рофесията на маркетолога е една от най-стресиращите и натоварващи в съвременния бизнес свят. Да не говорим за промените в душевното състояние на предприемачите и мениджърите. Практически на всички ни се налага на реагираме на динамични ситуации, да се борим с кратки срокове, недоволни клиенти, твърде много работа, възникнали проблеми, критики и много много други.
Всичко това ни създава огромно количество стрес. А както знаем:
Стресът влияе зле върху самоконтрола и дисциплината.
Стресът влияе зле на здравето.
Стресът влияе зле на преценката.
Стресът влияе зле на либидото.
Стресът води до напълняване.
Стресът драстично понижава продуктивността.
Стресът, когато е видим, ни показва пред нашите клиенти, партньори и конкуренти като слаби, неуверени, ненадеждни.
Като се замислим, стресът влияе негативно на всички важни области от нашия живот и бизнес. Това го превръща в първи приоритет – да се преборим и да се освободим от него.
Де да беше толкова лесно…
Съществуват множество техники, практики, методи и всякакви други, които обещават и помагат за борба със стреса. Но всички ние сме стресирани и нямаме време да четем дълги книги и да ходим с месеци на психотерапия. Затова реших да направя кратък разбор на техниките, които на мен лично ми помагат за борба със стреса. Ежедневно.
Не казвам, че ги използвам всичките и всеки ден. Понякога ситуацията е подходяща за някоя от тях. Понякога една не помага и трябва да използвам втора или трета, за да избегна получаването на паник-атака и световъртеж.
Така че, чувствайте се свободни да ги използвате и да експериментирате с тях на воля. Да започваме…
ТЕХНИКА 1: „ПОТЪВАНЕ В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ“
Много отдавна прочетох за тази техника в една от книгите на Дейл Карнеги. Може би преди 20 години. Но винаги ми е помагала. Ето в какво се състои:
1. Когато имате множество проблеми, които наведнъж ви тормозят или се очакват в бъдеще…
2. Фокусирайте се върху настоящия момент – тук и сега, върху това, което правите в момента.
3. Помислете – какво виждате, докато го правите? Гледайте наистина в ръцете си, в екрана на компютъра, в човека, с който говорите.
4. Помислете – какво чувате, усещате, помирисвате в този момент. Потопете се в ситуацията.
5. Нека съществува само сегашният момент и това, което правите.
6. За момент забравете за миналите терзания и бъдещите притеснения.
7. Работете/действайте фокусирано и не спирайте, докато не изпълните докрай планираното.
Това „изолиране“ в настоящия момент ви дава страхотен комфорт. В този момент няма проблеми, няма притеснения, няма съжаление. Има само това, което правите и вие самите.
Ако го изпълните много добре, ще постигнете форма на динамична медитация, която в момента е изключително популярна под името mindfulness.
След като излезете от транса на настоящето, ще осъзнаете, колко уютно място е било то, докато сте били там. И ще се сетите, че докато сте пребивавали във вълшебния настоящ момент, не сте имали никакви грижи, стрес и притеснения.
ТЕХНИКА 2: „НАЙ-ЛОШОТО“
Това е друга популярна техника, която се среща тук и там по различни книги на гурута за личностно развитие. Аз лично я научих пак от Дейл Карнеги. Ето в какво се състои:
1. Погледнете над стресиращата ситуация от всички страни, анализирайте я.
2. Задайте си въпроса „Какво е най-лошото, което може да се случи, ако притесненията ми се сбъднат?“
3. Опитайте се да приемете идеята, че ще се справите с най-лошото, каквото и да е то.
4. Продължете да действате спокойно, имайки увереността, че и най-лошото ви е в малкия джоб.
Тази техника е малко трудна за изпълнение, ако нямате философски поглед върху живота. Проблемът, е че повечето „най-лоши“ ситуации са свързани с:
1. Излагане на публично място или пред важни хора (приятели, шеф, клиент).
3. Нараняване, осакатяване – на себе си или на близки.
4. Смърт – наша или на близки.
Сякаш това са основните най-лоши изходи от повечето ситуации (ако съм пропуснал някоя, подсетете ме).
Не е лесно да се приеме такъв изход от ситуацията и – освен, ако не сте будистки монах – трудно можете да се примирите, че всичко ще е ОК, ако останете на улицата, например.
По този повод мога да кажа три неща:
Първо: Сравнително рядко сме изправени пред ситуации, в които най-лошият изход е толкова неприятен. В повечето случаи, увлечени от ежедневието, буквално живеем във „филм“ и не успяваме да видим голямата картина. Много по-често притесненията ни са неоснователни или, най-малкото, преувеличени. Ако слайдовете в презентацията ви не са съвършени, няма да ви отрежат малкия пръст с чук и длето, обещавам.
Второ: В ситуациите, при които наистина има заплаха от неприемливо лош изход, обикновено имаме някакъв „буфер“ от време да реагираме, т.е. нещата не се сриват на секундата. Тук опасността е друга, да потъвате бавно и незабележимо, а когато го забележите, да е вече късно.
Трето: Ако заплахата е толкова непосредствена и силна, ако наистина е застрашен вашия живот, здраве или семейство… Е, тогава говорим за извънредна ситуация и тя наистина е изпитание за волята и смелостта. Но аз вярвам, че пред каквито и предизвикателства да ни изправи Животът, имаме ресурсите да се справим с тях. Да, често трябва да жертваме по-маловажни неща (да упражним умението си да приоритизираме), ще претърпим загуби и може да ни заболи (душевно или физически), но ще излезем от ситуацията по-силни и по-живи от всякога.
ТЕХНИКА 3: „РАЗКАЗВАЧЪТ“
Когато сме потънали в проблемите си, ние сме като с промити мозъци. Не виждаме и не осъзнаваме, че има външен свят, който е много по-интересен, свободен и ни дава много възможности.
Ето един пример:
Служител в голяма корпорация закъснява за „важна“ презентация и кара със 150 км/ч, рискува живота си и този на другите. Бърза, трепери, поти се, изпаднал в див страх. Пристига потен и притеснен, диша тежко, свива се под намръщения поглед на шефа…
WTF?! Отпусни се, бе пич! Корпорацията е промила мозъка ти! Светът няма да свърши, ако презентацията се провали. Няма да свърши, ако те уволнят. Никой няма да умре, ако компанията фалира.
Обаче… Твоят свят ще се преобърне, ако:
1. Направиш катастрофа и отнемеш живот, бързайки за срещата. В затвора не е приятно.
2. Обидиш колега, приятел или близък, правейки се на бързащ и важен.
3. Получиш инфаркт, инсулт, автоимунно заболяване, гастрит, в резултат от стреса.
Така че, ето как изглежда техниката:
1. Усещайки, че сте под стрес, спрете за минута.
2. Опитайте се да погледнете на себе си и на ситуацията отстрани – буквално си представете, че гледате себе си от 3 метра разстояние.
3. Натиснете въображаемо копче „Пауза“ и нека вашият образ, който гледате, да застине.
4. Сега се обърнете към въображаема аудитория и започнете да им разказвате за ситуацията, коментирайки я и говорейки за себе си в трето лице.
5. По възможност, опитайте се да вложите и чувство за хумор или да имитирате спортен коментатор. Или подходете по друг начин, както ви е по-забавно.
Гарантирам ви облекчение в рамките на няколко минути.
ТЕХНИКА 4: „ВСЕЛЕНСКИ КОНТРАСТ“
Този подход научих от една книга по будистка медитация. Състои се в следното:
1. Помислете за ситуацията, в която се намирате.
2. Издигнете се и погледнете на себе си и ситуацията от нивото на тавана (представете си го, не се качвайте на стълба). Гледайте на себе си и ситуацията отстрани.
3. Издигнете се на нивото на покривите и гледайте на себе си и ситуацията. Останете малко така.
4. Издигнете се на нивото на облаците и отново погледнете към себе си и ситуацията си, долу, в далечината. Как се чувствате?
5. Издигнете се още по-нависоко, в орбита. Погледнете Земята. Вие и вашата ситуация вече не се виждате.
6. Отдръпнете се в космоса и вижте как Земята изчезва в далечината и слънцето е само една светла точка.
7. Отдръпнете се още и вижте нашата галактика. Къде е вашият проблем сега? Как го чувствате?
Нашите проблеми винаги ни изглеждат по-големи, отколкото реално са (сравнени с други, по-големи проблеми). В същото време, да намалим силата на стреса от проблемите е изключително важно, за да можем да освободим съзнанието си и да ги решим.
Както казва Вадим Зеланд, „Намали важността“.
ТЕХНИКА 5: „УСМИВКА И ВЪЗДИШКА“
Тази техника прочетох в списание „Паралели“ преди може би 30 години, но все още я помня. Тя е много проста, но винаги работи моментално. А става за 3-4 секунди. Ето я:
1. Поемете дълбоко и бавно въздух.
2. Докато вдишвате, се усмихвайте все по-широко.
3. Издишайте бавно, като въздишка.
4. По време на издишването отпуснете цялото тяло, но се фокусирайте върху раменете – гледайте те да бъдат отпуснати.
Няма да обяснявам защо и как работи. Просто го опитайте. Можете да я направите няколко пъти, ако от първия път не постигнете желаният ефект.
ТЕХНИКА 6: „ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ“
Тази техника е заимствана от НЛП и изисква малко повече време (4-5 мин или дори 10 мин), но е много ефективна. Ето я:
1. Затворете очи и се отпуснете.
2. Представете си ситуацията, която ви стресира и вашето участие в нея.
3. Отделете се – започнете да гледате на вас и ситуацията отстрани.
4. Направете картината черно-бяла.
5. Ако има звуци, представете си, че изчезват и ситуацията е като ням филм.
6. Направете картината на ситуацията малка, така че тя и вие в нея да се съберете на една длан.
7. Отдалечете тази картина, така че едва да се вижда в далечината.
8. Сега помислете за решението на проблема на спокойствие.
Опитайте. Ще ви хареса.
ТЕХНИКА 7: „СИЛАТА НА СПОМЕНА“
Седмата техника също е от НЛП и служи за бързо управление на вътрешното състояние.
Приемаме, че в момента сте стресирани, притеснени, безпокоите се. Да, знаем, че сигурно има реален проблем, който трябва да бъде решен и който ви безпокои. Но също така знаем, че когато сте притеснен и стресиран, е много по-вероятно да не успеете да решите проблема по най-добрия начин.
Така че, засега забравяме за реалния проблем и целта ни е да се почувствате спокойни, уверени и креативни. Как става това? Много лесно, просто и бързо:
1. Затворете очи.
2. Отпуснете се (седнали с прав гръб на удобен стол).
3. Оставете ума си да блуждае за няколко секунди или колкото е необходимо.
