Като гледам фийда си във Facebook, обикновено там виждам информация, свързана с онлайн бизнес, маркетинг, страхотни и интересни хора, забавни събития и други подобни. Позитивизъм се лее с кофи.
ато гледам фийда си във Facebook, обикновено там виждам информация, свързана с онлайн бизнес, маркетинг, страхотни и интересни хора, забавни събития и други подобни. Позитивизъм се лее с кофи.
От друга страна, като пусна телевизора (въпреки, че го правя рядко), от екрана се изливат убийства, катастрофи, бедност и мизерия, корупция, идиоти в prime time. Като цяло, от там нега-тивизмът доминира и практически не съществува нищо друго, нищо позитивно.
Започвам да се питам, каква е реалността? Кой е реалния свят – моят или този „навън“.
Отговорът, разбира се, ми идва доста лесно – вярвам, че всички ние живеем в собствените си светове, обградени с това, което обичаме и което ни е интересно. Ние не забелязваме или съзнателно игнорираме нещата, които ни притесняват или просто не са ни по сърце.
Понякога нашия свят се пресича със световете на други хора и тогава се получава или тежък шок, или любов от пръв поглед. И двете събития са красиви – да наблюдаваш как два свята се сблъскват и да видиш как започват да пулсират с един и същи ритъм.
Имено поради тази причина – теорията за собствените вътрешни вселени – винаги съм считал обсъждането на субектив-ни теми, като тези, които виждаме в предаването „Сблъсък“ или в което и да е дискусионно студио, за напълно безсмислено. Как можем да спорим, кое е истина, след като тя е различна за различните хора и гледни точки.
Една такава тема е и въпросът „да започнем ли собствен бизнес или да работим на заплата“. Огромни обеми от информация се изливат от печатниците и от екрана на компютъра и телевизора, защитавайки едната или другата страна.
Аз също допринасям и съм допринасял за това, публикувай-ки материали за предприемачеството – не мога да скрия афинитета си към него.
Има ли обаче една истина, един верен отговор на този въпрос:
Опитваме се да омаловажим последното и да възпяваме първото. Но дали нещата са наистина само в черно и бяло, колкото изглежда, ако човек прочете достатъчно статии по темата?
Аз, лично не вярвам в черното и бялото. Който от вас се е занимавал с дизайн знае, че черно-бялото изображение е най-бедното на информация. То има само две нива – черно и бяло. Малко по-богато е т.нар. Greyscale изображение. То разполага с 255 нива на сивото, 255 нюанса. Аз, обаче, съм почитател на цветното, шареното. Там можем да имаме от 256 цвята до десетки милиони цветове. Вярвам, че такъв е светът и такива сме ние, хората.
В случая с предприемачеството, мисля, че всеки трябва да го опита, но не е задължително всеки да се занимава с това за постоянно.
Както казах, има доста информация – и на български, и на други езици – по темата. Стотици книги, защитаващи, както предприемачеството, така и успешната кариера. Тук, аз бих искал да споделя личното си мнение, с което не ангажирам никого, но подозирам, че мога да докосна някоя и друга струна във вашата душа.
Нито една от двете алтернативи не е добра или лоша. Всичко зависи от нашите предпочитания и възгледи за живота и за това как искаме да прекара-ме живота си.
Предприемачеството не е само вид дейност, то е и начин на мислене, поглед и подход към света. Ако вие имате предприемачески начин на мислене, можете да го използвате дори в личния живот и в работата на заплата и то с голям успех. Не е задължително да правите собствен бизнес.
Заедно със свободата и контрола, предприемачеството поставя във вашите ръце и отговорността за собствения ви живот и успех. Бизнесът не върви, ако не работите по него активно. Тук заплата не ви „тече“.
Работата на заплата предлага относителна сигурност, но изисква от вас да се съобразявате с определени правила и ограничения. Вие решавате дали тези ограничения са приемливи или са ви в повече.
Има коренна разлика между малък и голям бизнес, нископлатена и високоплатена работа. Нископлатената работа е загуба на време. Малкият бизнес изисква много работа, а ограничава значително свободното време. Високоплатената работа дава много придобивки и финансова стабилност, но – по правило – е по-отговорна и носи огромен стрес. Големият бизнес ви дава неограничена (евентуално) финансова мощ, но и пропорционални нива на стрес и отговорности. Затова, не мисля, че е коректно да поставяме само два полюса – „работа на заплата“ и „собствен бизнес“. Както казах, в реалния живот има нюанси.
Преминаването от работа на заплата към собствен бизнес, често е много голяма крачка и дори скок в неизвестното. Понякога, по-подходящо е да се направи плавен преход – да развием собствен, страничен бизнес, докато работим на заплата.
Често, искаме да запазим „стабилността“ на заплатата, но да увеличим доходите си. Тогава може да се окаже много по-добре да имаме страничен биз-нес (много широко използвана практика), докато работим за друг.
В заключение мога да кажа следното:
Дали да работим за друг или за себе си е лично решение и въпрос на склонност и предпочитания. Това, което със сигурност е наше задължение и отговорност е да се развиваме, да се погрижим за личния си просперитет и благосъстоянието на нас и нашето семейство. По какъв начин ще го направим, решаваме сами.