Category: Глава за бизнес

риенталският начин за правене на бизнес има своите дълбоки исторически корени у нас. Модерните и по-хуманни бизнес практики вече навлизат, но това е една непрестанна и трудна борба.

Все още са “актуални” подходи, като “удряй и бягай”, “преметни го с кеф” и други подобни. Прозрачността, честността и отдадеността в полза на клиента често предизвикват насмешка от типа “ти си балък и балък ще си останеш”.

Не смятам, че завистта, тарикатщината, печелбарството и мошеничеството са хубави неща – както в живота, така и в бизнеса.

Винаги се изисква силен характер и дисциплина, за да избереш доброто и трудното пред лошото и лесното. Именно затова е толкова лесно да кривнеш от правия път и толкова трудно да останеш на него.

Представям на вашето внимание три тактики за “прецакване на клиентите”. Ако ги използвате редовно, гарантирам ви, че ще изпитате „задоволство“ от поредната “добра сделка” или “лесна печалба”.

Също така ви гарантирам стабилен спад в броя на клиентите и обема на поръчките.

ДАВАЙТЕ ОБЕЩАНИЯ И НЕ ГИ СПАЗВАЙТЕ,
ПОСТАВЯЙТЕ СРОКОВЕ И ЗАБРАВЯЙТЕ ЗА ТЯХ

Широко разпространено е мнението, че никой проект не завършва в срок – винаги има забавяне и по-големи разходи от очакваните. Независимо дали говорим за изготвяне на сайт, ремонт у дома или изработка на мебели, ние – като клиенти – често се примиряваме с мисълта, че забавянето, проблемите и раздуването на разходите са “нещо нормално”.

От друга страна, като доставчици на услуги, се случва да се успокояваме – един-друг или самите себе си – че “всички го правят”, “такъв е животът”, “проектите са сложни и има много неизвестни” и други подобни.

Признавам си, че и аз имам лични и бизнес грехове в тази категория и искам да ви уверя, че знам за какво говоря.

Ако кажете, че ще направите нещо и не го направите, светът няма да се срине. Но вие ще олекнете в очите на клиента. А и в собствените си очи. Вашата надеждност спада, както и вероятността да продължите отношенията си с дадения клиент.

Ако кажете, че ще направите нещо в определен срок и не го спазите, може да има, но може и да няма сериозни последствия. Но доверието на клиентите към вас и вашата вяра в собствените сили ще бъдат сериозно накърнени. А когато клиентите знаят, че не могат да разчитат на вас, за в бъдеще няма да правят и опити за това.

Ето и две “прозрения” по темата:

Прозрение първо: Когато възнамерявате да давате обещание, представете си, че в главата ви избухва една червена атомна бомба. Внимателно обмислете всичко, не бързайте и не се опитвайте да се харесате на клиента, като обещавате неща, които не можете да изпълните. Седем пъти премерете и накрая отрежете, давайки скромно, реалистично, точно и измеримо обещание.

Прозрение второ: Когато ви питат за срок, никога не смятайте на ум, под напрежението на момента и/или с клиента, чакащ на телефона. Никога. Разпитайте го внимателно, обсъдете всичко, което той иска и след това седнете и смятайте. Преценете как работите, колко време ви отнема всичко. Съобразете натовареността си по други проекти, времето за почивка, времето за семейството. Не предвиждайте работа през уикенда или в 5 часа сутринта. Поставете си резерв от поне 50% и тогава обещайте срок за изпълнение на обещанието. По-добре да е по-дълъг и да го спазите, отколкото да е къс и да го пресрочите. Повярвайте ми.

ПРАВЕТЕ НЕЩАТА, ТАКА ЧЕ ДА СА ЛЕСНИ, УДОБНИ И ПРИЯТНИ ЗА ВАС, А НЕ ЗА КЛИЕНТИТЕ

Нека да помислим заедно коя страна е по-важна в отношенията “клиент-изпълнител”. Не е необходимо много мислене, нали? (За да не стават недоразумения, верният отговор е “клиентът”.)