4. Припомнете си ситуация от вашето минало, когато сте се чувствали страхотно – спокойни, уверени, креативни – сякаш светът е ваш и вие сте на гребена на вълната.
5. Сега си припомнете колкото можете повече детайли от ситуацията – къде се намирахте, как бяхте облечен/а, кой беше с вас, какво виждахте в този момент.
6. Сега си припомнете звуците, кой говореше и какво, имаше ли музика, шум на вълни или нещо друго? Припомнете си ги ясно.
7. Сега се опитайте да си припомните миризми, ако е имало, допир – до какво се допирахте, седяхте ли, ръкувахте ли се? Припомнете си го така, сякаш се случва сега. Почувствайте всичко, все едно сте там.
8. Обърнете внимание какво изпитвате в този момент? Още ли сте притеснени или страхотното усещане от спомена вече ви е завладяло?
9. Отворете очи и действайте, запазвайки състоянието, припомняйки си го.
Страхотна техника. Проста и ефективна. Прилича на спиране и зареждане с енергия от вашите вътрешни ресурси (неизчерпаеми)… И си е точно така.
ТЕХНИКА 8: „ЖИВИТЕЛНО ПЛАНИРАНЕ“
Тази техника е много проста. Моите наблюдения показват, че ако имам проблем, половината от стреса се генерира, когато не си наясно как ще го решиш.
Така че, направете следното:
1. Анализирайте проблема.
2. Проучете за кратко как може да бъде решен.
3. Набележете 1-3-5-10 конкретни стъпки за неготово решаване.
4. Посочете в плана си кога ще извършите всяка от стъпките.
Как се почувствахте? Сякаш проблемът е наполовина решен, нали? Да, защото точно това направихте – решихте половината от уравнението. Просто продължете от планиране към действие (Техника 9).
ТЕХНИКА 9: „МАГИЯТА НА ДЕЙСТВИЕТО“
Както казва един, забравен от мен автор – „Най-краткият отговор е действието!“. Или както казваше един обичан от мен колега – „Когато един проблем го зае*еш, той не става по-малък и не се решава от само себе си!“.
Та техниката е много проста: Направете нещо конкретно в посока решаването на проблема. Това е. Първо една стъпка. После още една и т.н. Но трябва отнякъде да се започне.
Стъпките могат да бъдат всякакви:
1. Решавате проблема с ръцете си (ако нещо физическо трябва да се направи).
2. Пишете имейл.
3. Обаждате се за помощ на приятел.
4. Каквото друго е необходимо.
Ще забележите, че щом започнете да извършите конкретни действия, постигате двоен ефект:
1. Потъвате в настоящия момент (техника 1).
2. Проблемът започва да се решава (защото правите нещо по въпроса).
Ако не преборим стреса, той ще пребори нас. А това, последното, не е никак приятно.
а си лидер е трудно. Лидерите не се назначават, не се избират. Лидерите увличат. Те имат власт, но тя не е гарантирана. Да си един от тях е предизвикателна задача, но именно те са тези, които променят света.
Ето някои прозрения за НЕ-лидерството, които се надявам поне малко да ви вдъхновят, за да поемете трънливия път да водите себе си и другите и да промените света към по-добро…
Не се извинявай. Никой не се интересува какво си оакал. Приеми последствията и действай с това, което имаш, в обстоятелствата, в които се намираш.
Не се обяснявай. Хората не искат да чуят оправданията ти, защо не можеш да направиш нещо. Намери начин и го направи.
Не показвай емоции. Ти си лидерът. Ти управляваш емоциите си, а не те – теб.
Не се усмихвай излишно. Хората не обичат да следват печени тикви и лигльовци.
Не показвай слабост. Слабите не водят, а само следват.
Не показвай колебание. Хората искат да са сигурни, че знаеш какво правиш.
Не показвай неувереност. Ти си отпред. Стой стабилно, гледай смело и не позволявай окото или ръката ти да трепнат.
Не показвай нерешителност. Вземай решения бързо и ги променяй трудно. Не обратното.
Не бъди многословен. С устата си произвеждай диаманти, а не аки.
Не говори бързо. Как ще те следват, ако не могат да те настигнат?
Не говори неясно. Как ще те следват, ако не могат да те разберат?
Не бъди прегърбен. Изправи гърба си. Превитият гръб е за мухльовците и страхливците.
Не свеждай глава. Пред никого и нищо.
Не блуждай с поглед. Гледай право в целта.
Не избягвай погледа на другите. Погледът ти разкрива душата и намерението ти. Ако го криеш, показваш им или че лъжеш, или че криеш нещо, или че те е страх. Това не са неща, които прави лидерът.
Не бързай. Човек бърза, когато гони нещо или го гонят. Ти се движиш към целта, а хората и обстоятелствата гонят теб или бягат от теб. Нека те да бързат.
Не показвай нервност. Това е признак на липса на самоконтрол. Как ще водиш другите, ако не можеш дори себе си да овладееш?
Не показвай страх. Страхувай си се. Тайно.
Не се мотай. Води, следвай или не се пречкай.
—
Може да не сте съгласни, но тези не-правила са изстрадани от мен лично, едно по едно и са наблюдавани в действие (многократно) при други лидери и „лидери“.
етох едно проучване, според което огромен процент от хората се страхуват повече от говорене пред публика, отколкото от смъртта.
НАЙ-СТРАШНИТЕ ФОБИИ
Според един от моите източници, топ 10 на фобиите са:
Говорене пред публика – 19%
Смърт, край на живота – 16%
Паяци и паякообразни същества – 13%
Тъмнина и здрач – 12%
Височини – 11%
Хора и социални ситуации – 10%
Летене и самолети – 7%
Открити пространства – 5%
Бури и светкавици – 4%
Тесни и затворени пространства – 3%
Както се вижда проблемът е сериозен.
УМЕНИЕТО ДА ГОВОРИМ ПРЕД ПУБЛИКА
От друга страна, умението да се говори пред публика (от един до 20 000 човека) е едно от ключовите умения за успеха в живота и кариерата. Независимо от нашето поприще, ние постоянно сме изправяни пред ситуации, в които трябва да представим нашата теза и/или да я защитим пред дадена група хора.
И именно неумението или страхът да го направим, ни отнема възможността да постигнем желаното, да успеем в кариерата или просто да получим надмощие в дадена ситуация.
Изводът е, че е изключително полезно да имаме това оръжие – умението да говорим пред хора – в своя арсенал за успех. Обаче, пред нас стоят няколко пречки:
Страхът от говорене пред публика.
Незнание как да го направим.
Неумение да го правим.
БОРИЛ, ГОВОРЕЩИЯТ ПРЕД ПУБЛИКА
В моята ранна младост, аз бях едно странно, срамежливо момче. Честно казано, това, да съм център на внимание на повече от един човек, беше изключително смущаващо за мен и водеше до обилно изчервяване, загуба на реч, неконтролируема промяна в езика на тялото и студено изпотяване.
Първият ми сблъсък с публичното говорене (за който си спомням) беше като отряден председател в училище, когато трябваше да представим отчета за срока и да споделя кой колко бутилки е предал и как е изпълнил партийните си поръчения. Голямо пелтечене и потене беше тогава.
След това, леко се отраках, в колежа (11 и 12 клас), когато трябваше да представяме екипни проекти пред целия клас.
Дойде и дипломирането в Университета. Не беше лесно да представя дипломната си работа само с листове картон А3, двойно лепящо тиксо и няколко намръщени доцента и професора.
После започнаха презентациите пред клиенти. След това обученията и семинарите. И така – до днес.
По мои изчисления, към момента, съм изнесъл поне 500 презентации пред публика от 3 до 300 човека и „моето слово“ е достигнало до към 10 000 човека (а може и повече, ако броим онлайн покритието).
През всичките тези години, мога да ви уверя, че съм се сблъскал и с трите, посочени по-горе пречки. И, докато се сблъсквах, натрупах известен опит и си направих някои изводи в тази област. Ето ги моите 5 мъдри прозрения…
МОИТЕ 5 ПРОЗРЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ГОВОРЕНЕТО ПРЕД ХОРА
Не претендирам за академични познания по реторика, но мога да споделя своите впечатления и опит в тази област.
„ПЕПЕРУДИТЕ В СТОМАХА“ СА НЕИЗБЕЖНИ
Преди първата и преди стотната презентация, повече или по-малко го има онова усещане за пеперуди в стомаха.
Ръцете изтръпват, краката омекват, студена пот и т.н. Това е здравословно, ако ни мотивира и неприятно, ако е повод да се откажем от презентацията.
Моят съвет: Не се отказвайте заради пеперудите. Те показват, че се вълнувате, че сте живи и че имате какво да кажете (или поне искате нещо да кажете).
И под подготовка нямам предвид (ама никак нямам предвид) да заучите речта си наизуст. Не, не и не. Това е рецепта за провал.
Какво да направите в този случай ли:
А. Преглед на презентацията и осъзнаване / запомняне нейната структура, т.е. ключовите моменти в нея.
Б. Разказване на презентацията пред огледало, кукла, прозорец или баба ви. Но цялата. Все едно я казвате пред истинската аудитория. Така измервате времето и се чувате как наистина го казвате.
В. Повтаряте т. Б 2-3 пъти през 1-2 дни.
Г. Преговаряте структурата и ключовите концепции в презентацията си по няколко пъти на ден, и в деня на самата презентация.
Д. Подготвяте си няколко начини да я започнете (това е ключовият момент), но без твърдо наизустяване.
ОСНОВНОТО БЕЗПОКОЙСТВО Е ПРЕДИ ПРЕЗЕНТАЦИЯТА
Моят опит показва, че в 99% от случаите и най-големите пеперуди в стомаха, изтръпване на ръцете, потене и омекнали крака, изчезват, като по чудо, щом стъпите на сцената.
Спомням си първата си презентация пред 300 човека. До тогава бях говорил пред не повече от 15. Чух да обявяват моето участие. Ръцете ми трепереха от адреналина. Изкачих се, прикляквайки леко (заради омекналите колене), на сцената и застанах пред хората. 300 човека! Имам чувството, че усетих колективния интелект.
Бях репетирал презентацията си поне 9-10 пъти от начало до край и буквално започнах на автопилот. След това продължих. И се разприказвах. И се вдъхнових. И се слях с аудиторията и нейните реакции. Виждах отделни хора – как гледат, записват си, усмихват се или дремят (за моя радост, последните бяха малцинство). Имах желанието да им кажа всичко и то по най-добрия начин.
Правих лапсуси, допусках грешки в езика на тялото, но не усещах никакво притеснение. Имах усещането, че летя (съвсем ниско), но не се страхувах от публиката. Още повече, нямаше път назад – трябваше да си кажа презентацията по най-добрия възможен начин.
