Winner или Loser? Как избираш да се чувстваш?

от февр. 3, 2016Бизнес, Блог

Има моменти, когато се чувстваме глупави, потиснати, победени, отчаяни, тъжни, съсипани, стресирани, гневни, виновни, притеснени, грозни, дебели. Има и моменти, в които летим с крилете на любовта, чувстваме се сякаш светът ни принадлежи и морето ни е до колене, всичко ни се случва по правилния начин и сме щастливи, радостни, уверени, смели, ентусиазирани, обнадеждени, силни, щедри. Повечето нормални хора биха искали да избегнат моментите от първия тип и да имат повече от втория.

Имаме ли контрол?

И сега,  на дневен ред, идва големият въпрос – „Можем ли да контролираме/променяме нашата психическа нагласа съзнателно? Можем ли да променяме настроението си нарочно? Можем ли да овладеем емоциите си?“

На пръв поглед отговорът е отрицателен. Всички сме имали случаи, когато емоциите ни обземат, особено негативните. В тези моменти се чувстваме сякаш се носим на гребена на вълна, над която нямаме никакъв контрол. Сякаш дух се е вселил в тялото и ума ни.

Като се замислим, обаче, би било много полезно да можем да обуздаваме и контролираме тази сурова енергия на емоциите. Така ще можем да овладеем страха си пред непознатото, да приемаме по-спокойно критиката, да не се парализираме от проблемите, да не се отказваме от предизвикателствата.

Ако можехме да управляваме емоциите, щяхме да сме спокойни, независимо колко дразнещи са околните или колко важна среща ни предстои. Нямаше да се бичуваме за всяка грешка, направена в миналото.

Контролът над емоциите буквално дава в ръцете ни бутон с надпис „Щастие“. Натискаш го и се чувстваш прекрасно, със страхотна психическа нагласа, продуктивен и непобедим.

Ех, само ако можехме да управляваме емоциите си…

Както много пъти съм казвал – „Първата стъпка да контролираме нещо е да можем да го измерим.“ Как да измерим своята психическа нагласа, начинът по който се чувстваме? Много просто, като направим следното упражнение:

Измерване на психическата нагласа

1. Затворете очи и изпънете едната си ръка хоризонтално напред. Тази позиция маркира „нулата“, неутралното състояние.

2. Потопете се в своето настоящо психическо състояние, наблюдавайте психическата си нагласа, усетете я.

3. Преместете ръката си нагоре или надолу– в посоката, която смятате, че съответства на нагласата ви. Ако е положителна, вдигнете ръката нагоре. Ако е отрицателна – свалете я надолу.

4. Преместете ръката си в избраната посока толкова, колкото усещате, че е интензитетът на вашата емоция. Ако се чувствате супер тъпо и ви идва да се самоубиете, свалете ръката си максимално надолу. Ако се чувствате окрилени и на седмото небе – насочете ръката право нагоре. Ако състоянието ви е някъде между нулата и максимума, намерете правилната посока на ръката си.

5. Отчетете резултата, като запишете датата, часа и резултата от измерването. Може мислено да разделите на 5 или 10 части разстоянието от „нулата“ до двете пикови точки и така ще можете да оценявате състоянието си от -5 до 5, например.

Ето, вече имаме методика за измерване. Остава по-сложният въпрос – как да го контролираме. Но преди да обърнем внимание на тази тема, бих искал да разкажа малко повече за…

„Вълните на нагласата“ или защо е важно да управляваме емоционалното си състояние

Някой би казал „Как се чувствам си е моя работа?“. Да, но всъщност се оказва, че психическата ни нагласа се разпространява сред околните – приятели, роднини, колеги, като вълна-цунами и може да предизвика, както драстично лоши, така и прекрасни резултати. Ето няколко примера (някои хипотетични и някои – не чак толкова хипотетични ситуации):

1. Вие сте ядосани заради възникнал проблем. Заради дребна случка се държите грубо с човек на улицата. В отговор на което той избухва и ви удря (вашето поведение е преляло чашата, защото пък е притеснен заради наближаващата дата за плащане на кредита, който има). Падате лошо и лежите една седмица в болница.

