Преди време, един мой приятел каза нещо, което отначало ми се стори в реда на нещата. Кимнах с глава в потвърждение и се усмихнах, когато го чух. Разбрах го като позитивен коментар.
Няколко години, след това, започнах да го преосмислям и осъзнах, че изразява нещо, което би трябвало да ни притеснява, вместо да сме доволни.
А тези дни достигнах и до още по-висша форма на разбиране на фразата и считам, че тя изразява приоритет, върху който е жизнено важно да се фокусираме, ако искаме да оцелеем като хора и като нация.
И сега всички се питаме какво толкова е казал този мой приятел? Ето неговите думи в свободен спомен (възможно е цитатът да не е 100% точен, но съм се опитал да предам смисъла):
„В България има толкова малко хубави неща, че каквото и добро да направиш, то веднага изпъква и лесно се отличава от всичко останало.“
Ние, българите, разпознаваме себе си като „най-мрънкащата нация в света“. Всички, постоянно от нещо се оплакваме. Ако няма от какво да се оплачем, намираме си причини. Дори понякога се шегуваме с тази си черта от характера.
„Легитимни“ причини за оплакване от нашата реалност
Въпреки, че не съм фен на оплакването (особено това, което е лишено от действие), много често няма как да не го разбера. Как да не се оплаче човек, за да му стане леко на душата.
Причина за оплакване № 1: Инфраструктурата ни преобладаващо куца. Плочките се обръщат в краката ни и ни заливат с вода. Ходенето по тротоарите е off-road преживяване. Токът понякога спира. Строежите цъфтят навсякъде, без мисъл за облекчаване живота на вече населяващите съответните райони.
Причина за оплакване № 2: Държавата ни боксува. Никой няма доказателства и в същото време „всички знаем“, че корупцията се шири, мафията и олигарсите са се сраснали с държавата, няма справедливост и държавните институции и системи работят по абсурден начин.
Причина за оплакване № 3: Доходите са зле, животът е скъп. В България е налице най-странното съотношение между заплащане и труд, както и между доходи и разходи. По цял свят висококвалифицираните специалисти получават заплати с пъти по-големи от тези на нискоквалифицираните, т.е. образованието и опитът се ценят. У нас тези нива са практически изравнени. В същото време всички се чудим как оцеляват повечето българи при положение, че обичайният доход, обичайно е по-малък от общата сума на обичайните разходи.
Причина за оплакване № 5: Образованието ни не става за нищо. Признавам си, че не съм бил част от българската държавна образователна система от 2000-та година насам. Информацията ми е предимно от медиите и моля да ме извините, ако имам допуснати неточности. Но това, което наблюдавам е: учители, които са ниско платени и слабо мотивирани; ученици и студенти, които считат образованието за досадна пречка пред „изживяването на истинския живот“; родители, които не уважават учителите и училището, като институция и възпитават у децата си предимно материални ценности и пълна липса на любов към ученето и образованието.
Причина за оплакване № 6: Хората, които получават заплати, за да се грижат за нас, не го правят. Полицията, администрацията, политиците – какво правят, не знам, но нямам усещането, че първи приоритет им е да „служат“ на нас, данъкоплатците.
Причина за оплакване № 7: Тотална липса на възпитание, добри обноски и достойно отношение – на всички нива. От продавачката в магазина, през сервитьор/ката, та до лекаря и държавния служител на гише – всички се държат нагло, арогантно, свойски и покровителствено, карат се, държат се с хората/клиентите/пациентите, като с група животни, които им пречат да си скролват фейсбука и им нарушават спокойствието.
Това не е просто липса на възпитание, а цялостно отношение към себе си и света. Ето един прост пример: В Италия (и не само там), когато влезеш в магазин, нищо не купиш и излезеш, продавачът ти казва „Довиждане и благодаря [ че ни посетихте ].” Ако направиш същото в български магазин, не получаваш дори „довиждане“, но ясно прочиташ по устните на продавача „Майка му да е*@! И тоя нищо не купи.“
Причина за оплакване № 8: Абсолютна липса на процесно мислене и организация. Преди време, по тази тема, написах цяла статия, така че няма да задълбавам тук. Ако желаете, прочетете за „паспортните неволи“ на моето семейство. Сигурен съм, че знаете – картинката е много подобна в повечето български институции и учреждения.
Причина за оплакване № 9: Няма пари за нищо и всички са „с вързани ръце“. Всеки кмет, ръководител в държавна институция и въобще – в организация, зависима от Бюджета, постоянно се оплаква, че няма пари, затова нещата са толкова плачевни. Това се използва като оправдание да не се прави нищо. Ние слушаме тези глупости по телевизията, клатим глава и ги репродуцираме, повтаряйки ги като мантра сред приятелите си и в социалните мрежи. Голямо мрънкане пада от това, че „няма пари“, „няма работа“, „нищо няма в тая скапана държава“.
Мога да продължавам още доста така – да изброявам причини, които се считат достатъчни, за да предизвикат мрънкане и оплакване.
