Трите стълба на проспериращото общество

от | апр. 20, 2017 | Блог, Лайф

Ако бях известна личност или поне духовен лидер на човечеството, хората постоянно щяха да ми задават фундаментални въпроси от битието, като например:

“Какво е необходимо, за да стане България световна супер-сила или поне да се позамогнем малко” или

“Как бихте се справили със световния глад” или

“Как бихте обяснили феномена на безкрайният пътников капацитет на маршрутките”

Тъй като, обаче, не съм риалити (или друга) звезда и никой не ми задава подобни въпроси, седнах и самостоятелно (самопроизволно) се замислих над поне един от тях.

Преминах през множество хипотези. Прескачах, като маймуна, между източната философия, западната психология и прозренията в “Тайната”. Медитирах. Обядвах. Пих хапчета. И след дълги секунди на размисъл, три неща започнаха да изпъкват и не можеха да бъдат пренебрегнати, защото твърде много се набиваха на очи (или на ума).

Нали си спомняте “Пътеводител на галактическия стопаджия”, където отговорът на въпроса “Какъв е смисълът на живота”, беше “42”? Та така стана и при мен.

Запитах се “Кои са най-важните елементи за едно общество, включително българското, за да просперира. Не философските. Практическите!”

А отговорът, който “ми се даде”, беше:

“Предприемачество, професионализъм и добри обноски”.

Сигурно си казвате: “Е, много оригинално! Какво стана със семейните ценности, иновациите, възпитанието на децата, пазарната икономика, демокрацията. Те не са ли важни?”

Най-вероятно са важни, но аз не съм антрополог, а прост маркетолог и се интересувам главно от резултати. Затова нека да задълбаем малко повече в трите стълба на обществото, както аз ги виждам.

Предприемачество

В наши дни е модерно да се говори и пише за предприемачество. Всички искат да започнат собствен бизнес или поне смятат, че така ще забогатеят, за да не се налага повече да работят.

В наши дни, в България, често си представяме предприемача като яко момче с черна кола и телефон, постоянно залепен на ухото… или пък, като горд притежател на макбук втора употреба, обикалящ по стартъп конференции и разказващ за революционния си ап.

Ако погледнем в исторически план, обаче, преди стотици години, хората са били разпределени основно в няколко групи (не претендирам за перфектна историческа точност):

1/ Аристокрация и техните антуражи

2/ Военни

3/ Религиозни лица

4/ Учени, лекари, магьосници, изследователи

5/ Земеделски стопани и животновъди (селяни)

6/ Занаятчии / Свободни професии

7/ Търговци / Предприемачи

Ако се замислим над техните функции в обществото, ето какво излиза:

1/ Аристокрацията и техните антуражи, общо взето, паразитират, консумират и – може би – управляват.

2/ Военните охраняват аристокрацията, защитават територията и са използвани за прилагане на сила, където е необходимо.

3/ Религиозните лица уж дават вяра и утеха, а всъщност се борят за власт и се сношават един с друг.

4/ Учените, лекарите, магьосниците и изследователите са тези, които изследват непознатото и дават основата за прогрес.

5/ Земеделците и животновъдите осигуряват храната и напитките.

6/ Занаятчиите и свободните професии осигуряват продуктите и услугите за ежедневието.

7/ Търговците и предприемачите са тези, които смазват цялата машина на обществото и позволяват тя да работи. Те осигуряват комуникацията и обмена на стоки и услуги. Те идентифицират проблемите, намират им решения, които могат да бъдат реализирани и да се спечели от тях.

Моето лично мнение, с което не ангажирам никого, е че предприемачите са двигателите на прогреса и гладкото функциониране на обществото. Те осигуряват тази движеща сила (чрез своята предприемчивост, про-активност и дори – алчност), която позволява да се реализират на практика идеите и концепциите на изследователите или да се решават наистина проблемите на хората.

Също така, предприемачите, тъй като се предполага, че разполагат с финансов ресурс, имат възможността да реализират проекти и дейности, които са недостъпни на останалите и така да допринесат, както за собственото си благосъстояние, така и за просперитета на обществото. Дори могат да използват този финансов ресурс и за благотворителност.