2. Притеснени сте за предстоящо интервю. Притеснението ви проличава на интервюто, като в същото време ви блокира и не успявате да отговорите адекватно на всички въпроси. Вследствие на това не получавате желаната работа. Отчаянието ви се задълбочава.

3. Работата ви е много напрегната и постоянно сте стресирани, ядосани, притеснени или всичко на куп. Прибирате се в къщи, но не можете да се отърсите от тези емоции. Държите се сопнато със семейството си и не успявате да се насладите на компанията на съпругата и децата си. Изпускате безценни моменти.

4. Ентусиазирани и окрилени сте от новия проект, с който се занимавате. Колегите ви усещат вашия ентусиазъм и се заразяват с него. Работят неуморно, крилете на ентусиазма и вдъхновението понасят целия ви екип. Всички ставате креативни, действате активно и се борите до успех. Проектът приключва успешно и вие берете плодовете от него с пълни шепи – повишение, паричен бонус, предприемаческа печалба.

5. На улицата, човек ви дразни с поведението си. Вие овладявате гнева си и проявявате разбиране. Оказвате помощ на човека в конкретната ситуация. Той се оказва свестен, но временно заслепен от проблемите си. Запознавате се. Намирате общи интереси. Стартирате бизнес заедно, който става супер-успешен.

Време е да поемем контрола

Както и да въртим и сучем, критично важно е да можем съзнателно да управляваме емоциите си. Това изглежда невъзможно, особено, ако сме обзети от тях. Но проучвания и много практически случаи показват, че контролът над вътрешното ни сътояние е възможен. Оказва се, че това е въпрос на умение и навик.

Много от нас опитват веднъж, виждат че е трудно и се отказват с думите „Не е възможно, не е естествено, не трябва да контролираш емоциите си!“. Това което правим е все едно да отидем на урок по тенис за първи път, да не уцелим топката няколко пъти и да мрънкаме – „Не е възможно човек да се научи да играе тенис. Отказвам се.“

Затова, нека го кажем така: Емоциите ни са „наши“, те са наш продукт. Ние ги притежаваме, ние ги създаваме (съзнателно или несъзнателно), значи е напълно по силите ни да ги контролираме и насочваме, както си искаме. Това, обаче, не става от раз. Налага се да положим усилия, да го правим редовно и да „тренираме“ продължително  време, да се преборим за това, буквално, божествено умение.

Господарите на нагласата

Контролът на вътрешното състояние е обект на множество изследвания, доктрини, методи, науки, проекти. Със сигурност сте чували за Религията, НЛП, Методът Силва, Емоционална интелигентност, Позитивно мислене, Законът на привличането, Бяла магия, Мотивация, Спорт, Йога, Дрън-Дрън и много други. Общото между всички тях е, че имаме конкретни методики и е част от нашата задача да променим или да повлияем на нашето вътрешно състояние – да се чувстваме по-щастливи, да се мотивираме, да се уповаваме в нещо, да контролираме ума си или да „променяме вибрацията“ си. В крайна сметка, всичко опира до контрол (директен или не) върху нашата психическа (вътрешна) нагласа.

Тъй като живо се интересувах и продължавам да се интересувам от темите по-горе. И го правя от 1992 година насам, събрах доста знания и опит в тази област. Продължавам да уча нови неща. Смея да кажа, че в много отношения съм постигнал сериозни успехи в контрола над вътрешното си състояние. Не винаги. В никакъв случай. Но в някои ключови ситуации, съм уверен, че мога да запазя железен контрол.

Като цяло, през всичките тези години, пред очите ми изпъкват 10 големи метода, които безотказно работят, за овладяване на нашия вътрешен свят. Наричам ги „Господари на нагласата“. Не твърдя, че те са единствените. Обаче, изпробвал съм ги всичките и наистина дават резултат. Затова бих искал да споделя с вас своите размисли за тези 10 фактора (метода) за контрол над нашата психическа нагласа.