Тогава, защо, когато клиентът иска едно, ние му предлагаме нещата да станат по друг начин, така че да ни е по-лесно на нас, въпреки че резултатът няма да отговаря 100% на исканото от него? Защо, когато ни иска падащо меню, ние му предлагаме използването на готов модул с tree view? Защо, когато ни иска custom design, ние му обясняваме колко добре ще стане със стандартно разположение на елементите?

Клиентите не са глупави? Може да не разбират в детайли какво точно вършим (уеб дизайн, програмиране, интернет маркетинг, бла-бла-блу), но усещат, когато се опитваме да минем метър, а да им таксуваме два.

Ето и новите ми две прозрения:

Прозрение първо: Предложете на клиента по-добрият за него вариант, а не по-лесният за вас. На него не му пука колко ви е лесно или трудно (и не е негова работа), а вие сте този, който иска да му бъде заплатено.

Прозрение второ: Угаждането на клиента не е проява на слабост. Бъдете твърди, но където е важно да бъдете. Като например по отношение на принципите си на работа и ценностите на компанията си (подразбира се, че е необходимо да имате такива).

Заложете на качество, внимание към детайла и професионални принципи. Ако исканията на клиента им противоречат, обсъдете го. Ако клиентът не го разбере, обсъдете го пак.

Ако не успеете да го убедите, може би “не сте създадени един за друг”. Но това не означава да прегазите принципите си (ще съжалявате) или да обиждате клиента (на ум или на глас).

ИЗМЪКНЕТЕ ПАРИТЕ, ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО
И В КОЛКОТО МОЖЕ ПО-ГОЛЯМ РАЗМЕР

Клиентите ни обикновено са интелигентни хора. Те знаят, че е необходимо да заплатят за извършената работа.

Не винаги са готови да дадат исканата сума (обикновено не са подготвени психически) или да я заплатят за труда, който сте посочили (ценностите на изпълнители и клиенти понякога не се припокриват), но са напълно наясно, че няма безплатен обяд.

Ваша задача е да обсъдите необходимите теми, да ги убедите по съответните точки и да “прокарате” желаната от вас цена, спечелвайки сделката. След което да извършите обещаното и да си получите парите.

Какви са моите две прозрения тук ли?

Прозрение първо: Проведете преговорите, уточнете цената, стиснете си ръцете и започнете работа. Не се притеснявайте дали ще ви платят. Притеснявайте се как да направите така, че клиентът да каже “Уау”.

Прозрение второ: Не бързайте да натискате за заплащането си – и двете страни добре знаете за уговорката си (особено, както е препоръчително, ако сте подписали съответния договор). Свършете работата си перфектно, представете я пред клиента, накарайте го да потвърди, че е съгласен, че сте изпълнили ангажимента си. В повечето случаи отсрещната страна сама ще поеме инициативата за плащането, защото знае че сега е неин ред “да се включи”.

—

Съществува един интересен парадокс – колкото по-трудно е нещо да се направи, обикновено толкова повече си струва. Затова, пазете се от лесните, бързите, удобните и кратките пътища. Те няма да ви изведат към места, които бихте искали или си струва да посетите.

али да станем предприемачи или да си останем служители на заплата, всеки решава сам за себе си. Всеки от вариантите е правилен, ако така го чувстваме. Но ако все пак сме решили да работим за себе си, но още не знаем какво е чувството да го правиш, ето едно леко повдигане на завесата.

Първото нещо, което ще забележите, е че започвате да се променяте – характерът ви, поведението ви, начинът ви на изразяване, реакциите ви на различни ситуации. Това е промяна към по-добро (поне аз мисля така). Придобиваме нови умения, нови навици.

И дори да не продължим да бъдем предприемачи след първия/втория/десетия си опит, тези умения и навици остават и ни помагат във всички наши следващи начинания.

И така, какво се случва с нас, когато станем част от шарената група на предприемачите, работещи за себе си?

ЗАПОЧВАМЕ ДА ЦЕНИМ ПАРИТЕ СИ

Докато работим на заплата, парите „някак си“ ни идват накуп и сякаш „даром“. Понякога забравяме, че за тях продаваме най-ценното си – своето време. И много често ги харчим за „глупости“, „глезотии“, „пинизи“, „джаджи“ или смело вземаме кредити („вноската ще потъне някъде в заплатата“). И така, до следващата заплата.

