Като заговорим за СПАМ, не съм срещал човек, който да не изрази мнение, че мрази спама и спамърите от дъното на душата си.
В същото време, обаче, спамът си съществува и просперира. Ето малко статистики:
https://dataprot.net/statistics/spam-statistics/?ref=borilbogoev.me
Ако се абстрахираме от фишинга, скама и т.н., т.е. целенасочено злонамерени и измамнически имейли, остават ни непоисканите търговски съобщения, които най-често наричаме “СПАМ” в ежедневието си.
Защо продължават да съществуват те, след като всички ги мразят?
Според мен, търговският спам все още съществува, поради две основни причини:
Първа причина: Липса на човещина
Човещината е важно нещо, но още по-важно е в маркетинга. Какво искам да кажа? Собствениците на бизнес и маркетолозите, обикновено гледат основно цифрите, числата, данните. Ето какъв диалог тече в главите им (и пред бордовете на директорите и на оперативките):
Маркетолог: Open rate ни е 3% и достигаме до 5000 човека с всеки бюлетин. Ако продължаваме да изпращаме същите имейли и със същата честота, всичко ще започне да отива в спам папката.
Мениджър: Колко продажби правим от един бюлетин?
Маркетолог: Около 30 поръчки с AOV 200 лв, т.е. около 6 000 лв.
Мениджър: По колко бюлетина изпращаме на месец?
Маркетолог: По два на седмица, т.е. 8 на месец.
Мениджър: Значи, приходът ни от имейл канала е 8 х 6 000 = 48 000 лв на месец?
Маркетолог: Да, но…
Мениджър: Започнете да изпращате по 4 бюлетина на седмица. Така ще удвоим прихода. Нека таргетът за следващия месец да е 100 000 лв от имейл канала.
Маркетолог: Но имейл маркетингът не работи така! Ако го направим, ще затънем, а и зависимостта не е линейна.
Мениджър: Не знам дали ме разбра правилно – “за-поч-нете да из-пра-ща-те по 4 бюлетина на сед-ми-ца”.
Какво се случва тук? Гледаме само данните, процентите и често забравяме, че зад тях стоят реални хора. А тези хора не са числа. Всеки един от тях може да има влияние върху хиляди други.
Извод: Ако мислим повече за хората, т.е. ако проявим човещина, така да се каже, цифрите сами ще се наредят.
Втора причина: Липса на търпение
Другата причина е свързана с факта, че хубавите неща стават бавно. Ако разгледаме друга версия на горния диалог, но приемем, че мениджърът се е наспал, изпил си е кафето и не са му се карали отгоре, ето какво би се получило:
Маркетолог: Open rate ни е 3% и достигаме до 5000 човека с всеки бюлетин. Ако продължаваме да изпращаме същите имейли и със същата честота, всичко ще започне да отива в спам папката.
Мениджър: Какво предлагаш да направим?
Маркетолог: Трябва да подготвим специален процес, при който предоставяме стойност на абонатите и те се записват заради съдържанието, а не просто се регистрират в сайта, за да пазаруват. Така ще имаме тяхното разрешение и очакване да получават промоционални и информационни имейли от нас. Те ще искат да ги получават, повече хора ще ги отварят и повече хора ще действат. Така ще имаме и повече поръчки и дългосрочен растеж.
Мениджър: Колко време ще отнеме и трябва ли ни бюджет?
Маркетолог: Трябва да го имаме като постоянен процес. Ще можем да правим по около 2 000 качествени лийда на месец, като очаквам цената да е около 2 лв на лийд. Тоест, бюджет около 4 000 лв на месец за около година.
Мениджър: Мооооля? 48 000 лв разход на година, за да се записват хората?
Маркетолог: Да, това е реалността…
Мениджър: Забрави. Започнете да изпращате по 4 бюлетина на седмица. По-добре птиче в ръката, отколкото заек в гората.
Има шанс този диалог да се подобри. Ако маркетологът отговори така, може би нещо ще просветне на мениджъра:
Маркетолог: Това не е разход, а инвестиция. Потенциалът е натрупаните абонати да ни носят около 7 000 поръчки на година, което е около 1 400 000 лв оборот. Това е около 116 000 лв на месец и е 2.5 пъти повече от това, което имей маркетингът изкарва в момента.
Мениджър: Аааа, така кажи, бе! Действаме.
Едва ли диалогът ще протече толкова гладко, но се надяваме, че ще е в позитивна посока.
Извод: Ако търсим бързи и лесни резултати, винаги има начин, но те обикновено не са дълготрайни и обикновено рушат бранда/репутацията ни.
Leave a Reply