От много време се каня да напиша една кратка статия, въпреки че не вярвам тя да постигне желаният от мен ефект. Тя е свързана с етикета на пътя и по-специално с даването на мигач.

Сигурно сте чували един цитат за самураите, мисля че беше от „Шогун“, но не успях да го намеря, само си го спомних:

„Лесно е да си учтив, когато човекът срещу теб е въоръжен с два меча.“

Винаги се сещам за този цитат, когато видя пред себе си шофьор, който завива или се престроява, без да дава мигач.

Сега е много вероятно да се запитате:

„Каква е връзката между самураите и шофьорите, които не дават мигачи?“

Нека да започна малко по-отдалече…

Какво е предназначението на мигача? Може би това е инструмент, с който показваме в каква посока ще завием? Технически – да.

За мен, мигачът е начин да изразиш уважението си към останалите участници на пътя. С него ти им казваш:

„Възнамерявам да сменя посоката си на движение. Осъзнавам, че се движим заедно по един и същи път и бих искал да ви предупредя за тази промяна. По този начин ви предпазвам от неприятни изненади, катастрофи и излишен стрес. Искам да ви покажа, че ме е грижа за вас и ви уважавам като партньор и колега на пътя.“

Разбира се, ние не можем да държим такива речи при всяка смяна на лентата или завой, затова сме снабдени с малки жълти лампички, които ту светват, ту изгасват.

Какво ни казва, обаче, шофьорът, който променя посоката си – престроява се, завива, изпреварва – без да даде мигач? Ето как тълкувам неговото „не светва, не светва, не светва“:

„Въобще не се интересувам, че има други хора на пътя. Не се интересувам от това, че някой може да се обърка, да се стресне или да катастрофира вследствие на промяната в посоката на моето движение. Дреме ми на …, че ще ви засека или изненадам. Интересувам се само къде отивам аз, а другите да се … в …“

Имайки предвид цитатът със самураите, бих искал да направя нещо като изявление (отворено писмо) към всички, които смятат, че ги мързи или е под достойнството им да дават мигач:

Колеги, които не обичате да давате мигач,

Нека се уважаваме взаимно. Управлявам 2 тона стомана, която се задвижва от взривоопасна субстанция.

Аз никога не бих ви навредил съзнателно, но ако – вследствие на вашето безотговорно поведение – направя грешка, при скорост от 50-150 км/час, могат да загинат много невинни хора, включително и вие.

Така че, когато се престроявате, когато завивате, когато изпреварвате, колкото и да ви мързи и да ви се струва незначително, мръднете шибания си малък пръст, преместете малкото мазно лостче и пуснете скапания си мигач!

Така всички ще знаем, че вашият миризлив варел ще променя посоката си на движение и ще караме с повишено внимание.

Аз давам мигач при всяка маневра и досега не съм получил мазоли, изкривяване на малкия пръст или психически травми.

Пуснете мигача и карайте като цивилизовани хора, а не като шимпанзета!“

Борил Богоев

Ако и вие бихте искали да има повече толерантност и уважение по пътищата, моля споделете статията със своите приятели.

Бих искал тя да достигне до максимален брой хора, които не дават мигач, като се надявам или да ми се ядосат много или да започнат да дават мигач. И в двата случая ще разберат, че нещо не е наред с малкия пръст на лявата им ръка.

Share This

Споделете с приятели!

Ако тази статия ви харесва, споделете я с приятели в любимата си социална мрежа! Предварително ви благодаря! (а може би и те ще ви благодарят! :)