Когато се захванем да работим за себе си – особено, докато бизнесът ни е малък – всеки лев преминава през ръцете ни. Новият и скъп мобилен телефон се равнява на хикс нови поръчки, за които ние трябва да вложим игрек усилия. Започваме да уважаваме парите, които изкарваме с толкова тежък труд. Да ги харчим за глупости, означава да хвърляме този труд в кофата за боклук. Започваме да обмисляме по-добре разходите си. А когато уважаваме парите си, те пък започват да уважават нас. И да се трупат. И така имаме повече за важните неща в бизнеса и живота.

ЗАПОЧВАМЕ ДА ЦЕНИМ ВРЕМЕТО СИ

Когато работим за себе си, ние пак разполагаме със същите 24 часа в денонощието, но вече нямаме горна граница на постиженията.

На работното място, колкото и да работиш, най-много някой бонус да спечелиш или да ти платят извънреден труд. Драстично увеличение на заплатата едва ли може да се очаква.

При работата за собствения бизнес, как инвестираме времето си, има реален ефект върху приходите ни.

Ако го влагаме, за да движим бизнеса напред, той се движи напред (макар и понякога – криволичещо). Ако се мотаем и си губим времето, знаем много добре, че от това няма да излезе нищо добро.

Работейки за себе си, бързо се научаваме да приоритизираме, научаваме се как да инвестираме всяка минута от деня си.

СТАВАМЕ ПРО-АКТИВНИ

„Важно е, че заплатата ми тече.“ – често срещана фраза при работа за друг. Когато си предприемач, нищо „не ти тече“, освен времето и възможностите (които всъщност „изтичат“).

Разбираме, че нашият успех е в собствените ни ръце и, че без да действаме, няма как да постигнем каквото и да е.

Собственият бизнес ни прави динамични, проактивни, силни, дори агресивни. Знаем, че успехът се постига с битка или най-малкото, с движение напред. Движение, което ние трябва да осигурим.

Няма кой да ни превози до успеха или да избута колата на бизнеса ни. Ние сме тези, които трябва да го направят.

СТАВАМЕ КРЕАТИВНИ/ИЗОБРЕТАТЕЛНИ

Животът на предприемача е едно постоянно предизвикателство. Сайтовете се чупят, конкуренцията напада, клиентите се оплакват, продуктите дефектират, цените на клик поскъпват… Хиляди неща могат да се объркат (и се объркват) във всеки един момент.

Никой не ни преследва с пачки пари, трябва сами да си ги спечелим.

Затова се налага да усвоим някои доста ценни креативни умения – как да привлечем вниманието на клиента, как да победим конкуренцията, как да намалим разходите, как да си оправим хакнатия сайт максимално бързо.

Въображението ни работи на максимум и се чувстваме все едно сърфираме върху 20-метрова вълна.

ПРИДОБИВАМЕ БЕЗКОМПРОМИСЕН ФОКУС

Моткането и заниманието с множество неефективни дейности, скоро престават да бъдат част от нашето ежедневие. Научаваме, че ако вършим много дейности наведнъж, това намалява нашата продуктивност, а оттам – и приходите на бизнеса ни.

Започваме да откриваме кои дейности и хора са ценни за нас и нашия бизнес, фокусираме се да работим с тях и всичко останало остава на заден план – когато остане време.

Предприемачите не гледат Биг Брадър и не четат вестник „Шок“. Те гледат курсове за професионално и личностно усъвършенстване, вдъхновяват се от книги за велики лидери и предприемачи и прекарват време със семейството си или във фитнеса, вместо пред телевизора.

ЗАПОЧВАМЕ ДА ОТГОВАРЯМЕ ПО-БЪРЗО
НА МЕЙЛИТЕ

Като предприемачи, ние постоянно имаме нужда от нови възможности за бизнес. Също така се налага да защитим съществуващите си клиенти и бизнес. Бавенето с отговори на важни имейли и/или важни клиенти бързо изчезва.

Научаваме по лесния или трудния начин, че:

• Когато отговаряме на постъпил мейл в рамките на 1 час, правим добро впечатление и печелим сделки.

• Когато отговаряме в рамките на 24 часа, запазваме имиджа си.

