Преди време написах една статия, която озаглавих „Трите стълба на проспериращото общество“. Тази статия стана доста популярна и имаше много коментари около нея, особено във връзка с частите „Предприемачество“ и „Професионализъм“.

Тук бих искал да разгърна малко повече един от аспектите на професионализма, а именно – да си свършим работата „като хората“.

Нямам предвид само хората, които извършват професионални дейности, като например: адвокати, лекари, програмисти, работници, полицаи и т.н., но визирам професионализма във всеки един аспект от нашето ежедневие.

Идеята ми е, че тези три неща – предприемачеството, професионализма и добрите обноски (както съм написал в статията) са трите стълба на нашето съвременно общество. На всяко едно съвременно и проспериращо общество. И ако някой от тези стълбове е разклатен или не е добре направен, самото общество куца и отива към изгниване или просто хората не се чувстват добре в него.

Тъй като професионализмът е един от трите важни стълба, считам, че би трябвало да се отнасяме професионално към всичко, което правим – от работата която вършим в офиса, или на полето, или където и да е, до отношенията ни с нашето семейство, при миенето на чиниите,  подреждането на къщата и поддържането на колата.

Ако правим всичко това по професионален начин, стремейки се към съвършенство и вършейки работата добре, цялото качество на живота ни ще се подобри неимоверно.

Това, разбира се, е една мечта. Едва ли е възможно всички в нашето общество да се държат като професионалисти. Но ако голям брой хора се опитаме да го правим по този начин, постепенно, с годините, може би – с поколенията, това би станало навик на цели групи от хора, които да реализират дейностите в живота си професионално.

Освен това, ако човек прави нещата по този начин, той се чувства много по-удовлетворен от резултата, тъй като вижда, че така постига повече и чувства, че прави нещо смислено в живота.

Ако ние цял живот караме нещата през куп за грош и не правим нищо, което да ни раздвижи, нищо, което да е съществено, нищо, което да има значение за нас или пък не е изпълнено по един качествен начин, който да ни вдъхновява, тогава, когато станем на 80-90 години и вече сме с единия крак в Орландовци, не мисля, че ще чувстваме това удовлетворение. По скоро ще изпитваме съжаление от живота, че не сме постигнали това, което сме имали за цел да постигнем и че не сме го направили по начина, по който би бил най-вдъхновяващ за нас.

Затова, реших че е важно, в тази статия да обърна специално внимание именно на професионализма в един негов много важен аспект – как свършваме работата. Под работа разбирам всяка една дейност, която извършваме – от писането на компютър, миене на улиците и подреждане на дома.

Има пет начина, по които можем да го направим. И при всеки от начините нашето удовлетворение е различно, отношението на другите е различно и влиянието ни върху околния свят е различно.

Ето ги и тях…

Начин № 1: Изобщо да не свършим работата

Първият начин, разбира се, е изобщо да не вършим работата.

Той се употребява, за съжаление, често, както в държавния, така и, за мое учудване, в частния сектор. Отлагаме, скатаваме, не извършваме това, което ни е дадено като работа. Или, извършваме една много малка част от нея, която е напълно недостатъчна и по този начин всъщност нещото не е свършено, ние сме си изгубили времето, изгубили сме времето на този, който ни чака да му предоставим резултата от работата си и в крайна сметка – имаме един абсолютен провал.

Понякога имаме добри намерения да свършим нещата, но възникват „пречки“, които все ни спират да направим планираното – или сме заети, или ни се спи, или сме уморени, или има оперативка, или колегите са се събрали на рожден ден и т.н.

Работата ни изостава, изостава, изостава и в един момент се оказва, че сме изпуснали сроковете и не сме изпълнили това, което е било планирано и реално работата не е свършена, макар да сме имали някакви много сериозни намерения да я свършим.

Този начин, разбира се, не е сред препоръчваните от мен. Това е един, безполезен начин да изживяваме живота си и да вършим работата като цяло. Не казвам, че аз не съм го правил и не го правя в някои от случаите – не се гордея с това. На всеки от нас му се е случвало да изпада в такава ситуация и всеки има слаби моменти. Не познавам човек, който да е абсолютно перфектен и всеки път да е като машина – да върши всичко по идеалния начин и т.н.

Идеята, обаче, е да се стремим към другите подходи, за които ще разкажа сега. Без Начин № 2, разбира се.

Начин № 2: Да свършим работата некачествено

Вторият начин е да свършим работата, но некачествено.

Тоест – да си „оставим ръцете“, да направим нещата „през пръсти“. Възложена ни е задача и ние сме направили или минимума, който почти я прави негодна и работата е свършена „съвсем леко“, или сме объркали нещо.