1. Трябва ви енергия

Независимо от нашите вярвания, в настоящия си живот, ние оперираме основно с помощта на физическото си тяло и нивата на енергия, с които разполагаме в него. Какво означава това? Чувстваме се добре, оптимистични, ентусиазирани, пълни с енергия, силни, уверени, непобедими, когато:

  • сме се наспали;
  • сме си отпочинали;
  • сме в добра физическа форма и тонус;
  • сме нахранени добре и с вкусни и здравословни храни;
  • сме хидратирани добре;
  • сме в добро здраве;
  • сме спокойни.

Тоест, ако живеем под стрес, не си доспиваме, не отделяме време за себе си, не спортуваме, не се храним добре и здравословно, не пием достатъчно течности и боледуваме, няма как вътрешно да се чувстваме добре. И обратното, когато сме гладни и се нахраним, когато сме под стрес и се освободим от него, когато не сме си доспали и се наспим, например, подемът в нашето вътрешно състояние е рязко забележим.

Извод: Започнете да спите достатъчно, да пиете много течности всеки ден и да спортувате по 2-3 пъти на седмица. Обещавам ви дни, изпълнени с радост, щастие и много вдъхновение.

2. Езикът на тялото работи и в двете посоки

Множество проучвания (както и езотерични прозрения) показват, че нашите жестове, мимики, поза се променят в зависимост от това как се чувстваме. Ако сме уплашени, ние се присвиваме. Ако се чувстваме уверени, разперваме крайниците си. Ако сме ядосани, подскачаме и правим френетични жестове. Това не е тайна за никого и се изучава от десетилетия с цел продажби, лидерство, комуникация, преговори.

По-интересно е обратното. Оказва се, че нашите движения, жестове, поза, мимики, предават навътре емоцията, която изразяват. Т.е. ако се държим гневно (стискаме юмруци, мръщим се, ръкомахаме агресивно), с голяма вероятност започваме да се чувстваме така, дори преди малко да не сме били ядосани. Ако се изпъчим и ходим наперено, постепенно започваме да се чувстваме уверени. Ако наведем глава и провесим рамене, ни обзема чувство за тъга и отчаяние.

Ключовият момент тук е, че дори да си мислим, че не можем директно да влияем на емоциите си, ясно за всички ни е, че имаме пълен контрол над нашите жестове, движения и мимики. А това означава страшно много. Чрез движения на тялото (които са под наш контрол) можем да променяме вътрешното си състояние (за което до скоро си мислехме, че не е под наш контрол). Така пред нас се открива цял един нов свят.

Тук някой може да каже, „Да, ама ако съм притеснен, защото имам сериозен проблем, например нямам пари да си платя вноската по заема, това, че подскачам весело няма да ми реши проблема и да ми осигури парите.“. Този някой донякъде ще е прав, но в същото време никак няма да е прав.

Обяснявам: Да, ако весело подскачате, парите няма да паднат от небето. Но, когато сте притеснени, вашите креативни способности са силно занижени, не виждате много от вариантите, които са пред вас и буквално сте блокирани. Е, ако си подобрите вътрешното състояние, дори без да си решите проблема, то вие отблокирате своя креативен, мисловен и всякакъв друг потенциал.

Извод: Можете много по-лесно да намерите решение на проблем, да действате, да видите възможности, които преди това са били скрити за вас. Това е силата на контрола върху вашите емоции и нагласа. А с тялото можете да го направите най-директно и относително лесно и бързо.

3. Мислите влияят на чувствата

Една от любимите ми книги на всички времена е „Вашите слаби места“ на Уейн Дайър. В нея той е дал един доста прост силогизъм:

А. Аз мога да влияя на мислите си.
Б. Мислите ми определят чувствата ми.
В. Следователно: Аз мога да влияя на чувствата си.