След като приключих, не бях доволен от себе си. Бях забелязал всяка една грешка, която бях направил. Обаче хората ми ръкопляскаха. После, до сцената, пред мен се заформи опашка от желаещи да се запознаят с мен и да ме питат различни неща.
Усещането беше изключително приятно. Не мога да кажа „неописуемо“, защото в момента го описвам (хе-хе), но е едно от най-приятните в живота ми – изтощен си, но удовлетворен, че си „излъчил“ това, което знаеш, пред аудиторията.
С ПРАКТИКАТА СТАВА ВСЕ ПО-ЛЕСНО
Книгите и учителите са прави – с практиката става по-лесно. Наистина. Търсете всякакви поводи да говорите пред хора. Само така ще придобиете смелост.
В началото на моята лекторска кариера, се натисках и приемах всеки намек да се появя пред някого и да приказвам. Осъзнавах, че с всяка презентация, с всяка реч, ставах все по-спокоен и уверен.
И ето ни днес. Преди каквато и да е презентация или обучение, аз почти не изпитвам притеснение. Желание да се подготвя добре – да. Но не и притеснение и страх. Знам, че не съм съвършен лектор и презентатор, но също така знам, че ни най-малко не се притеснявам да застана пред публика и да говоря или да отговарям на въпроси (това много го обичам).
РАЗМЕРЪТ НА АУДИТОРИЯТА ИМА ЗНАЧЕНИЕ
С времето установих, че ставам алчен. Алчен за натрупаната човешка, психическа, енергия. Алчен за мащаба на въздействието, което мога да окажа на аудиторията.
Установих, че пред колкото по-голяма публика говоря, толкова по-голямо е удовлетворението и удоволствието ми от дадената реч, обучение или презентация.
Не знам дали при другите лектори е така, но за мен размерът на аудиторията определено има значение.
Гледайки собствената си кариера, виждам, че наистина – говоренето пред публика е изиграло ключова роля в почти всички ситуации, които са ми донесли успех или пробив.
Считам, че това умение трябва да се изучава в училище, но тъй като засега не се прави, всеки от нас трябва да се спасява поединично. Затова, моето послание към вас, е:
Научете се да говорите пред хора – свободно, смислено, вдъхновяващо. Това ще ви отвори много врати и то тези, които вие искате да ви се отворят.
скам да ви разкажа историята на моето недоспиване. История за това как човек може да оцелее, като спи по 3 до 4 часа на нощ в продължение на години. И в резултат на това – да прецака сума ти неща в живота си, като в същото време съжалява, че не си е поспивал повече, когато е трябвало.
–
Алармата на телефона звъни и ме изважда от царството на сънищата. За няколко секунди се ориентирам в коя реалност съм. Гади ми се, а очите ми щипят. Имам чувството, че не мога да отлепя гърба си от леглото. Поглеждам часовника – легнал съм си преди 3 часа и половина. Време е за нов ден, а аз все още не съм сигурен, че съм приключил със стария.
Тези дни осъзнах, че страдам от хронично недоспиване. Имам предвид – осъзнах го наистина. Всичко започна доста безобидно.
ХРОНОЛОГИЯ НА МОЕТО НЕДОСПИВАНЕ
През 1998 г. купих първия си компютър. Част от парите заработих сам, а останалата част ми даде майка ми. Разбира се, започнах с игри. StarCraft, Age of Empires и Diablo бяха моите нощни приятели.
Скоро, се сетих, че съм взел този компютър, за да работя и да се уча. Започнах да се занимавам с графичен дизайн, да разучавам различни приложения, да програмирам. Сам се научих да работя на тогавашните Corel Draw и Corel PhotoPaint. PhotoShop беше все още версия 4 и дори не бях чувал за него.
По онова време редовно се събуждах към 3 часа със схванат врат и лице върху клавиатурата.
После започнах да имам клиенти – уеб дизайн, разработка, рекламни материали. Ефектът беше същия – през деня – на работа, а до късно през нощта – пак работа, по различни частни проекти.
По онова време ми хрумна гениалната идея, че мога да си увеличавам часовете от деня, като отнемам от нощния сън. Дори се гордеех, че мога да спя по 3-4 часа на нощ и „нищо да ми няма“. Тогава не знаех термина “moonlighting”, но явно съм правел точно това.
После се появиха първите ми собствени проекти за България и света. Пак – седене до късно пред компютъра.
В някакъв момент прочетох за ползите от ранното ставане и обърнах режима. Започнах да си лягам към полунощ, но да ставам в 4:30 или 5 часа. Така записах 14-те модула на първия си онлайн курс „Летящ старт в Интернет маркетинга“. Чувствах се горд, че съм early riser, но всъщност беше доста неприятно изживяване.
По някое време научих за теорията за циклите на съня, продължаващи по 90 минути (чак през 2016-та разбрах, че не е съвсем така). И ми се появиха други гениални идеи – как мога да спя на парчета по 90 минути или по 3 часа, или по 4 часа и половина. Леле-мале.
Така изминаваше година след година и аз през деня работех за клиенти, а рано сутринта или през нощта – за собствените си проекти, като онлайн курсове, книги, хобита (писане на проза) и други подобни начинания.
Накрая, през 2013-та дойде моментът, когато се роди Нина. И тогава недоспиването ми се изкачи до висини (или може би – слезе до низини), които дори не бях си представял, че мога да постигна.
Преди това си повтарях цитати от типа “Sleeping is for losers!” или „I’ll sleep when I’m dead”. Сега мечтаех за един час повече сън, добавен към 2.5-те или 3 часа, които ми оставаха.
КАК МИ СЕ ОТРАЗИ ЛИПСАТА НА СЪН?
Сега може би си мислите, че ще започна да развивам теории как недоспиването влияе негативно върху телесното тегло, стреса и т.н. Най-вероятно влияе и то доста негативно. Сигурно и на мен ми е повлияло – претърпях доста стрес и флуктуации в теглото през последните десет и повече години.
Само че мисля да се фокусирам върху своите субективни усещания, т.е. за нещата, които съм сигурен, че са свързани с липсата на сън и които усещам най-силно. В крайна сметка нашето ниво на щастие се определя от това как се чувстваме, а не какво казва теорията.
Ето кратък списък на негативните субективни ефекти от 20-години липса на достатъчно сън:
Ефект № 1: Постоянно ми се спи. Сънлив съм. Имам чувството (което не е само чувство, защото съм го доказал многократно), че мога да заспя навсякъде и по всяко време, стига да съм на хоризонтална повърхност и да не ми е студено.
Ефект № 2: Силна загуба на концентрация и кратковременна памет. Случвало ми се е да забравям какво съм казал аз или събеседника ми преди 5 секунди (предишната реплика).
Ефект № 3: Най-неприятното усещане – когато водя разговор и ми се приспива. Опитвам се да го скрия от събеседника (защото, в повечето случаи разговорът наистина ми е интересен), но се прозявам неконтролируемо. Това силно, силно дразни другия и потиска мен.
Ефект № 4: Необходимост от поглъщане на две дози кофеин на ден, от които пък ставам нервен.
Ефект № 5: Силно понижена продуктивност поради сънливостта и загубата на концентрация.
Ефект № 6: Умствена мъгла – трудно мисля ясно, трудно съобразявам ситуации в реално време и трудно вземам важни решения.
Ефект № 7: Податливост на стрес, паника, напрежение и – понякога – неадекватни реакции.
И тук въпросът е, как разбрах, че причината за всичко това е в недоспиването?
Много просто. Колкото и да е чудно (за мен самия) има моменти, когато се наспивам – събота сутрин или когато сме на почивка. Та, когато се наспя, всичките описани ефекти изчезват като с магическа пръчка.
На този етап можете да ми кажете: „Абе, момче, то това всеки го знае. Като не спиш, ти се гади, сънлив си, стресиран си и т.н.“
Ето тук идваме до резонния въпрос:
ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАМ ДА НЕ СИ ДОСПИВАМ, ЗНАЕЙКИ СЪС СИГУРНОСТ КАКВИ СА ЕФЕКТИТЕ ОТ ТОВА?
Анализирайки опитността си през последните 20 години, мога да кажа, че мотивацията ми (съзнателна или не) е била следната:
Мотив № 1: Забавление – оставам до късно, не си доспивам, по собствено желание, занимавайки се с нещо, което ми е приятно – игри, четене, социални мрежи, писане.
Мотив № 2: Работа – изпълнявам недовършената или извънредна работа, вземайки от часовете си за сън, считайки, че това е единственият начин да го направя.
Мотив № 3: Дълг – трябва да се погрижа за домашни задачи или такива, които изостават, обещал съм и т.н.
Тази мотивация, колкото и да е грешна, е предизвикана от нещо. А това нещо какво е? Система от „подходящи“ лични убеждения/възгледи.
ПОРОЧНИТЕ УБЕЖДЕНИЯ ЗАД САМООТНЕМАНЕТО НА СЪНЯ
Какви са генералните презумпции, убежденията, които стоят зад тези три мотива? Приложих малко самоанализ и ето ги и тях:
Убеждение № 1: Времето за сън е ресурс, от който мога да вземам (назаем) и да използвам за нещо друго.
Убеждение № 2: По-важно е да правя ХYZ, отколкото да се наспя.
Убеждение № 3: Винаги мога да се наспя след това.
Тези убеждения са толкова дълбоко заседнали (несъзнателно), че въпреки знанието ми за ефектите от недоспиването, продължавам да го практикувам.
А иначе, каква е реалността? Ето я:
Забавление: Като се замисли човек, забавлението в 3 ч през нощта, не е кой знае какво забавление.
Работа: Работейки посред нощ, няма как да си ефективен. Ще свършиш по-малко работа, ще се чувстваш по-зле и на другия ден ще си прецакаш нещо важно.
Дълг: Плачещото дете е с приоритет, но ако не пуснеш миялната в 2 часа през нощта, какво най-лошо може да стане? Чиниите да позамиришат на другия ден. Голям праз.
Времето за сън, като ресурс който можем да ползваме за нещо друго: Контра въпрос: „Ако ти се яде пържола, ОК ли е да си резнеш от задника и да си го опечеш?“
Приоритетите: Колкото и важно да е това, което ще свършиш, описаните седем ефекта показват, че е по-добре да се наспиш – по-малко ще загубиш.
Винаги мога да се наспя: Да, точно така. Питай ме мен, след 20 години.
УРОЦИТЕ, КОИТО НАУЧИХ СЛЕД ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ НЕДОСПИВАНЕ
Та след всички тези размисли и анализи, ето какво успях да науча (явно повечето хора си го знаят, само аз възприемам по-бавно – сигурно е от недоспиването):
Урок № 1: Сънят не е валута. Всеки ден трябва да се спи в количество, от което се чувстваш наистина добре. Времето за сън трябва да е закон, твърдо и неотменимо (освен в екстремни ситуации).