Така нашите усилия остават напразни, тъй като ние сме вложили време и труд, но всъщност сме прецакали работата, не сме свършили добре задачата. Не само, че целта не е постигната, ами положението се е и влошило.

Обикновено това се получава поради мързел, незнание или недостатъчно добро проучване и подготовка по темата за работа по някаква задача.

Познавам и хора, които (макар, че това е доста странна логика) – нарочно прецакват или не вършат добре работата, която им се възлага, за да не им се възлага нова и да ги оставят на мира.

Има също хора, които само-саботират това, което правят, т.е. – съзнателно или несъзнателно нарочно прецакват нещата, не извършват нещата до край, извършват грешните действия, пропускат и т.н. поради някакви вътрешни борби.

Например – не обичат работата си. Даден човек работи, например, десет години на бюро в някаква глупава фирма, която въобще не му харесва, мрази работата си, мрази колегите си, мрази всичко, което прави и по естествен начин неговото подсъзнание му помага да саботира и да не извършва нещата, които са му възложи да извършва и така нещата се прецакват.

Първите два начина за „вършене на работата“, никак не са приятни и не ги препоръчвам. Да видим сега кой е третият.

Начин № 3: Да направим точно, каквото се иска от нас

Третият начин да свършим работата е да я свършим точно, както ни е зададено – нито повече, нито по-малко.

Това означава, да изпълним буквата на заданието, което ни е възложено. Например, казано ни е да направим сайт с тези и тези стъпки и ние правим точно този сайт без никакви отклонения. Или пък ни е казано да направим документ, който съдържа това, това и това и ние правим документ, който съдържа това, това и това.

Обаче, този подход е нож с две остриета. От една страна, в някои професии и дейности, е много важно да бъдеш точен, пунктуален и да не правиш нищо извън това, което е възложено и нито по-малко, нито повече. Това е идеално, ако се занимавате с такава професия.

В повечето случаи, обаче, буквалното спазване на заданието, стремежът да не си мръднеш пръста повече от това, т.е. да си съвсем точно на ръба в абсолютно перфектно равновесие – не винаги е добър знак и в съвременната икономика обикновено означава, че не си се постарал достатъчно.

Прекалената пунктуалност, обикновено не се възприема от клиентите и шефовете като нещо твърде  позитивно. Защото, просто да правиш нещата just fine, не те различава с нищо от многото други конкуренти, които евентуално са на същия пазар, борят се за твоето работно място или се борят за твоите клиенти. И ако ти правиш само това, което е необходимо и това, което е изискано, точно това, което се иска от теб, реално се движиш по линията на най-малкото съпротивление и не можеш да изпъкнеш на фона на голямата конкуренция.

Ако бяхме в ситуация, в която няма конкуренция – във всеки бранш има само една фирма или за всяко работно място кандидатства точно един човек, тогава това би било идеално. Но в съвременния супер-конкурентен свят, който е претоварен с информация, със знания, с хора, които си търсят работа, хора, които си търсят клиенти, с фирми, които се борят за своя пазар, това да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление е нещо, което е остаряло и никаква работа няма да ви свърши, особено, ако се занимавате с бизнес и имате професия в някоя високо-конкурентна ниша. Всъщност, това си е почти професионално самоубийство.

Затова има един, четвърти, много важен начин да си свършите работата.

Начин № 4: Да дадем повече, отколкото се иска

Често наричаме този подход, на чист български език, „да овърделивърваш“.

Не е необходимо да се „набутвате“ с много труд или с нещо, което да ви развали цялата програма за деня, за месеца и да ви провали много неща. Но когато ви е зададена задача, ако вие извършите задачата перфектно и отгоре на това добавите още нещо – това нещо може да бъде добро отношение, добро оформление, добра комуникация и добро представяне на задачата. Може да бъде просто допълнително свършена някаква работа, могат да бъдат много неща. Не е необходимо да вложите огромни усилия, за да го добавите, важно е вашият клиент, вашият работодател да го възприеме, че сте добавили още много от себе си. Важна е възприеманата стойност.

Дори понякога е достатъчно да се облечете добре, когато представяте дадена идея пред клиента или когато говорите с работодателя си. Тогава, давайки повече от това, което е поискано или очаквано, вие се отличавате от тълпата.

Реално, по-голямата част от тази тълпа, колкото и да е странно, се опитва да свърши точно това, което им е зададено, като задание, като изискване, като работа и да си кара по тази линия на най-малкото съпротивление.

Така, ако дадете на клиента си подаръче, ако дадете на шефа си добре оформена презентация или ако с клиента сте доста по-учтиви и доста по-комуникативни, отколкото се очаква за съответния бранш и т.н., вие се отличавате много ясно от масата конкуренти, независимо дали става въпрос за конкуренти за работно място или конкуренти в рамките на вашия бизнес или ниша.

