Пламен П. Попов ми изпрати „Предприемачът“ отдавна, още преди издаването на книгата, за да споделя мнението си. Но точно тогава цялото семейство бяхме в турбулентен период, между София и Дубай и не можах да отделя нужното време, за да я прочета. Чак през тази седмица, най-накрая, седнах на спокойствие да отделя внимание на „червената книга“.

Пламен сигурно е очаквал от мен мнение в две изречения, но не е познал. Няма как да дам отзив  за книга (както може би знаете, аз съм фен на книгите) само в рамките на две изречения. Още повече, че тя е свързана с предприемачеството, което аз считам за ключово за просперитета на съвременното общество.

Реших да напиша специално ревю в блога, за да представя една книга, уникална за българския пазар. Такива книги трябва да се четат. От всички. Не само от тези, които имат намерение да станат предприемачи или са такива.

Предприемачеството ми е болна тема. В смисъл, че ми се иска да има повече предприемачи и още повече хора с предприемаческо мислене (независимо с какво се занимават). Вместо това, твърде често срещам мързел, мърлявщина, пасивност, липса на посока и посредственост.

Въпреки, че изразът ще прозвучи банално, истината е, че „Предприемачът“ се чете на един дъх. Това не е суха и теоретична, подредена и стерилна книга за бизнеса. Не. Тя е емоционална, силна, задъхана, честна и незахаросана.

Започва с истории и продължава така. Това увлича. Завладява. Вдъхновява. Предизвиква емоционална реакция у читателя. А именно такава трябва да бъде една книга, която представя пътят на един предприемач.

Едно от нещата, които много ми харесаха в книгата, е че е написана в първо лице. Пламен разказва, говори от личен опит и застава зад всичко, което казва – и зад успехите, и зад провалите, и зад мъдростите, и зад грешките. Не се е опитал да напудри нещата, за да изглежда като съвременен бизнес гуру. И точно това печели читателя още от самото начало.

Почти на всяка страница, читателят буквално се „спъва“ в неща, които може да извлече за себе си – като прозрения, вдъхновение и практическо приложение. Ако трябва да кажа кои са трите най-важни неща в книгата, бих казал: истории, емоция и практически идеи и прозрения.

Още повече ми харесаха секциите в края на всяка глава, където самия читател трябва да направи нещо за себе си и за своя успех. Така „Предприемачът“ престава да бъде „просто“ книга, а се превръща в работна тетрадка, която вдъхновява, и активира читателя.

Ако трябва за малко да загърбя общите приказки, бих казал, че в книгата са засегнати най-важните елементи за успеха на всеки предприемач. Елементи, които могат да бъдат наистина осъзнати и научени, само ако бъдат изпитани и изстрадани лично. Иначе, четем за тях в книгите, но не разбираме истинската им същност, докато не ни дойдат до главата.

Книгата започва с темата „Да се учиш в движение“ – едно от нещата, които със сигурност е ключово за всеки бизнес и за всеки реален предприемач. Ако не се учиш и развиваш непрекъснато, не просто стоиш на едно място, а изоставаш. Всички се движат напред и човек има само три опции: а) да води; б) да поддържа темпото; в) да изостава.

При тези обстоятелства, няма как да минем без силен двигател, който да ни преведе през всичко и да ни помогне да постигнем своите цели. Това намираме в емоционалната глава „Амбицията“.

Пламен е отделил специално място и на изграждането на бизнес система. Няма как да наблегна повече на това – ако един бизнес няма система, той или колабира или блокира.

„Да въвлечеш останалите“ разкрива важността на това да работиш в екип и да можеш да вдъхновяваш своите хора да бъдат с теб и в добри, и в лоши времена.

Мога да продължавам да изброявам главите в книгата, но вместо това ще кажа, че „Предприемачът“ е първата българска бизнес книга, която бих определил като „настолна“ за всеки начинаещ и дори напреднал предприемач. Според мен, един учебник по предприемачество трябва да изглежда  точно така – груб, силен, реален, емоционален. Ако е подреден, чистичък и академичен, не би бил достатъчно истински.

Познавам много български предприемачи и уважавам дълбоко всеки един от тях. Независимо дали са ми приятели или „само клиенти“, предприемачите по дух и призвание са героите на нашето време. Това са хора, които трябва да бъдат както подкрепяни, така и предизвиквани.

Думата „невъзможно“ не присъства в техния речник. Бюрокрация? „Ще намерим начин да я преодолеем“. Проблеми? „Имам план Б“. Конкуренция? „Обичам битките“.

Пламен е един от автентичните родни предприемачи. Той е емоционален, силен, упорит, пробивен, гъвкав и воден от благородна кауза. Такава е и книгата му.

В заключение мога да кажа, че „Предприемачът“ е първата за България (поне по мои наблюдения, разбира се) толкова лична, откровена и силна книга за предприемачеството. Тя е заредена с енергия и изпълнена с живот. Всеки тръгнал (или вече вървящ) по Пътя на предприемача би трябвало да я има в библиотеката си, да я прочете и да я използва в реалния живот.

Ако искате да научите повече за книгата, ето пълна информация за „Предприемачът“ и за автора.

Share This

Споделете с приятели!

Ако тази статия ви харесва, споделете я с приятели в любимата си социална мрежа! Предварително ви благодаря! (а може би и те ще ви благодарят! :)