али да станем предприемачи или да си останем служители на заплата, всеки решава сам за себе си. Всеки от вариантите е правилен, ако така го чувстваме. Но ако все пак сме решили да работим за себе си, но още не знаем какво е чувството да го правиш, ето едно леко повдигане на завесата.
Първото нещо, което ще забележите, е че започвате да се променяте – характерът ви, поведението ви, начинът ви на изразяване, реакциите ви на различни ситуации. Това е промяна към по-добро (поне аз мисля така). Придобиваме нови умения, нови навици.
И дори да не продължим да бъдем предприемачи след първия/втория/десетия си опит, тези умения и навици остават и ни помагат във всички наши следващи начинания.
И така, какво се случва с нас, когато станем част от шарената група на предприемачите, работещи за себе си?
ЗАПОЧВАМЕ ДА ЦЕНИМ ПАРИТЕ СИ
Докато работим на заплата, парите „някак си“ ни идват накуп и сякаш „даром“. Понякога забравяме, че за тях продаваме най-ценното си – своето време. И много често ги харчим за „глупости“, „глезотии“, „пинизи“, „джаджи“ или смело вземаме кредити („вноската ще потъне някъде в заплатата“). И така, до следващата заплата.
Когато се захванем да работим за себе си – особено, докато бизнесът ни е малък – всеки лев преминава през ръцете ни. Новият и скъп мобилен телефон се равнява на хикс нови поръчки, за които ние трябва да вложим игрек усилия. Започваме да уважаваме парите, които изкарваме с толкова тежък труд. Да ги харчим за глупости, означава да хвърляме този труд в кофата за боклук. Започваме да обмисляме по-добре разходите си. А когато уважаваме парите си, те пък започват да уважават нас. И да се трупат. И така имаме повече за важните неща в бизнеса и живота.
ЗАПОЧВАМЕ ДА ЦЕНИМ ВРЕМЕТО СИ
Когато работим за себе си, ние пак разполагаме със същите 24 часа в денонощието, но вече нямаме горна граница на постиженията.
На работното място, колкото и да работиш, най-много някой бонус да спечелиш или да ти платят извънреден труд. Драстично увеличение на заплатата едва ли може да се очаква.
При работата за собствения бизнес, как инвестираме времето си, има реален ефект върху приходите ни.
Ако го влагаме, за да движим бизнеса напред, той се движи напред (макар и понякога – криволичещо). Ако се мотаем и си губим времето, знаем много добре, че от това няма да излезе нищо добро.
Работейки за себе си, бързо се научаваме да приоритизираме, научаваме се как да инвестираме всяка минута от деня си.
СТАВАМЕ ПРО-АКТИВНИ
„Важно е, че заплатата ми тече.“ – често срещана фраза при работа за друг. Когато си предприемач, нищо „не ти тече“, освен времето и възможностите (които всъщност „изтичат“).
Разбираме, че нашият успех е в собствените ни ръце и, че без да действаме, няма как да постигнем каквото и да е.
Собственият бизнес ни прави динамични, проактивни, силни, дори агресивни. Знаем, че успехът се постига с битка или най-малкото, с движение напред. Движение, което ние трябва да осигурим.
Няма кой да ни превози до успеха или да избута колата на бизнеса ни. Ние сме тези, които трябва да го направят.
СТАВАМЕ КРЕАТИВНИ/ИЗОБРЕТАТЕЛНИ
Животът на предприемача е едно постоянно предизвикателство. Сайтовете се чупят, конкуренцията напада, клиентите се оплакват, продуктите дефектират, цените на клик поскъпват… Хиляди неща могат да се объркат (и се объркват) във всеки един момент.
Никой не ни преследва с пачки пари, трябва сами да си ги спечелим.
Затова се налага да усвоим някои доста ценни креативни умения – как да привлечем вниманието на клиента, как да победим конкуренцията, как да намалим разходите, как да си оправим хакнатия сайт максимално бързо.
Въображението ни работи на максимум и се чувстваме все едно сърфираме върху 20-метрова вълна.
ПРИДОБИВАМЕ БЕЗКОМПРОМИСЕН ФОКУС
Моткането и заниманието с множество неефективни дейности, скоро престават да бъдат част от нашето ежедневие. Научаваме, че ако вършим много дейности наведнъж, това намалява нашата продуктивност, а оттам – и приходите на бизнеса ни.
Започваме да откриваме кои дейности и хора са ценни за нас и нашия бизнес, фокусираме се да работим с тях и всичко останало остава на заден план – когато остане време.
Предприемачите не гледат Биг Брадър и не четат вестник „Шок“. Те гледат курсове за професионално и личностно усъвършенстване, вдъхновяват се от книги за велики лидери и предприемачи и прекарват време със семейството си или във фитнеса, вместо пред телевизора.
ЗАПОЧВАМЕ ДА ОТГОВАРЯМЕ ПО-БЪРЗО НА МЕЙЛИТЕ
Като предприемачи, ние постоянно имаме нужда от нови възможности за бизнес. Също така се налага да защитим съществуващите си клиенти и бизнес. Бавенето с отговори на важни имейли и/или важни клиенти бързо изчезва.
Научаваме по лесния или трудния начин, че:
Когато отговаряме на постъпил мейл в рамките на 1 час, правим добро впечатление и печелим сделки.
Когато отговаряме в рамките на 24 часа, запазваме имиджа си.
Когато отговаряме след повече от един ден, често изпускаме важни възможности да спечелим сделка или просто не успяваме да направим добро впечатление на ключов клиент или партньор.
Когато получаваш по 100 имейла на ден, е много трудно да се прилага тази практика, но скоро се научаваме да приоритизираме и мейлите. Както всичко останало.
ВЕЧЕ ВДИГАМЕ ТЕЛЕФОНА И НА НЕПОЗНАТИ НОМЕРА
Да, когато ни звъни непознат номер, това може да е поредният кредитор или някой, който се опитва да ни продаде нещо. Това е досадно. Обаче може да ни се обажда и потенциален клиент, който има нужда от едно леко побутване, подкрепа, отговор на въпрос, за да вземе решение да работи с нас.
Така, неусетно осъзнаваме, че ставаме майстори в отклоняването на тъпи предложения и в обгрижването на запитвания от клиенти. Телефонът вече не е наш враг, а двигател на бизнеса.
ЗАПОЧВАМЕ ДА СПАЗВАМЕ СРОКОВЕТЕ/ОБЕЩАНИЯТА
В съвременния забързан свят едно от най-дразнещите неща е когато чакаме. Никой и никъде не обича да чака – в ресторанта, за оферта, за получаване резултатите от проект.
Когато от изпълнението на нашите обещания и срокове зависят приходите, се случват две много важни неща с нашата дисциплина:
Започваме да даваме много по-добре обмислени обещания и по-добре изчислени срокове.
Започваме да даваме всичко от себе си, за да спазим обещанията и сроковете и наистина ги спазваме.
А дори само тези две неща/поуки могат да ни донесат влияние, авторитет и много нови и доволни клиенти и партньори.
Независимо от това дали ще излезе предприемач или не от даден човек, аз винаги бих гласувал с две ръце всеки да направи своя опит да работи за себе си. Дори и това да не стане неговото „нещо“, уменията и уроците, придобити по този път, ще бъдат от полза във всяка друга област на изява.
Онлайн бизнесът е популярна тема в съвременното публично пространство. Всеки, чул-недочул, разпространява слухове и сензации, свързани бизнеса в интернет. Така, с времето, постепенно се изграждат митове, които са доста далече от истината, но влияят върху мирогледа и вземането на решения от страна на начинаещите онлайн предприемачи.
Тук бих искал да опиша и развенчая най-популярните митове за онлайн бизнеса. За всеки мит давам описание на “митичната” ситуация и представяне на реалността.
Считам, че тази информация е особено важна за начинаещите онлайн бизнесмени, защото нейната цел е да им свали розовите очила и да им помогне да видят грубата и гола реалност. Ако я харесат (или поне не ги притеснява), готови са за онлайн предприемачи.
СТАВА ЛЕСНО
Да, лесно е, но тук има една уловка. Практикуването на онлайн бизнес и свързаните с него дейности наистина е лесно, но не за всеки. То е лесно за онлайн маркетинг хората, които отговарят на определени характеристики.
За тях е лесно, защото те живеят с тези неща, работят на компютър по 12 и повече часа на ден, комуникират, решават проблеми, проследяват, анализират, подобряват. Със сигурност не е лесно, нито просто, но за тях е удоволствие. Иначе не става. Трудно си е.
СТАВА БЪРЗО
Определено от старта до успеха на един онлайн бизнес може да се стигне доста бързо. Тази скорост, обаче, далеч не е гарантирана. Знам за онлайн магазини, които в рамките на няколко години имат над 30-пъти увеличение на обема поръчки и оборот.
Също така, обаче, познавам собственици на магазини, които за същото време са постигнали минимален или почти никакъв напредък. Така че, Интернет и технологиите ни дават възможността да пораснем като бизнес наистина бързо, но – в крайна сметка – нещата зависят от нас.
Също така, “бързо” не означава “днес”, “утре”, “тази седмица”, “този месец”. Необходими са ви няколко месеца до 1 година, за да видите резултати от усилията си и поне 3-4 години, за да превърнете онлайн бизнеса си в нещо силно, голямо и стабилно. Разбира се, както казах по-горе, това може да стане и след 20 години или никога да не се случи.
ВСЕКИ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ
Да, наистина, абсолютно всеки може да стартира онлайн бизнес. Това може да стане, буквално, от днес за утре. Изключително лесно и бързо стават нещата (на старта). Но дали този бизнес ще бъде успешен и дали човекът ще се задържи на онлайн попрището, това никак не е сигурно.
Така че, за да обобщим – всеки може да стартира и то лесно. Не всеки, обаче може да продължи и да бъде успешен.
Съжалявам, ако попарвам ентусиазма ви, но съм длъжен да споделя каква е реалността.
ИЗКАРВАТ СЕ МНОГО ПАРИ
Тук, ключовият въпрос е какво означава за вас “много пари”? За някой, изкарването на 1000 лв допълнително на месец си е страхотно постижение и огромна сума пари. За други, ако оборотът е под 10 000 000 евро за първата половина на годината, това се приема за проблем, който може да срути компанията и доверието на инвеститорите.
Да, онлайн бизнесите, в световен мащаб, генерират огромни суми. Но същото може да се каже и за телекомуникационните и нефтодобивните компании, веригите магазини и адвокатските кантори, например.
Така че, можете да очаквате достатъчно добри постъпления от онлайн бизнеса си, но със сигурност тук парите не падат от небето и не без полагането на съответни по сила и постоянство усилия.
НЕ СА НЕОБХОДИМИ ИНВЕСТИЦИИ
Всъщност това не е съвсем мит. Наистина можете да стартирате своя онлайн бизнес с малко или почти никакви пари. Но, разбира се, тук има уловка. Ако нямате пари за инвестиране, ще се наложи да инвестирате нещо друго.
„Няма безплатен обяд!“
В случая става въпрос за много голяма част от вашето лично време, контакти, лягане късно, ставане рано, изоставяне гледането на телевизия и други навици, отнемащи от времето ви за правене на онлайн бизнес.
ДОХОДИТЕ СА ПАСИВНИ И БИЗНЕСЪТ МОЖЕ ДА Е НА АВТОПИЛОТ
Честно да ви кажа, тези неща за пасивните доходи, обикновено можете да ги намерите в страниците, рекламиращи продукти и услуги за бързо забогатяване. Такъв тип послания са насочени право в нашата мързелива същност.
Всички (може би) искаме да не правим нищо (или почти нищо), но да имаме всичко – пари, свободно време, „играчки“, пътешествия и прословутият коктейл на плажа.
Проблемът е, че реалният живот не работи така (поне от моя опит).
Да, наистина, някои от процесите в онлайн бизнеса могат да бъдат оптимизирани или дори автоматизирани с помощта на софтуерни продукти и адекватни работни процеси. Въпреки това, до сега не съм виждал бизнес, който е изцяло на „автопилот“.
Обикновено, стремежът е да автоматизирате, доколкото е възможно, еднотипните и скучни дейности. Тези дейности, които трябва да бъдат направени, но не изискват вашия пълен потенциал.
Все пак, обаче, налага се вие, като предприемач, да измисляте стратегии, да планирате, да управлявате дейности и процеси, да водите преговори, да развивате бизнеса, да осигурявате партньори, да ръководите екипа си и т.н.
Можем да кажем, че доходите тук не са пасивни, а „асинхронни“. Това означава, че вие влагате труд, усилия, време и получавате печалба.
Но какъв ще бъде вашият резултат, зависи от това колко добър предприемач сте и от вашите маркетингови умения.
Можете да работите малко, а да изкарате много. Можете да не работите няколко дни или седмици, а бизнесът да продължава да върви.
Да, това е възможно, но не и да оставите всичко на самотек, а парите да се сипят върху вас.
РАБОТИШ ПО 2-3 ЧАСА НА ДЕН, А ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАШ
Тази заблуда се появи с книгата на Тим Ферис „Четиричасовата работна седмица“. Не казвам, че е пълна лъжа. Казвам само, че познавам предприемачи от всякакъв калибър – от дребни соло-предприемачи, до мултимилионери – и нито един от тях не работи само по 2-3 часа на ден.
Повечето са постоянно в бизнеса. 24 часа на ден. Те мислят за бизнеса, развиват го, решават казуси. Мислят „схеми“. Борят се с конкуренцията. Оптимизират. И това им доставя удоволствие, искат го. Не защото някой ги кара, а защото им харесва и им вдига адреналина.
Това, което могат да направят те, вместо да работят само по 2-3 часа всеки ден, е да управляват времето и усилията си. Мога да решат днес да работят 2 часа, а утре 18. Това могат и това със сигурност и вие ще можете.
Но, поне моят опит и знания, не познават сериозен и стабилен бизнес, на който да са му достатъчни по 2-3 часа на ден работа от страна на собственика.
Разбира се, има вероятност, ако сте много умни предприемачи, да създадете бизнес система и страхотен екип, които – в даден момент – започват да работят без вас и вие можете да си почивате, а парите да се сипят в банковата ви сметка.
Това определено е възможно, но поне аз не знам да може да се достигне такова ниво, без преди това да се вложат години къртовски труд, безсънни нощи, емоции, провали, грешки, битки с конкуренти, скучна работа, стрес и много чаши изпито кафе.