Всяка от посочените професии и занимания изисква и определени личностни качества. Вижда се, обаче, че за да бъдеш успешен предприемач, се изисква да имаш или да овладееш доста богат букет от знания и умения. Ето само няколко примера:

Предприемачът трябва да може да взема решения – трудни, лесни – по много пъти на ден.

Предприемачът работи с хора – уговаря, мотивира, преговаря, конфронтира се, делегира, управлява. Изискват се много добри комуникационни умения.

Предприемачът борави с пари и числа – необходимо е да има аналитична мисъл, да разбира от финанси, от управление на парите.

Предприемачът често има повече от един бизнес и се налага да познава спецификите на всеки от своите бизнеси.

Предприемачът непрекъснато изпада в или очаква кризисни ситуации и се налага да развие умения за справяне с критика, грешки, провали и проблеми.

Тоест, предприемачеството е идеалната среда за подбор и оцеляване на най-добрите и качествени индивиди. Въпреки, че е джунгла, това поприще е и много мощен акселератор на човешките качества. Или ги имаш и развиваш, или ги овладяваш. Иначе не оцеляваш.

И сега, въпросът е какво предлагам аз? Определено не си мисля, че всеки трябва да бъде предприемач. Нито е възможно, нито има нужда. Нито всеки има желанието и/или заложбите да бъде предприемач. И това е напълно нормално.

Това, което си мисля е, че ние, като общество, независимо дали сме предприемачи или не, трябва по всякакъв начин да подпомагаме и стимулираме предприемаческия дух и предприемачеството. Да го популяризираме. Да съдействаме. Или поне да не пречим (визирам особено държавата). Така, който има склонност и желание да бъде предприемач, ще може да бъде “извлечен” от общата маса на обществото и ще му бъде възможно да се занимава с тази дейност в улеснени условия или поне без излишни пречки.

Ако съумеем да открием, култивираме и развием едно активно и надъхано ядро от предприемачи, така си гарантираме – като общество – че имаме двигател, който мощно ще ни движи напред и нагоре. В противен случай, оставаме бозава маса от мрънкачи, нямащи желанието или смелостта да поемат отговорност и да направят нещо за себе си или за другите.

Както се казва, “предприемач” идва от “предприемам”. Така че, ако усещате предприемаческия пламък, предприемете нещо.

Професионализъм

Ах, този професионализъм. Имаме нужда от него, на където и да е обърнем…

Ако депутатите проявяват професионализъм, ще имаме добре подготвени и работещи закони.

Ако КАТ се държат професионално, законът ще се прилага ефективно и войната по пътищата ще взема по-малко жертви.

Ако безименният чиновник или бригадир осъществи достатъчно добър качествен контрол, настилката по пътищата ще бъде качествена и няма да се отварят дупки при всяко падане на половин литър дъжд.

Ако учителите подхождат професионално към задълженията си, от образователната система ще излизат качествени индивиди, които изграждат едно качествено общество.

Ако родителите възприемат своята роля “професионално”, ще отглеждат емоционално здрави и умствено силни деца.

Ако сервитьорите си вършат работата професионално, ще имаме едно приятно и незабравимо преживяване всеки път, когато ходим на ресторант.

Ако маркетинг специалистите действат като професионалисти, техните клиенти и компании ще се развиват и броят лоялни клиенти ще нараства.

Мога да продължавам този списък до безкрайност. Професионализмът, за мен, е нещо много просто. Той изисква от нас просто да си свършим работата по най-добрия начин, влагайки всичко от себе си.

Опитах се да изкристализирам най-важните елементи на професионализма и вижте до какви изводи стигнах:

Фокус. Да си професионалист, означава да се фокусираш върху това, което имаш да свършиш и да го правиш по най-добрия възможен начин. Да влагаш всичките си знания и умения и да изпипваш детайлите. Т.е. – НЕ на мърлявщината.

Самоусъвършенстване. Един истински професионалист знае, че непрекъснато трябва да усъвършенства уменията си, да е в течение на новостите и да се развива във всяко отношение, което би било полезно за основната му дейност. В противен случай, постепенно се превръща в дървен философ.