• Когато отговаряме след повече от един ден, често изпускаме важни възможности да спечелим сделка или просто не успяваме да направим добро впечатление на ключов клиент или партньор.

Когато получаваш по 100 имейла на ден, е много трудно да се прилага тази практика, но скоро се научаваме да приоритизираме и мейлите. Както всичко останало.

ВЕЧЕ ВДИГАМЕ ТЕЛЕФОНА И НА
НЕПОЗНАТИ НОМЕРА

Да, когато ни звъни непознат номер, това може да е поредният кредитор или някой, който се опитва да ни продаде нещо. Това е досадно. Обаче може да ни се обажда и потенциален клиент, който има нужда от едно леко побутване, подкрепа, отговор на въпрос, за да вземе решение да работи с нас.

Така, неусетно осъзнаваме, че ставаме майстори в отклоняването на тъпи предложения и в обгрижването на запитвания от клиенти. Телефонът вече не е наш враг, а двигател на бизнеса.

ЗАПОЧВАМЕ ДА СПАЗВАМЕ
СРОКОВЕТЕ/ОБЕЩАНИЯТА

В съвременния забързан свят едно от най-дразнещите неща е когато чакаме. Никой и никъде не обича да чака – в ресторанта, за оферта, за получаване резултатите от проект.

Когато от изпълнението на нашите обещания и срокове зависят приходите, се случват две много важни неща с нашата дисциплина:

• Започваме да даваме много по-добре обмислени обещания и по-добре изчислени срокове.

• Започваме да даваме всичко от себе си, за да спазим обещанията и сроковете и наистина ги спазваме.

А дори само тези две неща/поуки могат да ни донесат влияние, авторитет и много нови и доволни клиенти и партньори.

Независимо от това дали ще излезе предприемач или не от даден човек, аз винаги бих гласувал с две ръце всеки да направи своя опит да работи за себе си. Дори и това да не стане неговото „нещо“, уменията и уроците, придобити по този път, ще бъдат от полза във всяка друга област на изява.

Онлайн бизнесът е популярна тема в съвременното публично пространство. Всеки, чул-недочул, разпространява слухове и сензации, свързани бизнеса в интернет. Така, с времето, постепенно се изграждат митове, които са доста далече от истината, но влияят върху мирогледа и вземането на решения от страна на начинаещите онлайн предприемачи.

Тук бих искал да опиша и развенчая най-популярните митове за онлайн бизнеса. За всеки мит давам описание на “митичната” ситуация и представяне на реалността.

Считам, че тази информация е особено важна за начинаещите онлайн бизнесмени, защото нейната цел е да им свали розовите очила и да им помогне да видят грубата и гола реалност. Ако я харесат (или поне не ги притеснява), готови са за онлайн предприемачи.

СТАВА ЛЕСНО

Да, лесно е, но тук има една уловка. Практикуването на онлайн бизнес и свързаните с него дейности наистина е лесно, но не за всеки. То е лесно за онлайн маркетинг хората, които отговарят на определени характеристики.

За тях е лесно, защото те живеят с тези неща, работят на компютър по 12 и повече часа на ден, комуникират, решават проблеми, проследяват, анализират, подобряват. Със сигурност не е лесно, нито просто, но за тях е удоволствие. Иначе не става. Трудно си е.

СТАВА БЪРЗО

Определено от старта до успеха на един онлайн бизнес може да се стигне доста бързо. Тази скорост, обаче, далеч не е гарантирана. Знам за онлайн магазини, които в рамките на няколко години имат над 30-пъти увеличение на обема поръчки и оборот.

Също така, обаче, познавам собственици на магазини, които за същото време са постигнали минимален или почти никакъв напредък. Така че, Интернет и технологиите ни дават възможността да пораснем като бизнес наистина бързо, но – в крайна сметка – нещата зависят от нас.

Също така, “бързо” не означава “днес”, “утре”, “тази седмица”, “този месец”. Необходими са ви няколко месеца до 1 година, за да видите резултати от усилията си и поне 3-4 години, за да превърнете онлайн бизнеса си в нещо силно, голямо и стабилно. Разбира се, както казах по-горе, това може да стане и след 20 години или никога да не се случи.

