе-хе.

Скокнах по-далече от нея под един стол и я загледах с неприязън.

– Върни ми човешкия вид, вещице! Ще те ухапя.

– Ха-ха. Няма да стане. Ти за каква ме мислиш. Гледай си работата. – Тя избумтя с дълбокия си глас и излезе от стаята и отиде кой знае къде. Мамка му да е… Как се насадих. Значи тя затова не е искала да се … Щото съм щял да се пре… Щото се превърнах в гаден крастав жабок, да се е… в главата.

Цели дни подскачах след нея из стаите и я увещавах да ми позволи да я обладая, за да си върна човешкия вид. Но тя твърдо ми отказваше. Един ден, както си я молех – бях го ударил вече на плач – тя застина в средата на стаята. Брадичките й се разтресоха, а дебелите вежди се спуснаха ниско над очите.

– Стой! Ето! Мисля, че дойде момента. Скоро трансформацията ми от жаба в принцеса ще приключи напълно.

– Абе нали като те изтаковах се превърна в принцеса – от ония грозните?

– Не, това, както ти казах и преди, беше и още е, само междинната форма. Ти какво си мислиш, че като в приказките, всичко ще стане за един миг? Нетърпелив глупак! Ето… Идва…

Тялото й се изпъна, лицето й се изкриви и тя с конвулсия разкъса дрехите си – продължаваше да носи само пеньоара на баба ми без нищо отдолу. Разкри се познатата ми гледка. Беше все така грозна и отвратителна, дебела и космата като мечка. Започна да се гърчи и да се гъне във всички посоки. Падна на земята и започна да трепери и да се търкаля, като в същото време издаваше нечовешки звуци на мъка и болка. Чак на мен ми стана жал. А в същото време подскачах панически, за да се скрия под бюфета, за да не ме премаже. Затворих очи – когато я видях преди това за последно – кожата й кипеше и космите пушеха с гаден миризлив пушек и цвъртене.

Изведнъж всичко утихна. Отворих едното си око. После и другото. После и устата. Тя лежеше сред разкъсани дрехи и слуз. Тялото й се лъщеше гадно от слузта, която обаче, постепенно се оттичаше. Но вече бях забелязал промяната. Тя беше там – Богинята на красотата. Да го духат всички манекенки и фотомодели. Черна, права, тежка коса се спускаше от раменете й и покриваше част от изящни, прекрасни, заоблени гърди. Кожата й беше гладка и нежна като скапаните розови шибани цветчета. Краката й ми се струваха поне по километър дълги. А лицето… Мамка му… Прекрасни големи езерно сини очи. Устни, като… ами УСТНИ! Зъби като, като, като… като най-готините зъби в Холивуд… Веждите й – тънки и изящни… Езикът ми изпадна от беззъбата жабешка уста. А Принцесата се надигна, с което разкри нови части от тялото си, които не виждах до този момент. Призля ми. Такава красота не бях виждал дори и в Playboy.

– Квак. Еба си майката, Принцесо. Много си готина. Квак.

– Така е, знам.

– Ще ми помогнеш ли сега да си възвърна човешкия вид, ти знаеш как. После ще заживеем щастливо и така нататък.

– Не.

– Ама как не, не помниш ли, задължена си ми…

– Това вече го чух. Не е защото не искам.

– Ами що тогава?

– Щото няма да стане вече. Ако сега ме из… таковаш, аз ще се превърна в жаба, а не ти – в човек.

– Как така?

– Ами така. Не исках преди това да ти казвам, за да не те тревожа, ама няма как вече… Аз имах само един шанс и го използвах. Ако сега се превърна в жаба, няма да мога да стана пак човек.

– Ами аз?

– Ми ти – не знам. Аз не мога да те оправя. Трябва да чакаш принцеса, да я убедиш да ти се предложи и тогава може би имаш шанс да се превърнеш пак в предишния Пинтос. Ако аз ти дам – пак ще си останеш жаба. Съжалявам.

– Квак.

– Трябваше да си малко по-търпелив, приятелю. А знаеш ли колко хубаво щеше да ни е сега. Аз с новото си тяло, а ти с твоето си…

Прималя ми, но не съм сигурен дали жабите мога да припадат. Изкваках отчаяно и заподскачах към двора. Оттогава се лутам през селото и търся някоя съселянка с царско потекло да ми даде, ама се правят, че не ме чуват. Но наскоро видях шанса си. Едно от комшийчетата ми имаше компютър и интернет. Издебвах го, когато пускаше големи даунлоади през нощта и заспиваше, отивах на компютъра му и си чатех с други сродни души. Така попаднах на твоя адрес, Електронни Психиатре.

И се обръщам към теб с гореща молба за помощ. Моля те, помогни ми да си намеря принцеса. Дай да я убедим да си легне с мен. А като стане работата – ще я накарам и на теб да ти пусне един-два пъти. Какво ще кажеш? Добра сделка, а?

Чакам с нетърпение отговора ти.

Пинтос Задвас
(временно жаба)

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНО МОДУЛ 1 ОТ ПРОГРАМАТА „ЕДНА РАБОТА, ДВЕ ЗАПЛАТИ“

Направи първите стъпки към свободата сега!

Share This

Споделете с приятели!

Ако тази статия ви харесва, споделете я с приятели в любимата си социална мрежа! Предварително ви благодаря! (а може би и те ще ви благодарят! :)