Урок № 2: Липсата на сън разстройва цялата система, понижава продуктивността, влошава вътрешното състояние, понижава самочувствието, влияе на здравето, концентрацията и паметта. Т.е. прецаква ти целия ден, а и живот. Трябва. Да. Се. Спи.
Урок № 3: Ако си даваш достатъчно сън, показваш на себе си и на другите, че уважаваш тялото си и се грижиш то да е в добро състояние. То е твоят инструмент. Ако не се грижиш за него, рано или късно ще те предаде.
Урок № 4: Сънят не може да се взема назаем и да се „отработва“. Ти и тялото ти имате нужда от сън днес, в конкретния момент, за този цикъл от живота (денонощието). Тялото е съвършен и издръжлив механизъм. То може да понесе дори години лишаване от сън, но ефектите са трайни и разрушителни – върху психиката, емоциите и физиката.
Урок № 5: Ако искаш да ставаш рано, лягай си рано. Няма друг вариант.
Урок № 6: Поне един час преди лягане, не се занимавай с проблеми, не чети новини, не играй на игри, не гледай телевизия, не цъкай телефона, не се карай с никой, не мисли за неприятни неща. Всичко това разстройва съня и неговото качество.
Урок № 7: Времето за сън не е „проспано“. Това е време за възстановяване, презареждане, подреждане и „центриране“. Ако се лишиш от него, лишаваш цялата си система от баланс. А това не води до нищо добро.
КАКВО СЛЕДВА ОТ ТУК НАТАТЪК?
Аз разсъждавам, философствам, извеждам уроци, но и тази нощ най-вероятно ще спя около 4 часа. Какво да направя така, че да изляза от черната дупка на недоспиването?
Ето няколко бележки към самия мен (и към хората, които са осъзнали, че имат същия проблем):
Действие № 1: Решавам, че (като начало) ще спя поне 6 часа на нощ (а това си е жив лукс за мен в момента). No matter what. Ако трябва да ставам рано, безкомпромисно ще си легна 6 часа преди това. Без изключения. Работата може да се свърши и на другия ден, а ако не се свърши – едва ли ще дойде краят на света.
Действие № 2: Решавам, че ще си водя отчет на броя часове сън всяка нощ. Ако не измерваш нещо, не можеш да го контролираш. И ще си правя review всеки месец. За щастие в телефона ми има приложение, което прави точно това.
Ха, ами то няма нужда от повече. Оказва се, че е напълно достатъчно да спазвам само две прости правила, за да повиша качеството си на живот (да неутрализирам споменатите седем негативни ефекта).
Както се казва на чист български език: „Уау!“
–
С времето осъзнах, че не е нито мъжествено (още по-малко пък – женствено), нито интелигентно, човек да изтезава тялото си, занимавайки се – понякога – с откровени глупости. Преди се гордеех, че спя по 3-4 часа на нощ. Сега се срамувам от това.
сички имаме проблеми. И винаги нашите са по-големи и по-страшни от тези на другите. Не харесваме проблемите и трудностите. Дори откровено ги мразим. Но дали пък те не са нещо повече от неща в живота, които се стараем да избягваме?
Когато бях малък (доста малък) един от най-големите ми проблеми беше това, че децата в детската градина ми взеха една играчка и я счупиха.
Когато започнах да ходя на училище, имах проблем с писането на домашните и ученето по история.
Когато поотраснах имах проблем с пъпките и с тлъстия си задник. (Забележете, дори физическият размер на проблемите нараства с възрастта.)
Към края на гимназията, проблемите ми се въртяха около любовни несгоди.
В университета започнах първия си бизнес и той се провали.
Проблеми. Проблеми. Да не продължавам нататък, че нещата загрубяват.
Какво се получава, обаче? Аз съм тук, пиша тази глава от книгата и се чувствам по-добре и по-жив от всякога.
Също така, гледам другите хора. И най-щастливо изглеждащите ми приятели имат проблеми от някакъв род. Или да вземем най-богатите на планетата – те изглеждат безгрижни, но всъщност ежедневно се справят с проблеми, които дори са отвъд разбирането на обикновения човек.
Наблюдавайки целия този Проблематориум, който ни заобикаля, реших да обобщя ситуацията, като ви представя някои поуки, които ми се натрапиха по време на моя „дълъг и не-лек живот“. И продължават да се натрапват все повече:
1. Винаги, когато „получаваш“ проблем, в пакет с него вървят и силата, и възможностите да се справиш с него. Само трябва да гледаш и слушаш внимателно, да действаш в подходящия момент и да не се отказваш, въпреки трудностите.
2. Пораствайки, получаваме все по-големи проблеми, защото и нашите способности да се справим с тях нарастват.
3. Все по-големите проблеми са признак, че напредваме и се развиваме.
4. Липсата на проблеми е признак на застой, но тъй като скуката – по същество – е проблем, явно няма ситуация, в която да нямаме никакви проблеми.
5. По-добре е да мислим за проблемите като за „предизвикателства“ и „уроци“. По-практично е, а и по-лесно се понася психически.
6. Добра стратегия е да надрастем проблема, да станем по-големи от него. Вече не сме „малкото уплашено дете“.
7. Проблемите са уроците, които трябва да научим. Ако се повтарят, значи не сме ги научили. А ако не си научим урока, повторението винаги е с по-голям размер и сила.
8. Страхувай се от проблемите, но избери борбата, а не бягството. Всеки проблем е по-слаб от теб. Неговото предназначение е да те накара да намериш тази сила – силата да го победиш – у себе си и да я изкараш на бял свят.
9. Всеки проблем си има решение. Ако няма решение, значи не е проблем.
ма моменти, когато се чувстваме глупави, потиснати, победени, отчаяни, тъжни, съсипани, стресирани, гневни, виновни, притеснени, грозни, дебели.
Има и моменти, в които летим с крилете на любовта, чувстваме се сякаш светът ни принадлежи и морето ни е до колене, всичко ни се случва по правилния начин и сме щастливи, радостни, уверени, смели, ентусиазирани, обнадеждени, силни, щедри.
Повечето нормални хора биха искали да избегнат моментите от първия тип и да имат повече от втория.
ИМАМЕ ЛИ КОНТРОЛ?
И сега, на дневен ред, идва големият въпрос – „Можем ли да контролираме/променяме нашата психическа нагласа съзнателно? Можем ли да променяме настроението си нарочно? Можем ли да овладеем емоциите си?“
На пръв поглед отговорът е отрицателен. Всички сме имали случаи, когато емоциите ни обземат, особено негативните. В тези моменти се чувстваме сякаш се носим на гребена на вълна, над която нямаме никакъв контрол. Сякаш дух се е вселил в тялото и ума ни.
Като се замислим, обаче, би било много полезно да можем да обуздаваме и контролираме тази сурова енергия на емоциите. Така ще можем да овладеем страха си пред непознатото, да приемаме по-спокойно критиката, да не се парализираме от проблемите, да не се отказваме от предизвикателствата.
Ако можехме да управляваме емоциите, щяхме да сме спокойни, независимо колко дразнещи са околните или колко важна среща ни предстои. Нямаше да се бичуваме за всяка грешка, направена в миналото.
Контролът над емоциите буквално дава в ръцете ни бутон с надпис „Щастие“. Натискаш го и се чувстваш прекрасно, със страхотна психическа нагласа, продуктивен и непобедим.
Ех, само ако можехме да управляваме емоциите си…
Първата стъпка към контрола на дадено нещо е да можем да го измерим. Ако не можем да установим какво е настоящото положение, няма да знаем какво сме променили и дали, въобще нещо сме променили.
Как да измерим своята психическа нагласа, начинът по който се чувстваме? Много просто, като направим следното упражнение:
ИЗМЕРВАНЕ НА ПСИХИЧЕСКАТА НАГЛАСА
1. Затворете очи и изпънете едната си ръка хоризонтално напред. Тази позиция маркира „нулата“, неутралното състояние.
2. Потопете се в своето настоящо психическо състояние, наблюдавайте психическата си нагласа, усетете я.
3. Преместете ръката си нагоре или надолу – в посоката, която смятате, че съответства на нагласата ви. Ако е положителна, вдигнете ръката нагоре. Ако е отрицателна – свалете я надолу.
4. Преместете ръката си в избраната посока толкова, колкото усещате, че е интензитетът на вашата емоция. Ако се чувствате супер тъпо и ви идва да се самоубиете, свалете ръката си максимално надолу. Ако се чувствате окрилени и на седмото небе – насочете ръката право нагоре. Ако състоянието ви е някъде между нулата и максимума, намерете правилната посока на ръката си.
5. Отчетете резултата, като запишете датата, часа и показанието на „уреда“ (т.е. на вашата ръка). Може мислено да разделите на 5 или 10 части разстоянието от „нулата“ до двете пикови точки и така ще можете да оценявате състоянието си от -5 до 5.
Ето, вече имаме методика за измерване. Остава по-сложният въпрос – как да го контролираме. Но преди да обърнем внимание на тази тема, бих искал да разкажа малко повече за…
„ВЪЛНИТЕ НА НАГЛАСАТА“ ИЛИ ЗАЩО Е ВАЖНО ДА УПРАВЛЯВАМЕ ЕМОЦИОНАЛНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ
Някой би казал „Как се чувствам си е моя работа?“. Да, но всъщност се оказва, че психическата ни нагласа се разпространява сред околните – приятели, роднини, колеги, като вълна-цунами (или, по-скоро, като чума) и може да предизвика, както драстично лоши, така и прекрасни резултати. Ето няколко примера (някои хипотетични и някои – не чак толкова хипотетични):
1. Вие сте ядосани заради възникнал проблем. Заради дребна случка се държите грубо с човек на улицата. В отговор на което той избухва и ви удря (вашето поведение е преляло чашата, защото пък е притеснен заради наближаващата дата за плащане на кредита, който има). Падате лошо и лежите една седмица в болница.
2. Притеснени сте за предстоящо интервю. Притеснението ви проличава на интервюто, като в същото време ви блокира и не успявате да отговорите адекватно на всички въпроси. Вследствие на това не получавате желаната работа. Отчаянието ви се задълбочава. Нямате работа и семейството ви е изправено пред трудни времена.
3. Работата ви е много напрегната и постоянно сте стресирани, ядосани, притеснени или всичко на куп. Прибирате се в къщи, но не можете да се отърсите от тези емоции. Държите се сопнато със семейството си и не успявате да се насладите на компанията на съпруга/та и децата си. Изпускате безценни моменти. Възможно е и трайно да развалите семейните си отношения.