ВСЕКИ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ

Да, наистина, абсолютно всеки може да стартира онлайн бизнес. Това може да стане, буквално, от днес за утре. Изключително лесно и бързо стават нещата (на старта). Но дали този бизнес ще бъде успешен и дали човекът ще се задържи на онлайн попрището, това никак не е сигурно.

Така че, за да обобщим – всеки може да стартира и то лесно. Не всеки, обаче може да продължи и да бъде успешен.

Съжалявам, ако попарвам ентусиазма ви, но съм длъжен да споделя каква е реалността.

ИЗКАРВАТ СЕ МНОГО ПАРИ

Тук, ключовият въпрос е какво означава за вас “много пари”? За някой, изкарването на 1000 лв допълнително на месец си е страхотно постижение и огромна сума пари. За други, ако оборотът е под 10 000 000 евро за първата половина на годината, това се приема за проблем, който може да срути компанията и доверието на инвеститорите.

Да, онлайн бизнесите, в световен мащаб, генерират огромни суми. Но същото може да се каже и за телекомуникационните и нефтодобивните компании, веригите магазини и адвокатските кантори, например.

Така че, можете да очаквате достатъчно добри постъпления от онлайн бизнеса си, но със сигурност тук парите не падат от небето и не без полагането на съответни по сила и постоянство усилия.

НЕ СА НЕОБХОДИМИ ИНВЕСТИЦИИ

Всъщност това не е съвсем мит. Наистина можете да стартирате своя онлайн бизнес с малко или почти никакви пари. Но, разбира се, тук има уловка. Ако нямате пари за инвестиране, ще се наложи да инвестирате нещо друго.

„Няма безплатен обяд!“

В случая става въпрос за много голяма част от вашето лично време, контакти, лягане късно, ставане рано, изоставяне гледането на телевизия и други навици, отнемащи от времето ви за правене на онлайн бизнес.

ДОХОДИТЕ СА ПАСИВНИ И БИЗНЕСЪТ МОЖЕ
ДА Е НА АВТОПИЛОТ

Честно да ви кажа, тези неща за пасивните доходи, обикновено можете да ги намерите в страниците, рекламиращи продукти и услуги за бързо забогатяване. Такъв тип послания са насочени право в нашата мързелива същност.

Всички (може би) искаме да не правим нищо (или почти нищо), но да имаме всичко – пари, свободно време, „играчки“, пътешествия и прословутият коктейл на плажа.

Проблемът е, че реалният живот не работи така (поне от моя опит).

Да, наистина, някои от процесите в онлайн бизнеса могат да бъдат оптимизирани или дори автоматизирани с помощта на софтуерни продукти и адекватни работни процеси. Въпреки това, до сега не съм виждал бизнес, който е изцяло на „автопилот“.

Обикновено, стремежът е да автоматизирате, доколкото е възможно, еднотипните и скучни дейности. Тези дейности, които трябва да бъдат направени, но не изискват вашия пълен потенциал.

Все пак, обаче, налага се вие, като предприемач, да измисляте стратегии, да планирате, да управлявате дейности и процеси, да водите преговори, да развивате бизнеса, да осигурявате партньори, да ръководите екипа си и т.н.

Можем да кажем, че доходите тук не са пасивни, а „асинхронни“. Това означава, че вие влагате труд, усилия, време и получавате печалба.

Но какъв ще бъде вашият резултат, зависи от това колко добър предприемач сте и от вашите маркетингови умения.

Можете да работите малко, а да изкарате много. Можете да не работите няколко дни или седмици, а бизнесът да продължава да върви.

Да, това е възможно, но не и да оставите всичко на самотек, а парите да се сипят върху вас.

РАБОТИШ ПО 2-3 ЧАСА НА ДЕН, А ПРЕЗ
ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАШ

Тази заблуда се появи с книгата на Тим Ферис „Четиричасовата работна седмица“. Не казвам, че е пълна лъжа. Казвам само, че познавам предприемачи от всякакъв калибър – от дребни соло-предприемачи, до мултимилионери – и нито един от тях не работи само по 2-3 часа на ден.