–
Нали знаете израза „Твърде хубаво за да е истина!“. Така е и с „разказите“ за онлайн бизнеса. Да, хубаво е, забавно е и се правят пари. Но – както всяко смислено и ценно нещо – изисква посвещение, работа, усилия, постоянство и находчивост. Ако сте готови да приемете това, всички „митове“ за онлайн бизнеса могат да станат за вас реалност.
з бях добър ученик. Не бих казал „зубрач“. Просто много от предметите ми бяха интересни. Обичах литературата, физиката, географията и биологията. Не обичах химията, математиката и историята. По пеене ми писаха двойка, докато пеех „Върви народе възродени“ и от тогава певческият ми ентусиазъм секна. По трудово обучение направих най-грозната закачалка от две ламаринки, но аз си я харесвах.
МОИТЕ СПОМЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ
Имам много любими моменти от училище. И от колежа. И от университета. Спомням си как учихме за устройството на половата система и на всички, кой-знае защо, им беше много смешно. На мен не ми беше, защото бях прочел „Мъжът и жената интимно“ още във втори клас и това беше остаряла информация.
Спомням си как ни караха да четем Йовков, но на мен повече ми харесваха Елин Пелин и Вазов. Помня и колко се гордях, когато за първи и последен път в живота си взех участие в час по математика и познах верния отговор.
Спомням си и как учех за изпити по една от петте математики в университета, докато навън падаше правителството на Жан Виденов и Парламентът гореше. Спомням си и как една моя приятелка разказваше как най-старият и уважаван преподавател в катедрата й е направил неприлично предложение.
Не си спомням обаче твърде много други неща.
Не си спомням да сме имали предмет за това как да управляваме парите си и да ги печелим. Ето защо през следващите 10-15 години, след училище, допуснах цяла редица от финансови грешки, които ми струваха години и хиляди левове.
Паметта ми изневерява и не мога да си припомня някога да сме учили как да комуникираме ефективно, да разбираме другия, да убеждаваме, да се защитаваме от вербални атаки и да преговаряме. Наложи се да науча тези неща самостоятелно, като по пътя допуснах множество грешки, които ми струваха загубата на приятели и клиенти.
В учебната програма никой не се беше сетил да добави предмет по емоционална интелигентност – умението да осъзнаваш вътрешния си свят, да разбираш себе си и своите емоции, да ги управляваш и да намираш начини да се чувстваш щастлив.
Благодарение на този „дребен“ пропуск в образователната ни система, съвременното българско общество е населено с инфантилни, агресивни, комплексирани екземпляри (и от двата пола), някои от които са на ръководни позиции, а други просто тровят живота на околните и/или близките си.
Никъде не беше заложено да усвоим добри обноски и уважително отношение към хората. Тези неща, както и останалите по-горе ги научих от книгите и на принципа на пробата, грешката и вземането на пример от по-опитни от мен.
Моето мнение, е че липсата на добри обноски и човешко отношение към познати и непознати е основен признак за липса на цивилизованост.
От малък исках да стана предприемач, да правя бизнес. Но нямаше от кого да го науча в училище. Добре че беше колежа, подкрепен от суровата бизнес среда на пост-социалистическа България.
ЛИПСВАЩИТЕ ПРЕДМЕТИ
Защо пиша всичко това? Със сигурност не, за да хейтя безсмислено нашата образователна система. Като човек, който е преминал през практически всички образователни степени в България (от детска градина, до докторантура), си мисля, че е крайно наложително да бъдат официално въведени не само предмети, а цели направления в следните области (започвайки от основното образование):
Предприемачество. Предприемаческият дух е двигател на всеки прогрес в нашия свят. Ако не го възпитаме у младите надежди на нашата нация, ще си останем група мрънкачи, мечтаещи да станат евро-депутати. Да, предприемачеството не е за всеки, но е изключително важно да намерим всичко живо, което има склонност към това, да им дадем ресурси, знания и опит и да ги оставим да си свършат работата. А кой да работи за тях винаги ще се намери.
Финанси. Повечето хора се оплакват, че нямат пари. Малки били заплатите. Да, всички знаем, че в България, заплащането е мизерно на фона на това в Европа. Факт е, обаче, че можеш да бъдеш също толкова фалирал, както ако изкарваш по 300 лв на месец, така и ако вземаш по 30 000. Разликата е само в мащаба. Ако не умееш да уважаваш и управляваш парите, то и те няма да те уважават и ще правят, каквото си искат с теб.
Емоционална интелигентност. Когато човек малко поживее, види свят, натрупа опит, разбира една много проста истина. Щастието не е в колите. Щастието не е (само) в скъпите почивки. Щастието не е в шопинга. Щастието не е в храната, алкохола или наркотиците. То е вътре в нас и ние сме тези, които имат контрол над мислите и емоциите си. Само дето 90% от нас нито упражняват тази власт, нито знаят как да го направят. Представете си общество на интелигентни, емоционално овладени и щастливи индивиди. Мечта? Може би. Но си струва да опитаме.
Комуникация и презентиране. Наблюдавайки успелите хора около себе си – приятели, ментори и звезди, откривам едно общо нещо. Те са много добри комуникатори. Те могат да предават мислите си, да влияят, да завладяват, да разбират гледната точка на другите. Ние, хората, все още не сме телепати, не можем да четем мислите един на друг. Затова ни остава комуникацията – с думи, с езика на тялото, писмена. Който умее да го прави – печели, който не умее – оплаква късмета си.
Добри обноски и отношения с хората. Може да съм старомоден, но смятам, че добрите обноски не само че не са отживелица, но са нещо, от което имаме отчаяна нужда. Особено нашето общество. Според мен, добрите обноски са буферът на цивилизацията. Те са разликата между насиненото око и учтивия спор. Те са инструментът, смекчаващ агресията и правещ комуникацията в конкурентна среда възможна. Цивилизацията не се проявява само в автомобилите с навигация и дроновете, управлявани с айфон. Тя се показва във всяка дума и действие, които правим. В това дали задържаме вратата след себе си, за да влезе следващият. Тя прозира в това от коя страна на ескалатора стоим. Цивилизацията наднича от лицето ни, когато се усмихваме и говорим учтиво. Тя се презентира ясно в отношението ни към децата, възрастните, болните, инвалидите. Въобще, добрите обноски не се изразяват само в това как се филетира лаврак. Те съдържат в себе си много, много повече.
Продуктивност и постигане на резултати. Книгите и курсовете за продуктивност от години са хит на международния пазар, та дори и на нашия. Хората осъзнават, че тя им липсва. Всички искат да постигнат резултати. Искат да печелят пари. Искат да отслабнат. Искат да победят в състезание. Но на малцина им се получава. Защо? Защото им липсва система, дисциплина и упоритост.
—
Със сигурност има и други теми, които липсват в нашата образователна система, но считам че тези 6 са изключително важни и критично необходими. В същото време, не вярвам, че скоро ще се появят в учебниците. Затова, като че ли, единственият избор, който ни остава е да се погрижим сами – ние и нашите деца – да овладеем тези предмети в „свободното си време“.
ко бях известна личност или поне духовен лидер на човечеството, хората постоянно щяха да ми задават фундаментални въпроси от битието, като например:
“Какво е необходимо, за да стане България световна супер-сила или поне да се позамогнем малко?” или
“Как бихте се справили със световния глад?” или
“Как бихте обяснили феномена на безкрайният пътников капацитет на маршрутките?”
Тъй като, обаче, не съм риалити (или друга) звезда и никой не ми задава подобни въпроси, седнах и самостоятелно се замислих над поне един от тях.
Преминах през множество хипотези. Прескачах, като маймуна, между източната философия, западната психология и прозренията в “Тайната”. Медитирах. Обядвах. Пих хапчета. И след дълги секунди на размисъл, три неща започнаха да изпъкват и не можеха да бъдат пренебрегнати, защото твърде много се набиваха на очи (или на ума).
Нали си спомняте “Пътеводител на галактическия стопаджия”, където отговорът на въпроса “Какъв е смисълът на живота”, беше “42”? Та така стана и при мен.
Запитах се “Кои са най-важните елементи за едно общество, включително българското, за да просперира. Не философските. Практическите!”
А отговорът, който “ми се даде”, беше:
“Предприемачество, професионализъм и добри обноски”.
Сигурно си казвате: “Е, много оригинално! Какво стана със семейните ценности, иновациите, възпитанието на децата, пазарната икономика, демокрацията. Те не са ли важни?”
Най-вероятно са важни, но аз не съм антрополог, а прост маркетолог и се интересувам главно от резултати. Затова нека да задълбаем малко повече в трите стълба на обществото, както аз ги виждам.
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
В наши дни е модерно да се говори и пише за предприемачество. Всички искат да започнат собствен бизнес или поне смятат, че така ще забогатеят, за да не се налага повече да работят.
В наши дни, в България, често си представяме предприемача като яко момче с черна кола и телефон, постоянно залепен на ухото… или пък, като горд притежател на макбук втора употреба, обикалящ по стартъп конференции и разказващ за революционния си ап.
Ако погледнем в исторически план, обаче, преди стотици години, хората са били разпределени основно в няколко групи (не претендирам за перфектна историческа точност):
Аристокрация и техните антуражи
Военни
Религиозни лица
Учени, лекари, магьосници, изследователи
Земеделски стопани и животновъди (селяни)
Занаятчии / Свободни професии
Търговци / Предприемачи
Ако се замислим над техните функции в обществото, ето какво излиза:
Аристокрацията и техните антуражи, общо взето, паразитират, консумират и – може би – управляват.
Военните охраняват аристокрацията, защитават територията и са използвани за прилагане на сила, където е необходимо.
Религиозните лица уж дават вяра и утеха, а всъщност се борят за власт и пари.
Учените, лекарите, магьосниците и изследователите са тези, които изследват непознатото и дават основата за прогрес.
Земеделците и животновъдите осигуряват храната и напитките.
Занаятчиите и свободните професии осигуряват продуктите и услугите за ежедневието.
Търговците и предприемачите са тези, които смазват цялата машина на обществото и позволяват тя да работи. Те осигуряват комуникацията и обмена на стоки и услуги. Те идентифицират проблемите, намират им решения, които могат да бъдат реализирани и да се спечели от тях. Те проявяват инициатива и движат нещата напред.
Моето лично мнение, с което не ангажирам никого, е че предприемачите са двигателите на прогреса и гладкото функциониране на обществото. Те осигуряват тази движеща сила (чрез своята предприемчивост, про-активност и дори – алчност), която позволява да се реализират на практика идеите и концепциите на изследователите или да се решават наистина проблемите на хората.
Също така, предприемачите, тъй като се предполага, че разполагат с финансов ресурс, имат възможността да реализират проекти и дейности, които са недостъпни на останалите и така да допринесат, както за собственото си благосъстояние, така и за просперитета на обществото. Дори могат да използват този финансов ресурс и за благотворителност.
Всяка от посочените професии и занимания изисква и определени личностни качества. Вижда се, обаче, че за да бъдеш успешен предприемач, се изисква да имаш или да овладееш доста богат букет от знания и умения. Ето само няколко примера:
Предприемачът трябва да може да взема решения – трудни, лесни – по много пъти на ден.
Предприемачът работи с хора – уговаря, мотивира, преговаря, конфронтира се, делегира, управлява. Изискват се много добри комуникационни умения.
Предприемачът борави с пари и числа – необходимо е да има аналитична мисъл, да разбира от финанси, от управление на парите.
Предприемачът често има повече от един бизнес и се налага да познава спецификите на всеки от своите бизнеси.
Предприемачът непрекъснато изпада в или очаква кризисни ситуации и се налага да развие умения за справяне с критика, грешки, провали и проблеми.
Тоест, предприемачеството е идеалната среда за подбор и оцеляване на най-добрите и качествени индивиди. Въпреки, че е джунгла, това поприще е и много мощен акселератор на човешките качества. Или ги имаш и развиваш, или ги овладяваш. Иначе не оцеляваш.
И сега, въпросът е какво предлагам аз? Определено не си мисля, че всеки трябва да бъде предприемач. Нито е възможно, нито има нужда. Нито всеки има желанието и/или заложбите да бъде предприемач. И това е напълно нормално.
Това, което си мисля е, че ние, като общество, независимо дали сме предприемачи или не, трябва по всякакъв начин да подпомагаме и стимулираме предприемаческия дух и предприемачеството. Да го популяризираме. Да съдействаме. Или поне да не пречим (визирам особено държавата). Така, който има склонност и желание да бъде предприемач, ще може да бъде “извлечен” от общата маса на обществото и ще му бъде възможно да се занимава с тази дейност в улеснени условия или поне без излишни пречки.
Ако съумеем да открием, култивираме и развием едно активно и надъхано ядро от предприемачи, така си гарантираме – като общество – че имаме двигател, който мощно ще ни движи напред и нагоре. В противен случай, оставаме бозава маса от мрънкачи, нямащи желанието или смелостта да поемат отговорност и да направят нещо за себе си или за другите.
Както се казва, “предприемач” идва от “предприемам”. Така че, ако усещате предприемаческия пламък, предприемете нещо.
ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ
Ах, този професионализъм. Имаме нужда от него, на където и да е обърнем…
Ако депутатите проявяват професионализъм, ще имаме добре подготвени и работещи закони.
Ако КАТ се държат професионално, законът ще се прилага ефективно и войната по пътищата ще взема по-малко жертви.
Ако безименният чиновник или бригадир осъществи достатъчно добър контрол, настилката по пътищата ще бъде качествена и няма да се отварят дупки при всяко падане на половин литър дъжд.
Ако учителите подхождат професионално към задълженията си, от образователната система ще излизат качествени индивиди, които изграждат едно качествено общество.
Ако родителите възприемат своята роля “професионално”, ще отглеждат емоционално здрави и умствено силни деца.
Ако сервитьорите си вършат работата професионално, ще имаме едно приятно и незабравимо преживяване всеки път, когато ходим на ресторант.
Ако маркетинг специалистите действат като професионалисти, техните клиенти и компании ще се развиват и броят лоялни клиенти ще нараства.
Мога да продължавам този списък до безкрайност.
Професионализмът, за мен, е нещо много просто. Той изисква от нас просто да си свършим работата по най-добрия начин, влагайки всичко от себе си.
Опитах се да изкристализирам най-важните елементи на професионализма и вижте до какви изводи стигнах:
Фокус. Да си професионалист, означава да се фокусираш върху това, което имаш да свършиш и да го правиш по най-добрия възможен начин. Да влагаш всичките си знания и умения и да изпипваш детайлите. Т.е. – НЕ на мърлявщината.
