Уважаеми Съседи,
Позволете ми да ви разкажа една история…
Казвам се Борил Богоев и живея в бл. 252. Имам една кола и една жена. Обичам семейството си и винаги съм добър със съседите. Отнасям с уважение към тях. Пазарувам си от магазинчето на Стамов и не вдигам шум след 22 ч. Опитвам се да паркирам на паркинга зад собствения си блок (защото мисля, че имам право на това) и… не мога.
След поредния неуспешен опит да намеря място за колата си, реших да се поразходя „отзад“. Намерих доста коли. Всъщност твърде много. Опитах се да си представя що за хора паркират там и ето какви личности „срещнах“…
Натрапниците
Грозновати човекоподобни същества от блокове извън нашата група. Те паркират безнаказано странните си возила на наша територия, но когато паркираме пред техните блокове, грухтят, ръмжат и от устите им хвърчат зелени слюнки.
Наглите
Те са темерутести, безпардонни и арогатнти главоноги. Разполагат с по няколко автомобила, произведени, когато баба ми е била девствена и са ги разположили на стратегически места из паркинга. Не ги помръдват с месеци, не ги карат. Използват паркоместата за съхранение купчините ламарини, чието място е в автоморгата. Имат гаражи, но са ги предоставили за ползване на други главоноги.
Разсеяните
Те са симпатични, усмихнати и забавни, но често проявяват неприкрита разсеяност. Забравят, че имат гаражи. Много добре осъзнават, че местата за паркиране са свръхограничени, но въпреки това ги заемат. Разсеяността им пречи да осъзнаят, че техните автомобили се чувстват най-добре и най-уютно у дома – в собствените си гаражи.
„Запознавайки се“ с обитателите на паркинга, запитах се: „Аз какъв съм, от коя група съм?“ И веднага ми хрумна подходящо наименование…
Идиотите
Ние сме странни същества. Гледаме да сме коректни. Не запречваме гаражите на съседите. Паркираме на странни места. Участваме в скандали с грозновати обитатели на съседните блокове. Държим се цивилизовано, колегиално, добросъседски, но – в крайна сметка – оставаме с пръст в устата. Или… на още по тясно място…
Бих искал да отправя призив, гореща молба към вас – моите съседи, които дълбоко уважавам – обитателите на нашата група блокове:
Моля ви, нека бъдем коректни един към друг и да проявяваме уважение, нека бъдем сплотени и да изградим една истинска общност. Нека да започнем с един малко по-цивилизован подход в паркирането!
Какво предлагам ли? Ето какво:
1. Да изгоним „Натрапниците„, като поставим бариера на входа на паркинга. Нека да го обсъдим на едно общо събрание на всички блокове. Моля, повдигнете този въпрос пред вашия домоуправител.
2. Господа „Нагли„, моля, предайте паметниците си, които отдавна вече не са автомобили, за скрап. Никой не може да ви принуди да го направите, само вашата съвест… И един мой много добър приятел, който разполага с паяк и мрази наглите хора. 🙂
3. Мили мои „Разсеяни“ приятели, наистина ви харесвам, но не се държите никак приятелски, като ме принуждавате да се препирам с горилите от съседните блокове. Моля ви, не искам повече да стигам до бой и човекоподобни маймуни да стресират жена ми. Имам една единствена молба към вас – имате гаражи, моля ви, използвайте ги!
Та това е моята история и моят призив към вас. Някои от вас ме познават. Други – не. Това не е важно. Важното е, че аз съм един от вашите добри съседи. Аз мога да ви помогна, когато имате проблем. Мога да ви подкрепя, когато се нуждаете. Мога да спася близките ви, когато не сте наоколо.
Мога да направя много добри неща за вас и ще продължавам да ги правя. Радвам се, че сме съседи и много бих искал да изградим една добронамерена, задружна и сплотена общност.