4. Ентусиазирани и окрилени сте от новия проект, с който се занимавате. Колегите ви усещат вашия ентусиазъм и се заразяват с него. Работят неуморно, крилете на ентусиазма и вдъхновението понасят целия ви екип. Всички ставате креативни, действате активно и се борите до успех. Проектът приключва успешно и вие берете плодовете от него с пълни шепи – повишение, паричен бонус, предприемаческа печалба.
5. На улицата, човек ви дразни с поведението си. Вие овладявате гнева си и проявявате разбиране. Оказвате помощ на човека в конкретната ситуация. Той се оказва свестен, но временно заслепен от проблемите си. Запознавате се. Намирате общи интереси. Стартирате бизнес заедно, който става супер-успешен.
ВРЕМЕ Е ДА ПОЕМЕМ КОНТРОЛА
Както и да въртим и сучем, критично важно е да можем съзнателно да управляваме емоциите си. Това изглежда невъзможно, особено, ако сме обзети от тях. Но проучвания и много практически случаи показват, че контролът над вътрешното ни състояние е възможен. Оказва се, че това е въпрос на умение и навик.
Много от нас опитват веднъж, виждат че е трудно и се отказват с думите „Не е възможно, не е естествено, не трябва да контролираш емоциите си!“.
Това което правим е все едно да отидем на урок по тенис за първи път, да не уцелим топката няколко пъти и да мрънкаме – „Не е възможно човек да се научи да играе тенис. Отказвам се.“
Затова, нека го кажем така: Емоциите ни са „наши“, те са наш продукт. Ние ги притежаваме, ние ги създаваме (съзнателно или несъзнателно), значи е напълно по силите ни да ги контролираме и насочваме, както си искаме.
Това, обаче, не става „от раз“. Налага се да положим усилия, да го правим редовно и да „тренираме“ продължително време, да се преборим за това, буквално, божествено умение.
ГОСПОДАРИТЕ НА НАГЛАСАТА
Контролът на вътрешното състояние е обект на множество изследвания, доктрини, методи, науки, проекти. Със сигурност сте чували за Религията, НЛП, Методът Силва, Емоционална интелигентност, Позитивно мислене, Законът на привличането, Бяла магия, Мотивация, Спорт, Йога, Дрън-Дрън и много други.
Общото между всички тях е, че имаме конкретни методики и е част от нашата задача да променим или да повлияем на вътрешното си състояние – да се чувстваме по-щастливи, да се мотивираме, да се уповаваме в нещо, да контролираме ума си или да „променяме вибрацията“ си.
В крайна сметка, всичко опира до контрол (директен или не) върху нашата психическа (вътрешна) нагласа.
Аз, лично, живо се интересувам от темите по-горе (правя го от 1992 година насам), събрах доста знания и опит в тази област през годините и продължавам да уча нови неща.
Смея да кажа, че в много отношения съм постигнал сериозни успехи в контрола над вътрешното си състояние. Не винаги. Определено не винаги. Но в някои ключови ситуации, съм уверен, че мога да запазя железен контрол.
През всичките тези години, пред очите ми изпъкват 10 важни подхода, 10 ключови метода, които безотказно работят, за овладяване на нашия вътрешен свят. Наричам ги „Господари на нагласата“.
Не твърдя, че те са единствените. И въобще не твърдя, че аз съм ги измислил. Обаче съм ги изпробвал всичките и наистина дават резултат.
Сега бих искал да споделя с вас своите размисли за тези 10 фактора (метода) за контрол над нашата психическа нагласа.
ТРЯБВА ВИ ЕНЕРГИЯ
Независимо от нашите вярвания, в настоящия си живот, ние оперираме основно с помощта на физическото си тяло и нивата на енергия, с които разполагаме в него. Какво означава това? Чувстваме се добре, оптимистични, ентусиазирани, пълни с енергия, силни, уверени, непобедими, когато:
сме се наспали;
сме си отпочинали;
сме в добра физическа форма и тонус;
сме нахранени добре, с вкусни и здравословни храним;
сме хидратирани добре;
сме в добро здраве;
сме спокойни.
Тоест, ако живеем под стрес, не си доспиваме, не отделяме време за себе си, не спортуваме, не се храним добре и здравословно, не пием достатъчно течности и боледуваме, няма как вътрешно да се чувстваме добре.
И обратното, когато сме гладни и се нахраним, когато сме под стрес и се успокоим, когато не сме си доспали и се наспим, подемът в нашето вътрешно състояние е рязко забележим.
Извод: Започнете да спите достатъчно, да пиете много течности всеки ден и да спортувате по 2-3 пъти на седмица. Обещавам ви дни, изпълнени с радост, щастие и много вдъхновение.
ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО РАБОТИ И В ДВЕТЕ ПОСОКИ
Множество проучвания (както и езотерични прозрения) показват, че нашите жестове, мимики, поза се променят в зависимост от това как се чувстваме. Ако сме уплашени, ние се присвиваме. Ако се чувстваме уверени, разперваме крайниците си. Ако сме ядосани, подскачаме и правим френетични жестове. Това не е тайна за никого и се изучава от десетилетия с цел продажби, лидерство, комуникация, преговори.
По-интересно е обратното. Оказва се, че нашите движения, жестове, поза, мимики, предават навътре емоцията, която изразяват. Т.е. ако се държим гневно (стискаме юмруци, мръщим се, ръкомахаме агресивно), с голяма вероятност започваме да се чувстваме така, дори преди малко да не сме били ядосани.
Ако се изпъчим и ходим наперено, постепенно започваме да се чувстваме уверени.
Ако наведем глава и провесим рамене, ни обзема чувство за тъга и отчаяние.
Ключовият момент тук е, че дори да си мислим, че не можем директно да влияем на емоциите си, ясно за всички ни е, че имаме пълен контрол над нашите жестове, движения и мимики.
А това означава страшно много.
Чрез движения на тялото (които са под наш контрол) можем да променяме вътрешното си състояние (за което до скоро си мислехме, че не е под наш контрол).
Така пред нас се открива цял един нов свят.
Тук някой може да каже:
„Да, ама ако съм притеснен, защото имам сериозен проблем, например нямам пари да си платя вноската по заема, това, че подскачам весело няма да ми реши проблема и да ми осигури парите.“
Този някой донякъде ще е прав, но в същото време няма да има никаква полза от това, че се чувства прав.
Обяснявам: Да, ако весело подскачате, парите няма да паднат от небето. Но, когато сте притеснени, вашите креативни способности са силно занижени, не виждате много от вариантите, които са пред вас и буквално сте блокирани. Е, ако си подобрите вътрешното състояние, дори без да си решите проблема, то вие освобождавате своя креативен, мисловен и всякакъв друг потенциал. А с негова помощ, с много по-голяма вероятност ще успеете да намерите изход от ситуацията.
Извод: Можете много по-лесно да намерите решение на проблем, да действате, да видите възможности, които преди това са били скрити за вас, когато сте в позитивно състояние на духа. Това е силата на контрола върху вашите емоции и нагласа. А с тялото можете да го направите най-директно и относително лесно и бързо.
МИСЛИТЕ ВЛИЯЯТ НА ЧУВСТВАТА
Една от любимите ми книги на всички времена е „Вашите слаби места“ на Уейн Дайър. В нея той е дал един доста прост силогизъм:
А. Аз мога да влияя на мислите си.
Б. Мислите ми определят чувствата ми.
В. Следователно: Аз мога да влияя на чувствата си.
Нека разгледаме трите елемента един по един:
„Аз мога да влияя на мислите си“: Ако не аз, то тогава кой? Всеки от нас притежава потенциала и способността да управлява мислите си. Те са си наши и са готови да правят това, което им наредим. Друг е въпросът, че умът на повечето хора скача като „пияна маймуна“, но с малко практика, можем да постигнем чудеса.
Дори и без подготовка, ние сме тези, които избираме да мислим за червената шапчица, яхнала син кит и летяща в нощното небе или за екселска таблица с червени, зелени и сини редове.
„Мислите ми определят чувствата ми“: Тук е малко по-сложно да бъдем убедени. Затова нека да дам пример. Представете си, че лежите на мек шезлонг, пиете мохито, слънцето топли тялото ви, водата на морето пред вас се плиска приятно и вие четете книга от любимия си автор. В този момент се чувствате прекрасно.
В следващия момент получавате съобщение, което гласи:
„Мило, ударих БМВ-то. Един простак ме засече. Не е много смачкано отпред, но не може да се движи на собствен ход. Какво да правя сега?“
Какво се случва с чувствата ви в този момент? Сами се досещате. Въпросът тук е, че ако не бяхте получили това съобщение, щяхте да продължите да се чувствате щастливи. Прекрасният ви момент с шезлонга, мохитото и книгата е провален от съобщението, което променя хода на мислите ви, всъщност превключва мисленето ви в съвсем различна посока. И това, което започвате да си мислите за новата ситуация, предизвиква у вас съответния емоционален отговор.
Нека дам още няколко, но този път – позитивни, примера:
Ако мислите за приятни неща (спомени и/или мечти), се чувствате приятно.
Ако си спомняте неуспехи и неприятни случки, се потискате, изпитвате вина или гняв.
Ако мислите как да решите даден проблем, се чувствате по-добре, отколкото ако мислите за пораженията, които той е предизвикал или ще предизвика.
Ако сме убедени, че изпитанието, което ни предстои е предизвикателство, с което трябва да се справим, а не бедствие, което ще ни унищожи, енергийният ни заряд е много по-позитивен и по-висок и е по-голяма вероятността да се справим с това изпитание.
„Аз мога да влияя на чувствата си!“: Както се казва „2+2=4“. От простия силогизъм се вижда, че можем да влияем върху емоциите, чувствата, вътрешното си състояние, управлявайки мислите си по подходящ начин.
Извод: Това, което мислите във всеки един момент, е важно не само за това какво ще измислите, но и за това как ще се чувствате в дадената ситуация. Така че, внимателно подбирайте мислите си.
ИМА ЗНАЧЕНИЕ КАКВО КАЗВАМЕ
Всички знаем изрази като „силата на думите“, но замисляме ли се, че нашите думи наистина имат сила. Какво са те, ако не материализация на нашите мисли. И в този си вид, думите ни влияят поне по два много важни начина:
Тъй като, по същество, думите са мисли, облечени в звук, то те (както видяхме при предишния Господар на нагласата) директно влияят върху начина, по който се чувстваме. Но много по-силно, защото вече въвеждаме и един (полу)материален канал/формат – звука.
Всяка информация, влизаща в нашия ум отвън (в случая – чувайки собствените си думи) формира нашите възприятия, нашите убеждения, нашата реакция към света. В случая, думите ни действат като форма на самовнушение.