Самоусъвършенстване. Един истински професионалист знае, че непрекъснато трябва да усъвършенства уменията си, да е в течение на новостите и да се развива във всяко отношение, което би било полезно за основната му дейност. В противен случай, постепенно се превръща в дървен философ.
Коректност. Професионалистът внимава какви обещания дава и ги спазва точно и безкомпромисно. Независимо дали става въпрос за свършена работа, срокове, срещи и т.н., професионалистът винаги е точен.
Честност. Професионалистът трябва да е наясно какво може и какво не може, какво знае и какво не знае. И, ако е честен със себе си и с тези, на които служи и помага, трябва да прави само нещата, които може, да говори само за нещата, които знае, а за останалите – да не се натиска.
Помощ и споделяне. Истинският професионалист помага на другите. Не винаги се стреми за единица работа да вземе единица пари или друга полза. Понякога помага безвъзмездно. Менторства по-начинаещите. Прави нещата заради самата помощ и вършене на добро, а не защото ще спечели нещо.
Даване на пример. Професионалистът има това, което – на чист български език – наричаме “integrity”. Той служи за пример. Прави това, което проповядва (ако въобще проповядва). Той е професионалист и в работата, и в живота. Фалирал финансов консултант и дебел диетолог са пример за обратното.
Моята теза е, че професионализмът може и трябва да се прилага не само в работата и бизнеса, а и във всяка област на живота, от всеки един от нас.
Ако всички се постараем да бъдем професионалисти в работата, професионални родители, професионални любовници, професионални синове и дъщери, професионални добри хора… Тогава ще заживеем в един наистина идеален свят. Дори ще отида по-далеч – смятам, че всички наши проблеми от бита и ежедневието идват от проявата на непрофесионализъм под една или друга форма.
ДОБРИ ОБНОСКИ
Не, не считам, че за обществото ни е жизненоважно всички да знаят с коя вилица се ядат охлювите. Но, според мен, добрите обноски са в основата на всяко цивилизовано общество. Бих казал, че те са критерий за цивилизованост. Колкото и айфони и Q-седмици да има на глава от населението в едно общество, ако хората се държат грубо един с друг, не се уважава и не се зачита достойнството на отделните индивиди, то такова общество за мен е в първобитно-общинния строй от гледна точка на цивилизованост.
Добрите обноски са буферът между дивото, което живее у всеки от нас и възможността хората да съжителстват, без да се избиват и изнасилват, само защото им се е приискало това. Някой ще каже – “Тази функция не е ли на полицията?”.
Не, полицията не може да бъде навсякъде (а понякога я няма и никъде). Именно добрите обноски са нашата вътрешна полиция. Те ни позволяват да следваме поставените си цели и желания, но да го правим по начин, който не вреди твърде много на околните. Добрите обноски ни позволяват да сме общество, което функционира и е нещо повече от сбора от своите части.
Някой беше казал: “Лесно е да си учтив, когато човекът отсреща има два меча.”, визирайки самураите и техните обноски. В този смисъл, добрите обноски са и инструмент за оцеляване.
Като се замислите, всеки от нас има по “два меча”. Освен ако не познавате човека отсреща много добре, вие никога не можете да сте сигурни каква беля може да ви докара на главата. Ако се държите грубо с жената на съседната седалка в автобуса, може да се окаже, че съпругът й е най-злата квартална мутра, която да съсипе живота ви.
Ако не се държите уважително с възрастния човек на улицата, може да се окаже – след два дни – че именно той ви интервюира за мечтаната работа или – още по-лошо – е собственикът на целия бизнес.
Така че, освен гаранция за гладкото съществуване на обществото, добрите обноски са и един от най-добрите инструменти да запазим живота и здравето си на приемливо ниво.
Но нека да уточня какво имам предвид, като казвам “добри обноски”. Със сигурност не говоря за “Етикет и протокол”. Естествено, не ги отричам, считам, че са важни и необходими, но мисля, че те са само част от голямата картина на добрите обноски. Ако трябва да изведа няколко ключови елемента, то те биха били следните:
Уважение и достойнство. Каквото и да казваме и правим, да се стремим да запазим достойнството на отсрещната страна и да се отнасяме уважително. Лесно е да се отнасяш с уважение към по-силните от теб. Изисква се воля, сила и добри обноски, да се отнасяш така към всички. Грубо отношение, обиди, клюки, подигравки и негативни изказвания – тези неща, за мен, не са част от добрите обноски.
Толерантност и разбиране. Има едно правило/аксиома от НЛП (Невро-лингвистично програмиране), която гласи: “Човек винаги действа по най-добрия начин, съгласно неговите знания, убеждения и ситуация към дадения момент.” Ние не сме зли, просто понякога не знаем, че сме такива или не знаем как да покажем, че сме добри. Ако подхождаме с такова ниво на разбиране към хората, със сигурност ще станем по-толерантни и ще избегнем много собствени и чужди нерви.
Активна реципрочност. Много стар принцип, за който – сигурен съм – много пъти сте чували и чели. Той означава да се отнасяш с другите така, както би искал да се отнасят с теб. Когато възнамеряваш да направиш или кажеш нещо, помисли си, ако някой ти го направи или каже, как би се почувствал ти и би ли искал да се чувстваш така. Постави се на мястото на другия и ще ти стане пределно ясно как да подходиш.
Контрол върху агресивния отговор. Хората понякога правят грешки. Понякога са зли. Понякога са просто неосъзнати. Много често, ако се почувстваме обидени, застрашени или наранени от тях, това се оказва само част от нашето въображение. Човекът, който ни засича с колата си на улицата изглежда като гадняр, който го прави нарочно. Но може да се окаже, че просто бърза за болницата, където жена му ражда или трябва спешно да занесе лекарства. Преди да реагираме агресивно, е добре да преценим каква е причината за отношението на другите и съобразно това да настроим нивото на агресия на нашата реакция. Не съм голям поддръжник на това да подлагаш другата буза, когато те ударят по едната, но преди да напсуваш човека или да му “счупиш главата” е добре да прецениш каква част от проблема идва от него и каква – от твоето въображение.
За мен, добрите обноски не са сбор от правила, а едно просто разбиране, че уважението, достойнството и толерантността са важна платформа, върху която да стъпят и да се развиват човешките отношения, независимо дали става въпрос за познати или непознати хора.
Така че, ако ме питате: “Как ще се оправим?”, винаги ще отговарям:
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО, ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ДОБРИ ОБНОСКИ.
етох едно проучване, според което огромен процент от хората се страхуват повече от говорене пред публика, отколкото от смъртта.
НАЙ-СТРАШНИТЕ ФОБИИ
Според един от моите източници, топ 10 на фобиите са:
Говорене пред публика – 19%
Смърт, край на живота – 16%
Паяци и паякообразни същества – 13%
Тъмнина и здрач – 12%
Височини – 11%
Хора и социални ситуации – 10%
Летене и самолети – 7%
Открити пространства – 5%
Бури и светкавици – 4%
Тесни и затворени пространства – 3%
Както се вижда проблемът е сериозен.
УМЕНИЕТО ДА ГОВОРИМ ПРЕД ПУБЛИКА
От друга страна, умението да се говори пред публика (от един до 20 000 човека) е едно от ключовите умения за успеха в живота и кариерата. Независимо от нашето поприще, ние постоянно сме изправяни пред ситуации, в които трябва да представим нашата теза и/или да я защитим пред дадена група хора.
И именно неумението или страхът да го направим, ни отнема възможността да постигнем желаното, да успеем в кариерата или просто да получим надмощие в дадена ситуация.
Изводът е, че е изключително полезно да имаме това оръжие – умението да говорим пред хора – в своя арсенал за успех. Обаче, пред нас стоят няколко пречки:
Страхът от говорене пред публика.
Незнание как да го направим.
Неумение да го правим.
БОРИЛ, ГОВОРЕЩИЯТ ПРЕД ПУБЛИКА
В моята ранна младост, аз бях едно странно, срамежливо момче. Честно казано, това, да съм център на внимание на повече от един човек, беше изключително смущаващо за мен и водеше до обилно изчервяване, загуба на реч, неконтролируема промяна в езика на тялото и студено изпотяване.
Първият ми сблъсък с публичното говорене (за който си спомням) беше като отряден председател в училище, когато трябваше да представим отчета за срока и да споделя кой колко бутилки е предал и как е изпълнил партийните си поръчения. Голямо пелтечене и потене беше тогава.
След това, леко се отраках, в колежа (11 и 12 клас), когато трябваше да представяме екипни проекти пред целия клас.
Дойде и дипломирането в Университета. Не беше лесно да представя дипломната си работа само с листове картон А3, двойно лепящо тиксо и няколко намръщени доцента и професора.
После започнаха презентациите пред клиенти. След това обученията и семинарите. И така – до днес.
По мои изчисления, към момента, съм изнесъл поне 500 презентации пред публика от 3 до 300 човека и „моето слово“ е достигнало до към 10 000 човека (а може и повече, ако броим онлайн покритието).
През всичките тези години, мога да ви уверя, че съм се сблъскал и с трите, посочени по-горе пречки. И, докато се сблъсквах, натрупах известен опит и си направих някои изводи в тази област. Ето ги моите 5 мъдри прозрения…
МОИТЕ 5 ПРОЗРЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ГОВОРЕНЕТО ПРЕД ХОРА
Не претендирам за академични познания по реторика, но мога да споделя своите впечатления и опит в тази област.
„ПЕПЕРУДИТЕ В СТОМАХА“ СА НЕИЗБЕЖНИ
Преди първата и преди стотната презентация, повече или по-малко го има онова усещане за пеперуди в стомаха.
Ръцете изтръпват, краката омекват, студена пот и т.н. Това е здравословно, ако ни мотивира и неприятно, ако е повод да се откажем от презентацията.
Моят съвет: Не се отказвайте заради пеперудите. Те показват, че се вълнувате, че сте живи и че имате какво да кажете (или поне искате нещо да кажете).
И под подготовка нямам предвид (ама никак нямам предвид) да заучите речта си наизуст. Не, не и не. Това е рецепта за провал.
Какво да направите в този случай ли:
А. Преглед на презентацията и осъзнаване / запомняне нейната структура, т.е. ключовите моменти в нея.
Б. Разказване на презентацията пред огледало, кукла, прозорец или баба ви. Но цялата. Все едно я казвате пред истинската аудитория. Така измервате времето и се чувате как наистина го казвате.
В. Повтаряте т. Б 2-3 пъти през 1-2 дни.
Г. Преговаряте структурата и ключовите концепции в презентацията си по няколко пъти на ден, и в деня на самата презентация.
Д. Подготвяте си няколко начини да я започнете (това е ключовият момент), но без твърдо наизустяване.
ОСНОВНОТО БЕЗПОКОЙСТВО Е ПРЕДИ ПРЕЗЕНТАЦИЯТА
Моят опит показва, че в 99% от случаите и най-големите пеперуди в стомаха, изтръпване на ръцете, потене и омекнали крака, изчезват, като по чудо, щом стъпите на сцената.
Спомням си първата си презентация пред 300 човека. До тогава бях говорил пред не повече от 15. Чух да обявяват моето участие. Ръцете ми трепереха от адреналина. Изкачих се, прикляквайки леко (заради омекналите колене), на сцената и застанах пред хората. 300 човека! Имам чувството, че усетих колективния интелект.
Бях репетирал презентацията си поне 9-10 пъти от начало до край и буквално започнах на автопилот. След това продължих. И се разприказвах. И се вдъхнових. И се слях с аудиторията и нейните реакции. Виждах отделни хора – как гледат, записват си, усмихват се или дремят (за моя радост, последните бяха малцинство). Имах желанието да им кажа всичко и то по най-добрия начин.
Правих лапсуси, допусках грешки в езика на тялото, но не усещах никакво притеснение. Имах усещането, че летя (съвсем ниско), но не се страхувах от публиката. Още повече, нямаше път назад – трябваше да си кажа презентацията по най-добрия възможен начин.
След като приключих, не бях доволен от себе си. Бях забелязал всяка една грешка, която бях направил. Обаче хората ми ръкопляскаха. После, до сцената, пред мен се заформи опашка от желаещи да се запознаят с мен и да ме питат различни неща.
Усещането беше изключително приятно. Не мога да кажа „неописуемо“, защото в момента го описвам (хе-хе), но е едно от най-приятните в живота ми – изтощен си, но удовлетворен, че си „излъчил“ това, което знаеш, пред аудиторията.
С ПРАКТИКАТА СТАВА ВСЕ ПО-ЛЕСНО
Книгите и учителите са прави – с практиката става по-лесно. Наистина. Търсете всякакви поводи да говорите пред хора. Само така ще придобиете смелост.
В началото на моята лекторска кариера, се натисках и приемах всеки намек да се появя пред някого и да приказвам. Осъзнавах, че с всяка презентация, с всяка реч, ставах все по-спокоен и уверен.
И ето ни днес. Преди каквато и да е презентация или обучение, аз почти не изпитвам притеснение. Желание да се подготвя добре – да. Но не и притеснение и страх. Знам, че не съм съвършен лектор и презентатор, но също така знам, че ни най-малко не се притеснявам да застана пред публика и да говоря или да отговарям на въпроси (това много го обичам).
РАЗМЕРЪТ НА АУДИТОРИЯТА ИМА ЗНАЧЕНИЕ
С времето установих, че ставам алчен. Алчен за натрупаната човешка, психическа, енергия. Алчен за мащаба на въздействието, което мога да окажа на аудиторията.
Установих, че пред колкото по-голяма публика говоря, толкова по-голямо е удовлетворението и удоволствието ми от дадената реч, обучение или презентация.
Не знам дали при другите лектори е така, но за мен размерът на аудиторията определено има значение.
Гледайки собствената си кариера, виждам, че наистина – говоренето пред публика е изиграло ключова роля в почти всички ситуации, които са ми донесли успех или пробив.
Считам, че това умение трябва да се изучава в училище, но тъй като засега не се прави, всеки от нас трябва да се спасява поединично. Затова, моето послание към вас, е:
Научете се да говорите пред хора – свободно, смислено, вдъхновяващо. Това ще ви отвори много врати и то тези, които вие искате да ви се отворят.
скам да ви разкажа историята на моето недоспиване. История за това как човек може да оцелее, като спи по 3 до 4 часа на нощ в продължение на години. И в резултат на това – да прецака сума ти неща в живота си, като в същото време съжалява, че не си е поспивал повече, когато е трябвало.
