Тъй като все още (постоянно някак си) съм на технологично-иновативна вълна, реших да продължа темата за мечтаните технологии и да направя бърз преглед на някои любими технологични постижения от фантастичните книги и доколко са реализирани те в наши дни. Имаше период от живота ми, когато практически четях по една фантастична книга на ден. За онова време имам пълната колекция на ИК „Бард“ и още няколко издателства, занимаващи се с фантастична литература. И тогава, и сега, тези книги ми въздействат изключително вдъхновяващо. Те ми позволяват да раздвижа въображението си, да мечтая и да се опитам да си представя до къде може да стигне човешкия прогрес и развитието на нашата цивилизация. Погледнати от съвременна гледна точка, много от класическите фантастични книги понякога изглеждат смешни. Като например, описаното управление на междузвезден кораб с помощта на перфокарти в една от книгите на Айзък Азимов. Но това не прави неговото творчество по-малко любимо. От друга страна, предсказаното от много писатели-фантасти или показано във филми, вече е факт под една или друга форма. Особено забележителен пример за това е предсказанието (или може би – предложението) на писателя Артър Кларк за използването на геостационарни спътници за глобална комуникация и предаване на звук и картина. Публикацията е от 1945 г., в списание „Wireless World“! По този повод ми стана интересно и реших да направя проучване за това дали има още предсказания и идеи, родени от фантастиката, които са част от нашето ежедневие в момента. И ето какво открих.

Таблетите

Знаехте ли, че в своята книга „2001: Космическа одисея“, публикувана за първи път през 1968 г., същият Артър Кларк написва следното (мой свободен превод):

„Когато той се умореше от официални доклади и меморандуми, той включваше своя новинарски таблет (newspad) в комуникационната мрежа на кораба и сканираше последните новини от Земята. Един по един, той преглеждаше основните земни вестници. Превключвайки към кратковременната памет на дисплея, той задържаше титулната страница, като в същото време търсеше през заглавията и си отбелязваше публикациите, които го интересуваха. Всяка от тях имаше свой двуцифрен идентификатор. Когато го натиснеше, изображението с размер на пощенска марка се уголемяваше на екрана и така той можеше спокойно да прочете пълния материал. Когато свършеше с четенето, той затваряше тази публикация и се връщаше към страницата с всички заглавия, за да избере нова тема, с която да се запознае по-детайлно.“

Какво ще кажете? Дисплей с touch screen. Иконки. Търсене. Мрежа. И то през 1968-ма! Забележително. Така старателно описаната технология сега е част от нашето ежедневие. Нещо повече, дори децата ни (за съжаление) са я напипали и трудно можем да ги отделим от съвременните Newspads.

Виртуална реалност

Отново попадаме на предсказание на Артър Кларк, но този път, през още по-далечната 1956-та година, в книгата му „Градът и звездите“. Там той написва следното (пак мой свободен превод):

„Сред хилядите възможности за забавление в града, това беше най-популярното. Когато се включиш (влезеш в) сагата, ти вече не си пасивен наблюдател. Вече си активен участник, който има – или изглежда, че има – свободна воля. Събитията, сцените и приключенията, в които участваш може и да са подготвени първоначално от вече забравени творци, но беше заложена достатъчно голяма гъвкавост, за да са възможни множество вариации. Така можеш да навлезеш в тези фантомни светове със своите приятели, търсейки емоции, които не съществуваха в Диаспар. И докато този „сън“ продължаваше, нямаше начин да се познае разликата между него и реалния свят.“

През миналата година започна сериозният бум на виртуалната реалност и очакваме все по-бурно развитие на този технологичен сектор. Наистина, все още доста лесно виртуалната реалност може да се различи от „истинската“, но нека отбележим, че тази технология все още е в своите бебешки години.

Подводницата

Жул Верн написва своя роман „20 000 левги под водата“ (или „Капитан Немо“, както е по-известен в България) 1869 г., описвайки приключенията с огромната подводница „Наутилус“. Често му се приписва славата на предсказал създаването на идеята за съвременните подводници. Въпреки това има автори, които твърдят, че образът на „Наутилус“ е базиран на подводница, която е използвана за военни цели от Конфедерацията (по време на Гражданската война), пет години по-рано. Независимо от това, Жул Верн, по неповторим начин е разгърнал идеята за живота под водата и използването на големи превозни средства за изучаване и живеене в подводния свят. Както знаем, все още нямаме изградени такива обширни и разточителни подводни плаващи замъци, но подводниците – като военни, туристически и научни превозни средства – са част от нашето съвремие. След като знаем, че много малка част от водните пространства на планетата са изучени, дано скоро да разполагаме с технологии, които да ни позволяват да живеем под водата, да добиваме полезни суровини, да отглеждаме морски животни, и да произвеждаме енергия от водата и земните недра. – И за да не ви отегчавам с подробно описание за всяко предсказание и изобретение, ето още няколко примера: Автомобили  без шофьор: Във филма „Зов за завръщане“, от 1990 г., докато пребивава на Марс, Арнолд Шварценегер използва автомобил, който се управлява от странно изглеждащ робот или по-скоро автомобилът е самия робот. Едва ли това е единственият филм, в който съществуват безпилотни автомобили, но само за него се сещам. Днес, 26 години по-късно, знаем че вече имаме почти работещи и много перспективни автономни коли. Достатъчно е да споменем проектът на Гугъл и Тесла. 3D принтерите: В Старт Трек използват т.нар. „репликатор“, а той, по същество, е аналог на съвременните 3D принтери. Жалко, че те са все още тромави, бавни и – за момента – не много полезни и търговски приложими. Интересно ми е да видя как ще се развие тази технология. Умни часовници: Супер шпиони като Дик Трейси и Джеймс Бонд, често употребяват часовници, които не просто показват времето. Подобни,  носени на ръка, комуникатори или други технологични устройства се наблюдават в Стар Трек и в други фантастични произведения. А  в наши дни – те тъкмо набират скорост и стават все по-модерни и функционални. Видеоразговорите. Видеоразговорите са споменавани в много фантастични произведения, дори преди изобретяването на телевизията. Най-често, като първо споменаване на видеочата, се приема фантастичното произведение от 1911 г. – „Ralph 124 C 41+“. Диагностични устройства. Предполагам си спомняте „трикодера“ от Стар Трек. С него успяваха да сканират човек и да преценят от какво е болен, заразен, наранен и т.н. Е, не че тази технология е супер развита в момента, но устройството Scanadu Scout ви дава възможност да измерите кръвното си налягане, температурата, пулса и други показатели, като просто го допрете до челото си. Не е кой знае какво и не може да познае с кой вирус сте заразени, но е някакво начало. Ховер байк. Като малки всички искахме да летим със „спидерите“ от Междузвездни войни. Те бяха като мотори, но много по-готини – носеха се над земята и летяха много бързо. Ако се интересувате от подобни превозни средства, не е зле да „преслушате“ AERO-X. – Списъкът може да продължи още доста, затова, за по-любопитните от вас мога да предложа тази извадка от 31 научно-фантастични неща, които съществуват днес. – Ако искате да научите още много за съвременното състояние на технологиите и какво да очакваме в следващите години от иновациите, науката и техниката, мисля, че събитието INNOVATION EXPLORER ще ви бъде точно по вкуса (както и на мен). На него ще бъдат представени 17 лектора – кой от кой по-интересен. Ще можете да видите презентациите на иноватори, космонавти, предприемачи и мечтатели в областта на футуризма и новите технологии. Събитието ще се проведе на 23 февруари 2017 година. Можете да научите всичко за него на официалния уебсайт на INNOVATION EXPLORER.