Повечето са постоянно в бизнеса. 24 часа на ден. Те мислят за бизнеса, развиват го, решават казуси. Мислят „схеми“. Борят се с конкуренцията. Оптимизират. И това им доставя удоволствие, искат го. Не защото някой ги кара, а защото им харесва и им вдига адреналина.

Това, което могат да направят те, вместо да работят само по 2-3 часа всеки ден, е да управляват времето и усилията си. Мога да решат днес да работят 2 часа, а утре 18. Това могат и това със сигурност и вие ще можете.

Но, поне моят опит и знания, не познават сериозен и стабилен бизнес, на който да са му достатъчни по 2-3 часа на ден работа от страна на собственика.

Разбира се, има вероятност, ако сте много умни предприемачи, да създадете бизнес система и страхотен екип, които – в даден момент – започват да работят без вас и вие можете да си почивате, а парите да се сипят в банковата ви сметка.

Това определено е възможно, но поне аз не знам да може да се достигне такова ниво, без преди това да се вложат години къртовски труд, безсънни нощи, емоции, провали, грешки, битки с конкуренти, скучна работа, стрес и много чаши изпито кафе.

–

Нали знаете израза „Твърде хубаво за да е истина!“. Така е и с „разказите“ за онлайн бизнеса. Да, хубаво е, забавно е и се правят пари. Но – както всяко смислено и ценно нещо – изисква посвещение, работа, усилия, постоянство и находчивост. Ако сте готови да приемете това, всички „митове“ за онлайн бизнеса могат да станат за вас реалност.

Общо взето, има два вида хора, интересуващи се от онлайн бизнес.

бщо взето, има два вида хора, интересуващи се от онлайн бизнес.

Първият тип са тези, които са чули, че това сега е модерно, че се изкарват много пари и т.н. Тези хора се хвърлят в различни бизнес модели и дейности с единствената цел да се сдобият с високи приходи и после да прекарат остатъка от живота си на мек шезлонг с мохито в ръка. Много от тези “онлайн предприемачи” скоро се отказват, понякога с псувни, от тези занимания и продължават да работят на заплата или да въртят квартални далаверки (образно казано).

Има и втори тип хора. Това са тези странни птици, които още в училище непрекъснато са “цъкали” на компютъра, докато техните връстници са играли футбол навън или са пушили евтини цигари зад училището. Тези хора просто обичат технологиите, компютрите, приложенията, Интернет. Но това не е всичко. Те обичат да научават нови неща, обичат да експериментират и понякога правят по много неща едновременно (което им харесва). Те може да успеят да изградят печеливш онлайн бизнес, може и да не успеят, но през цялото време го правят с изплезен език и с огромно удоволствие.

Въпросът е вие от кой тип сте?

Опитах се да извадя нещо като общи черти на успешните онлайн хора и ето до къде го докарах:

ПРОМЯНАТА

Онлайн предприемачите се чувстват комфортно в условията на динамично променяща се бизнес и технологична среда.

Те осъзнават, че “Всичко тече, всичко се променя!” и това важи с особена сила в Интернет.

Те знаят, че по всяко време Facebook или Google могат да сменят политиката или технологиите си, че внезапно може да се появи силен конкурент от някой невзрачен co-working space или че просто нов вирус може да удари компютъра им.

Не че това не ги притеснява, но те са свикнали с промяната и имат нагласата да я приемат и да реагират адекватно и овладяно, когато (не “ако”) тя се случи.

НОВОТО, МОДЕРНОТО, ИНОВАЦИИТЕ

Хората, които успяват в Интернет, обичат новостите, иновациите. Интересуват се от новите технологии, новите начини за маркетиране, промените в начините за комуникиране, от нови софтуерни продукти.

Въобще, всичко ново (особено технологично) ги вълнува много силно.

ТЕХНОЛОГИИТЕ

Технологиите са тяхната най-голяма любов. Влюбени са в компютъра си (понякога), обожават да “разцъкват” нови приложения, да изследват сайтове, да експериментират с нови услуги или софтуерни продукти. Технологиите са второто им аз. Имат по няколко смартфона, приставки, джаджи, компютри и всякакви други иновативни, странни на вид, технологични играчки.

Могат да инсталират WordPress, да работят с Facebook Business Manager и да създадат имейл кампания в MailChimp.