–
Алармата на телефона звъни и ме изважда от царството на сънищата. За няколко секунди се ориентирам в коя реалност съм. Гади ми се, а очите ми щипят. Имам чувството, че не мога да отлепя гърба си от леглото. Поглеждам часовника – легнал съм си преди 3 часа и половина. Време е за нов ден, а аз все още не съм сигурен, че съм приключил със стария.
Тези дни осъзнах, че страдам от хронично недоспиване. Имам предвид – осъзнах го наистина. Всичко започна доста безобидно.
ХРОНОЛОГИЯ НА МОЕТО НЕДОСПИВАНЕ
През 1998 г. купих първия си компютър. Част от парите заработих сам, а останалата част ми даде майка ми. Разбира се, започнах с игри. StarCraft, Age of Empires и Diablo бяха моите нощни приятели.
Скоро, се сетих, че съм взел този компютър, за да работя и да се уча. Започнах да се занимавам с графичен дизайн, да разучавам различни приложения, да програмирам. Сам се научих да работя на тогавашните Corel Draw и Corel PhotoPaint. PhotoShop беше все още версия 4 и дори не бях чувал за него.
По онова време редовно се събуждах към 3 часа със схванат врат и лице върху клавиатурата.
После започнах да имам клиенти – уеб дизайн, разработка, рекламни материали. Ефектът беше същия – през деня – на работа, а до късно през нощта – пак работа, по различни частни проекти.
По онова време ми хрумна гениалната идея, че мога да си увеличавам часовете от деня, като отнемам от нощния сън. Дори се гордеех, че мога да спя по 3-4 часа на нощ и „нищо да ми няма“. Тогава не знаех термина “moonlighting”, но явно съм правел точно това.
После се появиха първите ми собствени проекти за България и света. Пак – седене до късно пред компютъра.
В някакъв момент прочетох за ползите от ранното ставане и обърнах режима. Започнах да си лягам към полунощ, но да ставам в 4:30 или 5 часа. Така записах 14-те модула на първия си онлайн курс „Летящ старт в Интернет маркетинга“. Чувствах се горд, че съм early riser, но всъщност беше доста неприятно изживяване.
По някое време научих за теорията за циклите на съня, продължаващи по 90 минути (чак през 2016-та разбрах, че не е съвсем така). И ми се появиха други гениални идеи – как мога да спя на парчета по 90 минути или по 3 часа, или по 4 часа и половина. Леле-мале.
Така изминаваше година след година и аз през деня работех за клиенти, а рано сутринта или през нощта – за собствените си проекти, като онлайн курсове, книги, хобита (писане на проза) и други подобни начинания.
Накрая, през 2013-та дойде моментът, когато се роди Нина. И тогава недоспиването ми се изкачи до висини (или може би – слезе до низини), които дори не бях си представял, че мога да постигна.
Преди това си повтарях цитати от типа “Sleeping is for losers!” или „I’ll sleep when I’m dead”. Сега мечтаех за един час повече сън, добавен към 2.5-те или 3 часа, които ми оставаха.
КАК МИ СЕ ОТРАЗИ ЛИПСАТА НА СЪН?
Сега може би си мислите, че ще започна да развивам теории как недоспиването влияе негативно върху телесното тегло, стреса и т.н. Най-вероятно влияе и то доста негативно. Сигурно и на мен ми е повлияло – претърпях доста стрес и флуктуации в теглото през последните десет и повече години.
Само че мисля да се фокусирам върху своите субективни усещания, т.е. за нещата, които съм сигурен, че са свързани с липсата на сън и които усещам най-силно. В крайна сметка нашето ниво на щастие се определя от това как се чувстваме, а не какво казва теорията.
Ето кратък списък на негативните субективни ефекти от 20-години липса на достатъчно сън:
Ефект № 1: Постоянно ми се спи. Сънлив съм. Имам чувството (което не е само чувство, защото съм го доказал многократно), че мога да заспя навсякъде и по всяко време, стига да съм на хоризонтална повърхност и да не ми е студено.
Ефект № 2: Силна загуба на концентрация и кратковременна памет. Случвало ми се е да забравям какво съм казал аз или събеседника ми преди 5 секунди (предишната реплика).
Ефект № 3: Най-неприятното усещане – когато водя разговор и ми се приспива. Опитвам се да го скрия от събеседника (защото, в повечето случаи разговорът наистина ми е интересен), но се прозявам неконтролируемо. Това силно, силно дразни другия и потиска мен.
Ефект № 4: Необходимост от поглъщане на две дози кофеин на ден, от които пък ставам нервен.
Ефект № 5: Силно понижена продуктивност поради сънливостта и загубата на концентрация.
Ефект № 6: Умствена мъгла – трудно мисля ясно, трудно съобразявам ситуации в реално време и трудно вземам важни решения.
Ефект № 7: Податливост на стрес, паника, напрежение и – понякога – неадекватни реакции.
И тук въпросът е, как разбрах, че причината за всичко това е в недоспиването?
Много просто. Колкото и да е чудно (за мен самия) има моменти, когато се наспивам – събота сутрин или когато сме на почивка. Та, когато се наспя, всичките описани ефекти изчезват като с магическа пръчка.
На този етап можете да ми кажете: „Абе, момче, то това всеки го знае. Като не спиш, ти се гади, сънлив си, стресиран си и т.н.“
Ето тук идваме до резонния въпрос:
ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАМ ДА НЕ СИ ДОСПИВАМ, ЗНАЕЙКИ СЪС СИГУРНОСТ КАКВИ СА ЕФЕКТИТЕ ОТ ТОВА?
Анализирайки опитността си през последните 20 години, мога да кажа, че мотивацията ми (съзнателна или не) е била следната:
Мотив № 1: Забавление – оставам до късно, не си доспивам, по собствено желание, занимавайки се с нещо, което ми е приятно – игри, четене, социални мрежи, писане.
Мотив № 2: Работа – изпълнявам недовършената или извънредна работа, вземайки от часовете си за сън, считайки, че това е единственият начин да го направя.
Мотив № 3: Дълг – трябва да се погрижа за домашни задачи или такива, които изостават, обещал съм и т.н.
Тази мотивация, колкото и да е грешна, е предизвикана от нещо. А това нещо какво е? Система от „подходящи“ лични убеждения/възгледи.
ПОРОЧНИТЕ УБЕЖДЕНИЯ ЗАД САМООТНЕМАНЕТО НА СЪНЯ
Какви са генералните презумпции, убежденията, които стоят зад тези три мотива? Приложих малко самоанализ и ето ги и тях:
Убеждение № 1: Времето за сън е ресурс, от който мога да вземам (назаем) и да използвам за нещо друго.
Убеждение № 2: По-важно е да правя ХYZ, отколкото да се наспя.
Убеждение № 3: Винаги мога да се наспя след това.
Тези убеждения са толкова дълбоко заседнали (несъзнателно), че въпреки знанието ми за ефектите от недоспиването, продължавам да го практикувам.
А иначе, каква е реалността? Ето я:
Забавление: Като се замисли човек, забавлението в 3 ч през нощта, не е кой знае какво забавление.
Работа: Работейки посред нощ, няма как да си ефективен. Ще свършиш по-малко работа, ще се чувстваш по-зле и на другия ден ще си прецакаш нещо важно.
Дълг: Плачещото дете е с приоритет, но ако не пуснеш миялната в 2 часа през нощта, какво най-лошо може да стане? Чиниите да позамиришат на другия ден. Голям праз.
Времето за сън, като ресурс който можем да ползваме за нещо друго: Контра въпрос: „Ако ти се яде пържола, ОК ли е да си резнеш от задника и да си го опечеш?“
Приоритетите: Колкото и важно да е това, което ще свършиш, описаните седем ефекта показват, че е по-добре да се наспиш – по-малко ще загубиш.
Винаги мога да се наспя: Да, точно така. Питай ме мен, след 20 години.
УРОЦИТЕ, КОИТО НАУЧИХ СЛЕД ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ НЕДОСПИВАНЕ
Та след всички тези размисли и анализи, ето какво успях да науча (явно повечето хора си го знаят, само аз възприемам по-бавно – сигурно е от недоспиването):
Урок № 1: Сънят не е валута. Всеки ден трябва да се спи в количество, от което се чувстваш наистина добре. Времето за сън трябва да е закон, твърдо и неотменимо (освен в екстремни ситуации).
Урок № 2: Липсата на сън разстройва цялата система, понижава продуктивността, влошава вътрешното състояние, понижава самочувствието, влияе на здравето, концентрацията и паметта. Т.е. прецаква ти целия ден, а и живот. Трябва. Да. Се. Спи.
Урок № 3: Ако си даваш достатъчно сън, показваш на себе си и на другите, че уважаваш тялото си и се грижиш то да е в добро състояние. То е твоят инструмент. Ако не се грижиш за него, рано или късно ще те предаде.
Урок № 4: Сънят не може да се взема назаем и да се „отработва“. Ти и тялото ти имате нужда от сън днес, в конкретния момент, за този цикъл от живота (денонощието). Тялото е съвършен и издръжлив механизъм. То може да понесе дори години лишаване от сън, но ефектите са трайни и разрушителни – върху психиката, емоциите и физиката.
Урок № 5: Ако искаш да ставаш рано, лягай си рано. Няма друг вариант.
Урок № 6: Поне един час преди лягане, не се занимавай с проблеми, не чети новини, не играй на игри, не гледай телевизия, не цъкай телефона, не се карай с никой, не мисли за неприятни неща. Всичко това разстройва съня и неговото качество.
Урок № 7: Времето за сън не е „проспано“. Това е време за възстановяване, презареждане, подреждане и „центриране“. Ако се лишиш от него, лишаваш цялата си система от баланс. А това не води до нищо добро.
КАКВО СЛЕДВА ОТ ТУК НАТАТЪК?
Аз разсъждавам, философствам, извеждам уроци, но и тази нощ най-вероятно ще спя около 4 часа. Какво да направя така, че да изляза от черната дупка на недоспиването?
Ето няколко бележки към самия мен (и към хората, които са осъзнали, че имат същия проблем):
Действие № 1: Решавам, че (като начало) ще спя поне 6 часа на нощ (а това си е жив лукс за мен в момента). No matter what. Ако трябва да ставам рано, безкомпромисно ще си легна 6 часа преди това. Без изключения. Работата може да се свърши и на другия ден, а ако не се свърши – едва ли ще дойде краят на света.
Действие № 2: Решавам, че ще си водя отчет на броя часове сън всяка нощ. Ако не измерваш нещо, не можеш да го контролираш. И ще си правя review всеки месец. За щастие в телефона ми има приложение, което прави точно това.
Ха, ами то няма нужда от повече. Оказва се, че е напълно достатъчно да спазвам само две прости правила, за да повиша качеството си на живот (да неутрализирам споменатите седем негативни ефекта).
Както се казва на чист български език: „Уау!“
–
С времето осъзнах, че не е нито мъжествено (още по-малко пък – женствено), нито интелигентно, човек да изтезава тялото си, занимавайки се – понякога – с откровени глупости. Преди се гордеех, че спя по 3-4 часа на нощ. Сега се срамувам от това.
з, лично, считам, че би трябвало да се отнасяме професионално към всичко, което правим – от работата която вършим в офиса, или на полето, или където и да е, до отношенията ни с нашето семейство, при миенето на чиниите, подреждането на къщата и поддържането на колата.
Ако правим всичко това по професионален начин, стремейки се към съвършенство и вършейки работата добре, цялото качество на живота ни ще се подобри неимоверно.
Това, разбира се, е една мечта. Едва ли е възможно всички в нашето общество да се държат като професионалисти. Но ако голям брой хора се опитаме да го правим по този начин, постепенно, с годините, може би – с поколенията, това би станало навик на цели групи от хора, които да реализират дейностите в живота си професионално.
Освен това, ако човек прави нещата по този начин, той се чувства много по-удовлетворен от резултата, тъй като вижда, че така постига повече и чувства, че прави нещо смислено в живота.
Ако ние цял живот караме нещата през куп за грош и не правим нищо, което да ни раздвижи, нищо, което да е съществено, нищо, което да има значение за нас или пък не е изпълнено по един качествен начин, който да ни вдъхновява, тогава, когато станем на 80-90 години и вече сме с единия крак в Орландовци, не мисля, че ще чувстваме това удовлетворение. По скоро ще изпитваме съжаление от живота, че не сме постигнали това, което сме имали за цел да постигнем и че не сме го направили по начина, по който би бил най-вдъхновяващ за нас.
Затова, реших че е важно, тук да обърна специално внимание именно на професионализма в един негов много важен аспект – как свършваме работата. Под работа разбирам всяка една дейност, която извършваме – от писането на компютър, миене на улиците и подреждане на дома.
Има пет начина, по които можем да го направим. И при всеки от начините нашето удовлетворение е различно, отношението на другите е различно и влиянието ни върху околния свят е различно.
Ето ги и тях…
НАЧИН 1: ИЗОБЩО ДА НЕ СВЪРШИМ РАБОТАТА
Той се употребява, за съжаление, често, както в държавния, така и, за мое учудване, в частния сектор. Отлагаме, скатаваме, не извършваме това, което ни е дадено като работа. Или, извършваме една много малка част от нея, която е напълно недостатъчна и по този начин всъщност нещото не е свършено, ние сме си изгубили времето, изгубили сме времето на този, който ни чака да му предоставим резултата от работата си и в крайна сметка – имаме един абсолютен провал.
Понякога имаме добри намерения да свършим нещата, но възникват „пречки“, които все ни спират да направим планираното – или сме заети, или ни се спи, или сме уморени, или има оперативка, или колегите са се събрали на рожден ден и т.н.
Работата ни изостава, изостава, изостава и в един момент се оказва, че сме изпуснали сроковете и не сме изпълнили това, което е било планирано и реално работата не е свършена, макар да сме имали много сериозни намерения да я свършим.
Това, разбира се, не е нещо, което препоръчвам. Да не правиш обещаното, според мен, е един безполезен начин да изживяваме живота си и да вършим работата като цяло. Не казвам, че аз не съм го правил и не го правя в някои от случаите – не се гордея с това. На всеки от нас му се е случвало да изпада в такава ситуация и всеки има слаби моменти. Не познавам човек, който да е абсолютно перфектен и всеки път да е като машина – да върши всичко по идеалния начин и т.н.