Ето няколко примера от нашето ежедневие:
Понякога казваме, когато сгрешим: „Ауууу, колко съм тъп/а?!!!“. Какво състояние предизвикваме? Потискаме се. Какво си внушаваме и нареждаме на Подсъзнанието да изпълни? „Аз съм тъп/а.“
Когато кажем „Не мога да плувам“, например, нашето Подсъзнание разбира – „Плуване? Изтрий!“. Така сами подрязваме крилете си. В случая – плавниците.
Когато постигнем успех и си кажем „Браво! Супер съм! Страхотно се справих!“, тялото ни се облива с ендорфини, чувстваме се повече от прекрасно.
Какво можем да направим в този случай?
Да наблюдаваме себе си и да се слушаме какво казваме във всеки един момент (например по навик).
Да трансформираме изразите в позитивни. Например, вместо „Аууу, колко съм тъпа!“, си казваме „Допуснах грешка. Благодаря. Научих още един начин как нещата не могат да станат. Следващия път няма да допусна тази грешка.“
Извод: Думите имат реална сила и ако ги подценявате, има много да се чудите, защо животът ви протича в глуха линия, отива в задънена улица или е истински ад.
ЗАДАВАЙТЕ СИ ПРАВИЛНИТЕ ВЪПРОСИ
Нали сте чували израза: „На тъп въпрос – тъп отговор“. И с нашите умове е точно така. Нашият мозък е нещо като един огромен и недобре изучен Гугъл. Каквото го питаме, той е готов да ни отговори. Той не оценява въпросите ни, не ги филтрира или обработва по някакъв друг начин. Просто ги приема, търси отговор и ни го подава под формата на идея, сън, мисъл.
Ако, например, запитаме себе си: „Защо постоянно се провалям?“, умът, Подсъзнанието се чувстват длъжни да отговорят. И поради така зададения въпрос, те могат да отговорят „Защото си тъп. Защото не спазваш обещанията си. Защото нямаш ясна цел в живота.“ Освен това, така зададен въпросът, съдържа и презумпция, че ние постоянно се проваляме, което може да не е реален факт, но ние го мислим за такъв.
Ако заменим горния въпрос с: „Как да направя така, че следващия път да пожъна феноменален успех.“ Ето, това е друга работа. Умът се амбицира и ентусиазира, идват му идеи, започва да търси и да бълва информация. За нула време имате набелязани стъпки какво да подобрите в бизнеса си, например, за да успеете по епичен начин със следващия си проект.
Извод: Въпросът е също толкова важен, като отговора. Внимавайте при избора на въпросите, защото те определят отговорите. Отговорите формират решенията, които вземате. А решенията, формират посоката, в която се движи животът ви.
ПРЕДСТАВЯЙТЕ СИ ПРАВИЛНИТЕ НЕЩА
От няколко, независими един от друг източника, прочетох, че нашето Подсъзнание всъщност не прави разлика между това, което се случва наистина и това, което си представяме, че се случва. За него това е опит, възприятие, нещо, което става сега и е реално.
Така се налага изводът, че ако искаме нашето Подсъзнание да си „помисли“ нещо, то трябва именно това „нещо“ да му прожектираме с помощта на нашите представи (или т.нар. „визуализация“).
Нека приемем, че ви предстои важна среща с клиент или с шефа, за увеличение на заплатата, например. Сега да си представим два сценария за вашите представи.
Сценарий 1: Преди събитието, през цялото време си представяте как клиентът гледа намръщено, как шефът тропва по масата и дори не ви дава да говорите. Представяте си как излизате от стаята с наведена глава и в потиснато настроение.
Сценарий 2: Представяте си (преди събитието) как клиентът е благоразположен, усмихва се, кима с глава, поглежда договора и го подписва. Шефът ви ви потупва по рамото, прави ви комплимент и казва „Да, смятам, че заслужаваш това повишение. Ще бъде активно от другия месец.“
Какво мислите, че ще се случи?
Ако сте притеснени, уплашени и песимистично настроение във връзка със срещата, тази настройка ще ви проличи ли? Ще я усети ли отсрещната страна? Ще реагира ли защитно и негативно? А вие – по-креативни ли ще сте така или по-„глупави“. Ще имате ли ентусиазъм да търсите нови решения с клиента / шефа? Ще имате ли хъс за победа?
И обратното – ако сте позитивни, обнадеждени, уверени в добрия резултат. Ако сте ентусиазирани и смели. Това как ще се отрази на вашите способности по време на срещата? Ще го усети ли отсрещната страна? Ще реагира ли съответно?
Извод: Това, което си представяте е реално. Поне за вас и вашето Подсъзнание. Не го оставяйте на случайността или на моментните емоции, защото то ще се превърне в реалност за вас.
ЗАКОТВЕТЕ НАГЛАСАТА
Сигурен съм, че всички имаме такива моменти:
Прозвучава мелодия от известна песен и си спомняте за първата си среща, като настроението ви моментално се променя.
Чувате скърцането на стиропор върху стъкло (или дори само си го представяте) и ви побиват тръпки.
Сядате в любимия си стол и веднага се отпускате. Започвате да се чувствате приятно.
Този феномен, науката (или поне НЛП) нарича „котви“ или „закотвяне“. Същността му е, че ако в момента, в който изпитвате силна емоция, нещо се случи около вас и го възприемете със сетивата си, в бъдеще, то се превръща в събитие, което отключва същата емоция (независимо каква е била нейната оригинална причина).
Малко сложно звучи, нали?
На практика, за да го правите осъзнато, обикновено трябва да преминете през следната процедура:
Когато изпитвате силна позитивна емоция (радост, щастие, удовлетворение, мотивация), осъзнайте, че го правите. Да, знам че звучи странно, но през главата ви трябва да мине нещо от типа „Я, колко съм щастлив/а!“.
В момента, в който изпитвате емоцията с най-висок интензитет (щастието ви достига върха си), направете нещо от физическо естество, което не е нормално за вашето ежедневие. Например, допрете палеца, показалеца и средния пръст на лявата си ръка или стиснете силно дясното си ухо.
Правете го всеки път, когато изпитвате силна радост или друга позитивна емоция, която бихте искали да възпроизведете за в бъдеще.
Знам, че звучи малко странно, но ако това „закотвяне“ се направи качествено, се постига следния интересен ефект: Когато искате да се чувствате радостни, например, но в момента сте тъжни, притеснени или нещо подобно, извършвате странното действие от втора точка (активирате котвата). Почти моментално, състоянието ви се променя и изпитвате „закотвената“ позитивна емоция.
Така, написано изглежда доста невероятно и аз не се опитвам да ви убедя, че е панацеята за всичките ни лоши настроения. Но това е работеща и ключова техника от НЛП и ви препоръчвам поне да я изпробвате. Със сигурност ще подобри качеството на емоционалния ви живот.
Извод: Вашето вътрешно състояние се влияе от различни външни събития, които са се случили в момент, когато сте изпитали подобно състояние. Появата на такива външни стимули може да предизвика същото състояние. И, най-важното – можете да използвате това съзнателно и да влияете на състоянието си.
ВАШЕТО ОБКРЪЖЕНИЕ ВИ ВЛИЯЕ
На теория всички знаем, че „с какъвто се събереш, такъв ставаш“ или че „ние сме средното на петте човека, с които прекарваме по-голямата част от времето си“ или че „средата влияе“.
Знаем го, но може би не винаги осъзнаваме, че всъщност това влияние е драстично, огромно, силно, понякога страшно и – това е много важно – в повечето случаи е под наш контрол.
Какво искам да кажа?
Влияят ли върху нашето настроение и нагласа следните неща?:
Това, което ни казват приятелите и колегите ни?
Това, което гледаме по телевизията?
Това, което четем?
От къде черпим информация – фейсбук, вестници, списания, телевизия?
Дали ходим или не ходим на семинари, обучения и други подобни събития.
Как е организирано работното ни място?
Каква е обстановката у дома ни?
Това, което постъпва през сетивата ни, именно то се възприема от нашето Съзнание и Подсъзнание като реалност. И вземайки предвид тази „реалност“ ние правим всички заключения, вземаме решения, с този материал изграждаме своите идеи, мечти, цели, планове. Така се формират нашите възгледи, убеждения, нашия кръгозор.
Ако спрем да гледаме/слушаме/четем негативни неща, те няма да влизат в съзнанието ни. Така ще оставим място за позитивните.
Ако съзнателно търсим и гледаме / слушаме / четем позитивни неща, именно те влизат в съзнанието ни и формират тухличките, от които градим идеите, целите, решенията си.
Ето няколко примера / идеи:
Спрете да гледате телевизия. Ако все пак много ви се гледа, вместо новини, криминални/политически предавания и риалити шоута, започнете да отделяте време на такива, свързани с готварство, лайфстайл, наука, технологии, бизнес и други подобни.
Направете анализ на хората, с които прекарвате най-много време всеки ден. Някой от тях действа ли ви потискащо? Помислете как можете да ограничите или да прекратите напълно комуникацията с него.
Спомнете си (направете списък) на любимите си филми, сериали, предавания, музика, книги. Заобиколете се с тях. Посвещавайте им част от времето си, за да управлявате нагласата си.
Помислете кои ваши познати ви вдъхновяват и е приятно да общувате с тях. Намерете начини да го правите по-често и за по-дълго време.
Бъдете активен читател – поставете си за цел да прочитате по една полезна и позитивна книга на месец. Когато започне да ви харесва, преминете на две книги на месец и дори може да стигнете до една на седмица. Възприятието ви за света ще се отвори невероятно и главата ви ще се превърне във врящ котел от идеи и ентусиазъм.
Ще завърша тази част с нещо като цитат или по-скоро спомен. Не си спомням дали беше от „Монахът, който продаде своето ферари“ или от „Щастливият милионер“, но ще го кажа със свои думи:
„Вашият ум, вашият дом, вашето време – това е вашата прекрасна градина. Вие сте градинарят, който може да се погрижи да има красиви рози, храсти, езерца и птички. А можете да я запуснете и да бъде цялата в руини, плевели, змии и кал. От вас зависи. Грижете се за градинката си и не давайте на други хора да акат в нея!“
Извод: Вие сте Градинарят. Ваша е отговорността за това, което влиза във вашия свят.
НАВИЦИТЕ СА СИЛА, КОЯТО НАПРАВЛЯВА ЖИВОТА НИ ВСЕКИ ДЕН
Случвало ли ви се е да тръгнете за работа, да се умислите нещо и когато отново се „огледате около себе си“, вече сте пристигнали до работното си място. Цялото пътуване до там е станало автоматично, без вашия съзнателен контрол и внимание.
Прияжда ли ви се сладко вечер?
Спортувате ли редовно или редовно се излежавате на дивана пред телевизора?
Винаги ли пиете кафе сутринта?