Нека разгледаме трите елемента един по един:

„Аз мога да влияя на мислите си“: Ако не аз, то тогава кой? Всеки от нас притежава потенциала и способността да управлява мислите си. Те са си наши и са готови да правят това, което им наредим. Друг е въпросът, че умът на повечето хора скача като „пияна маймуна“, но с малко практика, можем да постигнем чудеса.

Но дори и без подготовка, ние сме тези, които избираме да мислим за червената шапчица, яхнала син кит и летяща в нощното небе или за екселска таблица с червени, зелени и сини редове.

„Мислите ми определят чувствата ми“: Тук е малко по-сложно да бъдем убедени. Затова нека да дам пример. Представете си, че лежите на мек шезлонг, пиете мохито, слънцето топли  тялото ви, водата на морето пред вас се плиска приятно и вие четете книга от любимия си автор. В този момент се чувствате прекрасно.

В следващия момент се сещате как преди един месец вашата най-добра приятелка отмъкна гаджето ви, като преспа 4 пъти с него, преди да разберете. Внезапно ви обзема гняв, омраза, негодувание.

Прекрасният ви момент с шезлонга, мохитото и книгата е провален. Чувствате се отвратително. И нямаше да се чувствате така, ако мисълта за ситуацията с най-добрата ви приятелка (която вече не ви е приятелка) не беше минала през съзнанието.

Нека дам още няколко, но този път – позитивни, примера:

  • Ако мислите за приятни неща (спомени и/или мечти), се чувствате приятно.
  • Ако си спомняте неуспехи и неприятни случки, се потискате, изпитвате вина или гняв.
  • Ако мислите как да решите даден проблем, се чувствате по-добре, отколкото ако мислите за пораженията, които той е предизвикал или ще предизвика.
  • Ако сме убедени, че изпитанието, което ни предстои е предизвикателство, с което трябва да се справим, а не бедствие, което ще ни унищожи, енергийният ни заряд е много по-позитивен и по-висок и е по-голяма вероятността да се справим с това изпитание.

„Аз мога да влияя на чувствата си!“: Както се казва „2+2=4“. От простия силогизъм се вижда, че можем да влияем върху емоциите, чувствата, вътрешното си състояние, управлявайки мислите си по подходящ начин.

Извод: Това, което мислите във всеки един момент, е важно не само за това какво ще измислите, но и за това как ще се чувствате в този момент. Така че, внимателно подбирайте мислите си.

4. Има значение какво казваме

Всички знаем изрази като „силата на думите“, но замисляме ли се, че нашите думи наистина имат сила. Какво са те, ако не материализация на нашите мисли. И в този си вид, думите ни влияят поне по два много важни начина:

  • Тъй като, по същество, думите са мисли, облечени в звук, то те (както видяхме при предишния Господар на нагласата) директно влияят върху начина, по който се чувстваме. Но много по-силно, защото вече въвеждаме и един (полу)материален канал/фомат – звука.
  • Всяка информация, влизаща в нашия ум отвън (в случая – чувайки собствените си думи) формира нашите възприятия, нашите убеждения, нашата реакция към света. В случая, думите ни действат като форма на самовнушение.

Ето няколко примера от нашето ежедневие:

  • Понякога казваме, когато сгрешим: „Ауууу, колко съм тъп/а?!!!“. Какво състояние предизвикваме? Потискаме се. Какво си внушаваме и нареждаме на Подсъзнанието да изпълни? „Аз съм тъп/а.“
  • Когато кажем „Не мога да плувам“, например, нашето Подсъзнание разбира – „Плуване? Изтрий!“. Така сами подрязваме крилете си. В случая – плавниците.
  • Когато постигем успех и си кажем „Браво! Супер съм! Страхотно се справих!“, тялото ни се облива с ендорфини, чувстваме се повече от прекрасно.