Идеята, обаче, е да се стремим към другите подходи, за които ще разкажа сега. Без Начин № 2, разбира се.
НАЧИН 2: ДА СВЪРШИМ РАБОТАТА НЕКАЧЕСТВЕНО
Тоест – да си „оставим ръцете“, да направим нещата „през пръсти“. Възложена ни е задача и ние сме направили или минимума, който почти я прави негодна и работата е свършена „съвсем леко“, или сме объркали нещо.
Така нашите усилия остават напразни, тъй като ние сме вложили време и труд, но всъщност сме прецакали работата, не сме свършили добре задачата. Не само, че целта не е постигната, ами положението се е и влошило.
Обикновено това се получава поради мързел, незнание или недостатъчно добро проучване и подготовка по темата за работа по някаква задача.
Познавам и хора, които (макар, че това е доста странна логика) – нарочно прецакват или не вършат добре работата, която им се възлага, за да не им се възлага нова и да ги оставят на мира.
Има също хора, които само-саботират това, което правят, т.е. – съзнателно или несъзнателно нарочно прецакват нещата, не ги извършват до край, правят грешните действия, пропускат и т.н. поради някакви вътрешни борби.
Например – не обичат работата си. Даден човек работи, например, десет години на бюро в някаква глупава фирма, която въобще не му харесва, мрази работата си, мрази колегите си, мрази всичко, което прави и по естествен начин неговото подсъзнание му помага да саботира и да не извършва нещата, които са му възложили да извършва и така нещата се прецакват.
Първите два начина за „вършене на работата“, никак не са приятни и не ги препоръчвам. Да видим сега кой е третият.
НАЧИН 3: ДА НАПРАВИМ ТОЧНО, КАКВОТО СЕ ИСКА ОТ НАС
Това означава, да изпълним буквата на заданието, което ни е възложено. Например, казано ни е да направим сайт с тези и тези стъпки и ние правим точно този сайт без никакви отклонения. Или пък ни е казано да направим документ, който съдържа това, това и това и ние правим документ, който съдържа това, това и това.
Обаче, този подход е нож с две остриета. От една страна, в някои професии и дейности, е много важно да бъдеш точен, пунктуален и да не правиш нищо извън това, което е възложено и нито по-малко, нито повече. Това е идеално, ако се занимавате с такава професия.
В повечето случаи, обаче, буквалното спазване на заданието, стремежът да не си мръднеш пръста повече от това, т.е. да си съвсем точно на ръба в абсолютно перфектно равновесие – не винаги е добър знак и в съвременната икономика обикновено означава, че не си се постарал достатъчно.
Прекалената пунктуалност, обикновено не се възприема от клиентите и шефовете като нещо твърде позитивно. Защото, да правиш нещата just fine, не те различава с нищо от многото други конкуренти, които евентуално са на същия пазар, борят се за твоето работно място или се борят за твоите клиенти.
И ако ти правиш само това, което е необходимо и това, което е изискано, точно това, което се иска от теб, реално се движиш по линията на най-малкото съпротивление и не можеш да изпъкнеш на фона на голямата конкуренция.
Ако бяхме в ситуация, в която няма конкуренция – във всеки бранш има само една фирма или за всяко работно място кандидатства точно един човек, тогава това би било идеално.
Но в съвременния супер-конкурентен свят, който е претоварен с информация, със знания, с хора, които си търсят работа, хора, които си търсят клиенти, с фирми, които се борят за своя пазар, това да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление е нещо, което е остаряло и няма да ви свърши никаква работа, особено, ако се занимавате с бизнес и имате професия в някоя високо-конкурентна ниша.
Всъщност, това си е почти професионално самоубийство. Затова има един, четвърти, много важен начин да си свършите работата.
НАЧИН 4: ДА ДАДЕМ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СЕ ИСКА
Често наричаме този подход, на чист български език, „да овърделивърваш“.
Не е необходимо да се „набутвате“ с много труд или с нещо, което да ви развали цялата програма за деня, за месеца и да ви провали много неща.
Но когато ви е зададена задача, ако вие извършите задачата перфектно и отгоре на това добавите още нещо – това нещо може да бъде добро отношение, добро оформление, добра комуникация и добро представяне на задачата.
Може да бъде просто допълнително свършена някаква работа, могат да бъдат много неща. Не е необходимо да вложите огромни усилия, за да го добавите, важно е вашият клиент, вашият работодател да го възприеме, че сте добавили още много от себе си. Важна е възприеманата стойност.
Дори понякога е достатъчно да се облечете добре, когато представяте дадена идея пред клиента или когато говорите с работодателя си. Тогава, давайки повече от това, което е поискано или очаквано, вие се отличавате от тълпата.
Реално, по-голямата част от тази тълпа, колкото и да е странно, се опитва да свърши точно това, което им е зададено, като задание, като изискване, като работа и да си кара по тази линия на най-малкото съпротивление.
Така, ако дадете на клиента си подаръче, ако дадете на шефа си добре оформена презентация или ако с клиента сте доста по-учтиви и доста по-комуникативни, отколкото се очаква за съответния бранш и т.н., вие се отличавате много ясно от масата конкуренти, независимо дали става въпрос за конкуренти за работно място или конкуренти в рамките на вашия бизнес или ниша.
Това, да даваш повече, отколкото се иска от теб, е практически задължително за съвременния конкурентен свят. Такава е и голямата дилема пред вас – как да доставите повече, как да се отличите.
Хората и фирмите започват да усещат, че това е една необходима стратегия на действие и започват да се измислят интересни неща. Все още не е толкова масово, особено в България, но скоро ще видим големи промени в областта на бизнеса, защото средата е доста конкурентна и няма как, с посредствени действия, да спечелим качествени клиенти или да намерим хубава работа.
И последният – петият начин да свършим работата е най-най-мощният от всички. Разбира се, той изисква и най-много усилия, за да бъде използван.
НАЧИН 5: ДА ДАДЕМ ПОВЕЧЕ И ДА НАПРАВИМ ШОУ ОТ ТОВА
Това е начинът, при който вие, не само ще свършите работата идеално, не само, че давате повече от себе си под някаква форма, но и правите шоу от това.
Предполагам, че много от вас са си купували дюнер. Ако отидете в посредствена дюнерджийница (не, че има high level дюнерджийници), просто идвате, правят ви дюнер, взимате си го и си отивате. Даже ви се карат, че нямате дребни.
Ако отидете в качествена, модерна (хехе), добре работеща и „прогресивна“ дюнерджийница, какво става там? Майсторът-дюнерджия, не само започва да ви прави дюнера, а хвърля щипките във въздуха, доматите и картофките хвърчат по парабола към питката, краставичките подскачат, месото направо лети.
Майсторът прави и танцувални движения, подскача, издава звуци и накрая ви подхвърля дюнера, по забавен начин.
Дори съм присъствал на цяла сценка: не само, че прави цялото това шоу пред вас, но като ви дава дюнера, ви подлъгва да посегнете, после го дръпва обратно, слага капка сос или фалафел и ви го дава финално с добре премерен жест. И това е едноминутно шоу, което прави едва ли не на всеки клиент.
Когато човек види нещо такова, как обикновена дейност, като приготвянето на сандвич, е превърната в изкуство и в шоу, това не само прави добро впечатление, но и направо те подтиква да го разкажеш на всички познати или да напишеш статия в блога си.
Признавам, че примерът с дюнерите беше малко странен, но това е едно предизвикателство към вашето въображение – да се опитате да приложите тази идея към бизнеса и работата си. Независимо дали правите сайтове, масаж, преподавате йога, работите с багер… Във всеки от случаите можете да дадете повече от себе си и да направите и шоу – като бонус.
Ето една идея: Ако предположим, че се занимавате с изработка на уеб сайтове, когато презентирате пред клиента новия си проект за дизайн, например, имате много варианти.
Да пратите линк, за да бъде видяно това, което сте направили.
Да пратите на клиента снимка на екрана с новия дизайн.
Да направите презентация, да отидете при клиента и да я представите лично.
Да направите анимирана презентация, която има добавена интерактивност, с възможност за кликване на всички елементи, да има варианти, екстри, да се усети наистина това, което сте подготвили.
Както виждате – тук нямаме дюнери, нямаме шоу и подхвърляне на картофи и домати, обаче всеки съответен бранш позволява вие да издигнете на ново ниво своето презентиране.
Този пети начин на вършене на работата се състои в това да добавите настроение към всичко това, което сте направили. Върху перфектната работа и добавената стойност, да надградите и с един елемент на прекрасно и запомнящо се презентиране – пред клиента или пред съответната аудитория – на това, което сте направили. Тест – да направите шоу.
Ако подходите така, вие вече се различавате от 99.99% от тълпата, независимо дали са конкуренти, ваши колеги в работата или борещи се за същото работно място, като вас. Вие ставате много по-видими и вашият успех е неизбежен.
Ако правите това във всяка една дейност, много повече ще се забавлявате, резултатите ще бъдат доста по-добри и хората около вас ще се чувстват много по-щастливи. Вие самите ще се чувствате много по-щастливи от това, което правите.
–
Видяхме кои са петте начина да се свърши една работа. Професионализма и в работата, и в живота е нещо, което е част от трите най-важни стълба (според мен, разбира се) на проспериращото общество.
Ако правим нещата по този начин, животът ни ще бъде по-пълен, по приятен, ще се чувстваме по-удовлетворени и ще се забавляваме много повече.
сички имаме проблеми. И винаги нашите са по-големи и по-страшни от тези на другите. Не харесваме проблемите и трудностите. Дори откровено ги мразим. Но дали пък те не са нещо повече от неща в живота, които се стараем да избягваме?
Когато бях малък (доста малък) един от най-големите ми проблеми беше това, че децата в детската градина ми взеха една играчка и я счупиха.
Когато започнах да ходя на училище, имах проблем с писането на домашните и ученето по история.
Когато поотраснах имах проблем с пъпките и с тлъстия си задник. (Забележете, дори физическият размер на проблемите нараства с възрастта.)
Към края на гимназията, проблемите ми се въртяха около любовни несгоди.
В университета започнах първия си бизнес и той се провали.
Проблеми. Проблеми. Да не продължавам нататък, че нещата загрубяват.
Какво се получава, обаче? Аз съм тук, пиша тази глава от книгата и се чувствам по-добре и по-жив от всякога.
Също така, гледам другите хора. И най-щастливо изглеждащите ми приятели имат проблеми от някакъв род. Или да вземем най-богатите на планетата – те изглеждат безгрижни, но всъщност ежедневно се справят с проблеми, които дори са отвъд разбирането на обикновения човек.
Наблюдавайки целия този Проблематориум, който ни заобикаля, реших да обобщя ситуацията, като ви представя някои поуки, които ми се натрапиха по време на моя „дълъг и не-лек живот“. И продължават да се натрапват все повече:
1. Винаги, когато „получаваш“ проблем, в пакет с него вървят и силата, и възможностите да се справиш с него. Само трябва да гледаш и слушаш внимателно, да действаш в подходящия момент и да не се отказваш, въпреки трудностите.
2. Пораствайки, получаваме все по-големи проблеми, защото и нашите способности да се справим с тях нарастват.
3. Все по-големите проблеми са признак, че напредваме и се развиваме.
4. Липсата на проблеми е признак на застой, но тъй като скуката – по същество – е проблем, явно няма ситуация, в която да нямаме никакви проблеми.
5. По-добре е да мислим за проблемите като за „предизвикателства“ и „уроци“. По-практично е, а и по-лесно се понася психически.
6. Добра стратегия е да надрастем проблема, да станем по-големи от него. Вече не сме „малкото уплашено дете“.
7. Проблемите са уроците, които трябва да научим. Ако се повтарят, значи не сме ги научили. А ако не си научим урока, повторението винаги е с по-голям размер и сила.
8. Страхувай се от проблемите, но избери борбата, а не бягството. Всеки проблем е по-слаб от теб. Неговото предназначение е да те накара да намериш тази сила – силата да го победиш – у себе си и да я изкараш на бял свят.
9. Всеки проблем си има решение. Ако няма решение, значи не е проблем.
ма моменти, когато се чувстваме глупави, потиснати, победени, отчаяни, тъжни, съсипани, стресирани, гневни, виновни, притеснени, грозни, дебели.
Има и моменти, в които летим с крилете на любовта, чувстваме се сякаш светът ни принадлежи и морето ни е до колене, всичко ни се случва по правилния начин и сме щастливи, радостни, уверени, смели, ентусиазирани, обнадеждени, силни, щедри.
Повечето нормални хора биха искали да избегнат моментите от първия тип и да имат повече от втория.
ИМАМЕ ЛИ КОНТРОЛ?
И сега, на дневен ред, идва големият въпрос – „Можем ли да контролираме/променяме нашата психическа нагласа съзнателно? Можем ли да променяме настроението си нарочно? Можем ли да овладеем емоциите си?“
На пръв поглед отговорът е отрицателен. Всички сме имали случаи, когато емоциите ни обземат, особено негативните. В тези моменти се чувстваме сякаш се носим на гребена на вълна, над която нямаме никакъв контрол. Сякаш дух се е вселил в тялото и ума ни.
Като се замислим, обаче, би било много полезно да можем да обуздаваме и контролираме тази сурова енергия на емоциите. Така ще можем да овладеем страха си пред непознатото, да приемаме по-спокойно критиката, да не се парализираме от проблемите, да не се отказваме от предизвикателствата.
Ако можехме да управляваме емоциите, щяхме да сме спокойни, независимо колко дразнещи са околните или колко важна среща ни предстои. Нямаше да се бичуваме за всяка грешка, направена в миналото.
Контролът над емоциите буквално дава в ръцете ни бутон с надпис „Щастие“. Натискаш го и се чувстваш прекрасно, със страхотна психическа нагласа, продуктивен и непобедим.
Ех, само ако можехме да управляваме емоциите си…
Първата стъпка към контрола на дадено нещо е да можем да го измерим. Ако не можем да установим какво е настоящото положение, няма да знаем какво сме променили и дали, въобще нещо сме променили.
Как да измерим своята психическа нагласа, начинът по който се чувстваме? Много просто, като направим следното упражнение:
ИЗМЕРВАНЕ НА ПСИХИЧЕСКАТА НАГЛАСА
1. Затворете очи и изпънете едната си ръка хоризонтално напред. Тази позиция маркира „нулата“, неутралното състояние.
2. Потопете се в своето настоящо психическо състояние, наблюдавайте психическата си нагласа, усетете я.