Коректност. Професионалистът внимава какви обещания дава и ги спазва точно и безкомпромисно. Независимо дали става въпрос за свършена работа, срокове, срещи и т.н., професионалистът винаги е точен.

Честност. Професионалистът трябва да е наясно какво може и какво не може, какво знае и какво не знае. И, ако е честен със себе си и с тези, на които служи и помага, трябва да прави само нещата, които може, да говори само за нещата, които знае, а за останалите – да не се натиска. “Fake it till you make it” е доста рисково занимание.

Помощ и споделяне. Истинският професионалист помага на другите. Не винаги се стреми за единица работа да вземе единица пари или друга полза. Понякога помага безвъзмездно. Менторства по-начинаещите. Прави нещата заради самата помощ и вършене на добро, а не защото ще спечели нещо.

Даване на пример. Професионалистът има това, което – на чист български език – наричаме “integrity”. Той служи за пример. Прави това, което проповядва (ако въобще проповядва). Той е професионалист и в работата, и в живота. Фалирал финансов консултант и дебел диетолог са пример за обратното.

Моята теза е, че професионализмът може и трябва да се прилага не само в работата и бизнеса, а и във всяка област на живота, от всеки един от нас.

Ако всички се  постараем да бъдем професионалисти в работата, професионални родители, професионални любовници, професионални синове и дъщери,  професионални добри хора… Тогава ще заживеем в един наистина идеален свят. Дори ще отида по-далеч – смятам, че всички наши проблеми от бита и ежедневието идват от проявата на непрофесионализъм под една или друга форма.

Добри обноски

Не, не считам, че за обществото ни е жизненоважно всички да знаят с коя вилица се ядат охлювите. Но, според мен, добрите обноски са в основата на всяко цивилизовано общество. Дори бих отишъл по-далеч и бих казал, че те са критерий за цивилизованост. Колкото и айфони и Q-седмици да има на глава от населението в едно общество, ако хората се държат грубо един с друг, не се уважава и не се зачита достойнството на отделните индивиди, то такова общество за мен е в първобитно-общинния строй от гледна точка на цивилизованост.

Добрите обноски са буферът между дивото, което живее у всеки от нас и възможността хората да съжителстват, без да се избиват и изнасилват, само защото им се е приискало това. Някой ще каже – “Тази функция не е ли на полицията?”.

Не, полицията не може да бъде навсякъде (а понякога я няма и никъде). Именно добрите обноски са нашата вътрешна полиция. Те ни позволяват да следваме поставените си цели и желания, но да го правим по начин, който не вреди твърде много на околните. Добрите обноски ни позволяват да сме общество, което функционира и е нещо повече от сбора от своите части.

Някой беше казал: “Лесно е да си учтив, когато човекът отсреща има два меча.”, визирайки самураите и техните обноски. В този смисъл, добрите обноски са и инструмент за оцеляване.

Като се замислите, всеки от нас има по “два меча”. Освен ако не познавате човека отсреща много добре, вие никога не можете да сте сигурни каква беля може да ви докара на главата. Ако се държите грубо с жената на съседната седалка в автобуса, може да се окаже, че съпругът й е най-злата квартална мутра, която да съсипе живота ви.

Ако не се държите уважително с възрастния човек на улицата, може да се окаже – след  два дни – че именно той ви интервюира за мечтаната работа или – още по-лошо – е собственикът на целия бизнес.

Така че, освен гаранция за гладкото съществуване на обществото, добрите обноски са и един от най-добрите инструменти да запазим живота и здравето си на приемливо ниво.

Но нека да уточня какво имам предвид, като казвам “добри обноски”. Със сигурност не говоря за “Етикет и протокол”. Естествено, не ги отричам, считам, че са важни и необходими, но мисля, че те са само част от голямата картина на добрите обноски. Ако трябва да изведа няколко ключови елемента, то те биха били следните:

Уважение и достойнство. Каквото и да казваме и правим, да се стремим да запазим достойнството на отсрещната страна и да се отнасяме уважително. Лесно е да се отнасяш с уважение към по-силните от теб. Изисква се воля, сила и добри обноски, да се отнасяш така към всички. Грубо отношение, обиди, клюки, подигравки и негативни изказвания – тези неща, за мен, не са част от добрите обноски.