Какво можем да направим в този случай:

  • Да наблюдаваме себе си и да се слушаме какво казваме във всеки един момент (например по навик).
  • Да трансформираме изразите в позитивни. Например, вместо „Аууу, колко съм тъпа!“, си казваме „Допуснах грешка. Благодаря. Научих още един начин как нещата не могат да станат. Следващия път няма да допусна тази грешка.“

Извод: Думите имат реална сила и ако ги подценявате, има много да се чудите, защо животът ви протича  в глуха линия, в задънена улица или и в двете.

5. Задавайте си правилните въпроси

Нали сте чували израза: „На тъп въпрос – тъп отговор“. И с нашите умове е точно така. Нашият мозък е нещо като един огромен и недобре изучен Гугъл. Каквото го питаме, той е готов да ни отговори. Той не оценява въпросите ни, не ги филтрира  или обработва по някакъв друг  начин. Просто ги приема, търси отовор и ни го подава под формата на идея, сън, мисъл.

Ако, например, запитаме себе си: „Защо постоянно се провалям?“, умът, Подсъзнанието се чувстват длъжни да отговорят. И поради така зададения въпрос, те могат да отговорят „Защото си тъп. Защото не спазваш обещанията си. Защото нямаш ясна цел в живота.“

Но, ако заменим горния въпрос с: „Как да направя така, че следващия път да пожъна феноменален успех.“ Ето, това е друга работа. Умът се амбицира и ентусиазира, идват му идеи, започва да търси и да бълва информация. За нула време имате набелязани стъпки какво да подобрите в бизнеса си, например, за да успеете по епичен начин със следващата си сделка.

Извод: Въпросът е също толкова важен, като отговора. Внимавайте при избора на въпросите, защото те определят отговорите. Отговорите фомират решенията, които вземате. А решенията, формират посоката, в която се движи животът ви.

6. Представяйте си правилните неща

От няколко, независими един от друг източника, прочетох, че нашето Подсъзнание всъщност не прави разлика между това, което се случва наистина и това, което си представяме, че се случва. За него това е опит, възприятие, нещо, което става сега и е реално.

Така се налага изводът, че ако искаме нашето Подсъзнание да си „помисли“ нещо, то трябва именно това „нещо“ да му прожектираме с помощта на нашите представи (или т.нар. „визуализация“).

Нека приемем, че ви предстои важна среща с клиент или с шефа, за увеличение на заплатата, например. Сега да си представим два сценария за вашите представи.

Сценарий 1: Преди събитието, през цялото време си представяте как клиентът гледа намръщено, как шефът тропва по масата и дори не ви дава да говорите. Представяте си как излизате от стаята с наведена глава и в потиснато настроение.

Сценарий 2: Представяте си (преди събитието) как клиентът е благоразположен, усмихва се, кима с глава, поглежда договора и го подписва. Шефът ви ви потупва по рамото, похвалва ли и казва „Да, смятам, че заслужаваш това повишение. Ще бъде активно от другия месец.“

Какво мислите, че ще се случи?

Ако сте притеснени, уплашени и песимистично настроение във връзка със срещата, тази настройка ще ви проличи ли? Ще я усети ли отсрещната страна? Ще реагира ли защитно и негативно? А вие – по-креативни ли ще сте така или по-„глупави“. Ще имате ли ентусиазъм да търсите нови решения с клиента / шефа? Ще имате ли хъс за победа?

И обратното – ако сте позитивни, обнадеждени, уверени в добрия резултат. Ако сте ентусиазирани и смели. Това как ще се отрази на вашите способности по време на срещата? Ще го усети ли отсрещната страна? Ще реагира ли съответно?

Извод: Това, което си представяте е реално. Поне за вас и вашето Подсъзнание. Не го оставяйте на случайността или на моментните емоции.

7. Закответе нагласата

Сигурен съм, че всички имаме такива моменти. Прозвучава мелодия от известна песен и си спомняте за първата си среща, като настроението ви моментално се променя. Или чувате скърцането на стиропор върху стъкло (или дори само си го представяте) и ви побиват тръпки. Или сядате в любимия си стол и веднага се отпускате и се чувствате приятно.

