Обичам филми и книги за супергерои. Едва ли ще съм единственото момче (вече доста пораснало), което би се радвало да има някоя и друга суперсила.

Може би не ми е чак толкова интересно да летя като Супермен. А и като мъж, за мен не е полезно да съм бърз, като Светкавицата.

Но може би нещо от суровата и драматична сила на Батман (особено новите серии, на Кристофър Нолън, за Черния рицар), скокливата липса на ограничения на Дейвид Райс (Телепорт) или метафизичната мощ на Нео (Матрицата) биха ми дошли добре.

Напъвам се, но все не мога да огъна лъжицата, въпреки че знам, че тя не съществува. Нямам си и скъп „Батман“-костюм. И с телепортацията до никъде не стигнах, само напуках една стена.

Тогава, поради липса на по приятни алтернативи, опитах по трудния начин. И нещата започнаха да ми се получават. Така разбрах защо

лесната победа не е сладка

и, че

смислените постижения са резултат от процес, а не на събития
– M. J. De Marco

И най-накрая ме осени прозрението, че ние всъщност разполагаме със суперсили. Използваме ги ежедневно. Но не ги забелязваме.

Ние разполагаме със суперсилата да си представим реалността, такава каквато искаме да бъде и след това да я променим според тази представа.

Имаме суперсилата да кажем няколко думи и да променим живота на десетки, стотици и дори хиляди хора.

Под наш пълен контрол е суперсилата да разполагаме с настоящия момент и да имаме правото да изберем какво да направим, какво да мислим, какви да бъдем и с кого да бъдем в този момент.

Не, ние нямаме суперсили. Изтъкани сме от тях. Те са толкова дълбоко вплетени в нас, че сме спрели да им обръщаме внимание. Започнали сме да търсим техни изкуствени заместители, забравяйки, че те са само сенки на нашата истинска същност.

Погледни в огледалото. Супермен, Батман, Светкавицата, Тор, Железния човек, Зеления фенер, Човекът-чвор и Хълк… Това са просто едни мухльовци в сравнение с това, което виждаш там.

Припомни си суперсилите, които имаш по рождение и започни да ги използваш. Те са за това…

Share This