Толерантност и разбиране. Има едно правило/аксиома от НЛП (Невро-лингвистично програмиране), която гласи: “Човек винаги действа по най-добрия начин, съгласно неговите знания, убеждения и ситуация към дадения момент.”  Ние не сме зли, просто понякога не знаем, че сме такива или не знаем как да покажем, че сме добри. Ако подхождаме с такова ниво на разбиране към хората, със сигурност ще станем по-толерантни и ще избегнем много собствени и чужди нерви.

Активна реципрочност. Много стар принцип, за който – сигурен съм – много пъти сте чували и чели. Той означава да се отнасяш с другите така, както би искал да се отнасят с теб. Когато възнамеряваш да направиш или кажеш нещо, помисли си, ако някой ти го направи или каже, как би се почувствал ти и би ли искал да се чувстваш така. Постави се на мястото на другия и ще ти стане пределно ясно как да подходиш.

Контрол върху агресивния отговор. Хората понякога правят грешки. Понякога са зли. Понякога са просто неосъзнати. Много често, ако се почувстваме обидени, застрашени или наранени от тях, това се оказва само част от нашето въображение. Човекът, който ни засича с колата си на улицата изглежда като гадняр, който го прави нарочно. Но може да се окаже, че просто бърза за болницата, където жена му ражда или трябва спешно да занесе лекарства. Преди да реагираме агресивно, е добре да преценим каква е причината за отношението на другите и съобразно това да настроим нивото на агресия на нашата реакция. Не съм голям поддръжник на това да подлагаш другата буза, когато те ударят по едната, но преди да напсуваш човека или да му “счупиш главата” е добре да прецениш каква част от проблема идва от него и каква – от твоето въображение.

И, за да илюстрирам тезата си за важността на добрите обноски, ето един супер прост пример от ежедневието:

Карате си колата. Шофьорът пред вас завива/престроява се и не дава мигач. Нищо особено не се случва след това. Къде е проблемът с обноските тук? Проблемът е, че шофьорът пред вас, не проявява уважение към вас и останалите.

Той демонстрира: “Мога да предупредя за посоката и да ви улесня, за да можете да реагирате по-леко и своевременно, но няма да го направя, защото ме мързи и защото не считам, че ми пука за това какви неудобства ще изпитате вие от това”.

Изглежда дребно, но за мен е показател за фундаментална липса на добри обноски и незачитане на другите. Тук са нарушени правилата за уважение/достойнство и активна реципрочност.

Какво можеше да направи шофьорът вместо това?

ДА НАТИСНЕ С МАЛКИЯ СИ ПРЪСТ ШИБАНОТО МАЛКО ЛОСТЧЕ И ПРОСТО ДА ДАДЕ МИГАЧ!!! Ето това можеше да направи.

Обаче, ако в тази ситуация, вие го настигнете, засечете, свалите от колата и го пребиете от бой, това отново е проява на лоши обноски (каква изненада). В случая вие нарушавате правилото за толерантността и разбирането и за контрола върху агресивния отговор.

За мен, добрите обноски не са сбор от правила, а едно просто разбиране, че уважението, достойнството и толерантността са важна платформа, върху която да стъпят и да се развиват човешките отношения, независимо дали става въпрос за познати или непознати хора.

———

Така че, ако ме питате: “Как ще се оправим?”, винаги ще отговарям:

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО, ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ДОБРИ ОБНОСКИ.

ЛЕТЯЩ СТАРТ В ОНЛАЙН БИЗНЕСА

Ако кожата ти настръхва при споменаването на „онлайн бизнес“, „допълнителни доходи“, „пътувай по света и работи“, „бизнес в облака“ и/или „lifestyle бизнес“… Със сигурност, ще искаш да разбереш
какво се задава на хоризонта от 1 юли.

Бъди сред първите, които ще научат и ще спечелят ВИП статус!

Ден(а)

:

Час(а)

:

Минути(и)

:

Секунди(и)

Share This

Споделете с приятели!

Ако тази статия ви харесва, споделете я с приятели в любимата си социална мрежа! Предварително ви благодаря! (а може би и те ще ви благодарят! :)