Този феномен, науката (или поне НЛП) нарича „котви“ или „закотвяне“. Същността му е, че ако в момента, в който изпитвате силна емоция, нещо се случи около вас и го възприемете със сетивата си, в бъдеще, то се превръща в събитие, което отключва същата емоция (независимо каква е била нейната оригинална причина).

Малко сложно звучи, нали?

На практика, за да го правите осъзнато, обикновено трябва да преминете през следната процедура:

  • Когато изпитвате силна позитивна емоция (радост, щастие, удовлетворение, мотивация), осъзнайте, че го правите. Да, знам че звучи странно, но през главата ви трябва да мине нещо от типа „Я, колко съм щастлив/а!“.
  • В момента, в който изпитвате емоцията с най-висок интензитет (щастието ви достига върха си), направете нещо от физическо естество, което не е нормално за вашето ежедневие. Например, допрете палеца, показалеца и средния пръст на лявата си ръка или стиснете силно дясното си ухо.
  • Правете го всеки път, когато изпитвате силна радост или друга позитивна емоция, която бихте искали да възпроизведете за в бъдеще.

Знам, че звучи малко странно, но ако това „закотвяне“ се направи качествено, се постига следния интересен ефект: Когато искате да се чувствате радостни, например, но в момента сте тъжни, притеснени или нещо подобно, извършвате странното действие от втора точка (активирате котвата). Почти моментално, състоянието ви се променя и изпитвате „закотвената“ позитивна емоция.

Така, написано изглежда доста невероятно и аз не се опитвам да ви убедя, че това е панацеята за всичките ни лоши настроения. Но това е работеща и ключова техника от НЛП и ви препоръчвам поне да я изпробвате. Със сигурност ще подобри качеството на емоционалния ви живот.

Извод: Вашето вътрешно състояние се влияе от различни външния събития, които са се случили в момент, когато сте изпитали подобно състояние. Появата на такива външни стимули може да предизвика същото състояние. И, най-важното – можем да използваме това съзнателно и да влияем на състоянието си.

8. Вашето обкръжение ви влияе

На теория всички знаем, че „с какъвто се събереш, такъв ставаш“ или че „ние сме средното на петте човека, с които прекарваме по-голямата част от времето си“ или че „средата влияе“. Знаем го, но може би не винаги осъзнаваме, че всъщност това влияние е драстично, огромно, силно, понякога страшно и – това е много важно – в повечето случаи е под наш контрол.

Какво искам да кажа?

Влияят ли върху нашето настроение и нагласа следните неща?:

  • Това, което ни казват приятелите и колегите ни?
  • Това, което гледаме по телевизията?
  • Това, което четем?
  • От къде черпим информация – фейсбук, вестници, списания, телевизия?
  • Дали ходим или не ходим на семинари, обучения и други подобни събития.
  • Как е организирано работното ни място?
  • Каква е обстановката у дома ни?

Това, което постъпва през сетивата ни, именно то се възприема от нашето Съзнание и Подсъзнание като реалност. И вземайки предвид тази „реалност“ ние правим всички заключения, вземаме решения, с този материал изграждаме своите идеи, мечти, цели, планове. Така се формират нашите възгледи, убеждения, нашия кръгозор.

Ако спрем да гледаме/слушаме/четем негативни неща, те няма да влизат в съзнанието ни. Така ще оставим място за позитивните.

Ако съзнателно търсим и гледаме / слушаме / четем позитивни неща, именно те влизат в съзнанието ни и формират тухличките, от които градим идеите, целите, решенията си.