“ЦЪКАНЕ” НА КОМПЮТЪР ПО 12+ ЧАСА НА ДЕН

Онлайн бизнесмените осъзнават, че бизнесът им се управлява през компютър и са готови да “цъкат” по компютъра в продължение на 12 и повече часа на ден. Това е най-интересното занимание за тях “да си работят на компютъра”. Могат да го правят от вкъщи, от офиса, в самолета, в кафене. Просто ги оставете на спокойствие с техния компютър/таблет/смартфон.

КОМУНИКАЦИЯ ОНЛАЙН

Тези хора много повече обичат и се чувстват комфортно, ако комуникират онлайн – по имейл, съобщения в WhatsApp, Viber, Skype, Facebook Messenger, Slack. Те не обичат да говорят по телефона и дори понякога се изнервят от срещите на живо. Обичат онлайн комуникацията и я считат за нещо напълно естествено, предпочитат я.

ДОСТАТЪЧНОСТ НА СОБСТВЕНАТА КОМПАНИЯ

За тях не е проблем да останат в собствената си компания. Удобно и приятно им е да бъдат сами, да размишляват, да работят по своите проекти. Не винаги им е необходима човешка компания, а самотата не ги плаши по никакъв начин. Забавно и интересно им е да си бъдат сами. Често другите хора ги дразнят.

ПОСТОЯННО ОБУЧЕНИЕ, НАУЧАВАНЕ НА
НОВИ НЕЩА

Интернет като цяло и онлайн бизнесът, в частност, са под непрекъсната промяна. И от това следва, че всеки, който иска да бъде успешен в тази област е необходимо да посвещава сериозна част от времето си, за да се запознава с новите неща, да се самообучава, да чете, да гледа онлайн курсове и т.н.

Успешните онлайн хора обожават да научават нови неща. Четат много. Преминават през онлайн обучения. Слушат подкастове. Експериментират. Постоянно искат да научат нещо ново в своята област, а и извън нея. Това ги прави и по-креативни и с по-широк кръгозор. Те са машини за възприемане и обработка на нова информация.

—

В колко от горните 7 характеристики се разпознавате? Отговорихте ли си вече на въпроса “Онлайн бизнесът за мен ли е?” Както и да сте отговорили на този въпрос, бих искал да ви предложа един непоискан съвет:

“Моля, хвърляйте се в морето на онлайн бизнеса, защото обичате и/или искате да плувате в него. Не го правете само заради парите.”

Ако не последвате нахалния ми съвет, е вероятно или скоро да се откажете, или да се провалите, или просто да ви е много трудно по пътя към успеха в Интернет бизнеса.

Така че, следвайте сърцето си и плувайте за удоволствие. Не се вторачвайте само в многото доларови нули.

Като гледам фийда си във Facebook, обикновено там виждам информация, свързана с онлайн бизнес, маркетинг, страхотни и интересни хора, забавни събития и други подобни. Позитивизъм се лее с кофи.

ато гледам фийда си във Facebook, обикновено там виждам информация, свързана с онлайн бизнес, маркетинг, страхотни и интересни хора, забавни събития и други подобни. Позитивизъм се лее с кофи.

От друга страна, като пусна телевизора (въпреки, че го правя рядко), от екрана се изливат убийства, катастрофи, бедност и мизерия, корупция, идиоти в prime time. Като цяло, от там нега-тивизмът доминира и практически не съществува нищо друго, нищо позитивно.

Започвам да се питам, каква е реалността? Кой е реалния свят – моят или този „навън“.

Отговорът, разбира се, ми идва доста лесно – вярвам, че всички ние живеем в собствените си светове, обградени с това, което обичаме и което ни е интересно. Ние не забелязваме или съзнателно игнорираме нещата, които ни притесняват или просто не са ни по сърце.

Понякога нашия свят се пресича със световете на други хора и тогава се получава или тежък шок, или любов от пръв поглед. И двете събития са красиви – да наблюдаваш как два свята се сблъскват и да видиш как започват да пулсират с един и същи ритъм.

Имено поради тази причина – теорията за собствените вътрешни вселени – винаги съм считал обсъждането на субектив-ни теми, като тези, които виждаме в предаването „Сблъсък“ или в което и да е дискусионно студио, за напълно безсмислено. Как можем да спорим, кое е истина, след като тя е различна за различните хора и гледни точки.