Аз, лично, не мисля че оплакване от какъвто и да било вид, води до нещо добро и особено до реални резултати. Но не това е темата на това литературно произведение, именно затова не задълбавам, а само споделям наблюденията си.
И сега идва момента отново да се върна върху думите на моя приятел:
„В България има толкова малко хубави неща, че каквото и добро да направиш, то веднага изпъква и лесно се отличава от всичко останало.“
Наистина, ако слушаме собствените си оплаквания, както и посочените от мен (поне) 9 причини за оплакване, нашият живот прилича на едно бунище. Понякога и буквално.
Цветята и бунището
Представете си едно бунище, голямо. Изпълнено с мърсотия и изградено от нея. Изведнъж, върху него, забелязвате цветя – рози, минзухари, хризантеми, маргаритки.
Не навсякъде. Малко са. Като островчета на красотата, на фона на мърсотията, мизерията и смрадта. Обаче ги има.
Какво ще направите, ако ги видите? Ще ги стъпчете? Ще ги откъснете? Ще ги полеете и махнете плевелите? Ще си ги вземете в къщи?
Както се казва: „Зависи от човека.“ Ако обичате красотата и хармонията, ще направите едно. Ако са ви по-комфортни мърсотията и мърлявщината, ще направите друго. Ако живеете в собствен свят и не се интересувате от това, което ви заобикаля, ще направите трето.
Нека ви споделя, обаче, какво е добре да направите, ако не искате при следващата си среща със своя Създател и своя Ангел Хранител да се червите и да се опитате да потънете вдън земя…
Когато видите нещо хубаво и добро, обърнете му внимание, отделете му време. Защитете го. Подкрепете го. Помогнете му да се развие и да се размножи. Дори вие да не сте го създали, помогнете на неговите създатели. Кажете на другите за това хубаво и добро нещо. Накарайте ги и те да направят, като вас – внимание, подкрепа, закрила – за това добро нещо. Вдъхновете ги и те да направят нещо добро. Направете и вие.
Добрите неща, които можем да направим
А какви добри неща можем да направим? Много са. Ето само няколко идеи:
Добро нещо № 1: Вместо да се намръщите и скарате, усмихнете се и подайте ръка.
Добро нещо № 2: Вместо да критикувате, намерете какво да похвалите.
Добро нещо № 3: Огледайте се за човек в беда или нужда и му помогнете.
Добро нещо № 4: Прочете книга.
Добро нещо № 5: Научете нещо ново – от обучение, семинар, курс, университет…
Добро нещо № 6: Намерете друго добро нещо и го подкрепете.
Добро нещо № 7: Сами измислете и направете нещо хубаво и добро (ваше, авторско).
Последното е особено ценно. И ако се чудите как точно да измислите и направите нещо добро вие самите, аз вече съм готов с конкретни стъпки, които можете да направите. Ето ги и тях:
Практически стъпки за правене на добри неща
Стъпка № 1: Обърнете се към себе си. Какво можете да правите най-добре? Какви са вашите умения, качества, таланти?
Стъпка № 2: Направете нещо, което е свързано с вашите топ умения и таланти. Това може да е писане на книга, метене на улицата, лекуване на хора или правене на маникюр.
Стъпка № 3: Направете го, като вложите в него цялото си сърце и душа, не правите компромиси с качеството и креативността. Направете го, като за последно.
Стъпка № 4: Постарайте се направеното от вас добро нещо да достигне до колкото може повече хора – да научат за него, да се възползват от него, да го „консумират“.
Стъпка № 5: Отидете отново на Стъпка № 1 и започнете нов цикъл.
Пример за правене на добри неща (от реалния живот и бизнес)
За да не излезе така, че написаното от мен звучи твърде общо и непрактично, искам да дам един реален пример. Ярък. За това как малка група от хора може да направи, съвсем съзнателно, много добри неща. Въпреки трудностите. Въпреки враговете. Въпреки невъзможния обем работа, която трябва да бъде извършена.
Внимание: Примерът по-долу, илюстрира напълно написаното от мен до тук, но моля да имате предвид, че от този параграф нататък започва „продуктово позициониране“. Ще споделя информация за събитие, създадено и провеждано с много любов и усилия и пожънало невероятен (и все по-голям успех) през последните няколко години. Но то, все пак, е търговско начинание.
Това е нещо наистина добро, което се случва на нашето общество и бизнес среда, но ако мислите, че ще ви подразни „рекламата“, моля, спрете до тук и се надявам да останете с добри чувства от прозренията в настоящия материал.
Ако сте смели и с отворено съзнание, чувствайте се свободни (на своя отговорност) да продължите да четете.
Досетихте ли се кое е събитието? Нека да подскажа:
Това е форум за иновации, който стартира през 2015 г. От тогава, всяко негово издание е по-впечатляващо и по-успешно от предишното. Събитието има вече 4 „реинкарнации“ и тази година предстои петата по ред, още по-ефектна, полезна, интересна и впечатляваща от предишните.