Това, да даваш повече, отколкото се иска от теб, е практически задължително за съвременния конкурентен свят. Такава е и голямата дилема пред вас – как да доставите повече, как да се отличите.

Хората и фирмите започват да усещат, че това е една необходима стратегия на действие и започват да се измислят интересни неща. Все още не е толкова масово, особено в България, но скоро ще видим големи промени в областта на бизнеса, защото средата е доста конкурентна и няма как, с посредствени действия, да спечелим качествени клиенти или да намерим хубава работа.

И последният – петият начин да свършим работата е най-най-мощният от всички и разбира се. Както се очаква, той изисква и най-много усилия, за да бъде използван.

Начин № 5: Да дадем повече и да направим шоу от това

Това е начинът, при който вие, не само ще свършите работата идеално, не само, че давате повече от себе си под някаква форма, но и правите шоу от това.

Предполагам, че много от вас са си купували дюнер. Ако отидете в посредствена дюнерджийница (не, че има high level дюнерджийници), просто идвате, правят ви дюнер, взимате си го и си отивате. Даже ви се карат, че нямате дребни.

Ако отидете в качествена, модерна (хехе), добре работеща и „прогресивна“ дюнерджийница, какво става там? Майсторът-дюнерджия, не само започва да ви прави дюнера, а хвърля щипките във въздуха, доматите и картофките хвърчат по парабола към питката, краставичките подскачат, месото направо лети.

Майсторът прави и танцувални движения, подскача, издава звуци и накрая ви подхвърля дюнера, по забавен начин.

Дори съм присъствал на цяла сценка: не само, че прави цялото това шоу пред вас, но като ви дава дюнера, ви подлъгва да посегнете, после го дръпва обратно, слага капка сос или фалафел и ви го дава финално с добре премерен жест. И това е едноминутно шоу, което прави едва ли не на всеки клиент.

Когато човек види нещо такова, как обикновена дейност, като приготвянето на сандвич, е превърната в изкуство и в шоу, това не само прави добро впечатление, но и направо те подтиква да го разкажеш на всички познати или да напишеш статия в блога си.

Признавам, че примерът с дюнерите беше малко странен, но това е едно предизвикателство към вашето въображение – да се опитате да приложите тази идея към бизнеса и работата си. Независимо дали правите сайтове, масаж, преподавате йога, работите с багер… Във всеки от случаите можете да дадете повече от себе си и да направите и шоу – като бонус.

Ето една идея: Ако предположим, че се занимавате с изработка на уеб сайтове, когато презентирате пред клиента новия си проект за дизайн, например, имате много варианти.

1/ Да пратите линк, за да бъде видяно това, което сте направили.

2/ Да пратите на клиента снимка на екрана с новия дизайн.

3/ Да направите презентация, да отидете при клиента и да я представите лично.

4/ Да направите анимирана презентация, която има добавена интерактивност, с възможност за кликване на всички елементи, да има варианти, екстри, да се усети наистина това, което сте подготвили.

Както виждате – тук нямаме дюнери, нямаме шоу и подхвърляне на картофи и домати, обаче всеки съответен бранш позволява вие да издигнете на ново ниво своето презентиране.

Този пети начин на вършене на работата се състои в това да добавите към всичко това, което сте направили, към перфектната работа и добавената стойност, да надградите и с един елемент на прекрасно и запомнящо се презентиране на това, което сте направили, пред клиента или пред съответната аудитория. Тест – да направите шоу.

Ако подходите така, вие вече се различавате от 99.99% от тълпата, независимо дали са конкуренти, ваши колеги в работата или борещи се за същото работно място, като вас. Вие ставате много по-видими и вашият успех е неизбежен.

Ако правите това във всяка една дейност, много повече ще се забавлявате, резултатите ще бъдат доста по-добри и хората около вас ще се чувстват много по-щастливи. Вие самите ще се чувствате много по-щастливи от това, което правите.

Видяхме кои са петте начина да се свърши една работа. Професионализма и в работата, и в живота е нещо, което е част от трите най-важни стълба (според мен, разбира се) на проспериращото общество. Ако правим нещата по този начин, животът ни ще бъде по-пълен, по приятен, ще се чувстваме по-удовлетворени и ще се забавляваме много повече.

Пожелавам ви да вършите работата по петия начин – Overdeliver + Show. Така ще имате много повече забавления и много повече успехи.

Share This

Споделете с приятели!

Ако тази статия ви харесва, споделете я с приятели в любимата си социална мрежа! Предварително ви благодаря! (а може би и те ще ви благодарят! :)