Всяко ваше поведение – малко или голямо, просто или сложно, позитивно или негативно – което възприемате като автоматично, не е било такова в началото. След определен брой повторения то е станало част от вас и след това не е необходимо да се намесвате съзнателно в неговото управление. То е един вид програма, която сте заложили у себе си (нарочно или без да искате) и тази програма се изпълнява, когато дадено отключващо събитие се включи. Именно това са навиците – програми, които ние изпълняваме.
В живота ни има толкова много навици, че ако се замислим, може да се шокираме. Ние буквално сме изтъкани от навици. Това е едновременно добра и лоша новина.
Добра е, защото, ако се опитаме да променим „лошите“ си навици и да изградим нови, които ни водят към желаната цел, така можем трайно и напълно да променим живота си.
Лоша е, защото, ако не направим нищо по въпроса със съзнателното управление на навиците, можем да станем техен роб и да живеем в тихо отчаяние, гняв, вина, неудовлетворение, носейки се по течението на програмите, които сами сме създали у себе си.
За да започнем позитивна промяна в тази област, бих ви предложил следния прост план:
Първо: Направете списък на поведенията си, които не харесвате и бихте искали да промените.
Второ: Срещу всяко нежелано поведение, напишете с какво бихте искали да го замените. Кое е алтернативното позитивно поведение, което искате да правите вместо нежеланото.
Трето: Огледайте се сред своите познати (близки и далечни) за хора, които имат желаното от вас поведение или – още по-добре – успели са да се отърват от нежеланото и сега се чувстват прекрасно.
Четвърто: Поговорете с тях. Разпитайте ги подробно как са го постигнали. Водете си бележки. На базата на техния разказ, си съставете конкретен план за действие. Помолете ги за помощ, особено за кураж и мотивация.
Пето: Изпълнете плана. Ако срещате трудности, обърнете се към съответния човек за съвет. Той е минал по този път. Следвайте неговите съвети. Едно е сигурно – той го е постигнал и е жив пример за това. Не мислете сега за книги, обучения, теории, статии – просто следвайте неговия пример и съвети.
Шесто: Бъдете търпеливи и упорити. Има такова мнение, че един навик се „вгражда“ в подсъзнанието ни за около 21 дни (три седмици) ежедневно практикуване. Така че, не очаквайте бързи резултати. Но това, което мога да ви обещая е, че когато ги постигнете, резултатите ще са стабилни, силни и трайни.
Вземете контрола над живота си. Станете Програмист на собствената си съдба.
Извод: Нашите навици са нашият софтуер. Не само, че можем, но и трябва да поемем съзнателен контрол над тях. Иначе те ще контролират нас и то без да ни гарантират хепиенд.
НАЙ-КРАТКИЯТ ОТГОВОР Е ДЕЙСТВИЕТО
Ако има едно нещо за стреса, което съм научил през целия си живот, то е следното: Преди да направиш нещо, може да има притеснение, страх, съмнения. След като направиш нещо, може да има вина, съжаление, гняв. Започнеш ли да правиш това нещо, няма място за нищо друго, освен да се фокусираш в настоящия момент и да свършиш работата по най-добрия възможен начин.
Ето един пример с говоренето пред публика: Аз от години изнасям презентации, говоря на семинари, провеждам обучения пред аудитория от 2 до 400 души. И, ако трябва да споделя динамиката на вътрешното си състояние, в повечето случаи тя е следната:
Много време преди събитието: никакъв стрес; ентусиазъм; очакване.
Няколко дни преди събитието: паника; подготовка на презентацията.
Денят преди това: френетично репетиране; пеперуди не само в стомаха.
В деня на събитието: безтегловност; краката омекват; ръцете треперят; студено ми е.
Точно преди събитието: бърз изблик на стрес и притеснение, потушен съзнателно.
Излизам на сцената: няма връщане на зад; период на адаптация.
Говоря пред хората: чувствам се спокойно и потъвам изцяло в това, което говоря; няма притеснение или страх; само желание да дам най-доброто от себе си.
След събитието: всякакви анализи и оценки, мнения и разсъждения.
При всички положения, забелязал съм, че когато правя нещо във връзка с решаването на даден проблем, притеснението ми пада драстично, дори действията ми да не са довели все още до решаването на проблема. Все пак правя нещо по въпроса.
Наистина, най-краткият отговор е действието. То помага по следните начини:
Първо: Каквото и да е вътрешното ви състояние към момента, ако започнете да се движите, да правите нещо, нивото на ендорфините ви се покачва, чувствате се, че се имате конкретна посока, че поемате контрола и нивото ви на щастие се повишава.
Второ: Повечето проблеми не се разрешават само с промяна на състоянието. Всъщност, в много случаи, негативната промяна на състоянието е показател за наличието (или очакването да се случи) на по сериозен проблем. Затова, промяната на състоянието, обикновено правим с цел да доведем себе си до максимално продуктивно състояние, за да можем да предприемем действия за решаването на дадения проблем.
Извод: Действието винаги е важно и винаги е начинът да решим проблема. Независимо дали става въпрос за това да излезем на сцената, да се обадим на приятелката си, да започнем да пишем книгата, да напуснем работа. Извършването на конкретно действие задвижва нещата и освобождава задържаната негативна енергия.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вътрешната ни нагласа определя какво място е нашата собствена вселена. От нас зависи да я превърнем в Страната на мечтите – красива, светла, цветна и вдъхновяваща или тя да стане място на ужасите – тъмно, страшно, влажно, стресиращо и неприятно.
Повечето хора са чували за позитивното мислене, но България е регион с най-голям брой песимисти и мрънкачи на глава от населението. Опитах се да изследвам причините за това и открих (лично за себе си)
т много време насам чета книги за т.нар. „позитивно мислене“, успех, психология и други подобни. Някои от тях са наистина ценни и буквално обърнаха живота ми. Останалите копират от ценните. Но от всички става ясно едно – човек трябва да мисли позитивно, ако иска да успее и ако иска да се чувства щастлив. Само, че защо не винаги ни се получава?
Повечето хора са чували за позитивното мислене, но България е регион с най-голям брой песимисти и мрънкачи на глава от населението. Опитах се да изследвам причините за това и открих (лично за себе си) няколко.
Най-важните сред тях са:
„Митът за розовите очила“
„Проклятието на щастливите“
„Синдромът на чука и наковалнята“ и
„Погрешното разбиране за оптимизма“
Нека да ги разгледаме една по една.
МИТЪТ ЗА РОЗОВИТЕ ОЧИЛА
По едни или други причини, сред нас е разпространено мнението, че да си земен, уравновесен, практичен и стабилен е нещо много-много ценно и добро. А ако си мечтател, вярваш в себе си и успеха си и възнамеряваш да постигнеш много в живота, това не е хубаво и не води до добри резултати в личен и семеен план.
Още от разпространеното мнение казва, че не трябва да се целиш много нависоко, защото от високо ще паднеш, че не трябва да си поставяш големи цели, защото са неосъществими и смешни, че не трябва да искаш да успееш, защото
„Ти си обикновен човечец, в една смотана държава и не можеш да постигнеш кой знае какво.“
За „нормалния“ българин, „нормалните“ цели „би трябвало“ да бъдат не твърде амбициозни, но да отговарят на определени изисквания:
малко, но уютно жилище
постоянна работа на нормална заплата
не прекалено грозна жена
здрави деца и
почивка на море за 10 дни почти всяка година.
Ако мислиш да станеш известен или богат, или и двете, ако мислиш да развиеш успешен бизнес, да се омъжиш/ожениш за чужденец/чужденка, да обиколиш света, да постигнеш някакъв рекорд…
Това автоматично те превръща във вятърничав мечтател, който
„Беше толкова послушно и умно момче, ама какви глупости му влязоха в главата.“
Обществото се опитва да потиска развитието, защото посредствеността, както всеки „организъм“ се стреми да се възпроизвежда и да запазва статуквото си.
Тя няма никакъв интерес да подкрепя бурното развитие и напредничавостта на отделни членове от масата, при положение, че останалите запазват посредственото си мизерно съществуване. Но разбира се отделната обществена единица едва ли осъзнава това. Когато види успешен човек, тази единица, по-скоро разсъждава така:
„Какъв е тоя, че ще има повече от мен?!“.
Хората се дразнят от мечтателите, защото тези мечтатели, може пък да осъществят мечтите си, а тогава
„Какво ще правя аз, който захвърлих мечтите си още в детските години, а съм можел да ги осъществя.“
Хората се дразнят от амбициозните, защото те биха могли да постигнат целите си, а тогава
„Пак съм прецакан, защото се целих толкова ниско, а то могло и по-високо.“
Посредствените хора, искат да са заобиколени от други посредствени хора, за да се чувстват комфортно и за да не се изнервят.
От своя страна, победителите, позитивните и амбициозните личности обичат да са заобиколени от подобни личности, защото останалите ги потискат и им пречат да се чувстват добре.
За съжаление, обаче, позитивните и напредничавите, сме прекалено малко. Затова трябва да се подкрепяме един друг. Огромната маса от сиви единици на обществото може да ни смаже, като едното нищо.
Ние винаги ще си останем „идиотите с розови очила“, а те винаги ще бъдат „земни, здравомислещи, критични и отговорни личности“.
ПРОКЛЯТИЕТО НА ЩАСТЛИВИТЕ
Повечето хора, да не кажа всички, искат да имат прекрасно бъдеще, хубав живот, щастлива любов, много пари и други подобни благини. Но си ги искат тайно.
Не смеят да ги поискат гласно, нависоко, силно, неудържимо. Не смеят да ги споделят с другите! Защото са суеверни. Защото се страхуват, че може да не станат нещата, както си мечтаят. Страхуват се да бъдат позитивни, смятат го за лоша поличба.
Но като че ли, всъщност, подсъзнателно се страхуват да не би техните мечти да се осъществят, защото така – от една страна – губят уютното убежище на доскоро недостижимата мечта, в което могат удобно да се отпуснат вечер след тъпия работен ден или да се унесат в мечти преди заспиване.
На второ място, хората стават нервни, когато има вероятност мечтата им наистина да се осъществи. Те започват да се безпокоят и да се страхуват.
Какво ще правя сега с всичко това? Как да се опазя да не го загубя? Ами ако някой ми го открадне? Ами цялата тази отговорност? Ами какво ще си кажат другите?
Сякаш масите от хора ги е страх да мечтаят наистина, защото нямат силата и смелостта да посрещнат мечтите си на живо, осъществени!
Затова когато попиташ някого „Как си?“, той ти отговаря:
„Абе, карам я някак си. Добре съм, горе-долу.“
Повечето хора не смеят да кажат:
„Чувствам се страхотно! Щастлив съм и през всяка една секунда се наслаждавам на живота!“
Като че ли е неприлично да демонстрираш позитивната си нагласа – сякаш навлизаш в някаква свещена територия, където цари суеверието, всичко се крепи на тънки конци и не трябва да правиш вълнички по огледално равната повърхност на посредствеността.