3. Преместете ръката си нагоре или надолу – в посоката, която смятате, че съответства на нагласата ви. Ако е положителна, вдигнете ръката нагоре. Ако е отрицателна – свалете я надолу.
4. Преместете ръката си в избраната посока толкова, колкото усещате, че е интензитетът на вашата емоция. Ако се чувствате супер тъпо и ви идва да се самоубиете, свалете ръката си максимално надолу. Ако се чувствате окрилени и на седмото небе – насочете ръката право нагоре. Ако състоянието ви е някъде между нулата и максимума, намерете правилната посока на ръката си.
5. Отчетете резултата, като запишете датата, часа и показанието на „уреда“ (т.е. на вашата ръка). Може мислено да разделите на 5 или 10 части разстоянието от „нулата“ до двете пикови точки и така ще можете да оценявате състоянието си от -5 до 5.
Ето, вече имаме методика за измерване. Остава по-сложният въпрос – как да го контролираме. Но преди да обърнем внимание на тази тема, бих искал да разкажа малко повече за…
„ВЪЛНИТЕ НА НАГЛАСАТА“ ИЛИ ЗАЩО Е ВАЖНО ДА УПРАВЛЯВАМЕ ЕМОЦИОНАЛНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ
Някой би казал „Как се чувствам си е моя работа?“. Да, но всъщност се оказва, че психическата ни нагласа се разпространява сред околните – приятели, роднини, колеги, като вълна-цунами (или, по-скоро, като чума) и може да предизвика, както драстично лоши, така и прекрасни резултати. Ето няколко примера (някои хипотетични и някои – не чак толкова хипотетични):
1. Вие сте ядосани заради възникнал проблем. Заради дребна случка се държите грубо с човек на улицата. В отговор на което той избухва и ви удря (вашето поведение е преляло чашата, защото пък е притеснен заради наближаващата дата за плащане на кредита, който има). Падате лошо и лежите една седмица в болница.
2. Притеснени сте за предстоящо интервю. Притеснението ви проличава на интервюто, като в същото време ви блокира и не успявате да отговорите адекватно на всички въпроси. Вследствие на това не получавате желаната работа. Отчаянието ви се задълбочава. Нямате работа и семейството ви е изправено пред трудни времена.
3. Работата ви е много напрегната и постоянно сте стресирани, ядосани, притеснени или всичко на куп. Прибирате се в къщи, но не можете да се отърсите от тези емоции. Държите се сопнато със семейството си и не успявате да се насладите на компанията на съпруга/та и децата си. Изпускате безценни моменти. Възможно е и трайно да развалите семейните си отношения.
4. Ентусиазирани и окрилени сте от новия проект, с който се занимавате. Колегите ви усещат вашия ентусиазъм и се заразяват с него. Работят неуморно, крилете на ентусиазма и вдъхновението понасят целия ви екип. Всички ставате креативни, действате активно и се борите до успех. Проектът приключва успешно и вие берете плодовете от него с пълни шепи – повишение, паричен бонус, предприемаческа печалба.
5. На улицата, човек ви дразни с поведението си. Вие овладявате гнева си и проявявате разбиране. Оказвате помощ на човека в конкретната ситуация. Той се оказва свестен, но временно заслепен от проблемите си. Запознавате се. Намирате общи интереси. Стартирате бизнес заедно, който става супер-успешен.
ВРЕМЕ Е ДА ПОЕМЕМ КОНТРОЛА
Както и да въртим и сучем, критично важно е да можем съзнателно да управляваме емоциите си. Това изглежда невъзможно, особено, ако сме обзети от тях. Но проучвания и много практически случаи показват, че контролът над вътрешното ни състояние е възможен. Оказва се, че това е въпрос на умение и навик.
Много от нас опитват веднъж, виждат че е трудно и се отказват с думите „Не е възможно, не е естествено, не трябва да контролираш емоциите си!“.
Това което правим е все едно да отидем на урок по тенис за първи път, да не уцелим топката няколко пъти и да мрънкаме – „Не е възможно човек да се научи да играе тенис. Отказвам се.“
Затова, нека го кажем така: Емоциите ни са „наши“, те са наш продукт. Ние ги притежаваме, ние ги създаваме (съзнателно или несъзнателно), значи е напълно по силите ни да ги контролираме и насочваме, както си искаме.
Това, обаче, не става „от раз“. Налага се да положим усилия, да го правим редовно и да „тренираме“ продължително време, да се преборим за това, буквално, божествено умение.
ГОСПОДАРИТЕ НА НАГЛАСАТА
Контролът на вътрешното състояние е обект на множество изследвания, доктрини, методи, науки, проекти. Със сигурност сте чували за Религията, НЛП, Методът Силва, Емоционална интелигентност, Позитивно мислене, Законът на привличането, Бяла магия, Мотивация, Спорт, Йога, Дрън-Дрън и много други.
Общото между всички тях е, че имаме конкретни методики и е част от нашата задача да променим или да повлияем на вътрешното си състояние – да се чувстваме по-щастливи, да се мотивираме, да се уповаваме в нещо, да контролираме ума си или да „променяме вибрацията“ си.
В крайна сметка, всичко опира до контрол (директен или не) върху нашата психическа (вътрешна) нагласа.
Аз, лично, живо се интересувам от темите по-горе (правя го от 1992 година насам), събрах доста знания и опит в тази област през годините и продължавам да уча нови неща.
Смея да кажа, че в много отношения съм постигнал сериозни успехи в контрола над вътрешното си състояние. Не винаги. Определено не винаги. Но в някои ключови ситуации, съм уверен, че мога да запазя железен контрол.
През всичките тези години, пред очите ми изпъкват 10 важни подхода, 10 ключови метода, които безотказно работят, за овладяване на нашия вътрешен свят. Наричам ги „Господари на нагласата“.
Не твърдя, че те са единствените. И въобще не твърдя, че аз съм ги измислил. Обаче съм ги изпробвал всичките и наистина дават резултат.
Сега бих искал да споделя с вас своите размисли за тези 10 фактора (метода) за контрол над нашата психическа нагласа.
ТРЯБВА ВИ ЕНЕРГИЯ
Независимо от нашите вярвания, в настоящия си живот, ние оперираме основно с помощта на физическото си тяло и нивата на енергия, с които разполагаме в него. Какво означава това? Чувстваме се добре, оптимистични, ентусиазирани, пълни с енергия, силни, уверени, непобедими, когато:
сме се наспали;
сме си отпочинали;
сме в добра физическа форма и тонус;
сме нахранени добре, с вкусни и здравословни храним;
сме хидратирани добре;
сме в добро здраве;
сме спокойни.
Тоест, ако живеем под стрес, не си доспиваме, не отделяме време за себе си, не спортуваме, не се храним добре и здравословно, не пием достатъчно течности и боледуваме, няма как вътрешно да се чувстваме добре.
И обратното, когато сме гладни и се нахраним, когато сме под стрес и се успокоим, когато не сме си доспали и се наспим, подемът в нашето вътрешно състояние е рязко забележим.
Извод: Започнете да спите достатъчно, да пиете много течности всеки ден и да спортувате по 2-3 пъти на седмица. Обещавам ви дни, изпълнени с радост, щастие и много вдъхновение.
ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО РАБОТИ И В ДВЕТЕ ПОСОКИ
Множество проучвания (както и езотерични прозрения) показват, че нашите жестове, мимики, поза се променят в зависимост от това как се чувстваме. Ако сме уплашени, ние се присвиваме. Ако се чувстваме уверени, разперваме крайниците си. Ако сме ядосани, подскачаме и правим френетични жестове. Това не е тайна за никого и се изучава от десетилетия с цел продажби, лидерство, комуникация, преговори.
По-интересно е обратното. Оказва се, че нашите движения, жестове, поза, мимики, предават навътре емоцията, която изразяват. Т.е. ако се държим гневно (стискаме юмруци, мръщим се, ръкомахаме агресивно), с голяма вероятност започваме да се чувстваме така, дори преди малко да не сме били ядосани.
Ако се изпъчим и ходим наперено, постепенно започваме да се чувстваме уверени.
Ако наведем глава и провесим рамене, ни обзема чувство за тъга и отчаяние.
Ключовият момент тук е, че дори да си мислим, че не можем директно да влияем на емоциите си, ясно за всички ни е, че имаме пълен контрол над нашите жестове, движения и мимики.
А това означава страшно много.
Чрез движения на тялото (които са под наш контрол) можем да променяме вътрешното си състояние (за което до скоро си мислехме, че не е под наш контрол).
Така пред нас се открива цял един нов свят.
Тук някой може да каже:
„Да, ама ако съм притеснен, защото имам сериозен проблем, например нямам пари да си платя вноската по заема, това, че подскачам весело няма да ми реши проблема и да ми осигури парите.“
Този някой донякъде ще е прав, но в същото време няма да има никаква полза от това, че се чувства прав.
Обяснявам: Да, ако весело подскачате, парите няма да паднат от небето. Но, когато сте притеснени, вашите креативни способности са силно занижени, не виждате много от вариантите, които са пред вас и буквално сте блокирани. Е, ако си подобрите вътрешното състояние, дори без да си решите проблема, то вие освобождавате своя креативен, мисловен и всякакъв друг потенциал. А с негова помощ, с много по-голяма вероятност ще успеете да намерите изход от ситуацията.
Извод: Можете много по-лесно да намерите решение на проблем, да действате, да видите възможности, които преди това са били скрити за вас, когато сте в позитивно състояние на духа. Това е силата на контрола върху вашите емоции и нагласа. А с тялото можете да го направите най-директно и относително лесно и бързо.
МИСЛИТЕ ВЛИЯЯТ НА ЧУВСТВАТА
Една от любимите ми книги на всички времена е „Вашите слаби места“ на Уейн Дайър. В нея той е дал един доста прост силогизъм:
А. Аз мога да влияя на мислите си.
Б. Мислите ми определят чувствата ми.
В. Следователно: Аз мога да влияя на чувствата си.
Нека разгледаме трите елемента един по един:
„Аз мога да влияя на мислите си“: Ако не аз, то тогава кой? Всеки от нас притежава потенциала и способността да управлява мислите си. Те са си наши и са готови да правят това, което им наредим. Друг е въпросът, че умът на повечето хора скача като „пияна маймуна“, но с малко практика, можем да постигнем чудеса.
Дори и без подготовка, ние сме тези, които избираме да мислим за червената шапчица, яхнала син кит и летяща в нощното небе или за екселска таблица с червени, зелени и сини редове.
„Мислите ми определят чувствата ми“: Тук е малко по-сложно да бъдем убедени. Затова нека да дам пример. Представете си, че лежите на мек шезлонг, пиете мохито, слънцето топли тялото ви, водата на морето пред вас се плиска приятно и вие четете книга от любимия си автор. В този момент се чувствате прекрасно.
В следващия момент получавате съобщение, което гласи:
„Мило, ударих БМВ-то. Един простак ме засече. Не е много смачкано отпред, но не може да се движи на собствен ход. Какво да правя сега?“
Какво се случва с чувствата ви в този момент? Сами се досещате. Въпросът тук е, че ако не бяхте получили това съобщение, щяхте да продължите да се чувствате щастливи. Прекрасният ви момент с шезлонга, мохитото и книгата е провален от съобщението, което променя хода на мислите ви, всъщност превключва мисленето ви в съвсем различна посока. И това, което започвате да си мислите за новата ситуация, предизвиква у вас съответния емоционален отговор.
Нека дам още няколко, но този път – позитивни, примера:
Ако мислите за приятни неща (спомени и/или мечти), се чувствате приятно.
Ако си спомняте неуспехи и неприятни случки, се потискате, изпитвате вина или гняв.
Ако мислите как да решите даден проблем, се чувствате по-добре, отколкото ако мислите за пораженията, които той е предизвикал или ще предизвика.
Ако сме убедени, че изпитанието, което ни предстои е предизвикателство, с което трябва да се справим, а не бедствие, което ще ни унищожи, енергийният ни заряд е много по-позитивен и по-висок и е по-голяма вероятността да се справим с това изпитание.
„Аз мога да влияя на чувствата си!“: Както се казва „2+2=4“. От простия силогизъм се вижда, че можем да влияем върху емоциите, чувствата, вътрешното си състояние, управлявайки мислите си по подходящ начин.
Извод: Това, което мислите във всеки един момент, е важно не само за това какво ще измислите, но и за това как ще се чувствате в дадената ситуация. Така че, внимателно подбирайте мислите си.
ИМА ЗНАЧЕНИЕ КАКВО КАЗВАМЕ
Всички знаем изрази като „силата на думите“, но замисляме ли се, че нашите думи наистина имат сила. Какво са те, ако не материализация на нашите мисли. И в този си вид, думите ни влияят поне по два много важни начина:
Тъй като, по същество, думите са мисли, облечени в звук, то те (както видяхме при предишния Господар на нагласата) директно влияят върху начина, по който се чувстваме. Но много по-силно, защото вече въвеждаме и един (полу)материален канал/формат – звука.
Всяка информация, влизаща в нашия ум отвън (в случая – чувайки собствените си думи) формира нашите възприятия, нашите убеждения, нашата реакция към света. В случая, думите ни действат като форма на самовнушение.
Ето няколко примера от нашето ежедневие:
Понякога казваме, когато сгрешим: „Ауууу, колко съм тъп/а?!!!“. Какво състояние предизвикваме? Потискаме се. Какво си внушаваме и нареждаме на Подсъзнанието да изпълни? „Аз съм тъп/а.“
Когато кажем „Не мога да плувам“, например, нашето Подсъзнание разбира – „Плуване? Изтрий!“. Така сами подрязваме крилете си. В случая – плавниците.
Когато постигнем успех и си кажем „Браво! Супер съм! Страхотно се справих!“, тялото ни се облива с ендорфини, чувстваме се повече от прекрасно.
Какво можем да направим в този случай?
Да наблюдаваме себе си и да се слушаме какво казваме във всеки един момент (например по навик).
Да трансформираме изразите в позитивни. Например, вместо „Аууу, колко съм тъпа!“, си казваме „Допуснах грешка. Благодаря. Научих още един начин как нещата не могат да станат. Следващия път няма да допусна тази грешка.“
Извод: Думите имат реална сила и ако ги подценявате, има много да се чудите, защо животът ви протича в глуха линия, отива в задънена улица или е истински ад.