Една такава тема е и въпросът „да започнем ли собствен бизнес или да работим на заплата“. Огромни обеми от информация се изливат от печатниците и от екрана на компютъра и телевизора, защитавайки едната или другата страна.

Аз също допринасям и съм допринасял за това, публикувай-ки материали за предприемачеството – не мога да скрия афинитета си към него.

Има ли обаче една истина, един верен отговор на този въпрос:

„ДА СТАНА ЛИ ПРЕДПРИЕМАЧ ИЛИ ДА РАБОТЯ ЗА ДРУГ?“

Опитваме се да омаловажим последното и да възпяваме първото. Но дали нещата са наистина само в черно и бяло, колкото изглежда, ако човек прочете достатъчно статии по темата?

Аз, лично не вярвам в черното и бялото. Който от вас се е занимавал с дизайн знае, че черно-бялото изображение е най-бедното на информация. То има само две нива – черно и бяло. Малко по-богато е т.нар. Greyscale изображение. То разполага с 255 нива на сивото, 255 нюанса. Аз, обаче, съм почитател на цветното, шареното. Там можем да имаме от 256 цвята до десетки милиони цветове. Вярвам, че такъв е светът и такива сме ние, хората.

В случая с предприемачеството, мисля, че всеки трябва да го опита, но не е задължително всеки да се занимава с това за постоянно.

КАК ДА РАЗБЕРЕМ, КОЕ Е ПОДХОДЯЩО ЗА НАС?

Както казах, има доста информация – и на български, и на други езици – по темата. Стотици книги, защитаващи, както предприемачеството, така и успешната кариера. Тук, аз бих искал да споделя личното си мнение, с което не ангажирам никого, но подозирам, че мога да докосна някоя и друга струна във вашата душа.

КАКВО МИСЛЯ ЗА „БИТКАТА“ ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО СРЕЩУ РАБОТА НА ЗАПЛАТА

Нито една от двете алтернативи не е добра или лоша. Всичко зависи от нашите предпочитания и възгледи за живота и за това как искаме да прекара-ме живота си.

Предприемачеството не е само вид дейност, то е и начин на мислене, поглед и подход към света. Ако вие имате предприемачески начин на мислене, можете да го използвате дори в личния живот и в работата на заплата и то с голям успех. Не е задължително да правите собствен бизнес.

Заедно със свободата и контрола, предприемачеството поставя във вашите ръце и отговорността за собствения ви живот и успех. Бизнесът не върви, ако не работите по него активно. Тук заплата не ви „тече“.

Работата на заплата предлага относителна сигурност, но изисква от вас да се съобразявате с определени правила и ограничения. Вие решавате дали тези ограничения са приемливи или са ви в повече.

Има коренна разлика между малък и голям бизнес, нископлатена и високоплатена работа. Нископлатената работа е загуба на време. Малкият бизнес изисква много работа, а ограничава значително свободното време. Високоплатената работа дава много придобивки и финансова стабилност, но – по правило – е по-отговорна и носи огромен стрес. Големият бизнес ви дава неограничена (евентуално) финансова мощ, но и пропорционални нива на стрес и отговорности. Затова, не мисля, че е коректно да поставяме само два полюса – „работа на заплата“ и „собствен бизнес“. Както казах, в реалния живот има нюанси.

Преминаването от работа на заплата към собствен бизнес, често е много голяма крачка и дори скок в неизвестното. Понякога, по-подходящо е да се направи плавен преход – да развием собствен, страничен бизнес, докато работим на заплата.

Често, искаме да запазим „стабилността“ на заплатата, но да увеличим доходите си. Тогава може да се окаже много по-добре да имаме страничен биз-нес (много широко използвана практика), докато работим за друг.

В заключение мога да кажа следното:

Дали да работим за друг или за себе си е лично решение и въпрос на склонност и предпочитания. Това, което със сигурност е наше задължение и отговорност е да се развиваме, да се погрижим за личния си просперитет и благосъстоянието на нас и нашето семейство. По какъв начин ще го направим, решаваме сами.