Станало е почти срамно да бъдеш щастлив и да гледаш ведро на живота с надежда и вяра в бъдещето – хората те гледат накриво, завиждат ти, укоряват те, смеят ти се, обявяват те за глупак и наивник.
Наоколо е пълно с хора, които имат мнение за всичко, особено за това как не може да стане нещо. Всеки знае десетки начини за това. Но ако се опиташ да потърсиш начин как да стане дадено нещо и да постигнеш успех, ти се превръщаш в едно адски нагло копеле, на което някой трябва да покаже къде му е мястото.
СИНДРОМЪТ НА ЧУКА И НАКОВАЛНЯТА
Трудно е да гледаш ведро и оптимистично на живота, когато нямаш какво да ядеш или пък се чудиш как да изхраниш малобройната си челяд. Ако си затрупан с работа, проблеми, грижи, врагове, несигурно бъдеще и безпаричие, е почти невъзможно да бъдеш оптимист и да имаш вяра в бъдещето и happy end-а.
Да, трудно е, но не е и невъзможно! Множеството от хората умеят да обсъждат доста свободно темата за оптимизма и позитивното мислене и се изказват доста авторитетно и ерудирано по нея. Но когато те самите бъдат сполетени от проблеми или трудности, изпадат в мрачно враждебно негативно настроение, при което дори и намекът за оптимизъм ги кара да те гледат със злоба:
„Не виждаш ли, че имам проблеми?! А ми говориш за оптимизъм и други глупости!“
Когато човек е в такава ситуация, наистина е погълнат от проблемите си и се изисква изключителна вяра и духовна сила, за да погледне с надежда в бъдещето, да се мобилизира и да продължи да върви напред и нагоре, въпреки всичко.
Оптимизмът е за силните! Много по-лесно е да бъдеш слаб, мрънкащ и да се предадеш пред трудностите и проблемите!
Но ако успееш да победиш негативното си отношение, ако въпреки всичко пречупиш отрицателния си мироглед и видиш светлина в дългия и мазен тунел на нерадостното съществуване, то тогава си наистина силен и заслужаваш да видиш мечтите си осъществени!
Когато човек е между чука и наковалнята – това е въпрос на ситуация, съдба или обстоятелства. Но от самия него зависи как ще се отнесе към този чук и тази наковалня.
Може да се остави безволево да бъде оформян и удрян, придобивайки странна форма, но може и да се позавърти така, както той си иска, така че този чук и наковалня да го оформят съгласно неговите желания.
Проблемите са си проблеми – всеки ги има. Всеки от нас животът го удря по един или друг начин и повечето хора имаме съвсем малък контрол върху цялостната ситуация. Но това, върху което имаме пълен контрол е нашето отношение към живота и самите себе си.
Ако се мислим за жертви и се държим като жертви – ние вече сме жертви. Ако мислим като победители и се държим като победители – то чукът и наковалнята само ще ни закалят и придадат по-функционална и боеспособна форма.
Когато попаднеш между чука и наковалнята, гледай да се превърнеш в меч, а не в подкова.
ПОГРЕШНОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ОПТИМИЗМА
Не всички са наясно какво значи да си оптимист. Повечето хора са настроени отрицателно към това понятие, защото считат, че да си оптимист означава да вярваш в невъзможни неща, да си мислиш, че всичко е приятно и хубаво и да живееш в собствен нереален свят на щастие и доброта. Вроденият прагматизъм на хората тук надава вой и не позволява и дума да се каже в полза на оптимизма. Но според мен тук има едно грандиозно объркване.
Да си оптимист не означава да виждаш в розово и да не забелязваш проблема. Оптимизмът е по-скоро отношение към нещата, начин на мислене, при който човек вижда не само проблема, а и неговото решение.
Докато негативно настроените личности виждат предимно проблемите и виновниците за тях, то позитивните отчитат тези фактори, но търсят решението. За тях е по-важно да се развиват и да вървят напред, решавайки проблемите, отколкото да се вайкат и да оплакват наличието на същите тези проблеми.
Да си оптимист е отношение – към себе си и към живота! Да гледаш позитивно на нещата, означава да се стремиш да постигнеш най-доброто за себе си, да израстваш, преодолявайки проблемите си и да се бориш с всички средства за постигането на победа, успех и реализирането на своите мечти.
Ако си мислиш, че твоето минало е изпълнено с проблеми и мъка не е така. Нищо подобно няма там. Има само уроци, които трябва да бъдат научени и стъпала, които водят нагоре, към позицията, където се намираш в момента.
Ако настоящето ти е изпълнено с проблеми – купи си очила! Не е така! Настоящето ти е изпълнено с предизвикателства, всяко от което за теб е шанс да постигнеш нещо повече отколкото в предишния момент и шанс да се развиваш.
Ако бъдещето ти се струва мрачно, да знаеш, че си си купил(а) погрешните очила – това са слънчеви очила. Хвърли ги. Не си слагай розовите – просто погледни в бъдещето със собствените си очи и сърце.
Какво има там?
Има слънце и радост, живот и щастие. И най-хубавото е, че между тези неща и теб има една пътека, път, стълба или дори червен килим.
Просто трябва да стъпиш на нея и да започнеш най-интересното и забавно приключение в живота си, а именно – неговото пълноценното и позитивно изживяване!
Правилната посока е „напред и нагоре“! Започни и продължавай – само напред и само нагоре! Пътеката няма край, а споменатите бонуси – щастие, радост, живот, любов – ги получаваш пътьом. Защото щастието не е крайна точка на пътуването, а самото пътуване!
Когато бях на около 8 години, избягах от училище, за да се повозя на автобуса до съседния град. Гратис.
Докато пътувах и се чудех дали скоро ще ме хванат, че съм без билет, видях мъдра мисъл, залепена над главата на шофьора. Тя гласеше:
“Да се ядосваш, означава да наказваш себе си за грешките на другите.”
От тогава нещо ми просветна, че ситуациите, при които изпитвам гняв могат да бъдат отработени по различни начини.
Разбира се, по онова време, нямах много случаи на гняв. Преобладаващата емоция беше “безгрижно детство”.
В наши дни, обаче, имам сериозно и задълбочено приятелство с гнева.
Често се сещам за тази мисъл, но не усещам, че това е правилният подход. Натрупах доста повече мъдри мисли и постепенно започнах да осъзнавам, че няма нужда да се уповавам, ядосвам или успокоявам с “грешките на другите”. Възрастните хора трябва да поемаме отговорност за собствените си емоции.
Затова, започнах да разсъждавам. Всъщност си водех вътрешен диалог:
Борил 1: Какво означава да се ядосваш? Защо се ядосваме?
Борил 2: Ядосваме се, когато не се получава нашето? Когато нещата не стават или не са такива, каквито ние искаме.
Борил 3: Това означава, че има разлика между очаквания и реалност, нали така?
Борил 4: С други думи, гневът ни показва, че има проблем? Разминаване?
Борил 5: Да. Значи, гневът е сигнал, нещо като лампичка на таблото на колата.
Борил 6: Явно, важното е не, че лампичката свети, а информацията, която носи.
Борил 7: И каква информация ни носи?
Борил 8: Ти не слушаш ли какво казват другите? Информацията, е че има разминаване между очаквания и реалност.
Борил 9: Тогава, когато изпитваме гняв, какво да правим?
Борил 10: Да чупим мебели и да крещим. Да тряскаме врати. Да приключваме връзки и приятелства. Да бием хора.
Борил 11: Но как това приближава реалността към очакванията ни?
Борил 12: Зависи какви са очакванията ни, какво искаме да постигнем и каква е реалната ситуация към момента.
Борил 13: Не се правете на идиоти. Ето какво трябва да се направи:
Да разберем от сигналите на гнева, каква е разликата между очакванията и реалността.
Да решим какво искаме да постигнем, т.е. каква ситуация трябва да се случи, дето не се е случила.
Да преценим дали можем да променим реалността и дали искаме?
Ако е така – действаме (веднага или след подготовка на план).
Ако, поради някаква причина, не можем да променим реалността, тогава трябва да променим очакванията си.
Борил 14: Защо?
Борил 15: Защото, ако за дадения случай не направим така, че реалността и очакванията да се приближат, чувството на гняв ще продължи да си стои, защото то показва именно тази разлика. То може да се разгори и да прерастне в нещо повече от сигнал. Например, лампичката да гръмне.
Борил 16: Правите го да изглежда много сложно, никой няма да прочете тази статия.
Борил 17: А осъзнавате ли, че гневът е емоция, която изпитваме, когато не можем да променим дадена ситуация или още не сме я променили.
Борил 18: Е, да де, точно за това говорим.
Борил 19: Не, той има друго предвид – когато изпитваме гняв, всъщност той показва, че се чувстваме слаби. Не можем или още не сме направили нещо. Също, отдолу наднича и страх.
Борил 20: Да, много хора идентифицират гнева с това, че са силни, доминиращи, крещящи, агресивни. Но всъщност, той е просто един усилен сигнал, който ни казва, че не можем да направим нещо или още не сме го направили. Тоест, той показва, че сме слаби (поне за момента).
Борил 21: Нищо лошо няма да си слаб.
Борил 22: Кой казва, че има нещо лошо? Просто не трябва да се надуваш и да тормозиш хората, мислейки си, че ти си ядосаният шеф или владетел, а всъщност показваш, че си слаб и не можеш да се оправиш със ситуацията.
Борил 23: Обичам да крещя на другите.
Борил 24: Явно обичаш да показваш уязвимостта си.
Борил 25: Но, като съм ядосан, се чувствам силен и властен.
Борил 26: Само ти си се чувстваш така. А всъщност досаждаш на хората, тормозиш ги и вдигаш много шум. Също така, правиш глупави неща.
Борил 27: Е, добре, какво да правя, когато съм ядосан?
Борил 28: Да обобщим:
Първо: Припомняш си, че гневът е сигнал, а не енергия. Дава ти информация, а не сила.
Второ: Намираш проблема, къде нещата не са така или не стават, както ти искаш.
Трето: Ако можеш да ги промениш в твоя полза – действаш. Ако не можеш – променяш си очакванията и целите.
Борил 29: Ами то било просто.
Борил 30: Просто е, но не е лесно.
—
След този вътрешен разговор, аз вече никога не можех да бъда същия или поне не във връзка с моето отношение към гнева.
И това беше така до следващия момент, в който се развиках на децата.
Тогава получих и последното прозрение (за момента).
💡
Гневът, освен че дава информация и показва слабост, е и навик. Навик, който трябва да овладеем и променим.