ЗАДАВАЙТЕ СИ ПРАВИЛНИТЕ ВЪПРОСИ
Нали сте чували израза: „На тъп въпрос – тъп отговор“. И с нашите умове е точно така. Нашият мозък е нещо като един огромен и недобре изучен Гугъл. Каквото го питаме, той е готов да ни отговори. Той не оценява въпросите ни, не ги филтрира или обработва по някакъв друг начин. Просто ги приема, търси отговор и ни го подава под формата на идея, сън, мисъл.
Ако, например, запитаме себе си: „Защо постоянно се провалям?“, умът, Подсъзнанието се чувстват длъжни да отговорят. И поради така зададения въпрос, те могат да отговорят „Защото си тъп. Защото не спазваш обещанията си. Защото нямаш ясна цел в живота.“ Освен това, така зададен въпросът, съдържа и презумпция, че ние постоянно се проваляме, което може да не е реален факт, но ние го мислим за такъв.
Ако заменим горния въпрос с: „Как да направя така, че следващия път да пожъна феноменален успех.“ Ето, това е друга работа. Умът се амбицира и ентусиазира, идват му идеи, започва да търси и да бълва информация. За нула време имате набелязани стъпки какво да подобрите в бизнеса си, например, за да успеете по епичен начин със следващия си проект.
Извод: Въпросът е също толкова важен, като отговора. Внимавайте при избора на въпросите, защото те определят отговорите. Отговорите формират решенията, които вземате. А решенията, формират посоката, в която се движи животът ви.
ПРЕДСТАВЯЙТЕ СИ ПРАВИЛНИТЕ НЕЩА
От няколко, независими един от друг източника, прочетох, че нашето Подсъзнание всъщност не прави разлика между това, което се случва наистина и това, което си представяме, че се случва. За него това е опит, възприятие, нещо, което става сега и е реално.
Така се налага изводът, че ако искаме нашето Подсъзнание да си „помисли“ нещо, то трябва именно това „нещо“ да му прожектираме с помощта на нашите представи (или т.нар. „визуализация“).
Нека приемем, че ви предстои важна среща с клиент или с шефа, за увеличение на заплатата, например. Сега да си представим два сценария за вашите представи.
Сценарий 1: Преди събитието, през цялото време си представяте как клиентът гледа намръщено, как шефът тропва по масата и дори не ви дава да говорите. Представяте си как излизате от стаята с наведена глава и в потиснато настроение.
Сценарий 2: Представяте си (преди събитието) как клиентът е благоразположен, усмихва се, кима с глава, поглежда договора и го подписва. Шефът ви ви потупва по рамото, прави ви комплимент и казва „Да, смятам, че заслужаваш това повишение. Ще бъде активно от другия месец.“
Какво мислите, че ще се случи?
Ако сте притеснени, уплашени и песимистично настроение във връзка със срещата, тази настройка ще ви проличи ли? Ще я усети ли отсрещната страна? Ще реагира ли защитно и негативно? А вие – по-креативни ли ще сте така или по-„глупави“. Ще имате ли ентусиазъм да търсите нови решения с клиента / шефа? Ще имате ли хъс за победа?
И обратното – ако сте позитивни, обнадеждени, уверени в добрия резултат. Ако сте ентусиазирани и смели. Това как ще се отрази на вашите способности по време на срещата? Ще го усети ли отсрещната страна? Ще реагира ли съответно?
Извод: Това, което си представяте е реално. Поне за вас и вашето Подсъзнание. Не го оставяйте на случайността или на моментните емоции, защото то ще се превърне в реалност за вас.
ЗАКОТВЕТЕ НАГЛАСАТА
Сигурен съм, че всички имаме такива моменти:
Прозвучава мелодия от известна песен и си спомняте за първата си среща, като настроението ви моментално се променя.
Чувате скърцането на стиропор върху стъкло (или дори само си го представяте) и ви побиват тръпки.
Сядате в любимия си стол и веднага се отпускате. Започвате да се чувствате приятно.
Този феномен, науката (или поне НЛП) нарича „котви“ или „закотвяне“. Същността му е, че ако в момента, в който изпитвате силна емоция, нещо се случи около вас и го възприемете със сетивата си, в бъдеще, то се превръща в събитие, което отключва същата емоция (независимо каква е била нейната оригинална причина).
Малко сложно звучи, нали?
На практика, за да го правите осъзнато, обикновено трябва да преминете през следната процедура:
Когато изпитвате силна позитивна емоция (радост, щастие, удовлетворение, мотивация), осъзнайте, че го правите. Да, знам че звучи странно, но през главата ви трябва да мине нещо от типа „Я, колко съм щастлив/а!“.
В момента, в който изпитвате емоцията с най-висок интензитет (щастието ви достига върха си), направете нещо от физическо естество, което не е нормално за вашето ежедневие. Например, допрете палеца, показалеца и средния пръст на лявата си ръка или стиснете силно дясното си ухо.
Правете го всеки път, когато изпитвате силна радост или друга позитивна емоция, която бихте искали да възпроизведете за в бъдеще.
Знам, че звучи малко странно, но ако това „закотвяне“ се направи качествено, се постига следния интересен ефект: Когато искате да се чувствате радостни, например, но в момента сте тъжни, притеснени или нещо подобно, извършвате странното действие от втора точка (активирате котвата). Почти моментално, състоянието ви се променя и изпитвате „закотвената“ позитивна емоция.
Така, написано изглежда доста невероятно и аз не се опитвам да ви убедя, че е панацеята за всичките ни лоши настроения. Но това е работеща и ключова техника от НЛП и ви препоръчвам поне да я изпробвате. Със сигурност ще подобри качеството на емоционалния ви живот.
Извод: Вашето вътрешно състояние се влияе от различни външни събития, които са се случили в момент, когато сте изпитали подобно състояние. Появата на такива външни стимули може да предизвика същото състояние. И, най-важното – можете да използвате това съзнателно и да влияете на състоянието си.
ВАШЕТО ОБКРЪЖЕНИЕ ВИ ВЛИЯЕ
На теория всички знаем, че „с какъвто се събереш, такъв ставаш“ или че „ние сме средното на петте човека, с които прекарваме по-голямата част от времето си“ или че „средата влияе“.
Знаем го, но може би не винаги осъзнаваме, че всъщност това влияние е драстично, огромно, силно, понякога страшно и – това е много важно – в повечето случаи е под наш контрол.
Какво искам да кажа?
Влияят ли върху нашето настроение и нагласа следните неща?:
Това, което ни казват приятелите и колегите ни?
Това, което гледаме по телевизията?
Това, което четем?
От къде черпим информация – фейсбук, вестници, списания, телевизия?
Дали ходим или не ходим на семинари, обучения и други подобни събития.
Как е организирано работното ни място?
Каква е обстановката у дома ни?
Това, което постъпва през сетивата ни, именно то се възприема от нашето Съзнание и Подсъзнание като реалност. И вземайки предвид тази „реалност“ ние правим всички заключения, вземаме решения, с този материал изграждаме своите идеи, мечти, цели, планове. Така се формират нашите възгледи, убеждения, нашия кръгозор.
Ако спрем да гледаме/слушаме/четем негативни неща, те няма да влизат в съзнанието ни. Така ще оставим място за позитивните.
Ако съзнателно търсим и гледаме / слушаме / четем позитивни неща, именно те влизат в съзнанието ни и формират тухличките, от които градим идеите, целите, решенията си.
Ето няколко примера / идеи:
Спрете да гледате телевизия. Ако все пак много ви се гледа, вместо новини, криминални/политически предавания и риалити шоута, започнете да отделяте време на такива, свързани с готварство, лайфстайл, наука, технологии, бизнес и други подобни.
Направете анализ на хората, с които прекарвате най-много време всеки ден. Някой от тях действа ли ви потискащо? Помислете как можете да ограничите или да прекратите напълно комуникацията с него.
Спомнете си (направете списък) на любимите си филми, сериали, предавания, музика, книги. Заобиколете се с тях. Посвещавайте им част от времето си, за да управлявате нагласата си.
Помислете кои ваши познати ви вдъхновяват и е приятно да общувате с тях. Намерете начини да го правите по-често и за по-дълго време.
Бъдете активен читател – поставете си за цел да прочитате по една полезна и позитивна книга на месец. Когато започне да ви харесва, преминете на две книги на месец и дори може да стигнете до една на седмица. Възприятието ви за света ще се отвори невероятно и главата ви ще се превърне във врящ котел от идеи и ентусиазъм.
Ще завърша тази част с нещо като цитат или по-скоро спомен. Не си спомням дали беше от „Монахът, който продаде своето ферари“ или от „Щастливият милионер“, но ще го кажа със свои думи:
„Вашият ум, вашият дом, вашето време – това е вашата прекрасна градина. Вие сте градинарят, който може да се погрижи да има красиви рози, храсти, езерца и птички. А можете да я запуснете и да бъде цялата в руини, плевели, змии и кал. От вас зависи. Грижете се за градинката си и не давайте на други хора да акат в нея!“
Извод: Вие сте Градинарят. Ваша е отговорността за това, което влиза във вашия свят.
НАВИЦИТЕ СА СИЛА, КОЯТО НАПРАВЛЯВА ЖИВОТА НИ ВСЕКИ ДЕН
Случвало ли ви се е да тръгнете за работа, да се умислите нещо и когато отново се „огледате около себе си“, вече сте пристигнали до работното си място. Цялото пътуване до там е станало автоматично, без вашия съзнателен контрол и внимание.
Прияжда ли ви се сладко вечер?
Спортувате ли редовно или редовно се излежавате на дивана пред телевизора?
Винаги ли пиете кафе сутринта?
Всяко ваше поведение – малко или голямо, просто или сложно, позитивно или негативно – което възприемате като автоматично, не е било такова в началото. След определен брой повторения то е станало част от вас и след това не е необходимо да се намесвате съзнателно в неговото управление. То е един вид програма, която сте заложили у себе си (нарочно или без да искате) и тази програма се изпълнява, когато дадено отключващо събитие се включи. Именно това са навиците – програми, които ние изпълняваме.
В живота ни има толкова много навици, че ако се замислим, може да се шокираме. Ние буквално сме изтъкани от навици. Това е едновременно добра и лоша новина.
Добра е, защото, ако се опитаме да променим „лошите“ си навици и да изградим нови, които ни водят към желаната цел, така можем трайно и напълно да променим живота си.
Лоша е, защото, ако не направим нищо по въпроса със съзнателното управление на навиците, можем да станем техен роб и да живеем в тихо отчаяние, гняв, вина, неудовлетворение, носейки се по течението на програмите, които сами сме създали у себе си.
За да започнем позитивна промяна в тази област, бих ви предложил следния прост план:
Първо: Направете списък на поведенията си, които не харесвате и бихте искали да промените.
Второ: Срещу всяко нежелано поведение, напишете с какво бихте искали да го замените. Кое е алтернативното позитивно поведение, което искате да правите вместо нежеланото.
Трето: Огледайте се сред своите познати (близки и далечни) за хора, които имат желаното от вас поведение или – още по-добре – успели са да се отърват от нежеланото и сега се чувстват прекрасно.
Четвърто: Поговорете с тях. Разпитайте ги подробно как са го постигнали. Водете си бележки. На базата на техния разказ, си съставете конкретен план за действие. Помолете ги за помощ, особено за кураж и мотивация.
Пето: Изпълнете плана. Ако срещате трудности, обърнете се към съответния човек за съвет. Той е минал по този път. Следвайте неговите съвети. Едно е сигурно – той го е постигнал и е жив пример за това. Не мислете сега за книги, обучения, теории, статии – просто следвайте неговия пример и съвети.
Шесто: Бъдете търпеливи и упорити. Има такова мнение, че един навик се „вгражда“ в подсъзнанието ни за около 21 дни (три седмици) ежедневно практикуване. Така че, не очаквайте бързи резултати. Но това, което мога да ви обещая е, че когато ги постигнете, резултатите ще са стабилни, силни и трайни.
Вземете контрола над живота си. Станете Програмист на собствената си съдба.
Извод: Нашите навици са нашият софтуер. Не само, че можем, но и трябва да поемем съзнателен контрол над тях. Иначе те ще контролират нас и то без да ни гарантират хепиенд.
НАЙ-КРАТКИЯТ ОТГОВОР Е ДЕЙСТВИЕТО
Ако има едно нещо за стреса, което съм научил през целия си живот, то е следното: Преди да направиш нещо, може да има притеснение, страх, съмнения. След като направиш нещо, може да има вина, съжаление, гняв. Започнеш ли да правиш това нещо, няма място за нищо друго, освен да се фокусираш в настоящия момент и да свършиш работата по най-добрия възможен начин.
Ето един пример с говоренето пред публика: Аз от години изнасям презентации, говоря на семинари, провеждам обучения пред аудитория от 2 до 400 души. И, ако трябва да споделя динамиката на вътрешното си състояние, в повечето случаи тя е следната:
Много време преди събитието: никакъв стрес; ентусиазъм; очакване.
Няколко дни преди събитието: паника; подготовка на презентацията.
Денят преди това: френетично репетиране; пеперуди не само в стомаха.
В деня на събитието: безтегловност; краката омекват; ръцете треперят; студено ми е.
Точно преди събитието: бърз изблик на стрес и притеснение, потушен съзнателно.
Излизам на сцената: няма връщане на зад; период на адаптация.
Говоря пред хората: чувствам се спокойно и потъвам изцяло в това, което говоря; няма притеснение или страх; само желание да дам най-доброто от себе си.
След събитието: всякакви анализи и оценки, мнения и разсъждения.
При всички положения, забелязал съм, че когато правя нещо във връзка с решаването на даден проблем, притеснението ми пада драстично, дори действията ми да не са довели все още до решаването на проблема. Все пак правя нещо по въпроса.
Наистина, най-краткият отговор е действието. То помага по следните начини:
Първо: Каквото и да е вътрешното ви състояние към момента, ако започнете да се движите, да правите нещо, нивото на ендорфините ви се покачва, чувствате се, че се имате конкретна посока, че поемате контрола и нивото ви на щастие се повишава.
Второ: Повечето проблеми не се разрешават само с промяна на състоянието. Всъщност, в много случаи, негативната промяна на състоянието е показател за наличието (или очакването да се случи) на по сериозен проблем. Затова, промяната на състоянието, обикновено правим с цел да доведем себе си до максимално продуктивно състояние, за да можем да предприемем действия за решаването на дадения проблем.
