Като гледам фийда си във Facebook, обикновено там виждам информация, свързана с онлайн бизнес, маркетинг, страхотни и интересни хора, забавни събития и други подобни. Позитивизъм се лее с кофи.
От друга страна, като пусна телевизора (въпреки, че го правя рядко), от екрана се изливат убийства, катастрофи, бедност и мизерия, корупция, идиоти в prime time. Като цяло, от там негативизмът доминира и практически не съществува нищо друго, нищо позитивно.
Започвам да се питам, каква е реалността? Кой е реалния свят – моят или този „навън“.
Отговорът, разбира се, ми идва доста лесно – вярвам, че всички ние живеем в собствените си светове, обградени с това, което обичаме и което ни е интересно. Ние не забелязваме или съзнателно игнорираме нещата, които ни притесняват или просто не са ни по сърце.
Понякога нашия свят се пресича със световете на други хора и тогава се получава или тежък шок, или любов от пръв поглед. И двете събития са красиви – да наблюдаваш как два свята се сблъскват и да видиш как започват да пулсират с един и същи ритъм.
Имено поради тази причина – теорията за собствените вътрешни вселени – винаги съм считал обсъждането на субективни теми, като тези, които виждаме в предаването „Сблъсък“ или в което и да е дискусионно студио, за напълно безсмислено. Как можем да се спорим, кое е истината, след като тя е различна за различните хора и гледни точки.
Една такава тема е и въпросът „да започнем ли собствен бизнес или да работим на заплата“. Огромни обеми от информация се изливат от печатниците и от екрана на компютъра и телевизора, защитавайки едната или другата страна.
Аз също допринасям и съм допринасял за това, публикувайки материали за предприемачеството – не мога да скрия афинитета си към него.
Има ли обаче една истина, един верен отговор на този въпрос:
„Да стана ли предприемач или да работя за друг?“.
Опитваме се да омаловажим последното и да възпяваме първото. Но дали нещата са наистина само в черно и бяло, колкото изглежда, ако човек прочете достатъчно статии по темата?
Аз, лично не вярвам в черното и бялото. Който от вас се е занимавал с дизайн знае, че черно-бялото изображение е най-бедното на информация. То има само две нива – черно и бяло. Малко по-богато е т.нар. Greyscale изображение. То разполага с 255 нива на сивото, 255 нюанса. Аз, обаче, съм почитател на цветното, шареното. Там можем да имаме от 256 цвята до десетки милиони цветове. Вярвам, че такъв е светът и такива сме ние, хората.
В случая с предприемачеството, мисля, че всеки трябва да го опита, но не е задължително всеки да се занимава с това за постоянно.
Как да разберем, кое е подходящо за нас?
Аз имам собствено мнение по темата, но този път реших да проуча в Интернет пространството и попаднах на няколко интересни статии по темата.
Lifehack.bg имат страхотна статия с една огромна и красива инфографика, която ви позволява да вземете решение дали да се занимавате с бизнес или да си работите на заплата.
6 мита за работата на заплата и 6 мита за предприемачеството са развенчани в статия, която може да повдигне някои въпроси и съмнения у по-лабилните кандидат-предприемачи.
От INTERESNOTO.NET ви оставят сами да решите, посочвайки основните предимства и недостатъци на работата на заплата и предприемачеството.
Намерих една страхотна сравнителна таблица, която по структуриран начин представя разликите между предприемачеството и работата на заплата.
И, разбира се, статията на статиите по темата, подготвена от Стойне Василев – „Кое е по-добро: да си служител или предприемач?“
След толкова много информация по темата, струва ми се, че няма какво чак толкова да добавя. Всеки би могъл да вземе решение сам за себе си. Искам, обаче, да споделя личното си мнение по темата, с което не ангажирам никой:
Какво мисля за „битката“ предприемачество vs. работа на заплата
1/ Нито една от двете алтернативи не е добра или лоша. Всичко зависи от нашите предпочитания и възгледи за живота и за това как искаме да прекараме живота си.
2/ Предприемачеството не е само вид дейност, то е и начин на мислене, поглед и подход към света. Ако вие имате предприемачески начин на мислене, можете да го използвате дори в личния живот и в работата на заплата и то с голям успех. Не е задължително да правите собствен бизнес.
3/ Заедно със свободата и контрола, предприемачеството поставя във вашите ръце и отговорността за собствения ви живот и успех. Бизнесът не върви, ако не работите по него активно. Тук заплата не ви „тече“.
4/ Работата на заплата предлага относителна сигурност, но изисква от вас да се съобразявате с определени правила и ограничения. Вие решавате дали тези ограничения са приемливи или са ви в повече.
5/ Има коренна разлика между малък и голям бизнес, нископлатена и високоплатена работа. Нископлатената работа е загуба на време. Малкият бизнес изисква много работа, а ограничава значително свободното време. Високоплатената работа дава много придобивки и финансова стабилност, но – по правило – е по-отговорна и носи огромен стрес. Големият бизнес ви дава неограничена (евентуално) финансова мощ, но и пропорционални нива на стрес и отговорности. Затова, не мисля, че е коректно да поставяме само два полюса – „работа на заплата“ и „собствен бизнес“. Както казах, в реалния живот има нюанси.
6/ Преминаването от работа на заплата към собствен бизнес, често е много голяма крачка и дори скок в неизвестното. Понякога, по-подходящо е да се направи плавен преход – да развием собствен, страничен бизнес, докато работим на заплата.
7/ Често, искаме да запазим „стабилността“ на заплатата, но да увеличим доходите си. Тогава може да се окаже много по-добре да имаме страничен бизнес (много широко използвана практика), докато работим за друг.
В заключение мога да кажа следното:
Дали да работим за друг или за себе си е лично решение и въпрос на склонност и предпочитания. Това, което със сигурност е наше задължение и отговорност е да се развиваме, да се погрижим за личния си просперитет и благосъстоянието на нас и нашето семейство. По какъв начин ще го направим, решаваме сами.
