Ще ми се подигравате ли, ако ви кажа, че съм фен на Pussycat Dolls?

Ако питате защо, вижте…

и чуйте (+ пак вижте)…

И все пак, какво толкова има в тях?

Освен очевидното, ето някои мои размисли:

1. Те изглеждат добре. Визията е важна в съвременния свят. Ако се справиш с това предизвикателство, много врати (и сърца се отварят пред теб).

2. Те вършат страхотно това, което вършат. Не съм музикален критик. Просто ми харесва да ги слушам. За мен те се справят прекрасно и са много добри в това, което правят – от пеенето, през визията и хореографията. Ако всички бяхме така, нямаше да има куци ситуации.

3. Те използват максимално това, което имат. Ако питаме някой експерт, може би те нямат невероятни гласови данни. А ако се вгледаме по-внимателно, моля да ме извините, но почти всички – освен Никол Шерцингер – са си крокодили. Да, имат си „проблеми“, но не се фокусират върху тях, а са впрегнали хубавите неща, с които разполагат и ги експлоатират като за световно.

4. Те владеят вниманието ни. Разбира се, не без помощта на оператора и режисьора. Показват ни това, което искаме да видим (Никол) и отвличат вниманието ни от това, което не бихме искали (другите горгонзоли).

Така че, подигравайте ми се, ако искате. Аз си пускам микс от Pussycat Dolls и AC/DC и съм си много добре. 🙂

Share This

Споделете с приятели!

Ако тази статия ви харесва, споделете я с приятели в любимата си социална мрежа! Предварително ви благодаря! (а може би и те ще ви благодарят! :)