Защо се изразявам с толкова много суперлативи? Може би защото получавам тлъста сума за реклама? Не. Може би защото аз съм част от екипа на организаторите? Ще ми се, но нямам тази чест. Може би, защото „ще стана известен“ и „ще ме дават по телевизията“. Едва ли?
Споделям и се вълнувам от това събитие, защото то е прекрасен пример и илюстрация на моята „теория“ за добрите неща и тяхното правене.
Темата на събитието са иновациите. Но не само космическите кораби и тостерите с изкуствен интелект. Засегнати са иновациите във всяка област на бизнеса и живота ни. Без иновации, няма развитие (в личен и в бизнес план). Както се казва (всъщност, току що го измислих):
„Който не иновира, той не прогресира и накрая тъжно умира.“
Лекторите на това събитие са много – тридесет и един. Те са водещи личности в своите области. И като казвам „области“, не говоря само за Space X и Internet of Things. Сред тях има журналисти, мениджъри, учени, та дори и фокусник, както и бивш агент на ЦРУ. Голяма група от интересни хора, от които може да се научи много и – най-вече – да се получи вдъхновение и интелектуален и емоционален заряд.
„Организаторът“ вече пета поредна година отмята работа и създава впечатление, че екип от 50 човека работи денонощно по събитието. Това се вижда по организацията, комуникацията, визията, лекторите, темите и нарастващият с всяка година брой участници. Каква изненада е, обаче, когато се разбере, че хората, стоящи зад това добро нещо, са далеч по-малко и осъществяването му се дължи на техните героични (буквално) усилия и ежедневна борба.
Надявам се, че успях да привлека вниманието ви.
Събитието е Innovation Explorer и неговото 5-то издание ще се състои на 21-ви февруари 2019 г. (четвъртък), в Sofia Event Center. Научете повече за него и се регистрирайте тук >>
И тъй като ви обещах илюстрация на „процедурата за правене на добри неща“, ето как Innovation Explorer и екипът зад него преминаха през всичките 5 стъпки, въпреки че не бяха чели тази статия. Последното, вероятно, се дължи на факта, че тя е написана 5 години след старта на първото издание на събитието.
Ето какво направиха те:
Стъпка № 1: Екипът на Innovation Explorer се състои от хора с две основни умения/експертизи (знам, че имат и много други, но сега споменавам само релевантните): Дълбоко познание за иновациите и умение за организация и управление на събития и хора.
Стъпка № 2: Как използваха те своите таланти и умения? Направиха събитието „Innovation Explorer”, за да популяризират иновациите и свързаният с тях начин на мислене и действие и да направят България (а и света) едно по-добро и по-бързо развиващо се място. Т.е. използваха на максимум наличните си ресурси, за да направят нещо добро.
Стъпка № 3: Когато им е хрумнала идеята за Innovation Explorer дали те са си казали:
„Дай да направим едно семинарче, да видим кой ще дойде и после ще му мислим.“
Не. Въпреки, че не съм присъствал на тази среща, ако съдим по резултата, те са си казали:
„Дайте да си сцепим г*z@ от работа и да направим събитие, което ще разтърси цялата бизнес реалност на България и ще доведе топ лектори от десетки страни. Нека да започнем с гръм и трясък.“
Останалото е история.
Стъпка № 4: Успяха ли да достигнат до много хора с идеята за иновациите и подобренията в бизнеса и живота? Твърдо да. Влагайки цялата си душа и сърце, всичката си енергия и нерви, този малък екип направи възможно още с първото издание да се напълни зала от 500+ места. А с всеки следващ Innovation Explorer се налагаше да резервират все по-голяма площ.
Стъпка № 5: Спряха ли след първото издание? Определено не. Запазиха своята упоритост, целеустременост и кураж и всяка година изстрелваха по една ракета.
–
Създаването, провеждането, комуникацията и популяризирането на Innovation Explorer е блестящ пример за добро нещо, направено по правилния начин и постигнало (и постигащо) максимален ефект. То е едно от цветята, които поникнаха и се задържаха на нашето бизнес бунище.
Имаха ли трудности? Да! Имаха ли врагове, които им създаваха пречки? Охоо, да! Работеха ли почти денонощно? Можете да се обзаложите! Искало ли им се е да се откажат, да зарежат всичко и да отидат на почивка в Дубай? Не знам, но съм почти сигурен в това. Отказаха ли се? Не!
Защо ли?
Защото когато добрите хора правят добри неща и са водени от добри мотиви, те знаят, че не могат да спрат, че „трябва“ да го направят.
А ние, в такива случаи, можем да направим само две неща:
Първо нещо: Да им помогнем или поне да не им пречим.
Второ нещо: Да се вдъхновим от тях и да направим нещо добро, свое, авторско.
–
Каква е поуката от тази статия (освен, че е добре да се посети Innovation Explorer)?
Разбира се, всеки може да извлече различна поука (или пък да не открие поука), но аз бих предложил следните думи за финал:
Ако видиш, че някой прави нещо добро: направи друго добро нещо (ако можеш), помагай или се дръпни от пътя, без да пречиш на доброто да се случва.