Ето няколко примера / идеи:

  • Спрете да гледате телевизия. Ако все пак много ви се гледа, прекратете напълно гледането на новини, криминални и политически предавания и риалити шоута. Заменете ги с готварство, лайфстайл, научно-популярни филми и канали.
  • Направете анализ на хората, с които прекарвате най-много време всеки ден. Някой от тях действа ли ви потискащо? Помислете как можете да ограничите или да прекратите напълно комуникацията с него.
  • Спомнете си (направете списък) на любимите си филми, сериали, предавания, музика, книги. Заобиколете се с тях. Често им посвещавайте времето си.
  • Помислете кои ваши познати ви вдъхновяват и е приятно да общувате с тях. Намерете начини да го правите по-често и за по-дълго време.
  • Бъдете активен читател – поставете си за цел да прочитате по една полезна и позитивна книга на месец. Когато започне да ви харесва, преминете на две книги на месец и дори може да стигнете до една на седмица. Възприятието ви за света ще се отвори невероятно и главата ви ще се превърне във врящ котел от идеи и ентусиазъм. Обещавам.

Ще завърша тази част с нещо като цитат или по-скоро спомен. Не си спомням дали беше от „Монахът, който продаде своето ферари“ или от „Щастливият милионер“, но ще го кажа със свои думи:

„Вашият ум, вашият дом, вашето време – това е вашата прекрасна градина. Вие сте градинарят, който може да се погрижи да има красиви рози, храсти, езерца и птички. А можете да я запуснете и да бъде цялата в руини, плевели, змии и кал. От вас зависи. Грижете се за градинката си и не давайте на други хора да акат в нея!“

Извод: Вие сте Градинарят. Ваша е отговорността за това, което влиза във вашия свят.

9. Навиците са сила, която направлява живота ни всеки ден

Случвало ли ви се е да тръгнете за работа, да се умислите нещо и когато отново се „огледате около себе си“, вече сте пристигнали до работното си място. Цялото пътуване до там е станало автоматично, без вашия съзнателен контрол и внимание.

Прияжда ли ви се сладко вечер?

Спортувате ли редовно или редовно се излежавате на дивана пред телевизора?

Винаги ли пиете кафе сутринта?

Всяко ваше поведение – малко или голямо, просто или сложно, позитивно или негативно – което възприемате като автоматично, не е било такова в началото. След определен брой повторения то е станало част от вас и след това не е необходимо да се намесвате съзнателно в неговото управление. То е един вид програма, която сте заложили у себе си (нарочно или без да искате) и тази програма се изпълнява, когато дадено отключващо събитие се включи. Именно това са навиците – програми, които ние изпълняваме.

В живота ни има толкова много навици, че ако се замислим, може да се шокираме. Ние буквално сме изтъкани от навици. Това е едновременно добра и лоша новина.

Добра е, защото, ако се опитаме да променим „лошите“ си навици и да изградим нови, които ни водят към желаната цел, така можем трайно и напълно да променим живота си.

Лоша е, защото, ако не направим нищо по въпроса със съзнателното управление на навиците, можем да станем техен роб и да живеем в тихо отчаяние, гняв, вина, неудовлетворение, носейки се по течението на програмите, които сами сме създали у себе си.

За да започнем позитивна промяна в тази област, бих ви предложил следния прост план:

Първо: Направете списък на поведенията си, които не харесвате и бихте искали да промените.

Второ: Срещу всяко нежелано поведение, напишете с какво бихте искали да го замените. Кое е алтернативното позитивно поведение, което искате да правите вместо нежеланото.

Трето: Огледайте се сред своите познати (близки и далечни) за хора, които имат желаното от вас поведение или – още по-добре – успели са да се отърват от нежеланото и сега се чувстват прекрасно.

Четвърто: Поговорете с тях. Разпитайте ги подробно как са го постигнали. Водете си бележки. На базата на техния разказ, си съставете конкретен план за действие. Помолете ги за помощ, особено за кураж и мотивация.

Пето: Изпълнете плана. Ако срещате трудности, обърнете се към съответния човек за съвет. Той е минал по този път. Следвайте неговите съвети. Едно е сигурно – той го е постигнал и е жив пример за това. Не мислете сега за книги, обучения, теории, статии – просто следвайте неговия пример и съвети.

