Големите проблеми са за големите момчета
Всички имаме проблеми. И винаги нашите са по-големи и по-страшни от тези на другите. Не харесваме проблемите и трудностите. Дори откровено ги мразим. Но дали пък те не са нещо повече от неща в живота, които се стараем да избягваме?
Когато бях малък (доста малък) един от най-големите ми проблеми беше това, че децата в детската градина ми взеха една играчка и я счупиха.
Когато започнах да ходя на училище, имах проблем с писането на домашните и ученето по история.
Когато поотраснах имах проблем с пъпките и с тлъстия си задник. (Забележете, дори физическият им размер нараства.)
Към края на гимназията, проблемите ми се въртяха около любовни несгоди.
В университета започнах първия си бизнес и той се провали.
Проблеми. Проблеми. Да не продължавам нататък, че нещата загрубяват.
Какво се получава, обаче? Аз съм тук и пиша този пост и се чувствам по-добре и по-жив от всякога.
Също така, гледам другите хора. И най-щастливо изглеждащите ми приятели имат проблеми от някакъв род. Или да вземем най-богатите на планетата – те изглеждат безгрижни, но всъщност ежедневно се справят с проблеми, които дори са отвъд разбирането на обикновения човек.
Наблюдавайки целия този Проблематориум, който ни заобикаля, реших да обобщя ситуацията, като ви представя някои поуки, които ми се натрапиха по време на моя „дълъг и не-лек живот“. И продължават да се натрапват с все по-голямо нахалство…
1. Винаги, когато „получаваш“ проблем, в пакет вървят и силата и възможностите да се справиш с него. Само трябва да гледаш и слушаш внимателно, да действаш в подходящия момент и да не се отказваш, въпреки трудностите.
2. Пораствайки, получаваме все по-големи проблеми, защото и нашите способности да се справим с тях нарастват.
3. Все по-големите проблеми са признак, че напредваме и се развиваме.
4. Липсата на проблеми е признак на застой, но тъй като скуката – по същество – е проблем, явно няма ситуация, в която да нямаме никакви проблеми.
5. Мисли за проблемите като за „предизвикателства“ и „уроци“. По-практично е, а и по-лесно се понася психически.
6. Надрасни проблема, стани по-голям от него. Не бъди „малкото уплашено дете“.
7. Проблемите са уроците, които трябва да научим. Ако се повтарят, значи не сме си научили урока. А ако не си научим урока, повторението винаги е с по-голям размер и сила.
8. Страхувай се от проблемите, но избери борбата, а не бягството. Всеки проблем е по-слаб от теб. Неговото предназначение е да те накара да намериш тази сила – силата да го победиш – у себе си и да я изкараш на бял свят.
9. Всеки проблем си има решение. Ако няма, значи не е проблем. (via Биляна Б.) 🙂
–
А вие как сте? Имате ли проблеми?
Добър/по-скоро точен/ момент да прочета точно тези думи!
Супер! Ако съм помогнал, дори само с вдъхновение, доволен съм! Ще продължавам в същия дух. 🙂
Как ми се иска , да не беше прав 🙂
Донт уъри, Тошко, радвай се, че си голямо момче! 🙂
В една велика (за мен) книга се казва,че колкото повече проблеми имаш толкова по-жив си. 🙂 В същата книга има разказан разговор между писателят – Норман Винсент Пийл и Клемънт Стоун. И двамата големи бизнесмени, големи хора. Захванали се били с огромен проект и един ден Н. Пийл се обажда на Клемънт Стоун и му казва, че имат много голям проблем, какъв е бил отговора? Вместо обичайният шаш и паника отговърът е – „Честито 🙂 “
Във всеки проблем някъде дълбоко се крие разрешението, дълбоко под повърхността на която се вижда само страха и отчаянието. Това не е от мен, от същата книга е 🙂
Борил, благодаря ти за това, което си написал и за това,че ме върна към тази книга, точно в момент, в който имам нужда от това 🙂
Много задълбочен поглед, и в същото време поднесен с хумор! Изчетох да един дъх! Поздравления Борил за хубавата статия. Явно ще препрочитам пак!!!! 🙂
Привет Ася и честита Нова година! 🙂 Радвам се, че статията ми те е докоснала.
Благодаря :)) Ще пиша още такива :)) Честита Нова година! 🙂