Извод: Действието винаги е важно и винаги е начинът да решим проблема. Независимо дали става въпрос за това да излезем на сцената, да се обадим на приятелката си, да започнем да пишем книгата, да напуснем работа. Извършването на конкретно действие задвижва нещата и освобождава задържаната негативна енергия.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вътрешната ни нагласа определя какво място е нашата собствена вселена. От нас зависи да я превърнем в Страната на мечтите – красива, светла, цветна и вдъхновяваща или тя да стане място на ужасите – тъмно, страшно, влажно, стресиращо и неприятно.
В наши дни, при драстично нарасналата конкуренция в практически всички области на живота и бизнеса, личната марка придобива все по-ключово значение за успеха.
наши дни, при драстично нарасналата конкуренция в практически всички области на живота и бизнеса, личната марка придобива все по-ключово значение за успеха.
Ще се постарая да дам един поглед върху това колко важна е марката за всеки от нас – от служителя до предприемача, от йога инструктора, до мафиотския бос.
КАКВО Е МАРКА?
Моите наблюдения показват, че личната марка, това е нещото, вашето нещо, с което се отличавате от конкурентната тълпа в очите на аудиторията.
В една книга пишеше, че марката е думата, която сте запазили в главата на хората. Дори да не е само една дума, то е важно да е нещо фокусирано. И именно тук се намесват нашите съзнателни усилия.
“Специалист по всичко” не винаги е добра и полезна за нас марка.
Също така, има и нещо много важно, ако ние не се погрижим (проактивно) да градим марката си, другите ще я направят вместо нас. Резултатът може да не ни хареса.
Примери за добри лични марки са:
“Най-добрият фейсбук маркетинг експерт.”
“Младоликият чичка с плочките, който танцува с манекенки по Инстаграм.”
“Майсторът на бекхенда.”
“Човекът, при когото отиваш, когато искаш да си направиш изкуствени гърди.”
А ето и няколко примера за негативна лична марка, която някои хора позволяват “сама да се изгради”, вместо те да работят за нея:
“Човекът, който винаги има причини как не може да бъде свършено нещо.”
“Мухльото, който се държи зле с жените.”
“Слабакът, който се отказва, когато стане трудно.”
“Гуруто, който няма никакъв опит в своята област, а само теоретизира и се бие в гърдите”.
“Диетологът, когото хванаха да яде пица.”
Както се вижда, марки всякакви. А как се изгражда една марка?Като правим неща по начин, по който сами себе си дефинираме такива, каквито искаме хората да ни виждат (и каквито сме отвътре). Фалшивата марка много бързо се пропуква и затова не бих съветвал никого да се прави на такъв, какъвто не е.
Ако трябва да обобщим за марката:
Първо: Бъди някой и знай това. От добър родител, до рекордьор по бягане, знай своята суперсила.
Второ: Изразявай своята същност във всяка ситуация. Показвай се такъв, какъвто си, а не фалшива и напудрена маска. Бъди за пример.
Трето: Избирай внимателно своята аудитория. Не е необходимо да изграждаш своята марка в световен мащаб. Достатъчно е да избереш общността, в която искаш да се изявяваш.
Гледайки третата позиция, нека да помислим малко повече върху аудиториите, общностите, където се опитваме да изграждаме своята марка.
КОИ СА ВАШИТЕ АУДИТОРИИ?
Какво е аудитория? В случая, имайки предвид описаното по-горе, това са хората, пред които ние изразяваме нашата марка и се опитваме да я гравираме в техните съзнания.
Как показвате, че сте железен мениджър? Държите се като такъв със своя екип и своите колеги.
Как изграждате марка на най-добрия гастро-ентеролог? Лекувате пациентите и се раздавате на максимум, като не забравяте да си правите малко реклама там, където се събират потенциални пациенти.
Как ставате най-страхотния баща? Като всяка минута се държите по подходящия начин със своите деца и харесвате това.
Как започват хората да ви мислят за най-добрия дизайнер? Правите страхотни дизайни? Работите по 14-18 часа на ден. Следите новостите. Стремите се към съвършенството при всеки проект. Вашата аудитория са вашите клиенти.
Важният извод тук е, че не е необходимо (а и понякога не е възможно) да изградим лична марка, която е валидна и вградена в главите на хората на национално или световно ниво. Не винаги ни интересува да сме известни сред милиони хора. Много често става въпрос за двама или 20 човека, но тези, които са важни за нас.
ЗАЩО ЛИЧНАТА МАРКА Е ВАЖНА ЗА ВАС?
Не е необходимо да сме професори по философски или логически науки, за да осъзнаем един прост факт:
„Хората ни преценяват и вземат решение какво да правят с нас – какво да кажат, дали да ни помогнат, дали да се видят с нас и т.н. – на базата на това, което знаят и мислят за нашите персони“.
Ако не знаят нищо за нас, реакцията им не е под наш контрол. Ако знаят неприятни неща, няма да реагират в наша полза. А ако знаят това, което ние искаме да знаят за нас, то тогава можем да очакваме (с голяма вероятност) реакцията, която ни трябва.
Това важи, както в професионалните среди, на работното място и в бизнеса, така и в личния живот и взаимоотношенията с приятели, познати, съседи и роднини.
Мога да дам пример дори от средното училище. Когато си изградил репутация на “доброто момче” и направиш беля, при която е спорно кой е виновен, шамарите ги получаваш не ти (“не е възможно, Борилчо да го е направил”), а някой от другите участници. Още повече, пък ако един от заподозрените има репутацията на “лошото момче”.
Винаги когато работим с хора, тяхната реакция зависи от възприятията им, емоциите и техните впечатления. Ако сме се настанили по правилен начин там, ни очаква доста по-лесен живот и работа.
Личната марка и репутация са причината някои хора винаги да срещат затворени (или захлопващи се) врати, а други да не слизат от червения килим на успеха.
Да видим сега някои конкретни случаи…
ПРИЛОЖЕНИЯ НА ЛИЧНАТА МАРКА И РЕПУТАЦИЯ
Как може добрата марка да ни улесни живота и работата и как може лошата да ни почерни ежедневието? Ето няколко идеи.
Търсене на работа. Ако имате репутация и сте известен със своите умения в дадена област – например имате блог по темата, изявявате се в общността и имате своя позиция. Дори бегъл поглед от страна на вашия бъдещ ръководител/интервюиращ, ще ви отличи от останалите кандидати. Да не говорим за случаите, когато на базата на тази репутация дори не се налага да си търсите работа, защото топ работодателите сами ви канят, дори се борят за вас.
Повишение и кариера. Работата в една организация също е свързана с изграждането на лична марка – в рамките на тази организация – в очите на колегите и ръководството. Ако сте “мързелът, който се скатава”, трудно ще получите повишение или бонус. Ако сте “пичът, който работи като машина и е супер готин в същото време”, винаги ще получавате каквото искате и то лесно.
Свободни професии. Малко е да кажа, че личната марка и репутация е важна за представителите на свободни професии и професионалистите. Тя е практически всичко. Добрата репутация води нови клиенти. Лошата отказва и съществуващите.
Консултанти и коучове. Посочвам консултантите и коучовете в отделна категория, защото, реално, техният продукт е репутацията им. Те продават себе си и своята марка. Докато един дизайнер, който не е много добър в саморекламата, може да покаже красиви дизайни, то един консултант може да стъпи само върху репутацията си.
Предприемачи. Предприемачите са хора с характер. До голяма степен този техен характер изгражда и тяхната репутация. Но лична марка от типа “задникът, който не плаща навреме на доставчиците” или “лисицата, която е измамила десетки свои клиенти” не са неща, с които искаме да ни свързват.
Мениджъри. Авторитетът на мениджъра е неговата лична марка. А аудиторията му – неговия екип и хората на неговото ниво, както – разбира се – и хората над него. Вашите подчинени ще се отнасят към вас и ще са толкова мотивирани, колкото сте успели да ги вдъхновите с личното си присъствие. Колегите ви – мениджъри и директори – ще са толкова кооперативни, колкото сте успели да ги респектирате. Шефовете ви ще ви включат в бонус схемите с по-голяма вероятност, ако сте ги накарали да ви харесват, но и да ви уважават.
Публични личности. Какво да кажа тук. Всички публични личности се носят на облаците на своята репутация и лична марка. Ако тези облаци се разсеят, падането надолу е дълго и – накрая – болезнено.
Експерти (лекари, специалисти). Познавате ли лекар (или друг тип терапевт), който записва часове за след 2 месеца и буквално не можеш да се доредиш? Това е резултат от изградената личната марка и репутация. Виждали ли сте постове във форуми, които казват колко е некадърен даден експерт? Това пък е резултат от недобре управляваната лична марка и – на първо място – липсата на интегритет при изявата й.
Ако трябва да обобщя – личната марка и репутация са важен фактор за нашия живот, кариера и бизнес. Това, че не знаем какво представляват и се правим, че не се отнасят за нас, не променя нещата. Просто оставяме този важен актив в ръцете на другите, вместо да се заемем да го изваем и управляваме сами.
Времето, посветено на развитие на себе си и изграждане на лична марка и репутация е инвестиция, която се отплаща с години и то богато и пребогато. Неглижирането на това съкровище, пък, може да срине цели кариери.
Общо взето, има два вида хора, интересуващи се от онлайн бизнес.
бщо взето, има два вида хора, интересуващи се от онлайн бизнес.
Първият тип са тези, които са чули, че това сега е модерно, че се изкарват много пари и т.н. Тези хора се хвърлят в различни бизнес модели и дейности с единствената цел да се сдобият с високи приходи и после да прекарат остатъка от живота си на мек шезлонг с мохито в ръка. Много от тези “онлайн предприемачи” скоро се отказват, понякога с псувни, от тези занимания и продължават да работят на заплата или да въртят квартални далаверки (образно казано).
Има и втори тип хора. Това са тези странни птици, които още в училище непрекъснато са “цъкали” на компютъра, докато техните връстници са играли футбол навън или са пушили евтини цигари зад училището. Тези хора просто обичат технологиите, компютрите, приложенията, Интернет. Но това не е всичко. Те обичат да научават нови неща, обичат да експериментират и понякога правят по много неща едновременно (което им харесва). Те може да успеят да изградят печеливш онлайн бизнес, може и да не успеят, но през цялото време го правят с изплезен език и с огромно удоволствие.
Въпросът е вие от кой тип сте?
Опитах се да извадя нещо като общи черти на успешните онлайн хора и ето до къде го докарах:
ПРОМЯНАТА
Онлайн предприемачите се чувстват комфортно в условията на динамично променяща се бизнес и технологична среда.
Те осъзнават, че “Всичко тече, всичко се променя!” и това важи с особена сила в Интернет.
Те знаят, че по всяко време Facebook или Google могат да сменят политиката или технологиите си, че внезапно може да се появи силен конкурент от някой невзрачен co-working space или че просто нов вирус може да удари компютъра им.
Не че това не ги притеснява, но те са свикнали с промяната и имат нагласата да я приемат и да реагират адекватно и овладяно, когато (не “ако”) тя се случи.
НОВОТО, МОДЕРНОТО, ИНОВАЦИИТЕ
Хората, които успяват в Интернет, обичат новостите, иновациите. Интересуват се от новите технологии, новите начини за маркетиране, промените в начините за комуникиране, от нови софтуерни продукти.
Въобще, всичко ново (особено технологично) ги вълнува много силно.
ТЕХНОЛОГИИТЕ
Технологиите са тяхната най-голяма любов. Влюбени са в компютъра си (понякога), обожават да “разцъкват” нови приложения, да изследват сайтове, да експериментират с нови услуги или софтуерни продукти. Технологиите са второто им аз. Имат по няколко смартфона, приставки, джаджи, компютри и всякакви други иновативни, странни на вид, технологични играчки.
Могат да инсталират WordPress, да работят с Facebook Business Manager и да създадат имейл кампания в MailChimp.
“ЦЪКАНЕ” НА КОМПЮТЪР ПО 12+ ЧАСА НА ДЕН
Онлайн бизнесмените осъзнават, че бизнесът им се управлява през компютър и са готови да “цъкат” по компютъра в продължение на 12 и повече часа на ден. Това е най-интересното занимание за тях “да си работят на компютъра”. Могат да го правят от вкъщи, от офиса, в самолета, в кафене. Просто ги оставете на спокойствие с техния компютър/таблет/смартфон.
КОМУНИКАЦИЯ ОНЛАЙН
Тези хора много повече обичат и се чувстват комфортно, ако комуникират онлайн – по имейл, съобщения в WhatsApp, Viber, Skype, Facebook Messenger, Slack. Те не обичат да говорят по телефона и дори понякога се изнервят от срещите на живо. Обичат онлайн комуникацията и я считат за нещо напълно естествено, предпочитат я.
ДОСТАТЪЧНОСТ НА СОБСТВЕНАТА КОМПАНИЯ
За тях не е проблем да останат в собствената си компания. Удобно и приятно им е да бъдат сами, да размишляват, да работят по своите проекти. Не винаги им е необходима човешка компания, а самотата не ги плаши по никакъв начин. Забавно и интересно им е да си бъдат сами. Често другите хора ги дразнят.
ПОСТОЯННО ОБУЧЕНИЕ, НАУЧАВАНЕ НА НОВИ НЕЩА
Интернет като цяло и онлайн бизнесът, в частност, са под непрекъсната промяна. И от това следва, че всеки, който иска да бъде успешен в тази област е необходимо да посвещава сериозна част от времето си, за да се запознава с новите неща, да се самообучава, да чете, да гледа онлайн курсове и т.н.
Успешните онлайн хора обожават да научават нови неща. Четат много. Преминават през онлайн обучения. Слушат подкастове. Експериментират. Постоянно искат да научат нещо ново в своята област, а и извън нея. Това ги прави и по-креативни и с по-широк кръгозор. Те са машини за възприемане и обработка на нова информация.
—
В колко от горните 7 характеристики се разпознавате? Отговорихте ли си вече на въпроса “Онлайн бизнесът за мен ли е?” Както и да сте отговорили на този въпрос, бих искал да ви предложа един непоискан съвет:
“Моля, хвърляйте се в морето на онлайн бизнеса, защото обичате и/или искате да плувате в него. Не го правете само заради парите.”
Ако не последвате нахалния ми съвет, е вероятно или скоро да се откажете, или да се провалите, или просто да ви е много трудно по пътя към успеха в Интернет бизнеса.
Така че, следвайте сърцето си и плувайте за удоволствие. Не се вторачвайте само в многото доларови нули.