Шесто: Бъдете търпеливи и упорити. Има такова мнение, че един навик се „вгражда“ в подсъзнанието ни за около 21 дни (три седмици) ежедневно практикуване. Така че, не очаквайте бързи резултати. Но това, което мога да ви обещая е, че когато ги постигнете, резултатите ще са стабилни, силни и трайни.

Вземете контрола над живота си. Станете Програмист на собствената си съдба.

Извод: Нашите навици са нашият софтуер. Не само, че можем, но и трябва да поемем съзнателен контрол над тях. Иначе те ще контролират нас и то без да ни гарантират хепиенд.

10. Най-краткият отговор е действието

Ако има едно нещо за стреса, което съм научил през целия си живот, то е следното: Преди да направиш нещо, може да има притеснение, страх, съмнения. След като направиш нещо, може да има вина, съжаление, гняв. Започнеш ли да правиш това нещо, няма място за нищо друго, освен да се фокусираш в настоящия момент и да свършиш работата по най-добрия възможен начин.

Ето един пример с говоренето пред публика: Аз от години изнасям презентации, говоря на семинари, провеждам обучения пред аудитория от 2 до 400 души. И, ако трябва да споделя динамиката на вътрешното си състояние, в повечето случаи тя е следната:

  • Много време преди събитието: никакъв стрес; ентусиазъм; очакване.
  • Събитието наближава: стресът нараства; лека подготовка.
  • Няколко дни преди събитието: паника; подготовка на презентацията.
  • Денят преди това: френетично репетиране; пеперуди не само в стомаха.
  • В деня на събитието: безтегловност; краката омекват; ръцете треперят; студено ми е.
  • Точно преди събитието: бърз изблик на стрес и притеснение, потушен съзнателно.
  • Излизам на сцената: няма връщане на зад; период на адаптация.
  • Говоря пред хората: чувствам се спокойно и потъвам изцяло в това, което говоря; няма притеснение или страх; само желание да дам най-доброто от себе си.
  • След събитието: всякакви анализи и оценки, мнения и разсъждения.

При всички положения, забелязал съм, че когато правя нещо във връзка с решаването на даден проблем, притеснението ми пада драстично, дори действията ми да не са довели все още до решаването на на проблема. Все пак правя нещо по въпроса.

Наистина, най-краткият отговор е действието. То помага по следните начини:

Първо: Каквото и да е вътрешното ви състояние към момента, ако започнете да се движите, да правите нещо, нивото на ендорфините ви се покачва, чувствате се, че се имате конкретна посока, че поемате контрола и нивото ви на щастие се повишава.

Второ: Повечето проблеми не се разрешават само с промяна на състоянието. Всъщност, в много случаи, негативната промяна на състоянието е показател за наличието (или очакването да се случи) на по сериозен проблем. Затова, промяната на състоянието, обикновено правим с цел да доведем в себе си до максимално продуктивно състояние, за да можем да предприемем действия да решим дадения проблем.

Извод: Действието винаги е важно и винаги е начинът да решим проблема. Независимо дали става въпрос за това да излезем на сцената, да се обадим на приятелката си, да започнем да пишем книгата, да напуснем работа. Извършването на конкретно действие задвижва нещата и освобождава задържаната негативна енергия.

В заключение

Вътрешната ни нагласа определя какво място е нашата собствена вселена. От нас зависи да я превърнем в Страната на мечтите – красива, светла, цветна и вдъхновяваща или тя да стане място на ужасите – тъмно, страшно, влажно, стресиращо и неприятно.

Всичко е в нашите ръце и имаме поне 10 инструмента, с които да поддържаме нашата лична вселена в страхотно състояние и да се чувстваме радостни, щастливи и вдъхновени.

Share This

Споделете с приятели!

Ако тази статия ви харесва, споделете я с приятели в любимата си социална мрежа! Предварително ви благодаря! (а може би и те ще ви благодарят! :)